О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер
IV - 2252 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На деветнадесети ноември,
две хиляди и осемнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ЕВТИМОВА
ДИМАНА
КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно
гражданско дело номер 1730 по описа за 2018 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството
по делото е по реда на чл.258, и сл. ГПК, вр. чл.17 ЗЗДН. Образувано е по въззивна жалба на
Д.С.П. *** – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №1929/09.10.2018г.
постановено от Бургаски районен съд по гр.д.№4880 по описа за 2018г., с което е
отхвърлена молбата на въззивницата в нейна полза да бъдат наложени мерки за
защита срещу ответницата П.С.Н., за осъществени на 02.06.18г. и 24.06.2018г. актове
на домашно насилие, като въззиваемата бъде задължена да се въздържа от извършване
на домашно насилие. Въззивницата изразява недоволство от постановеното решение
и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което молбата
за защита да бъде уважена и спрямо въззиваемата бъде наложена постоянна мярка
„въздържане от домашно насилие“.
Според въззивницата, съдът не е
взел предвид писмените доказателства: множество жалби, предупредителни писма,
медицинско свидетелство, подадената молба и писмени бележки, както и
показанията на посочената от молителката свидетелка, а е взел предвид само
показанията на посочената от ответницата свидетелка Рибова. Според
въззивницата, представените доказателства сочат на упражняван спрямо нея
физически и психически тормоз в продължение на 13 години. През целия спрямо нея
е било период е упражнявано физическо насилие, била е заплашвана с предмети,
повредени са вещи – нейна собственост, гонена е била от дома си – всичко това
се установява от представените писмени доказателства. Оспорват се твърденията
на ответницата за наличие на споразумение между двете страни относно грижите за
тяхната майка. Оспорват се показанията на св.Рибова, според която насилие
спрямо молителката не е имало. Оспорват се изводите на съда, касаещи наемател,
в правоотношение с молителката.
Претендира се с въззивното
решение в полза на молителката срещу ответницата да бъде наложена постоянна
мярка „въздържане от домашно насилие“.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното
решение е връчен на въззивната страна на 19.10.18г., чрез процесуален
представител адв.Ч.. Въззивната жалба е
подадена на 24.10.18г. - в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН. Жалбоподателката е лице,
което има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение, т.к. молбата
й по ЗЗДН е отхвърлена. Следователно жалбата е допустима.
Препис от
въззивната жалба на ищцата е връчен на ответницата П.С.Н., чрез адвокат Д. на 06.11.18г.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН са подадени писмени
възражения. В тях са изложени съображения за потвърждаване на решението. Според
въззиваемата, представените по делото жалби и предупредителни писма и
медицинско удостоверение не са относими към процеса; делото е ограничено само
по отношение на посочените в молбата дати за осъществено домашно насилие.
Показанията на св.Илиева не установяват акт на домашно насилие, т.к.
свидетелката не е очевидец, а преразказва разказ на молителката. От друга
страна св.Рибова е очевидец на случилото се на 02.06.18г. Посоченото на
24.06.18г. не съставлява акт на домашно насилие, т.к. ответницата е отправила
забележка към трето лице – наемател на ищцата.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта
на подадената въззивна жалба и писмените възражения намира, че делото следва да
бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1 ГПК, вр.
чл.247 ГПК Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №1730/18г. по описа на Бургаски
окръжен съд, в съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с
Разпореждане от 19.11.18г. – на 17.12.2018г. от 14.00 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.