Протокол по дело №15414/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4060
Дата: 17 ноември 2021 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Николай Белев Василев
Дело: 20211110215414
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 4060
гр. София, 10.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА
и прокурора Венцислава Александрова Хаджиева (СРП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Частно
наказателно дело № 20211110215414 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 12:30 часа се явиха:
По молба на защитника адв. Ю.С. на лицето Абдула Не А., който е обвиняем по
досъдебно производство № 57/2021г. по описа на ГД „БОП” – МВР, прок. преп.
№ 33968/2021г. на СРП, е образувано пред СРС производство по реда на чл.65 от НПК.
Защитата поддържа внесеното искане с подробни аргументи, изложени в хода на
съдебните прения. Прокурорът счита, че може да бъде изменена мярката за неотклонение на
обвиняемия в по-лека, с оглед изминалия срок от време. Позицията на обвиняемия съвпада с
тази на неговия защитник.
В производството по чл.65 от НПК следва да се проверят от съответния съдебен
състав следните обстоятелства: какво е обвинението, което е предявено на лицето към датата
на производството по чл.65 от НПК; наказуемо ли е това престъпление, в което лицето се
обвинява, с наказание „лишаване от свобода”; налице ли са реални опасности от укриване
или извършване на престъпление, както и двете допълнителни обстоятелства, свързани със
здравословното състояние на лицето, респ. срокове за задържане.
По отношение на мярката за неотклонение „домашен арест” се прилагат съответните
правила и изисквания, свързани с мярката за неотклонение „задържане под стража” (чл.62,
ал.2 от НПК).
Установява се по делото, че на 13.05.2021г. Специализираната прокуратура е
привлякла като обвиняем Абдула Не А. по обвинение в пет пункта, първият от които за
престъпление по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК; вторият за престъпление по чл.213а, ал.2,
т.1 предл.1, т.4 и т.5, предл.2 вр. ал.1 от НК.; третият за престъпление по чл.213а, ал.2, т.4
от НК.; четвърто обвинение по чл.213а, ал.1 от НК и пети пункт за престъпление по
чл.213а, ал.1 от НК.
С постановление от 12.08.2021г. Специализираната прокуратура частично е
прекратила наказателното производство, водено срещу АБД. АР. за престъплението по
чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и относно обвинението по чл.213а от НК с пострадал Евгени
Тодоров, т. е. по пункт първи от предявеното обвинение и за престъплението по чл.213а,
ал.2, т.1, предл.1, т.4 и т.5, предл.2 вр. ал.1 от НК – по пункт втори.
Следователно по тези два пункта е налице прокурорски акт, с който наказателното
производство е прекратено. Доколкото ново привличане на обвиняемото лице не е
осъществено от СРП след като материалите по досъдебното производство са били
1
изпратени по правилата на подследственост, то актуалното обвинение спрямо АБД. АР.
остава такова по пунктове 3, 4 и 5 от цитираното постановление за привличане , в които
никъде не се твърди деянията да са извършени от организирана престъпна група.
Съдебният състав няма компетентност да се произнася по въпроса дали и кога
прокурорът ще актуализира или измени обвинението, което е предявено на обвиняемото
лице, тъй като водещ на досъдебното производство е само и единствено държавното
обвинение и прокурорът преценява тези обстоятелства.
Следователно твърденията, че няма актуално обвинение или че настоящото не е
актуализирано от прокуратурата, са неверни. Щом е предявено едно обвинение и няма
прекратителен акт, то остава такова, каквото е формулирано от прокурора в
постановлението за привличане на обвиняемо лице.
От това следва и извод, че лицето А. е обвинено по три пункта, касаещи различни
хипотези на престъпния състав по чл.213а от НК, като предвиденото наказание за това
престъпление е „лишаване от свобода”.
Второто, което съдът следва да провери е има ли опасност от укриване на лицето.
Такава опасност не се констатира от съдебния състав на първата инстанция, като няма данни
до настоящия момент А. да е предприемал действия по своето укриване от органите на
досъдебното производство.
Няма и данни за проверка на мярката за неотклонение „домашен арест” от полицията,
от които да се прецени, че обвиняемото лице е предприело укривателни действия.
Изпълнението на тази мярка се полага на полицията. В томовете на досъдебното
производство няма данни за проверка на полицията за правилното изтърпяване на взетата на
обв. А. мярка за неотклонение към момента „домашен арест”.
Фактът, че лицето се явява в съдебно заседание, както и липсата на доказателства, че
е нарушавал мярката „домашен арест”, формират извод у съда за преценката, че опасност от
укриване не съществува.
От справката за съдимост може да се извличат изводи, че все още съществува
опасност от извършване на престъпление, тъй като реабилитационните срокове за
последното осъждане изтичат през 2024г. по аргумент на чл.88а, ал.2 от НК и въпреки
изтърпяното наказание „лишаване от свобода” за срок от две години по тази присъда,
обвиняемият А. продължава да се занимава с дейности, които не са свързани със спазване на
закона.
Данни за влошено здравословно състояние няма по делото, а и защитата не е
ангажирала такива и съдът не следва да коментира този въпрос, а представени в друго
производство също не подлежат на коментар и преценка.
Според съдебният състав обосновано подозрение, че обв. А. е участник в
инкриминираните събития, съществува и понастоящем. Неколкократно съдебни състави на
Специализирания наказателен съд и на СРС при предходни производства по реда на чл.65
от НПК са акцентирали, че както свидетелските показания на разпитаните свидетели,
така и разпознаванията с тяхно участие, които се съдържат в материалите по досъдебното
производство, на които обвиняемият е разпознат, се явяват ясен индикатор, че обв. А. е
участник в инкриминираната престъпна дейност. Доказателства в обратната насока
защитата не е ангажирала.
Няма задължение органът на досъдебното производство да провежда процесуално-
следствени действия със защитник при невъзникнала фигура на обвиняемо лице, каквито са
твърденията на адв. С.. Също така, няма задължение разследващите органи да провеждат
неколкократни разпити на засегнати или пострадали лица в каквато насока са
разсъжденията на защитата, и доколкото са налице протоколи за проведени разпити на
свидетели, то те запазват процесуалната си стойност. Разпознаванията са извършени по
надлежния ред, тъй като фигура на обвиняем не е възникнала към конкретния момент, и в
2
разпознаването на въпросното обвиняемо лице няма как да участва защитник при
положение, че все още няма фигура на обвиняем. Правото на обвиняемия да участва в
процесуални и следствени действия със защитник не е възникнало, за да бъде упражнено.
Не са ангажирани никакви доказателства, вкл. от защитата по делото, въпреки
неколкоратното продължаване на хода на разследване по делото, които да опровергават
изводите, които се извличат от свидетелските показания и от шестте разпознавания по
делото.
Единственото, което съдът следва да прецени е дали срокът на задържане към
днешна дата е изтекъл или не.
Този съдебен състав счита, че срокът за задържане следва да се преценява поотделно
за всяка мярка за неотклонение (арг. чл.62, ал.7 от НПК), считано от месец юни на 2021г.,
когато с определение на СпНС е била променена мярката „задържане под стража” в по-
леката „домашен арест”. За мярката „домашен арест” максималният срок е осем
месеца – чл.62, ал.7 вр. чл.63, ал.4 от НПК. Законът не познава сумарно определяне на
срокове за задържане по две различни мерки за неотклонение – тази по чл.58, т.4, и тази по
чл.58, т.3 от НПК, защото съществуват разлики в последиците от всяка една мярка за
неотклонение. Той предвижда максимални срокове за всяка мярка за неотклонение, но от
момента на определяне на мярката „домашен арест” за обв. АБД. АР. такъв срок все още не е
изтекъл.
Този срок не е изтекъл дори да се приеме, че началото на задържането е поставено с
определението от март 2021г. за определянето на мярка „задържане под стража”.
Поради тези причини мярката за неотклонение следва да бъде оставена да действа
такава, каквато е.
Съображенията от семейно-личен и друг характер, които не касаят обвиненото лице
пряко, не подлежат на обсъждане, а и доказателствени данни за тях няма представени от
защитника, както се спомена по-горе, защото материали в други производства съдът не би
могъл да преценява.
Прокуратурата ще следва да предприеме нужните организационно-технически
действия и да приключи воденото досъдебно производство, ако са събрани достатъчно
доказателства, респ. да предприеме други действия, свързани с изменение на обвинението
или каквито други процесуални действия прецени за нужно да извърши – напр. спиране или
прекратяване на воденото производство.
По тези съображения молбата следва да се отхвърли.
Следва да се определи минимален едномесечен срок, на осн. чл.65, ал.6 вр. чл.62, ал.2
от НПК, в който молби за изменение на мярката за неотклонение да са недопустими, за да
може да се даде възможност на държавното обвинение в лицето на СРП да финализира
разследването по делото, което продължава почти година.
По тези съображения и на осн. чл.65, ал.4 – ал.6 вр. чл.62, ал.2 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на защитника адв. Ю.С. на АБД.
АР. – обвиняем по досъдебно производство № 57/2021г. по описа на ГД „БОП” – МВР,
прок. преп. № 33968/2021г. на СРП за изменение на мярката за неотклонение
„ДОМАШЕН АРЕСТ” в ПО-ЛЕКА.
ОПРЕДЕЛЯ СРОК ОТ 1 (ЕДИН) МЕСЕЦ, на осн. чл.65, ал.6 от НПК, в който
молби с правно основание чл.65 от НПК за изменение на мярката следва да се считат за
недопустими, освен ако се основават на здравословното състояние на обвиняемия.
Определението може да се обжалва и протестира в тридневен срок от днес пред
3
въззивния съд – СГС, като в случай на жалба или протест НАСРОЧВА ДЕЛОТО за
разглеждане пред Софийски градски съд за 23.11.2021г. от 10:00 часа , за когато страните са
уведомени, като РАЗПОРЕЖДА на началника на 09 РПУ – СДВР да осигури лицето за
нуждите на въззивното производство.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на началника на 09 РПУ – СДВР – за
сведение.
ПРЕПИС от определението, след влизане в сила, да се изпрати на разследващите
органи и органите на досъдебното производство – за сведение и изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдебното заседание приключи в 13:35 часа.
Протоколът е изготвен съгл. чл.311 вр. чл.129, ал.1 от НПК.



Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
4