Р Е Ш Е Н И Е
№ 260156
гр. Кюстендил,24.10.2022
год.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на СЕДМИ
СЕПТЕМВРИ , две хиляди двадесет и първа година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при
участието на съдебния секретар ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 276/2021 год. по описа на КРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С.В.Д., ЕГН:**********,*** е предявил против „УНИКА
ИМОТИ“ ООД, ЕИК: *********, адрес на управление на дейността: гр. Кюстендил,
ул. „Петър Берон“ № 26, иск да бъде признато за установено по отношение на
ответното дружество, че ищецът е собственик на 380/2640 ид.ч. от поземлен имот
с идентификатор 1641.101.50 в землището на с. Горна Брестница, Кюст. област.
В срока за отговор на ИМ ответникът
оспорва иска и обстоятелствата, на които се основава.
КРС, след като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства при усл. на чл. 235, ал. 2 и 3 ГПК, приема за установено
следното:
С Договор за продажба чрез търг с
явно наддаване на недвижим имот от 06.11.1998 г. В. Д. като ЕТ „******“, придобил
от продавача – Община Кюстендил, собствеността върху следния недвижим имот:
„застроен недвижим имот от 2639 кв. м. заедно с изградената в него масивна
сграда – Ресторант „Брестнишки хан“, парцел 49, масив 31, в землището на село
Горна Брестница, при граници и съседи: шосе, полски път, нива и водоем“.
За обезпечаване на
вземането си за част от продажната цена на имота ПРОДАВАЧА Община Кюстендил с
молба /л.77/ вписало законна ипотека, вписана под № 54, т.I, вх. рег. № 1360/01.11.2000 г. на Служба по вписванията при Районен съд –
гр. Кюстендил върху следния недвижим имот - Търговски обект, представляващ застроен недвижим имот
от 2260 кв.м. , заедно с изградената в него масивна сграда - Ресторант „Брестнишки хан“, парцел 49,
масив 31в землището на с.Горна Брестница,като вписването било подновено с
молба/л.78/ от 29.07.2010 год.
С Решение № 587/23.06.2000 г.,
постановено по гр.д. № 207 от 2000г. по описа на Районен съд – Благоевград,
бракът между В.Д. и неговата съпруга А. Д. бил прекратен чрез развод по взаимно
съгласие, като съгласно постигнатите между бившите съпрузи договорености по
реда на чл. 51, ал.1 от Семейния кодекс, поставен бил в дял и изключителна
собственост на съпругата А.Д. имот 97 от 2310 кв.м., заедно с изградената в
него масивна сграда – Ресторант „Брестнишки хан“, в землището на с. Горна
Брестница, Кюстендилска област.
Въз основа на посочените Договор за
продажба чрез търг с явно наддаване и решение за развод бил съставен
Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 29, том I, Рег. № 526, дело № 29 от 2006г., с
който А. Д. била призната за собственик на недвижимия имот, находящ се в с.
Горна Брестница, Община Кюстендил, а именно – Търговски обект, представляващ
застроен недвижим имот от 2260 кв.м. , заедно с изградената в него масивна
сграда - Ресторант „Брестнишки хан“,
парцел 49, масив 31, имот планоснимачен номер 97, при граници и съседи: шосе,
полски път, нива и водоем.
С договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт от пети април 2006 г., А. Д., продала на сина си С.Д.
посочения недвижим имот от 2260 кв.м.
Видно от Решение №
16/24.01.2018 г.на Окръжен съд Кюстендил /л.62-63/ по гр.д.№ 109/2017 год.,
същото потвърдено изцяло с Решение № 1498/18.06.2018
г.на САС по гр.д.№ 1686/2018 год./л.64-67/, последното недопуснато до
касационно обжалване (спр. Определение № 193/15.03.2019 г. на ВКС по гр.д.№
3318/2018 год.-л.68-69/, е че е отхвърлен като неоснователен предявеният от
ищеца в настоящото иск да бъде
установена недействителността на учредяването на законна ипотека, вписана под №
54, т.I, вх. рег. № 1360/01.11.2000 г. на Служба по
вписванията при Районен съд – гр. Кюстендил върху следния недвижим имот - Търговски обект, представляващ застроен
недвижим имот от 2260 кв.м. , заедно с изградената в него масивна сграда - Ресторант „Брестнишки хан“, парцел 49,
масив 31, имот планоснимачен номер 97 и че ищецът е придобил въз основа на
договор за покупко-продажба недвижим имот от 2260 кв.м., заедно с изградената в
него масивна сграда – ресторант Бреснишки хан, п. 49, м. 31, имот пл. № 97.
Въз основа на молба на Община
Кюстендил от 26.02.2014 год./л.76/ до ЧСИ В.А.с рег.№ 742 и Район на
действие-Окръжен съд Кюстендил,било образувано изп.д. 20147420400069.С влязло в
сила на 08.08.2019 г. Постановление за възлагане на недвижим имот по
изпълнително дело № 20147420400069 от описа на ЧСИ В. А., рег. № 742, р-н на
действие – Окръжен съд – Кюстендил е възложен в собственост на „Уника имоти“
ООД следният недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 16141.101.15, с.
Горна Брестница, общ. Кюстендил по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД – 18-10-176/31.08.2009 г. на Началник на СГКК
гр. Кюстендил, с адрес на позмеления имот: местност ВЛАХОВ ДОЛ, площ по документ 2260 кв.м., а по ипотека
2639 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване За друг вид застрояване, Стар идентификатор – няма, номер по предходен
план 9700, квартал 0, при съседи: водоем и от две страни път, ВЕДНО с
построената върху имота СГРАДА с идентификатор 16141.101.15.1 със застроена
площ от 247 кв.м., брой етажи 1, предназначение – сграда за обществено хранене съгласно
комбинирана скица на позмелен имот № 15-87391/01.04.2014 г. на Служба по ГКК на
гр. Кюстендил /“който имот е идентичен със Застроен имот от 2639 кв.м. (две
хиляди шестстотин тридесет и девет квадратни метра), заедно с изградената в
него масивна сграда – Ресторант „Брестнишки хан“, парцел 49, масив 31, в
землището на с. Горна Брестница, при граници и съседи: шосе, полси път, нива и
водоем, съгласно законната ипотека, вписана с вх. № 54, том I, вх. рег. №136/01.11.2000г.“
С Протокол за въвод във владение,
извършен по ИД № 69/2014 год. от описа на ЧСИ В. А., рег. № 742 купувачът от
публичната продан по посоченото дело и ответник в настоящото е въведен във
владение на процесния имот, КАТО депозираната срещу извършения въвод частна
жалба от ищеца, с
Определение от 02.01.2020 г., постановено по гр.д. № 564/2019 г. на КнОС, е оставена без разглеждане. Подробно изложени и
представни са като доказателства по
делото книжата от изп.д. № 20147420400069 от описа на ЧСИ В. А., касателно
извършената публична продан на процесния имот (спр. л. 94 до 128 от делото/.
Със Заповед № 18-468/14.01.2020г. на
началника на СГКК – гр. Кюстендил е одобрено изменение в кадастралната карта и
кадастралните регистри на с. Горна Брестница, одобрени със Заповед №
РД-18-100176/31.08.2009 г. и № РД-180162/23.01.2018 г. съответно на началника
на СГКК – Кюстендил и изпълнителния директор на АГКК и съгласно скица проект №
15-1381/02.01.2020 г., са отстранени непълноти и грешки, както следва: нанесени
са нови обекти в КККР, а именно – поземлен имот с идентификатор 16141.101.50 с
площ от 2640 кв.м. със собственик „Уника имоти“ ООД на осн. Постановление за
възлагане, както и сгради, а именно: 16141.101.50.1; 16141.101.50.2;
16141.101.50.3; 16141.101.50.4; променена е границата на някои ПИ, като са заличени
обекти, както следва: поземлен имот с идентификатор 16141.31.56; 16141.101.15 и
16141.101.49, а и сгради – 16141.101.15.1; 16141.101.15.2; 16141.101.15.3 и
16.141.15.4.
Приети са и гласни
доказателствени средства
чрез разпит на свидетелите М. А. и А. Д. (майка на ищеца).
Свидетелката А. сочи, че е работила
за родителите на ищеца още от закупуването на имота. Първоначално за С.Д., а
впоследствие от 2000г. и за съпругата му, А. Д., която придобила имота след
развода с бившия си съпруг. Твърди, че имотът бил с площ от 2640 кв.м., тъй
като имало и водна площ, две езера (по-малко и по-голямо), имало и площадки,
направили тераси, засадили се цветя. Сочи, че границите на имота били шосето от
Кюстендил, ниви и водоемите. След 2006 г., когато го придобил от майка си,
ищецът ползвал целия имот. При прехвърлянето имало разлика в квадратурата на
имота, последният бил посочен с площ около 2260 кв.м. Ищецът позлвал целия имот
до 2019 г., когато „Съдия изпълнител дойде и го извади от имота“. До този
момент никой не бил оспорвал собствеността върху терена.
Показанията на св. Д. сочат, че
имотът бил придобит от съпруга й 1998 г, а в последствие с решението за развод,
същият й бил възложен в собственост. През 2006 г. го продала на сина си и
настоящ ищец. Твърди, че от закупуването на имота до 2019 г. целият имот от
2639 кв.м. се ползвал от нея и семейството й, в т.ч. след 2006 г. от ищеца.
Косяло се, детски кът имало, сонда. Целият имот винаги е бил поддържан. Граничел
с шосето от Кюстендил, полски път, нива и водоемите.
За изясняване на делото
от фактическа страна е допусната и приета съдебно-техническа експертиза,
изготвена от в.л. Д.Х.. В заключението си последният сочи наличие на пълна
идентичност между имоти,представляващи парцел 49,масив 31 в землището на
с.Горна Брестница и ПИ с идентификатор 16141.101.15 относно имотните граници по
КККР и КВС при точки с номера (1=н-19=м) и (8=е-9=ж-10=з-11=и-12=й-13=к-14=л).
Установено е, че имот 031049 по КВС не е напълно идентичен на поземлен имот с
идентификатор 16141.101.15 по ПНИ за м. „Влахов дол“, земл. Горна Брестница,
одобрен със Заповед № 99/10.03.2009 на ОблУ на гр. Кюстендил, както и идентичен
на поземлени имоти по КККР (актуална към 05.06.2018г.) с идентификатори
16141.101.15, 16141.101.49 и 16141.31.56 при изключване частта оцветена със
зелен цвят от Приложение № 1 към заключението. Отделно е посочено, че същият
този имот – 031049 по КВС на землището на с. Горна Брестница е идентичен на
парцел 49, масив 31. Прави съждение, че парцел 49, масив 31 в землището на с.
Горна Брестница към 05.06.2018 г. не е съществувал. Установява се още, че имот
с идентификатор 16141.101.15 по КККР на землището на с. Горна Брестница (зелен
щрих от приложението) не е идентичен с имота, описан във вписаната под № 54, т.
I, парт. Кк. Том 155, с вх. рег. № 136/01.10.2000г. СВ
при КРС ипотека (жълт щрих от приложението). Накрая е стигнат извода досежно
това, че ПИ 16141.101.50 (КККР), ПИ 16141.101.15 (ПНИ) и ПИ 031049 (КВС)
съвпадат.
Останалите доказателства не променят
крайните изводи на съда, поради което същият не ги обсъжда.
Съобразявайки установеното,както и
фактическите обстоятелства,на които се основава исковата претенция,съдът счита
че предявеният иск е допустим,а по същество неоснователен,поради което ще се
отхвърли.Мотивите на съда са следните:
По
допустимостта:
От редакцията на разпоредбите на чл. 124, ал. 1,
чл. 440,
чл. 435, ал. 4,
чл. 496 ГПК
и създадената във връзка с тълкуването им задължителна съдебна практика (ТР № 3/10.07.2017 г.
по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 4, мотивите към т. 2 на ТР № 8/13 г. по т.
д. № 8/12 г. на ОСГТК на ВКС и към т. ЗБ на ТР № 4/16 г. по т.
д. № 4/14 г. на ОСГК на ВКС – в частта им, коментираща правния интерес като
предпоставка за допустимост на установителни искове за собственост) не следва
извод, че в хипотезите, при които правото на собственост, придобито по давност
от трето на изпълнителното производство лице, е накърнено от проведеното
принудително изпълнение и третото лице не е защитило правата си чрез иск по чл. 440 ГПК,
жалба по чл. 435, ал. 4 ГПК
или положителен установителен иск за собственост по време на висящността на
изпълнителното производство, възможността му за искова защита на собствеността
след приключване на принудителното изпълнение е преклудирана, нито че
предприемането на такава защита би била лишена от правен интерес (така
Определение № 583 от 19.12.2019г. по гр.д. № 2166/2019г. на ВКС, I г.о.). В случая,
настоящият състав намира, че е налице правен интерес от предявения
иск, тъй като ищецът претендира да е придобил на оригинерно основание (освен наследяване още и давностно
владение) правото на собственост върху част от процесния имот още преди влизане в сила на възлагателното
постановление, а издаденото в полза на ответника - купувач от
публичната продан такова и заявените
от последния претенции върху същия имот пораждат спор досежно принадлежността
на правото на собственост, от което произтича и интересът от разрешаването му
по исков ред.
Отделно, установителният иск за собственост и други вещни
права би се оказал допустим въпреки възможността да бъде предявен осъдителен
иск, какъвто е
и настоящият случай предвид установеното по делото предадено владение върху
процесния имот на ответното дружество. В съответствие с принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, от волята на ищеца зависи да
прецени от какъв вид и в какъв обем защита на засегнатото си материално право
има нужда при възникналия правен спор (в т. см.
мотивите към т. 2 от ТР №
8/13 г. по т. д. № 8/12 г.
на ОСГТК на ВКС).
При посочените съображения искът се
явява допустим.
По основателността
Ищеца
твърди и поддържа,че неговият баща и праводател,на основание покупко-продажба
на търг на имот,общинска собственост, е придобил собствеността на такъв,който
към момента на закупуването му е представлявал съобразно дадената в договора за
покупко-продажба индивидуализация ,парцел 49 от масив 31 в землището на с.Горна
Брестница,Община Кюстендил,на площ от 2 639 кв.м.Това твърдение е безспорно
доказано и установено в процеса от цитираният договор с дата 06.11.1009
год./л.34-35/,представен и приет като доказателство по делото.Твърди се още,че
при създаването и одобряването на КККР
на с.Горна Брестница терена на закупеният от баща му имот представлявал ПИ с
идентификатор 16141.101.15 с площ по документи 2 260.00 кв.м.,но въпреки
всичко ищеца започнал да владее и ползва като собственик съседните два имота с
идентификатори 16 141.31.56 и 16 141.10.49,които пък от своя страна
се владеели и ползвали от баща му,след което от майка му,а накрая за исковия
период и от него,като в резултат на публична продан за удовлетворяване на
вземанията на продавача-Община Кюстендил,бил продаден имот с № 16141.101.15,но
не и другите два, но в последствие чрез промяна на КККР горните три били
включени в обема на новообразуван имот с идентификатор 1641.101.50,поради което
предявява иск за установяване на това,че ищецът е собственик на идеални части
от новообразуваният недвижим имот.Твърдението на ищеца,че към 31.08.2009
год.,когато със Заповед № 176 били одобрени КККР на Горна
Брестница,придобитият от баща му имот бил по документи с площ от 2260 кв.м. и
представлявал ПИ с идентификатор 16141.101.15 не намира опора в доказателствата
по делото,конкретно в неоспорената експертиза вх.№ 277307/20.12.2021 год.на
в.л. инж.Д.В.Х., която установи,че процесния имот, чийто идентификатор е
16141.101.50 съгласно КККР на с. Горна Брестница, одобрени със Заповед №
18-468-14.01.2020 г., е образуван след изменение на КККР на с. Горна Брестница,
одобрена със Заповед №
РД-18-100176/31.08.2009г. и № РД-180162/23.01.2018 г. ,но същият е идентичен
със закупеният на търг от праводателят на ищеца.Несъответствието в площите на
имота,според настоящият състав,се е получило от това,че при прекратяването с
развод на брака между родителите на ищеца същите не са съобразили
измененото състояние на имота съгласно
КВС и ПНИ,чрез обособяване на три нови ПИ,неправилно са включили при уреждане
на имуществените си отношения и закупеният от бащата на ищеца в качеството му
на едноличен търговец, описан по-горе недвижим имот,който не е представлявал
СИО,поради и което сключеното между съпрузите споразумение в частта,уреждаща
имуществените отношения по повод прекратяване на брака е било нищожно.Поради
това,че имота е бил изключителна собственост на бащата на ищеца,но в качеството
му на едноличен търговец,констативен нот.акт за собственост № 29,том I,рег.№ 526,нот.дело № 29/2006
год.,легимиращ майката на ищеца за собственик на парцел 49 от масив 31,но на
площ от 2 260.00 кв.м. и договора за покупко-продажба в нот.форма от 06.04.206
год. нямат вещнолегитимиращо действие по отношение на собствеността на
имота,както и по отношение на номерацията му и площта му.Праводателят на ищеца
е починал на 18.12.2003 год. и след смъртта му имота е преминал по наследство в
патримониума на наследниците му-низходящите му деца С.Д.,Д. О. и Д.Д.,т.е ищецът не е единствен наследник.При това
положение и при липса на други доказателства правото на собственост е било
придобито при равни права от тримата наследници,а не само от ищецът.Както бе
изложено по-горе при създаването на КККР закупеният преди това от праводателят
на ищеца имот не е заснет като един, а като три-ПИ с идентификатори 16141.101.15
,16141.31.56 и 16141.101.49,но те покриват напълно площта и границите на парцел 49 от масив 31 по КВС.
Давностното владение е оригинерно придобивно основание, което прекъсва веригата от
правоприемства, ето защо на изследване подлежи въпросът
именно за наличието на двата елемента на владението – обективен (corpus) и
субективен такъв, или намерението за владение (animus), а и на доктринарните
признаци на същото, каквито са непрекъснатността на владението, същото да не
бъде скрито или установено по насилствен начин и по явен такъв да е
манифестирано спрямо другите съсобственици и трети лица.В тази връзка за установяване
владението на Д. върху процесните идеални части от имот с идентификатор 1641.101.50 са приети гласни доказателствени
средства. В последния смисъл показанията на
св. А. установяват, че ищецът след 2006г. до 2019г., когато „Съдия изпълнител
го изведе от имота“, ползвал целия имот от 2640 кв.м. независимо, че
прехвърлени му били по нотариален акт само 2260 кв.м. До момента на въвода
никой не оспорвал собствеността му върху
имота от 2640 кв.м. Аналогични са и показанията на св. Д., които съдът цени в
усл. на чл. 172 от ГПК поради вероятна заинтересованост.
Така
приетите гласни доказателствени средства нямат отношение към animus-а,
субективния негов елемент, едва с установяването на който следва да се приеме,
че е налице владение като правно защитено фактическо положение. В последния
смисъл съдът намира, че ищецът не успя да установи този втори компонент на
владението, характерен за вътрешния, субективен мир на владелеца. Намерението
на последния да свои вещта като своя следва да бъде явно манифестирано спрямо
третите лица,вкл. и съсобсвениците за техните ид.части.В случая противно на
това, ищецът сочи в исковата молба неизгодния за себе си факт, че считал
имотите за частна общинска собственост, „…ето защо не съм правил опити да се
снабдя с документ за собственост на тези имоти по давност и наследство…“.
Твърдението, че същите са влядани по смисъла на чл. 68 от ЗС с ясното съзнание,
че са частна общинска собственост, без подобно намерение за своене да е
манифестирано пред считания за собственик (напр. чрез иницииране на нотариално
производство за снабдяване с констативен
нотариален акт за собственост), респ.другите сънаследници ,води до извода за липса на
субективният елемент на владението, дори и да се установеше обективният. На
следващо място трябва да се отбележи и това,че по
делото няма безспорни и категорични доказателства и за това ищецът да е променил намерението си да държи
идеалните части на другите съсобственици,при което и при установено в срок
владение да ги е придобил на основание давностно владение,а с оглед изложеното
по-долу за естеството на ипотеката дори и да имаше такива доказателства
придобиването на идеалните части на останалите съсобственици от ищеца и
концентрирането на пълната собственост на имота в негово лице не рефлектира
върху крайният резултат-придобиването на собствеността на имота от ответното ТД
чрез закупуването му на публичната продан по реда на принудителното изпълнение
по ГПК е проявление на правилото на чл.99,пр.1 ЗС.
Твърдението на ищеца е,че е владял ПИ с
идентификатори 16141.31.56 и 16141.101.49 в сроковете по ЗС,поради което
придобил собствеността им на основание
давностно владение,че тези имоти не са били предмет на проведената публична
продан е неоснователно.Приетата по делото единствена съдебно-техническа
експертиза,неоспорена от страните,както и договора за покупко-продажба на търг
на общински имот,дават основание на съда да приеме,че след като бащата на
ищецът като едноличен търговец е придобил на публичен търг недвижим
имот,обхванат от КВС,същият в резултат на изпълнение на законови изисквания при
създаването на ПНИ,а в последствие и на КККР е бил заснет като три
самостоятелни имота,чиито площи и граници се покриват общо напълно със
закупеният.Разделянето на бившият имот на нови три самостоятелни не влияе на
учредената върху имота законна ипотека,като освен това в постановлението за
възлагане на ЧСИ Александрова изрично е описана идентичността между закупеният
на публична продан от ответното ТД,т.е по реда на чл.496,ал.1 ГПК, недвижим
имот,представляващ ПИ с идентификатор 16141.101.15 с бившият парцел 49 от масив
31 по КВС на населеното място. Публичната продан е
способ за принудително изпълнение на паричното изпълняемо право, а
постановлението за възлагане представлява едностранен властнически акт на
изпълнителния орган, с който приключва проданта и поражда вещноправни
последици. Функцията на ипотеката е обезпечителна. Тя е реално / вещно/
обезпечение, което дава право на кредитора да се удовлетвори по предпочитание
от цената на ипотекирания имот, реализирана при публичната му продан в чиято и
собственост да е / чл. 173, ал. 1 ЗЗД/.
Разделението на ипотекираният имот на три отделни ПИ от КВС,ПНИ,или КККР не е
уредено като основание за заличаване на ипотечното право в нормата на чл. 179 ЗЗД.
Горните изводи обуславят преценката на съда за
неоснователност на заявената претенция, поради което предявеният иск ще се
отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се дължат единствено
на ответната страна, за които същата представя и списък по см. на чл. 80 от ГПК
в общ размер на 1175 лв.
Водим от горното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният
от С.В.Д., ЕГН:**********,*** против „УНИКА ИМОТИ“ ООД,
ЕИК: *********, адрес на управление на дейността: гр. Кюстендил, ул. „Петър
Берон“ № 26, иск да бъде признато за установено по отношение на ответното
дружество, че ищецът е собственик на 380/2640 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 1641.101.50 по КККР на землището на с. Горна Брестница, Кюст.
област.
ОСЪЖДА С.В.Д.,
ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА „УНИКА ИМОТИ“ ООД, ЕИК: *********, адрес на
управление на дейността: гр. Кюстендил, ул. „Петър Берон“ № 26 сторените
съдебно-деловодни разноски в размер на 1175,00 лв. (хиляда сто седемдесет и пет
лева).
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд - гр. Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: