О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№459
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на 16.07.2019г. в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
ПЕТРОВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА.
като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в. ч. гр. д. № 355/2019 по описа
на Апелативен съд – гр. Варна, г. о., за
да се произнесе, съобрази следното :
Подадена е частна жалба от Д.С.Д. и В.П.Д. *** и от Д.С.Д.
и В. М.М. в качеството им на управители на „Енергоснабдяване“ ООД Шумен срещу
определение № 231/10.06.2019 год по в.ч.гр.д. № 139/2019 год на Окръжен съд
Търговище, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх.№ 1535/23.04.2019
год по описа на ТОС срещу определение, постановено на 27.11.2018 год в открито
съдебно заседание по гр.д. № 1334/2018 год на Районен съд Шумен, с което е
оставено без уважение искането за спиране на производството. По съображения за
незаконосъобразност на определението, частните жалбоподатели молят за неговата
отмяна и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
В постъпилия отговор от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД гр.София, представлявано от упълномощения юрисконсулт И.С.С., е изразено
становище за неоснователност на частната жалба. Претендират се разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл. 37 от ЗПП и
Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че частната
жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
мотиви:
Разпоредбата на чл. 274 ал.1 от ГПК предвижда правната
възможност за обжалване на определенията, които преграждат по-нататъшното
развитие на производството, или в случаите, изрично посочени в закона. По
законодателната логика, извлечена от тази разпоредба, подлежат на инстанционен
контрол определенията, с които производството е спряно, но не и когато
спирането е отказано. Това е така, защото в последния случай не се препятства
развитието на производството, а липсва и изрична друга разпоредба в закона,
която да позволява обжалването. Наред с този аргумент, съдът е обсъдил още и
обстоятелството, че самото искане за спиране е било подадено от страна,
неучастваща в процеса, което също го прави недопустимо.
По изложените мотиви, които съвпадат с тези в обжалваното
определение, настоящият състав намира, че същото е законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Основателно е искането на насрещната страна за присъждане
на разноски, които в случая са за юрисконсултско възнаграждение по изготвения
отговор на частната жалба. Съгласно чл. 78 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП
и чл. 25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, частните
жалбоподатели следва да заплатят на ответника разноски за настоящата инстанция
в размер на 50 лв.
Водим
от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 231/10.06.2019 год по в.ч.гр.д. № 139/2019
год на Окръжен съд Търговище.
ОСЪЖДА Д.С.Д. с ЕГН ********** и В.П.Д.
с ЕГН ********** *** да заплатят на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр.София сумата 50 лв, представляваща разноски по делото – юрисконсултско
възнаграждение.
Определението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.