№ 279
гр. Варна, 26.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело
№ 20203100102225 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:58 часа се явиха:
Ищцовата страна КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО
ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО, редовно уведомена за съдебно заседание, представлява
се от старши инспектор И. Ст., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответниците В. Г. В., С. Г. С., В. Г. Б. и С. Г. Б., редовно уведомени за съдебно
заседание, не се явяват, представляват се от адвокат Н. С., редовно упълномощена от преди
и приета от съда от днес.
Вещото лице Г. Д. К., редовно призован, явява се.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
СТ. ИНСП. Ст.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Й.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 26129/27.10.2023 г. от КОНПИ, с която
представя Решение № 1108/24.10.2023 г. на КОНПИ за частичен отказ от иска.
СТ. ИНСП. Ст.: Поддържам молбата.
АДВ. Й.: Предоставям на съда.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното в молба с вх. № 26129/27.10.2023 г. от
КОНПИ искане по реда на чл. 233 от ГПК, намира следното: С направеното искане ищецът
прави отказ от предявените искове, посочени в молбата, с които десезира съда с предявените
искове и съгласно закона, същият няма право да ги предявява втори път. Това налага съдът
да държи определение, по силата на което да прекрати производството по заявения отказ.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 2225/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Варна, в частта относно предявените искове от КОМИСИЯ ЗА ОТНЕМАНЕ
НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО ИМУЩЕСТВО срещу С. Г. С. с ЕГН **********,
срещу следните суми:
На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 5., във връзка с чл. 141 от
1
ЗПКОНПИ от С. Г. С., ЕГН **********, с цена на иска 12169.97 лв., в това число:
Сумата в размер на 7 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка „Мерцедес", модел Е320, per. № ***, дата на
първоначална регистрация 27.09.2000 г., рама номер: ***, двигател: ******, отчужден
на 29.10.2014 г.;
Сумата в размер на 4 800 лв., представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаване на лек автомобил, марка „Мерцедес", модел Е320 ЦДИ 4, per. № ***, дата
на първоначална регистрация 26.10.2005 г., рама номер: ******, двигател: ******.
отчужден на 06.08.2015 г.;
Сумата в размер на 169,97 лв., представляваща непреобразувани вноски по банкови
сметки, с титуляр С. Г. С. с ЕГН **********.
Определението на съда в тази част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от днес пред Апелативен съд – Варна.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. №
25866/25.10.2023 г. по допуснатата съдебно-оценителна експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Г. Д. К.: 73 годишен, българин, български гражданин, женен, неосъждан,
без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл.
291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. К.: Поддържам представената от мен експертиза.
СТ. ИНСП. Ст.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
АДВ. Й. към вещото лице: Защо сте взели за аналози оферти към настоящия
момент, като търсим пазарна цена към 2015 г.?
В. Л. К.: Методиката, която съм избрал за оценката е определяне на настоящата цена
и съответно по-скоро настоящата стойност на процесните имоти. Намирам я от там - от
настоящата стойност миналата стойност. Миналата стойност на имотите се изгражда на база
на лихвения процент на крайни цени към миналия момент и тези лихвени проценти са като
източник. Българска народна банка има система за исторически данни за лихвените
проценти в минало време към момента на покупко-продажба и към момента на
отчуждаване, каквато е дейността към минал период.
АДВ. Й. към вещото лице: Взехте ли под внимание цените в нотариалните актове за
придобиване?
В. Л. К.: Да. Имах предвид и това.
АДВ. Й. към вещото лице: Имаше ли декларация, че това е действителната цена по
сделките?
В. Л. К.: Такава декларация не ми е известна.
АДВ. Й. към вещото лице: Взехте ли под внимание цените в нотариалните актове за
целите на експертизата?
В. Л. К.: Не. Те са оспорени. Моята задача е да определя пазарната цена.
АДВ. Й. към вещото лице: Взели ли сте под внимание инфлацията?
В. Л. К.: Не, защото методиката за определяне на минала пазарна стойност е на база
на лихвения процент, т. е. цената на парите към началния момент. Това е разликата на
ценообразуване. Лихвеният процент в някои случаи може да се ползва за много кратък
период и при нестабилна ситуация на икономиката в дадената страна и това изкривява
истинността на цената, защото на практика инфлацията включва много широка кошница,
която е далеч от истината за недвижимите имоти.
АДВ. Й. към вещото лице: Т. е. цените, които сте дали в експертизата, според вас са
реалните цени към 2014 г.?
В. Л. К.: Експертизата, която подготвих за първоначалното призоваване е от 30
септември. Като се подготвях за настоящото заседание констатирах, че някои от имотите са
отпаднали от пазара, които са включени като аналози за определяне на настоящата стойност
по сравнителния метод. Някои от цените на предлаганите аналози са променени и това беше
2
моята мотивация да направя актуална оценка към 01.02. Това е моя самоинициатива.
АДВ. Й. към вещото лице: Да, но нали задачата на експертизата е каква е цената към
2014-2015 г., а не към днешна дата.
В. Л. К.: Точно така. Искам още веднъж да обясня, че миналата стойност на имотите
я определям на база настоящата стойност, като трансформирам тази стойност с лихвени
проценти обратно във времето. Това са ефективни лихвени проценти на парите, когато е
купуван или е продаван имот. Когато купувате или продавате един имот, цената на тези
пари към дадения момент е равна на кредитната цена на жилищни имоти. Цената през 2014
и 2015 г. се променя във времето, според актуалните цени в момента – става по-ниска.
Колкото е по-голям лихвеният процент в минало време, към 2012 г., толкова по-високо е
свалянето на настоящата стойност към миналата стойност. Това е обичайната практика за
определяне на бъдеща и минала стойност. Имотният пазар е твърде ограничен и няма на
какво да се стъпи. Няма данни на цени в минало време почти никакви. Друг изход за
определяне на пазарна стойност не виждам. Не съм ползвал пазарни аналози към 2014 г. и
2015 г., защото няма данни за такива.
АДВ. Й.: За мен заключението не дава отговор на въпроса категорично каква е била
цената на тези имоти към 2014 и 2015 г. Това е хипотетично и не е съобразена инфлацията.
Оспорвам го в тази част.
Искаме да бъде извършена повторна експертиза. Ако може, да се даде ясен отговор на
въпроса колко са стрували тези имоти през 2013, 2014 и 2015 г. по друг метод на
изчисления.
СЪДЪТ по съдебно-оценителната експертиза,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 25866/25.10.2023 г. на вещото лице Г. Д. К..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице по изготвената експертиза
в общ размер на 316 лева, съобразно представената справка-декларация.
ИЗПЛАЩА възнаграждение от внесения депозит в размер на 150 лева. /изд. РКО/
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок, считано от датата на изготвяне на
съдебния протокол да внесе допълнително възнаграждение за вещото лице в размер на 166
лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неизпълнение на това задължение срещу него ще
бъде издаден изпълнителен лист за сумата.
СТ. ИНСП. Ст.: По отношение на искането за повторна експертиза, считам, че не е
необходимо. Вещото лице подробно обоснова методите, които е използвал. Той посочи, че в
този период не са налице аналози, поради което така поисканите задачи от ответната страна
не могат да бъдат изпълнени, а и ще повторят това, което е налице като заключение.
СЪДЪТ, по смисъла на чл. 201 от ГПК, допуска повторна съдебна експертиза, когато
заключението на вещото лице не е обосновано и възниква съмнение относно неговата
правилност. В настоящия случай, съдът намира, че не се налице основанията за това и
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за повторно допускане на
съдебна авто-техническа експертиза.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 27343/09.11.2023 г.
СТ. ИНСП. Ст.: Моля да допуснете съдебно-икономическата експертиза, поискана с
исковата молба. Моля, когато я допускате да съобразите и молбата от 09.11.2023 г. за
изменение на задачите.
АДВ. Й.: Да се допусне експертизата.
СЪДЪТ, по направеното доказателствено искане
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА СЪДЕБНО-ИКОНОМИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задачи,
формулирани в депозираната от ищеца молба вх. № 27343/09.11.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносими от ищцовата страна в
3
едноседмичен срок от датата на изготвяне на съдебния протокол, с представяне на
доказателства за внасянето им в същия срок.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да депозира писмено заключение в срока по чл. 199 от
ГПК.
Вещото лице ще бъде определено в закрито съдебно заседание, след представяне на
доказателства за внесен депозит.
СЪДЪТ намира, че производството по делото следва да бъде отложено за събиране
на допуснатите доказателства, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 15.05.2024 г. от 14:30 часа, за
която дата и час страните се считат за редовно уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:19 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
4