М о т и в и
към присъда № 10 от 1 юли 2020 година,постановена по н.ч.х.дело № 253 по
описа за 2019 година на Районен съд Велинград:
С частна тъжба непълнолетния Х.Н.Г. *** – лично и със
съгласие на майка си Д.Р.Б. ***, е повдигнал и поддържа обвинение против Н.В. ***, за това, че на 06.05.2019 г., в около 15.00 часа, във Велинград на ул.“Тодора „ № 12, умишлено
е причинил на непълнолетния тъжител Х.Н.Г. ***,
с ЕГН **********
,лека телесна
повреда - разстройство на здравето извън случаите на
чл.128 и 129 от НК, изразяваща се в 2
хематома с морав цвят на ляв лакът 3 см/1 см и лява предмишница
с диаметър 9 см;
хематом на дясна предмишница с дължина 4 см. и ширина 1 см; охлузия в лява
ретроаурикуларна област- престъпление по чл.130,
ал.1 от НК .
С
тъжбата непълнолетния Х.Н.Г. *** – лично и със съгласие на майка си Д.Р.Б. ***,
е предявил граждански иск против Н.В. ***
– за сумата 3000.00 лева
/ три хиляди лева / ,представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.130,ал.1 от НК,ведно с разноски по делото.
Подсъдимият Н.В. *** не се признава за виновен - твърди,че всичко е една постановка,искали са да го
натопят; на 06.05.2019 г. е разговарял
с непълнолетния тъжител,като е бил в колата си,не е слизал от нея и не му е нанесъл удари,предупредил го е да
не се занимава с дъщеря му,която е на 12 години,като Г. го
псувал и му се заканвал.
От събраните по
делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Х.Н.Г. е роден на ***
***,като в удостоверение за раждане са записани родители – майка Д.Р.Б. и баща Н.З.Г..
Отношенията между
семейството на непълнолетния тъжител Х.Н.Г.
и подсъдимия Н.В.Б. са влошени. Повод за това
е разпространяване на компрометиращи снимки на малолетната дъщеря на подсъдимия в интернет
пространството,като Н.Б. е обвинявал за това непълнолетния тъжител. По този
повод той е провеждал на няколко пъти разговори,както с Х.Г.,така и с
родителите му. Д.Р.Б. е подала жалба ,в която твърди че Н.Б. на
08.02.2019 година в гр.Велинград е
отправил закани и заплахи към сина й Х.Г.,като
повод за това е посоченото по-горе твърдение на подсъдимия. По повод на жалбата
е образувана прокурорска преписка вх.№ 358/2019 година на РП Велинград и вх.№ 367000-1446/2019 година по описа на РУ
Велинград. С постановление от 15.04.2019 година наблюдаващ прокурор при РП Велинград е отказал да образува
наказателно производство по посочената преписка,като в мотивите е приел,че не
са налице достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 144,ал.3 от НК – и
в жалбата и от страна на лицето спрямо,което са отправени заканите – не се
съдържа формулировка на същите,вкл. и как те са обективирани.Към
преписката са приложени саморъчни обяснения от Х.Н.Г.,в които той е посочил,че Н.Б. „Мен лично никога не е заплашвал
или удрял”. Свид.
Ч. – полицейски служител е снемал
обяснения на лицата по посочената
по-горе преписка,като в случаите когато той е записвал обясненията е писал
това,което са му казали лицата ,като в обясненията на Г. има подпис и на родител
и на детето,тъй като това е реда и за това майката е присъствала на записване
на обясненията му. Районна прокуратура Велинград е уведомила съда,че няма
образувани други заведени преписки,с
изключение на посочената по-горе,по жалби на Х.Г.,Д.Б. и Н.Г..
По повод на
отразеното в посочената по-горе жалба Д.Р.Б.
е заявила желание детето й Х.Г. да
получи професионална подкрепа от детски психолог и за това отдел „Закрила на детето” към
Дирекция „Социално подпомагане” Велинград
е започнал да работи с детето Х.Г.,като на 15.02.2019 година е проведена среща с
детето и майката,при който Д.Б. е информирала ,че сина й е обект на психически
тормоз,изразяващ се в отправяне на заплахи за физическо насилие от пълнолетно
лице,в резултат на което детето е стресирано
и не желае да излиза от дома си,като непълнолетният е потвърдил ,че се
притеснява от случващото се и е изплашен.Поради това детето с направление от
06.03.2019 г. е насочено да ползва
социална услуга от Център за обществена подкрепа Велинград за оказване на
психологическа подкрепа и след постигане на положителни резултати услугата е прекратена на 18.09.2019 г.,като
отдела продължава да наблюдава детето и семейството. По делото е представен Доклад относно
представената социална услуга с клиент Х.Н.Г.,като са описани срещи с клиента –
19.03.2019 година – скл. на договора и срещи в ЦОП –
на 16.05.,31.052019 г.,психологическо консултиране на 17.06.2019 г. и на 21.06.2019 г.,на 26.7.2019
г. провеждане на телефонен разговор. Във връзка с посоченото е разпитан като
свидетел Г.Б. - работещ като психолог
към Център за обществена подкрепа Велинград,,който установява че договора за
ползваната услуга е подписан около 20 март. 2019 г. и услугата е следвало да приключи за около 6
месеца; конкретната причина за исканата услуга е била,че спрямо детето е упражняван психически тормоз
; в разговорите майката и детето са споменавали НН.Б. ,като първоначално е
ставало дума само за психически тормоз,а от месец май и за физически. Същият
свидетел освен това установява,че е следвало
да се срещат с детето един път седмично,но това не се е случвало – майката
се е обаждала ,че детето е болно,те са звънели по телефона за да осъществяват
срещите,като преди м. май са се срещнали с детето най-много два пъти – първия
път и един път след това и не е имало
разлика в поведението на детето след първата среща; на всички срещи е
присъствала майката,детето е споделяло
че се страхува от физическа саморазправа,но не е споделяло какви са
заканите,като на 12.09.2019 година е прекратена услугата и една от причините за
това е било,че детето не посещава услугата и се е преместило в друго населено
място.
В тъжбата са
описани следните обстоятелства във връзка със случилото се на 06.05.2019 година
в около 15 часа – че тъжителят е бил с приятеля си Г.В. - прибирали са се от магазина,когато до тях е
спрял с колата си Н.В. Бакърджии,слязъл е и е започнал да го бие – удрял го
навсякъде - по лицето и цялото тяло,протекло кръв от устата му и носа,но той
продължавал да го бие,повали го на земята и продължил да го удря по тялото; на
помощ се притекъл Р.Й. *** ,той се
прибрал вкъщи с помощта на Г.В.,като чувствал силни болки по тялото. След това
в дома му дошли полицаи и линейка,бил прегледан и посъветван майка му да го закара в Пазарджик в съдебна медицина,за да бъде прегледан там.
В обясненията си подс. Н. Б. твърди,че
на 06.05.2019 година е бил на пазара с
Петър Ковачев и на един кръстопът е
срещнал тъжителя,отворил е прозореца на колата си и го попитал защо така
постъпва ,като той му отговорил – „какво можеш да ми направиш” и че вечерта ще
види за какво става въпрос,псувал го,като
в близост бил само Р.Й.,като не е слизал от колата и не е нанасял удари
на момчето,а само го заплюл. Освен това
подсъдимият твърди,че на 04.05.2019 година е спрял майката на тъжителя и й казал,че сина й не постъпва правилно,тъй
като никой няма право по социалните
мрежи да разпространява някакви
снимки,като детето му е на 12 години и близо година е малтретирано от тъжителя.
По повод на
изложеното в тъжбата и твърденията на подсъдимия са разпитани лицата,които се
сочат като очевидци на случилото се. Свид. Й.,който
се сочи като очевидец и от двете страни, твърди че познава и двете страни по делото
,като на инкриминираната дата си стоял пред магазина и е видял,че Б. е спрял с
колата си ,момчето е било на кръстопътя и нещо са си говорили ,като в момента
когато Б. си тръгнал момчето започнало да му се заканва с думите – ще видиш
довечера какво ще стане и да го псува. Същият свидетел допълва,че при спиране на колата подс.
Б. е отворил прозореца и така е разговарял с момчето,като не е слизал от МПС,
не ги е разтървавал,тъй като не са се били и е видял в колата
едно момче Петър,както и че преди това никой не е пазарувал от магазина
му и че този магазин е единствен до това кръстовище . Свид.
Й. освен това твърди,че не се страхува от подсъдимия ,но майката на тъжителя е
идвала при него да го уговаря да каже
друго – че Ники е бил момчето й. Свид. Г.В.
твърди,че на 06.05.2019 година не е присъства на инцидент ,не е бил с
тъжителя пред магазина ,като по-късно е чул от приятели,че нещо са се били
двамата,но той нищо не е видял – същият ден
е работил извън Велинград ,вечерта се е прибрал и е отишъл в дома
на непълнолетния тъжител да ги почерпи –
имал е имен ден ,тогава Х.Г. му казал,че
е бит,но не му е показвал одрасквания и не му е казал,че нещо го боли. Този
свидетел освен това твърди,че пред
сградата на съда адв. Тупева
– повереник на тъжителя ,го е учела какво да каже пред съда.Свид.
Петър Ковачев твърди,че на 06.05.2019 година
е бил с подсъдимия Б. в колата му,като на едно кръстовище Н.е казал от колата на
тъжителя да не се заяжда с дъщеря му,тъжителят започнал да му се зъби и подсъдимият
го заплюл. Този свидетел също твърди,че тъжителят се заканил на подсъдимия с
думите „довечера ще видиш какво ще стане”,напсувал го на цигански ,като и при него е идвала майката на тъжителя и е искала да свидетелства,че Н.Б. е бил сина
й,но той й отговорил,че е бил с
подсъдимия и не е имало такова нещо,както
и че не е чул семейството на тъжителя да не живее във Велинград,вижда ги често
в махалата,като не е в добри отношения с тях – бащата на тъжителя има да му
дава пари.
Въпреки че в
тъжбата не е посочен друг очевидец,а само свид. Й. и В.,в
едно от ОСЗ е посочена като свидетел очевидец и малолетната Г.Г. - братовчедка на тъжителя,която твърди че на
06.05.2019 г. е отивала до магазина с малката си
сестричка,господин Ники е спрял колата и е започнал да удря Х. с шутове и тукати,обиждал го – псувал го,като не е имало други хора –
не е имало никой пред магазина,като тя и малката и сестричка се уплашили и
започнали да пискат и да крещят ,като братовчед й преди това си е купил цигари
от магазина; всичко продължило около 20 минути,но никой не е минал,защото било
празник. По време на разпита тази свидетелка е силно притеснена и плаче и
обяснява това със страха си от подсъдимия.
Разпитан като
свидетел бащата на непълнолетния тъжител - Н.Г.,твърди че в около 18 часа на 06.05.2019 година се
прибрал в дома си и че детето му е било
пребито от бой,ревало и искало в болница; обяснява защо през месец февруари са
пуснали жалба против Б.,като същата е описана по-горе,както и че детето му е
било много уплашено и са поискали помощ от Закрила на детето. Този свидетел още
на 06.05.2019 година е отишъл в дома на Б.
да говори с него,но не е имало никой ,ходил е там и в около 20 часа,като
са му направили засада и са го пребили; описва упражнен тормоз от страна на Б.
спрямо него,сина му и съпругата му ,като за това искат да продадат къщата и да
се махат,както и че Петър Ковачев е излъгал съда,че е бил с подсъдимия.
По повод запитване от страна на съда е изпратено писмо от Началника на РУ
Велинград,в което се сочи че на 06.05.2019 година в 15:15 часа в ОДЧ е постъпил сигнал за сбиване в махала „Асфалтова база”,на
ул.”Корията” и че по повод на този сигнал на място са изпратени служители,като на място те са установили Д.Б.,която
е заявила,че Н.В.Б. е нанесъл удари на сина й Х.Н.Г.,но Б. не е установен на
място. В съдебно заседание са разпитани
полицейските служители,които са били изпратени на място по повод на подадения
сигнал – свид.Г.,Г.,Б. и У..
Свид. Г. установява,че на 06.05.2019 година са били изпратени на
място,около обяд ,като са установили майката – сочи Д.Б.,която им разказала,че е бил бит сина
й,него не са видели,имало е линейка,търсили са лицето,което тя е посочила,но не
са го намерели. Свид. Г. установява,че в светлата част на деня – на 06.05.2019
година са ходили в м.”Асфалтова база” по сигнал в ОДЧ ,имало е много хора и линейка – момчето са го преглеждали,но не
помни дали в дома му или в линейката,търсили са извършителя –били са две
патрулни коли,като в другата се е качила майката ,която ги е завела до дома на
извършителя,но не го открили. Полицейските служители съобщили на майката,че трябва да отиде в РУ
на МВР Велинград,за да подаде жалба,но тя не е сторила това. Свид. У. установява посочените по-горе обстоятелства от
колегите му,той също твърди че същия ден
не е видял нито детето,нито извършителя; майката е казала,че детето е бито,но
докторите не са констатирали такова нещо – линейката си е тръгнала и не са
взели детето с тях. Свид. Б. не си спомня подробности
за случая.
В представеното
Медицинско свидетелство за пред съда,което
не е изведено с № и дата ,издадено от
д-р С. – хирург, на името на Х.Н.Г. ,е отразена
кратка анамнеза и обективна находка – на 06.05.2019 г. ,около 15:00 часа , му е нанесен
побой.Виждат се 2 хематома с морав цвят на ляв лакет
3 х 1 см. и лява предмишница
с диаметър около 9 см.; хематом на дясна предмишница с дължина 4 см. и ширина 1 см.,охлузия
/линеарна/ в лява ретроаурикуларна
област.Освен това в медицинското свидетелство е записана диагноза : охлузия в лява задушна област; хематом на лява лакетна явка и на двете предмишници,както
и дата 07.05.2019 г. Разпитан в ОСЗ като свидетел д-р С. ,установява какъв е реда за издаване на
медицински свидетелства,като освен това за представеното по делото - в журнала на медицинските прегледи е отразен
преглед на 07.05.2019 година на Х.Н.Г. с № 47.Освен това свидетелят не се спомня всички
хора,които е преглеждал и първоначално
твърди,че е насочил момчето за преглед в Пазарджик,като впоследствие
уточнява,че е насочил бащата,а не момчето – то е имало лека телесна повреда.
Съдът е констатирал от Амбулаторен дневник,че под № 47 на 07.05.2019 година е
посочено лицето Х.Н.Г..
От
заключението съдебно-медицинската експертиза е видно,че телесните увреждания,получени от тъжителя,са
описани в медицинското свидетелство - 2 хематома с морав цвят на ляв лакет 3 х 1 см. и
лява предмишница с
диаметър около 9 см.;
хематом на дясна предмишница с дължина 4 см. и ширина 1 см.,охлузия
/линеарна/ в лява ретроаурикуларна
област. Освен това вещото лице дава заключение,че не може да се прецени кога
точно са нанесени травматичнити
увреждания,тъй като кръвонаяданията
с морав цвят могат да възникнат от 1 час до 3-4 дни след нанасяне на травмата,а
относно охлузванията не може да се прецени дали е прясно или старо,тъй като не
е описано има ли или не коричка по него,като е възможно тези увреждания да са
причинени и към 15 часа на 06.95.2019 г.; същите са причинени в резултат на действие на твърд,тъп предмет
чрез удар или притискане с или върху
такъв,като локализираните по горните крайници кръвонасядания
могат да се получат,както от удари с
ръце,така и от стискане с ръце,а охлузването в лявата задушна област може да се
причини от твърд тъпоръбест предмет,както и да
възникне и от нокти. Вещото лице определя периода на лечение – кратък,около седмица,като няма да остане негативно отражение върху
здравословното състояние на тъжителя. В ОСЗ вещото лице обясни,че в тъжбата са описани много удари,които или не
са нанесени,или са нанесени с малка сила и не са оставили следи,като с оглед на
момента на прегледа – след 36 часа,би следвало при толкова много удари да има и
други наранявания; кръвонасядането с диаметър 9 см. е голямо и може да е
нанесено от доста голям предмет,вкл. с ритник; има нанесени четири травматични
увреждания с различна локализация т.е те
няма как да са нанесени с един удар; уврежданията в областта на ръцете не са
уточнени и за това не може с категоричност да се определи механизма на
причиняването им.
С
писмо Дирекция „Национална система 112”,Районен
център 112 – Кърджали уведомява съда,че
на 06.05.2019 година в 15:10:40 ч.
е прието повикване от № **********,като обаждащата се е представила като
Д.Р.Б.; от същия номер и от същото представило се лице е прието обаждане и в
15:22:54 ч. и в 16:48:32 ч.,като този път обаждащата се не се е представила. По
повод на така проведените три разговора е
назначена техническа експертиза,изготвена от експерти към НИКК,в която е
възпроизведен текста на звукозаписите:–
при първия запис Д.Р.Б. сочи,че има
жалба срещу Ники Б., преди месец за детето й и сега го „фана”
на пътя и „утрепа” от бой ; детето й е в кървища и моли за съдействие ; детето
не може да диша,както и че преди един месец е подала жалба в полицията против
същото лице; иска да дойде полиция на място,както и че детето й има нужда от
линейка;- при втория запис Д.Р.Б. съобщава,че преди малко е звъннала за
Бърза помощ,чака и не идват,а детето й е „отрепано от
бой”;,съобщено й е,че са уведомени и Спешна помощ и полицията и Б. отново
съобщава,че дрехите на детето й са скъсани,цялото е в кръв,не може да си вземе
въздух; - при третия запис женски глас съобщава,че са се обаждали от
Велинград „Асфалтова база” ,дошли са полицаи,но са им звъннали,трябва да
отиват,но имат гости ,да се свържат и да съобщят на полицията,че ще отидат
утре,като от тел. 112 са съобщили на обаждащата се,че след като й е казано,че
трябва да отиде в полицията – значи
трябва да отиде.
Подсъдимият
Н.В.Б. е осъждан,както следва:– 1.С
Присъда,постановена по н.о.х.дело № 34/2003 г. на РС Велинград ,влязла в сила
на 12.08.2003 година,за престъпление по чл. 131,ал.1,т.1 от НК – на лишаване от
свобода за срок от 10 мес.,изпълнението на което е
отложено за срок от 3 години / по тази присъда е реабилитиран по право /; 2.С
Присъда,постановена по н.о.х.дело № 100/2003 г. на РС Велинград ,влязла в сила
на 03.12.2003 година, на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна
отговорност за престъпление по чл. 235,ал.1 от НК и му е наложено адм. наказание глоба в размер на 500 лева; 3. Със
Споразумение,одобрено по н.о.х.дело №
246/2007 г. на РС Велинград ,влязло в сила на 13.06.2007 година,за престъпление
по чл. 195,ал.1,т.2 от НК – на лишаване от свобода за срок от 4 мес.,изпълнението на което е отложено за срок от 3 години /
последиците от това осъждане са заличени на осн. чл.
88а от НК/; 4. Със Споразумение,одобрено
по н.о.х.дело № 360/2018 г. на РС Велинград ,влязло в сила на 23.08.2018
година,за престъпление по чл. 343б,ал.3
от НК – на лишаване от свобода за срок от 10 мес.,изпълнението
на което е отложено за срок от 3 години,както и на лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 година.
С оглед на горното е видно,че :
Н.В.Б. - роден на *** *** , живущ ***, български гражданин , неженен, безработен , осъждан , с основно образование, с ЕГН **********, следва да бъде признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 06.05.2019 г., в
около 15.00 часа, във Велинград на ул.“Тодора „ № 12, умишлено е причинил на Х.Н.Г. ***, с
ЕГН **********
лека телесна повреда - разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и
129 от НК, изразяваща се в 2 хематома с морав цвят на ляв
лакът 3 см/1 см и лява предмишница с диаметър 9 см; хематом
на дясна предмишница с дължина 4 см.
и ширина 1
см; охлузия
в лява ретроаурикуларна област, като бъде оправдан по обвинението за престъпление по чл.130, ал.1 от НК От доказателствата, събрани в настоящия процес, не
се установи по един безспорен и категоричен начин,че на инкриминираната дата
подсъдимия е нанесъл побой – множество удари в областта на главата и тялото на непълнолетния тъжител Х.Г. , вследствие
на което са му причинени
нараняванията,описани в медицинското свидетелство за пред съда,за да се приеме,
че му е причинил лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130,ал.1 от НК . По делото се събраха множество писмени и гласни
доказателства,от които единствения несъмнен извод,е че към 06.05.2019 година
отношенията между подсъдимия – от една страна и от друга – семейството на
тъжителя,са били влошени,както и че на посочената дата в около 15 часа на
кръстовище в м.”Асфалтова база” , в близост до магазина на свид.
Й. , се срещнали непълнолетния тъжител Х.Г. и
подс. Н. Б.,които са разговаряли и си разменили
реплики. Липсват доказателства,които по несъмнен начин да докажат обвинителната
теза – че на посоченото място и в посочените дата и час подс.
Б. е нанесъл побой – множество удари с
юмруци и ритници в областта на лицето и цялото
тяло на непълнолетния тъжител,вследствие на които той е получил
нараняванията – 2 хематома с морав цвят на ляв
лакът 3 см/1 см и лява предмишница с диаметър 9 см; хематом
на дясна предмишница с дължина 4 см.
и ширина 1
см; охлузия
в лява ретроаурикуларна област. На първо място следва да се има предвид,че в тъжбата е посочен като очевидец на побоя свид. Й.,който дори се притекъл на помощ на пострадалия,но
същият разпитан в ОСЗ твърди,че е видял подсъдимият и тъжителят да
разговарят,чул е псувни и закани от страна на тъжителя,но е категоричен,че Б.
не е слизал от колата си и не е нанасял удари
на непълнолетния тъжител. Друг очевидец – посочен в тъжбата,свид. Г.В.
твърди,че през деня не е бил с Х.Г.,видял
го е едва вечерта ,тогава той му споделил за побоя,но свид.
не е видял наранявания по приятеля си .На
второ място – в тъжбата не е посочена като очевидец на случилото се
малолетната свидетелка Г.Г.,като тя е посочена като
такава след няколко ОСЗ,но нейните показания са не само схематични,но и
неправдоподобни. Същата свидетелка твърди,че на място не е имало никой – само
тъжителя и подсъдимия,но в самата тъжба се сочи,че очевидци на случилото се са свид. Й. и свид. В. т.е тя твърди обстоятелства,които не се твърдят от
частното обвинение. Свид. Й. установява,че преди
срещата на страните на кръстовището никой не е пазарувал от магазина му,като свид. Г. установява,че малко преди срещата Х.Г. си купил цигари от магазина. Нещо повече
– тази свидетелка твърди за множество удари от характер,които биха причинили
по-сериозни наранявания на пострадалия,видно от заключението на вещото лице и
обясненията му в ОСЗ. На трето място
– изложеното в тъжбата и описаното от свид. Г., не съответства
относно нараняванията – посочени в медицинкото
свидетелство и съотв. механизма на причиняване на
същите. В тази насока е заключението на съдебно-медицинската експертиза –
че не са констатирани множество
наранявания и на места,така както е описан побоя в тъжбата,както и че за част
от нараняванията не може да определи момента на причиняването им ,с оглед на
това,че не е описано състоянието им в
момента на прегледа. От разпита на д-р С.,който е прегледал непълнолетния
тъжител и е издал мед. свидетелство,не се събраха достатъчно данни в тази
насока,тъй като той не си спомня конкретния преглед и наранявания – нещо повече
бърка го с прегледа на бащата на детето. На
четвърто място – всички твърдения за нанесения жесток побой на
инкриминираната дата и състояние на непълнолетния тъжител с много тежки
наранявания,са неправдоподобни.Майката на тъжителя Д.Б. още през м. февруари
2019 година е поискала съдействие от отдел „Защита на детето” към
Дирекция”Социално подпомагане” Велинград,сключен е договор за социална подкрепа
с ЦОП,но майката и детето не са се явявали на повече от срещите и освен това
психолога не е установил промяна на състоянието на детето през месец май в сравнение със състоянието му през м. март и
април.Въпреки подадения сигнал и
пристигналите на място две полицейски коли – никой от полицейските служители не
е видял нараненото дете,като един от тях твърди,че медицинските специалисти не
са установили наранявания,каквито твърди майката и не са взели детето с
линейката.Показателно за недоказаност на
причинени наранявания на детето е поведението на майката – същата не следи
прегледа на детето си,а тръгва с полицейската кола,за да търси извършителя. При подадения сигнал на
тел. 112 същата иска преди всичко да бъде
изпратена полиция и едва при изрично питане от страна на оператора – сочи,че иска да бъде изпратена и линейка.
Нещо повече – при третото обаждане тя иска служител на тел.112 да съобщи в
полицията,че не може да отиде там във връзка с подадения сигнал,тъй като имали
гости.Въпреки твърдението на повереника на тъжителите,че е оказан натиск върху
свидетелите от страна на подсъдимия – по делото не се събраха такива
доказателства – напротив майката на тъжителя Д.Б. е уговаряла свид. Й. и свид.Ковачев да установяват,че Б. е нанесъл побой на сина
й,а повереника на тъжителите адв. Тупева – да дава указания на
непълнолетния свид.
В. какво да говори в съда.
След посочения анализ на събраните по
делото доказателства не може да се направи извода,че обвинението е доказано по несъмнен
начин т.е една осъдителна присъда би противоречала на разпоредбата на чл.
303,ал.2 от НПК.
Предявения от Х.Н.Г. ***, с ЕГН ********** ,със съгласие на майка му Д.Р.Б. *** с ЕГН **********,граждански иск против Н. ***, с ЕГН ********** за заплащане на сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в резултат на престъпление по чл.130,ал.1 от НК , ведно с разноски по делото ,следва да бъде
ОТХВЪРЛЕН като неоснователен. Касае се за иск за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД – поправяне на вредите , причинени виновно и противоправно другиму. От изложеното до тук е видно, че
не се установи по един безспорен и несъмнен начин,че подсъдимият с противоправното си и виновно поведение / осъществяване от
обективна и субективна страна на състава на престъпление по чл. 130,ал.1 от НК / е
причинил вреда – причинил е болки и страдания на гражданския ищец Х.Н.Г. .
Съображенията на съда защо приема,че подсъдимият не е осъществил състава на
престъпление по чл. 130,ал.2 от НК ,са изложени по-горе .
Тъжителят Х.Н.Г. ***, с ЕГН ********** ,със
съгласие на майка му Д.Р.Б. *** с ЕГН **********, следва да бъде ОСЪДЕН да заплати на НИКОЛАЙ ***, с ЕГН **********, разноски
по делото в размер на 400.00 лева / четиристотин лева. Когато подсъдимият бъде признат за невиновен
разноските по дела,образувани по тъжба на пострадалия,се възлагат на частния
тъжител ,на основание чл. 190,ал.1,предл. второ от
НПК.
По горните съображения бе постановена настоящата
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :