№ 483
гр. Варна, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20233110202274 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано
по жалба на С. П. В. с ЕГН ********** от гр.Варна, чрез проц. представител
адв.И. З., ВАК срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 5433082,
издаден от ОД на МВР Варна, с който му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.1, т.2 от
ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска обжалвания електронен фиш да бъде отменен
изцяло, като се твърди, че е издаден при допуснато особено съществено
процесуално нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалния
закон, липса на субективна и обективна страна на нарушението, липса на
доказателства за авторството му. Посочва се, че към датата на установеното
нарушение жалбоподателя се е пребивавал в Кеймбрич, Великобритания.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява,
представлява се от проц. представител адв.И. З., ВАК, които поддържа
жалбата на посочените в нея основания.Претендира адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител- юрисконсулт. В него процесуалният представител
на ОД на МВР-Варна ангажира становище за законосъобразност на
електронния фиш, като моли същият да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на поискания адвокатски хонорар.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
1
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Съставен е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 5433082,
издаден от ОД МВР Варна, с който на жалбоподателя С. П. В. с ЕГН
********** от гр.Варна, в качеството му на собственик на когото е
регистрирано МПС, за допуснато нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50.00 (петдесет ) лева. Същия е издаден затова, че на 15.11.2021
год. в 00:58 часа в гр.Варна , по бул.” Вл. Варненчик” до автобусна спирка „
Вамо” в посока бул.”Република” въззивникът управлявал собствения си лек
автомобил „ ПЕЖО 406 ” с рег. № В 8987 НВ и е било извършено нарушение
за скорост установено и заснето с автоматизирано техническо средство АТСС
( CORDON-M2), като при разрешена скорост 50 км/ч, е установена скорост на
движение на посоченото МПС – 68 км/ч и превишението е 18 км/ч.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
събраните гласни доказателства: показанията на свидетелите С. Д. и Стефка
В.а, както и от писмени доказателства: електронен фиш за налагане на глоба
за нарушения, установени с автоматизирано техническо средство серия К, №
5433082, издаден от ОД МВР Варна, снимка с точни координати на
нарушението, протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система № 819р-31747/15.11.2021 год., ведно със снимка са
позициониране на системата за контрол, справка за собственост от АИС КАТ
регистрация на ППС и собствениците им, протокол от проверка № 7-
СИСИС/17.02.2021 год., писмо относно вписване в регистъра за одобрен тип
средство за измерване АУ 000029 № 33913/09.07.2018 год., ръководство за
работа на потребителите, докладна записка УРИ:819р-27442/28.09.2022 год.
относно възражение от С. П. В., приобщени към доказателствения материал
по реда на чл. 283 НПК.
Жалбата е подадена в срока на чл.59,ал.2 от ЗАНН от процесуално
легитимирано лице и процесуално е допустима. Разгледана по същество, се
явява основателна.
Съдът счита, че въпреки недопуснати процесуални нарушения,
свързани с издаването на ЕФ, съгл. изискванията на чл.189,ал.4 от ЗДвП -
обжалваният ЕФ съдържа всички задължителни реквизити- данни за
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане, не е безспорно установено, че жалбоподателят е
осъществил вмененото му нарушение. Видно от приложената справка за
регистрация и собственост на МПС – л. а. действителност е собственост на
жалбоподателя С. В., но не е било доказано, че на инкриминираната дата
2
именно той е управлявал автомобила. Видно от показанията на свид.Стефка
В.а, чиито показания съдът кредитира като обективни, въпреки роднинската
връзка която съществува между жалбоподателя и нея, на посочената дата в
електронния фиш синът й се е намирал извън пределите на Р България, а
именно в Кеймбрич, Великобритания.Въпреки, че наказаното лице В. не е
представил доказателства за обстоятелството, че не е извършил нарушението,
поради пребиваване на същата дата в друга държава, то такива са събрани от
настоящия съдебен състав. Същият не се е възползвал от възможността по
чл.189,ал.5 от ЗДвП, съгласно която при неподаване на писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението в 14 - дневен срок от получаване на
електронния фиш от собственика на МПС, то именно собственикът се смята
за извършител на нарушението, санкционирано с ЕФ. Същевременно,
съгласно разпоредбата на чл.189,ал.6 от ЗДвП, в 7-дневен срок от
получаването на електронния фиш може да се направи писмено възражение
пред директора на съответната структура на Министерството на вътрешните
работи, като съответно се посочи лицето, което е управлявало въпросното
МПС на процесната дата и час. Възражение от страна на В. е направено, но в
него жалбоподателят не е посочил конкретен друг водач, защото именно
поради отсъствието му от страната той не е знаел кой е управлявал
автомобила на инкриминираната дата. Следователно и от гледна точка на
субекта на нарушението, Електронният фиш не е правилно и
законносъобразно издаден на физическото лице, което в качеството си на
собственик на МПС към датата на нарушението, дължи заплащане на глобата.
Съдът при извършената проверка намери, че нарушението е безспорно
установено. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП - при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
скоростта от 50 км/ч за населено място. В случая водачът е следвало да
съобрази скоростта на движение с въведената максимално допустимата
скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта е била превишена от водача
с 21 км/ч., като е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на
68км./ч., т.е. налице е наказуемо превишение с 18 км/час, тъй като
установената скорост на движение е от 71 км/ч., но не е била правилно
ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, тъй
като авторството му не е безспорно установено.
Предвид изложеното по-горе атакуваният електронен фиш следва да
бъде отменен, като незаконосъобразен. Поради всичко изложено настоящият
съдебен състав намира, че не се установи жалбоподателя да е извършил
вменените му нарушения. Посочените процесуални нарушения, установени
от съда при разглеждане на делото обуславят незаконосъобразността на
обжалвания електронен фиш, като същия следва да бъде отменен.
С оглед направените искания от процесуалния представител на
въззивника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
3
разноски за юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното:
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените
бележки е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. При този изход на делото това искане се явява
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
От въззивника с въззивната жалба е направено искане за присъждане
на разноски, като е представил адвокатско пълномощно и доказателства, че е
изплатено възнаграждение на упълномощения от въззивника да го
представлява по настоящето дело адвокат И. З. с размер на 400.00
/четиристотин/ лева, съгласно представен Договор за правна защита и
съдействие, поради което съдът стига до извода, че в конкретния случай
следва да се присъди адвокатско възнаграждение, тъй като са били
представени доказателства на това.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 5433082,
издаден от ОД на МВР Варна, с който на С. П. В. с ЕГН ********** от
гр.Варна за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 50.00 (петдесет) лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Варна да заплати на С. П. В. с
ЕГН ********** от гр.Варна сумата от 400.00 /четиристотин/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Варна, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5