Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на осми март две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 9318 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 99012 от 24.05.2020
г. на СРС, ГО, 171 с-в, постановено по гр.д. № 60430/2018 г. е уважен в една
част предявеният от А.З.А., ЕГН ********** срещу П.на РБ, гр. София, бул. „*****,
иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, като последния е осъден да заплати сумата от 600.00
лв.-обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление
за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда постановена по
НОХД№10027/2015г. по описа на СРС,17 състав, като е отхвърлен иска за разликата
над сумата от 600.00 лева до пълния
предявен размер от 10 000.00 лева, като неоснователен.
Срещу така постановеното
решение, в частта на отхвърляне на предявените искове, е постъпила жалба от ищеца
А.З.А., в която са наведени оплаквания, че решението на СРС е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Поддържа, че СРС е определил несправедлив размер на обезщетение за
понесените от ищеца неимуществени вреди от неоснователно поддържаното обвинение,
който е силно занижен. Поддържа, че неправилно съдът не е присъдил законна
лихва върху присъденото обезщетение от деня на подаване на исковата молба до
окончателното му изплащане. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на исковете в цялост. Претендира законна лихва върху
обезщетението от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане, както и сторените в производството разноски.
Въззиваемият П.на Р.Б.не изразява становище по въззивната жалба
в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В с.з. на 08.03.2021 г. моли подадената въззивна
жалба да бъде оставена без уважение, а постановеното от СРС решение в частта на
отхвърляне на исковете– потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Срещу така
постановеното решение, в частта на уважаване на предявените искове, е постъпила
жалба от ответника П.на Р.Б., в която са наведени оплаквания, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила. Заявява, че в конкретния случай не са налице
всички елементи на фактическия състав за ангажиране отговорността на П.за
неоснователното обвинение. Поддържа, че ищецът не е доказал, че неимуществените
вреди понесени от него са в пряка причинно-следствена връзка с незаконно
действие на правозащитните органи. Прави възражение, че ищецът не е доказал да
е претърпял неимуществени вреди от обвинението и проведеното срещу него
наказателно производство. Поддържа, че срещу ищеца са водени и други
наказателни производства, като причинените неимуществени вреди са във връзка с
тях също, като обезщетението следва да бъде определено глобално. Поддържа, че П.не
е разпространявала информация във връзка с воденото наказателно производство.
В свое становище от
18.08.2020 г. ищецът е заявил, че подадената от ответника въззивна жалба е
неоснователна, като е изложил доводи за доказване на претенцията по основание и
размер. Поддържа, че в проведеното производство е доказано причиняване на
неимуществени вреди на ищеца в пряка причинно-следствена връзка с
неоснователното обвинение в тежко умишлено престъпление, за което ищецът е бил
оправдан.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните
жалби пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбите са подадени в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и са процесуално допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящия състав на
въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивните жалби доводи за неправилност,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Пред първоинстанционния
съд са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ от А.З.А.
срещу П.на Р.Б.. Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени от обвинение за извършване на престъпление
по чл.206,ал.1 от НК, тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК, за което е оправдан с
влязла в сила на 21.11.2016 г. присъда от 04.11.2016 г., постановена по НОХД№10027/2015г.
по описа на СРС,17 състав
Изложил е правни и
фактически доводи, че във връзка с неоснователното обвинение е понесъл
неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болка и страдание, негативна
промяна в емоционално и психическо състояние, изпитван постоянен стрес,
нарушение в съня, негативна промяна в социалното общуване, ограничаване на
социалните контакти, вътрешна самоизолация, негативна промяна в характера
довела до избухливост, агресивност, изпитване на страх, напрежение, обида,
дискомфорт. Поддържа, че в резултат на поддържаното обвинение, за което е
оправдан впоследствие е уронено името и честа му пред близки хора и приятели. Създаден
му бил непрекъснат дискомфорт и необходимост да се съобразява с ограниченията,
произтичащи от наложената му по наказателното производство мярката за
неотклонение „подписка“. Бил и многократно ангажиран с провежданите съдебни
заседания. Случващото му се отразило негативно емоционално и психически, бил
под постоянен стрес, подтиснат, изнервен и притеснен.
Ищецът поддържа и че
вследствие на обостряне на заболяванията
хипертония и захарен диабет 2 по време на водене на наказателното производство
му е издадено Експертно решение №0426 от 021/03.05.2015г. на I МБАЛ-София с отразяване 36% трайно намалена
работоспособност.
Претендирал е
обезщетение за неимуществени вреди за незаконното обвинение в размер на 10 000.00
лв., от които СРС е присъдил 600.00 лв. С исковата молба и в хода на
производството ищецът не е отправил искане за присъждане на законна лихва върху
търсеното обезщетение за времето от подаване на исковата молба до окончателно
погасяване на задължението.
В срока за отговор на
исковата молба ответникът П.на Р.Б.е оспорил основателността на иска с
възражения за недоказаност на търпени вреди, които да са пряк и непосредствен
резултат от обвинението, понеже в исковия период срещу ищеца са водени и други
досъдебни производства. Като евентуални възражения, с които иска да се определи
по-нисък размер на обезщетението, е релевирал обстоятелството, че наказателното
производство е продължило в разумен срок и е приключило с оправдателна присъда
на първа инстанция. Поддържа още, че обвинението не е било разгласявано от П.на
Р.Б.. Поддържа, че върху търсеното обезщетение не следва да се присъжда законна
лихва от датата на подаване на исковата молба доколкото такова искане не е било
отправено до съда.
Фактическата страна
на спора е била правилно установена от първоинстанционния съд и тези фактически
констатации се възприемат изцяло от настоящата инстанция.
Страните не спорят и
от събраните по делото доказателства се установява, че с Постановление от
02.06.2014 г. по досъдебно производство № ЗМ 304/2013 по описа СДВР,пр.пр.
НСН57/2015г. по описа на СРП срещу ищеца
е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.206,ал.1 от НК, за това
че за времето от 31.08.2012г. противозаконно присвоил чужда движима вещ-лек
автомобил „Пежо“, модел „Партнер“ с ДК *****, собственост на фирма „Лизингова
къща София Лизинг ЕАД“ на стойност 12000 лева, която владеел. С постановлението
по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка“. С Постановление
на наблюдаващия прокурор делото е върнато за допълнително разследване и на
10.04.2014г. на ищеца отново е предявено постановление за привличане в
качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 304/2013г. по описа на
СРП за същото престъпление.
С Присъда от
04.11.2016 г. постановена по НОХД№10027/2015г. по описа на СРС,17 състав, ищеца
е оправдан като невиновен за извършване на описаното престъпление. Срещу
присъдата не е подаден протест и съдебният акт влиза в сила на 21.11.2016 г.
От единната
информационна система за противодействие на престъпността е установено, че към 08.01.2019
г. статуса на ищеца в системата е активен, като в същата е удостоверено
образуваното срещу ищеца наказателно производство за извършено престъпление по чл.206,
ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда, както и образувано срещу
ищеца наказателно производство – пр.пр. № 900/2005 г. на СГП, ДП № -сл.д.№
164/2005 г., приключено на 18.09.2013 г. с мнение за съд за извършени
престъпления по чл.316, чл.309, ал.1 НК-за ползване на подправен частен
документ, по чл.257, ал.1 НК-за укриване на данъчни задължения в особено големи
размери и др., по чл.242, ал.4, 1 НК-за контрабанда в особено големи размери и
по чл.255, ал.1 НК-за избягване на данъчни задължения и др. За сочените
образувани срещу ищеца наказателни производства е представена в производството
и справка от СДВР.
Чрез дадените пред
първата инстанция показания на свидетеля Г.Л.К./съпруга на ищеца/, преценени с
оглед събраните в производството доказателства с оглед евентуалната им
заинтересованост /чл.172 ГПК/ се установява, че ищецът се сринал психически и
физически след 2014 г., което било породено от повдигнатото обвинение от Прокуратурата.
Споделил, че му е повдигнато обвинение за нещо, което не е извършил.
Поведението му се променило. Спрели да се виждат с приятели. Понякога не
излизал с дни, срамувал се, чувствал се обиден, в стрес, не можел да спи нощем
и се налагало да приема лекарства. Задълбочили се оплакванията му от
съществуващите заболявания – хипертония и захарна болест, подагра и стомашни
болки.
Съгласно нормата на
чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 (ред. ДВ, бр. изм. - ДВ, бр. 98 от 2012 г. ) във вр.
с чл. 7 и чл. 4 ЗОДОВ, държавата - в лицето на съответните органи на
дознанието, следствието, Прокуратурата, съда, - отговаря и дължи обезщетение за
всички причинени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от следния незаконен акт - обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето, - независимо от това дали вредите
са причинени виновно от съответните длъжностни лица, намиращи се в трудово или
служебно правоотношение със съответния правозащитен орган (вж. и разясненията,
дадени в тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС на РБ, задължителни за съда).
С оглед релевираните
във въззивната жалба доводи срещу първоинстанционния съдебен акт, въззивният
съд изхожда от неоспореното положение, което се установява и от доказателствата
по делото, че е налице незаконен акт на правозащитен орган - обвинение в
извършване на престъпление, като по образуваното наказателно производство лицето
е било оправдано. Отговорността на осъдения от първоинстанционния съд ответник П.на
Р.Б.се извлича от упражнените правомощия по осъществяването на действията
посочени в чл.357 НПК да прекрати наказателното производство, да внесе
обвинителен акт в съда, съответно – да внесе делото в съда с мотивирано
постановление по чл. 375 НПК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, съответно от
постановяването на присъда, с която лицето е оправдано.
Оспорено е
настъпването на твърдяните от ищеца вреди, съответно причинната връзка между
посочения по - горе незаконен акт и вредите. Доказването на тези елементи от
фактическия състав на отговорността на държавата чрез нейните органи следва да
се извърши от ищеца. В противен случай съдът ще отнесе в негова вреда
недоказването им и ще приеме за неосъществили се тези факти (чл. 154, ал. 1 ГПК). Същевременно съдът взема предвид и че наказателното преследване срещу
едно лице, както е приел и първоинстанционният съд, неизбежно има негативно
отражение върху неговата психика и душевно състояние и това отражение
обикновено е свързано със страх от неоснователно осъждане, както и със
засегната чест и достойнство от незаконното обвинение ( вж. решение по чл. 290 ГПК № 16 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 396/2010 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС ).
При решаване на спора
съдът изхожда и от положението, че от незаконното повдигане на обвинение се
засяга по един недопустим начин правната сфера на привлеченото към наказателна
отговорност лице, което води до увреждане и настъпване на вреди -
неблагоприятно отражение върху психиката на човек, които са пряка и
непосредствена последица от това увреждане, независимо от конкретната преценка,
която се дължи за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди (чл.
52 ЗЗД).
Ето защо в случая се
налага извода, че предвид неоснователното обвиняване в извършване на
престъпление, ищецът е търпял неимуществени вреди. Спорът по делото е очертан
от обичайни негативни преживявания от съответния акт на органите на досъдебното
производство. Те се изразяват в страх, стрес и притеснения във връзка с
неоснователно повдигнатото обвинение, вкл. страх от осъждане и засегната чест и
достойнство от незаконното обвинение. Касае се за вреди, които всеки човек при
подобни обстоятелства неизбежно търпи.
От показанията на разпитания свидетел Г.К.се
установява, че ищецът е понесъл негативни последици във връзка с
неоснователното обвинение по образуваното наказателно производство, изразяващи
се в страх, стрес и притеснения във връзка с неоснователно повдигнатото
обвинение, което от своя страна е довело несъмнено до ограничаване на
социалното му общуване и до влошаване на здравето му.
За да определи
размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобрази от една
страна и периода от време, през който спрямо ищеца реално са били предприети
действия по наказателно преследване - от 02.06.2014 г., а именно от предявяване
на постановлението за привличане на обвиняем до оправдаването му на 21.11.2016
г., т.е. период от 2 години, 5 месеца и
19 дни. Съдът взе предвид, че по отношение на ищеца е била взета мярка за
неотклонение „подписка“, както и характера на престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение – измама чл.206,ал.1 от НК, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода от една до шест
години, т.е. касае се до тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
Съдът отчете и
обстоятелството, че към момента на привличането му като обвиняем по цитираното
наказателно производство спрямо ищеца са били образувани и други наказателни
производства за извършване на престъпления, които към настоящия момент не са
приключили с краен акт.
За да определи по
справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди (чл. 52 ЗЗД),
въззивният съд взе предвид и че макар положението на несигурност в течение на
наказателното производство и характера на обвинението да се е отразило
неблагоприятно върху ищеца, то той не е доказал твърденията си с главно и пълно
доказване, че повдигането на конкретното обвинение, в предмета на делото, е
довело до уронване на името му пред обществото - по делото липсват
доказателства за публично разгласяване на обвинението.
Съдът съобрази и че
по отношение на ищеца са били образувани и други производства за упражняване на
наказателна репресия в рамките на периода 2014 г.-2016 г., от които също е
изпитвал притеснения, страх и неудобства, което не изключва обаче
причинно-следствената връзка между процесното обвинение и вредите от него.
Ето защо за
конкретните неблагоприятни последици за ищеца от процесния незаконен акт, чието
репариране се претендира, настоящият състав намира, че дължимият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 3000.00 лв., определен по
критериите на чл. 52 ЗЗД. Настоящият състав намира, че не следва да присъжда
законна лихва върху обезщетението от завеждане на исковата молба в съда до
плащането, доколкото такова искане не било отправено пред първата инстанция.
По изложените
съображения жалбата на ищеца е частично основателна, като при разглеждането й
съдът съобрази обхвата на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от
конкретното обвинение и обстоятелствата за определяне на обезщетението по
справедливост по критериите на чл. 52 ЗЗД. Следователно обжалваното решение е
частично неправилно и подлежи на отмяна в частта, в която претенцията е
отхвърлена като неоснователна за разликата над присъдения размер 600.00 лв. до
определения от настоящата инстанция 3000.00 лв./т.е. за сумата 2400.00 лв./
В останалата
обжалвана част решението е правилно като резултат и следва да се потвърди.
Съобразно този изход на спора, в полза на адв. К.П.Т. следва да бъде присъдено
допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 82.20 лв. за оказана безплатна
правна помощ на ищеца за първата инстанция.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, в полза на процесуалния представител на въззивника адв. К.П.Т. се следват
разноски за настоящата инстанция в размер на 105.00 лв. за оказана безплатна правна помощ
по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 99012 от
24.05.2020 г. на СРС, ГО, 171 с-в, постановено по гр.д. № 60430/2018 г., в
частта, в която е отхвърлен предявеният от А.З.А., ЕГН ********** срещу П.на Р.Б.,
гр. София, бул. „*****, иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, за сумата над 600.00 лв.
до сумата 3000.00 лв. /за сумата 2400.00 лв./ - обезщетение за неимуществени
вреди от обвинение за извършено престъпление за което ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда постановена по НОХД№10027/2015г. по описа на СРС,17
състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „*****да заплати
на А.З.А., ЕГН ********** на основание чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, сумата 2400.00
лв. /над присъдената сума 600.00 лв. до сумата 3000.00 лв./ като обезщетение за
неимуществени вреди от неоснователно обвинение за извършено престъпление по
чл.206, ал.1 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда постановена
по НОХД№10027/2015г. по описа на СРС,17 състав, изразяващи се в понесени болка
и страдание, негативна промяна в емоционално и психическо състояние, изпитван
постоянен стрес, нарушение в съня, негативна промяна в социалното общуване,
ограничаване на социалните контакти, вътрешна самоизолация, негативна промяна в
характера довела до избухливост, агресивност, изпитване на страх, напрежение,
обида, дискомфорт и пр.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99012 от 24.05.2020 г. на СРС, ГО,
171 с-в, постановено по гр.д. № 60430/2018 г., в частта, в която е уважен
предявеният от А.З.А., ЕГН ********** срещу П.на Р.Б., гр. София, бул. „*****,
иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ, за заплащане на сумата 600.00 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди от обвинение за извършено престъпление за което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда постановена по НОХД№10027/2015г. по описа на
СРС,17 състав, както и в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над сумата
от 3000.00 лева до пълния предявен
размер от 10 000.00 лева, както и в частта на присъдените разноски.
ОСЪЖДА П.на
Р.Б., гр. София, бул. „*****, да заплати на адвокат К.П.Т., на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА сумата 82.20 лв. за оказана безплатна правна помощ
на ищеца за първата инстанция и сумата 105.00 лв. за оказана безплатна правна
помощ за въззивната инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.