О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 260064/26.8.2020г.
26.08.2020 г.,
гр. Ямбол
Ямболският
районен съд ХV граждански състав
На 26.08 2020 година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
М. Христова
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гражданско
дело № 2567/2019 г. по описа на Ямболския районен съд,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248, ал.1 от ГПК.
Образувано е по молба на процесуалния представител на ответника с искане за изменение на постановеното по
делото решение в частта за разноските за адвокатско възнаграждение присъдени в
негова полза по подробно изложени съображения.
В законоустановения едноседмичен срок процесуалния
представител на ищците е оспорил молбата като неоснователна по съображения,
подробно изложени в отговора.
ЯРС, след като се запозна с молбата по делото и
становищата на страните намира следното от фактическа
и правна страна:
Съдът намира, че молбата е процесуално допустима, като
подадена от легитимна страна в предвидения от закона срок. В чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че съдът по
искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за
разноските. Следователно текстът разграничава две хипотези, свързани с промяна
на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена
отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл. 246 ГПК. При втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил
дължимите разноски, е налице искане от страната те да бъдат приведени в
съответствие с нейното твърдение за осъществяването им, което искане не е за
допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. В
процесния случай ответната страна своевременно е представила списък по чл. 80 ГПК.
С постановеното по делото решение съдът е отхвърлил
изцяло предявените от четирите ищци искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Цената на всеки от предявените искове е била в размер на 5 000 лв.,
частичен иск от 30 000 лв.Съдът е счел за основателно релевираното от
ищцовата страна възражение за прекомерност, поради което и в полза на ответника
са присъдени разноски в намален размер от 1500 лв. адвокатско възнаграждение
вместо поисканите 2784 лв.
Молбата е основателна и следва да бъде уважена.Действително
при преценката си съдът не е взел предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1/2004 год., съгласно която възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един поотделно.В процесния случай
са предявени четири иска. Действително това е станало с една искова молба, но
следва да се има предвид, че ищците не са задължителни другари и всеки един от
исковете е подлежал на самостоятелно доказване.
Отговорността за
разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са
материалноправни. С оглед на това, приложими в темпорално отношение са тези
норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално
представителство, доколкото на последващите изменения на нормите /законови и
подзаконови/, регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е
дадено обратно действие.Предвид изложеното, минималният размер на адвокатското
възнаграждение в конкретния случай се определя съобразно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№ 1/ 2004г. на ВАС в редакцията й към изплащане на договореното адвокатското
възнаграждение – 24.09.2019 г. и
отчитане какъв е изхода на спора./така Определение № 499/19.07.2019 год. по
ч.т.д. № 3019/2018 год. на ВКС/. В процесния случай същият е определен на
предвиденият от закона минимум на общата сума от 2320 лв.
Освен гореизложеното -
според разпоредбата на чл.78 от ГПК, отговорността за разноските обхваща
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат - пълномощник. Когато тази
услуга попада под приложното поле на ЗДДС, и цената с вкл. ДДС е заплатена от
страната, направените разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с
вкл. ДДС. Отношенията на страната с трети страни, вкл. с държавния бюджет, са
ирелевантни, съгласно чл.78 ГПК, за отговорността за разноските. Ето защо, дали
страната – ползвател на облагаема по ЗДДС услуга, има право на възстановяване
на данъчен кредит не е от значение при преценката за ангажиране на
отговорността за разноските на насрещната страна.В процесния случай услугата е
заплатена с дължимия ДДС в размер на 464 лв.Ето защо в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2784 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, вместо присъдените 1500 лв., или разноски в общ размер на 3559,
44 лв. вместо присъдените 2275, 44 лв.
Предвид горното, ЯРС
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248,ал.1 от ГПК Решение №360/06.07.2020
год. постановено по гр. дело №2567/2019
год. на ЯРС в частта относно разноските като ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.3
от ГПК К.К.К., Т.К.К., С.К.П. и Н.К.С. да заплатят на Национално бъро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК ********* сумата от
3559, 44 лв. – разноски за настоящата инстанция, вместо присъдените 2275,44
лв.
Определението да се счита за
неразделна част от Решение
№360/06.07.2020 год. постановено по гр.
дело №2567/2019 год.
Определението подлежи на обжалване пред ЯОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: