Решение по дело №173/2020 на Административен съд - Плевен

Р       Е       Ш     Е       Н       И       Е

 

№ 290

 

гр. Плевен, 01.06.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на  двадесет и втори май две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

              

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 173/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – гр. Плевен, чрез юрисконсулт А., срещу Решение № 3/06.01.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1987/2019г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0938-002423/04.07.2019г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, с което на И.И.М. *** на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 19.05.2019 г. в 02:45 часа в гр. Плевен, ул. Българска авиация, до № 27 с посока на движение към изхода за гр. Плевен към с. Опанец управлява л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. ***, собственост на Ц.Т.Л., като след справка с ОДЧ на МВР се установява, че автомобилът е спрян от движение и е със служебно прекратена регистрация на дата 29.05.2018г., поради това, че собственикът не е регистрирал горепосоченото МПС след промяна на собствеността му - във връзка с чл. 143, ал. 15 от ЗДвП същият не е регистриран в определения срок.  

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на закона – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1, т. 1 от НПК. Счита, че безспорно е установено, че на посочената дата и час наказаното лице е имало качеството на водач на лекия автомобил и поради това доводите, изложени в решението на първоинстанционния съд относно собственика на автомобила се явяват ирелевантни по отношение определяне на наказателно отговорното лице. Посочва, че наложеното административно наказание е в предвидения от закона минимум, въпреки отегчаващите вината обстоятелства – множество влезли в сила ЕФ, НП и ЗПАМ и спрямо нарушителя е проявена снизходителност. Моли да бъде отменено постановеното от РС – Плевен решение, а по същество – да се потвърди НП.

Ответникът по касация – И.И.М. не изразява становище.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи.

 Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел от една страна от писмените и гласни доказателства по делото, че са доказани и необорени описаните факти от редовно съставения АУАН, а именно, че И.М. е извършил от обективна страна описаното нарушение като на 19.05.2019г. е управлявал автомобил, който е със служебно прекратена регистрация на 29.06.2018г. и спрян от движение. Но от друга страна е приел, че деянието не е доказано от субективна страна.  Съдът е достигнал до този извод от показанията на всички разпитани по делото свидетели, които установяват, че след служебна проверка се установило, че автомобилът е собственост на друго лице – Ц.Т.Л., от когото св. М.И.А. закупил автомобила, но не го регистрирал в СПП - Плевен, впоследствие го продал на свой приятел, който от своя страна го продал на племенника на И.М., а той от своя страна го закупил от него. Същите факти са установени и в хода на прекратеното досъдебно производство по случая, като в мотивите си прокурорът е приел, че не е налице извършено от И.И.М. престъпление по чл. 345 ал.2 вр.1 от НК, тъй като той не е съзнавал, че автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред.

От показанията на свидетелите се установява, че И.М. е получил и упражнявал фактическото владение върху автомобила, но не е придобил собствеността по съответния ред – чрез писмен договор за покупко-продажба, сключен със собственика с нотариална заверка на подписите. Нещо повече, според свидетелските показания той е получил владението върху автомобила не пряко от собственика – Ц.Т.Л., а от друго лице, след неколкократно предаване на владението между различни лица преди това и не е знаел, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация. Ответникът не е ангажирал никакви официални писмени доказателства за собствеността, регистрацията и служебната дерегистрация на автомобила, от които да може да се направи извод, че водачът е знаел, могъл е да предполага или е бил длъжен да знае, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на осн. чл. 143 ал.15 от ЗДвП, поради това че собственикът не е регистрирал МПС след промяна на собствеността му.

В този смисъл административно-наказателната отговорност на водача в случая не би могла да бъде ангажирана и за извършването на непредпазливо деяние. Ответникът в хода на съдебното производство не е ангажирал никакви доказателства, които да обосноват извод за виновно поведение у жалбоподателя при някоя от формите на вината - умисъл или непредпазливост. Затова като е приел, че липсва виновно поведение у жалбоподателя за извършване на соченото нарушение от субективна страна, с което не са изпълнени изискванията на чл. 7 от ЗАНН, и е отменил НП като незаконосъобразно, районният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 3/06.01.2020г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1987/2019г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.    

 

                

                          

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:           1.                        2.