№ 15
гр. Сливница, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, V-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мариана М. Маркова
при участието на секретаря Галина Д. В.ова
като разгледа докладваното от Мариана М. Маркова Административно
наказателно дело № 20221890200469 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на В. А. Л., подадена чрез адв. Б. от САК, с която се иска на
основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР да бъде отменена заповед за задържане на лице рег. № 517зз
- 29/15.07.2022 г., издадена от Д. К. Н., Разузнавач сектор „ПКП“ при ОДМВР – София, с
която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „задържане за
срок до 24 часа“.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди
се, че заповедта е издадена в нарушение на административно-производствените правила,
материално-правните разпоредби на закона, включително КЗПЧОС от Рим 1950 г.,
ратифицирана със закон и по този начин – част от вътрешното законодателство на Р
България.
В съдебно заседание оспорващият В. Л. не се явява, същият се представлява от адв.
Б., която поддържа жалбата по изложените в същата доводи.
Ответната по жалбата страна не е изпратила представител. Депозирана е писмена
защита от ОД-МВР-София, представлявана от юрисконсулт П. И., в която се излагат доводи
за неоснователност и недоказаност на жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в рамките на 14- дневния срок по
чл. 149, ал. 1 от АПК и от надлежна страна.
Разгледана по същество е и основателна.
На 15.07.2022 г., в 13:30 часа е била издадена обжалваната заповед за задържане на
лице рег. № 517зз - 29/15.07.2022 г. от Д. К. Н., Разузнавач сектор „ПКП“ при ОД-МВР-
София. На жалбоподателя е извършен личен обиск на 15.07.2022 г., за което е бил съставен
протокол от същата дата. При обиска не са били намерени вещи, забранени от закона.
1
Задържаният е попълнил декларация на 15.07.2022 г. в 13:30 часа, в която е посочил, че не
желае адвокатска защита от служебен адвокат, няма здравословни проблеми, не желае
медицински преглед от лекар и не желае член на семейството му да бъде уведомен за
задържането му.
Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден
от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са
административно-производствените правила и материално-правните разпоредби по
издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспорваната заповед е издадена от Д. К. Н., като в нея е посочено, че той е
разузнавач сектор „ПКП“ при ОДМВР-София. Към представената по делото преписка от
ОДМВР-София, е приложено писмено доказателство, от което се установява материалната
компетентност на лицето, издало заповедта, а именно: заповед рег. № 517з-2164/30.04.2019
г. на Директора на ОД-МВР-София, с която инспектор Д. К. Н. – разузнавач IV степен в 01
група на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ при 01 РУ-СДВР е
преназначен на изпълнителска длъжност разузнавач IV степен в група „Престъпления
против личността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел
„Криминална полиция“ при ОД-МВР-София .
В процесната заповед за задържане на лице е посочено основанието за издаването -
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, но не съдържа мотиви относно фактическото основание за
издаването й - тези факти и обстоятелства от обективната действителност, които са дали
основание на административния орган да издаде съответното властническо разпореждане
(съответния административен акт).
Посочването на фактическите и правни основания, обуславящи издаването на акта, е
задължителен негов реквизит съгласно императивните норми, съдържащи се в чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК във връзка с чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, а отсъствието му се квалифицира като
нарушение на изискването за форма и съставлява самостоятелно и достатъчно основание за
отмяна. По своята правна същност, мярка „задържане за срок от 24 часа“ по чл. 72 - чл. 75 от
ЗМВР съставлява принудителна административна мярка, за чието прилагане не е
необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на
лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Предпоставка за 24 - часовото
задържане е наличието на достатъчно данни, от които може да се направи обосновано
предположението, че задържаното лице е извършило противоправно деяние. Целта на
закона е задържането като превантивна мярка да предотврати възможността задържаното
лице да се укрие и да осуети наказателно преследване. Освен това, тя се предприема с цел
започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Следователно,
наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е
извършител на престъплението или да е съпричастен с него, дава право на
административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.
Трайно възприето в съдебната практика е становището, че в заповедите от категорията на
процесната не е необходимо да се излага подробно фактическата обстановка за извършеното
престъпление. Същественото за законосъобразността на акта е, че фактическите основания,
мотивиращи заповедта, следва да свързват задържаното лице с наличието на данни за
предполагаемото му участие в конкретно престъпление. Независимо от това становище,
2
административният акт следва да съдържа минимални мотиви, както относно правното
основание за издаването си, така и изложение на факти и обстоятелства (фактически
мотиви), които да дадат възможност на засегнатото лице да разбере властническото
разпореждане и да организира защитата си срещу него.
За да бъде законосъобразен актът, постановяващ задържането, в него следва да е
посочено и основанието за задържане. В процесната заповед е посочено фактическо
основание за задържането: „Извършител на престъпление по чл. 330 ал.1 от НК по ЗМК
176/22 г. по описа на РУ-Сливница“. Въпреки, че от приложените към преписката писмени
сведения и по-конкретно – докладна-записка рег. № 517-20827/19.09.2022 г. до Началник
СПКП при ОД-МВР-София, може да се изведе такава информация – че е образувано
досъдебно производство № 176/2022 г. по описа на РУ-Сливница за извършено
престъпление по чл. 330 от НК, както и фактически обстоятелства, които свързват
жалбоподателя с участието му в конкретното престъпление, то в оспорената заповед за
задържане, обаче, липсва дори и лаконично описание как се установява съпричастността на
задържаното лице към конкретното противоправно деяние, чрез което да се допълнят
мотивите за издаването на същата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена и в
нарушение на материалния закон.
В чл. 72, ал.1 от ЗМВР са посочени изчерпателно основанията за задържане на лица,
като в оспорената заповед е вписано като материалноправно основание за издаването й - чл.
72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да
задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Следователно,
необходимо условие, обуславящо упражняването на правомощието на полицейския орган е
наличие на данни, че лицето е извършило престъпление. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК
административният орган е длъжен да установи фактическите основания, послужили за
издаването на административния акт, което в случая не е спазено, поради което оспорената
заповед се явява издадена в нарушение на материалния закон.
По така изложените съображения се налага изводът за основателност на жалбата и
оспорената заповед за задържане на лице рег. № 517зз - 29/15.07.2022 г., издадена от Д. К.
Н., Разузнавач сектор „ПКП“ при ОД-МВР-София, следва да се отмени като
незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, жалбоподателят има
право на разноски, доколкото своевременно е заявил искане и е представил доказателства за
сторени разноски. Предвид въведеното от процесуалния представител на въззиваемата
страна възражение за прекомерност на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева съгласно 35а от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В. А. Л., подадена чрез адв. Б., заповед за задържане на лице
рег. № 517зз - 29/15.07.2022 г., издадена от Д. К. Н., разузнавач сектор „ПКП“ при ОД-МВР-
София.
ОСЪЖДА, на основание чл.143, ал.1 АПК, ОДМВР - София, представлявана от
директора Живко Коцев, да заплати на В. А. Л., чрез пълномощника му адв. Б., сумата от
300 (триста) лева.
3
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София-
област в 14 - дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4