Р
Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 231 / 12.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на четиринадесети
януари,
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА
ГАНЕВА
при секретар Илияна
Георгиева, като изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по адм.д. № 1500/2019г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.179 и сл. от АПК.
Жалбоподателят
„Минерал Процесинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
с.Полски извор, община Камено, област Бургас, представлявано от управителя
Антоний Стаматов Иванов е оспорил заповед № РД-09-210/11.04.2016г. на кмета на
Община Камено. Със заповедта на основание чл.6 от Наредба за управление на
общинските пътища във връзка с чл.23 от Закона за пътищата и чл.44 от ЗМСМА и
съгласно паспорт на общински път между с.Черни връх и с.Полски извор е
забранено движението на тежкотоварни автомобили с осов товар над 10 т, колесен
товар над 5 т, налягане под гумите над 0,6 MN/m2 и с
отпечатък на задното колело кръг с диаметър по-голям от 32.6 см по общински път
между с.Черни връх и с.Полски извор - публична общинска собственост.
Жалбоподателят
твърди, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, при
постановяването й са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, издадена е в противоречие с
материалния закон. Иска заповед № РД-09-210/11.04.2016г. на кмета на Община Камено
да бъде прогласена за нищожна.
В
съдебно заседание жалбоподателят „Минерал Процесинг“ ООД, чрез представител по
пълномощие адв. М. поддържа жалбата и позовавайки се на възраженията изложени в
нея, иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира разноски.
Ответникът
– кмет на Община Камено, редовно призован, не изпраща представител и не
изразява становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Хр.Колев, счита, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
ФАКТИ:
На
24.03.2016г. кмета на Община Камено е направил запитване до Агенция „Пътна
инфраструктура“, Областно управление – Бургас относно товароносимостта на
общинския път между с.Черни връх и с.Полски извор (л.48).
В
отговор на 07.04.2016г. Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно
управление – Бургас е посочила, че конструкцията на пътната настилка на
общинския път между с.Черни връх и с.Полски извор съгласно паспорта на пътя
изготвен през 1984г. е 2,5 см двойна повърхностна обработка; 15 см трошен камък
и 20 см основен калдаръм. Посочено е, че тази конструкция е „Тип Г“ и отговаря
за много леко движение, съгласно Указания за проектиране на автомобилни пътища,
раздел ІІІ – конструктивни елементи и съоръжения на пътя 1980г. Много леко
движение е такова с интензивност под 5 оразмерителни автомобила на ден, като за
оразмерителен автомобил се приема автомобил с осов товар 10 т., колесен товар 5
т., налягане под гумите 0,6 MN/m2 с отпечатък на
задното колело кръг с диаметър 32,6 см (л.47).
На
11.04.2016г. на основание чл.6 от Наредба за управление на общинските пътища във връзка с чл.23 от
Закона за пътищата и чл.44 от ЗМСМА и съгласно паспорт на общински път между
с.Черни връх и с.Полски извор е издадена оспорената заповед (л.46).
Заповедта
е била разгласена чрез обявяване на таблото за обявления в Община Камено, за
което са съставени протокол от 11.04.2016г. за поставяне на заповедта на
таблото и протокол от 28.04.2016г. за сваляне на заповедта от таблото (л.57 –
58).
Жалбоподателят
е представил доказателства, обосноваващи правния му интерес от обжалване на
процесната заповед - решение № 208 на МС от 15.03.2012г. за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства от находище „Кариерата“, с.Полски
извор, Община Камено, Област Бургас, като в т.5 за концесионер е определено
„Минерал процесинг“ ООД - Бургас (л.7-12); договор за предоставяне на концесия
за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните
богатства от 27.07.2012г., сключен между Министерски съвет на Република
България – концедент и „Минерал Процесинг“ ООД, гр.Бургас - концесионер (л.13 –
28); приемо-предавателен протокол от 30.07.2012г. (л.34); протокол № 15 от
29.11.2012г. на Общински съвет Камено, като по т.22 е взето решение за
одобряване на ПУП-План за застрояване на проект за ПУП-План за застрояване на
ПИ 030039, за „Добив на строителни материали (кариерен пясък) в находище
„Кариерата“, местност „Черковна кория“ в землището на с.Полски извор, Община
Камено, Област Бургас. Дадено е съгласие за преминаване през полските пътища
посочени в разработката (л.35-36); градоустройствен проект за обект „ПУП – ПЗ
за имот 030039, землище с.Полски извор, община Камено (л.37-43).
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е процесуално допустима по следните съображения:
Обжалваната
заповед е общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, тъй като с нея
непосредствено се засягат права и законни интереси на неопределен брой лица,
доколкото волеизявлението, материализирано в заповедта, съдържа забрана за
движението на определена категория тежко товарни автомобили, което означава, че
всички лица, които извършват превоз с такива автомобила, са засегнати от
действието на този акт. Съобщаването на общите административни актове е
регламентирано в чл.72 от АПК, според който съдържанието на общия
административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомяването по
чл.66 от АПК. Според последно посочената разпоредба откриването на
производството по издаване на общ административен акт се оповестява публично
чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до
организации на заинтересованите лица или по друг подходящ начин. В това
уведомяване трябва да се включат всички основни съображения за издаването на
акта, както и формите на участие на заинтересованите лица в административното
производство по издаване на въпросния общ административен акт.
В
процесният случай при изпращане на административната преписка съдът установи,
че в нея не се съдържат доказателства за съобщаването на обжалваната заповед,
затова с разпореждане от 30.07.2019г. (л.45) задължи кмета на Община Камено да
представи доказателства за съобщаването на обжалвания акт. В отговор е
изпратено писмо вх. № 10385/2019г., с което кметът на общината е заявил, че
обжалваната заповед била разгласена чрез обявяване на таблото за обявления в Община
Камено, без да представи доказателства за извършване на това действие. Затова
съдът с ново разпореждане от 11.10.2019г. задължи ответника да представи
доказателства за датата на поставяне на заповедта на въпросното табло и за датата,
на която тя е снета, след което по делото с вх. № 11447/2019г. са представени
две копия от констативен протокол, и двете подписани само от един служител
(М.Стоянова). Според първия протокол от 11.04.2016г. заповедта е била
публикувана на информационното табло в сградата на общината, а според втория
констативен протокол от 28.04.2016г. същата заповед е била свалена. И в двата
случая, според тези протоколи, действието е извършено от едно и също лице –
Милена Стоянова.
Съдът
счита, че административният орган не е съобщил надлежно общия административен
акт, тъй като законът го задължава да го оповести публично чрез средства за
масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на
заинтересованите лица, или по друг подходящ начин. Тълкуването на разпоредбата
еднозначно сочи, че обявлението на таблото на общината не е такъв подходящ
начин. Друг подходящ начин означава друг начин, който както средства за масово
осведомяване ще направи публично достояние общия административен акт. Такъв подходящ
начин е и добросъвестното съобщаване на организации на заинтересованите лица,
които без съмнение са заинтересовани с оглед предмета на съответния
административен акт. Залепването на заповедта на таблото на общината не е сред
нито един от тези подходящи според закона начини. Той не дава възможност за
такава публичност, нито води до добросъвестно съобщаване на отнапред известни
заинтересовани лица и организации.
В
процесният случай жалбоподателят е именно заинтересовано лице от втората
категория, тъй като той е концесионер на кариера с.Полски извор, Община Камено.
Тези обстоятелства са известни на кмета на общината, нещо повече, именно
движението на товарни автомобили на „Минерал Процесинг“ ООД по този път са
фактите описани от кмета в писмо изх. № 12-00-34/24.03.2016г., с което е
попитал Агенцията „Пътна инфраструктура“ за „тонажа, за който е изчислен пътят
при неговото създаване“, като се е мотивирал, че този път е подложен на
експлоатация от тежки товарни автомобили, извозващи добита суровина от
строителни материали (кариерен пясък) в посока с.Полски извор-гр.Бургас. Затова
добросъвестното изпълнение на задълженията, вменени от АПК за съобщаване на
процесния общ административен акт, изисква той да бъде съобщен надлежно на
известните заинтересовани лица, сред които е жалбоподателят, каквото съобщаване
в случая няма.
Отделно
от това съдът счита, че датите, поставени на представените констативни
протоколи, са непротивопоставими на жалбоподателя. Въпросните доказателства не
са представени с административната преписка. Те не са представени и след
указания на съда, изискващи предоставяне на доказателства за съобщаване на
обжалваната заповед. Протоколите са представени едва след като съдът разпореди
на ответника тяхното представяне, като подробно описа какво следва да бъде
представено като доказателство, че нещо се обявява на таблото за обявления в
общината.
По
тези съображения съдът счита, че по отношение на жалбоподателя не е започнал да
тече срокът за обжалване на оспорения общ административен акт, доколкото не се
доказа, че този административен акт е бил съобщен по начина, по който е
регламентирано в чл.72, ал.1 във вр. с чл.66 от АПК.
На
следващо място съдът счита, че жалбоподателят е легитимиран да оспорва
атакувания общ административен акт като лице, което притежава правен интерес,
който се установява от представените доказателства в тази насока, а именно
решение № 208 на Министерски съвет от 15.03.2012г. за предоставяне на концесия
за добив на подземни богатства от находище „Кариерата“ с.Полски извор, Община
Камено, обнародвано в Държавен вестник брой 24 от 23.03.2012г., договор за
предоставяне на концесия за добив на подземни богатства за находище „Кариерата“
с.Полски извор, сключен между Министерски съвет на Република България и
жалбоподателя „Минерал процесинг“ ООД гр.Бургас. Концесията е предоставена за
срок от 35 години, считано от датата на подписване на договора и предоставяне
на банкова гаранция – 27.07.2012г., както и обяснителна записка към ПУП-ПЗ на
поземлен имот 030039 в местността „Черковната кория“ по плана за земеразделяне
на с.Полски извор, Община Камено във връзка с промяна на предназначението на
земеделския имот за разработване на кариера за строителни материали (добив на
пясък). От тези доказателства се установява, че жалбоподателят, в качеството на
концесионер на описаната кариера, има право да добива от нея строителни
материали, които се превозват с оглед местоположението на кариерата и
естеството на материалите именно в тежкотоварни автомобили, чието движение е
забранено по общински път между с.Черни връх и с.Полски извор и маршрутът на
които автомобили минава именно по този път. Затова съдът счита, че жалбата е
допустима за разглеждане като подадена от надлежно легитимирано лице в
предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Обратно
на направените в жалбата твърдения заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно
чл.23 от Закона за пътищата правомощията на кметовете по управление на
общинските пътища се определя с наредба на общинския съвет. Към датата на
издаване на процесната заповед е действала приетата от Общинския съвет Камено
Наредба за управление на общинските пътища. Според чл.6 от нея кметът на
общината организира, ръководи и контролира дейностите, свързани с изграждането,
ремонта, поддържането и управлението на общинската пътна мрежа; организира и
осъществява защита на общинските пътища, включително на пътни съображения и на
принадлежностите на пътя; осигурява общественото ползване на общинските пътища
чрез регулиране и контрол на автомобилното движение, даване на разрешения или
въвеждане на забрана за ползване. Вярно е, че с решение №534/21.03.2019г. по
адм.д.№2099/2018г., влязло в сила на 12.04.2018г. друг състав на АСБ е отменил
наредбата, но съгласно чл.195, ал.1 от АПК подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
Отделно
от това в чл.9, ал.3 от Закона за пътищата е предоставена компетентност на
собствениците или администрацията, управляващи пътищата да въвеждат временни
забрани за общественото ползване на отделни пътища или участъци от пътища. По
делото не е спорно, че процесния път е общинска собственост, което също прави
кмета, като ръководител на администрацията, управляваща общинските пътища да
въвежда такава забрана.
При
издаването на оспорения общ административен акт е нарушена процедурата по
уведомяване за предстоящо издаване на такъв акт, регламентирана в чл.66 и сл.
от АПК. Съгласно тази процедура производството по издаване на общ
административен акт се открива, като се оповестява това намерение публично чрез
средствата за масово осведомяване, чрез изпращане на проекта до организации на
заинтересованите лица или по друг подходящ начин, като в уведомяването следва
да се посочат всички основни съображения, които по същината си представляват
бъдещите мотиви на общия административен акт, за издаването на акта, както и
формите на участие на заинтересованите лица в производството. След това в чл.68
е предвидена възможност заинтересованите лица и техните организации да имат
право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на
общия административен акт, като тази възможност е налице през цялото време на
производството, включително и след приключването му с издаване на самия акт.
АПК изрично е регламентирал формите на участие на заинтересованите лица в
производството в чл.69, ал.1, като административният орган трябва да избере
една или няколко от тези форми и да ги оповести когато оповестява откриването
на производството по издаване на общия административен акт. Освен това,
съгласно чл.69, ал.2 от АПК административният орган е длъжен да осигури на
заинтересованите лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен
срок, определен от самия орган, който не може да бъде по-кратък от един месец
от деня на уведомяването по чл.66 от АПК. Съгласно чл.71 от АПК общият
административен акт се издава след като се изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на
заинтересованите граждани и техните организации.
В
процесният случай съдът с разпореждане от 15.01.2020г. задължи ответника да
представи доказателства за откриване на производството по издаване на
оспорената заповед съобразно изискванията на чл.66, ал.1 от АПК. До
приключването на устните състезания, такива доказателства не бяха представени.
Само на това основание обжалваната заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна поради съществено противоречие с процесуалните правила по
нейното издаване. Така описаната процедура във връзка с откриване на
производството по издаване на процесната заповед не просто не е спазена в
случая, а въобще не е осъществена. Регламентирайки я законодателят е целял да
гарантира правата на засегнатите лица и по този начин да спомогне
административният орган да издаде такъв общ административен акт, който в
максимална степен да е в интерес на общността и да е съответен на целите на
нормативния акт, въз основа на чиито материални основания се издава. В случая
ответникът грубо е пренебрегнал правата на заинтересованите лица, като въобще
не е открил производство по издаване на процесната заповед. Конкретната
административна преписка се изчерпва с две писма – първото с изх. №
12-00-34/24.03.2016г., с което кметът на Община Камено е попитал Агенцията „Пътна
инфраструктура“ за „тонажа, за който е изчислен пътят при неговото създаване“,
като се е мотивирал, че този път е подложен на експлоатация от тежки товарни
автомобили, извозващи добита суровина от строителни материали (кариерен пясък)
в посока с.Полски извор-гр.Бургас. И отговорът от директора на Областно пътно
управление, според който общинският път между селата Черни връх и Полски извор
има конструкция на пътната настилка съгласно паспорта на пътя, изготвен през
1984г. : 2,5 см двойна повърхностна обработка, 15 см трошен камък, 20 см
основен калдъръм. Тази конструкция е от типа „Г“ и отговаря за много леко
движение, което означава, че трябва да е с интензитет под 5 оразмерителни автомобила на ден. Според същото писмо
оразмерителен автомобил е автомобил с осов товар 10 т, колесен товар 5 тона,
налягане под гумите 0,6 МN/m2, с отпечатък на
задното колело кръг с диаметър 32,6 см. Тези два документа единствено изпълват
административната преписка, а данните, посочени в писмото на директора на
Областно пътно управление Бургас могат да се възприемат като мотиви на
обжалваната заповед. Съдържанието на административната преписка и отсъствието
на отговор от страна на ответника на разпореждането на съда да представи
доказателства за откриване на производството по издаване на оспорената заповед,
съобразно изискванията на чл.66, ал.1 от АПК, еднозначно сочи, че такова
откриване на производството не е било осъществено.
По
тези съображения, само поради наличието на съществено нарушение на
процесуалните правила, регламентиращи издаването на общия административен акт,
обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
Съдебният
състав счита, че заповедта е и материално незаконосъобразна. Вече беше
посочено, че кметът на общината може да издава заповеди от категорията на процесната,
когато се касае за общински път. По делото не е спорно, че пътят между с.Черни
връх и с.Полски извор е публична общинска собственост. В чл.9, ал.1 от Закона
за пътищата е уреден принципът, според който пътищата са отворени за обществено
ползване при спазване на реда и правилата, установени със Закона за пътищата и
Закона за движението по пътищата. В ал.3 на същия член законодателят е
регламентирал предпоставките, при които такива пътища могат да бъдат забранени
за обществено ползване, какъвто е процесният случай. Според тази разпоредба
собствениците или администрацията, управляващи пътищата, могат да въвеждат
временни забрани за обществено ползване на отделни пътища или участъци от тях,
при извършване на ремонтни работи, при природни бедствия и аварии, при
неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, при възникване на опасност за
сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия.
Алинея 5 на чл.9 изисква в тези случаи забраните да се въвеждат след
съгласуване с органите на МВР.
В
конкретният случай, поради липса на мотиви, изложени в самата заповед, само от
двата документа, съставляващи административната преписка, единствено може да се
предполага кое от всичките лимитативно изброени основания в чл.9, ал.3 от ЗП е
приложено при издаване на оспорената заповед, тъй като от съдържанието на
писмото на директора на ОПУ Бургас става ясно какви са характеристиките на
пътната настилка и какво движение тя може да понесе, което би обосновало
извода, че заповедта цели да опази пътната настилка. А такова основание липсва
в посочената норма.
По-същественото
е обаче, че законодателят не позволява такива забрани да са неограничени във
времето, като въвежда изрично условие те да са временни забрани. Тоест органът
не само следва да посочи и да обоснове едно от изброените в ал.3 на чл.9
основания, но и да посочи времеви период, пред който действа забраната, тъй
като такива забрани не могат да лишават неограничено лицата, ползващи
съответния път за обществено ползване. Те могат да съществуват докато се
отремонтира пътят, докато се отстранят последиците от природни бедствия и
аварии, през сезоните, през които влияят температурите на пътната настилка, за
времето, през което траят масовите спортни мероприятия и т.н. Забрана като
процесната може да се въведе освен за конкретно време, но задължително след
предварително проучване, което да позволи да се извърши ремонт на пътя, след
който същият път да може да се използва и от тежкотоварни автомобили. С
обжалваната заповед е въведена забрана, която не почива на никое от
основанията, изложени в чл.9, ал.3 от Закона за пътищата и няма времеви
характер, както изисква същата разпоредба. Това е друго основание за отмяна на
обжалваната заповед поради нарушение на материалния закон.
Изложените
мотиви обосновават извода, че обжалваната заповед е незаконосъобразна поради
допуснато съществено нарушение на процедурата по нейното издаване и поради
противоречието й с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят на жалбоподателя. Такива са
претендирани своевременно и де дължат от ответника с размер на 380 лв.
(съгласно представен списък по чл.80 от ГПК), от които 50 лв.-държавна такса,
30 лв.-такса за публикуване на съобщение в ДВ и 300 лв.-платено адвокатско
възнаграждение.
На
основание чл.172, ал.2, предл. второ във вр. с чл.184 от АПК, Административен
съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед
№ РД-09-210/11.04.2016г. на кмета на Община Камено.
ОСЪЖДА Община
Камено да заплати на „Минерал Процесинг“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с.Полски извор, Община Камено, представлявано от
управителя Антоний Стаматов Иванов направените по делото разноски в размер на
380 (триста и осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: