Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 08.07.2020 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен
съд първи
граждански състав
На дванадесети юни две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана
ДАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
599 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.
С определение 507/14.06.2019г., на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК е
прекратено производството по делото, като недопустимо. След иницииран въззивен контрол, ОС – П., с определение №
1572/31.07.2019г., постановено по в.ч.гр.д. № 1668/2019г. е потвърдил
определението на КрлРС в частта, с която е прекратено производството по делото
по отношение на иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. и е отменил определението на първоинстанционния
съд по отношение на предявения иск, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. Делото е върнато с за извършване на следващите се
процесуални действия.
Ищецът – С.Т.Т. твърди, че ответникът, в лицето
на О.К. му нанася неимуществени вреди от това, че продължава да поддържа и към
настоящия момент архитектурна среда, която затруднява свободния достъп за лица
с увреждания в различни сгради и улици, градски транспорт, данъчна служба, о.К.
читалището, културния дом, Общинска служба Земеделие и други обществени сгради
– съд, полиция, прокуратура, поща, до които няма пригодени за ползване
специализирани обществени тоалетни, не са изградени и оборудвани необходимите
рампи, отговарящи по закон за ползване на хора с увреждания, какъвто бил
ищецът. Транспортните възли и кръстовища в града не били пригодени за ползвани
и преминаване от хора с увреждания. Нямало скъсявания на тротоари за лесен
достъп от хора с увреждания. Поради бездействие от О.К. същата не осигурявала
достъпна архитектурна среда и продължавала да осъществява дискриминация в тази
насока. За тези си действия е налице осъждане по гр.д. № 752/2009г. Твърди се, че действията на дискриминация,
срещу които ищецът търси защита, се изразяват в пряка и непряка дискриминация
на основание - изграждането и поддържането на архитектурна среда, която
затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, с оглед обстоятелството, че е лице с увреждания, със 100% пожизнена,
намалена работоспособност, с чужда помощ.
Доколкото настоящото производство, с оглед определение № 1572/31.07.2019г.,
постановено по в.ч.гр.д. № 1668/2019г., касае само производство по иск, с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.,
ищецът с молба от 20.09.2019г. уточнява, че към настоящия момент продължава да
търпи неимуществени вреди, обусловено от бездействието на О.К. Периодът, през
който търпи вредите е от 25.06.2010г., датата на постановяване на решение №
926/25.06.2010г. по в.гр.д. № 962/2010г. по описа на ПОС и продължават
понастоящем. Към настоящия момент бил ученик, свободна форма на обучение през
учебната 2019/2020г. в СУ „Х.П.“ град К.. Училището не било пригодно за хора с
увреждания.
МОЛИ съда, да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 7 000
лева, като обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от дискриминационно
поведение на ответника – бездействие от 25.06.2010г. и до настоящия момент,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване н иска –
11.12.2017г. до окончателното изплащане.
ОТВЕТНИКЪТ - О.К. оспорва иска, като неоснователен. Твърди, че относно
началната дата на периода, през който ищецът твърди, че търпи вреди била
посочена датата 25.06.2010г., която е датата на постановяване на съдебното
решение по в.гр.д. 962/2010 г. по описа на ПОС. Към тази дата обаче, все още не
е било налице влязло в сила съдебно решение, с което ответната община да е
осъдена да прекрати дискриминационното третиране на ищеца и въз основа на което
да е длъжна да му плати обезщетение за претърпени вреди. Посоченият спор е
разрешен със сила на присъдено нещо с постановяването на необжалваем
акт, а именно Определението на ВКС по гр.д. 1570/2010 от 04.04.2011г.
На следващо място, действително в исковата молба, в ляво от подписа на
ищеца, е посочена датата 12.12.2017г., но съгласно
чл. 125 от ГПК искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда, за
което и съдът е образувал настоящото гр. д. № 599 по описа за 2019г., а не за
2017г. С оглед на изложеното, прави възражение по отношение на посочената
начална дата за изчисляване на законна лихва.
По отношение на нововъзникналото обстоятелство, а
именно че ищецът е ученик в свободна форма на обучение от началото на учебната
2019/2020г. в СУ „Х.П.“ град К. и счита, че същото не е пригодено за хора с
увреждания, моли да се има предвид следното: поземленият имот и находящата се в него сграда-училище са предоставени за
безвъзмездно управление *** с Решение на Общински съвет град К. № 1804, взето с
протокол № 39 от заседание на Общински съвет, проведено на 28.08.2014г., за срок
от 10 години. На основание посоченото решение бил сключен и Договор № 145 от
22.12.2014г., за управление на недвижимия имот и сградата, между О.К. ***,
който бил вписан в Служба по вписванията с дв.вх. №
41 от 13.01.2015г., акт № 28, том 1. Училището е самостоятелно юридическо лице,
със собствен БУЛСТАТ и самостоятелен (делегиран) бюджет.
С оглед на изложеното счита, че по отношение на посочената сграда -
училище, искът е недопустим по отношение на О.К. тъй като същата се явявала
ненадлежен ответник.
Моли съда, да отхвърли предявените от С.Т. искове като неоснователни и
недоказани, като му присъди направените разноски за инстанцията, изразяващи се
в юрисконсултско възнаграждение.
В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ, проведено на 13.11.2019г.
(първото открито съдебно заседание по делото), процесуалния представител на
ищеца уточнява, че претендирания период да се счита
не от 25.06.2010г., когато е приключило последното заседание по съдебното
дирене, а от датата на влизане на решението в сила – 04.04.2011г.
до момента.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното Експертно решение № 1273 от 17.06.2008г. на МБАЛ П. АД се
установява, че ищецът - С.Т.Т. е със 100%
неработоспособност с чужда помощ, пожизнено.
По делото са приложени копия от материалите по гр.д. № 752/2009г. по описа
на КрлРС, доколкото делото е унищожено. Видно от същите, с влязло в законна сила на 04.04.2011г.
решение № 926/25.06.2010г. по в.гр.д. № 962/2010г. по
описа на ПОС е потвърдено решение № 109/10.02.2010г., постановено по гр.д. №
752/2009г. по описа на КрлРС, с което О.К. е осъдена, на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр. да заплати на С.Т.Т. сумата от 3000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, произтекли от дискриминационна третиране по смисъла на чл.
5 от ЗЗДискр.
Настоящата претенция касае, неимуществени вреди след влизане в сила на 04.04.2011г., на решението по гр.д. № 752/2009г. по описа на КрлРС, доколкото ищецът излага твърдения, че и
към настоящия момент продължава да търпи неимуществени вреди, обусловени от
бездействието на ответната община, т.е. касае се за нови основания, възникнали
след приключване на устните състезания по първото дело, респ. засягащи последващ период, необхванат от силата на присъдено нещо
(СПН).
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на ищцовата страна, от показанията на които се установява
следното:
Свидетелят В.И.И.твърди, че познавал ищеца повече
от 20 години. Сочи, че често се виждали, доколкото свидетелят имал връзка със
сестра му, с която имали общо дете. Твърди, че
С. не можел да ходи нормално, бил инвалид от много години и се
придвижвал с инвалидна количка. Притежавал обикновена и електрическа количка.
Твърди, че много пъти е ходил в дома му. Къщата му била уредена, като за
инвалид и всичко било достъпно, като домът му бил изграден спрямо неговото
състояние. Излизал обаче по улиците в К., само когато имал възможност. Когато
бил извън дома си постоянно псувал и ругаел, защото градът не бил пригоден за
неговите условия и трябвало да вика някой, за да му помага. Дава пример за
това, че за да влезе в общината, трябвало някой да му помогне. За да влезе в
Поземлената комисия, също трябвало някой да му помогне. Разказва за случай,
когато С. му е звънял за помощ, тъй като трябвало да посети Поземлената комисия
във връзка с някакви дървета, които му били рязали. Искал от него помощ, за да
се качи до институцията. Отишъл до там, но нямало как да му помогне, защото
нямало как да го вземе и да го носи на ръце.
Твърди, че само по ул. „С.“ можел безпрепятствено да преминава, защото
била изградена за инвалиди. За останалите участъци в града му е споделял, че не
били пригодени за него. Много пъти го е засичал с колата, да се движи по
лентата за движение, а не по тротоара, защото тротоарите по другите улици не
били направени както трябва. От край време се оплаквал, че не можел да се движи
из града. Твърди, че С. ходел на училище. Също така, С. искал да посещава
общинския стол, но не можел. Всеки пък, когато се чували, той се оплаквал от
проблемите си, започвал да ругае, че това „не е нормално“. С. чувствал неудобно
да му звъни, но се налагало, като звънял и на други хора да му помагат. Имал
желание, но не можел да отиди до библиотеката, читалището, общинския пазар. За
полицията и прокуратурата въобще нямало как да влезе. Ходел да подала жалба в
прокуратурата, но също нямало как да влезе в институцията. Когато С. му звънял
или когато го е виждал, същият емоционално никога не бил щастлив на улицата.
Ядосвал се, че градът не бил пригоден за хора като него. Ищецът се чувствал
добре в дома си, а не на улицата. Дори, когато му се развалила акумулаторната
количка, няколко месеца не е излизал, защото нямало как да излезе от дома си.
Свидетелят Т.З.З., сестра на ищеца твърди, че С.
е инвалид от 2004 г. и се предвижва с инвалидна количка. Твърди, че не живеели
заедно в една къща, но всеки ден ходела при него. В дома си всичко му било
приспособено за него - банята, двора, животни гледал, сам се обслужвал. В
неговия дом се чувствал добре, бил спокоен. След като излезе на улицата не
можел свободно да се предвижва. Предвижвал се с инвалидна количка, но
инфраструктурата на града не била пригодена за неговата количка. Нямало как да
се движи, трябвало постоянно да има някой да му помага. От това се чувствал
много зле, изнервял се, викал, крякал, понякога му било тъжно. Унизително било
за него постоянно да трябва някой да го бута, като малко бебе, да го качва по
стълби. Като няма, който да му помогне, не можел да си свърши работа, звънял й
много често по телефона, за да ходи да му пазарува до аптеки, хранителни
магазини. Имал желание да ходи да се храни в общинския стол, но не можел да
влезе. В сградата на О.К. ходел до охраната, до където можел да се качи, а от
там нататък по стаите не можел, тъй като нямал достъп. В другата сграда на
общината, където била поземлена комисия също неможел да влиза. Искал преди
време да си купува земя за рози, но нямало как да влезе в сградата. Сочи, че
сградата на читалището не можел да я посети. Дъщеря й имала представление и
ищецът искал да отиде, за да я гледа, но нямало как да го качат. С. не можел да
ползва свободно градския транспорт. Общинския пазар не можел да го посети,
защото инфраструктурата не позволявала, а имал желание да ходи на пазара. В
сградата на РП - К. не можел да се качи. Искал да подава жалба и се наложило тя
да ходи вместо него. Твърди, че С. в дома си се чувствал по-добре, можел да се
справя сам. Когато излезе на улицата се чувствал унизен. Унизително му било,
някой да го бута. С. ходел на училище в „П.“, но до стаята на охраната и оттам
го изпитвали. Достъпът до училището, съответно до стаята на охраната не бил
безпрепятствен, защото пътят бил разкопан. Имало период, в който той изобщо не
е излизал, тъй като имал проблем с акумулаторната количка, поради което стоял в
дома си доста дълго време. Тогава той се чувствал много зле, изолиран,
депресиран, изнервен, викал.
За обстоятелството, че на ищецът му се е налагало посещение до Районна
прокуратура – К., същият представя копие от Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 08.10.2019г., касаещо
прекратено производство, образувано във връзка д осуетяване изпълнението на
съдебно решение по гр.д. № 752/2009г. по описа на КрлРС, като страна по делото
е С.Т..
По делото е изслушано заключение на вещо лице С.М. по допуснатата и
назначена съдебно-техническа експертиза, което не бе оспорено от страните и
съдът го възприе, като обективно, безпристрастно и компетентно.
По въпроса - Възможен ли е достъпът
до обществените сгради общинска собственост, при свободно самостоятелно
ползване на инвалидни колички - обикновена количка, задвижвана ръчно с нормални
усилия?, съгласно заключението на вещото лице – достъпът до изследваните
обществени сгради е невъзможен при свободно самостоятелно ползване на инвалидни
колички.
По въпроса - Пригодена ли е
архитектурната среда в съответствие със закона и можели да бъде достигната тази
среда при свободно самостоятелно ползване на инвалидни колички?, съгласно
заключението на вещото лице - архитектурната среда не може да бъде достигната
при свободно самостоятелно ползване на инвалидни колички.
По въпроса - Има ли изградени постъпи
и дали са съобразени с изискванията от техническа гледна точка за лица с
увреждания? Колко % трябва да бъде надлъжния наклон, за да се приеме, че е „
достъпен” за хора, използващи инвалидни колички?, съгласно заключението на
вещото лице - допустимият надлъжен наклон е не повече от 5%. Измерения наклон
на рампите, където има такива е от 6% (пред сградата на общината) до 40% (на
пазара).
По въпроса - Обществените сгради
общинска собственост, отговарят ли на изискванията на Наредба № 4 от
01.07.2009г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в
съответствие с изискванията за достъпна среда на населението, включително за
хората с увреждания?, съгласно заключението на вещото лице – изследваните
обществени сгради не отговарят на изискванията на Наредба № 4 от 01.07.2009г.
за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с
изискванията за достъпна среда на населението, включително за хората с
увреждания, т.к. най-малкото достъпа до тях е невъзможен при свободно
самостоятелно ползване на инвалидни колички
По въпроса - Да посети сградата на О.К.
и да отговори на въпроса: Колко % е наклона на Рампите, които осигуряват достъп
до сградата, като наклона и дължината им, позволяват ли да бъдат преодолени от
лице, самостоятелно ползващо инвалидна количка? Налице ли е достъпен маршрут до
сградата на О.К. и достъпен маршрут в същата сграда? Налице ли е достъпен
маршрут около сградата на О.К. - спирки на обществен транспорт, достъпни места
за паркиране, зони за качване на пътници, улици и алеи? Около сградата има ли
скосен бордюр на тротоар?, съгласно заключението на вещото лице – сградата
на О.К. има рампи с наклон 6% и 16%, който е по-голям от допустимия 5%. Вътре в
сградата има стълбище. Не е налице достъпен маршрут до сградата и вътре в
сградата.
По въпроса - Колко процента е наклона
на улицата, чрез която може да се достигне Общинска болница „Д-р К.П.“ и
налични ли са скосявания на бордюрите? Колко процента е наклона на рампата на
самата болница, която осигурява достъп до сградата? Налице ли е достъпен
маршрут в самата болница? Има ли изградени и пригодени за хора с увреждания
санитарни помещения?, съгласно заключението на вещото лице – наклона на
улицата към болницата е 7,5%. Рампите в болницата са 13%, 9%, 15%. Не е налице
достъпен маршрут до сградата и вътре в сградата. Санитарните помещения не са
пригодени за хора с увреждания.
По въпроса - достъпни ли са за човек
в инвалидна количка сградите на Читалището в гр. К., Данъчна служба К.,
сградата на НАП , ТД – К., Общинска служба Земеделие, Автогарата и ЖП Гара, общински пазар, Сградата
на Районна прокуратура К., Сградата на СУ „Х.П.“ гр. К., пощата?, съгласно
заключението на вещото лице – читалището не е достъпно при свободно
самостоятелно ползване на инвалидна количка.
По въпроса - Имали на територията на
града превозно средство за обществен транспорт, снабдено с подемен механизъм за
инвалидна количка? Налично ли е средство за обществен транспорт на територията
на О.К. което да е приспособено за самостоятелно ползване от хора, придвижващи
се с инвалидни колички и други помощни средства?, съгласно заключението на
вещото лице – Не е установен автобус снабден с подемен механизъм за инвалидна
количка.
По въпроса - Има ли изградена на
територията на гр. К. обществена тоалетна, която да може да се използва от лице
в инвалидна количка?, съгласно заключението на вещото лице – обществена
тоалетна, която да може да се използва от лице в инвалидна количка е показана
на стр. 48-49, като видно само от приложения снимков материал, има изградена
възможност, обществената тоалетна да се ползва от лице в инвалидна количка, но
експертизата не дава технически подробности относно допустимият надлъжен наклон
е реалната възможност за това.
По въпроса - Налични ли са на
кръстовищата в града скосявания на бордюрите и същите изпълнени ли са съобразно
изискванията на закона, като посочи широчина, направление и наклон на скосяванията?, съгласно заключението на вещото лице –
повечето от кръстовищата в града не са изпълнени съобразно изискванията за
широчина, направление и наклон на скосяванията.
Приложени са снимки на кръстовище на ул. Ал. С., което е според изискванията,
като повечето кръстовища на тази улица са такива.
По въпроса - Обществените сгради
общинска собственост в гр. К. могат ли да бъдат посетени от лица, ползващи
инвалидни колички без помощ от други лица?, съгласно заключението на вещото
лице – изследваните обществени сгради не са достъпни при свободно самостоятелно
ползване на инвалидна количка.
Във връзка с приетото заключение по допуснатата СТЕ, ответната страна е
ангажирала писмени доказателства, съдържащи се на л.103-115 от делото, от които
се установява следното:
По отношение на болницата в града е представена Заповед № РД-20-42
от 03.08.2000г. на Министерството на здравеопазването, с която са преобразувани
съществуващите публични здравни заведение за болнична помощ в лечебни заведения
за болнична помощ – еднолични търговски дружества с общинско имущество.
По отношение на Читалището в града, е представено Решение №
423/25.10.2001г. на Общински съвет К., НЧ „Васил Левски“ – К., видно от което
същото е вписано в регистъра на сдруженията с нестопанска цел, като публична
общинска собственост.
По отношение на РП – К., видно от Договор № 45/14.03.2013г. за
безвъзмездно управление на имот – общинска собственост, сключен между О.К. и
Министерство на правосъдието, О.К. предоставя за безвъзмездно управление за
срок от 10 години на Министерство на правосъдието, за нуждите на Районна
прокуратура – К. и отдел „Следствен“ при Окръжна прокуратура – П., звено К., общински
имот, представляващ четвърти етаж от сграда, с административен адрес: град К.,
бул. „О.“ № 4, ет. 4.
По отношение на Общинска служба Земеделие е представен Договор №
13.02.2017г. за безвъзмездно управление на имот, общинска собственост, сключен
между О.К. ***, видно от който, О.К. в качеството си на наемодател е
предоставила на ОД „Земеделие“ – П., в качеството си на ползвател, недвижим
имот, публична общинска собственост, с административен адрес: град К., пл. „*****“
№ 4, ет. 4.
По отношение на СОУ „Х.П.“ град К., съгласно представено Решение №
1804/28.04.2014г. на Общински съвет К.О.К. предоставя имот общинска собственост
за безвъзмездно управление на училището за срок от 10 години.
Предвид изследваното от назначената СТЕ
от една страна, представените писмени доказателства и ноторно
известните обстоятелства от друга страна, съдът не следва да цени заключението
в частта относно липсата на изградена достъпна среда, касаеща:
- училището, в което са разположени съдебни зали и канцеларии на ДСИ,
доколкото същото е държавна собственост, предоставено за нуждите на РС – К., за
което не отговаря О.К.
-автогара и жп-гара, доколкото същите не са собственост на О.К.
- сградите, ползвани от СОУ „Х.П.“ град К., РП – К. и Общинска служба
Земеделие, доколкото същите са общинска собственост, но са предоставени за
дългосрочно ползване на други юридически лица, имайки предвид, че Общинска
служба Земеделие е административна структура на Областна дирекция „Земеделие“, за
което не отговаря О.К.
От приетите писмени доказателства, съдът намира, че болницата и читалището
в града са общинско имущество и същите са предмет на управление и стопанисване
от О.К. чрез нейните органи на управление.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск, с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от Закона да
защита от дискриминация (ЗЗДискр). Установи се, че
ищецът е инвалид първа група с чужда помощ пожизнено и единственият му начин на
придвижване е с инвалидна количка. Приетата по делото експертиза установи, че за процесния
период от 04.04.2011г. до момента няма изградена и
поддържана архитектурна среда на лица с увреждания, което се приема, съгласно
чл. 5 от ЗЗДискр за дискриминация.
От приетите гласни доказателства, неоспорени от ответната страна, съдът приема,
че ищецът безспорно в ежедневно е затруднен при придвижването си в града, тъй
като тротоарите и обществените сгради не са приспособени за хора с инвалидни
колички, с изключение на улица „Александър С.“, където е извършено скосяване
на тротоарите. Обществените сгради на
ответника са недостъпни за ищеца или са със затруднен достъп. Средствата за
обществен транспорт на територията на общината не са приспособени за
самостоятелно ползване от хора, придвижващи се с инвалидни колички. Разпоредбата
на чл. 4 от ЗЗДискр забранява всяка пряка и непряка
дискриминация, основана на увреждане, а разпоредбата на чл. 5 от същия закон
въздига липсата на изградена и поддържана архитектурна среда, затрудняваща
достъпа на лица с увреждания до публични места, в дискриминация.
Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в производство за защита от дискриминация,
след като ищеца твърди, че е дискриминиран, представи факти, въз основа на
които може да се направи предположение, че е налице дискриминация, ответната страна
трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Предвид
твърдените по делото факти и ангажирани доказателства, съдът приема, че
ответната община не е създала на лицата с двигателни увреждания, в частност на
ищеца - такава достъпна архитектурна среда, която да им осигурява
безпрепятствено придвижване и достъп до всички обществени сгради, собственост
на общината, както и съответните транспортни услуги. При тежест на доказване у
общината да установи, че правото на равно третиране на ищеца не е нарушено,
следва да се приеме, че е налице дискриминация по смисъла на чл. 5 и чл. 4 от ЗЗДискр. Още повече, че е налице законова разпоредба в чл.
32 от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ), съгласно която,
държавните органи и органите на местното самоуправление организират
устройството и изграждането на урбанизирани територии за населението,
включително за хората с увреждания, при условия и по ред, определени
в Закона за устройство на територията.
Осъдителният иск по т. 3 на чл. 71, ал.1 от ЗЗДискр.
дава възможност пострадалото от дискриминационни действия лице да иска и получи
обезвреда за претърпените в резултат на нарушението
вреди. На обезщетяване подлежат както имуществените, така и неимуществени
вреди, както е в настоящия случай. За ищеца това са нервно напрежение, чувство
на безизходица, психическо разстройство, незачитане правата му, поставянето му
в унизително положение, институционално недоверие, нервен срив и стрес,
засегната чест, достойнство, претърпени страдания.
С оглед нормата на чл. 52 от , съдът преценява, че за справедливо
обезщетяване на ищеца за претърпени от него неимуществени вреди, следва да бъде
осъден ответника да заплати, сумата от 5 000.00 лева, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на иска, до окончателното й изплащане. В останалата
част и до пълният претендиран размер от 7000.00 лева,
искът се явява недоказан и като такъв следва да се отхвърли от съда.
Доколкото от СПН са преклудирани фактите,
настъпили до приключване на производството по в.гр.д. № 962/2010г. по описа на
ПОС, а ищецът е изложил твърдения, които се установиха по делото, че и към
настоящия момент продължава да търпи неимуществени вреди, обусловени от
бездействието на ответната община, претенцията му следва да бъде уважена за
периода така, както е претендирана - от датата 04.04.2011г.,
когато е влязло в законна сила решение № 926/25.06.2010г. по в.гр.д. № 962/2010г. по описа на ПОС, с което
е потвърдено решение № 109/10.02.2010г., постановено по гр.д. № 752/2009г. по
описа на КрлРС до настоящия момент.
Ответната страна, следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен
съд - К. държавна такса върху уважения иск в размер на 200 лева, както и
разноски по извършената експертиза, заплатена от бюджета на съда в размер на
400.00, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК във връзка с чл. 75 от ЗЗдискр.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена
да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от
иска в размер на 360.00 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от иска в
размер на 85.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от изложеното съдът,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр.,
О.К. ***, представлявана от Е.С.К.- Кмет на О.К. да заплати на С.Т. *** с ЕГН ********** сумата 5000.00 (пет хиляди)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтекли от
дискриминационно третиране по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр.,
за периода от датата 04.04.2011г., когато е влязло в законна сила решение №
926/25.06.2010г. по в.гр.д. № 962/2010г. по описа на ПОС, с което е потвърдено
решение № 109/10.02.2010г., постановено по гр.д. № 752/2009г. по описа на КрлРС до настоящия момент, като за разликата над 5000.00 лева до пълния предявен размер от общо 7 000.00
лева, отхвърля иска, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, О.К. ***, представлявана от Е.С.К.-
Кмет на О.К. да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС държавна такса в
размер на 200.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, О.К. ***, представлявана от Е.С.К.-
Кмет на О.К. да заплати по бюджета на ВСС, по сметка на КрлРС разноски в размер
на 400.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, О.К. ***, представлявана от Е.С.К.-
Кмет на О.К. да заплати на С.Т. *** с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 360.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 3 от ГПК, С.Т. *** с ЕГН ********** да
заплати на О.К. ***, представлявана от Е.С.К.- Кмет на О.К. направените по
делото разноски в размер на 85.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.