Р Е Ш Е Н И Е
гр.Хасково, 26.02.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО гражданско отделение, трети състав на десети февруари две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание, в
състав :
СЪДИЯ: ТОШКА И.
с участието на секретаря Мая Славилова
като разгледа
докладваното от съдия
И. търговско дело № 221 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото
е образувано по иск, предявен от Д.Д.И. срещу „Алианц Банк България“ АД – София
с правно основание чл. 439 ГПК. Ищцата оспорва чрез иск изпълнението по
изпълнително дело № 2010875040707 по описа на ЧСИ З.З. с рег. № 875 при КЧСИ с
район на действие Окръжен съд – Хасково, като моли съдът да приеме за
установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 14 667,62 евро – просрочена
главница – неизплатено задължение по запис на заповед от 31.10.2007 година, ведно със
законната лихва, считано от 16.08.2010 год. до окончателното ѝ изплащане;
сумата от 1 594, 16 лева – разноски по частно гражданско дело № 2091/2010
година на РС-Хасково, от които ДТ – 762, 78 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 831,38 лева; сумата от 1 597, 94 лева, представляваща разноски по
гр.д. № 210/2010 година по описа на ОС - Хасково. Претендират се и разноски за
настоящото исково производство.
Ответникът „Алианц Банк България“ АД - София заявява, че
признава предявения иск както по основание, така и по размер и моли съдът да
постанови решение при условията на чл. 237 ГПК.
Хасковският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, прие следното:
Налице
са предпоставките на чл.
237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска.
Признатото право не противоречи на
закона и добрите нрави.
Изявлението за признаване на иска е
направено от лица, които представляват дружеството – ответник, съгласно чл. 30 ГПК.
Не са налице изрично предвидените в
закона изключения: по брачните искове - чл. 324 ГПК;
по исковете за гражданско състояние - чл. 334 ГПК
и по исковете за поставяне под запрещение - чл. 339 ГПК.
Предвид изложеното и съгласно
нормата на чл.237, ал.2 от ГПК, съдът следва да постанови решение, с което
уважи иска, предявен на основание чл.439 от ГПК, съобразно заявеното от
ответника признание на иска и на въведените в исковата молба
фактически обстоятелства, които съдът приема за доказани. Безспорно по делото е
установено, че вземането на ответника, предмет на предявения отрицателен
установителен иск е установено със заповед № 1177 от 20.08.2010 год. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 20.08.2010 год. по ч.гр.д. № 2091 / 2010 год. по описа на
Районен съд – Хасково, издадени срещу „Хелиус“ ЕООД – гр.Хасково, ищцата - Д.Д.И.
и Д. Х. И., въз основа на запис на заповед
от 31.10.2007 год. По молба с вх. № 10099 от 26.08.2010 год., подадена
от ответника е образувано изпълнително дело № 707 / 2010 год. по описа на ЧСИ З.З.
за принудително събиране на сумите по посочения по – горе изпълнителен лист. Като
извънреден способ за защита на длъжника срещу влязлата с вила заповед за
изпълнение, законодателят е предвидил хипотезата по чл.439 от ГПК – при
новонастъпили обстоятелства – в разглеждания казус на изтекла погасителна
давност и настъпила перемпция, на които
ищецът е основал претенцията си. Искът има за цел да отрече съществуването на
изпълняемото право, като може да се основава само на факти, настъпили след
стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за реализиране на
принудителното удовлетворяване на кредитора.
По
отношение въведеното с исковата молба твърдение за погасяване на вземането по
давност, следва да се посочи, че приложим в разглеждания казус е общият пет
годишен давностен срок, започнал да тече считано от 24.10.2011 год. – с влизане
в сила на решение № 83 от 08.07.2011 год., постановено по гр.д. № 210 / 2010
год. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е признато за установено по
отношение на ищцата – Д. Д.И., че дължи солидарно с „Хелиос“ ЕООД – гр.Хасково
и Д. Х. И. на ответника „Алианц Банк България“ АД – гр.София исковите суми,
присъдени в заповедното производство, от което следва извода, че към момента на
подаване на исковата молба – 26.11.2019 год., давността е изтекла, поради което
и вземането, предмет на принудителното изпълнение е погасено по давност. При
преценка дали е изтекъл давностния срок следва да се има предвид и това дали са
налице обстоятелствата, които да прекъсват течението на срока. Съгласно т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 на ВКС по т.д. № 2 / 2013 год., ОСГТК не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника. Като
действие, прекъсващо давността, съгласно
чл.116, б.“в“ от ЗЗД следва да се приеме
извършеният от съдебния изпълнител опис на движими вещи, осъществен на
07.03.2012 год., считано от когато до подаване на исковата молба - 26.11.2019
год., пет годишния давностен срок също е изтекъл. Към момента на подаване на
молба от взискателя за налагане на запор върху вземания на ищцата – 12.12.2014
год. са настъпили последиците от прекратяване на изпълнителното производство –
07.03.2014 год. - с изтичане на двугодишния срок от извършването на описа на
движими вещи, поради което и на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, същото не може да бъде противопоставено на ищцата, поради невалидност на действията по
изпълнението, извършени след прекратяването му.
Предвид изложеното, предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло.
С оглед уважаването на иска, съдът счита,
че направените от ищцата разноски следва да бъдат възложени в тежест на
ответника. В тази насока представителите на дружеството-ответник се
противопоставят с твърдение, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото,
признава иска, поради което приложение намирала хипотезата на чл. 78 ал. 2 ГПК.
Съдът не споделя това виждане по следните съображения: Ответникът заявява, че
признава иска изцяло, следователно признава изложените от ищеца правни и
фактически твърдения в пълния им обем. От тук следва да се приеме, че датата,
на която настъпва перемпция и изп. дело № 2010875040707 по описа на ЧСИ З.З.
с рег. № 875 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Хасково се прекратява по силата на закона (на основание чл. 433
ал. 1 т. 8 ГПК) е 12.12.2014 год. След този момент, без значение дали има
произнасяне от страна на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното
дело, изпълнителни действия не могат да бъдат извършвани, а извършените такива
са невалидни. Пълното признание на иска – по основание и размер, следва да се
цени и като признание на правното твърдение на ищеца за това, че на 07.03.2017
година е изтекъл петгодишният давностен срок, след изтичането на който
кредиторът губи правото на принудително изпълнение относно вземането си.
Въпреки това, след изтичане на погасителната давност, взискателят „Алианц Банк
България“ АД прави искане пред ЧСИ – за справка в РБСС към БНБ за притежавани банкови
сметки и налагане на запор върху вземанията по тях. С това, банката - взискател
и ответник по настоящото дело поддържа висящността на изпълнителното дело и
поставя ищцата в нужда да се брани срещу изпълнението, а един от процесуалните
инструменти за оспорване на изпълнението е именно иск по чл. 439 ГПК.
Действително, длъжникът има на свое разположение и възможността да поиска от
съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, позовавайки се на
същите основания – настъпване на перемпция и изтичане срока на погасителната
давност. Но изборът – кое средство за защита да използва, принадлежи на
длъжника и това, че е избрал исковия път, не може да се тълкува в негова вреда.
Същественото в случая е това, че банката-ответник с активните си действия в
изпълнителния процес, продължили не само след прекратяване на изпълнителното
производство по закон, но и след погасяване правото ѝ на принудително
изпълнение, е дала повод на ищцата да
предяви иска си по чл. 439 ГПК. Следователно, една от визираните в чл. 78 ал. 2 ГПК предпоставки не е налице и ответникът не следва да бъде освободен от
отговорността за разноски. Не е основателно и направеното от ответника искане
по чл. 78 ал. 5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на адвокатското
възнаграждение поради прекомерност. Видно от представения договор за правна
помощ е, че възнаграждението за адвокат е договорено да се изплати съгласно
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, при което и на основание чл. 7 ал.
2 т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, същият следва да бъде определен на 1 486.38 лева, без ДДС,
а с ДДС – 1 783.66 лева.
По тези съображения и на основание чл.
237 ГПК съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Алианц
Банк България“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град София,
район Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79, че Д.Д.И., ЕГН ********** *** не дължи на „Алианц Банк България“ АД с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град София, район Възраждане,
бул. „Мария Луиза“ № 79 следните суми,
предмет на изпълнение по изпълнително дело № 2010875040707 по описа на ЧСИ З.З.
с рег. № 875 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Хасково, а именно - сумата от 14 667,62 евро –
просрочена главница – неизплатено задължение по издадена запис на заповед от
31.10.2007 год., ведно със законната лихва върху сумата от 16.08.2010 год. до
окончателното ѝ изплащане; - сумата
от 1 594, 16 лева – разноски по частно гражданско дело № 2091/2010 год.
на РС - Хасково, от които ДТ – 762, 78 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 831,38 лева; - сумата от 1 597,
94 лева, представляваща разноски по гр.д. № 210/2010 год. по описа на
ОС – Хасково, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА „Алианц Банк България“ АД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление град София, район Възраждане, бул. „Мария
Луиза“ № 79 да заплати на Д.Д.И., ЕГН **********
*** сумата 1 275.17 лева – деловодни разноски – държавна такса за
образуване на делото.
ОСЪЖДА „Алианц
банк България“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление град София,
район Възраждане, бул. „Мария Луиза“ № 79 да заплати на Адвокатско дружество
„Кавръкова, Д. и Партньори“, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив,
бул.“Марица“ № 93, ет.3, Булстат *****, представлявано от управителя – адвокат Д.Д.
сумата в размер на 1 783.66 /хиляда седемстотин осемдесет и три лева и
шестдесет и шест стотинки/ лева – деловодни разноски – възнаграждение за
адвокат за осъществено процесуално представителство на Д.Д.И., ЕГН ********** ***,
договорено на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да се обжалва пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: