№ 86
гр. Варна, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Милена Николова Гамозова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600225 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 20/16.03.2021 г. по
НОХД № 24/21 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимите П.Я. и И.И. са
били признати за виновни и осъдени за две престъпления, наказуеми
съответно по чл.354а, ал.2 и чл.354в, ал.1 от НК, извършени в условията на
съизвършителство по чл.20, ал.2 от НК, за които с приложение на чл.58а, ал.1,
вр.чл.54 от НК и след групиране по чл.23 от НК са им наложени общи
наказания лишаване от свобода и глоба, съответно три години и десет хиляди
лева на Я. и четири години и двадесет хиляди лева на И.. Изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода на Я. е било отложено с изпитателен срок
пет години, а за И. е определен първоначален общ режим на изтърпяване.
За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в
съответствие с внесеното обвинение, фактите, признати от подсъдимите по
реда на чл.371, т.2 от НПК, и ги е осъдил за това, че:
- на неустановена дата през м. януари 2020 г. засели и до 12.05.2020 г.
отглеждали в с.Бенковски, обл. Варна, 18 растения от вида на конопа c общо
1
нетно тегло 221.39 грама, на стойност 1 328.34 лева, в нарушение на чл.27,
ал.1 от ЗКНВП,
- На 12.05.2020 год. в с.Бенковски, обл. Варна, без надлежно
разрешително държали с цел разпространение високорисково наркотично
вещество в особено големи размери - 108 314 грама марихуана на стойност
649 884 лева.
Въззивното производство се инициира с:
- протест от прокурора, който иска наказанията на подсъдимите да
бъдат увеличени, а по отношение на Я. и да се отмени приложението на чл.66,
ал.1 от НК, алтернативно в рамките на изпитателния срок да действа
пробационната мярка по чл.42а, ал.2, т.2 от НК,
- жалба на адвокат И.Т., АК Варна, като защитник на подсъдимия И.,
също с искане по справедливостта – за намаляване на наказанието и
приложение на чл.66, ал.1 от НК.
В съдебно заседание необжалвалият подсъдим Я. не се възползва от
правата си по чл.320, ал.6 от НПК, а протестът и жалбата се поддържат на
основанията, посочени в тях, свързани единствено със справедливостта на
наложените наказания. В последната си дума подсъдимият Я. моли да остане
условната му присъда, а подсъдимият И. – да се намали наказанието му.
В рамките на цялостната служебна проверка се констатира, че
процесуалната дейност на първостепенния съд е осъществена при
съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното производство,
доколкото предпоставките за провеждането му са били налице, направените
волеизявления по чл.371, т.2 НПК са били възприети при законосъобразност
на доказателствената преценка, регламентираният ред за допускане и
провеждане на съкратено съдебно следствие е бил спазен, а присъдата е била
постановена в съответствие с изискванията на чл.373, ал.2 и 3 НПК.
Относимите към престъпното поведение, респ. отговорността на
подсъдимите, факти, изложени от държавното обвинение и възприети от съда
в съответствие с правилата на произтеклата диференцирана процедура,
накратко са:
2
Подсъдимите П.Я. и И.И. са баща и син. През 2020 г. двамата живеели в
собствен имот в с.Бенковски, заедно със съжителката на И. – свидетелката
Александра Семерджиева. Имотът включвал земя с работни, стопански и
жилищни постройки, вкл. две оранжерии.
През 2019 г. подсъдимите решили да отглеждат и разпространяват
марихуана. Закупили семена, оборудване и препарати за засяване и
отглеждане на растенията, както и за последващото им сушене, и ги
разположили в различни помещения.
През януари 2020 г. засели част от семената в саксии и започнали да
полагат необходимите грижи за създаване и поддържане на оптимални
условия на развитието им чрез поливане, торене, осигуряване на светлина и
топлина. В края на месеца засадили вече поникналите растения в
оранжериите, където продължили отглеждането им.
На 12.05.2020 г. свидетелите И.И., К. И.а и А.П., полицейски
служители, в рамките на планирана полицейска операция, с оглед
информация, че от сградите в стопанския двор се усеща специфична миризма,
пристигнали при имота с намерение да го проверят. Сами не могли да влязат
поради наличната ограда и контрол на достъпа чрез портал с електрическо
захранване. На виковете им откликнал подсъдимият Я., видимо притеснен, но
отказал да ги допусне. В продължение на известно време свидетелите
наблюдавали как двамата подсъдими се придвижват из двора, като прибягват
от помещение в помещение. Това което правели, било да изтръгват от
почвата израсналите растения марихуана и да ги отнасят в едно определено
помещение. След 20-30 минути подсъдимият Я. отворил вратата на
полицаите, които усетили излъчваната от него силна миризма на марихуана,
както и от едно от помещенията, което поискали да бъде отворено. В него те
установили, подредени на опънати по тавана въжета, сухи стръкове
марихуана, както и наличните там вентилатори. В други помещения били
намерени още количества суха зелена тревиста маса, както и техника,
препарати и различни вещи, необходими за отглеждането на канабиса.
Полицейските служители запазили местопроизшествието и било
започнато досъдебното производство, с извършване на оглед и изземване на
подробно описани по делото множество веществени доказателства, като в
3
хода на разследването било установено нетното тегло на всички сухи, зелени
на цвят растения, съцветия и листна маса, а общото нетно тегло на
марихуаната било измерено на 108 314 грама. 18-те растения с налична
коренова система били измерени като суха маса на 221.39 грама.
При така изложената фактическа обстановка повдигнатото обвинение е
било обосновано, и окръжният съд правилно го е възприел изцяло по
отношение и на двамата подсъдими. С оглед проведеното специално
производство с признание на обвинителните факти от тяхна страна, точно е
била анализирана доказателствената му обезпеченост чрез гласните
доказателства, веществените доказателства и експертните заключения, и на
тяхна основа вярно е изведена общността на умисъла им както при
засаждането и отглеждането, така и за държането с цел разпространение на
наркотичното вещество марихуана. Първостепенният съд е изпълнил в
дължимия обем задължението си да обоснове доказателствената обезпеченост
на взетото осъдително решение, като е изложил подробни и изчерпателни
съображения във връзка с различните доказателствени източници, които
изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, без нужда отново да бъдат
преповтаряни. Убедително е защитен извода, че наличните, надлежно
събрани в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепят
признатите факти по несъмнен начин.
Страните не спорят както по фактите, така и по приложението на
материалния закон, тъй като от първите изцяло законосъобразно се извличат
престъпните състави именно по чл.354в, ал.1 от НК и по чл.354а, ал.2 от НК,
и двата осъществени в условията на просто съучастие под формата на
извършителство, и при безспорни количествени предпоставки за
утежняващата квалификация особено големи размери, изводимо от паричната
равностойност на инкриминирания наркотик съобразно задължителната
съдебна практика.
Относно наказателната отговорност на подсъдимия И.И..
Въззивният съд не споделя виждането и на двете страни за явна
несправедливост на наложеното общо наказание лишаване от свобода на
подсъдимия И.И., като счита, че преценката на обстоятелствата по чл.54 от
НК определя всяка от отделните санкции, които го формират след
4
извършеното групиране, като съответна на извършените деяния, респ. не
намира основания за удовлетворяване на искането както за неговото
намаляване и приложение на чл.66, ал.1 от НК /последното приложимо
единствено в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК/, така и за увеличаването му
до удовлетворяване на искането на държавното обвинение в първата
инстанция. Тъй като на практика претенцията на прокуратурата е била изцяло
удовлетворена досежно престъплението по чл.354в, ал.1 от НК, искането
следва да се разглежда само във връзка с това по чл.354а, ал.2 от НК.
Обстоятелствата, които отегчават, респ. смекчават отговорността на
този подсъдим, са изброени в мотивите. С принадлежност към първия вид се
оценяват високата степен на обществена опасност на деянията, упоритостта в
престъпните намерения, инициативността и ръководната му роля при тяхното
осъществяване, като им се противопоставят чистото му съдебно минало,
ведно с изразеното съжаление и разкаяние. Конкретното деяние по чл.354а,
ал.2 от НК е с по-висока степен на обществена опасност от обичайната за
този вид престъпления, защото значителното количество на наркотичното
вещество не просто запълва критерия за „особено големи размери“, а както е
посочил първоинстанционният съд – надхвърля го приблизително 140 пъти.
Упоритостта в престъпните намерения се извлича от фактите по обвинението
относно момента на вземане на решение и започване на подготовка за
осъществяване на престъпната дейност още през 2019 г., а инициативността,
приписана на този подсъдим, се отнася към обстоятелството, че лично е
осигурил семената, със засаждането на които е сложено началото на тази
дейност, както и във връзка с изявлението му, направено и пред двете съдебни
инстанции, че той е „въвлякъл“ баща си в нея. По мнение на настоящия
състав обаче, от кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства следва
да се изключи вменената му ръководна роля, доколкото такава не се твърди в
обвинителния акт, а и не е налице доказателствена подкрепа.
Като се прибавят към така изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства фактът на дългогодишната трудова ангажираност на
подсъдимия И., добрите му характеристични данни и положените
образователни усилия, за които се представиха доказателства във въззивното
производство, а относно характеристиката му – такива са били налични и в
досъдебното производство, се налага извод, че обстоятелствата от този вид са
5
в превес, и предвид значителния специален минимум на санкционната норма,
ведно с изискването за съответност по чл.35, ал.3 от НК, искането за
завишаване на наказанието лишаване от свобода по чл.354а, ал.2 от НК от
шест на осем години се определя като необосновано. Същевременно
смекчаващите отговорността обстоятелства не са многобройни, нито някое от
тях е изключително по своя характер, при което липсват и основания за
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В заключение отмерените от
първоинстанционния съд наказания на подсъдимия И.И. изцяло покриват
законовите изисквания за справедливост и в тази част присъдата не се нуждае
от изменение.
Относно наказателната отговорност на подсъдимия П.Я..
Въззивният съд споделя частично виждането за явна несправедливост
на наложеното наказание лишаване от свобода на подсъдимия П.Я., като
счита, че преценката за наличие на основания по чл.55, ал.1, т.1 от НК, при
това възприети само във връзка с едното от двете престъпни деяния, за които
е осъден този подсъдим, е погрешна.
Смекчаващите отговорността обстоятелства, посочени от състава на
окръжния съд и оценени като многобройни, са: чисто съдебно минало, липса
на противоправно поведение през целия му съзнателен живот, подсказваща за
инцидентност на престъпната проява, изразено съжаление, това че
обвинението за държане е само за един ден, както и че идеята за деянието и
целта за разпространението са преценени като принадлежали на сина му, а
той е проявил криворазбрана помощ за подобряване на материалното му
състояние. Разгледани по отделно, те налагат следните изводи:
- чистото съдебно минало включва липсата на предходно
противоправно поведение в наказателен аспект, а за наличието, респ.
отсъствието на друг вид правонарушения, не са събирани доказателства,
поради което последното няма значението на смекчаващо отговорността
обстоятелство,
- дори разбирането на първоинстанционния съд да се ограничава
формално от факта, че като период на извършване на престъплението по
чл.354а, ал.2 от НК обвинението инкриминира единствено датата на
полицейската акция, при която е констатирано наличието на наркотичните
6
вещества, то пак не следва да се приема, че „държането“ е инцидентен акт,
защото макар и извън инкриминираното време, но със значение за
индивидуализацията е, че след прибирането на реколтата от отглеждания
индийски коноп същата е съхранявана за неизвестен по продължителност
период, но достатъчен, за достигане на състоянието „суха тревиста маса“, в
което е иззета на 12.05.2020 г., при което и обстоятелството „инцидентност на
престъпната проява“ поради държане само за един ден не е налице,
- въз основа на какви доказателства окръжният съд е преценил, че
идеята за деянието и целта за разпространението са принадлежали на сина му,
от мотивите не става ясно, а от обстоятелствата на обвинението, признати от
подсъдимите и възприети от съда в очертаната ограничителна рамка е видно,
че през 2019 г. двамата са решили да използват стопанските постройки и
оранжерии за отглеждане на марихуана, която в последствие да
разпространяват, за това при отсъствието на конкретни факти,
разграничаващи степента на участие на Я. и И., или такива, от които да се
изведе ръководната роля на втория при осъществяване на престъплението
„държане на наркотични вещества в особено големи размери“, респ.
отсъствието и на каквито и да било доказателства в този смисъл, се налага
извод, че не са налице такива смекчаващи отговорността обстоятелства.
Наред с чистото съдебно минало и изразеното съжаление пред
окръжния съд, като смекчаващи отговорността на подсъдимия П.Я.
обстоятелства обаче следва да се отчетат добрите му характеристични данни,
изводими от справката в досъдебното производство, ведно с възрастта на този
подсъдим, който е 60 годишен, при което е очевидно, че макар и да не са
многобройни, все пак са в превес над отегчаващите. При значителния размер
на специалния минимум в санкционната норма и изискването за съответност
по чл.35, ал.3 от НК, становището на настоящия въззивен състав е, че
законовите критерии за справедливост ще бъдат удовлетворени с налагане на
наказания по чл.354а, ал.2 от НК при съобразяване на нормата на чл.54 от НК
- лишаване от свобода в предвидения минимален размер от пет години и
кумулативно предвидената глоба в размер на 10 000 лева. Съответно искането
за определяне на осем години лишаване от свобода се определя като
необосновано, тъй като би довело до прекомерност на наказателната
репресия. В заключение наказанието лишаване от свобода по чл.354а, ал.2 от
7
НК на подсъдимия П.Я. е определено от първоинстанционния съд в
нарушение на материалния закон, тъй като не са били налице основанията за
прилагане на чл.55, ал.1, т.1 от НК, и в тази част присъдата следва да бъде
изменена. Определеното във въззивната инстанция съгласно чл.54 от НК
наказание лишаване от свобода за това престъпление следва да бъде
редуцирано в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК, което свежда размера до три
години и четири месеца. Наново следва да бъде извършено и групиране на
наказанията на подсъдимия Я., тъй като той е осъден за две отделни
престъпления и са налице условията по чл.23, ал.1 от НК да бъде наложено за
изтърпяване по-тежкото от тях.
Пропуските на окръжния съд, посочени в протеста и свързани с
произнасянето по веществените доказателства и зачитането на срокове по
чл.59 от НК, не следва да се отстраняват по въззивен ред, а от
първоинстанционния съд по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК за веществените
доказателства, и от прокурора по реда на чл.417 от НПК за приспадане на
времето на задържане и по мерките за неотклонение „Домашен арест“.
По изложените съображения и при отсъствието на служебно
констатирани други основания за изменение или отмяна на присъдата, на
основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК, настоящият състав на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 20/16.03.2021 г. по НОХД № 24/21 г. на Окръжен
съд Варна, като на основание чл.354а, ал.2, вр.чл.20, ал.2, вр.чл.54, вр.чл.58а,
ал.1 от НК налага на подсъдимия П.Я. наказания лишаване от свобода за срок
от три години и четири месеца и глоба в размер на 10 000 лева.
На основание чл.23, ал.1 от НК определя на подсъдимия П.Я. общо
наказание за престъпленията му по чл.354а, ал.2 и чл.354в, ал.1 от НК –
лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца при
първоначален общ режим и глоба в размер на 10 000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
8
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния
касационен съд на Република България в петнадесет дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9