РЕШЕНИЕ
№………/…….… 2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и седми състав
На седми юли Година две хиляди и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА- ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 2396
по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.П.Т. ЕГН **********, против
Наказателно постановление № 20-0819-001784/04.06.2020
г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор „Пътна полиция“-Варна, с което
му е наложено: административно наказание “Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест месеца, на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се
иска отмяна на НП, като се сочи, че не знаел, че за автомобилът няма сключена
застраховка ГО .
В съдебно заседание възз.
не явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.05.2020г.,
около 09.45ч., в гр.Варна, възз. Т., управлявала
л.а.“Опел Астра“ с рег.№ В0845КН, собственост на Р.С..
При движение по пътен възел Летище-Варна, посока гр.Варна, същият бил спрян за
проверка от полицейски служители при Сектор ПП-Варна, сред които и св.П.М.. В
хода на проверката органите на реда установили, че управляваният от възз. автомобил има поставени регистрационни табели. При
проверката в информационните масиви, било констатирана, че автомобилът е
собственост на Р.С., няма сключена застраховка ГО и е с прекратена регистрация,
считано от 13.03.2019г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП.
За
констатираното св. М. съставил АУАН с бл. № 206428, в който посочил горните
факти, квалифицирайки ги като нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал и получил препис от него, без да направи
възражения. В законоустановения срок възз. депозирал възражения по АНП. АНО сформирал комисия,
която излязла със становище , че АУАН е правомерен и законосъобразен, но
предвид данните за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от ЗДвП, АНП следва
да бъде прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН.
По случая
била извършена и проверка ЗМ №1-192/2020г. по описа на Сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Варна с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1
от НК.
В хода на проверката била изискана
информация от Гаранционен фонд, видно от която застраховката ГО за процесния автомобил била сключена на 24.04.2018г., със срок
на валидност 24.04.2019г.. Тя била сключена на разсрочено плащане, като в 00.00
ч. на 09.02.2019г. била прекратена. На собственика С. било изпратено
уведомление, но Гаранционният фонд не разполагал с доказателства за връчване на
уведомлението, тъй като същото било изпратено без обратна разписка, понеже
нямало такова задължение. Регистрацията на автомобила била служебно прекратена
на 13.03.2019г.
При тези
констатации водещият проверката приключил преписката със справка и я изпратил
във ВРП за произнасяне по компетентност, с оглед данни за престъпление по
чл.345, ал.2 от НК.
По така
постъпилата преписка ЗМ №1-192/2020г. по
описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна във ВРП била образувана пр.пр.№7037/2020г., която приключила с постановление от 28.05.2020г.
за отказ от образуване на ДП за престъпление по чл.345, ал.2 от НК. В
прокурорският акт било прието, че липсват достатъчно данни за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК от субективна страна. Препис от
постановлението за отказ било изпратено на Сектор ПП-Варна- по компетентност.
Въз
основа на изпратеното постановление на ВРП, Началник Група към ОД на МВР-Варна,
Сектор „ПП“, на 04.06.2020г. издал обжалваното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на
свидетеля П.М., които съдът кредитира изцяло, писмените материали - преписката
по АНП, вкл.АУАН, заповед, както и
изисканите и приобщени служебно от страна на въззивния
съд материали по пр.пр.№7037/2020г. по описа на ВРП,
включваща материалите по преписка ЗМ №1-192/2020г. по описа на Сектор ПП при ОД на МВР-Варна и др.които
съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Видно от приобщените по делото доказателства
регистрацията на автомобила била служебно прекратена от органите на Сектор
ПП-Варна на 13.03.2019г. след уведомяване от Гаранционния фонд за липса на
валидна застраховка ГО.
От приложените справки за собственост на
л.а. е видно, че както към 13.03.2019г. , така и към процесната
дата формален собственост на автомобила е Р.Т.С..
Съдът, предвид становището на страните и
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началник Група към ОД на
МВР-Варна, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018г.
на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган –мл.автоконтрольор, оправомощен
съгласно същата заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП
наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни
лица съобразно тяхната компетентност. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от Отдел „Охранителна полиция“ при
ОД на МВР, оправомощен с това правомощие със
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, копие от
която е приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана
министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед
съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от изпълняващо
длъжността министър на вътрешните работи лице.
АУАН и
издаденото въз основа на него НП са
съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
Съгласно чл.33, ал.2 от ЗАНН, при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административно-наказателното
производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния
прокурор. В случая още със започване на проверката от полицейските органи
са били установени признаците на престъпление от общ характер- такова по
чл.345, ал.2 от НК, за което е водена и преписка. Впоследствие след постановен
отказ на прокуратурата да образува ДП, поради преценка на държавното обвинение,
че липсва извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК /единствено в правомощието на държавното обвинение е да прецени дали
деянието е престъпление от общ характер или не/, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията
си по закон и е изпратил пепис от постановлението си на АНО за преценка
реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с
разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./
съгласно която без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурорът е отказал
да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
С НП на въззивника е наложено административно наказание“Глоба” в размер на
200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за срок от шест
месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП.
Видно от справка в Гаранционен фонд,
общодостъпен за всички в интернет пространството, за процесния
автомобил не е имал валидно сключена и действаща застраховка "Гражданска
отговорност" към 04.05.2020г.. От приложените множество писмени доказателства-
справки от системата на Сектор ПП-Варна е видно, че регистрацията на автомобила
е прекратена служебно на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП на 13.03.2019г.
Видно от
писмените доказателства към датата посочена в НП автомобилът е бил регистриран
в сектор ПП –Варна на Р.Т.С..
Съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, НП се издава тогава, когато са
установени по безспорен начин
нарушението, нарушителят и неговата вина.
На първо в НП липсват каквито и да било мотиви по отношение
на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия казус, че липсва
състав както на престъпление, тъй като липсва вина, което е видно от
съдържанието на постановлението. Няма как да се приеме за житейски логично, че
за престъплението, изразяващо се в управление на нерегистрирано МПС да липсва
вина /деянието не е осъществено от субективна страна/, а е изпълнен състав на
същото административно нарушение – чл.140, ал.1 от ЗДвП. АНО е следвало да
изложи аргументи, защо приема , че въззивника е осъществила състава на
визираното нарушение, а не да подхожда формално- непременно да издаде НП.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в
действителност НП е било издадено единствено въз основа на съставения АУАН, постановлението
на ВРП за прекратяване на ДП, обяснения на възз. и
справка от масивите на МВР, удостоверяваща прекратената регистрация на МПС, което
наложи материалите от горепосочената прокурорска преписка, съдържаща материали
по №1-192/2020г. по описа на Сектор ПП
при ОД на МВР-Варна да бъдат изискани служебно от съда.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз. и за което е
издадено процесното наказателно постановление, е
свързано с императивното задължение, предвидено в чл.140 ал.1 от ЗДвП /в
приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./, съгласно
която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само
моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места. По
републиканските пътища, отворени за обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива, които са извън
нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни средства с валиден
винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези
изискани и приложени служебно от съда не
се съдържат доказателства за осъществен състав на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Както в
хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството няма представени
доказателства, че действително автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация от 13.03.2019г. За да е налице основание за това, е необходимо
освен да е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, да
е налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно
изричната норма на чл.143, ал.10 от ЗДвП
и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на
прекратена служебна регистрация за процесния
автомобил, за което е представено получено по електронен път уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ за това, че ППС не е застраховано, като
няма данни дали собственикът на автомобила е бил уведомен за това . Нещо
повече, видно от доказателствата по делото възз. няма
нищо общо със собственикът на автомобила Р.С.. След като не се доказва по
безспорен и категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е
прекратена регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав
на чл.143, ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв начин са обстоятелствата, че възз.не е бил уведомен за обстоятелството, че автомобилът е
дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния
фонд, нито от Сектор ПП-Варна. Табелите са били поставени на автомобила, видно
от показанията на св.М., Гаранционния
фонд, съгласно неговия писмен отговор, приложен по пр.преписка и приобщен по
делото не счита, че процедурата по уведомяването на собствениците на
незастрахованите ППС е обвързана с получаването на уведомителното писмо и не е
необходимо да се получи документ, удостоверяващ получаване на уведомлението,
автомобилът е бил дерегистриран служебно, без да са
ангажирани каквито и да било доказателства това обстоятелство да е било
доведено до знанието на жалбоподателя, съответно собственика съобразно
изискването на чл.143, ал.10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг
повод и същият да е бил информиран към момента, в който е спрян да управлява
автомобила на 04.05.2020г.. Горното е видно и обясненията на същия съдържащи се
в материалите по прокурорската преписка приложена по делото. Поради което няма
как да се приеме, че от субективна страна въз.Т. е осъществил състава на
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На същия няма как да се вмени вина, била тя
умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил състава на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна
по скодни казуси- например Решения по КАНД
№ 2172/2019г., КАНД № 2198/2019г. и много други.
За
прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се произнесе със свое ТР
№ 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес, какъвто прочие е и
административно –наказателния процес, се доказва, а не се презумира.
Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на законовата фикция на
чл.58, ал.2 от ЗАНН и значението й за осъществяване състава на чл.343в, ал.2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна на деянието подлежи на
доказване чрез всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и
доказателствени средства.
За съставомерността на всяко
нарушение следва да са осъществени признаците както от обективна, така и от
субективна страна и липсата на който и да е от тези признаци винаги обуславя
извод за несъставомерност на извършеното. Не само, че
няма доказателства въззивника виновно да е управлявал служебно дерегистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че
въззивникът изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно дерегистриран.
Възз. не е санкционирана за това, че управлява МПС, за
което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се
изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор, както
изтъква проц. Представител на АНО. Той е санкциониран
, за това, че управлявал автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на
регистрацията на автомобила , като последица от липса валидна застраховка ГО
съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия
регистрацията орган да уведоми собственика- чл.143, ал.10 ЗДвП. Когато липсват
доказателства собственикът, респективно ползвателят да е уведомен, то тогава
същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение.
Не може да
се приеме становището на процесуалния представител на полицията инвокирано в с.з, че
преди да започне управление, собственикът следва да се увери, че
автомобилът му е регистриран. Горното при поставени рег.табели на мястото им,
както и при липса на каквото и да било уведомление за това, е житейски
нелогично, преди предприемане на управление да телефонираш например в сектор
ПП-Варна, за да провериш дали автомобилът ти е регистриран.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин
виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил наказание на
нарушителя, без да е било установено безспорно извършването на нарушението от
обективна и субективна страна, което обуславя и неправилно приложение на
материалния закон, тъй като на въззивника е наложено наказание за нарушение,
което не е безспорно доказано, че е извършил. В НП не е посочено и нито едно
доказателство/ с изключение на АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна
страна.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон, които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради
което и НП следва да бъде отменено.
Предвид
крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 от ЗАНН в
конкретния случай.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
ангажиране на административнонаказателна отговорност чрез издаването на НП се е
развило в отклонение от процесуалните правила и НП подлежи на отмяна.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова –
ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г. Съдът се произнася
по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали
това.
От
процесуален представител на ОД на МВР – Варна в писмените бележки е направено
искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Едновременно с това е отправено и възражение за прекомерност на
поисканите от въззивника разноски.
Искането за присъждане на разноски от
страна на процесуалния представител на ОД на МВР – Варна е направено
своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде
отменено/, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, е неоснователно и се отхвърля
от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-0819-001784/04.06.2020 г. на Началник група към ОД на МВР-Варна, Сектор
„Пътна полиция“-Варна, с което на
И.П.Т. ЕГН ********** е наложено: административно наказание
“Глоба” в размер на 200 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за
срок от шест месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд-
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: