Решение по дело №161/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Н. Д. Х. от [населено място], с [ЕГН], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], против Решение №16 от 28.02.2024 год., постановено по АНД №15/2024 год. по описа на Районен съд - Момчилград, с което е потвърден електронен фиш серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство и с който, на Н. Д. Х. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено наказание глоба, в размер на 300.00/триста/лева.

В жалбата касаторът заявява, че обжалва изцяло посоченото решение, като неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на установените правила. Твърди на първо място, че решението е немотивирано, тъй като първоинстанционният съд не е отговорил на всички изброени в жалбата нарушения при обжалвания ЕФ. Сочи, че в решението си съдът приел, че в обжалваният ЕФ са посочени координати на мястото на което е поставената камерата и че точни координати били представени от ответника едва след подаване на жалбата и образуване на делото по изрично искане на жалбоподателя. Според касатора, налице било нарушение на закона, неясно защо прието от първоинстанционния съд. Касаторът твърди, че в направеното в ЕФ описание не била налице каквато и да било конкретна индивидуализация на мястото, на което е установено превишаване на скоростта, като излага довод, че описанието на нарушението, в това число и мястото, на което е било извършено то, следва да са ясни, точни и конкретни и да не се налага тълкуването им и че мястото на нарушението е част от съдържанието на наказателното постановление (!?) и неговото неточно посочване води до незаконосъобразност на електронния фиш. На практика, не е възможно да се установи мястото на което е поставена камерата.

На следващо място, според касатора будело изумление твърдението на първоинстанционния съд, че ЕФ не е наказателно постановление и не можело да се прилагат към него разпоредбите на ЗАНН и нещо повече, че ответникът бил одобрил формата на ЕФ и това било достатъчно според първоинстанционния съд. Касаторът твърди, че е безспорно, че електронният фиш представлява наказателно постановление (!?), в което, съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, било необходимо да се съдържа точно описание на извършеното нарушение от страна на водача и че съдът игнорирал изложените твърдения, че в процесния електронен фиш са допуснати съществени нарушения от органа – издател, както и че в него било посочено, че нарушението е било установено с помощта на автоматизирано техническо средство или система „***”. Сочи, че съгласно чл.189 от ЗДвП била създадена и т.65 към §6, съгласно която, автоматизирани технически средства са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край. Касаторът твърди, че в процесния електронен фиш не бил посочен вида на автоматизираното техническо средство/система - дали е стационарно или мобилно и че описанието му било извършено посредством абревиатура от латински, без български букви и без цялостно изписване на вида и пълното наименование на самото техническото средство и нещо повече, видно от разпоредбата на чл.11, ал.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, „в случаите на осъществяване на контрол с мобилно техническо средство по време на движение, нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административно наказателна отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни технически средства по време на движение, електронни фишове не се издават.“. Касаторът счита, че е налице грубо нарушаване правото на защита извън откровената незаконосъобразност на електронният фиш. Счита също, че предвид факта, че в процесния електронен фиш липсвало посочване на вида на автоматизираното техническо средство/система и липсвала конкретна индивидуализация на мястото на твърдяното нарушение, то радарният скоростомер не бил отчел вярно скоростта на движение на автомобила и още повече, че не ставало ясно къде е разположен знак В26 и къде точно е извършено нарушението, като местоположение на пътя, не ставало ясно и къде е било разположено автоматизираното техническо средство „***” и от коя точка е измерило скоростта. Според касатора, освен че в процесния фиш не бил указан вида на автоматизираното техническо средство/система, не било посочено и мястото на неговото разположение, за да се направи категоричен извод относно това, дали то е заснемало участъка преди или след пътен знак В26 и нямало данни къде е местоположението на знака и къде е местоположението на нарушението. Според касатора, ако се приемело, че знакът и измерената скорост се намират на едно и също място, изобщо нямало административно нарушение, защото ограничението на скоростта било след знака, а не на мястото, където същият е поставен и това място очевидно съвпадало и с мястото на твърдяното нарушение, т.е. точката за превишение на скоростта била установена на мястото на знак В26, а не след него, а освен това било възможно моторното превозно средство да не влиза в ъгъла на въздействие на радарния скоростомер. Касаторът счита, че според посоченото по-горе, не можело да бъде установено със сигурност, че същият радарен скоростомер не е обхванал движението на друг автомобил, заедно с управлявания от него автомобил. Сочи на последно място, че съдът твърди, че нямало доказателства за връчване на обжалвания фиш, независимо от факта, че към жалбата било приложено удостоверение за връчване с фиксирани дата и час на връчването. Предвид изложеното, с жалбата касаторът моли да настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, както и моли да му бъдат присъдени всички направени разноски в производството/за каквито по делото въобще няма доказателства да са били сторени от касационния жалбоподател/.

Редовно призован за съдебното заседание, касаторът Н. Д. Х., с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация - Областна дирекция на МВР - Кърджали, редовно призован, не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – гл.юрк. С. Ч., преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна и недоказана, а обжалваното решение за правилно и в съответствие с материалния закон. Сочи в същата, че от събраните доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение и че правилно е преценен размера на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. Сочи също, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Предвид изложеното, моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е потвърден обжалваният електронен фиш. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР – Кърджали, а в условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали дава становище, че обжалваното решение на Районен съд – Момчилград е правилно и законосъобразно. Счита, че посочените в него съображения не съответстват на наличните доказателства, събрани пред първата инстанция и че нарушението е безспорно установено, приложен е правилно реда за съставяне на ЕФ и същият не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна. По тези съображения, предлага да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила обжалваното решение на Районен съд – Момчилград, като правилно и законосъобразно.

Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

От изложеното в жалбата може да се изведе, че релевираното от касатора касационно основание е неправилно приложение на материалният закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение №16 от 28.02.2024 год., постановено по АНД №15/2024 год., Момчилградският районен съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300/триста/ лева, на Н. Д. Х. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], за нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система на 06.08.2023 год., в *** часа, път ***, км.*** м., посока на движение от [населено място] към ***.

В мотивите към решението Момчилградският районен съд е посочил, че с издадения Електронен фиш серия ** №*** на ОД на МВР - Кърджали, на Н. Д. Х. от [населено място], [жк], [адрес], с [ЕГН], на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, било наложено административно наказание „глоба“, в размер на 300.00 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 06.08.2023 год., в *** часа, в [област], [община], извън населено място по път ***, км.*** м., посока на движение от [населено място] към ***, с ограничение на скоростта 60 км./час, въведено с пътен знак В-26 и приспадане на толеранс от 3 км/час. Нарушението за скорост било извършено с МПС - „БМВ ***, с регистрационен номер [рег. номер], като същото било установено и заснето с автоматизирано техническо средство №***. Разрешената стойност на скоростта била 60 км/час, установената стойност на скоростта - 94 км/час, превишена стойност на скоростта - 34 км/час, което представлявало нарушение на чл.21, ал.2, във вр.с чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В мотивите е посочено на следващо място, че от приложената справка в Централа база КАТ - Кърджали се установява, че МПС, вид лек автомобил - „БМВ ***, с регистрационен номер [рег. номер], е собственост на жалбоподателя Н. Д. Х. и че е приложен и преглед на изображение, от който е видно, че на 06.08.2023 год., в *** часа, е заснето МПС: вид лек автомобил вид лек автомобил - „БМВ ***, с регистрационен номер [рег. номер], който съвпада с посочения номер в електронния фиш. Посочено е на следващо място, че е представен снимков материал на знак В-26, с означено ограничение на скоростта 60 км/час и че от представения Протокол за използване на АТСС от 07.08.2023 год. е видно, че техническо средство №*** е използвано на 06.08.2022 год., за времето от 09:30 часа до 12:50 часа, за контрол на път ***, км. *** м., посока на движение от [населено място] към ***, където е въведено ограничение на скоростта от 60 км/час, с пътен знак В 26. Отразено е също, че тази мобилна система е одобрен тип средство за измерване, съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване от БИМ №***, което е преминало и последваща проверка, което било видно от Протокол №097-СГ-ИСИС/29.06.2023 година.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна в процеса, въпреки че не било ясно, кога на жалбоподателя е връчен обжалвания ЕФ, като съдът е приел, че това обстоятелство, за което не е представено доказателство от АНО, не следва да му ограничи правото да обжалва атакувания акт, поради което съдът е приел, че жалбата е подадена в срок.

Районният съд е приел на следващо място, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, вкл. териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - посочена като ОДМВР - Кърджали. Посочил е, че няма изискване в закона, в същия да се посочва конкретно кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва, нито същият да съдържа подпис и печат на издателя му и посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът е отбелязъл, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено и още повече, че в случая бил използван утвърден образец на ЕФ от министъра на вътрешните работи.

На следващо място, районният съд е приел, че мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно, с текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението. В мотивите е посочено, че от приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационния номер на автомобила и останалите реквизити на акта. Съдът е отбелязъл в мотивите, че при така посоченото място - на територията на [община], безспорно е видна компетентността на ОД на МВР - Кърджали да издаде електронния фиш, както и компетентността на Момчилградския районен съд да се произнесе по спора. Приел е, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №***, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка.

На следващо място, Момчилградският районен съд е възпроизвел част от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. по т.д. №1/2013 год. на ВАС, след което е посочено, че с изменението на ЗДвП с ДВ от 13.03.2015 год., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто бил настоящия случай, при спазване на изискванията на Наредба №81213-532 от 12.05.2015 год., като е възпроизведено и съдържанието на нормата на §65 (Нова - ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП. Посочил е, че c последното изменение на чл.189, ал.4 от ЗДвП (ДВ, бр.54 от 2017год., в сила от 09.07.2017 год.), която редакция била в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвижда издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно - нарушението да е установено и заснето с АТС или система и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.“ Или, отсъствието на контролния орган и нарушителя било меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение. Съдът е посочил, че следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017 год. на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, с която отпаднало изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС. Предвид изложеното районният съд е посочил, че ограничението с ТР №1/26.02.2014 год. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП. Отбелязъл е също, че в това тълкувателно решение и в чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., която понастоящем била отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак, но че такова изискване нормативно към настоящия момент липсва, предвид че чл.7 от Наредбата бил отменен. Районният съд е посочил и че е налице и предвидения в чл.10 от Наредбата Протокол за използване на АТСС, от който е видно, че техническо средство №*** е използвано на 06.09.2022 год., за времето от 09:30 часа до 13:30 часа, за контрол на път ***, км.*** м., посока на движение от [населено място] към ***, с въведено ограничение 60 км/час с пътен знак В26.

Районният съд е приел, че електронният фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, т.е. установено било и заснето нарушение с АТСС, а именно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с №***, за което свидетелствал приложения клип, който съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес. Приел е, че е правилна и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно жалбоподателят бил извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал МПС със скорост 94 км/час, при разрешена скорост 60 км/час, което ограничение било въведено с пътен знак, като била приета превишена стойност на скоростта 34 км/час. Съдът е посочил, че при превишение от 41 км/час, правилно е определено и следващото се административно наказание, което съгласно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е „глоба“, в размер на 300 лева.

Въз основа на гореизложените мотиви, съдът е извел и окончателния си извод, че не са налице основания на отмяна на обжалвания електронен фиш, поради което и с поставеното решение го е потвърдил.

При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Настоящият касационен състав намира за правилни, законосъобразни и обосновани изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон, т.е. че в случая са изпълнени изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи и съответно, че не са налице твърдяните от касатора нарушения, които да са допуснати при издаването му от административнонаказващия орган.

Процесният електронен фиш, както правилно е приел и районния съд, съдържа всички реквизити за своята валидност, разписани в чл.189, ал.4 от ЗДвП и е съобразен с въведения посредством Заповед №8121з-172/29.02.2016 год. на министъра на вътрешните работи образец – същият съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Други, допълнителни изисквания към съдържанието на електронния фиш не са въведени нито с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на министъра на вътрешните работи, нито с Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 год. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, издадена също от министъра на вътрешните работи. Следва да се посочи, че съгласно последното, трето изречение на същата ал.4 на чл.189 от ЗДвП, образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи, а не от ответника, т.е. от Областна дирекция на МВР – Кърджали и не ответникът е одобрил формата на електронния фиш, каквото твърдение се съдържа в касационната жалба. За настоящия съдебен състав не подлежи на съмнение, че обжалваният електронен фиш е издаден именно по утвърдения от министъра на вътрешните работи образец.

Във връзка с оплакването в жалбата, че в процесния електронен фиш не бил посочен вида на автоматизираното техническо средство/система - дали е стационарно или мобилно и че описанието му било извършено посредством абревиатура от латински, без български букви и без цялостно изписване на вида и пълното наименование на самото техническото средство следва да се посочи, че законодателят е изключил, като задължителен елемент в съдържанието на електронния фиш, посочването на типа или вида на техническата система и на индивидуалния номер на използваното за заснемане на нарушението автоматизирано техническо средство или система/АТСС/, като в конкретния случай, в процесния ЕФ обаче ясно е посочен идентификационният номер на автоматизираното техническо средство – ***, като този идентификационен номер е вписан и в приложения и приет като доказателства по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, с Рег.№318р-10733 от 07.08.2023 год. на РУ – Кирково към ОДМВР - Кърджали.

Настоящият касационен състав намира, че за използваното в случая автоматизирано техническо средство се съдържат достатъчно доказателства в материалите по делото, т.е. в представената от ответника по жалбата административнононаказателна преписка, както и такива за неговата техническа годност. Няма никакво съмнение, че използваното автоматизирано техническо средство/АТС/, с което е установено и заснето нарушението, извършено от касатора, е ARH CAM S1, което представлява стационарно преносим уред /преносима система/ за контрол на скоростта на моторните превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, който представлява система за контрол на скоростните режими. За тази преносима система за контрол на скоростта на моторните превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1, е издадено от Българския институт по метрология, на основание чл.32, ал.1 от Закона за измерванията, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №*** от 07.09.2017 год./на л.28 от приложеното АНД №1045/2023г. на РС-Кърджали/ и същата отговаря на всички изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Във връзка с горното, съдът в настоящия състав намира за нужно да посочи също, че по административнонаказателната преписка, изпратена на Районен съд – Кърджали, е представен и Протокол от проверка №097-СГ-ИСИС от 29.06.2023 год. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер” в Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди” към Български институт по метрология/на л.28 от приложеното АНД №1045/2023г. на РС-Кърджали/. В т.1 от този протокол е посочено, че обект на проверката е преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S1, а в т.6 от протокола – Проверено средство за измерване (фабричен номер), ясно е вписано - ***, т.е. именно тази конкретна АТС от посочения тип - ARH CAM S1, със същия идентификационен /фабричен/ номер - ***, е преминала метрологична проверка, като от протокола е видно, че при проверката е установено съответствие с одобрения тип и че грешките не превишават максимално допустимите грешки за типа средство за измерване. Ясно е, предвид горното, тази че тази конкретна АТСС от посочения тип - ARH CAM S1, несъмнено представлява одобрен и отговарящ на всички изисквания за техническа изправност уред за коректно установяване на скоростта на движение на МПС и видеозаснемане. В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че и в изготвеното веществено доказателствено средство – снимката/клип/ №*** от *** год., *** часа/на л.28 от приложеното АНД №1045/2023г. на РС-Кърджали/, представено с преписката и прието като доказателство по делото, ясно е посочено, че същата е направена именно с това АТСС, с идентификационен /фабричен/ номер - ***. Предвид горното е пределно ясно, с какъв тип автоматизирано техническо средство/АТС/ е установено и заснето нарушението, като в процесния електронен фиш е посочен идентификационния му номер, като съдът намира за нужно отново да посочи, че законодателят не е включил като задължителен елемент в съдържанието на електронния фиш, посочването на типа или вида на техническата система и на индивидуалния номер на използваното за заснемане на нарушението автоматизирано техническо средство или система/АТСС/. От изложеното по-горе следва изводът, че непосочването на типа/вида на автоматизирано техническо средство или система/АТСС/ в процесния електронен фиш, не съставлява съществено нарушение при издаването му и не може да обуслови неговата незаконосъобразност, респ., да съставлява основание за отмяната му като незаконосъобразно издаден, поради което са и неоснователни оплакванията в тази насока, изложени в касационната жалба.

Съдът в настоящия състав намира за неоснователни и оплакванията в касационната жалба в насока, че в направеното в ЕФ описание не била налице каквато и да било конкретна индивидуализация на мястото, на което е установено превишаването на скоростта и че на практика, не било възможно да се установи мястото, на което била поставена камерата и че точни координати били представени от ответника едва след подаване на жалбата и образуване на делото по изрично искане на жалбоподателя. В процесния електронен фиш, като място на извършване на нарушението е посочено: „[област], [община], извън населено място, по път ***, км.*** метра, по посока на движение от [населено място] към ***, при ограничение на скоростта 60 км/час, въведено с пътен знак В26“, като съдът намира, че това описание на мястото на нарушението в предостатъчна степен изпълнява изискването на закона за посочване на конкретното място на извършване и респ. на установяване на нарушението, касаещо управление на МПС със скорост над разрешената за съответния участък от пътя извън населено място.

Следва във връзка с това оплакване да се посочи, че ЗДвП, а и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., не предвиждат, заедно с издадения електронен фиш, на нарушителя да се изпращат и разпечатки на клиповете, които съставляват доказателствата в подкрепа на обжалвания електронен фиш, както и не предвижда на нарушителя да се изпращат доказателства, съдържащи информация за участъка от пътя с описание на мястото и географските координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21 от ЗДвП, посоката на движение на автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за извършена метрологична проверка. Разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП регламентира, че при подадена в срок жалба срещу електронен фиш, в 7-дневен срок от получаване на жалбата, директорът на съответната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, или оправомощено от него лице я изпраща заедно с цялата преписка на съответния районен съд, която преписка следва да съдържа посочените по-горе доказателства в подкрепа на издадения електронен фиш. Отделно от изложеното, следва във връзка с това оплакване да се имат предвид и разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи. Така, съгласно чл.16, ал.1 от тази Наредба, данните за нарушенията се съхраняват до приключване на административнонаказателната преписка във формата и вида, изготвен от АТСС, като при необходимост същите могат да се отпечатват, а съгласно ал.3 на същия чл.16 от Наредбата, информацията по ал.1 се предоставя като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица, участващи в административния процес. В случая, информацията по ал.1 на чл.16 от Наредбата е била предоставена по делото, образувано в Районен съд – Кърджали по жалба на касатора срещу издадения му електронен фиш, изпратено по подсъдност на Районен съд - Момчилград, като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер – снимка с №***/на л.22 от приложеното АНД №1045/2023г. на РС-Кърджали/, включително снимков материал, на който се ясно вижда наличието, в началото на контролирания участък от този път, на пътен знак В-26, въвеждащ ограничението на скоростта на движение от 60 км./час, разположен непосредствено след указателна табела, на която е указано, че след известно разстояние следва разклон за [населено място]/л.27 от приложеното АНД №1045/2023г. на РС-Кърджали/, както е изпратена и снимка/л.26 от приложеното АНД №1045/2023г. на РС-Кърджали/, на която пределно ясно се вижда къде е бил разположено използваното автоматизирано техническо средство/АТС/ - непосредствено преди разклона за същото това [населено място], [община]. На приложения по административнонаказателната преписка клип/снимка/ с №*** ясно се вижда лекия автомобил, с посочената марка, модел и регистриционен номер, управляван от касатора на посочената в електронния фиш дата – 06.08.2023 год., в *** часа, в същия този контролиран участък от пътя. На клипа/снимката/ ясно е посочена локация на записа: път ***, на км.*** метра, като са посочени и GPS координати: ***, като е посочена измерената скорост на движение на превозното средство – 97 км/час, въведеното ограничение на скоростта – 60 км/час, както и е посочено, че снимката е направена на разстояние от 62 метра, при посока на задействане – приближаващ. В тази връзка с това оплакване в жалбата следва да се посочи, че като доказателство по делото е приобщен и изискуемия се, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, с рег.№318р-10233 от 07.08.2023 год. на Районно управление – Кирково към ОДМВР – Кърджали/на л.25 от приложеното АНД №1045/2023г. на РС-Кърджали/. Този протокол е доказателство относно датата на използване на конкретното АТСС, мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш.

В този Протокол с Рег.№318р-10233 от 07.08.2023 год. на ОДМВР – Кърджали, най-напред ясно е посочено в графата „дата на използване” – датата 12.07.2021 год., посочен е видът на техническото средство - ARH CAM S1, с идентификационен/фабричен/ номер - ***, като този номер е вписан и в приложения клип/снимка/ №***, ясно е посочено и мястото на контрол – път ***, на км.*** метра, посоката на движение на контролираните МПС – от [населено място] към ***, както и че контролът се осъществява на първокласен път. В протокола ясно и недвусмислено, в съответните графи е вписано, че е налице пътен знак за ограничение на скоростта – 60 км/час и че разстоянието от пътния знак с въведено ограничение на скоростта, до АТСС, е 220 метра, при посока за задействане – „приближаващ” и при стационарен режим на измерване. В същия този протокол с Рег.№318р-10233 от 07.08.2023 год. на РУ – Кирково към ОДМВР – Кърджали, като начало на работа на посочената дата, е вписан час – 09:30 часа и край на работата в 12:50 часа, с установени нарушения с това АТСС в посочения период от време - общо 91 броя, което също е вписано в протокола. Клипът/статично изображение/ №***, на който е заснето МПС – лек автомобил „БМВ ***, с регистрационен номер [рег. номер], движещо със скорост от 97 км./час, при въведено ограничение на скоростта от 60 км./час, е заснет в *** часа на 06.08.2023 год., т.е. 3 часа, 2 минути и 25 секунди, след като е било поставено начало на работа на това АТСС, на посоченото място за контрол на път ***. Както бе посочено и по-горе, разстоянието от пътния знак с въведено ограничение на скоростта 60 км/час, до АТС - ARH CAM S1, с идентификационен номер - ***, е било 220 метра, при посока за задействане – „приближаващ”, като в клипа/статично изображение/ №*** ясно е отразено, че снимката е направена на разстояние от 62 метра от АТС. От това безспорно следва, че управлявания от касатора лек автомобил, движещ се с посочената скорост, е бил сниман именно в контролирания участък от пътя с дължина 220 метра - между поставения пътен знак В-26, въвеждащ ограничението на скоростта от 60 км/час и разположеното временно пътя автоматизирано техническо средство, при посока на задействане „приближаващ” – автомобилът е сниман отпред и ясно се вижда предната регистрационна табела на същия. С всички тези, посочени по-горе доказателства, касационният жалбоподател е имал възможност да се запознае след представянето им в районния съд и съответно, да ангажира от своя страна доказателства, с които евентуално да ги опровергае, но това не е сторено от негова страна. Предвид това, настоящият касационен състав намира за неоснователни посочените по-горе оплаквания, инвокирани в касационната жалба.

Най-сетне, съдът в настоящия състав намира за несъстоятелно и позоваването в жалбата на нормата на чл.12, ал.2 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., съгласно която, „В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават.“. При внимателен прочит и анализ на цялата разпоредба, в т.ч. и на ал.1 и ал.3 на същия текст, става ясно, че тези разпоредби се отнасят за случаите, когато мобилното АТСС е монтирано в служебен автомобил, движещ се в пътнотранспортния поток и контролът за скорост се осъществява от движещ се такъв служебен автомобил. Извод за това категорично следва от разпоредбата на ал.3 на същия чл.12 от Наредбата, съгласно която, „При контрол на скоростта с мобилно АТСС във време на движение върху заснетите изображения освен данните за извършеното нарушение се отразяват и данните за скоростта на служебния автомобил или мотоциклет.“. В случая, установяването и заснемането на нарушението за скорост категорично не е извършено с АТСС, монтирано в служебен автомобил и съответно, същото не е установено и заснето по време на движение на служебен автомобил с монтирано в него АТСС, поради което ал.2 на чл.12 от Наредбата е неприложим и съответно, и този довод, изложен в касационната жалба, се явява категорично неоснователен.

Така, предвид всички изложени по-горе съображения, се налага крайния извод, че касационната жалба на Н. Д. Х. от [населено място], с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], [адрес], [ЕГН], с изложените в нея оплаквания и доводи, се явява неоснователна и недоказана, а обжалваният електронен фиш за налагане на глоба серия ** №***, издаден от ОДМВР - Кърджали, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство или система, е законосъобразно и правилно издаден, без допуснати нарушения на правилата, регламентиращи издаването на електронни фишове. След като го е потвърдил с обжалваното решение като законосъобразно издаден, Момчилградският районен съд е постановил едно материално законосъобразно решение, постановено при правилна преценка на събраните доказателства и при правилно приложение на материалния закон, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което и с решението по настоящото дело, същото следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед своевременно изразената претенция за разноски, на основание чл.6Зд, ал.4, във вр. с ал.1 от ЗАНН, следва на ответника по касация да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В случая по делото е проведено едно съдебно заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на ответника –издател на процесния електронен фиш, но същият е депозирал писмена молба с изложени в нея доводи в подкрепа на обжалваното решение, поради което следва да се присъди възнаграждение в минималния регламентиран размер от 80.00 лева. Тъй като издателят на електронния фиш е Областна дирекция на МВР - Кърджали, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо лице, следва да бъдат присъдени дължимите разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.217, ал.4, предл.І/първо/ от АПК, чл.6Зд, ал.4, вр. ал.1 и чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №16 от 28.02.2024 год., постановено по АНД №15/2024 год. по описа на Районен съд - Момчилград.

ОСЪЖДА Н. Д. Х. от [населено място], [жк], [адрес], [ЕГН], ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР – Кърджали, с адрес – [населено място], [адрес], с ЕИК ***, направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80.00/осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.