Р Е Ш Е Н И Е
№ 260907 / 23.7.2021г.
гр. Перник, 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова,
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
07347
по описа на
съда за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от ЗД „БУЛ
ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87, ет. 2, чрез адв. Мариан Гочев, срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“ иск с правно основание чл. 213 КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 4256,32 лв. /четири хиляди
двеста петдест и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение в
размер на сумата 4241,32 лв. и извършени ликвидационни разноски в размер на
15,00 лв. по щета № ***, въз основа на договор за застраховка
„Автокаско”, сключен със застрахователна полица № ***, със срок на действие
27.02.2014 г. – 27.02.2015 г., за причинени на л.а. марка „Мерцедес С500”, с
рег. № ***, щети - увредени предна лява
гума, предна лява лята джанта, задна лява гума, задна лява лята джанта,
от настъпило на 25.06.2014 г. ПТП при движение по път I-6 км. 79+800 над магазин „Лидл”, вследствие преминаване
през необезопасена и несигнализирана отводнителна шахта на пътното платно, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба срещу този ответник – 25.08.2020 г., до окончателното изплащане на
вземането.
В исковата молба се
излага, че по отношение на лек автомобил „Мерцедес С500”, с рег. № ***,
собственост на И.Т.К., е сключен договор за застраховка „Автокаско” със
застрахователна полица № ***, със срок на действие от 27.02.2014 г. до
27.02.2015 г. Излага се, че на 25.06.2014 г. при управление на автомобила от И.Л.Х.
по път I-6 км. 79+800 над магазин „Лидл” в гр. Перник същият
преминал през отводнителна шахта на пътното платно, в резултат на което били
увредени предна лява гума, предна лява лята джанта, задна лява гума и задна
лява лята джанта на автомобила. Твърди се, че в ищцовото дружество била
заведена щета и след завършена оценка било изплатено застрахователно
обезщетение в размер на сумата 4241,32 лв. и извършени ликвидационни разноски в
размер на 15,00 лв. Сочи, че ответникът стопанисва пътния участък, на който е
настъпило ПТП, поради което отговаря за поправянето на щетите. По изложените
съображения се моли за уважаване на предявения иск, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска, до пълното изплащане, и присъждане на
сторените разноски за производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Оспорва механизма на настъпване на ПТП,
настъпилите вреди и причинно-следствената връзка между тях, както и наличието
на неизпълнение на ответника на задължението по поддръжка на процесния пътен
участък. Отделно от това сочи, че водачът не е съобразил скоростта на
движението на автомобила с метеорологичната обстановка и вината му изключва
отговорността на ответника. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. По изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените
разноски.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представената полица № *** от 27.02.2014 г. се
установява, че по отношение на лек автомобил
„Мерцедес С 500”, с рег. № ****, с рама № ****, е сключен договор за
застраховка „Автокаско” и „Злополука на места в МПС“ с ищцовото дружество със
срок на действие от 28.02.2014 г. – 27.12.2015 г.
Представени са общи условия на ЗД „Бул инс” АД за застраховка на сухопътни
превозни средства без релсови превозни средства „Автокаско”.
По делото е приет Протокол за ПТП № 1434164 на МВР, с удостоверяване, че е съставен
на 25.06.2014 г. без посещение на място от органите на полицията, съгласно
който „Мерцедес С 500”, с рег. № ****, управляван от И.Л.Х., при движение по път
1-6 в посока гр. Радомир в района на км 79+800 преминава през отводнителна
шахта, чийто капак е изваден и нанася следните щети на МПС: счупени 2 бр.
джанти /леви/ и скъсани 2 бр. /леви/ гуми.
От приложените по делото свидетелство за регистрация част II се установява,
че собственик на лек автомобил „Мерцедес
С 500”, с рег. № **** е И.Т.К..
Представено е свидетелство за управление на МПС на И.Л.Х. и конторлен талон
на същия водач, издаден на 10.05.2010 г.
Въз основа на уведомление и декларация за причинени щети на лек
автомобил „BMW 740”, с рег. № **** от
водач Б.К.Т., е заведена щета № 95014030102252/08.12.2014 г. при ищцовото
дружество.
Въз основа на уведомление от 25.06.2014 г. от И.Л.Х. при ищцовото дружество
е заведена щета № ***.
Съгласно извършения опис на претенция от представители на ищовото дружество
е налице увреждане на гума предна лява, джанта лята предна лява, гума задна
лява и джанта лята задна лява.
Според фактура от 04.12.2014 г., издадена от „Балкан Стар Ритейл” ЕООД с
получател ЗД „Бул Инс” АД, стойността на материалите и труда за възстановяване
на описаните щети е в размер на сумата 4241,32 лв.
От приложения по делото приемо-предавателен протокол се установява, че
ремонтът по щета с № *** е извършен от „Балкан Стар Ритейл” ООД и автомобилът е
приет от собственика без възражения на 21.11.2014 г.
С ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение от
09.01.2015 е определена сума за
получаване по № *** в размер на 441,32 лв.
С платежно нареждане от 27.02.2015 г. ищцовото дружество е заплатило на
„Балкан Стар Ритейл” ЕООД сумата 7085,26 лв. по щети-опис, включващ и
процесната.
С регресна покана изх.№ от 17.03.2015 г. е отправено искане от ищеца до
Община Перник за възстановяване на сумата 4256,3 лв., включваща изплатеното
обезщетение и ликвидационните разноски по щетата.
Съгласно писмо от Агенция „Пътна инфраструктура” – ОПУ Перник, постъпило с
вх.рег.№ 261488/17.09.2020 г. в РС-Перник, път I-6 „Кюстендил-София” е част от
републиканската пътна мрежа и се стопанисва от Агенция „Пътна
инраструктура”-ОПУ-Перник. Километър 79+800 се намира под надлез „Иван Вазов”,
а участъкът зад магазин Лидл е при км 80+000.
От показанията на свидетеля И.Л.Х., без дела и родство със страните, се
установява, че в периода между пролетта и есента на 2014 г. е участвал в ПТП. Управлявал
автомобил със скорост около 80-90 км./ч. по околовръстното на гр. Перник в
посока от гр. София към гр. Радомир, когато на един много дълъг ляв завой, по
протежението на който имало множество шахти, преминал през шахта, на която
нямало капак. В резултат на това от едната джанта липсвало парче метал, а
другата била много силно изкривена, а двете гуми били срязани. Шахтата се
намирала по периферията на левия завой на пътното платно от лявата страна откъм
манитенелата, платното било с три ленти за движение. Обадил се на КАТ, дошла
патрулка и съставила протокол.
В производството по делото са събрани специални знания чрез заключението на
вещото лице по назначената САвтЕ. Вещото лице посочва, че ПТП е настъпило в
района на Републикански път I-6, км 79+800, при ограничение на скоростта до 60
км./ч. вследствие преминаване през препятствие на пътното платно, което е
причина за увреждането на предна и задна лява джанта, както и на предна и задна
лява гума. Стойността на разходите за материали и труд без коригиращ
коефициент спрямо годината на
производство на лекия автомобил е 4241,32 лв., а при прилагане на коефициент на
овехтяване съгласно Наредба № 24/08.03.2006 г. е 3127,85 лв. Размерът на
ликвидационните разноски по щетата е 15,00 лв. Вещото лице посочва, че
произшествието е могло да бъде предотвратено от водача на лекия автомобил при
движение със скорост не по-висока от 60 км./ч., като в съдебно заседание
уточнява, че няма информация за натовареността на движението и при коя от двете
шахти в този участък е настъпило ПТП, поради което не може да се каже
категорично дали може да се избегне ПТП.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните,
приема от правна страна следното:
Договорът за застраховка между страните, настъпването на
застрахователното събитие и плащането на застрахователното обезщетение е извършено
преди влизането в сила на КЗ от 01.01.2016 г., поради което предявеният иск намира правното си основание
в чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./.
Не се спори, което се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че по
отношение на лек автомобил „Мерцедес С 500”, с рег. № ****, е сключен договор
за застраховка „Автокаско” с ищцовото дружество със срок на действие от 28.02.2014
г. – 27.12.2015 г., по който на 27.02.2015 г. на собственика на автомобила е изплатено
застрахователното обезщетение в размер на сумата 4241,32 лв. по щета № *** за
увредени предна лява гума и джанта и задна лява гума и джаната.
От събраните гласни доказателства се установява, че в периода между
пролетта и есента на 2014 г. при движение по околоврсътното на гр. Перник в
посока гр. Радомир е настъпило ПТП, вследствие преминаване през необозначено и
необезопасено препятствие на пътното платно – отворена шахта, при което били
увредени предна и задна лява гума и предна и задна лява джанта. Показанията на
свидетеля съответстват на протокола за ПТП и заключението на вещото лице
относно механизма на настъпване на ПТП, поради което съдът приема, че в срока
на действие на застрахователния договор на лек автомобил „Мерцедес С 500”, с
рег. № ****, са причинени щети, вследствие преминаване през отворена шахта на
пътното платно на път I-6 км 79+800, изразяващи се в увреждане на двете леви
гуми и джанти. Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението
на ответника, че ПТП не е настъпило по описания в исковата молба начин и
уврежданията не са в причинна връзка с преминаването на автомобила през
отворена шахта на пътното платно.
Съгласно чл.
30 от Закона за пътищата, задълженията по поддържането на
републиканските пътища са разпределени между Агенция пътна инфраструктура и
общините в зависимост от това дали пътят е в границите на урбанизираната
територия или извън нея, като това става по взаимна договореност между тях, при
условия и по ред, уредени в ППЗП.
От писмо от 17.09.2020 г. се установява, че път I-6 „Кюстендил-София” се стопанисва
от Агенция „Пътна инфраструктура”,
поради което съдът намира, че същият
отговаря за поддържането в изправност на процесния пътен участък, където е
настъпило ПТП.
От заключението на вещото лице се установява, че разходите за
възстановяване на щетите по пазарни цени са в размер на платеното застрахователно
обезщетение. Като съобрази трайната практика на ВКС в решение № 52/08.07.2010г.
по т.д.№ 652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение № 109/14.11.2011г. по т.д.№
870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, т.о.
и решение № 165/24.09.2013г. по т.д.№ 469/2012г. на ВКС, т.о., настоящият
състав счита, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие съгласно чл. 208 от КЗ /отм./, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. на КНФ. Размерът на реалната
стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени, тъй като
обезщетението се дължи по действителна стойност на увреденото имущество. За
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество, т.е. по пазарната му стойност. В случай, че бъдат представени
доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт за поправяне на
увреденото имущество, се дължи обезщетение в размер на направените за ремонта
средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума
и съответстват на реалната възстановителна стойност. В настоящия случай такива
доказателства са представени, а именно фактура за извършен ремонт, като от
заключението на вещото лице се установява съответствието между настъпилите при
застрахователното събитие повреди и описаните във фактурата части и дейности. В посочените съдебни актове,
постановени по реда на чл.290 ГПК, по
поставения въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, е прието, че застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му стойност, като при
изчисляване размера му не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
Предвид изложеното, съдът приема, че тъй като застрахователят е възстановил
вредите на увредения има право да иска от причинителя им това, което е платил,
възлизащо на сумата 4241,32 лв., както и ликвидационни разноски по щетата в
размер на обичайния за този вид дейност – 15,00 лв.
Съдът намира за недоказано възражението на ответника, че е налице нарушение
на водача на увредения лек автомобил на правилата за движение по пътищата, което
изключва отговорността му. Действително от показанията на свидетеля се
установява, че същият е управлявал автомобила със скорост над разрешената
/според заключението на вещото лице за процесния пътен участък е налице
ограничение на скоростта 60км./ч./, но според заявеното от вещото лице в
открито съдебно заседание, предвид липсата на данни за натовареността на
движението в момента на настъпване на ПТП, не може да се направи извод дали ПТП
е могло да бъде предотвратено при движение в рамките на ограничението на
скоростта. В случая пряката причина за настъпване на ПТП не е нарушението на
скоростта на движение от страна на водача на лекия автомобил, а неподдържането
на пътния участък в изправност от страна на ответника, при преминаването през
който биха настъпили вреди и при движение на МПС в рамките на ограничението на
скоростта, поради което водачът на МПС не носи отговорност за настъпването му.
С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът е установил при условията на
пълно и главно доказване поставените в негова тежест факти.
По възражението за погасяване на вземането по давност, съдът намира
следното:
Съгласно т. 14 от ППВС № 7/77 г. началният
момент, от който започва да тече погасителният давностен срок, не се отнася до
регресните суброгационни искове, които застрахователят може да предявява,
защото основанието на последните не е застрахователното правоотношение, а
фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица по силата на застраховката
и даденото от закона право на регрес. За регресните искове важи общата давност
по чл. 110 и сл. ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на
застрахователните обезщетения на правоимащите лица. В
този смисъл е и задължителната
практика на ВКС постановена по реда на по реда
на чл. 290 ГПК - решение № 173/ 30.10.2009г. по т.д. № 455/
2009г. на ВКС, ІІ т.о. и решение № 53/ 16.07.2009г. по т.д. № 356/ 2008г. на
ВКС, І т.о.
В
случая искането за замяна на ответника е направено със становището от
17.06.2020 г., а исковата молба срещу новия ответник е
депозирана на 25.08.2020 г. Съгласно чл. 228, ал. 3 ГПК ищецът може да насочи иска си срещу ответник, който не е
съгласен да встъпи в делото, но в този случай искът срещу новия ответник се смята за
предявен от деня, в който исковата молба срещу него е постъпила в съда. В случая новият ответник не е заявил
съгласие да встъпи в делото, поради което искът срещу него се смята предявен от
25.08.2020 г. Плащането на застрахователното
обезщетение от страна на ищеца е станало на 27.02.2015
г., поради което процесното вземане се явява погасено по давност.
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен поради
погасяване на вземането по давност.
По разноските:
Предвид изхода на спора
право на разноски се поражда за ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съобразно представения
списък и доказателства за извършването им, съдът приема, че ответникът е сторил
разноски за производството в размер на сумата 55,00 лв. – депозит за вещо лице
с включена такса превод, и сумата 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Т.е. общо
сторените разноски за производството са 205,00 лв., които следва да му бъдат
присъдени.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. 2, срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Македония” № 3, иск с
правно основание чл. 213 КЗ /отм./, вр. чл. 49 ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата
4256,32 лв. /четири хиляди двеста
петдест и шест лева и тридесет и две стотинки/, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4241,32
лв. и извършени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв. по щета № ***, въз основа на договор за застраховка „Автокаско”, сключен
със застрахователна полица № ***, със срок на действие 27.02.2014 г. –
27.02.2015 г., за причинени на л.а. марка „Мерцедес С500”, с рег. № ***, щети -
увредени предна лява гума, предна лява
лята джанта, задна лява гума, задна лява лята джанта, от настъпило на 25.06.2014
г. ПТП при движение по път I-6 км. 79+800 над магазин
„Лидл”, вследствие преминаване през необезопасена и несигнализирана
отводнителна шахта на пътното платно, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба срещу този ответник – 25.08.2020
г., до окончателното изплащане на вземането, поради погасяване на вземането
по давност.
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер” № 87, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония” № 3, сумата 205,00 лв. /двеста и пет лева/ – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.