№ 215
гр. Л., 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., VIII СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200382 по описа за 2023 година
С наказателно постановление №23-0906-000226/18.04.2023 година издадено от Д.П.Д.
– Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л., упълномощен с МЗ №8121з-1632 от
02.12.2021 год., са наложени на М. А. В., с ЕГН **********, гр. Л., ж.к. М., № 327, вх. В, ет.
4 , ап. 12, на основание чл.182 ал.1 т.6. от ЗДвП - глоба в размер на 750 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца, за това, че 06.03.2023 г. в 15:59 часа, в община Л., на
път трети клас № 401 - гр.Л., м-т С. т., като Водач на лек автомобил, Пежо 307, ...., България,
при обстоятелства: За това, че на 06.03.2023 г. в 15:59:22 часа в гр. Л., м-т С. т. на път 401
при км. 28+200, с посока на движение към гр. С. управлява собствения си лек автомобил
ПЕЖО 307 с per. № ...., със скорост 106 км/ч при максимално разрешена за населено място 50
км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението от 56 км/ч, след приспаднат толеранс от
минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0
заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е
показано на водача със снимков материал № 11743с0/0000810 радар ARH CAM S1 с №
1174с0. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21г. с нарушение №19745 в присъствието
на нарушителя, след като е поканен и е попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача
на МПС, е извършил:
1. ВОДАЧ ПРЕВИШАВАЩ РАЗРЕШЕНАТА МАКСИМАЛНА СКОРОСТ, ЗА
НАСЕЛЕНО МЯСТО НАД 50 КМ/Ч., с което виновно е нарушил/а чл.21 ал. 1 от ЗДвП;
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят В., който го
обжалва в срок и моли същото да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения
на процесуалните превила и материалния закон. Сочи, че с разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от
ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 2015
г. /приета в съответствие с TP № 1/2014 г. на ОС на ВАС на Министъра на вътрешните
работи е вменено задължение за приемане на наредба за реда за ползване на АТСС за
контрол на правилата за движение по пътищата. Излага, че в изпълнение на тази разпоредба
е приета Наредба № 81213-532 от 12.05.2015 г. /обн. Дв бр. 36/19.05.2015 г. /, с която са
уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхваща както
стационарните, така и мобилните АТСС. Излага, че в цитирания подзаконов нормативен акт
1
са регламентирани ясни и конкретни правила за използване на мобилни технически средства
и за обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват, които са в
съответствие с мотивите на TP № 1/2014 г. на ОС на ВАС. В този смисъл, сочи, че за да е
законосъобразно използването на мобилно средство за видеоконтрол, респ. издаването на
наказателното постановление, едно от условията за това е да са спазени изискванията на
разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба № 81213-532/12.05.2015 г., с оглед на която при
съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост,
издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено
нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.). Излага, че
според чл. 755, ал. 1, т. 2 от последната наредба, относима към настоящата хипотеза,
максимално допустимата грешка е ± 3 km/h до 100 km/h или ± 3 % от измерената стойност за
скорости над 100 km/h - при реални условия на измерване на скорост при полеви тестове.
Сочи, че в настоящия случай в издаденото наказателно постановление не става ясно с каква
скорост е заснет процесния автомобил, за да може да се направи преценка колко точно са 3%
максимално допустима грешка. Излага, че в НП и АУАН е посочена скорост от 106 км/ч и е
изчислено, че превишението е от 56 км/ч. Излага, че не става ясно тази скорост от 106 км/ч
преди приспадането или след него е. По този начин счита, че е нарушено правото му на
защита, тъй като ако заснетата скорост от 106 км/ч е преди приспадане на 3%, то наказанието
би било с 50 лева по-малко. Сочи, че допуснатото нарушение е съществено, тъй като освен
че е накърнило правото му на защита, като е лишен от възможността да разбера точно какво
му е нарушението, съответно каква е била скоростта за която съм санкциониран, а
нарушаването на правото на защита води до порочност на издаденото наказателно
постановление, тъй като представлява съществено процесуално нарушение. С оглед на
гореизложеното, счита, че издаденото постановление е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
С протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на
съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Г.М. е
освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че
делото е било изяснено и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, не е бил
постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано
отначало от настоящия съдебен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят В., редовно призован, се явява като излага, че е
сигурен, че няма как да има акта, ако не е имало нарушение. Сочи, че е водач от 34 години
на автобус, като е возил над 60 човека, че няма други нарушения, че много съжалява и че
единствено моли съда да му наложи минимално наказание, тъй като колата му трябва,
понеже ходи на В. Търново, където му сложили стенд, заради сърцето, но че оставя на съда
да реши.
Издателят на обжалваното НП – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с
което представя жалбата и административно наказателната преписка, моли съда да потвърди
обжалваното НП и да остави жалбата без уважение. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, моли
съда да присъди минимално адвокатско възнаграждение на жалбоподателят, в случай, че
бъде уважена жалбата и отменено обжалваното НП.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Т. А.
И., В. Р. Д., П. Д. П., от становището на жалбоподателя В., съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На 03.04.2023 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с
бл. №174438 от св. Т. А. И. в присъствието на св. В. Р. Д. и св. П. Д. П. против М. А. В., с
2
ЕГН **********, гр. Л., ж.к. М., № 327, вх. В, ет. 4 , ап. 12 , за това, че 06.03.2023 г. в 15:59
часа, в община Л., на път трети клас № 401 - гр. Л., м-т С. т., като Водач на лек автомобил,
Пежо 307, ...., България, при обстоятелства: Затова, че на 06.03.2023 г. в 15:59:22 часа в гр.
Л., м-т С. т. на път 401 при км. 28+200, с посока на движение към гр. С. управлява
собствения си лек автомобил ПЕЖО 307 с per. № ...., със скорост 106 км/ч при максимално
разрешена за населено място 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Превишението от 56
км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 %, е констатирано със система за видеоконтрол
СПУКС ARH CAM S1 с № 11743с0 заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението
и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал №
11743с0/0000810 радар ARH CAM S1 с № 1174с0. АУАН е съставен по преписка №906р-
1627/21г. с нарушение №19745 в присъствието на нарушителя, след като е поканен и е
попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, с което виновно е нарушил
чл.21 ал. 1 от ЗДвП.
В акта в графа иззети доказателства е посочено – преписка №906р-1627/2021 г. –
нарушение №19745 – 6 листа, к.т. №9968061. По съставения акт жалбоподателят не е вписал
възражения. Актът е подписан от жалбоподателя на 03.04.2023 г., когато му е бил връчен и
препис от последния.
Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това
жалбата е процесуално допустима.
Съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени и издадени
в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Видно от приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в
частност 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП, се установява, че собственика на процесното
МПС – жалбоподателят В. е попълнил тази декларация на 02.04.2023 г., като е декларирал
като собственик на процесното МПС, че на 06.03.2023 г. в 15.59.22 часа лично той е
управлявал процесното МПС. Обстоятелството, че именно жалбоподателят В. е управлявал
процесния л.а. със превишена скорост от 106 км.ч. на 06.03.2023 г. в 15.59.22 часа е станало
известно на актосъставителя на 02.04.2023 год. Именно от тази дата започва да тече и
предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на
обстоятелството, че процесния АУАН е съставен на 03.04.2023 г. спазен от актосъставителя.
Видно е от приложената по делото призовка жалбоподателят е бил поканен за
съставянето на процесния АУАН. От съставения АУАН е видно, че жалбоподателят се е явил
в указаното му в призовката време в сектор ПП при ОД на МВР Л. и актът е бил съставен в
негово присъствие като е спазена и процедурата по връчването на акта. Видно е от
отразеното в АУАН, че при връчването му жалбоподателят не е вписал възражения, такива
не е депозирал и в законоустановения срок.
Съдът намира, че АУАН и НП съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на нарушението. В акта е направено описание
на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички
данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на
административно - наказващия орган изискването на чл. 57, ал. 1, т.5 от ЗАНН, а именно в
издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено и на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
3
В АУАН и НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на наказаното лице нарушение. Посочени са дата и място на нарушението, както
и нарушените законови норми, като е налице пълно единство между фактическо и правно
обвинение. Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които подкрепят
административно наказателното обвинение. Поради изложеното до тук съдът намира, че в
хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са
от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното
лице, с оглед на което се явяват неоснователни наведените от процесуалния представител на
жалбоподателят възражения в тази насока.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че
констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на
актосъставителя и свидетелите при съставянето на акта, както и от събраните по делото
писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите В. Р. Д., П. Д. П. и Т. А. И.,
които пресъздават свои непосредствени възприятия, при обработването на снимков материал
снимков материал № 11743с0/0000810, заснет с техническо средство- радар ARH CAM S1 с
№ 11743с0, която видно от отразеното в акта е била показана на водача. Представена е като
доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се
установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч, съгласно чл.21, ал.1 от
ЗДвП, която съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС.
Посочено е и мястото на извършване на нарушението – гр. Л., м-т С. т. на път 401 при км.
28+200, с посока на движение към гр. С., което е пътният участък, автоматично изписан в
снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се
установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 204 метра, като на снимковия
материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се. Безспорно е и обстоятелството, че
нарушението е извършено в населено място. Нарушението е безспорно установено от
приложения снимков материал, като същия е годно доказателствено средство. От
приложения снимков материал е видно, че установената превишена скорост е 110 км/ч, а
след като е приспаднат автоматично 3% толеранс – 106 км/ч, като тази скорост е отразена в
обжалваното НП, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3%, от
което следва, че при издаване на обжалваното НП наказващият орган е взел предвид
допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на
марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено
се установява, че нарушението е извършено в населено място, като правилно е посочена
разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, в която е регламентирана забраната да не се превишава
стойността от 50 км/час за населено място. Тази забрана е въведена по силата на закона – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно
останалите изложени в обстоятелствената част на НП и установени в хода на настоящето
производство факти.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от
ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 106 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч.
предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия
материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил
е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС
тип "СПУКС ARH CAM S1", №11743с0 одобрена на 07.09.2017 г., със срок на валидност до
07.09.2027 г., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер,
4
датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и
вложени като доказателство удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка №009-СГ-ИСИС от
22.02.2023 г., от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство №11743с0. Видно от НП вида, наименованието и
номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната
система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на
използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
В подкрепа на показанията на тримата разпитани по делото свидетели са и приетите
и вложени като доказателства по делото – декларация по чл.188 от ЗДвП, снимков
материал, справка за собственост на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка №009-СГ-
ИСИС от 22.02.2023 г., протокол за използване на АТСС, снимка на разположението на
АТСС, справка за нарушител/водач, заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
МВР, информация за километрирането на РП на територията на Област Л.. Ето защо, с оглед
събраните по делото доказателства, съдът намира, че жалбоподателят В. е осъществил
състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от
ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 106 км.ч. след
отчетен толеранс от минус 3 % в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е
трябвало да се превишава е била 50 км.ч., която е максимално разрешената скорост за
населено място съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП, от което следва, че при издаване на
обжалваното НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото
средство.
От субективна страна деянието е извършено при небрежност, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за
избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е
движил в населено място не е следвало да надвишава 50 км.ч., с оглед разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Фактическата обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.
Съдът, както е посочено и по - горе дава вяра на показанията на разпитаните по делото
свидетели, като ги приема за последователни, непротиворечи относно главния факт на
доказване, безпристрастни и обективни. Показанията на тези свидетели не се изключват
взаимно и описват една и съща фактическа обстановка, а освен това са съответстващи и на
събраните по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че, както актосъставителят така в последствие и АНО са дали
правилна правна квалификация на нарушението. Именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП е текста, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление със
скорост над разрешената, с оглед събраните по делото писмени доказателства от които се
установява, че процесния пътен участък е населено място, за което с оглед разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП максимално разрешената скорост е 50 км.ч.
В хода на административно - наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в НП са описани в достатъчна
степен всички елементи от състава на административното нарушение и няма съмнение, че
тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Направено е точно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е
било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по
чл.21, ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
5
административното нарушение, тъй като именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП е
специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с
превишена скорост за населено място, поради което направените в тази връзка възражения
от страна на жалбоподателя се явяват неоснователни.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № 906р-
2620/07.03.2023 г., по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Л.,
удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 06.03.2023 г.,
от който е видно къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, посока за задействане /в двете посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са
изискванията на чл. 10 от Наредбата. От цитирания протокол се установява, че АТСС е
въведено в експлоатация на 06.03.2023 г. в 15.05 часа и е работило до 17.15 часа, като са
установени 31 броя нарушения. Протоколът съдържа всички предвидени в Наредбата
реквизити, поради което съдът го цени като годно доказателствено средство. От
съдържанието на същия се установява, освен мястото на което е бил извършван контрола на
пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания
участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че
движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е попълнен ръкописно и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия
автор. В протокола за използване на АТСС е отбелязано и неподвижността на режима на
измерване, тъй като е попълнена графа "стационарен" режим на измерване.
Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалния
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство – 15.59.22 часа попада в периода, през който системата е
била експлоатирана – 15.05 до 17.15 часа.
Съдът намира, че не е необходимо в НП да присъстват данни за обозначаване на
пътната отсечка, където е засечена скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било
изискването на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, тъй като цитираната разпоредба е изменена/ ДВ,
бр. 54 от 2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г. / и не предвижда обозначаване
на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т. 8 на чл. 165, ал. 2 от ЗДвП, както и
чл. 7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Присъствието или отсъствието на контролен
орган в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и
обективността на установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС
не се е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в близост до
пътя/видно от представената снимка / л.13 от делото/. Контролният орган няма никаква
възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на
нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство.
Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се
извършва напълно автоматично от системата радар – камера – компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се установява, че
измерената от системата скорост е от автомобила на жалбоподателя В.. Съгласно
ръководството на потребителя за експлоатация на техническо средство АТСС ARH CAM S1,
всяко регистрирано нарушение е съпроводено от 5 последователни снимки от камерата на
6
ARH CAM S1, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост,
има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да
бъде използвана еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в снимката е заснето
повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има маркери, които указват положението на
лазерния лъч върху полето на наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на
маркерите указват с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от
приложения по делото снимков материал се установява, че процесното техническо средство
е извършвало измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е такъв, че
индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на най-бързо движещото
се МПС от транспортния поток в диапазона на измерване, като системата за видеоконтрол за
нарушенията на правилата за движение обективно, без каквато и да е човешка намеса,
идентифицира и посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е този, управляван от
жалбоподателят, като средството за измерване може да фиксира скорост като посочи кое е
най-бързото МПС, дори ако автомобилите са повече от един и не се влияе от наличието на
други ППС. Така, че ако автомобила не се е движел с превишена за контролирания участък
от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет.
От представеното по делото заверено копие на снимка за временно поставено АТСС
се установява мястото на което е било позиционирано автоматизирано техническо средство
"АRH CAM S1", което напълно отговаря на изискванията посочени в чл. 10, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП при изпълнение на функциите си по този закон
определени от министъра на вътрешните работи служби имат право при установяване на
нарушения на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или
регистрационния номер на моторното превозно средство. Условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.165, ал.3 от ЗДвП) - Наредба
№8121з-532/12.05.2015 г. Съгласно чл. 90 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда
и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадено
от министъра на вътрешните работи, с автоматизирани технически средства и системи могат
да работят служители на МВР, преминали обучение за работа с тях по ред, определен със
заповед на главния секретар на МВР. Обработката на нарушенията, заснети с АТСС, и
издаването на електронни фишове, се извършват от служители на МВР, определени от
ръководителите на службите за контрол по чл. 165 от ЗДвП. По делото няма въведени данни,
които да внасят съмнение относно компетентността на служителите да извършват дейността
по контрол на пътното движение.
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът придава на АУАН
значението на доказателствено средство, което може да бъде опровергано от събраните в
хода на съдебното или административното дирене доказателства или да бъде изключено от
доказателствения материал, ако бъде проведено успешно оспорване на посочените в него
обстоятелства. В случая описаните в обстоятелствената част на АУАН факти не бяха
опровергани.
Релевираните с жалбата доводи и възражения от жалбоподателят не бяха подкрепени
с каквито и да било доказателства в хода на съдебното производство, поради което съдът ги
намира за неоснователни и голословни.
7
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че законосъобразно АНО е преценил с
оглед данните по преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателят В. е
лицето, което следва да отговаря за описаното в НП нарушение на разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. И., който към датата на съставяне
на акта е изпълнявал длъжността мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД на МВР Л. и като
такъв е имал правомощия да съставяне АУАН за нарушения на ЗДвП. НП също е издадено от
компетентно лице, в случая от Д.П.Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.,
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год. издадена от Министъра на МВР.
Съдът намира, че правилно е използвана и санкционната разпоредба на чл. 182, ал.1,
т.6 от ЗДвП тъй като превишаването на скоростта в случая е 56 км/ч., а за превишаване над
50 km/h – наказанието е глоба 750 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се
увеличава с 50 лв.
Правилно актосъставителя е избрал общия ред за установяване на нарушението и
правилно наказващият орган е санкционирал нарушителят с наказателно постановление.
Макар и фиксирано с техническо средство, нарушението подлежи на установяване и
санкциониране по общия ред, тъй като с оглед на тежестта му, е предвидена санкция от две
кумулативни административни наказания - глоба и лишаване от право. Тълкуването на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, води до извода, че специалния ред за установяване и
санкциониране с електронен фиш, намира приложение само за нарушенията за което се
предвижда наказание глоба. След като законът не предвижда възможност с ел. фиш да се
налагат други по вид административни наказания, то изводът който се налага е, че за деяния
наказуеми с различно от глобата наказание или за деяния за които задължително се налага
кумулативно наказание - в случая лишаване от право, то следва производството да се развие
по общия ред. Условия за това са налице, макар и да се касае до нарушение фиксирано с
техническо средство, тъй като разпоредбата на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, изрично предвижда
субсидиарно приложение на общите правила на ЗАНН, а следващата алинея изрично
посочва, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес. Явно законът не дава възможност за тези по-тежки
нарушения да се ползва привилегията по чл. 189, ал. 9, от ЗДвП, отнасяща се до глобите
налагани с ел. фиш. Няма изискване АУАН да се съставя на датата на извършване на
нарушението, като в случая при съставянето на АУАН, както е посочено и по - горе не е
изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН.
Съдът счита, че конкретното нарушение не е маловажно. Съгласно ТР № 1/2007 г. на
ВКС преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28
от ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл.93, т.9 от НК, чиито
разпоредби, съгласно чл.11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за
отговорността. Според чл.93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното
деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, а според чл.28, б.а от
ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не
наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно
8
извършване на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката
за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида
на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и т. н.,
като се отчитат същността и целите на административно наказателната отговорност. С оглед
горните критерии съдът счита, че процесният случай по нищо не се отличава от типичните
нарушения от този вид, а освен това се касае за превишаване на скорост в населено място с
56 км.ч.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло като правилно и законосъобразно.
Разноски по делото и от двете страните не са претендирани поради което съдът
намира, че не следва да обсъжда този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №23-0906-000226/18.04.2023
година издадено от Д.П.Д. – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР гр. Л.,
упълномощен с МЗ №8121з-1632 от 02.12.2021 год., с което са наложени на М. А. В., с ЕГН
**********, гр. Л., ж.к. М., № 327, вх. В, ет. 4 , ап. 12, на основание чл.182 ал.1 т.6. от ЗДвП
- глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, за нарушение
на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
9