Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали, 06.03.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесетата година
в състав:
Председател: Невена Калинова
при секретаря Анелия Янчева като разгледа докладваното от
съдията гр.д. N 1520 по описа за 2019г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова
молба на „Сириусселтранс“ ЕООД гр.Кърджали срещу „Кент Лог“ ЕООД гр.София, по
предявени осъдителни искове по чл.367, вр. чл.318 и
сл. от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.294, ал.1 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 изр.1-во от ЗЗД, за парични
вземания, произхождащи от неплатена цена на транспортни услуги по фактура N **********/14.03.2018г. и по фактура N **********/08.05.2018г., допустими с оглед
изложените от ищеца твърдения, подсъдни на районен съд като първа инстанция. В
исковата молба ищецът излага твърдения, че през м.март 2018г. и през м.май
2018г. по възлагане на ответника извършва транспортни услуги извън пределите на
страната, в съответствие с възлагането, за което издава фактура N **********/14.03.2018г. за сумата 240 лв. и
фактура N
**********/08.05.2018г. за сумата 240 лв.,
които ответникът не заплаща по банков път, при което изпада в забава и дължи
обезщетения за забава съответно в размер на 39.67 лв. за периода от
15.03.2018г. до 30.10.2019г. по първата фактура и 36 лв. за периода от
09.05.2018г. до 30.10.2019г. по втората фактура, както и законна лихва върху
главниците от датата на предявяване на исковете на 06.11.2019г. до
окончателното им изплащане.
В съдебно заседание
ищецът чрез упълномощен адвокат поддържа исковете, моли за уважаването им и за
разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът
„Кент Лог“ ЕООД гр.София,
редовно призован при условията на чл.50, ал.2 от ГПК, не подава отговор на исковата молба и в
съдебно заседание не се представлява.
Районният съд като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване искове, при твърдения, че ищецът извършва
в полза ответника доставки, представляващи транспортни услуги, за цената на
които издава фактура N **********/14.03.2018г. за сумата
240 лв. и фактура N **********/08.05.2018г. за сумата 240 лв., едностранно
подписани за ищеца, с посочени във фактурите наименования на услугите съответно
извършен транспорт по Заявка-договор N 15830/12.03.2018г.
и по Заявка-договор N 15885/03.05.2018г., без самите заявки-договори да са представени по делото и да индивидуализирани
в представените две международни товарителници, са установени както по
основание, така и по размер.Съдържанието на международните товарителници съответства
на фактурите по отношение на посочените дестинации и автомобил, с който всяка
една услуга е извършена, и макар съдържанието им да не сочи ответника като
възложител на услугите, това обстоятелство се установява от неоспореното по
реда на чл.200, ал.3 от ГПК заключение на ССчЕ.Съгласно
същото и изслушването на вещото лице в съдебно заседание, процесните
фактури са осчетоводени от страните, включени са в дневник за продажби по ДДС
на ищеца през м.март 2018г. и м.май 2018г., с внасяне на дължимия ДДС, включени
са в дневник покупки по ДДС на ответника, който е ползвал данъчен кредит в
размер на дължимия ДДС по фактурите, без по тях да е отразил плащане, при което
задължението му по всяка фактура е в претендирания от
ищеца размер, в който е и законната лихва върху неплатената по всяка фактура
сума за процесните периоди.
Съгласно трайната съдебна
практика упражняването на правата на търговеца,
свързани с използването на данъчен кредит
с оглед нормите на ЗДДС, е доказателство за наличието на
съответната правна
сделка и нейното изпълнение.Включването на процесните фактури в дневника
за покупки по ДДС и ползването на данъчен кредит
по тях от ответника, представлява недвусмислено признание на задължението
за дължимата цена на всяка транспортна услуга и доказва
неговото съществуване,
което обуславя правомощие на съда да уважи изцяло предявените искове. Събраните по делото
доказателства, не са оспорени от ответника, който съгласно чл.372, ал.1 от ТЗ е
длъжен да плати цената на транспортната
услуга/превозното възнаграждение/ при сключване на договора, освен ако е
уговорено друго, при което в случая изпада в забава от деня, следващ издаването
на всяка една фактура, материализираща доставка по ЗДДС, при липса на
възражение доставката да не е изпълнена. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато
денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.Т.е. купувачът дължи обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение върху неплатената цена по всяка една фактура,
материализираща доставка, в размер на законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД от
датата, на която е следвало да плати и до предявяване на иска, както и законна
лихва от деня на предявяване на иска и до окончателното изплащане на цената на
всяка доставка.
При този изход на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски по настоящото
дело, които възлизат на сумата
635 лв., от която 200 лв. за
държавна такса, 300
лв. за адвокатско
възнаграждение, 130 лв. за възнаграждение на вещо лице и 5 лв. за
издаване на обезпечителна заповед.Заплатени комисионни в полза на банка за
плащане на такси по делото, не са разноски по делото по смисъла на чл.71, ал.1
изр.1-во от ГПК, така както и внесената парична гаранция, която подлежи на
освобождаване по предвидения в ГПК ред.
Мотивиран от горното, Районният
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Кент Лог“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от управителя Т.Н.Д., да заплати на „Сириусселтранс“ ЕООД гр.Кърджали
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, представляван от управителя Е.Т.К., следните суми:
1.сумата 240 лв.,
представляваща неплатена цена на транспортна услуга по фактура
N **********/14.03.2018г., ведно със законната лихва от
06.11.2019г. до окончателното й изплащане,
2.сумата 39.67 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатената цена на транспортна услуга по фактура
N **********/14.03.2018г., за периода от 15.03.2018г. до 30.10.2019г.,
3. сумата 240 лв.,
представляваща неплатена цена на транспортна услуга по фактура
N **********/08.05.2018г., ведно със законната лихва от 06.11.2019г. до
окончателното й изплащане,
4.сумата 36 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатената цена на транспортна услуга по фактура
N **********/08.05.2018г., за периода от 09.05.2018г. до 30.10.2019г.,
5.сумата 635 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен
срок от връчването му.