Р Е Ш Е Н И Е
№
/06.01.2021 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
Провадийският районен
съд II състав
На десети декември две хиляди и двадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
Районен съдия:
Елена Стоилова
при
секретар Н. С.
Като разгледа
докладваното от съдията Елена Стоилова
гражданско
дело № 591 по описа на съда за 2020 г.
И
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 422 и чл. 415 вр. глава „Тринадесета” от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от
“Енерго-Про Продажби” АД, вписано в ТР при АВп, с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс - Г, срещу Ф.А.Я., ЕГН **********, с
адрес ***.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на "Енерго - Про
Продажби" АД с клиентски № **********, във връзка с продажба на ел.енергия
за обект на потребление, заведен с абонатен № **********, гр. Провадия, кв. „***,
находящ се на адрес: гр. Провадия, ***. Тези облигационни
отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на
основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране (КЕВР към момента).
По отношение
заплащането на изразходваната електроенергия са приложими чл. 17, т. 2 и чл. 26 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго - Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/.
На основание чл.38 от
ОУДПЕЕ при забава в заплащането на електроенергия се дължи и обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
Ответницата не
заплатила изразходваната от в обекта на потребление електроенергия, поради
което на основание чл. 410 от ГПК във връзка с чл. 107 от Закона за
енергетиката, ищецът подава на 26.02.2020г. в Районен Съд - Провадия заявление
за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата, по което е образувано
ч.гр.д. № 216/2020г. по описа на 4 С-в.
Твърди се, че към
момента на подаване на заявлението ответницата има неизплатени задължения за
изразходвана електрическа енергия в общ размер на 278.12 лв. за обект на
потребление, заведен с абонатен № **********, гр. ПРОВАДИЯ, кв. ***, находящ се
на адрес: гр. ПРОВАДИЯ, кв. ***, от които 235.54 лв., представляващи главница
за консумирана ел.енергия от ответника по фактури, издадени в периода
19.01.2018 г. - 20.06.2018 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ
размер на 42.58 лв., представляващи сбора от мораторната лихва на всяка фактура
от падежа й до 14.02.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка на
ответника по кл. № ********** към същата дата.
В хода на процеса на
08.09.2020г. ответницата заплатила процесните суми по издадената заповед за
изпълнение, което представлявало признание на дълга.
Иска се признаване на установено в
отношенията между ищеца и ответника, че последния дължи на ищеца сумите
посочени в издадената заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.216/2020г. на РС
Провадия.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил
писмен отговор от ответника.
В
него той заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен.
Твърди
се, че ответницата не е уведомена за воденото срещу нея заповедно производство,
не й е връчена заповедта за изпълнение.
Ответницата
признава процесните задължения и твърди, че ги е заплатила на ищеца по банков
път на 08.09.2020г.. Поради това се иска отхвърляне на предявените искове. Иска
се присъждане на разноски съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
В проведеното по делото открито съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца не се явява, в писмено становище моли
за постановяване на решение при признание на иска, ответницата чрез процесуалния
си представител моли за постановяване на решение при признание на иска и да не
й бъдат възложени разноските по делото.
Съдът приема за
установено следното:
Предявен
е от ищеца срещу ответника установителен иск с правно основание чл.422, ал.1,
вр. с чл.415, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца сумите описани в издадената Заповед № 92/28.02.2020г.
за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.216/2020 г. по описа на
ПРС, а именно: в
размер на 235.54 лева (двеста тридесет и пет лева и петдесет и четири стотинки),
представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени в
периода 19.01.2018
г. - 20.06.2018г. за обект с абонатен
номер ********** и клиентски номер **********, находящ се в гр. Провадия, ***; в размер на 42.58
лева (четиридесет и два лева и
петдесет и осем стотинки) - мораторна лихва, начислена върху главницата за период от
падежа на всяка една до 14.02.2020 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2020г. до окончателно
изплащане на задължението.
Съдът
намира, че в настоящия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение
по чл. 237, ал.1 от ГПК. Ответникът, е направил изрично изявление за признание
на предявените искове и е заплатил сумите по издадената Заповед №
92/28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение издадена по ч.гр.д.216/2020
г. по описа на ПРС. Ищецът е поискал съдът да се произнесе с решение при признание
на иска и е заявил, че са му заплатени сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК. Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото
право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е
такова, с което страната може да се разпорежда. Съдът е съобщил на страните за
приетия от него ред за разглеждане на делото и правната квалификация на
предявения иск, като те не са възразили.
Съгласно т.9
и т.11в от Тълкувателно решение № 4 /18.06.2014г. по тълк. д. 4/ 2013г. на
ОСГТК на ВКС, в производството по чл.422 ГПК съществуването на вземането
по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, допустимо е въвеждане на правопогасяващите
възражения за плащане и за прихващане, като в това производство нормата
на чл.235, ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането
чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист
въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
Предвид
гореизложеното, признанието на исковете, направеното плащане от ответника на
дължимите суми по издадената Заповед № 92/28.02.2020г. за изпълнение на парично
задължение издадена по ч.гр.д.216/2020 г. по описа на ПРС и събраните по делото
писмени доказателства - извлечение
от сметка към 14.02.2020 г.; фактура № **********/19.01.2018 г.; фактура №
**********/20.02.2018 г.; фактура № **********/20.03.2018 г.; фактура №
**********/19.04.2018 г.; фактура № **********/21.05.2018 г.; фактура №
**********/20.06.2018 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 м.;
извлечение фактури и плащания за период към дата 19.06.2020 г.; общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго про продажБи“ АД;
решение № ОУ-061/07.11.2007 г.; общи условия на договорите за продажба на
ел.енергия на „ЕОН България Продажби“ АД; обявление на Еннерго про продажби АД
във в-к Черно море; справка по лице от служба по вписванията Провадия;
извлечение за фактури и плащания за период към дата 10.09.2020 г.; вносна
бележка с вносител Ф.А.Я. за сумата от
235,34 лв.; ЧГД №216/2020 г. по описа на РС Провадия,
съдът намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По
изложените съображения, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл. 237, ал. 2 от ГПК няма да излага мотиви относно
признатите права.
Направено
е искане за присъждане на разноски от ищеца. Съгласно чл.
78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В
конкретния случай безспорно е налице признание на иска и заплащане на
претендираните вземания, но след завеждане на исковата молба, обстоятелството,
че заплащането е станало в срока за отговор е ирелевантно за присъждането на
разноски на ищеца, които той вече е сторил, поради поведението на ответника,
състоящо се в незаплащане на дължими от него суми. Липсва втората предпоставка
за приложението на чл.
78, ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на
иска. В конкретния случай неизпълнението на задължението на ответника по
договора при общи условия, е довело до подаване на Заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в защита на субективните права на ищеца, а връчване на
заповедта при условията на чл.47, ал.5 от ГПК е довело до подаване на
настоящите искове. Поради това съдът намира, че ответникът е дал повод за
завеждане на иска. С оглед на това чл.
78, ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на
ищеца, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Според доказателствата за сторени разноски от ищеца те са
следните: 25 лева – държавна такса по
заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство, 25 лева – държавна такса в исковото производство, като
се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 ЗПП
вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правна помощ определя юрисконсултското
възнаграждение в размер на 100 лева, предвид липсата на фактическа и правна
сложност по делото и произнасяне на решение при признание на иска.
Мотивиран
от горното, Провадийския районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, „Варна-тауърс-Г” срещу Ф.А.Я., ЕГН **********, с адрес ***. иск с
правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено, че между „Енерго-Про
Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна-тауърс-Г” и Ф.А.Я., ЕГН **********, с адрес *** съществува паричното вземане, за което по ч.гр.д. № 216/2020 по
описа на ПРС в полза на ищеца е издадена Заповед № 92/28.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за следните суми: в размер на 235.54 лева (двеста тридесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по
фактури, издадени в периода 19.01.2018 г. - 20.06.2018г. за обект с абонатен
номер ********** и клиентски номер **********, находящ се в гр. Провадия, ***;
в размер на 42.58 лева (четиридесет и два лева и петдесет и осем
стотинки) - мораторна лихва, начислена върху главницата за
период от падежа на всяка една до 14.02.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.02.2020г. до
окончателно изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Ф.А.Я.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, „Варна-тауърс-Г”
разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 216/2020 по описа на ПРС в
размер на 75 лева и разноски по настоящото исково производство в размер на 125
лева, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
Препис
от постановеното решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: …………………