№ 16
гр. гр. Р., 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р., ІV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20211730100852 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК,
вр. чл. 143, ал. 2 и чл. 149 СК.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответницата са живели на съпружески начала,
като от съвместното им съжителство имали родени две деца - СВ. ИВ. К., родена на
23.08.2011 г. и Й.И. К., родена на 10.09.2012 г.
Ищецът посочва, че от раздялата с ответницата единствен полагал грижи за
отглеждането и възпитанието на децата, които били изключително привързани към него.
Твърди, че преди около 7 години ответницата напуснала семейството и заминала, за
да работи в чужбина, като впоследствие разбрал, че същата е заминала с интимния си
приятел. След първата година от заминаването ù ответницата се обаждала и се интересувала
от децата си, но след това напълно се дезинтересирала от тях, поради което моли съда да
постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца СВ. ИВ. К. и Й.И. К. на ищеца, като се определи местоживеенето на
децата при бащата, на адрес: гр. Р., ЖК „.“, бл. ., ет. ., ап . ., а на майката да се определи
режим на лични отношения с децата и осъждане на ответницата да заплаща на малолетните
деца чрез техния баща и законен представител месечна издръжка в размер на по 170,00 лева
за всяко от тях, считано от 27.09.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка забавена
вноска до настъпване на законови причини за нейното прекратяване или изменяване.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и заявява, че
поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Ответницата, редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не изпраща
1
представител.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищецът ИВ. АС. К. и ответницата АЛБ. Н. Г. са живели на съпружески начала, като
от съвместното си съжителство страните имат родени две малолетни деца – СВ. ИВ. К.,
родена на 23.08.2011 г. и Й.И. К., родени на 10.09.2012 г., което се установява от
приложените по делото 2 бр. удостоверения за раждане, издадени от община Перник.
От изискания в производството по делото социален доклад, представен от ДСП – Р.,
се установява, че двамата родители са живели на съпружески начала до 2015 г., като
оттогава до настоящия момент за двете деца се грижи изцяло бащата. Майката не
контактува с децата от около пет години. Бащата и децата живеят в тристаен апартамент,
който е обзаведен с необходимите вещи за едно домакинство. За децата има самостоятелна
стая, обзаведена според възрастта им. Бащата получава трудово възнаграждение в размер на
1600 лева. Не се налага да остава извънредно на работа или да работи през нощта. Децата
имат изграден приятелски кръг. Понастоящем са ученички в четвърти клас в ОУ „Х.С.“, гр.
Р..
Становището на ОЗД при ДСП – Р. е, че няма пречка бащата да упражнява
родителските права по отношение на малолетните деца, като се определи режим на лични
отношения между децата и майката, с цел запазване на емоционалната връзка помежду им.
В съдебно заседание социалният работник В.С. поддържа изложеното в социалния
доклад, заявявайки, че е в интерес на децата бащата да упражнява родителските права, тъй
като разполага с необходимия родителски капацитет.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля
Б.С., според когото майката е изоставила децата си преди около няколко години и оттогава
за тях се грижи единствено бащата. Според свидетеля майката не проявява никакъв интерес
към децата.
Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, като ги намира за логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и изградени на база негови непосредствени
впечатления.
При изслушването по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет детето С.К. заявява пред съда, че в
момента живее при баща си, където се чувства добре. Заявява, че майка ù не се обажда и не е
идвала да я види. Изявява желание в бъдеще да продължи да живее с баща си.
От личното изслушване на бащата се установява, че същият желае да упражнява
родителските права върху децата, тъй като ответницата има безотговорно отношение и не се
интересува от тях.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
Критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при определяне упражняването на
родителските права, са намерили израз в ППВС № 1/12.11.1974 г. Следва да се извърши
цялостна преценка на интереса на детето въз основа на многопосочен комплекс от
2
обстоятелства. Кой е най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната
дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето и той е приоритетен при
преценката кой да упражнява родителските права по отношение на детето. В критериите по
ППВС № 1/12.11.1974 г. има съответната градация, но и указание преценката по тях да е
съвкупна, а всеки от критериите има и относителна самостоятелност. Детето има интерес
упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с оглед
възрастта, пола и степента на развитието му, е по-способен да полага адекватни грижи не
само за бита, но и за неговото добро възпитание и изграждане като личност. Този интерес
предпоставя не само адекватните грижи, за което е нужна обич и готовност, но и
необходимия родителски надзор, с оглед възпитанието и изграждането на детето като
личност, за което е нужен авторитет.
При преценката на кого от разделените родители да бъдат предоставени родителските
права, определящ е интересът на самото дете, като следва да се съобразят всички
обстоятелства, свързани с възпитателските качества на родителите, полаганите от тях до
момента грижи, желанията им досежно отглеждането и възпитанието на детето,
привързаността на детето към всеки от родителите, полът и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и
материалните възможности на родителите.
Водейки се именно от интереса на малолетните деца на страните, съдът намира, че в
случая упражняването на родителските права следва да се предостави на бащата – ищец в
настоящото производство, който и единствен заявява такава претенция. По делото
еднозначно се установява наличието на изградена стабилна емоционална връзка между
малолетните С. и Й. и техния баща И.К.. В разглеждания случай е категорично изяснено, че
от раздялата на страните през 2015 г. и досега децата се отглеждат от бащата с помощта на
неговите най-близки роднини, като вече в продължение на около седем години родителските
права фактически се упражняват именно от бащата, който е поел непосредствените грижите
за децата в периода след раздялата си с майката. Едновременно с това се установява, че от
раздялата на родителите и до момента ответницата не е проявявала интерес към състоянието
и потребностите на дъщерите си, не е подпомагала отглеждането им и не поддържа никакъв
контакт с тях. Констатираното при социалното проучване видимо добро физическо и
емоционално развитие на децата са показателни за несъмнено добрия родителски капацитет
на бащата. Видно от приетия социален доклад на ДСП – Р. и кредитираните свидетелски
показания, ищецът се отнася отговорно към родителските си задължения, посрещайки
адекватно и всеотдайно всички потребности на децата. Със съдействието на своите близки
той е осигурил подходящи условия за отглеждането на малолетните С. и Й., които се
чувстват добре в дома на баща си.
Предвид гореизложеното, във висш интерес на малолетните С. и Й. е да не се
променя обезпечената им към момента от бащата спокойна семейна, битова и социална
среда, в която децата се развиват много добре, чувствайки се защитени, обичани и
обгрижвани. Ищецът има желанието да продължи да полага непосредствените грижи за
3
дъщерите си, а и разполага с необходимия за това родителски капацитет.
Ето защо, упражняването на родителските права спрямо децата С. и Й. следва да се
предостави на бащата И.К. и да се определи и местоживеенето на децата в дома на бащата,
като се постанови подходящ режим на лични отношения между децата и майката.
Относно режима за осъществяване на личните отношения:
Упражняването на родителските права от единия родител не означава, че другият се
лишава от тях, нито че се освобождава от родителските си задължения. За да участва в
живота на детето, на този родител следва да се осигури възможност да поддържа лични
отношения. Както при определяне на мерките относно упражняване на родителските права,
така и при регламентиране на мерките за лични отношения, приоритетни са интересите на
детето, а несъмнено най-добрият интерес на детето не може да бъде постигнат без
пълноценно общуване с родителя, комуто не са предоставени родителските права.
Отчитайки от една страна факта, че не се установява по време на съвместния живот на
родителите майката по някакъв начин да е навредила на децата или да ги е застрашила, а от
друга страна липсата на формирана емоционална и доверителна връзка на децата с майката
и факта, че през последните няколко години майката демонстрира пълна незаинтересованост
към двете си дъщери, съдът счита, че на този етап следва да определи следния режим за
осъществяване на лични контакти: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето
от 10,00 ч. до 18,00 ч. в съботния ден и от 10,00 ч. до 17,00 ч. в неделния ден, без
преспиване. Този режим на лични отношения в настоящия случай се явява най-подходящ,
защото охранява интереса на децата, съобразявайки се, както с необходимостта от
изграждане и задълбочаване на връзката майка - дете, така и с нуждата от гарантиране в
достатъчна степен спокойствието и стабилността в ежедневието на децата.
Установената с решението времева рамка за контактите на отсъстващия от
ежедневието на детето родител цели да гарантира минимално необходимите условия за
осъществяване на отношенията родител - дете, като не ограничава родителите по общо
съгласие да прилагат и друг, включително по-разширен режим. Същевременно, при
необходимост или бъдещо искане на страните, постановеният с настоящото решение режим
може да бъде променен, ако е налице последващо изменение на обстоятелствата.
По отношение на дължимата издръжка:
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и ал. 2 СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия за живот, необходими за
развитие на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Минималният размер на издръжката на едно дете е равен на една четвърт от размера на
минималната работна заплата – чл. 142, ал. 2 СК, т. е. към момента на приключване на
съдебното дирене по настоящото дело, размерът на минималната издръжка възлиза на
162,50 лева. При определяне размера на издръжката съдът не е обвързан от определени
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка
може да определи такъв размер, който е в интерес на детето и съответства на доходите на
4
родителя.
При определяне размера на издръжката съдът взе предвид възрастта на децата –
съответно на девет и десет години, здравословното им състояние (липса на доказателства за
специфични нужди в тази насока), нуждите им от храна, облекло, лекарства, учебни пособия
и други разходи, свързани с физическото и духовното им развитие и в съответствие с
нормативно определените граници, предвидени в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, прецени,
че са нужни 300,00 лева месечно за издръжката на всяко от децата. Преценявайки
конкретните потребности на децата, статистическите данни за страната и възможностите на
техните родители, съдът намира, че майката - ответник следва да поеме по-голямата част, а
именно сума в размер на 170,00 лева. С оглед обстоятелството, че същата е в
работоспособна възраст, съдът приема, че е в състояние да осигурява доход в размер на
минималната за страната работна заплата, която към датата на приключване на съдебното
дирене е в размер на 650,00 лева. Съгласно чл. 143, ал. 2, вр. чл. 144 СК, родителите дължат
на ненавършилите си пълнолетие деца издръжка безусловно, без значение дали това ще
създаде затруднение за тях. Ответницата е в трудоспособна възраст и следва да предоставя
на децата си издръжка, осигуряваща им условия за живот и развитие. При определяне
размера на месечната издръжка, дължима от майката, съдът съобрази от една страна факта,
че за същата няма данни към момента да работи по трудово правоотношение, а от друга -
нарастващите нужди на децата С. и Й. от средства за тяхната издръжка. Бащата следва да
осигурява останалата част от необходимите средства, която е в по-нисък размер, тъй като е
поел изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на децата. По този начин се
съобразяват грижите и издръжката в натура, предоставяни непосредствено от родителя,
упражняващ родителските права.
Предявеният иск за заплащане на издръжка за минало време за периода от 27.09.2020
г. до 27.09.2021 г. е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
Съгласно разпоредбите на СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като за минало време се дължи издръжка до една година от завеждане на
иска. В настоящия случай се търси издръжка за минало време за периода от 27.09.2020 г. до
27.09.2021 г.
По делото не бяха ангажирани доказателства, от които може да се направи извод, че
през този период ответницата е престирала средства за издръжка, а същата не може да бъде
освободена от задължението си като родител да заплаща издръжка на своите малолетни
деца. Поради това искът за присъждане на издръжка за минало време за посочения период се
явява основателен. Отчитайки възрастта на децата, техните потребности, възможността на
двамата родители (важи изложеното по-горе относно доходите и възможностите им), съдът
приема, че за задоволяване нуждите им за периода от 27.09.2020 г. до 27.09.2021 г.
ответницата следва да заплати издръжка в размер на по 170,00 лева месечно за всяко от
децата, от което следва, че искът е доказан по основание и размер.
На основание чл. 86 ЗЗД и с оглед основателността на главната претенция, следва да
5
бъде присъдена и законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението в частта му относно издръжката.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по делото разноски в общ размер на 825,00 лева, от които 800,00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение и 25,00 лева – внесена държавна такса.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да
заплати в полза на съдебната власт съответната държавна такса върху присъдената издръжка
в размер на 652,80 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетните деца СВ.
ИВ. К., с ЕГН: **********, родена на 23.08.2011 г. и Й.И. К., с ЕГН: **********, родена на
10.09.2012 г., на бащата ИВ. АС. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „.“, бл. ., ет. ., ап
. ..
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на малолетните деца СВ. ИВ. К., с ЕГН:
**********, родена на 23.08.2011 г. и Й.И. К., с ЕГН: **********, родена на 10.09.2012 г.
при бащата ИВ. АС. К., с ЕГН: **********, на адрес: гр. Р., ЖК „.“, бл. ., ет. ., ап . ..
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между майката АЛБ. Н. Г., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ул. „Д.Ц.” № . и малолетните деца СВ. ИВ. К., с ЕГН:
**********, родена на 23.08.2011 г. и Й.И. К., с ЕГН: **********, родена на 10.09.2012 г.,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 ч. до 18,00
ч. в съботния ден и от 10,00 ч. до 17,00 ч. в неделния ден, без преспиване.
ОСЪЖДА АЛБ. Н. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ул. „Д.Ц.” № . ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете СВ. ИВ. К., с ЕГН: **********, родена на 23.08.2011 г.,
чрез неговия баща и законен представител ИВ. АС. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р.,
ЖК „.“, бл. ., ет. ., ап . . МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 170,00 лева (сто и седемдесет
лева), считано от датата на предявяване на иска – 27.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА АЛБ. Н. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ул. „Д.Ц.” № . ДА
ЗАПЛАТИ на малолетното си дете СВ. ИВ. К., с ЕГН: **********, родена на 23.08.2011 г.,
чрез неговия баща и законен представител ИВ. АС. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р.,
ЖК „.“, бл. ., ет. ., ап . . издръжка за минало време за периода от 27.09.2020 г. до 27.09.2021 г.
в размер на по 170,00 лева (сто и седемдесет лева) месечно, ведно със законната лихва за
забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното ù изплащане.
6
ОСЪЖДА АЛБ. Н. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ул. „Д.Ц.” № . ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Й.И. К., с ЕГН: **********, родена на 10.09.2012 г.,
чрез неговия баща и законен представител ИВ. АС. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р.,
ЖК „.“, бл. ., ет. ., ап . . МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 170,00 лева (сто и седемдесет
лева), считано от датата на предявяване на иска – 27.09.2021 г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, обуславящи нейното изменение
или прекратяване.
ОСЪЖДА АЛБ. Н. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ул. „Д.Ц.” № . ДА
ЗАПЛАТИ на малолетното си дете Й.И. К., с ЕГН: **********, родена на 10.09.2012 г., чрез
неговия баща и законен представител ИВ. АС. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „.“,
бл. ., ет. ., ап . . издръжка за минало време за периода от 27.09.2020 г. до 27.09.2021 г. в
размер на по 170,00 лева (сто и седемдесет лева) месечно, ведно със законната лихва за
забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА АЛБ. Н. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ул. „Д.Ц.” № . ДА
ЗАПЛАТИ на ИВ. АС. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „.“, бл. ., ет. ., ап . . сумата
от 825,00 лева (осемстотин двадесет и пет лева), представляваща направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА АЛБ. Н. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. В. ул. „Д.Ц.” № . ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС – Р. в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 652,80 (шестстотин петдесет и два лева и
осемдесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта на присъдената
издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
7