Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 25 юни 2020 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - трети въззивен състав, в открито съдебно
заседание, проведено на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ
Членове: КРИСТИНА ТОДОРОВА
НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ
при секретаря
Димитрова и с участието на прокурор от СОП Торбова, като разгледа докладваното
от съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 740 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда № 20 от 09.09.2019 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановена по
н.о.х.д. № 1/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимия Б.С.Г., с ЕГН **********,***,
е признат за виновен в това, че на 08.03.2017 г., около 15,00 часа, в гр.Е. П.,
област Софийска, в бунгало намиращо се в кв.“******“ № *, с ползвател Ж. М. А.,
чрез употреба на сила, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание, без съвкупление, по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст – малолетната В.Д.А., поради което и на основание чл.149 ал.2, т.1,
пр.1, вр. ал.1 от НК и във вр. с чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца, което на
основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.
С
присъдата е приспаднато на основание чл.59 ал.1 от НК, от така наложеното на
подсъдимия Б.С.Г. наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години и 4
/четири/ месеца, времето, през което същия е бил задържан, считано от
09.03.2017 г. до 09.11.2017 г.
С
тази присъда подсъдимия Б.С.Г. е осъден да заплати на гражданския ищец В.Д.А.,
със съгласието на нейните родители Ж. М. А. и Д. Б. А., сумата от 3 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди от
престъплението, в извършването на което подсъдимия е признат за виновен, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на
деянието – 08.03.2017 г. до окончателното й изплащане.
Със
същата присъда е постановено иззетите по делото веществени доказателства –
дамски бикини и черен дамски клин, да бъдат върнати на В.Д.А., а иззетите
отривки – да се унищожат по съответния ред.
С
горепосочената присъда подсъдимия Б.С.Г. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати в полза на държавата – по сметка на ОД на МВР С., направените във
фазата на досъдебното производство
разноски в размер на 2 251,31 лева, а по сметка на РС – Е. П. – сумата от 120 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Присъдата
е обжалвана по въззивен ред от адвокат Е.Б. – упълномощен защитник на
подсъдимия Б.С.Г., с твърдение за нейната незаконосъобразност и необоснованост в
частта й, относно наложеното на подсъдимия наказание, както и в
гражданско-осъдителната й част. В частност, се сочи, че първостепенният съд е допуснал
нарушение на материално правните норми за определяне на наказанието, доколкото
не е индивидуализирал това, наложено на подсъдимия Г. при условията на чл.58а
ал.4, вр. чл.55 ал.1, т.1 от НК. В тази насока, защитникът твърди, че по делото
са налични „достатъчно изключително и многобройни смекчаващи вината
обстоятелства“, които напълно обосновават прилагането на смекчения режим на
наказателната отговорност по отношение на подсъдимия. Според защитникът,
неправилно първоинстанционния съд не е отчел в насока смекчаване
наказателно-правното положение на подсъдимия обстоятелствата, свързани със
здравословното му състояние и това на жената, с която същия живее на семейни
начала, изразената от подсъдимия самокритичност и съжаление за извършеното,
направеното от него самопризнание, липсата на настъпили „тежки, сериозни и
необратими последствия“ за пострадалата. Изтъква се още от защитата, че
незаконосъобразно първата инстанция е приела завишена степен на обществена
опасност на конкретно извършеното от подсъдимия Г. престъпно деяние, тъй като
от него не са настъпили никакви морални и материални вреди за пострадалата –
при същата не са констатирани по експертен път травматични наранявания,
психични отклонения или емоционални травми. С тези аргументи се твърди от
защитата, допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон
при индивидуализацията на наложеното на подсъдимия Г. наказание, като
несъответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Съобразно
това се иска от въззивния съд да измени атакуваната присъда, като намали
размера на наложеното на подсъдимия наказание до минимума от три месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66 ал.1
от НК за изпитателен срок от три години. Заявява се и искане от защитата за
коригиране на оспорената присъда в гражданско-осъдителната й част, относно
размера на присъденото на пострадалата обезщетение за морална обезвреда от
процесното деяние, като същото бъде намалено по размер. В този аспект се
излагат единствено доводи, че така определеното обезщетение не съответства на
критерия за справедливост и равностойността на причинените вреди.
В съдебно заседание пред настоящата
инстанция, защитата на подсъдимия Б.С.Г. в лицето на адвокат Б.,
поддържа въззивната жалба съобразно доводите, изложени
в нея. В частност – релевира
се пред въззивната инстанция оплакване за липса на мотиви на постановената
първоинстанционна присъда, доколкото в изложените такива от решаващия съд не е
извършена оценка и анализ на доказателствената съвкупност, а единствено „препис
на доказателствата и на обвинителния акт”. Поддържа се от защитата и основното
оплакване за явна неспарведливост на наложеното на подсъдимия Г. наказание. В
тази насока се възразява срещу отказа на първия по степен съд да определи това
наказание в хипотезата на чл.58а, вр. чл.55 от НК. Според защитникът,
неправилно районния съд е приел, че предметното деяние е извършено с особена
бруталност от старана на подсъдимия Г., доколкото по експертен път е установено,
че по тялото на пострадалата не са открити никакви външни травматични
увреждания. Изтъква се още от защитата, че в този аспект установеното от
психолого-психиатричната експертиза, стресово разстройство при пострадалата
след деянието, е „силно хиперболизирано” от страна на първостепенния съд, тъй
като последния не е взел в предвид заявеното от нея в съдебно заседание относно
отношенията й с подсъдимия. Подчертава се и, че решаващият съд по никакъв начин
не е обосновал приетата за налична изключително завишена степен на обществена
опасност на конкретното деяние, а го е отчел в насока утежняване
наказателно-правното положение на подъсдимия Г.. Искането, което се заявява в
съответствие с направените оплаквания, е за изменение на оспорената присъда, с
определяне на наложеното на подсъдимия наказание при условията на чл.55 от НК.
В последната си дума пред въззивния съд
подсъдимия Б.С.Г. моли въззивната инстанция да намали
наложеното му наказание.
В
проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С.о.п. заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба. В тази насока се подчертава, че оплакванията
в същата за несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е
несъстоятелно, тъй като в случая не са налице предпоставките за прилагане на
смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 от НК по отношение на
подсъдимия. Поддържа се и, че атакуваната присъда съдържа качествен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, във основа на които е
направен обоснован извод за виновността на подсъдимия в извършването на
инкриминарното му деяние. Съобразно това, според представителят на СОП
атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена.
Във въззивното съдебно заседание пред настоящия съд
повереникът на частния обвинител и граждански ищец В.Д.А. – адвокат К., моли
въззивната жалба на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а оспорената с
нея присъда да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Поддържа се,
че първоинстанционния съдебен акт е правилен, както в наказателноправната му
част, така и в гражданско-осъдителната му част, доколкото присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е напълно еквивалентно на действително
претърпените от пострадалата такива.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните п о делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
При
първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно
следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е явило
направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия Б.С.Г. цялостно признаване на фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази
връзка от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При
това положение и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3, във вр. чл. 372 ал.4, във вр. чл. 371 т.2 от НПК, първоинстанционният съд от своя страна,
констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание от валидно
събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената
процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.
Въз
основа на самопризнанията на подсъдимия Б.Г. и на останалите събрани на досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, които
първоинстанционния съд е счел, че
подкрепят обсъжданите самопризнания, решаващият състав
на този съд е приел за установена следната релевантна фактическа
обстановка:
През 2017 г. малолетната В.Д.А.
била ученичка в шести клас в училището в с.А.. Тя живеела в бунгало, състоящо
се от две стаи и коридор, находящо се в гр.Е. П., кв.”*******” № *, ап.*,
заедно с майка си – свидетелката Ж. А., баща си – свидетеля Д. А., брат си – М.
А. и малолетната си сестра – свидетелката Е. А..
Подсъдимият Б.С.Г., роден на *** г.
в гр.С., неженен, с основно образование, пенсионер по болест, живеел в
съседство - в кв.”*****” № * на гр.Е. П.. Същият бил приятел със свидетеля Д. А.
и често ходел в дома му на гости. През февруари месец 2017 г. подсъдимият
започнал тайно да отправя предложения от интимен характер на пострадалата А., в
отсъствие на нейните родители – намигал й с очи, казвал й, че я харесва,
предлагал й да станат „гаджета. Пострадалата му отвърнала, че не иска да има
нищо общо с него. Това поведение на подсъдимия в случаите, в които гостувал в
дома им, започнало силно да притеснява пострадалата В.А., но тя не посмяла да
сподели на родителите си.
На 08.03.2017 г., около 13,00 ч.,
родителите на пострадалата – свидетелите Д. А. и Ж. А. излезли, като оставили
сами в бунгалото, трите си деца. Последните гледали телевизия, когато около
15,00 часа подсъдимия Б.Г. почукал на вратата. Свидетелката Е. А. попитала през
затворената врата кой звъни, при което подсъдимия се представил и попитал за
баща й. Тя му отговорила, че баща й не е в къщи, но подсъдимия настоял да му
отвори. Детето отключило вратата, подсъдимия влязъл в бунгалото и седнал на
леглото. В стаята била и свидетелката В. Д., която била облечена с блуза, черен
клин с розови черти и шарени бикини под него. Подсъдимият започнал да разпитва
децата къде са родителите им, да намига на пострадалата и да отправя жестове да
излезе навън. Пострадалата В.А. го помолила да си тръгне. Той обаче казал на
свидетелката Е. А. да отиде да му купи две цигари. Пострадалата много се
уплашила да остане насаме с подсъдимия и казала на сестра си да остане в къщи.
Свидетелката Е. А. отказала да излезе, но подсъдимия я хванал за ръката и я
избутал навън насила, като й дал пари за цигари. Заключил вратата, като ключа
останал отвътре на бравата. След това се насочил направо към пострадалата,
която избягала в другата стая. Подсъдимият я доближил и започнал да я притиска
към него с ръце. Попитал я дали знае колко е хубава и дали иска да прави секс с
него. Пострадалата категорично отказала, като се дръпнала от него и започнала
да вика, но той я притиснал до вратата. Подсъдимият започнал да опипва гърдите
й през блузата. Пострадалата му показала, че не й е приятно, като се опитала да
го избута с ръце, но не успяла, тъй като той бил по-силен от нея. Подсъдимият
бръкнал под блузата й и с дясната си ръка започнал да я опипва по гърдите, а с
лявата си ръка стискал ръцете й силно, за да не мърда. След това я съборил на
земята, като се опитал да й запуши устата, но тя продължила да вика за помощ.
Ударил й два шамара по лицето, за да спре да вика. Пострадалата започнала да
плаче. В следващият момент подсъдимият съблякъл блузата й, като пострадалата
останала гола до кръста. Завързал ръцете й една за друга с въже над главата и
продължил да пипа и целува гърдите й. Свалил
клина, с който била облечена пострадалата и после издърпял бельото й.
Подсъдимият също се съблякъл гол. След това легнал върху пострадалата и
започнал с ръка да я опипва по половите органи и да бърка вътре с пръстите на
дясната си ръка. Пострадалата започнала да вика по-силно за помощ. Подсъдимият
отново я ударил с шамар в лицето, за да мълчи. Подсъдимият разтворил със сила
краката на пострадалата настрани, като вкарал пениса си в половия орган на
пострадалата. Тя се опитвала да се съпротивлява като си стискала краката
навътре, но подсъдимия ги разтварял пак. След това подсъдимият извадил половия
си орган и еякулирал, след което се избърсал в клина на пострадалата. В този
момент сестра й – свидетелката Е. А. тропала на вратата. Пострадалата започнала
силно да вика, като подсъдимия се опивал да й затвори устата. Свидетелката Е. А.
успяла да влезе през прозореца и започнала да крещи на подсъдимия да остави
сестра му, както и да го удря с дърво по гърба и по главата. Подсъдимият
предложил да й даде пари, за да не казва на никого какво е видяла. След това
подсъдимият се облякъл и си тръгнал. Вечерта, когато свидетелите Ж. и Д. А. се
прибрали в къщи, пострадалата им разказала за случилото се и на следващия ден
същите подали сигнал в РУ на МВР Е. П..
По образуваното досъдебно
производство бил извършен оглед на местопроизшествието, представляващо бунгало
№ *, ап.*, находящо се в кв.******* на гр.Е. П., резултатите от който са
обективирани в съставен на 09.03.2017 г. протокол /л.25-32 от ДП/. В хода на
така извършеното действие по разследването, били открити и иззети 1 брой дамски
гащи, тъмни на цвят, мокри, означени като обект № 1, както и 1 брой черен
дамски клин с розови линии на крачолите, мокър, означен като обект № 2.
Гореописаните обекти, приобщени като веществени
доказателства по делото, били предмет на изследване по назначената
съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК аналз №
5/2017 г. /л.94-104 от ДП/. От заключението по тази експертиза се установява,
че при проведените изследвания на следи от биологичен материал – епителни
клетки по черен дамски клин с розови странични кантове, означен като обект №
5.2 и сравнителния анализ с ДНК профила на подсъдимия Б.Г., е констатирано
съвпадение между демонстрираните алели при съответно изследваните генетични
маркери при следите от биологична материя по посочения обект с характеристиките
на комбинирания генотип. С оглед на това експертът, изготвил посочената
експертиза е извел крайния си извод, че следите от биологична материя по
посочения обект произхожда от Б.Г.. При проведените от същата тази експертиза
изследвания на биологичен материал – епителни клетки по обект 5.3 /обтривка от
предверие на влагалище на В.А. – обект № 5.3.1 и обтривка от влагалище на
същата – обект № 5.3.2/ се установява, че същият произхожда от В.Д.А., а при
сравнителният му анализ с ДНК профила на подсъдимия Б.Г., не е констатирано
съвпадение.
Съгласно заключението на съдебномедицинската
експертиза на веществени доказателства № 8/2017 г. /л.46-49 от ДП/ по
изследваните обекти – черен дамски клин с розово зелени странични кантове,
дамски бикини в син цвят, обтривки от влагалището и перианална област на
пострадалата В.А., обтривки от половия орган на подсъдимия, не са визуализирани
сперматозоиди, а единствено единични епителни клетки.
Видно от заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза № 51/2017 г. /л.42 от ДП/, при прегледа на
пострадалата В.А. е установено липса на травматични увреждания по тялото,
пръстеновидна девствена ципа с наличие на плитки щърбини до 0,2 см., една
щърбина разположена на 12 ч. по часовниковия циферблат с дълбочина 0,3 см.,
липса на травматични увреждания в областта на половия орган и в аналната
област. Вещите лица по експертизата са посочили, че описаната морфология на
девствената ципа – общо пръстеновидна форма с отвор около 1 см., с наличие на
повърхностни щърбини по свободния ръб и една по-дълбока, но недостигаща до
основата на хименалния пръстен, не позволява извършване на полов контакт без
разкъсване. Според същите тези експерти, неустановяването на травматични
увреждания по лицето, тялото и крайниците на пострадалата, не изключва
възможността за извършване на описаните от нея в предварителните сведения действия,
включително и семеизпразване в предверието на влагалището.
От заключението на назначената и изготвена по делото
съдебномедицинска експертиза на подсъдимия Б.Г. /л.44 от ДП/ се установява, че
при извършеното освидетелстване на същия са констатирани комплекс от
мекотъканни травматични увреждания /кръвонасядане и охлузвания/ в средната
трета на гърба, оформящи общо удължена конфигурация с косо направление, спрямо
дългата ос на тялото, които могат да бъдат получени при удар с твърд тъп
предмет и удължена контактуваща повърхност с добре ограничен контур. Степента
на развитие на възстановителните процеси са дали основание на вещите лица,
изготвили експертизата да приемат, че описаните травматични увреждания са с
давност едно денонощие от момента на прегледа.
Съгласно
заключението на изготвената на пострадалата комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза /л.108-117 от ДП/, същата страда от протрахиран
страхово-депресивен синдром, произтичащ от посттравматично стресово
разсторйство, основен фактор за възникването и развитието на които е станал
инкриминирания случай и преживяното от нея насилие. Посочено е и, че
състоянието и възрастта на пострадалата В.А. позволяват правилно да възприема
фактите по досъдебното производство и да дава достоверни показания.
За да възприеме описаната
фактическа обстановка, първостепенният съд правилно е извършил изискуемата се
от закона преценка, че направеното от подсъдимия призание на фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните на
досъдебното производство годни доказателства. Спазвайки изискванията на чл.373
ал.3, вр. чл.372 ал.4 от НПК, първоинстанционният съд е подложил на преценка
доказателствените източници и съпоставяйки по между им съдържанието, е
аргументирал извода си за обоснованост на направеното от подсъдимия признание
на фактите по обвинението от тези доказателства, респ. изводите си относно
факта на извършеното на процесната дата престъпление, връзката на подсъдимия с
неговото авторство, механизма и конкретните специфики, при които това се е случило.
В отговор на релевираното от защитата възражение в съдебното заседание пред СОС
за пропуски в доказателствената дейност на първата инстанция, въззивният съд
следва да подчертае, че при диференцираната процедура в разглежданата хипотеза
на чл.371 т.2 от НПК, решаващият съд не е длъжен да извършва доказателствен
анализ в мотивите на присъдата, какъвто се изисква съобразно разпоредбата на
чл.305 ал.3 от НПК, а само обективира изводите си за подкрепеност на
направеното от подсъдимия признание на фактите, посочени от обвинението и
посочва доказателствената основа за този извод, както е сторил и районния съд.
Аргумент в подкрепа на това процесуално положение съставлява сравнителния
анализ на нормите на чл.373 ал.3 и чл.305 ал.3 от НПК, посредством които процесуалния
закон е въвел отделно и различно изискване за съдържанието на мотивите на
присъдата при провеждане на съкратено съдебно следствие в обсъжданата тук
разновидност. За въззивната инстанция също не е налице задължение да извършва
анализ на доказателствата, като единствено следва да провери верността и
обосноваността на извода на първия съд за наличието на основания за допускане и
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2
от НПК.
Настоящият въззивен състав, като извърши
собствена преценка на доказателствените материали, събрани на досъдебното
производство, намира, че крайният извод на първата инстанция за подкрепеност на
признанието на подсъдимия Б.Г., направено по реда на чл.371 т.2 от НПК, е
формиран правилно. Този извод се налага въз основа на преценка на валидно
събраните на досъдебното производство доказателства: гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите В.А., Е. А., Ж. А. и Д. А.; писмените доказателствени средства
– протоколи за оглед на местопроизшествие и на веществени доказателства /л.25-31
и л.33-39 от ДП/, характеристична справка, справка за съдимост на подсъдимия,
заключенията на съдебно-медицинските експертизи на пострадалата и на подсъдимия,
на съдебно-медицинската експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ
и на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Тези събрани
на досъдебното производство
доказателства в достатъчна степен обосновават фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и съответно съставомерността на
деянието.
Предвид възприетото от фактическа
страна, основано на самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от други
обективни доказателства, съставът на СОС споделя правните изводи на
първоинстанционния съд касателно оценката на престъпната деятелност на
подсъдимия Б.Г.. Напълно обосновано и в съответствие със закона, решаващият съд
е приел, че този подсъдим е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.149 ал.2, т.1, пр.1, във вр. с ал.1 от НК. Направеното
от подсъдимия Г. по реда на горепосочената диференцирана процедура
самопризнание се подкрепя от показанията на пострадалата свидетелка В.А.,
показанията на свидетелката Е. А. – пряк очевидец на отделните етапи от
случилото се, показанията на свидетелите Ж. и Д. А. – родители на малолетната
пострадала, протокола за оглед на мястото на произшествието и приобщените с
него веществени доказателства, както и от заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства чрез ДНК анализ,
установила произхода от подсъдимия на следите от биологичен материал, открит по
панталона, с който пострадалата е била облечена на въпросния ден, заключенията
на съдебно-медицинските експертизи освидетелствували пострадалата и подсъдимия.
С оглед на изложеното, обстоятелствата по чл.102 от НПК, включени в предмета на
доказване по обвинението за извършено престъпление по чл.149 ал.2, т.1, пр.1,
вр. ал.1 от НК, са обективно изяснени. В частност, правилно районният съд е
приел за безспорно установено от обективна страна, че на инкриминираните дата и
място, подсъдимия Г. е осъществил блудствени действия /физически контакт
насочен към съвкупление/ с лице ненавършило 14-годишна възраст – малолетната
пострадала В.А., като за това употребил сила, намерила израз в удрянето на
шамари по лицето й и връзването на ръцете й с въже. Предвид това, че
пострадалата е оказала съпротива и така употребената физическа принуда от
страна на подсъдимия е послужила за нейното сломяване, верни са и изводите на
първостепенния съд относно наличието на квалифициращото деянието обстоятелство
по чл.149 ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от НК. Споделени са и изводите на първата
инстанция, касаещи субективната
съставомерност на деянието – подсъдимия Г. е съзнавал, че извършваните от него
действия спрямо пострадалата са от естество да възбудят и удовлетворят половото
му желание, че за извършването им използва физическа принуда спрямо
пострадалата, както и че последната е малолетно лице, т.е. от субективна страна
блудството е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Във връзка с гореизложеното
следва да се отбележи, че страните по делото не оспорват авторството на
подсъдимия Г. в извършването на инкриминираното му престъпление и неговата правна
квалификация, като от страна на защитата на подсъдимия се оспорва единствено
справедливостта на определеното наказание за това престъпление, извършено от
подсъдимия. Това оплакване във въззивната жалба на подсъдимия, поддържано от
защитата му и в съдебното заседание пред СОС, се прави в посока неговото /на
наложеното на подсъдимия наказание/ необосновано завишаване, поради
определянето му по реда на чл.58а ал.1 от НК, а не при условията на чл.55 от НК. Тези доводи на защитата се възприемат като неоснователни от настоящата
инстанция. Нещо повече – по мнение на настоящият въззивен състав изводите на първостепенният съд, обосновали
определянето на наказание лишаване от свобода в средния размер за извършеното от подсъдимия Г.
престъпление по чл.149
ал.2, т.1, пр.1, вр. ал.1 от
НК /пет години
лишаване от свобода/, редуциран по реда на чл.58а ал.1
от НК, не са съобразени с
правилата за преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на
подсъдимия.
Сторената на практика от районният съд индивидуализацията на това наказание при баланс на смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, е извършена в несъответствие с установените по делото
данни, обосноваващи
преобладаващо наличие на отегчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства. Междувпрочем първостепенният съд сам е посочил наличният
превес на отегчаващите над смекчаващите вината
на Г. обстоятелства, но реално е определил размера на наказанието му при
техен паритет. В частност, първият
съд правилно е отчел като утежняващи вината и отговорността на подсъдимия
обстоятелства –
настъпилите сериозни и вредни последици в здравния статус на пострадалата.
Противно на доводите на защитата, че влошеното психическо състояние на
пострадалата след деянието е „силно хиперболизирано” от първата инстанция,
настоящата такава счита, че това обстоятелство е обективно преценено, въз
основа на експертните данни по делото. Така, от заключението на извършената на
пострадалата, близо осем месеца след деянието, съдебно-психиатрична и
психологична експертиза се установява, че при нея се разкрива страхово и
тревожно – депресивна картина с елементи, характерни за заболяване спадащо към
рубриката – „реакция на тежък стрес и разстройства в адаптацията” и наречено
посттравматично стресово разстройство. Посочено е и, че това заболяване
възниква като отговор на стресогенно събитие, предизвикало дистрес в индивида и
характерните симпотоми на последното, освен
тревожността, страховите изживявания и депресивитета, са епизодите на повтарящо
се изживяване на травмата, сънища и кошмари, изживяване за вцепененост,
социална притъпеност, отчужденост от другите хора, липса на съзвучност спрямо
заобикалящата среда. Очевидно е, че преживяното от пострадалата престъпно
посегателство спрямо личността и половата й неприкосновеност, е оставило
сериозни и за дълъг период от време последствия върху психиката и поведението
й. Ето защо, въз основа на тези данни, първата инстанция по никакъв начин не е надценила относителната тежест на посоченото обстоятелство в насока
утежняване наказателно-правното положение на подсъдимия Г.. Обосновано и в
пълнота е била отчетена и степента на обществената опасност на предметното
деяние „блудство с малолетен”, с оглед обществените отношения, които се засягат
се него. В допълнение на това,
въззивната инстанция следва да посочи и личностната характеристика на
подсъдимия Г., формирана от установените по делото данни за регистрирани криминални
прояви, извършени от него, липсата на изградени трудови
навици и склонност да се издържа предимно с доходи, придобити от престъпна
дейност. Към тези
обстоятелства, отегчаващи наказателната репресия, въззивният съд счита за наложително да добави и това, че механизма на разглежданото престъпно деяние манифестира проявена от
подсъдимия дързост и упоритост при осъществяването му, доколкото пострадалата е
била дъщеря на близък приятел на подсъдимия; последния е извършил блудствените
действия с нея в къщата, в която той често е гостувал и по време когато и трите
малолетни деца на семейството са били сами в дома си, като преди това е изгонил
насила, навън от къщата сестрата на пострадалата; когато последната се върнала
в къщата, подсъдимия не само, че не изпитал неудобство от действията си, но и
предложил на момичето пари, за да не разкаже на никого видяното. Именно тези
несъмнено установени фактически данни, касаещи спецификите на осъщественото
престъпно деяние, които макар и изрично да не са били отбелязани от
първостепенния съд, правилно са му позволили да заключи, че подсъдимия Г. е
проявил безогледност /бруталност/ при преследване на престъпната си цел. С
оглед на това, отправеното в този аспект от защитата оплакване срещу
първоинстанционния акт, е без основание.
Като смекчаващи наказателната отговорност
на подсъдимия обстоятелства, първият съд е отчел чистото му съдебно минало и критичното му отношение към извършеното деяние. По отношение на
възприетото „критично отношение” на подсъдимия Г.
към извършеното, следва да се посочи, че в случая данните по делото сочат, че пред настоящата инстанция същия
единствено е заявил искане за налагането му на
по-леко наказание, а в
последната си дума пред първоинстанционния съд само
е декларирал, че
извършеното „няма да се повтори”.
Последният факт несъмнено подлежи на преценка в кръга
на обстоятелствата по чл.54, вр. чл.58а от НК, но не следва да се абсолютизира и то до степен,
че да повлияе съществено за смекчаване на отговорността на подсъдимия. По този
начин не трябва да се приемат за най-значими за облекчаване санкционирането на
подсъдимия обстоятелства и тези, касещи здравословното му състояние /същият е с
пожизнена инвалидност трета група, поради контузия на окото/ и семейно
положение /заболявания на жената, с която живее на семейни начала/.
Предвид поддържаната от
подсъдимия процесуална позиция в първата фаза на процеса, не следва да бъде ценено направеното от негова страна самопризнание по реда на чл.371 т.2 от НПК, в насока
облекчаване наказателноправното му положение. Това е
така, доколкото същото е
извършено в хода на съдебното производство по делото, като формално изявление
по реда на цитираната разпоредба и благоприятната последица от него се свежда
единствено до прилагане по отношение на подсъдимия на смекчения режим на
наказателната отговорност по чл.58а от НК /в този смисъл ТР на ВКС № 1/2009 г./. Такова е и виждането на
първоинстанционния съд, обективирано в контролирания акт и то напълно се
споделя от състава на СОС.
След
като анализира посочените утежняващи и смекчаващи положението на подсъдимия Г.
обстоятелства, степента му на обществена опасност и тази на конкретно
извършеното от него деяние, въззивният съд прие, че същите не могат да
обусловят определяне на наказание в по-нисък размер от отмерения такъв от
районния съд, респ. прилагането спрямо него на смекчения режим на наказателната
отговорност по чл.55 ал.1, т.1, вр. чл.58а от НК, в какъвто смисъл е
претенцията на защитата. Напротив - следва да се отбележи, че този състав на въззивната
инстанция счита, че при определяне размера на наложеното на подсъдимия Г.
наказание лишаване от свобода, първостепенния съд е проявил снизходителност,
доколкото съобразно преобладаващото наличие на отегчаващи отговорността му
обстоятелства /подробно изложени по-горе/ е следвало да определи това наказание
към максималния предвиден в закона размер. Изложеното сочи на извод, че първата
инстанция макар и да е извършила правилна преценка на обстоятелствата от кръга
на визираните в чл.54, вр. чл.58а ал.1 от НК, като е отчела в оценката си
преобладащото наличие на отегчаващите над смекчаващите отговорността на
подсъдимия Г. обстоятелства, незаконосъобразно е индивидуализирала размера на
наложеното му наказание в средния размер, предвиден за процесната престъпна проява.
Поради липса на съответен протест против тази част на атакуваната присъда и
предвид наличната забрана за влошаване положението на подсъдимия, това
нарушение по приложението на закона, не може да бъде отстранено от въззивната
инстанция.
Вън
от това, в рамките на
приложението на чл.58а ал.1 от НК при индивидуализиране на наказанието на подсъдимия за разглежданото престъпление и предвид липсата на
установена конкуренция с основанията за определяне на наказанието по реда на
чл.55, вр. чл.58а ал.4 от НК, първостепенният съд напълно правилно и
справедливо е определил на подсъдимия наказание лишаване от свобода по
правилата на чл.54, вр. чл.58а ал.1 от НК, а не по тези, предвидени в чл.55 от НК, в каквато насока е претенцията на защитата.
Изводът
на районния съд за наличие на материално-правна пречка за прилагане на чл.66 от НК по отношение на така определеното на подсъдимия наказание три години и
четири месеца лишаване от свобода, също е правилен и законосъобразен. Същият е
съобразен с обстоятелството, че размерът на определеното на подсъдимия Г.
наказание формално не позволява отлагане изпълнението на това наказание. Освен
това този извод е обоснован с оглед данните за личността на подсъдимия и тези,
относно процесната му престъпна проява, както и с преценката, че целите на
специалната превенция биха могли да бъдат постигнати единствено с изолирането
му от обществото. На основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС така определеното
наказание на подсъдимия, правилно е постановено да се изтърпи от същия при
първоначален „строг” режим, като на основание чл.59 ал.1 от НК от него е
приспаднато времето, през което подсъдимия е бил задържан, считано от
09.03.2017 г. до 09.11.2017 г.
При
проверка на присъдата в гражданско-осъдителната й част, СОС счете, че липсват
основания за нейната ревизия, респ. за намаляване размера на присъденото
обезщетение за претърпените от гражданската ищца неимуществени вреди, доколкото
не се констатира отклоняване от критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Впрочем, искане за намаляване размера на присъденото обезщетение се прави само
декларативно в жалбата на защитника на подсъдимия, без да се излагат каквито и
да било конкретни съображения.
Поначало първата инстанция, въз
основа на събраните по делото доказателствени материали и техния анализ
правилно е приела, че по делото несъмнено е установено авторството на деянието,
причинената вреда и причинната връзка между деянието на подсъдимия и
настъпилите морални вреди за гражданската ищца В.А.. Несъмнено се установи по
делото, че в продължение на осем месеца след извършеното спрямо половата
неприкосновеност на гражданската ищца /и частен обвинител/ престъпно
посегателство, същата е изпитвала стрес, уплаха, чувство за унижение, срам,
като при нея се е развило и болестно състояние - посттравматично стресово разстройство. С оглед на това първата
инстанция е направила обоснован извод, че предявения срещу подсъдимия
граждански иск е безспорно доказан по основание. Отчитайки изброените
обстоятелства, районния съд в никакъв случай не е надценил тяхното значение и е
съобразил в пълнота критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Не са останали извън преценката на първата
инстанция наличните относими за определяне размера на гражданската претенция
обстоятелства – възрастта на пострадалата; продължителността на периода, през
който е търпяла посочените негативни
емоции и душевни страдания /заключение на КСППЕ/; състоянието й през този
период. При съвкупната оценка на изброените обстоятелства се налага извода, че
размерът на присъденото обезщетение за причинени на гражданската ищца морални
вреди от престъпната деятелност на подсъдимия, правилно е бил определен на
сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/. В
този смисъл доводите за нарушение на закона при решаване на въпроса за
гражданската отгвороност са неоснователни, както е и неоснователно искането в
жалбата да бъде намален размера на присъденото обезщетение.
В
съответствие със закона е и решението на първия съд относно разпореждането му с
иззетите по делото веществени доказателства.
С
оглед изхода на делото пред двете съдебни
инстанции, правилно и законосъобразно са
възложени в тежест на подсъдимия направените по делото разноски, както и заплащането на дължимата
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
Предвид
изложеното и след извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване или изменяване, респ.
отменяване и връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да
бъде потвърден изцяло.
По
тези съображения и на основание чл.334 т.6, вр.
чл.338 от НПК, С. окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда № 20 от 09.09.2019 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановена по
н.о.х.д. № 1/2019 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/.
2/.