№ 757
гр. София, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов
Десислава П. Генова
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора А. В. К.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251100605213 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 03.05.2023 година, постановена по НОХД № 4689/2019
година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 115-ти
състав, подсъдимият Р. И. Г. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на
12.02.2017 година, около 15:16 часа, в град София, в съучастие като
съизвършител с неустановено по делото лице, от паркиран лек автомобил
марка „Фолксваген Туарег“, с регистрационен № ********, собственост на
М.Г.М., на кръговото движение между „Ринг Мол“ и магазин „Икеа“, над
„Околовръстен път“, отнел чужди движими вещи – два броя предни фарове на
лекия автомобил, на стойност 600 (шестстотин) лева за брой, или общо 1200
(хиляда и двеста) лева, от владението на ползвателя Д. А.М.-М., без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по
чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.
304 от НПК е ОПРАВДАН по така повдигнатото му обвинение.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от
прокурор при СРП, с който се иска оправдателната присъда да бъде отменена
и вместо нея да бъде постановена нова осъдителна такава. Твърди се, че
присъдата е неправилна. Излагат се доводи, че първостепенният съд
неправилно не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д. М., М. И.,
Д. А., П.К., К. П., Р. Н. и Р. Ч., които били последователни, логични и
1
кореспондиращи с извършената видео-техническа и оценителна експертиза,
както и приложените други писмени доказателства. Желае се отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова осъдителна
такава.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага провеждането на въззивно съдебно
следствие.
В съдебното заседание пред въззивната инстанция, прокурорът не
поддържа протеста, като се солидаризира изцяло с първоинстанционната
присъда и с мотивите, изложени към нея. Счита, че въз основа на
доказателствата, не може да се направи категоричен и единствено възможен
извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е било
повдигнато обвинение. Желае да се потвърди присъдата на СРС, като
правилна и законосъобразна.
Защитникът на подсъдимия – адвокат Г., излага, че присъдата на СРС е
правилна и законосъобразна, като изводите на районния съд се подкрепят от
доказателствения материал, приложен по делото. Иска потвърждаване на
оправдателната присъда спрямо подсъдимия Р. Г..
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание и не изразява становище.
Съдът е дал ход на делото в отсъствие на подсъдимия Г., като е прието,
че същият е бил уведомен за датата и часа на заседанието, без да сочи
уважителни причини за своето неявяване. Нещо повече, изразено е било
становище, чрез неговия защитник, че няма против делото да се гледа в негово
отсъствие.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания
съдебен акт, изложените във въззивния протест доводи и след като въз основа
на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл.314 от НПК,
намира за установено следното:
Въззивният протест е подаден в срока по чл.319 НПК от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл.320 НПК, поради което е процесуално
допустим и следва да бъде разгледана по същество.
След извършване на проверка от страна на настоящия въззивен състав
по отношение на редовността (допустимостта) на въззивния протест, се
пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на
протестирания първоинстанционен съдебен акт.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Въззивният съд, след като подложи на анализ събраната по делото
доказателствена съвкупност, не установи възможност въз основа на нея да
2
бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото,
поради което, споделя в цялост фактическите констатации на Софийския
районен съд. При извършения собствен анализ на събраните доказателства,
настоящият състав на Софийски градски съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Р. И. Г. е роден на ******** година в град София,
българин, български гражданин, средно образование, работи в автосервиз,
неженен, неосъждан, живущ в с. Кривина, ул. „********, ЕГН: **********.
На 12.02.2017 година, около 15:16 часа, в град София лек автомобил,
марка „Фолксваген”, модел „Туарег“, с регистрационен № ********,
собственост на М.Г.М., се намирал във владението на Д. М. и бил паркиран на
кръговото движение, между „Ринг Мол“ и магазин „Икеа“, над „Околовръстен
път”. В същото кръстовище навлязъл друг лек автомобил с тъмен цвят, който
паркирал непосредствено пред него. От лява и от дясна врата на тъмния
автомобил, който паркирал пред „Фолксвагена”, слезли две лица, които се
доближили до лекия автомобил, собственост на М.М. и започнали да го
оглеждат. Едното от тези лица било облечено с тъмни дрехи и то застанало
пред предна лява част на автомобила с регистрационен № ********, а
другото, облечено със светли дрехи, застанало от другата страна. В 15:16 часа
на 12.02.2017 година лицето с тъмните дрехи посегнало към областта на левия
фар на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Туарег“, с регистрационен
№ ******** и извършило рязко издърпване на левия фар на автомобила,
докато другото лице издърпало другия фар, след което заедно сложили двата
фара, които са на обща стойност 1200 лева, в управлявания от тях лек
автомобил с тъмен цвят, качили се в него и потеглили, отдалечавайки се от
мястото.
На 12.02.2017 година, около 17:30 часа Д. М. отишла при паркирания
лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, с регистрационен №
********, при което установила, че двата фара на автомобила липсват, за
което сигнализирала на съпруга си и придвижила автомобила до адреса, на
който живеела. За случая Д. М. сигнализирала началника на 06 РУ СДВР, по
повод на което на 14.03.2017 година е било образувано досъдебно
производство № 793/2017 година по описа на 06 РУ СДВР, пр. пр. №
5079/2017 година на СРП. В хода на досъдебното производство, с
постановление от 31.07.2017 година в качеството на обвиняем е привлечен Р.
И. Г., ЕГН: **********.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена
от първоинстанционния съд въз основа на събраните доказателства и
доказателствени средства, както следва:
Гласни доказателствени средства — показания на свидетеля Д. М. (л.
211 от НОХД), включително приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2
пр.2 от НПК показания на свидетеля М., дадени в досъдебното производство
3
(л. 11 от ДП); показания на свидетеля Р. Ч. (л. 212 от НОХД); показания на
свидетеля П.К. (л. 212 от НОХД) и приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр.
ал.1 т.1 от НПК (л. 22 от ДП), както и частично приобщените по реда на
чл.281 ал.1 т.2 от НПК показания на свидетеля, дадени пред друг съдебен
състав (л. 101 от НОХД); показания на свидетеля К. П. (л. 214 от НОХД),
включително приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК (л. 58 от
ДП); показания на свидетеля Р. Н. (л. 267-269 от НОХД), включително
приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания от
досъдебна фаза (л. 62 от ДП); показания на свидетеля Д. А. (л. 280-281 от
НОХД), включително приобщените по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК
показания от досъдебното производство (л. 13 от ДП); показания на свидетеля
М. И. (л. 281-283 от НОХД), включително приобщените по реда на чл.281 ал.4
вр. ал. 1 т.2 от НПК показания от досъдебното производство (л. 12 от ДП) и
приобщените по реда на чл.281 ал.1 т.2 пр.2 от НПК показания, депозирани
при преходни съдебни състави на лист 49 и лист 99 от съдебното
производство;
Писмени доказателства: протокол за доброволно предаване от
15.02.2017 година (л. 6 от ДП); справка собственост на МПС (л. 34 и л. 35
от ДП); справка картон на водача Р. Г. (л. 37 от ДП); договор за покупко-
продажба на МПС от 23.11.2016 година (л. 51 от ДП); справка трудови
договори (л. 93 от ДП); справка съдимост (л. 81-82 от НОХД);
Експертизи: ВТЕ (л. 17-21 от ДП); СОЕ (л. 60-61 от ДП); ВТЕ (л. 257-
265 от НОХД);
Веществени доказателства: компактдиск запечатан с картон серия А
№ 0387328 (наличен към кориците на ДП).
Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по
съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и
почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като
изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката
на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е
направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане
на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални
нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са
обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били
подценени или игнорирани за сметка на други. В мотивите на постановената
присъда първият съд, по ясен и убедителен начин, е обективирал процеса на
формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на
доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен
състав изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата
инстанция, поради което счете, че се явява безпредметно той да бъде повтарян
в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато
изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват,
4
за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
(вж. решение № 181/2012 година на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 година
на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 година на ВКС, І н. о., решение №
371/2016 година на ВКС, ІІІ н. о.).
По отношение на авторството на деянието от подсъдимия Г. въззивният
съд споделя изцяло изводите на първостепенния относно липсата на
несъмнени и категорични доказателства, които да го установяват. В този
смисъл по делото няма каквито и да е преки доказателства, доколкото от
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели се установяват
единствено последиците от деянието, но не и самото му извършване.
Правилно контролираният съд е дал вяра на показанията на свидетеля Д.
М., тъй като те не съдържат съществени вътрешни противоречия или неясноти
и не се опровергават от други достоверни доказателства по делото. От тях се
установява автомобила, времето и мястото на паркиране, последващата липса
на двата предни фара и косвено наличието на видеозапис. Същите са
последователни, без вътрешни противоречия и намират подкрепа в останалите
доказателства по делото, в частност в показанията на К. П. и Д. А.,
включително и в назначените по делото видео-технически експертизи и
съдебно-оценителна експертиза.
Първостепенният съд правилно е поставил в основата на фактическите
си изводи относно собствеността на лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Корса“ с регистрационен № ********, въз основа на показанията на
свидетелите Р. Ч. и Р. А. Н., като същите се подкрепят и от приобщените от
досъдебното производство писмени доказателства - справка собственост на
МПС (л. 34 и л. 35 от ДП) и договор за покупко-продажба на МПС от
23.11.2016 година (л. 51 от ДП). Няма основание за съмнение в достоверността
на дадените от свидетеля Р. Н. показания. Въз основа на тях се установява, че е
продал автомобила на мъж с малко име Р., с тел.: 0893 33 86 25, който му
платил цената на автомобила и обещал, че след около седмица, ще се видят, за
да прехвърлят собствеността на автомобила, което така и не се случило.
По отношение на показанията на свидетеля П.К., при разпита си пред
СРС, той категорично се отрича от показанията си на досъдебното
производство (прочетени на основание чл.281 ал.1 т.1 от НПК депозирани
пред съдия на лист 24 от ДП, прочетени на основание чл.281 ал.4 вр.1 т.1 от
НПК, депозирани пред разследващ орган на лист 22 от ДП, прочетени на
основание чл.281 ал.1 т.2 от НПК, депозирани на лист 101 единствено в частта
с начало на изречението: „Действително“ и края на изречението „хора“, лист
101 от ДП), като заявява, че те са в резултат на оказан му физически и
психически натиск. Твърди, че за абсолютно всичко, което е заявил пред
разследващите и пред съда на досъдебното производство е бил подтикнат от
полицаите. В този смисъл дори и да се приеме с известна доза критичност
така заявеното от него за свидетелстване под натиск, следва да се споделят
аргументите на първостепенния съд за неубедителност на дадените от него
показания пред разследващия орган, защото детайлността в разказа на П.К.,
отнасяща се до подробности, като например, марката на лекия автомобил,
маниера, походката, емблемата на якето, внасят основателно съмнение в
5
достоверността им. Видно от двете видео-технически експертизи и от
направения оглед в първоинстанционното съдебно заседание, от посочения
видеозапис се установява, че разположението на камерата спрямо лицата и
високата отдалеченост на същите са причина да не се откроят общи и частни
признаци, което води до невъзможност същите да бъдат идентифицирани,
както и установяване съдържанието на регистрационните табели на тъмния
автомобил, с който се придвижват лицата. Заключението на вещото лице
подкрепя заявеното от свидетеля К., че в действителност от видеозаписа не е
имало възможност да се разпознае подсъдимия Р. Г., поради лошото качество
на образа, както и че на видеозаписа не се вижда регистрационен номер на
автомобила. При разпита на вещото лице пред първостепенния съдебен
състав, същият изрично посочва, че при преглед на видеозаписа е онагледил
максимално качествено наличните изображения, сред които няма такива,
обхващащи символи по дрехите на лицата, вкл. емблеми. Вещото лице
изрично потвърждава, че идентификация не е възможна, като разяснява, че на
стр. 5 от експертизата е онагледил максималното увеличение на образа, както
и че последващо увеличение означава размазване на образа. В подкрепа на
извода за достоверност на заявеното от свидетеля П.К. е и обстоятелството, че
при извършения, в открито съдебно заседание пред СРС, оглед на веществено
доказателство, запечатано с картон серия А № 0387328 от 18.06.2021 година
от експерт П.В., се констатира, че в съдържащия се видеоматериал
действително не се установяват някакви отличителни белези по двете лица,
включително по дрехите им, което от своя страна е достатъчно, за да се
изключи достоверността на заявеното от свидетеля К. в досъдебна фаза. Още
повече, че свидетелят е разяснил какви са причините, поради които при
разпита в досъдебното производство е заявил обстоятелства, които не
отговарят на истината. Ето защо и не могат да бъдат споделени доводите във
въззивния протест, че е установено по безспорен и категоричен начин
извършеното от подсъдимия Р. Г. престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. ал.1 от НК, тъй като според настоящия съдебен състав обвинението се
гради на предположение.
Въззивният съдебен състав споделя извода на първата инстанция, че
показанията на свидетеля К. П. са достоверни дотолкова, доколкото
удостоверяват, че е получено оплакване от жена за кражба на фарове от лек
автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Туарег“. По този повод свидетелят
прегледал записите от охранителните камери на обекта, при което установил,
че има запис от същия ден, на който се вижда, че автомобил, марка
„Фолксваген”, модел „Туарег“ паркира около 13:30 часа, след което друг лек
автомобил паркирал точно пред автомобила. След като на кръстовището
нямало движение, две лица издърпали фаровете на „Фолксвагена“. Двамата
оставили фаровете в автомобила им, качили се и потеглили. Прочетените
показания от досъдебната фаза, в които се твърди, че e бил възприет
регистрационен № ********, не се подкрепят от други доказателства по
делото, включително липсва и веществено доказателство, съдържащо именно
онази част от записа, на която регистрационният номер е видим и ясно
различим. Предвид гореизложеното въззивният съд приема, че показанията на
6
П. са недостоверни в частта за конкретизация на регистрационния номер на
автомобила и не могат да обосноват авторство на деянието.
СРС законосъобразно и точно е подходил с доверие и към заключението
на изготвената в хода на досъдебното производство и приобщена по
съответния процесуален ред съдебнооценителна експертиза, като изготвена от
незаинтересовано от изхода на делото и компетентно в съответната област
лице. От същата се доказва стойността на предмета на престъплението към
инкриминирания момент – 1200 лева.
Правилно контролираната инстанция е приобщила и кредитирала
видео-техническата експертиза от досъдебното производство (л. 15-21 от ДП)
и видео-техническата експертиза, която е назначена в хода на съдебното
производство по делото. От заключенията на двете експертизи се установява,
че приобщените видеозаписи от охранителни камери не позволяват да се
откроят общи и частни признаци на заснетите лица, съответно идентификация
не е възможна. Става ясно и това, че поради качеството на записите не е
възможно и да се установи съдържанието на регистрационните табели на
автомобила, с който заснетите лица се придвижват, вкл. посочването на марка
„Опел“ е с вероятност, на базата на предположение.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на
доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със
закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно липсата на извършено
от подсъдимия Г. инкриминирано деяние по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
от НК.
В тази връзка, неоснователно се явява изложеното в протеста, че СРС
необосновано е достигнал до извода за неизпълнение от страна на подсъдимия
на обективните и субективни признаци на деянието и че неправилно не е
кредитирал показанията на свидетелите, които били последователни, логични
и кореспондиращи си със събрания по делото доказателствен материал.
Правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че подсъдимият Г. не е
осъществил изпълнителното деяние на вмененото му с обвинителния акт
престъпление, поради което деянието се явява несъставомерно от обективна
страна.
Правилни и законосъобразни и в този смисъл изцяло споделени от
въззивния съд са и правните изводи на районния съд. Същите са в насока за
недоказаност на обективните и субективни признаци на процесното
престъпление. Правилно СРС е преценил, че в съдебното производство не са
събрани доказателства, от които да се установява, че през сочения в
обвинителния акт инкриминиран период, подсъдимият Г. в съучастие, като
съизвършител с неустановено по делото лице, отнел чужди движими вещи –
два броя предни фарове на лек автомобил „Фолксваген“ „Туарег“, на стойност
600 лева за брой, или общо 1200 лева, от владението на ползвателя Д. М., без
нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
7
Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които
осигуряват нормалното упражняване правото на собственост или правото на
владение или държане върху движими вещи.
С оглед на извършения самостоятелен цялостен анализ на наличната по
делото доказателствена съвкупност и изведената въз основа на него
фактическа обстановка, въззивният съдебен състав достигна до заключението,
че не може да бъде направен извод, в съответствие със стандарта на
разпоредбата на чл.303 ал.1 от НПК, че подсъдимият Г. е осъществил от
обективна страна състава на престъплението, за което е обвинен.
Щом не е налице обективна страна, принципно безпредметно се явява
обсъждането на наличието или липсата на доказаност на престъплението от
субективна страна.
По същество присъдата на СРС е правилна. Подсъдимият Г. следва да
бъде оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
ал.1 от НК поради неговата недоказаност. Събраният по делото
доказателствен материал не подкрепя фактическата обстановка, описана в
обстоятелствената част на обвинителния акт. От наличните доказателства не е
възможно да бъде направен единствен и категоричен извод, че подсъдимият е
извършител на престъплението - налице е обосновано съмнение по отношение
главния факт по делото - участието на подсъдимия във вмененото му деяние
по чл.194 ал.1 от НК.
При така приетото за установено и събрания доказателствен материал
СГС счита, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
признал подсъдимия Г. за невиновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение и е отказал да ангажира неговата наказателна
отговорност. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени
напълно обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато всички
факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното деяние и
неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично, съдът може да
постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно
престъплението, участието на подсъдимия в извършването му и неговите
обективни и субективни признаци. Съдът признава подсъдимия за виновен
само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин,
съгласно чл.303 ал.2 от НПК, което е гаранция за реализиране правата на
подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за
невиновност, установена в чл.16 от НПК.
Съгласно константната съдебна практика, едно лице може да бъде
признато за виновно, само ако има пълна и несъмнена доказаност на
обвинението (в този смисъл и решение № 299/1975 година на І н. о. на ВС, №
476/2013 година на II-ро н. о. на ВКС, решение № 216/2013 година на II-ро н.
о. на ВКС и мн. други).
Съображенията в тази насока, изложени в доказателствения анализ на
8
първия съд и напълно споделени и от настоящата въззивна инстанция,
обуславят като единствено възможен изход постановяването на оправдателна
присъда за това престъпление, на основание чл.304 от НПК.
Въз основа на изложеното, настоящият въззивен състав приема, че
протестираната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да
бъде потвърдена. Същата е постановена при безспорно и коректно изяснена
фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон.
С оглед всички посочени по-горе съображения, настоящата съдебна
инстанция намира, че обосновано и законосъобразно подсъдимият Г. е бил
признат за невинен и е оправдан за извършване на престъпление по чл.194
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК от първоинстанционния съд.
Така, при извършената на основание чл.314 ал.1 вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което следва да бъде потвърден, а въззивният
протест да бъде оставен без уважение, като неоснователен.
Воден от горното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.05.2023 година, постановена по НОХД
№ 4689/2019 година, Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС –
НО), 115-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9