№ 19531
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110161554 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ю. Ф. А. и П. Г. Г. и срещу В.
С. И., Д. Р. К., П. Ц. Ц., А. В. Р., П. С. Р., М. С. Н., В. А. Б., И. Д. А. иск с правно основание
чл.34 ЗС за делба на ПИ находящ се в *** (*), който имот е нанесен одобрените със Заповед
РД – 18-53 от 23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и
кадастрални регистри за района с идентификатор № ***, с площ 549.00 кв.м. с адрес: ***;
трайно предназначение на територията; урбанизирана; начин на трайно застрояване: ниско
застрояване до 10 (десет метра), при съседи: имот с идентификатор № ***, имот с
идентификатор № ***1, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № *** и имот
с идентификатор № ***.
Посочва се в исковата молба, че ищците са станали съсобственици на процесния имот
посредством договор за продажба на наследство, акт № 40, том I, рег.№ 1183 от 07.10.2022 г.
(вх. № 74422 от 07.10.2022 на Служба АВ- гр. София), сключен с А.Ч.М. и Нотариален акт
за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот, акт № 43, том I, per. № 1253,
дело. № 40 от 21.10.2022 г, сключен с А.Ч.М. и С.Д. По време на придобиването на правото
на собственост върху припадащите им се идеални части от имота ищецът П. Г. е бил в брак с
В. А. Б.. Подробно в исковата молба е описан начина по който е възникнала съсобствеността
върху процесния имот. Иска се от съда да прекрати съсобствеността между страните и
изнесе имота на публична продан.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът В. С. И.. Заявява, че исковата молба е
нередовна, от друга страна твърдия, че доколкото СИО е бездялова, В. А. Б. не може да бъде
ответник в производството. По същество дава становище за допустимост на исковата молба,
както и че същата е основателна, но не при посочените от ищците квоти. Твърди, че П. Ц. Ц.
не следва да участва в делбеното производство, защото с Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по реда на глава ІІ от ЗСГ с № 138, т.Х, н.д.№
1576/13.04.1979г. е продал своята 1/3 ид.ч. от дел[бения имот, при равни квоти по ½ ид.ч., на
В. С. Р. (съпруг на ответницата П. С. Р. и баща на ответницата А. В. Р.) и В. С. И.. Сочи, че
И. Д. А. също не следва да бъде включвана в делбеното производство, защото след развода
й с В. С. И. през 1981г., между тях е извършена доброволна делба от 10.06.1981г. с
1
нотариална заверка на подписите рег.№ 17520/ 07.08.1981г. и вписан под № 67, т.Х, вх.рег.№
18304/29.06.2001г. СВп-София и настоящия делбен имот е поставен в дял на В. С. И..
В срока по чл.131 ГПК ответницата А. В. Р. в срока по чл.131 ГПК дава становище за
недопустимост на предявения иск за делба, тъй като ищците на са станали собственици на
процесния имот. Заявява, че придобвината сделка по силата на която те се легитимрат като
съсобственици на процесния имот не е породила правни последици, понеже в наследството
са включени права върху недвижим имот, с оглед което приложение намира нормата на чл.
18 от ЗЗД и договорът е следвало да бъде сключен под формата на нотариален акт, а не с
писмен договор със заверка на подписите на страните. Предвид горното искат от съда да
прогласи нищожността на Договор за продажба на наследство, акт № 40, том I, per. № 1183
от 07.10.2022 г. и Нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на
недвижим имот, акт № 43, том I, per. № 1253, дело № 40 от 21.10.2022 г. При условията на
евентуалност посочва, че делбата следва да бъде допусната при квоти, различни от тези
посочени от ищците.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата Д. Р. дава становище за допустимост и
основателност на предявения иск за делба.
Ответникът П. Ц. Ц. в срока за отговор по чл.131 ГПК заявява, че не притежава право
на собственост върху процесния имот, тъй като се е разпоредил с него.
Ответницата П. С. Р. депозира идентичен отговор с ответницата А. Р. като дава
становище за недопустимост на предявения иск за делба, тъй като ищците на са станали
собственици на процесния имот. Заявява, че придобвината сделка по силата на която те се
легитимрат като съсобственици на процесния имот не е породила правни последици, понеже
в наследството са включени права върху недвижим имот, с оглед което приложение намира
нормата на чл. 18 от ЗЗД и договорът е следвало да бъде сключен под формата на
нотариален акт, а не с писмен договор със заверка на подписите на страните. Предвид
горното искат от съда да прогласи нищожността на Договор за продажба на наследство, акт
№ 40, том I, per. № 1183 от 07.10.2022 г. и Нотариален акт за учредяване на право на
ползване и продажба на недвижим имот, акт № 43, том I, per. № 1253, дело № 40 от
21.10.2022 г. При условията на евентуалност посочва, че делбата следва да бъде допусната
при квоти, различни от тези посочени от ищците.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна/ следното:
Установява се от приетия по делото Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот №44, том 27, дело 1304 от 25.02.1920г. на I-ви нотариус при Софийски окръжен съд,
вписан в служба по вписванията – София под акт №64, том CLXXIX, дело №50386, вх. Рег.
№72871 от 07.10.2008 и Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по регулация
№130, том 27, дело 2912 от 09.12.21921г. на I-ви нотариус при Софийски окръжен съд К.Р.И.,
Й.И.А. /по баща Р. И./, А.Р.И. и Д.Р.И. – наследници на Р.И. са признаци за собственици на
процесния имот, по силата на наследяване и давностно владение. Всеки от наследниците
придобива по ¼ идеална част от имота. Установява се от същия Нотариален акт, че
наследниците на Р.И. – К.Р.И., Й.И.А., А.Р.И. и Д.Р.И. придобиват на основание наследяване
и давностно владнеие къща с общо дворно място от 260 кв. м. находяща се в ***. С
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот по регулация №130, том 27, дело 2912
от 09.12.21921г. на I-ви нотариус при Софийски окръжен съд горепосочените лица
придобиват и право на собственост върху 334,95кв.м. придаваеми по регулация към по рано
придобития от тях съсобствен недвижим имот, като общата площ на имота става 549 кв.м.
Не се оспорва по делото, че наследници на Р.И. Д. са К.Р.И., Й.И.А., А.Р.И. и Д.А. Р..
Не е спорно между страните по делото, че към момента процесния недвижим имот е
празен, а находящата се в него постройка е отстранена.
2
Видно от удостоверение за наследници на К.Р.И. /по баща Й./ починала на 10.09.1933г.
нейни наследници са Й.И.А./по баща Р. И./, а по право на заместване на Й.И.А. нейните
деца, А.Р.И. и Д.А. Р..
Спорен по делото е въпросът дали посоченият в удостоверението за наследници на
К.Р.И. по баща Й. на л. 52, том I Д.А. Р. от делото е едно и също лице с Д.Р.И.. Съдът счита,
че се касае за едно и също лице, доколкото по делото са изискани от С.О. документите
послужили за издаването на удостоверение за наследници на К.Р.И., по баща Й., като видно
от тях, като неин син е посочен Д.Р.И.. От всички изискани документи се установява
обстоятелството, че Д.Р.И. е син на К.Р.И., негов брат е А.Р.И., а сестара е Й.И.А.. Същита
лица са отразени и в първоначално представеното по делото удостоверение за наследници на
К. И., което води до извод е налице или грешно отразяване в първоначално изисканото
удостоверение или се касае за лице с две различни имена, но с оглед отразените родственици
съдът стига до извод че Д.А. Р. и Д.Р.И. са едно и също лице.
Коляно на наследниците на Й.И.А. /по баща Р. И./.
От представеното по делото удостоверение за наследници на К. Р. И. и препис
извлечение от акт за смърт №367 се установява, че нейната дъщеря Й.И.А. (по баща Р. И.)
умира на 11.08.1925 г. съгласно препис извлечение от акт за смърт № 367, съставен на
25.07.2005 г., като оставя следните наследници- Г.И.А., Г.И.М., А.И.Ч. и К.И.Ч..
След смъртта си на 11.09.1933 г. К.Р.И. съгласно препис извлечение от акт за смърт №
385, съставен на 05.12.2006 г., оставя за свои наследници по право на заместване
наследниците на Й. И.а А. Г.И.А., Г.И.М., А.И.Ч. и К.И.Ч., както и А.Р.И. и Д.Р.И..
След смъртта си през 172г. Г.А. оставя двама наследници- М.М.А. и Й. Г. Д.а. Всяка от
двете придобива по 1/24 идеална част от гореописания недвижим имот.
Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №72, том XII, дело
№13862/11.07.1975г. Й. Г. Д.а продава на В. С. И. собствената си 1/24 идеална част о
процесния недвижим имот.
Установява се от Нотариален акт за продажба на недвижим имот №73, том LXXI, дело
№13683 от 11.07.1975г. М.М.А. продава на В. С. И. собствената си 1/24 идеална част от
процесния имот.
Към момента на сключване на горните сделки В. С. И. е бил в брак с И. Д. А.,
прекратен с решение по гр.д. 8369/1980г. на Софийски градски съд.
Видно от представеният по делото договор за доброволна делба от 10.06.1981г. , с
нотариална заверка на подписите рег. №17520/07.08.1981г. и вписан под №67, том Х, вх.
Рег. № 18304/29.06.2001г. на Служба по вписванията София, процесният делбен имот е
поставен в дял на В. С. И..
С Нотариален акт №145, том LXVII, дело №12955/1975г. от 07.07.1975г. К. И.а И. /по
баща Ч./ дарява на сина си В. С. И. собствената си 1/12 идеална част от процесния имот.
От представения по делото Нотариален акт №146, том LXVII, дело №12956/1975г. от
07.07.1975г. Г.И.М. дарява на племенника си В. С. И. собствената си 1/12 част от процесния
имот.
Посредством горепосочените сделки В. С. И. придобива 6/24 или 18/72 идеални части
от процесния имот.
Установява се от представените по делото писмени доказателства, че А.И.Ч. (дъщеря
на Й. А.) придобива по наследство от майка си 1/12 ид. част от процесния имот. Видно от
представеното по делото удостоверение за наследници на А. Ч., нейните деца – В. Ч. и С.
И.а, придобиват по 1/24 част от процесния имот след нейната смърт на 20.06.1984г.
Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници, че В. Ч. умира на
3
22.06.2006 г., като след смъртта си оставя трима наследници - съпругата си Е. Ч. и две
дъщери- А. Ч. - М.р и С.Д. Всяка една от наследниците придобива по 1/72 ид. част от
процесния имот.
Видно от удостоверение за наследници на Е. Ч. след смъртта си на 04.12.2009г.
нейните идеални части от процесния имот преминават в патримониума на нейните дъщери
като А. Ч. - М.р и С.Д. придобиват по 3/144 от процесния недвижим имот.
Видно от договор за продажба на наследство, акт № 40, том 1, рег.№ 1183 от
07.10.2022 г., А. Ч. - М.р продава на Ю. Ф. А. и П. Г. Г. наследството на баща си В. Ч., като
по този начин Ю. Ф. А. и П. Г. Г. придобиват 2/144 от процесния недвижим имот.
С нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот, акт
№ 43, том I, per. № 1253, дело. № 40 от 21.10.2022 г., А. Ч. - М.р и С.Д. в качеството на
продавачи (А. Ч. - М.р прехвърля 1/144 идеални част, придобита по наследство от майка й),
продават на Ю. Ф. А. и П. Г. Г., следните идеални части от процесния недвижим имот - А. Ч.
- М.р прехвъря собствената си 1/144 идеална част от процесния имот, а С.Д.собствените си
3/144 от процесния имот. Със същия нотариален акт А. Ч. и С.Д. учредяват право на
ползване върху гореописаните идеални части на В. Ф. А. и В. Ф. А..
Установява се, че с договор за продажба на наследство, акт № 40, том 1, рег.№ 1183
от 07.10.2022 г., А. Ч. - М.р продава на Ю. Ф. А. и П. Г. Г. наследството на баща си В. Ч..
С нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот,
акт № 43, том I, per. № 1253, дело. № 40 от 21.10.2022 г., А. Ч. - М.р и С.Д. в качеството на
продавачи (А.Ч.М. прехвърля 1/144 идеални част, придобита по наследство от майка й),
продават на Ю. Ф. А. и П. Г. Г., следните идеални части от процесния недвижим имот- А. Ч.
- М.р прехвъря собствената си 1/144 идеална част от процесния имот, а С.Д.собствените си
3/144 от процесния имот. Със същия нотариален акт А. Ч. и С.Д. учредяват право на
ползване върху гореописаните идеални части на В. Ф. А. и В. Ф. А..
Видно от Нотариален акт за дарение №14, том V, per. № 14262, дело №719 от 2007 г. от
22.10.2007 г., С. Г. И.а дарява на своята внучка си Д. Р. К. собствената си 1/24 ид.ч. от
гореописания недвижим имот.
Коляно на наследниците на Д.Р.И..
По наследство от родителите си Р.И. и К. И. Д.Р.И. придобива 1/3 идеална
част от процесния имот. С нотариален акт за дарение № 148, том LXXVI1I, дело №
15688/975 от 24.08.1975 г, Д.Р.И. прехвърля на внука си П. Ц. Ц. собствената си 1/3 идеална
част от процесния недвижим имот.
Установява се от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по реда на глава II ЗСГ с №138, т. Х, н.д. №
1576/1304.1979г., че П. Ц. Ц. е продал своя дял от процесния имот при равни квоти на В. С.
Р. /съпруг на П. С. Р. и баща на А. В. Р./ и на В. С. И..
Коляно на наследниците на А.Р.И..
По наследство от родителите си придобива 1/3 идеална част от процесния имот.
След смъртта си на 25.03.1952г. А. И. оставя като наследници - съпругата си МА. Р. и
синовете си - А. Р. и С. Р., като всеки от тях придобива по 1/9 идеална част от гореописания
недвижим имот.
Установява се от приетото по делото удостоверение №25141 от 23,03. 1975 г. от
Софийски районен съд, II район, че А. Р. се отказва от наследството на баща си, като по този
начин и съгласно чл. 53 от ЗН, дяловете на С. Р. и МА. И. се уголемяват и стават 1/6 идеална
част от недвижимия имот.
Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот, № 131, том LXV1II, дело
№13136/1975 от 08.07.1975 г,, С. А.ов Р. дарява сина си В. С. Р. със собствената си 1/ 6 от
гореописания недвижим имот.
4
След смъртта си на 20.08.1981г. МА. Р. оставя за свои наследници синовете си- А.
Р. и С. Р., като всеки от които придобива по 1/12 идеална част от процесния недвижим имот.
Установява се от приетото удостоверение за наследници на К.Р.И., че след смъртта
си на23.01.1990г. А. Р. оставя за свой единствен наследник брат си- С. Р. (изложеното
досежно наследяването на МА. и А. се извлича от удостоверение за наследници, както и от
справка за наличието и липсата на завещания, съставени от МА. и А.).
С оглед констатациите съдът счито, че С. Р. придобива по наследство от майка си и
брат си 1/6 идеална част от гореописания недвижим имот. След смъртта си С. Р. на
23.12.2007 г., оставя трима наследници- съпругата си А. Р., дъщеря си М. Н. и сина си В. Р.,
като всеки от тях придобива по 1/18 идеална част от гореописания недвижим имот.
С нотариален акт за собственост върху недвижим имот върху недвижим имот,
придобит по давност№84, том VI, дело №592/1978г. В. С. Р. е придобил право на ползване
върху 1/3 идеална част от процесния недвижим имот.
От приетото удостоверение за наследници се установява, че след смъртта си на
15.02.2008г. В. Р. оставя двама наследници- съпругата си П. Р. и дъщеря си А. Р.. А.
Евтимова Р. (баба на А. В. Р., дъщеря на В. Р.), умира на 13.01.2015 г., като оставя за свои
наследници дъщеря си М. Н. и по заместване внучката си А. В. Р..
Установява се от приетото по делото Удостоверение за сключен граждански брак,
че ищецът П. Г. Г. е сключил граждански брак с В. А. Б. на 11.10.1997г.
По делото е разпитан свидетелят И.И.С., който заявява, че към настоящия момент
живее в *** от 1963г. Заявява, че познава С. Р. и А. Р. и техният син В.. Твърди, че други
лица не са живели в имота освен посочените. Твърди, че докато С. Р. и А. Р. били живи се
грижели се за имота и го поддържали. Посочва, че в имота е имало две малки постройки,
които се срутили от самосебе си. Сочи, че до входа на имота е имало пункт за изкупуване на
вторичини суровини. Заявява, че други лица не са проявявали претенции към имота.
От разпита на свидетеля Л.Г.И. се установява, че е живял в имот в близост до
процесния. Заявява, че в имота са живели С. и А. Р.и, братът на С. и майка им. Посочва, че
освен С. и А. Р.и други лица не са живели в имота. Сочи, че находящите в него сгради са се
разрушили. Заявява, че не знае други лица да са имали претенции към имота.
Видно от разпита на свидетеля П. Д. И. /свидетел на ищцовата страна/ който
заявява, че живее срещу процесния имот на С.. Твърди, че той е запустял и необитаем.
Твърди, че там не е виждал да има склад за вторични суровини и откакто живее там – 45
години не е имало нищо в имота.
По делото е разпитан свидетелят Ж.Х. Д. /свидетел на ищцовата страна/, който
заявява, че живее в близост до процесния имот. Твърди, че имотът винаги е бил запустял и
необитаем. Заявява, че се познава с ищеца Ю. А., който твърдял че имотът бил негов.
Разпитан по делото е и свидетелят Д.Д., който заявява, че работи в близост до
процесния имот, тъй като е собственик на автосервиз в съседство с имота. Заявява, че в
имота е имало две къщи, в които са живеели С. Р. и А. Р.. Друго лице не е живяло в имота.
Твърди, че е виждал в имота В. Р. – син на А. и сС. Р.и. Сочи, че след смъртта на С. и А. Р.и,
имотът се посещавал от тяхната внучка И.Т.. Свидетелят заявява, че в имота е имало склад
за вторични суровини, който не просъществувал за дълго. Свидетелят посочва, че имотът
наскоро е почистен.
По реда на чл.176 ГПК са изслушани обясненията на ответницата М. С. Н., която
потвърждава, че в имота е имало склад за вторични суровини, в който тя самата е работела, а
собственик на фирмата, която е осъществявала дейността е бил нейният съпруг.
При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът намира
следното:
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата
5
съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки
(юридически факти): 1) ищците да са носители на съответна идеална част от правото
на собственост върху процесния имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект
на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса
на всички съсобственици ще бъде нищожно - арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.
Съдът е длъжен да определи действителните квоти на съделителите и при тези квоти
да допусне делбата. В този смисъл решение №46/28.02.2014г. по гр.д.№4870/2013г. на Първо
ГО на ВКС, решение №167/24.06.2013г. по гр.д.№1889/2012г. на Първо ГО на ВКС, решение
№190/19.10.2015г. по гр.д.№3054/2015г. на Първо ГО на ВКС. Тази, задължителна за
съдилищата практика на ВКС, се основава на предхождащата я трайно установена съдебна
практика, според която съдът определя частите на допуснатите до делба имоти съобразно
със закона и правата на страните независимо дали е направен довод за размера на дяловете
/решение №1367/30.12.1985г. по гр.д.№637/1985г. на Първо ГО на ВКС/.
Основните възражения от страна на ответиците П. Р. и А. Р. касаят нищожността на
придобивните сделки по силата на които ищците Ю. А. и П. Г. са придобили право на
собственост върху идеални части от процесния имот. От страна на ответниците се сочи, че
придобвината сделка обективирана в представения по делото договор за продажба на
наследство, акт №40, том I, рег. №1183 от 07.10.2022г. с който А. Ч.-М.р продава на ищците
наследството на баща си В. Ч. е нищожна поради липса на изискуемата от закона форма –
нотариален акт, предвид включените в наследството идеални части от имота. Възражението
на ответниците е неоснователно.
Съгласно чл. 212, ал. 2 ЗЗД продажбата на наследство трябва да бъде извършена
писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени, т. е. за
действителността му се изисква писмена форма с нотариално удостоверени подписи на
страните. В чл. 212, ал. 3 ЗЗД е предвидено вписването му, ако в наследството има
недвижими имоти, с оглед противопоставяне на договора на трети лица. Тази облекчена в
сравнение с чл. 18 ЗЗД форма е приложима обаче само при договора за продажба на
наследство, което съдържа и недвижим имот. Касае се за изключение от общата форма
на чл. 18 ЗЗД за извършване на сделката с нотариален акт, поради което възражението е
неоснователно .
По възржението за нищожност на договора за продажба на наследство и на
нотариален акт за учредяване на право на ползване и продажба на недвижим имот,
поради противоречие с добрите нрави. Ответниците П. Р. и А. Р. обосновават
възражението си, с твърдението, че доколкото въз основа на Договор за продажба на
наследство от 07.10.2022 г. и последствие, с Нотариален акт за учредяване на право на
ползване и продажба на недвижим имот от 21.10.2022 г. са придобити още идеални части от
други наследници, като наред с това е учредено възмездно, пожизнено право на ползване на
лицата В. Ф. А. и В. Ф. А. - братя на един от ищците, върху идеалните части на
прехвърлителите, а след това на 07.11.2022 г. е подаден настоящият иск за делба се сочи
недобросъвестното действие на ищците, които с действията си целят да придобият имота на
занижена цена, поради обременяването му с вещни тежести, които действия те са извършили
в противоречие с добрите нрави.
В практиката на ВКС по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД се приема, че договорът е нищожен на
основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, когато противоречи с основните морални принципи и
ценности, върху които се консолидира обществото и които са в основата на обществения
ред; противоречието трябва да е в степен договорът да ги отрича. Такива са принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските отношения и
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване. Така законът придава значение на
неписаните, но общозначими морални правила, и свързва порока по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД с
най-тежката гражданско-правна санкция – договор, който ги накърнява, е нищожен (не
6
поражда действие).
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 1/20 г. по тълк. дело № 1/20 г. на ОСГТК на ВКС, когато накърняването на
добрите нрави не може да се установи от съдържанието на сделката, то въвеждането на
страничните факти следва да бъде сторено от страната и доказано от нея. В случая, от
фактическите твърдения, изложени в уточнителната молба, може да се направи извод, че
ответниците Р.и обосновават основанието за нищожност поради "накърняване на добрите
нрави" с твърдението, че страните по сделката са действали недобросъвестно, като са
увредили правата им, учредявайки право на ползване върху имота и по този начин
занижават неговата цена. Възражението е неоснователно и недоказано, доколкото
твърденията им се изчерпват едниствено с аргументи извлечени от самите сделки, които са
правомерни и са свързани с предположения относно волята на страните, които не са
доказани в производството.
Възражение за симулативност на договор за продажба на наследство, с който ищците
се легитимират като съсобственици на имота. Ответниците твърдят, че е налице симулация,
доколкото от последващите действия на ищците е ясно, че се касае за покупко-продажба на
отделни наследствени права, като с привидната сделка /договор за продажба на наследство/
целят да заблудят останалите, тъй като с нея те се възползват от облекчения режим за
сключване, който законът предвижда. Релевираното възражение е неоснователно.
Изложените фактически твърдения не касаят наличие на симулация, а представляват такива
за заобикаляне на закона, В случая по аналогия от Тълкувателно Решение № 5/2012 г. на
ОСГК и с по-голяма сила съдът приема, че когато с договор за проджаба на наследство е
отчуждена идеална част от частта на собственика в съсобствения имот, в полза на трето за
съсобствеността лице и останалата идеална част е прехвърлена впоследствие с договор за
продажба на същото лице, без частта на дарителя да е предложена за изкупуване на
първоначалните съсобственици съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, няма заобикаляне на закона по чл.
26, ал. 1, предл. второ ЗЗД.
Възражение за нищожност на учреденото право на ползване, поради невъзможен
предмет.
Ответниците А. и П. Р.и твърдят, че така учреденото вещно право на ползване върху
идеална част от недвижим имот е с невъзможен предмет, тъй като е фактически невъзможно
при сключване на сделката да се упражни фактическо право върху толкова малка идеална
част от процесния имот. Невъзможността на предмета като основание за нищожност на
договора може да бъде правна или фактическа. Съгласно разясненията, дадени в мотивите
на Тълкувателно решение № 3/14 г. по тълк. дело № 3/14 г. на ОСГК на ВКС, "Фактическата
невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при
сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на
развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално опредЕ. вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието.
Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава,
че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна
пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване
на сделката или ограничения за обособяването на обекта." В случая, твърденията в исковата
молба за невъзможен предмет на процесния договор са свързани с фактическата
невъзможност, като твърденията са неоснователни, доколкото липсва забрана в закона да
бъде учредявано право на ползване върху идеални части от имот, независимо от това каква
част от имота съставляват те.
Възражение за нищожност на договора за продажба на наследство и на нотариален
акт за учредяване на право на ползване и продажба на недвижим имот поради
противоречието им със закона.
Възражението за нищожност поради противоречие със закона ответниците Р.и
7
основават на твърдението си, че придобиване на правото на собственост върху идеални
части от процесния имот чрез избягване на процедурата по чл. 33 от ЗС, учредяване на
пожизнено вещно право на ползване от единия съсобственик на двамата си братя и завеждан
на настоящия иск за делба са извършени в противоречие с чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Република България, която разпоредба не допуска злоупотреба с права, както и тяхното
упражняване, ако то накърнява правата или законните интереси на другите.
По наведеното възражение съдът намира следното - носителят на едно субективно
право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова
упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно. Това обаче не
изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна, тя
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и
законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и в противоречие с
интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 ЗЗД). Отговорността за вреди от злоупотреба с
право по естествот си е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното
упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в
тежест на пострадалия. От страна на ответниците не са ангажирани доказателства за
твърдяната злоупотреба с права, а възражението си извличат единствено основавайки се на
правомерно извършени сделки, поради което съдът намира същото за неоснователно.
По възражението за изтелкла придобивна давност по отношение на П. С. Р., А. В.
Р., върху правото на собственост върху притежаваните от А. Ч. - М.р и С.Д.идеални
части от правото на собственост върху процесния имот въз основа на давностно
владение.
По отношение на релевираното възражение за изтекла в полза на П. и А. Р.и давност,
същото остана недоказано в настоящия процес. В ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС са дадени
указания, че за да придобие по давност чуждите идеални части, съсобственикът, който
упражнява фактическа власт върху вещта, трябва да превърне с едностранни действия
държанието им във владение; че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по
явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици;
че завладяването на частите на останалите съсобственици трябва да се манифестира пред
тях чрез действия, отблъскващи владението им и установяване на своене. Следва да се има
предвид, че абстрактното понятие „преобръщане на държането във владение” придобива
конкретно съдържание в зависимост от особеностите на всяко разглеждано дело. При
съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът решава дали са налице
действия по промяна на държането във владение.
Според приетото в ТР 1/2012 г. на ВКС, ОСГК при спор за придобиване по давност
на съсобствен имот от един от съсобствениците, следва да се даде отговор на въпроса дали
той владее изключително за себе си целия имот и от кога. Когато основанието за
възникването на съсобствеността е наследяване, с приемане на наследството то продължава
от наследниците по право, независимо че само един от тях остава в наследствения имот.
Затова всеки сънаследник е владелец на своите идеални части и държи идеалните части за
сънаследниците си. Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже
при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да
ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната поначало трябва да се манифестира пред
тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене.
Такива действия от страна на П. Р. и А. Р. не са доказани. Дори да се приеме, а и се
8
установява от свидетелските показания, че в имота са живели С. и А. Р.и, не се установява
категорично и недвусмислено демонстриране на промяна в намерението спрямо останалите
съсобственици, каквото нито е твърдяно, нито е доказано в хода на производството пред
СРС.
За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Това е
т.нар преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът
съвладелец се превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал
да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за
себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат
доказани, което не бе сторено в настоящото производство.
Не е достатъчно едно лице да ползва имота според неговото предназначение, за да се
приеме, че упражнява фактическа власт с намерение за своене в хипотеза, при която имотът
е съсобствен. За да се придобие по давност притежаваната от другия съсобственик идеална
част от имота е необходимо намерението за своене да му бъде демонстрирано по
категоричен начин чрез действия, които демонстрират отричане на неговите права върху
съсобствената вещ-отстраняване от имота, недопускане, оспорване на права. Обикновеното
ползване на съсобствената вещ по смисъла на чл. 31 ЗС не изразява намерение за своене, в
какъвто смисъл са и постановените от други тричленни състави на ВКС по реда на чл. 290
ГПК решения: решение № 566/21.06.2010 г. по гр. д. № 1053/2009 г. на I ГО на ВКС; решение
№ 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 532/06.07.2010 г. по
гр. д. № 1459/2009 г. на I ГО на ВКС; решение № 381/25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г. на I
ГО на ВКС.
В решение № 635/25.10.2010 г. на I ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК
по гр. д. № 1405/2009 г. по отношение на действията, с които следва да бъде демонстрирано
намерение за своене спрямо съсобственик е прието, че тези действия следва да бъдат
конкретни действия по отричане правата на останалите съсобственици /сънаследници/ върху
имота, които действия да са станали достояние на този съсобственик /сънаследник/ В този
смисъл Решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г., Г. К., II Г. О. на ВКС. Но
както беше посочено по-горе, съгласно приетото с ТР № 1/2012 г., субективното отношение
на сънаследника към идеалните части на останалите сънаследници като към свои, има
значение само доколкото е проявено пред останалите сънаследници и доколкото е
съпроводено с едностранни действия, които имат за последица превръщането на държането
на идеалните части на останалите сънаследници във владение. И както е прието с
тълкувателното решение, доказателствената тежест за конкретните действия е на
сънаследника, който се позовава на придобивна давност. В хода на производството по делото
не бе доказан началния момент на установяване на фактическата власт, не бяха доказани
каквито и да било едностранни действия от страна на праводателя на ответницата по
сделките, както и на самата ответница, които да имат за последица превръщането на
държането на идеалните части на другия сънаследник в тяхно владение.
ВКС многократно е имал повод да посочи, че общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да
се брани. (Решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр. д. № 977/2016 г., Г. К., II Г. О. на ВКС.)
Така в Решение № 166 от 13.03.2024 г. по гр. д. № 3950/2022 г., Г. К., I Г. О. на ВКС се
сочи, че „необходимостта промяната в намерението да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на другите съсобственици, следва от изискването
9
владението да не е установено по скрит начин /решение № 270/20.05.2010 г. по гр. д. №
1162/2009 г. на ВКС,I I-ро г. о./. Както е прието в решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. №
627/2010 г. на ВКС, I-во г. о., общият принцип на справедливостта изключва скритостта на
придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато
засегнатият собственик няма възможност, поради неведение, да се брани.“
С оглед гореизложеното съдът приема възражението за изтекла в полза на
ответниците П. и А. Р.и за неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По иска за делба:
С оглед гореизложеното и предвид събраните по делото доказателства съдът намира,
че делбата следва да бъде допусната между съделителите при следните квоти:
М. С. Н. - 24/288 идеални части от процесния имот;
А. В. Р. - 100/288 идеални части от процесния имот;
П. С. Р. - 92/288 идеални части от процесния имот.
В. С. И. - 60/288 идеални части от процесния имот;
Ю. Ф. А. -3/288
П. Г. Г. и В. А. Б.- 3/288 идеални части от процесния имот предвид
обстоятелството, че към момента на придобиване на идеалните части от
процесния имот са в брак;
Д. Р. К. - 6/288 идеални части от процесния имот.
По отношение на лицата, които са се разпоредили с правото си на собственост върху
процесния имот, съдът следва да се произнесе с отхвърлителен диспозитив, доколкото
същите не са собственици на иделани части на имота. В тази хипотеза делото не следва да
бъде прекратено като недпосутимо поради липса на процесуална легитимация, а искът
следва да се отхвърли като неоснователен спрямо тях. Такива са П. Ц., придобил от Д.Р.И.
по неследство 1/3 идеална част от имота, която впоследствие прехвърля на В. Р. който е
продал своя дял от процесния имот при равни квоти на В. С. Р. /съпруг на П. С. Р. и баща на
А. В. Р./ и на В. С. И..
Искът следва да бъде отхвърлен и спрямо И. Д. А., доколкото видно от представения
по делото договор за доброволна делба от 10.06.1981г. , с нотариална заверка на подписите
рег. №17520/07.08.1981г. и вписан под №67, том Х, вх. Рег. № 18304/29.06.2001г. на Служба
по вписванията София, процесният делбен имот е поставен в дял на В. С. И..
По разноските:
Разноските по иска за делба се разпределят при извършването и.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Ю. Ф. А. с ЕГН **********, П. Г. Г. с ЕГН
**********, В. А. Б. ЕГН **********, В. С. И. с ЕГН **********, Д. Р. К. с ЕГН
**********, А. В. Р. с ЕГН **********, П. С. Р. с ЕГН **********, М. С. Н. с ЕГН
**********, на следния недвижими имот: ПИ находящ се в *** (*), който имот е нанесен
одобрените със Заповед РД – 18-53 от 23.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК
кадастрална карта и кадастрални регистри за района с идентификатор № ***, с площ 549.00
кв.м. с адрес: ***; трайно предназначение на територията; урбанизирана; начин на трайно
застрояване: ниско застрояване до 10 (десет метра), при съседи: имот с идентификатор №
***, имот с идентификатор № ***1 , имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор №
*** и имот с идентификатор № *** при квоти:
М. С. Н. - 24/288 идеални части от процесния имот;
А. В. Р. - 100/288 идеални части от процесния имот;
10
П. С. Р. - 92/288 идеални части от процесния имот.
В. С. И. - 60/288 идеални части от процесния имот;
Ю. Ф. А. -3/288
П. Г. Г. и В. А. Б.- 3/288 идеални части от процесния имот;
Д. Р. К. - 6/288 идеални части от процесния имот.
ОТХВРЛЯ предявеният иск за делба от Ю Ю. Ф. А. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с
ЕГН ********** срещу П. Ц. Ц., с ЕГН ********** на ПИ находящ се в *** (*), който имот
е нанесен одобрените със Заповед РД – 18-53 от 23.11.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри за района с идентификатор № ***, с площ
549.00 кв.м. с адрес: ***; трайно предназначение на територията; урбанизирана; начин на
трайно застрояване: ниско застрояване до 10 (десет метра), при съседи: имот с
идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***1 , имот с идентификатор № ***, имот с
идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за делба от Ю. Ф. А. с ЕГН ********** и П. Г. Г. с ЕГН
********** срещу И. Д. А., с ЕГН ********** на ПИ находящ се в *** (*), който имот е
нанесен одобрените със Заповед РД – 18-53 от 23.11.2011г. на Изпълнителния директор на
АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри за района с идентификатор № ***, с площ
549.00 кв.м. с адрес: ***; трайно предназначение на територията; урбанизирана; начин на
трайно застрояване: ниско застрояване до 10 (десет метра), при съседи: имот с
идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***1 , имот с идентификатор № ***, имот с
идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***. като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11