№ 197
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000501857 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Прокуратура на
РБългария срещу решение № 261301/14.04.2022г. на СГС, ГО, 11 състав,
постановено по гр.д. № 3587/21г., с което срещу нея е уважен иск по чл.2,
ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ.
Жалбоподателят твърди, че в обжалваната част първоинстанционното
решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Отговорността на
прокуратурата може да се ангажира при определени предпоставки,
наличието които трябва да бъде доказано от ищеца. Поддържа, че не е налице
една от предпоставките, а именно не са претърпени неимуществени вреди,
които да са пряка и непосредствена последица от обвинението. Без да
обсъди възраженията й, съдът е присъдил обезщетение от 14 000лв. Спрямо
ищеца е наложена най- леката мярка за неотклонение „подписка“. Тя не се е
отразила в неговата неимуществена сфера. Неправилно съдът е приел, че К.
К. е доказал трайни психически преживявания. Съдът е кредитирал изцяло
заключението на вещото лице относно здравословното му състояние. Той е
следвало да го обсъди заедно с другите доказателства по делото, а именно да
съобрази липсата на медицинска документация, тъй като заключението е
1
базирано само на разговор с ищеца. Въззивникът счита, че негативните
изживявания са нормално изводими от ситуацията, в която се е намирал.
Ищецът не е търпял вреди до момента на привличането му като обвиняем.
Съдът не е съобразил интензитета на извършените процесуално-следствени
действия по отношение на ищеца. Това са обстоятелства, относими към
размера на обезщетението, тъй като сочат на ниска степен на увреждане.
Съдът не е взел предвид релевантните обстоятелства, които сочат на по-
нисък размер на претендираното обезщетение. Присъденият такъв е завишен
и не е съобразен с чл.52 от ЗЗД.
Затова моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или да намали
размера на присъденото обезщетение.
К. К. в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ . В исковата молба
ищецът К. К. твърди, че на 15.06.2007г. му е повдигнато обвинение, затова
че на 26.06.2006г. около 18.20 ч. в гр. София е причинил на А. М. смърт
поради немарливо изпълнение на правно нерегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност- воден спасителна пост № 3
на олимпийски басейн на комплекса, като по време на смяната не е
осъществил контрол върху плуващия в басейна М.- престъпление по чл.123,
ал.1, пр.2 от НК. Наказателното производство е продължило повече от 9
години. Имал е очаквания, че ще бъде осъден несправедливо. През цялото
време е знаел, че няма вина за събитието. Имал е амбицията да работи
държавна работа като барета, но с обвинението се е чувствал като убиец.
Вече няма почти никакви приятели. Казвали са му, че има дело за убийство.
Задавал си е въпроси дали е направил всичко възможно. Сънувал е, събуждал
се е и е носел чувството за вина. Това е влошило качеството му на живот- без
приятели, без момичета. В техните очи е бил убиец. С постановление от
07.03.2016г. на СГП наказателното производството срещу него е било
прекратено и същото е влязло в сила. Прокуратурата е извършила
2
незаконосъобразно действие, изразяващо се в повдигане на обвинение за
извършване на престъпление. Начинът, по който се е водело наказателното
преследване срещу него е проява на недобросъвестност като с незаконни
средства се цели постигането на резултат и намиране на всяка цена на лице,
което да отговаря, макар и невинно. Повдигнатото обвинение се е отразило
тежко на ищеца. То е довело до много стрес, притеснения и страх. В хода на
досъдебното производство е бил разпитван в качеството му на свидетел,
давал е обяснения като обвиняем, което му е причинило много неудобства и
негативни емоции. Те са оказали влияние върху психическото му състояние.
В резултата на повдигнатото му обвинение той е ограничил социалните си
контакти, изпитвал е срам, затворил се е в себе си и е отказвал да общува с
приятели и познати. Събитието е отразено в националните медии.
Продължилото девет години наказателно производство му е причинило
неимуществени вреди, изразяващи в накърняване на моралните и нравствени
ценности, унижение в обществото, притеснения и стрес от изхода на
образуваното наказателното производство, отказ от социално общуване и
пълен обрат в отношенията му с близки и познати. Всички приятели са
започнали да странят от него. В резултат от повдигнатото и поддържано
обвинение ищецът е търпял множество отрицателни преживявания в
продължителен период, накърнено е било името в обществото- в града, в
който е живял, където е било трудно да обясни положението си и където са
го сочели с пръст като престъпник. Изживяването от незаконно
повдигнатото обвинение никога няма да бъде преодоляно. Воденият срещу
него процес е оставил силен и траен отпечатък върху личността му, като е
довел до липсата на адаптивност, нарушение на социалното функциониране,
чувство за празнота и безнадежност, нервно напрежение и отчужденост.
Счита, че му се дължи обезщетение за неимуществени вреди като следва да се
съобрази и продължителността на проведеното наказателно преследване,
наложената мярка за неотклонение, интензитета и продължителността на
душевните болки и страдания. Затова моли съда да осъди Прокуратурата на
РБългария да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 35
000лв., в едно със законната лихва върху сумата от 15.03.2017г. до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратура на РБългария в срока по чл.131 от ГПК е
депозирала писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Не оспорва, че
3
срещу ищеца е проведено наказателно производство. Срещу него е взета
мярка за неотклонение „подписка“. По делото не са ангажирани
доказателства, че прокуратурата е извършила действия извън
правнорегламентираните в хода на наказателното производство. Няма
доказателства за преживения тежък стрес, тревоги и негативни емоции, за
психическо и социално увреждане на ищеца, изразили се в притеснения,
свързани със злепоставянето му, изживени унижение, срам и неудобство, че
са накърнени честта и достойнството му. Претендираното обезщетение е в
завишен размер. Прави възражение за погасяване на претенцията на ищеца по
давност по чл.110 от ЗЗД по отношение на иска за главницата и по чл.111, б.
„в“ от ЗЗД по отношение на иска за лихвата.
Не е спорно, че срещу ищеца е водено досъдебно производство №
443/07г. по пр. пр. № 4396/03г. на СГП за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2
от НК. С постановление от 16.01.2007г. К. К. е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2, алт.2 във вр. с ал.4 от НК. На
01.02.2007г. е бил разпитан в това му качество. На 15.06.2007г. той е бил
привлечен като обвиняем за престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК и му е
взета мярка за неотклонение „Подписка“. С постановления от 03.09.2012г.,
от 26.02.2013г.от 20.03.2014г. К. К. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл.123, ал.1, пр.2 от НК като е запазена мярката за
неотклонение.
С разпореждане от 16.11.2012г. и 02.01.2014г. на СГС, НО, 13 състав е
прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП.
С влязло в сила постановление от 26.02.2016г. е прикротено
досъдебното производство срещу ищеца по повдигнатото му обвинение
поради несъставомерност.
В съдебното производство е допусната психологична експертиза по
отношение на ищеца и е прието заключението й, според което към момента
на провеждане на психологичното изследване той е психично здрав, успешно
вграден в социалната действителност като син, съпруг, родител и реализиран
в трудова дейност. Изживените негативни преживявания в поведенчески
план са резултирали в затваряне в себе си, нежеланието да общува,
дистанциране от приятели, невъзможност да чувства радост от живота, да се
весели и забавлява, неспособност да създава нови контакти и приятелства, да
4
общува с момичета и да мисли в перспектива за живота си. Към настоящият
момент при ищеца е налице добро и стабилно ниво на социално
функциониране като баща, съпруг и успешно менажира собствения си частен
бизнес. Независимо от това ищецът има усещането, че сегашната му дейност
няма социална значимост и престиж, както тази, в която не е успял към
служба НСО.
Съдът възприема заключението като компетентно, обосновано,
основаващо се на научните принципи в областта, опита на експерта и като
неоспорено от страните.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. заявява, че познава ищеца от края на 2004г. началото на
2005г., когато са станали студенти в НСА. Знае за случилото се с него.
Споделил му е, че когато е бил на работа, при смяна на постовете в момента,
в който е застъпвал на новия пост, се е случил инцидент. Един негов колега е
забелязал първо и след това и ищецът се е притекъл да помага. Започнали са
обдишване, сърдечен масаж. След инцидента К. К. е продължил да работи на
същото място през целия сезон. След година и половина се е оказало, че му
повдигат обвинение за смърт. Тогава ищецът е бил на 23-24 години и са били
студенти. След като му е казал, че му е повдигнато обвинение са започнали да
се виждат по- рядко. Преди това са се виждали честно, защото са спортували
заедно лека атлетика, ходели са на фитнес. Той е бил професионален атлет, а
свидетелят – любител. По- рядко са започнали да тренират заедно. След
повдигането на обвинение ищецът е работел на басейна през летния сезон и
като охрана. Свидетелят също е работел като охрана в Зимния дворец на
зимната пързалка. И двамата са били студенти. Наказателното преследване е
продължило няколко години. Ищецът е споделял, че приятелите му са
започнали да го избягват и не искат да комуникират с него, а когато не е в
добро настроение го питат защо. Свидетелят не го е питал, защото е знаел
защо е в лошо настроение. Обвинението му се е отразявало на настроението
няколко години. После ищецът му е казал, че има оправдателна присъда.
След това е станал една идея по- спокоен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излага.
СГС е уважил предявения иск за сумата от 14 000лв. и го е отхвърлил
5
до пълния му предявен размер. В отхвърлителната част решението е влязло в
сила.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от
ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна
норма.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Законодателят е предвидил отговорност на Държавата за вреди,
причинени на физически лица от незаконни действия на правозащитните
органи- дознание, следствие, прокуратура и съд. Наведените в исковата
молба обстоятелства могат да бъдат квалифицирани по чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от
ЗОДОВ, а именно, ако наказателното производство бъде прекратено, защото
извършеното деяние не е престъпление. На основание чл.4 от ЗОДОВ
държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. Т.е. включват се както неимуществените, така и имуществените
вреди.
За да се ангажира отговорността на правозащитните органи следва да са
налице няколко предпоставки: техни незаконни действия или бездействия,
причинени вреди и причинна връзка между двете. В случая е налице
хипотезата на чл.2, ал.1, т.3, пр.3 от ЗОДОВ- воденото срещу К. К.
наказателното производство е било прекратено поради липса на
престъпление. Не е спорно, че срещу него е започнало наказателно
преследване като на 16.01.2007г. за първи път му е повдигнато обвинение за
извършено престъпление по чл. 123, ал.1, пр.2 от НК. Безспорно е, че
наказателното производство е приключило с прекратително постановление
на СГП от 16.02.2016г. За да настъпи стабилитета като основание за
възникване на отговорността на държавата за вреди от незаконни действия
6
на правозащитните органи, изисква то да е съобщено на лицето, което
претендира вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и то да не е поискало
продължаване на наказателното производство и за да завърши то с
оправдателна присъда. / Р № 205/06.11.2019г. по гр.д. № 863/19г., III г.о. на
ВКС, Р № 184/26.05.2015г. по гр.д. № 7127/14г., IV г.о. на ВКС/. Ищецът, в
качеството му на правоимащо лице, не е поискал продължаване на
наказателното производство, за да завърши то с оправдателна присъда.
Поради това следва да се приеме, че постановление от 16.02.2016г., с което е
прекратено наказателното производство спрямо него, е стабилизирано.
Наказателното производство е проведено за период от 9 години. За да
се ангажира отговорността на прокуратурата не е необходимо да има
повдигнато обвинение на лицето, срещу което е образувано и водено
наказателно/ досъдебно производство, което е прекратено поради липса на
престъпление, за да се приеме, че е ангажирана наказателната му
отговорност. То е било незаконосъобразно и може да породи негативни
последствия за лицето, което е разследвано. / Р № 431/11.04.2016г. по гр.д. №
2329/15г., IV г.о на ВКС, Р № 300/22.10.2015г. по гр.д. № 527/15г., IV г.о. на
ВКС/.
Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди
включва и вредите от незаконното задържане под стража. В случая по
отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „подписка“, както и му е
повдигано обвинение за престъпление по НК.
Съгласно чл.6 от ЕКЗПЧ всяко лице има право на справедлив процес в
разумен срок. В наказателното преследване той засяга досъдебното и съдебно
производство, включително и инстанционния контрол на присъдата,
решението или определението до влизането им в сила. Според практиката на
ЕСПЧ наказателното производство започва от момента, от когато лицето е
било съществено засегнато от действия, предприети от държавните органи в
резултат на подозрение за извършено от него престъпление. Общата
продължителност по наказателния включва и досъдебното производство, а в
някои случаи и предварителната проверка. От събраните доказателства се
установява, че това е моментът на привличане на обвиняем на ищеца на
16.01.2007г.
В тежест на всяка страна е да докаже твърденията си, от които черпи
7
за себе си благоприятни правни последици. В това се състои
доказателствената тежест по смисъла на чл.154, ал.1 от ГПК. В тежест на
ищеца по предявения иск е да установи при условията на пълно и главно
доказване настъпването на неимуществените вреди за него. В тази връзка
са допуснати гласни доказателства. Депозираните свидетелски показания
установяват твърденията в исковата молба за това, че наказателното
производство се е отразило негативно на ищеца и неговата личност. Според
разпитания свидетел, след повдигането на обвинението са започнали да се
виждат по рядко с ищеца. Споделял му е че, приятелите го избягват и не
комуникират с него. Наказателното преследване е влияело на настроението
му няколко години. То е продължило 9 години, което е изключително дълъг
срок, в който изводът за несъставомерност на извършеното от ищеца в
качеството му на спасител е можело да се направи значително по- рано. През
този период незаконосъобразното поддържане на обвинението от страна на
прокуратурата е продължило като пет пъти К. К. е привличан като обвиняем
и срещу него са извършвани процесулно- следствени действия. От
заключението на психологичната експертиза се установява, че развилото се
наказателно производство се отразило в поведенчески план на К. К., изразило
се в затваряне в себе си, нежелание за общуване, дистанциране от приятели,
невъзможност да чувства радост, да се весели и забавлява, да създава нови
контакти, да общува с момичета. Макар психично здрав и със стабилно ниво
на социално функциониране, той продължава да изпитва неудовлетвореност
от това, че не е могъл да се реализира като служител на НСО. Съдът приема,
че нормална последица за всеки индивид, срещу който е повдигнато
обвинение за извършено престъпление, е да изпитва негативни емоции,
свързани със стрес, страх от осъждане и от самата наказателна репресия. При
определяне на обезщетението за неимуществени вреди трябва да се съобрази
както продължителността на наказателното производство- 9 години, взетата
мярка за неотклонение „подписка“ и тежестта на престъплението, в което
ищецът е бил обвинен по смисъла на чл.93 от НК, а именно за тежко
престъпление. Съдът като съобрази всичко това и ПП на ВС №
4/23.12.1968г. и след като извърши преценка на установените в процеса
обективно съществуващи обстоятелства намира, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди е 14 000 лв.
При определянето му съдът съобрази икономическата конюктура в
8
страната, а именно минималната работна заплата за 2016г., когато е
настъпило основанието за ангажиране на отговорността на ответника. Тя е
420 лв. или 33 минимални работни заплати за страната. Обезщетението
съответства както на доказаните в процеса неимуществени вреди, но така
също и на стандарта на живот в страна.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се потвърди в
обжалваната част.
За настоящото производство разноски не следва да се присъждат на
въззивника.
На К. К. се дължат такива в размер на 500лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261301/14.04.2022г. на СГС, ГО, 11
състав, постановено по гр.д. № 3587/21г. в частта, в която предявеният иск от
К. Р. К. с правно основание чл.2, ал.3, пр.3 от ЗОДОВ срещу Прокуратура на
Република България е уважен за сумата от 14 000лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България, гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на К. Р. К., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.
София, ул. „Бузлуджа“ № 4-6, ап.3 чрез адв. К. Р. сумата от 500лв. /
петстотин лева/ разноски по делото пред САС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9