Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 171
гр. Пловдив, 17 октомври 2018 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА и прокурора МАРИНА БЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАНДАРОВА в.гр.дело № 342 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С въззивна жалба на П. на РБе обжалвано решение №
579/26.04.2018г.постановено по гр.д.№ 2551/2017г. по описа на ПОС в
осъдителната му част с която е осъдена да заплати на А.М.Г. обезщетение за
понесени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.,претърпени по повод повдигнати обвинения в извършване на
престъпления,за които е оправдан с влязла в сила присъда,ведно със законната
лихва върху нея от 19.01.2017г. до окончателното изплащане на главницата,сумата
1600 лв. обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в заплатен адвокатски
хонорар,ведно със законната лихва върху нея,считано от 19.01.2017г. до
окончателното и изплащане и сумата 1 588.27 лв. разноски за
производството. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново с което
обезщетението за неимуществени вреди се намали на 10 000 лв.
С отговор от Г. се поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Подадена е и въззивна жалба от А.М.Г. против
решението в отхвърлителните му части да се присъди обезщетение в пълния
предявен размер за неимуществени и имуществени вреди и разноски в пълен размер,
както и законна лихва в размер на 500 лв. върху паричната гаранция от 1500 лв.
за периода от внасянето и на 19.11.13г. до възстановяването и на 09.02.2017г. и
е осъден да заплати 10 лв. държавна такса по отхвърления иск. Претендира се
уважаване на претенциите в пълния им предявен размер.
След преценка на събраните по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д.е завършил през 2008г. академията
на МВР и от 24.11.2008г. е започнал работа като полицейски служител при ОД на
МВР-П. като разузнавач в група“ФКС“ на сектор „П на ИП“видно от служебното му
досие през периода 2010г.-2013г. е израснал в кариерата като разузнавач IV
степен ,инспектор категория Г-II, а също така няколко пъти е
награждаван за проявена инициативност и
постигане на високи професионални резултати. Данни за налагани наказания
няма.Тези данни водят до извода за безупречна професионална репутация.
На 01.11.2013г. А.Г. е привлечен като обвиняем по
ДП№8/13г.за извършване на престъпление от общ характер,затова че в периода
17.07.2013г.-31.10.13г. с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и
поддържал у другиго заблуждение,че ще му съдейства за прекратяване на
прокурорска преписка № 6335/13г. по описа на РП П. и с това е направил опит да
му причини имотна вреда в размер на 2 000 лв., като деянието е останало
недовършено по независещи от дееца причини и е задържан за 72 часа по принудителна
административна мярка по НПК.
С постановление на прокурор на 04.11.13г. му е взета
мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 3 000 лв.С определение
от 18.11.13г. по чнд№ 6298/13г. на ПРС размера на гаранцията е намален на
1 500 лв.Гаранцията е внесена на 19.11.13г.
На 05.11.13г. е привлечен като обвиняем за
извършване на престъпление по чл. 387 ал.3 вр.с ал.2 вр. с ал.1 НК,затова че в
периода 17.07.13г. -31.10.13г. в качеството си на полицейски служител-инспектор
в сектор“П на ИП“ на ОД на МВР П. е злоупотребил със служебното си положение,с
цел да набави за себеси имотна облага и от деянието са настъпили тежки вредни
последици,изразяващи се в уронване престижа на МВРи прокуратурата.
На 23.05.2014г. двете обвинения в извършване на
умишлени престъпления са прецизирани и Г. е привлечен като обвиняем за тях.
Районна прокуратура П. на 01.08.14г. е внесла
обвинителен акт по двете обвинения,по повод на който е образувано нохд №
4606/14г. по описа на ПРС. С присъда № 82/17.03.16г. Г. е признат за невиновен
да е извършил престъпленията в които е обвинен и е оправдан. Относно
обвинението по чл. 387 НК в хода на производството са настъпили положителни за
подсъдимия законодателни промени относно възможността за приложението му.
Оправдателната присъда е протестирана от прокуратурата в частта за обвинението
по чл. 209 ал.1 НК и е образувано внохд№ 1862/16г. по описа на П.окръжен съд.С
окончателно решение № 14/19.01.2017г. постановената от районния съд
оправдателна присъда е била потвърдена. Така наказателното производство в двете
му фази е продължило3 г. 2м. и 19 дни.
Веднага след привличането на жалбоподателя като
обвиняем са последвали публикации в печатни и електронни медии,в които е посочено длъжността която заема, името и
престъпленията за които му е повдигнато обвинение.
На 07.11.13г. от директора на ОД на МВР-П. е
направено предложение до министъра на МВР за образуване на дисциплинарно
производство. Със заповед № К-2921/26.03.14г. на министъра на вътрешните работи
му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“,считано от датата на
връчване на заповедта. Дисциплинарното наказание е в резултат на образуваното
срещу него ДП№8/13г.,видно от мотивите на уволнителната заповед.Същата е
връчена на 03.04.2014г. Заповедта за уволнение е потвърдена от ВАС. Три или
четири месеца след освобождаването му ,жалбоподателят си е намерил работа при
ЧСИ.
За вида и размера на понесените неимуществени вреди
са разпитани свидетелите Х. К., А. Г.и З. Т..
Свидетелят К. без родство с жалбоподателя
установява,че познава жалбоподателя от преди 10 години във връзка с работата му
като адвокат.Освен това установили и по-близки отношения и понякога се виждали
и общували извън деловите им отношения. Жалбоподателят като служител в
полицията в гр. Р. бил амбициозен, стриктен,дисциплиниран и уважаван.От медиите
разбрал,че срещу него се води наказателно производство за подкуп. През 2014г.
постъпил на работа при ЧСИ П. И.,където свидетелят вече работи като помощник.На
свидетеля направило впечатление,че той вече е друг човек.Бил мълчалив,затворен,
свит,неконтактен и според свидетеля депресиран. При новата си работа отбягвал
да се среща с клиенти,като споделил,че се страхува да не го разпознаят като
„корумпирания полицай“ от публикациите в медиите и че не се чувства добре и на
място в тази кантора.
Свидетелката З. Т. е била адвокат на жалбоподателя в
наказателното производство. Тя установява,че негова колежка и се обадила и
поискала да поеме защитата му.В арестантските помещения на второ РПУ бла
първата им среща и той я упълномощил да го представлява.Той бил изключително
притеснен и много трудно се комуникирало с него,избивало го на плач,
треперел.По често се виждали и общували във фазата на съдебното производство.
Притеснението и напрежението му продължили до приключване на делото.Споделял,че
постоянно мисли за изхода на делото.След приключване на НП отново започнал да
има планове за бъдещето си.
Свидетелката Г. е съпруга на жалбоподателя.Тя
установява,че по времето когато образували наказателното производство не били
съпрузи,но живеели заедно на квартира в П.. Тя го е видяла след задържането му
и той бил видимо много притеснен,пребледнял, дишал учестено.Като го освободили
от 72 часовата принудителна административна мярка ,веднага го отстранили от
работа. Той бил силно притеснен от този факт и дали ще може да си намери друга
работа и да се реализира в друга сфера. След няколко месеца търсене започнал
работа като деловодител при ЧСИ. Работата в полицията за него била мечтаната
работа. Бил амбициозен и работел с много хъс.Очаквал да прави кариера в
полицията.Получавал награди за работата си. Воденото срещу него наказателно
производство го променило. Преди него бил енергичен,общителен със
самочувствие,че си върши работата. След това сякаш света му се сринал.Изпаднал
в депресия,отслабнал, отказал да се среща с хора,неможе да спи.Станал
раздразнителен,изнервен,конфликтен.Притеснявал се за бъдещето си и незнаел
какво го очаква.Близките му приятели не го изоставили. След оправдателната присъда се успокоил и
сподели,че голям товар паднал от плещите му.Но не станал същия човек,останал по
затворен. Показанията на свидетелката се възприемат от съда като
последователни,добросъвестни,без хиперболизиране и съответстващи на останалите
събрани доказателства.Освен това нейните възприятия са най непосредствени и
ежедневни.
По делото е изслушана и съдебно психологическа
експертиза,неоспорена от страните.Видно от заключението на вещото лице,което
съдът възприема като компетентно изготвено по време на наказателното
производство ищецът е преживял неблагоприятни психически преживявания
като:силен психоемоционален стрес,притеснения,загуба на самочувствие,тревожност
,напрегнатост,емоционален дисконфорт и депресивни състояния-чувство на
безпомощност,безнадежност и обреченост.Нарушено е било емоционалното му равновесие
и поведенческата адаптация. Към момента на изготвянето на СПЕ психическото
състояние на ищеца е напълно възстановено.
С оглед на
така приетата за установена фактическа обстановка,съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск по чл. 2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ е
основателен. Държавата в лицето на правозащитните органи носи отговорност за
вреди,причинени от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано. На обезщетение подлежат както неимуществените, така и имуществените
вреди,които са в пряка причинна връзка с обвинението в престъпление за което
лицето е оправдано. Неимуществените вреди се изразяват в нравствени,
емоционални,психически и псохологически терзания на личността, накърнена чест,
достойнство, добро име в обществото, чувство на неудобство, притеснение и
несигурност, накърняване на морални и нравствени ценности и социално общуване.
Когато съдът е сезиран с такъв иск се приема,че е сезиран за обезщетяване на
неприятните чувства, усещания и преживявания посочени по-горе, дори и да не са
подробно описани в исковата молба.
Когато се твърди причиняване на болки и страдания
над обичайните, конкретно увреждане на здравето, специфично увреждане с оглед
конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда,
общественото положение и др. трябва да бъдат посочени и доказани с всички
допустими доказателствени средства.
Ищецът е сезирал съда с общо приетите болки и
страдания:силен психоемоционален стрес,чувство на безсилие,обреченост,отчаяние
безнадежност ,притеснение,загуба на самочувствие и авторитет,включително от
медийното отразяване,злепоставяне в обществото,влошаване на психологичното
състояние, нарушен сън.В професионален план е уволнен.Затворил се в себе
си,трудно общувал с близки и познати,имал депресивни прояви,лесно се
изнервял.Въпреки че се намерил работа след 3-4 месеца се страхувал да не бъде
разпознат като „подкупния полицай“
Общоприетите болки и страдания описани от ищеца като
проявления в неговото емоционално, психическо,психологическо и нравствено
състояние се доказаха напълно от разпита на свидетелите и изслушаната СПЕ.
Не се доказаха твърденията,че психиката му е
променена завинаги. В това отношение заключението на вещото лице е
категорично,че е налице пълно възстановяване,поради качествата на личността му.
За определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се преценят правно релевантните факти като:
тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното
преследване,включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за
провеждането му, вида на взетата мярка за неотклонение, как всичко това се е
отразило върху физическото и психическото състояние, на личния и социален живот
и конкретните прояви на преживяванията и др. Безспорно двете престъпления за
които ищецът е обвинен са тежко по смисъла на закона. Наказателното преследване
от 3г.2м.19 дни обаче е в рамките на разумните срокове за престъпления от такъв
характер. Ищецът е бил с леката мярка за неотклонение“парична гаранция“,която
не се е отразила на начина му на живот.По отношение на него обаче е взета
принудителна административна мярка по НПК-задържане за 72 часа и това
обстоятелство следва да се отчете,като се съобрази и факта,че мярката е
изтърпяна от действащ орган на реда-полицай. Обвинението се е отразило на
психологическото състояние и социалния живот на ищеца с понасянето на онези
болки и страдания които съдът приема за установени и обичайни. Няма обаче
отражение на личния му живот-продължил е да получава подкрепата на близките и най-добрите си приятели.
Неправилно съдът не е отчел като фактор участващ в
определяне размера на обезщетението –медийната разгласа.Този факт води до извод
за необходимост от по-високо по размер обезщетение,тъй като е уронил честта и
достойнството му пред неограничен брой хора.Безпротиворечива е практиката,че е
налице връзка между наказателните производства за които отговаря прокуратурата
и медийното им отразяване,като не е необходимо да се доказва,че информацията е
подадена до медиите от прокуратурата.
Според състава интенцзитета на обичайните иначе
психични болки и страдания при ищеца е по-голям и той се определя от неговата
личност и професията,която е упражнявал.Той е
ерудирана,авторитетна,целеустремена личност,отдадена на професията си.
Упражняваната от него професия-служител на МВР е авторитетна и отговорна.Ищецът
е работил само в системата на МВР,имал е бърза професионална реализация,издигал
се е в управленското ниво,имал е награди и похвали,без нито едно наказание.
С оглед гореизложеното съдът намира,че за
обезщетение на ищеца ще бъде достатъчна сумата от 15 хиляди лева. В тази част
решението е правилно, а в частта до присъдените 30 000 лв. следва да се
отмени и иска да се отхвърли. В отхвърлителната част до 70 000 лв.
решението също се явява правилно постановено.
Акцесорният иск също е основателен.,считано от
датата на влизане на оправдателната присъда в сила-19.01.17г.
Неправилно е решението в частта с която е отхвърлен
иска за присъждане на сумата 500 лв.,пропусната полза в размер на законната
лихва,върху паричната гаранция от 1500 лв.,която би могъл да реализира,ако не
беше незаконно лишен от възможността да я ползва за времето от вноса и на
19.11.13г. до възстановяването и на 09.02.17г.,до размер на 492.24 лв.В
останалата отхвърлителна част до 500 лв. е правилно. Паричната гаранция от 1500
лв. е внесена на 19.11.13г.Във връзка с молба на Г. от 01.02.17г.,с разпореждане
на съда от 02.02.17г. е постановено освобождаването и,като документите са
получени от Г. на 07.02.17г.,като реалното и възстановяване е на 09.02.17г.За
този период на задържане на паричната гаранция се дължи обезщетение в размер на
законната лихва върху сумата,което е в размер на 492.24 лв.Върху така
присъденото обезщетение се дължи законна лихва,считано от датата на
оправдателната присъда-19.01.17г. до окончателното изплащане на главницата.
Правилно е решението в частта с която на ищеца са
присъдени имуществени вреди изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждене
за наказателното производство в размер на 1600 лв.,ведно със законната лихва от
датата на оправдателната присъда и в частта с която иска е отхвърлен до
претендирания размер от 1900 лв. или за 300 лв. Действително не се доказва
сумата от 300 лв. да е платена.
В производството са направени и доказани от ищеца Г.
следните разноски: 12 лв. за държавна такса и такса за внасянето и,5лв. за
издаване на удостоверение и 3600лв. платено адвокатско възнаграждение.Първите
две суми се дължат изцяло от ответника, а сумата платена за адвокатско
възнаграждение се дължи съразмерно с уважената част от исковете.Предявени са
искове общо в размер на 72 400 лв.,уважени са общо до размер на
17 092 лв.Дължимия по съразмерност адвокатски хонорар от ответника е 850 лв./17092х3600/:72400=849.87лв/Претендираната
сума от 15.72 лв. за копирни услуги не се доказа.От представената фактура
неможе да се направи извод за копирането на какви документи е направен разхода.
С оглед гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 579/26.04.2018г. постановено по
гр.д.№ 2551/2017г. по описа на П.ския окръжен съд в частта с която:
П. на РБе осъдена да заплати на А.М.Г., с ЕГН
********** със съдебен адрес:г***,офис ….,адв.С.С. обезщетение за неимуществени
вреди,претърпени по повод повдигнати му обвинения в извършване на престъпления,
за които е оправдан с влязла в сила присъда на 19.01.2017г. по нохд №4606/14г.
по описа на П.ския районен съд над сумата от 15 000/петнадесет хиляди/
лева до сумата от 30 000/тридесет хиляди/ лева,ведно със законната
лихва,считано от19.01.2017г. до окончателното и плащане и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на А.М.Г. да бъде осъдена П. на РБда му заплати
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени по повод повдигнати му обвинения
в извършване на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда на
19.01.2017г. по нохд №4606/14г. по описа на П.ския районен съд над дължимата
сумата от 15 000/петнадесет хиляди/ лева до сумата от 30 000/тридесет
хиляди/ лева,ведно със законната лихва,считано от19.01.2017г. до окончателното
и плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 579/26.04.2018г. постановено по
гр.д.№ 2551/17г.по описа на ПОС в частта с която П. на РБе осъдена да заплати
на А.М.Г., с ЕГН ********** със съдебен адрес:г***,офис ….,адв.С.С. обезщетение
за неимуществени вреди,претърпени по повод повдигнати му обвинения в извършване
на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда на 19.01.2017г. по
нохд №4606/14г. по описа на П.ския районен в размер от 15 000/петнадесет
хиляди/ лева,ведно със законната лихва,считано от19.01.2017г. до окончателното
и плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част за
сумата от 70 000/седемдесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта с която П. на РБ е
осъдена да заплати на А.М.Г. сумата 1600/хиляда и шестотин/лева,представляваща
обезщетение за имуществени вреди,изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар в
наказателното производство,по повод повдигнатите му обвинения в извършване на
престъпления,за които е оправдан с влязла в сила присъда по нохд№ 4606/14г. на
ПРС,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на влизане на
присъдата в сила-19.01.17г. до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен
иска до пълния предявен размер от 1900/хиляда и деветстотин/ лева.
ОТМЕНЯ решението в частта с която е отхвърлен иска на А.М.Г. против П. на РБ да
му бъде заплатена сумата 492.24/четиристотн деветдесет и два лева и двадесет и
четири ст./представляваща имуществена вреда,като пропусната полза в размер на
законната лихва върху сумата 1500/хиляда и петстотин/ лева,внесена от него по
взетата му мярка за неотклонение „парична гаранция“,която би могъл да реализира
като доход от нея,ако не беше незаконно лишен от възможността да я ползва за
времето от вноса на 19.11.13г. до възстановяването и на 09.02.17г.,претърпяна
по повод повдигнатите му обвинения в извършване на престъпления,за които е
оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 4606/14г. на ПРС и вместо това
ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА П. на РБда заплати на А.М.Г.
сумата492.24/четиристотин деветдесет и два лева и двадесет и четири
ст./представляваща имуществена вреда,като пропусната полза в размер на
законната лихва върху сумата 1500/хиляда и петстотин/ лева,внесена от него по
взетата му мярка за неотклонение „парична гаранция“,която би могъл да реализира
като доход от нея,ако не беше незаконно лишен от възможността да я ползва за
времето от вноса на 19.11.13г. до възстановяването и на 09.02.17г.,претърпяна
по повод повдигнатите му обвинения в извършване на престъпления,за които е
оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 4606/14г. на ПРС ,ведно със
законната лихва върху нея,считано от 19.01.2017г. до окончателното и изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част с която се
отхвърля иска над дължимата сума от 492.24/четиристотин деветдесет и два лв и
двадесет и четири ст./до претендираната от 500/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА П. на РБда заплати на А.М.Г. с ЕГН **********
сумата 12/дванадесет /лева платена ДТ; сумата 5/пет/ лв. платена ДТ за удостоверение
и сумата 850/осемстотин и петдесет/ лева ,представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение изчислено по съразмерност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВСК в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: