Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 158 17.04.2019г. гр.Димитровград
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Димитровградският
районен съд
на
първи април през две хиляди и деветнадесета година
в
публичното заседание в следния състав:
Председател: Гергана Стоянова
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Дарина
Петрова
Прокурор
като разгледа
докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело № 1778 по описа за 2018г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД, вр. чл.8 ал.1 от Закона за арендата в земеделието.
ИЩЕЦЪТ твърди, че с ответника по иска сключили 2 договора
от 25.07.2016г. и 21.07.2017г. по силата на които представляваното от него дружество
му предоставило за временно и възмездно ползване общо 15, 449 дка в
землището на с.К.представляващи имоти № 145 036 с площ от 9, 600 дка и № *****
с площ от 5, 849 дка за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. За ползването на
горните площи ответникът се задължил да му заплаща
рента в размер на предоставената му от ДФ Земеделие субсидия за всеки декар.
За посочените стопански години размера на получената средна субсидия на декар е в
размер на 46 лева. Ответникът ползвал и очертал за периода единствено имот №*****
с площ от 5, 849 дка и съответно получил сумата от 538, 10 лева. До момента
посочената сума не била заплатена, поради което и счита, че е налице правен
интерес от страна на дружеството за депозиране на настоящия иск.
Предвид
горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по иска, да
заплати на ищцовото дружество сумата от 538, 10 лева, представляваща
неизплатена цена по договори от 25.07.201 бг. и 21.07.2017г. за ползването на
имот№ ******* с площ от 5,
849 дка в местността „Горния кър", в землището на с.********, Хасковска
област, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от завеждане на
исковата молба, до окончателното й изплащане, както и да му се присъдят
направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът
Я.П.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез пълномощник
адв.Адриан Димитров Хаджииванов. със
съдебен адрес:*** оспорва исковата претенция. Оспорва по основание всяка
от посочените в исковата молба парични суми, оспорва изцяло и всяко едно от
фактическите твърдения в исковата молба.Не бил получавал субсидия от ДФ
Земеделие за обработване на процесните земеделски земи с № ***** и № *****, тъй
като не бил обработвал и засявал същите със земеделска продукция. Бил поставен
в невъзможност да ги обработва с цел получаване на земеделска продукция, тъй
като същите земеделски земи, за които бил сключил договор за наем, се оказали
без пряк достъп до път, по който да мине необходимата за обработката на земята
и продукцията селскостопанска техника, тъй като имотите били заобиколени от
всички страни с други обработваеми площи. Разговарял по този въпрос с В.Н.Н.,
който стопанисвал всички съседни на процесиите имоти земи, в качеството си на
регистриран земеделски производител, но той му обяснил, че няма как да му
осигури такъв достъп, тъй като придвижването на необходимата техника през
неговите площи, които са обработвани и засети с продукция, ще доведе до
увреждане на засетите култури и съответно до големи загуби от негова страна.
При това положение решил да не извършва без изрично разрешение от В.Н.Н.
едностранно и самоволно действия по преминаване с техника през чужди земи, тъй
като нанасянето от негова страна на вреди на трети лица би довело до възникване
на имуществена и дори наказателна отговорност за тези нанесените от него
щети.При тези обстоятелства му било предложено от В.Н.Н. той да обработва
процесиите терени, като от своя страна той да му предостави своя земя със
същата площ, на място, до което ще има пряк достъп и ще може да ги обработва
без да пречи на други лица /това било широко разпространена практика в цялата
страна, именно за да се избегнат такъв тип усложнения с достъпа до земите за
обработка/. Уведомил своевременно наемодателя “Радев 06“ ЕООД за така
възникналата невъзможност за достъп до отдадените му под наем земеделски земи,
както и за предложението на В.Н.Н. да му даде за обработване друг имот със
същата площ, но наемодателят му категорично отказал такъв вариант и му заявил,
че са му дадени точно тези земи и трябва да обработва именно тях и че не приема
друг вариант, т.е. за ответника било невъзможно да използва правата си на
наемател на процесните имоти и съответно задълженията си по сключените от него
договори за наем. В този смисъл моли да се отхвърлите изцяло исковите претенции
на “Радев 06“ ЕООД по смисъла на чл.81 ал.1 от ЗЗД или пък да го освободи от
отговорността за неизпълнение по смисъла на чл.83 от ЗЗД, тъй като
невъзможността ми за изпълнение на договорите била породена и от действията на
кредитора /наемодател/ “Радев 06“ ЕООД. Смята също, че ако същият се бил
съгласил на предложения от В.Н.Н. друг терен за обработване, вредите от
неизпълнението щели да бъдат избегнати, като това обстоятелство смята, че също
води до освобождаването му от отговорност като длъжник по смисъла на чл.83 ал.2
от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид
исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представените от ищцовата страна договори за наем на земеделска земя, съответно
с дата 25.7.2016г. и 21.7.2017г., представени във вид на заверени копия, е видно, че между страните
- ищецът като наемодател и ответникът в качеството му на
наемател, са сключени договори за наем на земеделска земя,
по силата на които наемодателят – ищецът е предоставил на наемателя
- ответникът, за временно и възмездно ползване собствената си земя находяща се
в землище, което не е посочено, а именно два земеделски имота :
имот №***** от 5.849 дка в местност и с категория непосочени и имот
№145036 от 9.600 дка в местност и с категория непосочени.Договорите са сключени за срок от една стопанска
година /чл.3 от същите/, за стопанските 2016г.-2017г. и съответно 2017г.-2018г.По силата на чл.2 от договорите наемателят се е
задължил да извършва наемното плащане в размер на предоставената рента от ДФЗ за всеки декар.Договорите са
подписани от страните.
Представен
по делото е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №79 том трети
дело 341/09г., видно от който се установява, че ищецът е собственик на
процесната нива от 5.849 дка, четвърта категория, находяща се в землището на
село Крепост, в местността „Горния кър“.
Предявен е иск с
правно основание чл. 79 ал.1 във вр. чл.228 от ЗЗД за заплащане на сумата
538.10
лева представляваща неизплатена цена по договори от 25.07.201 бг. и 21.07.2017г. за
ползването на имот № ***** с площ от 5, 849 дка в
местността „Горния кър", в землището на с.************, Хасковска
област,за стопанските 2016/17г. и 2017/18г., т.е. за
ползване на собствена на ищеца земеделска земя-нива по
сключени между страните
договори за наем на
земеделска земя, ведно със законната
лихва, считано от дата на депозиране на ИМ до окончателното плащане на сумата.
Искът е допустим, а разгледан по същество се
прецени за неоснователен.
Уважаването на
исковата претенция, обвързва доказателствена тежест на ищеца - да установи, в
условията на главно и пълно доказване, основанието за възникване на
претендираните вземания, включително фактите за възникването и съществуването на договорните отношения
с ответника, техният предмет, релевантни клаузи и договорена наемна цена,
изпълнението на поетите задължения от своя страна - предоставянето на имотите,
както и настъпилата изискуемостта на задължението.
В конкретния случай,
вземането на ищеца срещу ответника се основава на сключени договори, наименовани - "за наем" със съответните дати, които се сочат в ИМ като източник на
претендираната парична сума. По делото не се оспорва кога са сключени тези договори, като и двете страни
твърдят същите да са били в сила за стопанските 2016/17г. и 2017/18г.
Същите, с конкретните
договорни клаузи, страните са материализирали в писмена форма, съответно и са приети по делото, като доказателства.
Видно от процесните договори в тях фигурира наименованието -
за наем, а техният
предмет, според уговореното чл. 1, обхваща ползването на земеделски земи, неподробно индивидуализирани, като
землища, налице са клаузи и относно срока на ползването - временно, както
и за наемна цена - в пари, т.е. и възмездно. Досежно срокът на двата договора,
последният е обвързан с период - една стопанска година. Същевременно, договорите съдържат договорни клаузи с изрични
уговорки, касаещи предназначението, начина на ползването - земеделско, за
производство на селскостопански култури, както и са предвидени права, респ.
поети задължения във връзка с уговореното ползване на наетата земеделска земя.
По дефиниция на
закона, с договора за наем, съгласно разпоредбите на ЗЗД - чл. 228,
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят - да заплати уговорената наемна цена. Договорът е
неформален и консенсуален, т.е. формата за валидността му е свободна, доколкото
липсва изискване за такава в закона, а за неговата действителност достатъчно е
постигането на съгласие между страните относно ползването на конкретно
определена вещ, срокът за това и наемна цена, други специални правила досежно предмета на наемните отношения не са
предвидени. Част от посочените елементи от ФС на наемния договор /временно,
възмездно ползване, обекти и цена/, са идентични и с тези на арендния договор,
наред с предвидени и допълнителни, специални такива, относно формата за
действителност, минимален срок и кръга обекти. Последният /договорът за аренда/
е регламенитран в специален закон - ЗАЗ, който е част от действащата правна
уредба. Законът за арендата в земеделието, урежда чрез нарочни правила реда и
начина за предоставяне за възмездно ползването на земеделска земя, като този
закон се явява специален по отношение на ЗЗД и неговите разпоредби следва да се
прилагат с приоритет пред общите. Съгласно ЗАЗ отдаването на земеделска земя за
възмездно ползване, е предвидено да се осъществява чрез договор за аренда, за
който нормите на чл. 4 и чл. 3, ал. 1 предвиждат минимален срок, както и
задължителна форма за сключването му, явяваща се форма за действителност.
Съобразявайки, предмета и естеството на обектите на процесните договори - ползването на земеделска
земя - ниви, както и съдържанието на други договорни клаузи, съдът квалифицира конкретното правоотношение
като арендно, по договор за аренда, независимо, че писменото съглашение между
страните е наименовано договор за наем. В тази насока се цениха уговорките,
касаещи срокът на ползването, макар и една година, обвързан със стопанската
година, изрично визиран в чл. 3 от договорите, така и
периодичността на престацията, с падеж, до края на същата стопанска година,
също така и уговореното, съгласуваното в нарочна клауза - предназначение и
начин на ползване на имотите, които
всъщност изцяло съответстват и възпроизвеждат съдържанието на законови
разпоредби, предвидени в ЗАЗ /чл. 6, ал. 2, чл. 7, чл. 9 и чл. 10, вкл. чл. 1 и
чл. 2, ал. 1 от същия закон/.Изводите
в тази насока, следват в контекста на изложените разяснения, като при така
регламентираните договорни права и задължения, те изцяло са в съответствие с
регламентацията, целите и духа на ЗАЗ, от тук същите определят процесните договори по-близки до арендния, който всъщност
и е вид договор за наем, но съобразен с особения характер и предназначение на
обектите на ползването, когато те са земеделски земи и при отдаването им за
ползване съдържанието на осъществяваното по отношение на тях държане на
основание договора, има, т.е. продиктувано е от икономическа стойност и е от
значение за обществения интерес.
Ето защо, предвид наличието на регламентация в
специален закон- ЗАЗ, решаващият съдебен състав счита, процесните договори за сключени в противоречие с този
нормативен акт, а на това основание и нищожни. И това е така, защото в настоящия казус страните са уговорили
отдаването за възмездно ползване на земеделска земя, но не с договори за аренда, а с обикновени договори за наем, които не само не са били сключени в изискуемата от ЗАЗ форма
за действителност - писмена с нотариална заверка на подписите, но и са сключени за срок, по - кратък от
минимално предвидения в ЗАЗ, а именно за една стопанска година, вместо
установения в закона - четири стопански години. Поради това сключените между тях договори за наем се явяват нищожни, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради противоречието им със закона, както и поради липса на форма - основание за
нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД.
Наличието на
специална законова регламентация относно реда и начина на отдаването за
възмездно ползване на обектите, посочени в чл. 1, ал. 3 ЗАЗ, сред които е и
земеделската земя, изключва възможността за сключване на друг вид договор,
освен аренден, включително наемен договор, който да не е подчинен на специалния
ЗАЗ, а на общите правила на ЗЗД. Разрешение в този смисъл е дадено в Решение №
145/19.11.2010 г. по т.д. № 9889/2009 г., ІІт.о. ВКС, съгласно разясненията по
т. 2 на ТР № 1/19.02.2011 г. по тълк.д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС.
При така направеният
извод за нищожност на процесния договор, правно ирелевантно е дали сключените между страните съглашения притежават белезите, квалифициращи ги като наемен или друг вид облигационен договор по
ЗЗД. Аргументи за това следват тъй като конвертирането на недействителната сделка в последния е
недопустима, отново в смисъла на указанията на горе цитираното решение на ВКС /Р № 145 по т.д. 889/09г на ІІ
т.о. ТК ВКС/. След като е така и договорите за наем са нищожни, обусловен е решаващият
извод, че същите не са породили облигационното си, правно
действие, следователно въз основа на тях не са възникнали уговорените насрещни права и задължения на
страните, поради което не е
налице и виновно неизпълнение, за което да бъде ангажирана отговорността на
ответника, като неизправна по договорите страна - наемател, включително и задължението за заплащане на
уговорената наемна цена. Ето защо, претенцията на ищеца, в качеството на наемодател за присъждане на дължимата
и неплатена наемна цена е лишено от основание. Оттук, обусловено е и
заключителното правно съждение, претендираното парично вземане, в размер
на 538.10 лева като невъзникнало то и не съществува, следователно не е
дължимо и изискуемо. Ето защо, искът, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на
делото, право за присъждане на разноски възниква за ответника, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, поради което и ищецът следва да се осъди да му заплати
такива, доказани за сторени в настоящото производство в размер 300.00 лева - адвокатски хонорар.
Предвид
гореизложеното, Димитровградският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „Радев 06“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление град Х., бул.“*****“№8, ет.4, офис 7, представлявано от С.А.Ч. срещу
Я.П.М., ЕГН ********** *** иск с правно
основание, чл. 79 ал.1, във
вр. чл.228 от ЗЗД за заплащане на
сумата 538, 10/петстотин
тридесет и осем лева и 10 ст./, представляваща неизплатена цена по договори
за наем на земеделски земи от 25.07.2016г. и
21.07.2017г. за ползването на имот № ***** с
площ от 5, 849 дка в местността „Горния кър", в землището на с.*******, Хасковска
област, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от завеждане на
исковата молба, до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Радев 06“ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление град ******,
бул.“*********“№8, ет.4, офис 7, представлявано от С.А.Ч., ДА ЗАПЛАТИ на Я.П.М., ЕГН ********** *** 300/триста/ лева - разноски по
делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Районен съдия:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Съдебнят акт е обяван на 17.04.2019 г.
Секретар: Д.Петрова