Присъда по дело №1161/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 88
Дата: 14 май 2024 г. (в сила от 30 май 2024 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20242120201161
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 март 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


ПРИСЪДА
№ 88
гр. Бургас, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора М. Г. К.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20242120201161 по описа за 2024 година
, въз основа на закона и данните по делото,
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Ф. Х. Х. с ЕГН: **********, *, ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 02.09.2023 г. в гр.Бургас, кв. „Ветрен“, ул. „А*“ № 35, магазин „Бонбон“, чрез
нанасяне на удари с юмрук и с глава по главата на А. Д. Р., в качеството й на
длъжностно лице - „продавач-консултант“ към „*“ЕООД, ЕИК *, при изпълнение на
службата й, причинил на Р. лека телесна повреда, изразяваща се в подутина на главата,
главоболие, световъртеж и гадене, довели до болка, поради което и на основание чл.
131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, вр. с чл. 78а от НК, вр. с чл. 304, ал. 5 НПК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000,00 (хиляда) лева.

ОСЪЖДА на основание чл. 52, вр. с чл. 45 ЗЗД Ф. Х. Х. с ЕГН: ********** да
заплати на А. Д. Р. с ЕГН ********** сумата в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща обезщетение за причинените на Р. неимуществени вреди от
1
престъплението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1500 лева до
първоначално предявения размер от 5000 лева, като недоказан.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК
подсъдимия Ф. Х. Х. с ЕГН: ********** да заплати в полза на Държавата по сметка на
Районен съд гр. Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 60 (шестдесет)
лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск, а на
основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати и сумата от 5,00 (пет) лева по сметка на Районен
съд Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист, в случай че се пристъпи към издаването на такъв.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 Ф. Х. Х. с ЕГН: ********** да заплати на
А. Д. Р. с ЕГН ********** сумата от 800 (осемстотин) лева, представляващи
сторени от гражданския ищец разноски.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 Ф. Х. Х. с ЕГН: ********** да заплати по
сметка на ОДМВР-гр.Бургас сумата от 153,83 лв. (сто петдесет и три лева и
осемдесет и три стотинки), представляващи сторени в досъдебната фаза
разноски.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – пет броя дискове, приложени
по ДП, да останат приложени по делото в срока му на съхранение в архив, след което
да се унищожат заедно с делото по предвидения в ПАС ред.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от
днес пред БОС.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите


МОТИВИ към Присъда № 88/14.05.2024 г. по НОХД № 1161/2024 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Ф. Х. Х. с ЕГН: **********, с който той е обвинен в това, че на 02.09.2023 г. в
гр. Бургас, кв. „******************, чрез нанасяне на удари с юмрук и с глава по главата на
А. Д. Р., в качеството й на длъжностно лице - „продавач-консултант“ към „*“ ЕООД с ЕИК:
*, при изпълнение на службата й, причинил на Р. лека телесна повреда, изразяваща се в
подутина на главата, главоболие, световъртеж и гадене, довели до болка – престъпление по
чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
В първото съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане предявения от А.
Р. граждански иск срещу подсъдимия, с който се иска Х. да бъде осъден да й заплати сумата
в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди
от престъплението. Съдът конституира А. Р. като граждански ищец в производството.
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият Х. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Пледира за признаване на Х. за виновен и за определяне на наказание
„Пробация“, включваща три пробационни мерки.
Повереникът на гражданският ищец – адв. Г. Я.– БАК пледира за уважаване на
гражданския иск изцяло. Заявява, че действително не може да ангажира конкретни
доказателства за реалния размер на претърпените неимуществени вреди, но счита, че с оглед
характера и начина на извършване на деянието, то и претендираната сума се явява
справедлива.
Гражданският ищец се присъединява към казаното от неговия повереник.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. Л. – БАК се присъединява към становището на
РП-Бургас, относно авторството на деянието, но счита, че в конкретният случай неговият
подсъдим е реабилитиран по право, поради което и спрямо него следва да намерят
приложение правилата на чл. 78а НК – да бъде освободен от наказателна отговорност и да
му се наложи административно наказание „Глоба“ в минимален размер. По отношение на
гражданския иск счита, че същият е доказан по основание, но не и по размер, доколкото
гражданският ищец не е ангажирал доказателства за претърпените неимуществни вреди в
претендирания размер.
Подсъдимият Х. заявява, че се присъединява към казаното от неговия защитник, а в
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

1
Подсъдимият Ф. Х. Х. с ЕГН: ********** е *********************************
До датата на деянието Х. е бил осъждан няколко пъти както следва:
По НОХД № 274/2001 г. на РС-Берковица, в сила от 04.12.2001 г., му е било
наложено наказание „Обществено порицание“. Това наказание е било изпълнено на
18.12.2001 г.
По НОХД № 309/2004 г. на РС-Берковица, в сила от 11.11.2004 г., Х. е бил освободен
от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е било наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 550 лева. Няма данни за изпълнение на това наказание, като
на 06.07.2011 г. делото е било унищожено поради изтекъл срок на съхранение.
По НОХД № 338/2006 г. на РС-Берковица, в сила от 03.10.2006 г., му е било
наложено наказание „Обществено порицание“.
По НОХД № 216/2008 г. на РС-Берковица, в сила от 24.06.2008 г., му е било
наложено наказание „Пробация“ и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Това
наказание е било изпълнено на 17.03.2009 г.
По НОХД № 764/2010 г. на РС-Смолян, в сила от 31.03.2011 г., му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от 3 години, както и наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца. Наказанието „Глоба“ е било
погасено по давност на 11.04.2022 г.
По НОХД № 328/2016 г. на РС-Берковица, в сила от 24.10.2016 г., му е било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева. За изпълнението на това наказание е бил
издаден изпълнителен лист на 24.10.2016 г., след което вземането е било присъединено на
12.12.2016 г. към изпълнително дело № 12020016368/2002 г. на НАП- Велико Търново, офис
Монтана. След присъединяването няма предприети никакви изпълнителни действия.
Свидетелката А. Р. работила на длъжност „продавач-консултант“ търговско
дружество „*“ ЕООД, с управител А. Н. Служебните си задължения изпълнявала в магазин
за хранителни стоки „Б.“, находящ се в ************.
На 02.09.2023 г. св. Р. била втора смяна на работа за времето от 14.00 ч. до 22.00 ч.
Около 15.30 ч. на същата дата пред магазина се намирали подсъдимият Ф. Х. и приятелят му
- св. Г. П.. Двамата консумирали алкохол. П. се обадил на негов приятел - св. Ф. И. да ги
вземе от магазин „Б.“ с автомобила си, за да ги откара по домовете им. Св. И. пристигнал
пред магазина с автомобила си. С него била приятелката му - св. В. М.. Св. Г. П. се качил в
автомобила, а подс. Х. влязъл в магазин „Б.“, за да си закупи бира. Влизайки в търговската
част на магазина, подсъдимият взел бутилка с бира „Бургаско“ на цена 1,55 лв. и отишъл до
касата, за да я плати. Подал на св. Р. сумата от 5 лева. Тя му върнала разликата от 3,45 лв.
Подсъдимият заявил на Р., че й дал банкнота от 10 лева, поради което поискал да му върне
повече пари. Пострадалата отрекла да е взела 10 лв. и отказала да му върне повече пари.
Тогава Х. отправил към нея обидни думи, нарекъл я: „изрод“ и се заканил да я удари ако не
му върне разликата до 10 лв. След като пострадалата отказала да му върне още пари,
подсъдимият посегнал през касата и с ръка свита в юмрук ударил Р. по главата. Изплашена
от случилото се и за да избегне ново посегателство от страна на подсъдимия, св. Р. му дала 5
лева. Подс. Х. взел бирата, рестото и банкнотата от 5 лв. и напуснал магазина. Пострадалата
тръгнала след него и му казала, че възнамерява да се обади на брат си и на полицията. След
като и двамата излезли пред магазина, подсъдимият посегнал с главата си срещу св. Р. и
успял да я удари по главата. След това се качил в автомобила на св. И. и отпътували в
неизвестна посока. От удара Р. изгубила равновесие и залитнала назад като се подпряла на
метален прът.
В следствие на нанесените от подсъдимия удари с юмрук и с глава по главата на Р.,
2
пострадалата получила подутина на главата, главоболие, световъртеж и гадене. След
случилото се Р. се обадила на брат си - св. С. Р., който бил наблизо и веднага отишъл при
нея. Заварил я да плаче. Пострадалата му разказала какво се е случило и се оплакала от
болки в главата. Била изплашена. Св. Радулов подал сигнал за случая на тел. 112. На място
пред магазин „.“ пристигнали полицейски служители от Второ РУ - Бургас - свидетелите Й.
С. и К. И.. След като се запознали с фактическата обстановка, уведомили ОД-24 и било
образувано настоящото досъдебно производство.
В хода на разследването било извършено разпознаване на лице, при което
пострадалата категорично разпознала подсъдимия Ф. Х., като лицето, което и нанесло
ударите с глава и юмрук по главата.
Била назначена съдебномедицинска експертиза, която излязла със становище, че
описаните увреждания, са причинили на пострадалата болка и са в резултат от действието
на твърди тъпи предмети, каквито могат да са ударите с части от човешкото тяло — глава
и/или ръце.
Подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за причиняване на лека
телесна повреда на длъжностно лице, при изпълнение на службата му, като в последвалия
разпит заявил, че желае да се ползва от правото си да не дава обяснения.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
от подсъдимия Х. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство
доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: А. Р. (л. 17-19, л.
23 и л. 30 от ДП); Г. П.(л. 22 от ДП); К. К. (л. 24 от ДП); Н. К. (л. 25 от ДП); Ф. И. (л. 26 от
ДП); В. М. (л. 27 от ДП); К. И. (л. 31 от ДП); Й. С. (л. 33 от ДП); Г. Т. (л. 32 от ДП) и С.
Р. (л. 34 от ДП) .
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 34-35 от съдебното
производство); писмо от НАП-Велико Търново (л. 19 от съдебното производство); писмо от
РС „ИН“ – Монтана (л. 20 от съдебното производство); писмо от РС – Смолян (л. 22 от
съдебното производство); писмо от РС-Берковица, ведно с документи (л. 24-29 от съдебното
производство); трудов договор и длъжностна характеристика (л. 20-21 от ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 63 от ДП); писмо от тел. 112, ведно с диск (л. 84-85 от ДП); писма
от ЦПЗ-Бургас (л. 87 и л. 89 от ДП) и медицински документи (л. 64-79 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за разпознаване на лице, ведно с
фотоалбум (л. 35-36 от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства, ведно с
фотоалбум (л. 37-43 от ДП) и протокол за изготвяне на веществени доказателствени
средства (л. 44-46 от ДП).
От експертизите: съдебно медицинска експертиза (л. 59-60 от ДП) и съдебно-
техническа експертиза (л. 51 – 55 от ДП).

Съдът прецени събраните в хода на производството доказателства на основание чл.
373, ал. 3 НПК, като не констатира съществени противоречия, несъответствия и
непоследователност, които да разколебават направеното от Х. признание. Предвид същата
разпоредба първоинстанционният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.
С оглед пълнота следва да се посочи и че съдът кредитира показанията на св. И. св.
3
С. – полицейски служители, доколкото видно от показанията им – те не са провели
разузнавателни беседи, а само са посетили местопроизшествието и са разказали какви
възприятия са имали от това. Именно поради това и за тях не е в сила забраната на чл. 118,
ал. 2 НПК (Доп. - ДВ, бр. 18 от 2024 г.).
Съдът кредитира всички приложени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени по предвидения в НПК ред, не
са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените експертизи, като ги
намира за задълбочени и научно обосновани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 131,
ал. 1, т. 1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
В конкретния случай от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия с активни действия, изразяващи се в нанасяне на удари с ръка и глава в главата
на пострадалата, които удари са довели до подутина на главата, главоболие, световъртеж и
гадене, които от своя страна са реализирали медико-биологичния признак „болка“. Видно от
приетата СМЕ – причинено е телесно увреждане, без разстройство на здравето, а само
„болка“, разбирана като – „краткотрайно преживяване на неприятно усещане
произтичащо от физическото въздействие” (т. 16 от ППВС № 3/1979 г.). Съдебната
практика (ППВС 3/1979 г.) е категорична, че ако се касае до причинена болка и/или
страдание, без разстройство на здравето, то това увреждане следва да се квалифицира по чл.
130, ал. 2 НК, както правилно е направено в случая.
Престъплението е извършено спрямо „длъжностно лице“. Това е така, защото от
фактическа страна в обвинителния акт е описано, че Р. е заемала длъжността „продавач-
консултант”, с връчени й чужди пари в това й качество. Несъмнено това не е ръководна
длъжност, а длъжност по изпълнение и описателно сочи за признаците на чл. 93, т. 1, б. ”б”
НК на специалното качество на пострадалия от инкриминираното деяние. Видно от
доказателствата по делото и най-вече от длъжностната характеристика на Р. - на същата е
възложено от управителя на дружеството да изпълнява със заплата, работа, свързана с
пазене и управление на имущество на дружеството. Продавачът е имал задължението да
пази поверената му от дружеството стока и платежните документи, придружаващи стоката.
Бил е длъжен да приеме от името на дружеството извършеното плащане на предоставените
му стоки за продажба. Бил е длъжен получените от купувача пари и документи и да ги
отчете обратно в счетоводството на дружеството, поради което и по мнение на съда – Р.
притежава качеството „длъжностно лице“ по смисъла на чл. 93, т. 1, б. ”б” НК. Изрично в
този смисъл е и практиката на касационната инстанция, постановена по напълно идентични
казуси, като например - Решение № 458/ 04.12.2009 г. по н.д. 506/2009 г. и III н.о. на ВКС.
С Тълкувателно решение № 56 от 1.VI.1961 г. по н. д. № 36/61 г., ОСНК е изяснен
въпросът кога деянието е осъществено „при изпълнение на службата“, като е прието, че това
е така, когато деянието е извършено по време и място на извършване на съответните
служебни дейности от страна на пострадалия. Безспорно е, че в случая - по време на
получаване на нараняванията Р. е била по време и на мястото на изпълнение на трудовите
си задължения, поради което и правилно е прието, че се касае за причиняване на телесна
4
повреда на длъжностно лице „при изпълнение“ на службата му.
При извършване на престъплението подсъдимият е действал умишлено при форма на
вината „пряк умисъл“. От интелектуална страна Х. е съзнавал, че нанасяйки удари в главата
на пострадалата, неминуемо ще засегне физическата й неприкосновеност и ще й причини
телесни увреждания. Съзнавал е и че тя действа в качеството си на продавач – консултант в
магазина. От волева страна – подсъдимият е искал причиняването на телесната увреда на
пострадалата, което се доказва от неговото поведение.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една години или „Пробация“.
В същото време по отношение на подсъдимия са налице законовопредвидените
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ до три години,
когато е умишлено;
2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; нито са налице множество престъпления.
В тази връзка съдът следва да посочи, че действително до датата на деянието Х. е бил
няколкократно осъждан, но по мнение на съда – той се е реабилитирал за тези му
осъждания. Това е така доколкото по НОХД № 274/2001 г. на РС-Берковица, видно от
отбелязването в самия бюлетин – на 18.12.2002 г. е настъпила реабилитация по реда на чл.
86, ал. 1, т. 3 НК. При това положение за останалите осъждания на лицето реабилитация
може да настъпи само по реда на чл. 88а НК и то ако са налице предпоставките за всички
осъждания – чл. 88а, ал. 4 НК. В случая всички предпоставки по всички осъждания са
налични.
По НОХД № 338/2006 г. на РС-Берковица, в сила от 03.10.2006 г., на Х. е било
наложено наказание „Обществено порицание“, за което няма данни кога е изпълнено, но при
всички случаи от тогава за изминали изискуемите две години (чл. 88а, ал. 1, вр. с чл. 82, ал.
1, т. 5 НК) или изпълнението е погасено по давност (три години абсолютна изпълнителска
давност) и след това е изтекъл двугодишния срок за реабилитация – (т.е. при всички случаи
най-късно на 03.10.2011 г. е настъпила реабилитация по чл. 88а НК и за това осъждане).
По НОХД № 216/2008 г. на РС-Берковица, в сила от 24.06.2008 г., му е било
наложено наказание „Пробация“ и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“. Това
наказание е било изпълнено на 17.03.2009 г., поради което и двугодишният срок за
реабилитация е изтекъл на 17.03.2011 г.
По НОХД № 764/2010 г. на РС-Смолян, в сила от 31.03.2011 г., му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието изпълнение е било отложено с
изпитателен срок от 3 години, както и наказание „Глоба“ в размер на 100 лева и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 9 месеца. Наказанието „Глоба“ е било
погасено по давност на 11.04.2022 г., а изпитателният срок е изтекъл на 31.03.2014 г. При
това положение и съобразно постановките, залегнали в Тълкувателно решение № 2/2018 г.
на ОСНК на ВКС – „ако наказанието глоба не е изпълнено и е наложено наред с други
наказания, които са изпълнени, за да започне да тече срокът за реабилитация, трябва
5
възможността за изпълнение на глобата да е погасена по давност..“. В конкретния случай
това е сторено и освен, че е изтекъл реабилитационният срок, след изтичането на
изпитателния срок (5 години от 31.03.2014 г. – т.е. до 31.03.2019 г.), то и наказанието
„Глоба“ е погасено по давност, много преди извършване на инкриминираното деяние.
По НОХД № 328/2016 г. на РС-Берковица, в сила от 24.10.2016 г., му е било
наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева. За изпълнението на това наказание е бил
издаден изпълнителен лист на 24.10.2016 г., след което вземането е било присъединено на
12.12.2016 г. към изпълнително дело № 12020016368/2002 г. на НАП- Велико Търново, офис
Монтана. След присъединяването няма предприети никакви изпълнителни действия. При
това положение и съобразно възприетото в цитираното по-горе Тълкувателно решение –
„реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато за събирането й
е образувано изпълнително производство, след последователното изтичане на
давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК и сроковете
по чл. 86 – 88а от НК. В тези случаи през времето от образуването до прекратяването на
изпълнително производство абсолютна давност не тече“, но тече обикновена такава. Това
означава, че с последното изпълнително действие на 12.12.2016 г. давността е прекъсната и
доколкото не са били извършвани други изпълнителни действия – то и тази давност е
изтекла на 12.12.2018 г. и от там е започнал да тече срок за реабилитация, който е изтекъл на
12.12.2020 г.
При това положение съдът счита, че за всички осъждания на Х. е настъпила
реабилитация по чл. 88а НК, поради което и той се води неосъждан и няма пречка спрямо
него да се приложи институтът на чл. 78а НК.
Вярно е, че по НОХД № 309/2004 г. на РС-Берковица, в сила от 11.11.2004 г., Х. е бил
вече освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК и му е било наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 550 лева, което се явява пречка за
повторното приложение на чл. 78а НК по силата на чл. 78а, ал. 1, б. „б“ НК. Съдът обаче
отчита, че съгласно разясненото в Тълкувателното решение – „институтът на чл. 78а от
НК е приложим повторно по отношение на лице, което вече е било освобождавано от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание, ако не е заплатило
наложената глоба и за събирането й е образувано изпълнително производство, но
вземането е погасено по давност. В този случай, освен давностния срок, следва да е
изтекъл и срок, равен на този по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК“. В случая няма данни дали и кога
е било образувано изпълнително производство за събиране на това вземане, поради
унищожаването на делото, но при всички случаи, дори да се вземат най-дългите давностни
срокове за погасяване на вземането по давност (10 години) и към тях да се прибави срокът
по чл. 86, ал. 1, т. 3 НК (1 година), то при всички положения изискуемите срокове за
повторно приложение на чл. 78а НК са изтекли много преди инкриминираното деяние.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че към датата на инкриминираното деяние
Х. е бил неосъждан и спрямо него не е съществувала пречка за повторно прилагане на чл.
78а НК, заради което и съдът е длъжен да го освободи от наказателна отговорност,
доколкото съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е предвидено наказание „Глоба“ в размер от
хиляда до пет хиляди лева. При определяне на конкретния размер на наказанието съдът
отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. Следва да се
отчете, че в случая агресивното поведение на подсъдимия се е ограничило до нанасянето
само на два удара, както и че в хода на разследването Х. е оказал съдействие на
разследващите.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
6
С оглед всичко гореизложено, а и отчитайки имущественото състояние на
обвиняемия (той е безработен), съдът счита, че размерът на наказанието следва да се
определи при превес на смекчаващите обстоятелства, към минималния предвиден в закона, а
именно – „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По гражданския иск:

По отношение на предявения срещу подс. Х. граждански иск за обезвреда на
причинените на пострадалата неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление,
съдът намери тази претенция за безспорно установена и категорично доказана по основание,
предвид решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и
вината на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата за неимуществените вреди причинени
от престъпното деяние, съдът по реда на чл. 52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните
указания, дадени в ППВС 4/1968 г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на пострадалата, продължителността на изпитваните болки, както и
причинения стрес, срам и дискомфорт. Тук съдът следва да посочи, че на Р. са причинени
най-леките възможни съставомерни увреди – лека телена повреда, без разстройство на
здравето. Не е било необходимо провеждането на лечение, приемането на медикаменти,
посещаването на специалист, не е била причинена времена нетрудоспособност и т.н. В този
контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда на неимуществените вреди в следствие
извършеното престъпление за основателен и доказан, но само до размер от 1500 лева,
поради което и намери претенцията за горницата над 1500 лева, до пълния размер на
предявения иск от 5000 лева за недоказана. Освен това пострадалата не е ангажирала
никакви конкретни доказателства, които да сочат на претърпени по-големи вреди, които да
налагат по-голяма компенсация. Съдът счита, че с така уважената претенция в пълнота биха
могли да се обезвъзмездят причинените на пострадалата неимуществени вреди, поради
което и размерът се явява справедлив.

По разноските:

По делото има сторени разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимият беше
признат за виновен в извършване на вмененото му престъпление, както и беше уважен
гражданския иск срещу него - на основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК,
подс. Х. следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на Районен съд -
Бургас следващите се по делото държавни такси, а именно: 60 лева - държавна такса върху
уважената част от гражданския иск, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК и държавна
такса в размер на 5.00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към
издаването на такъв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият следва да заплати в полза на ОДМВР-
Бургас сторените в досъдебното производство разноски в размер на 153,83 лева, както и на
същото правно основание - да заплати на гражданския ищец сторените и доказани от него
разноски в размер на 800 лева за възнаграждение на повереник.
7

По веществените доказателства:

По делото има приобщени веществени доказателства – пет брой дискове, които
предвид характеристиките си, следва да останат приложени по делото в срока на неговото
съхранение в архив, след което да бъдат унищожени заедно с делото по предвидения в ПАС
ред.





По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
8