Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
Гр. Перник, 30.05.2023 година
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд – Перник в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и втори май през две хиляди и двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 80 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на О.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 1158з-4 от 02.03.2023 година на
началника на Сектор „Пътна полиция“ (СПП) при Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, с която на основание чл. 17, ал. 15, т.
1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за
издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157/01.10.2002 г.) и чл. 151, ал. 5
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), му е отказано издаването на
българско свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС).
Жалбоподателят излага съображения, че оспорената
заповед е незаконосъобразна и необоснована. Твърди, че освен всички изисквани
документи е представил и декларация по образец, с която е декларирал, че
обичайното му пребиваване е в Република България. Твърди също, че постоянният
му адрес от 06.01.2023 година е в гр. Перник, на основание договор за наем, а
до тази дата е живеел в гр. Кюстендил със семейството си, както и че има дни и
периоди, в които пребивава при семейството си, което живее в гр. Кюстендил.
Сочи, че не е адресно регистриран на друго място, не работи, няма доходи от
страната. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В проведеното съдебно заседание на 22.05.2023 година жалбоподателят,
редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Б.Б. ***, която
поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира присъждане на
съдебни разноски.
В проведеното съдебно заседание на 22.05.2023
година ответникът по жалбата – началник СПП при ОДМВР – Перник, редовно призован,
не се явява, не се представлява, и не взема становище по повод жалбата.
По
допустимостта на жалбата:
Настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник намира, че е сезиран с процесуално допустима
жалба, подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от лице, което има правен
интерес от оспорването на акт, който пряко засяга негови права и законни
интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол, поради което се дължи
разглеждането ѝ по същество.
По основателността на
жалбата:
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административен съд – Перник в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от АПК приетите
по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Със Заявление вх. № 519 от 03.02.2023 година (л. 15),
депозирано в СПП към ОДМВР – Перник, жалбоподателят О.Б. поискал издаване на
първо СУМПС.
Към заявлението си жалбоподателят приложил документите
по чл. 13, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 г.: удостоверение № 43 от
30.01.2023 г. за здравословно състояние на водач/кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на МПС (л. 17); удостоверение № 1303762 от
02.02.2023 г. за завършен курс по първа долекарска помощ (л. 18); диплома № 4870-13 от 18.06.2018 г.,
издадена от Професионална гимназия по туризъм
„Н. Й. Вапцаров“, гр. Кюстендил за завършено средно образование (л. 19);
документ (разписка) за платена такса за издаване на СУМПС и КТ (л. 25).
Към заявлението си жалбоподателят приложил декларация
(Приложение № 3 към чл. 63, ал. 4 от Инструкция № I-з-417 от 10.03.2010 г. за организацията и
технологията на работа в структурите на МВР при издаване на българските лични
документи) по чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП (л. 24), че е установил обичайното
си пребиваване в Република България (РБ) по смисъла на § 6, т. 46 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП, както и че не е притежател на валидно
СУМПС, издадено от държава – членка на Европейския съюз. В декларацията си
посочил постоянен адрес:***, както и че е установил постоянното си
местопребиваване на следния адрес: Сърбия.
В хода на образуваното административно производство са
извършени допълнителни проверки във връзка с данните в подписаната от
жалбоподателя декларация по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, касателно обичайното
пребиваване на О.Б. на територията на Република България.
Изготвена е докладна записка до началника на СПП при
ОДМВР – Перник, с рег. № 1058р-1027 от 06.02.2023 година (л. 14), от Елизабет
Иванова – системен оператор в СПП при ОДМВР – Перник, приела заявлението на О.Б..
В документа е посочено, във връзка с данните в подписаната от лицето декларация
по чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, с посочен настоящ адрес в Република Сърбия, както и
по повод разговор с лицето, проведен във време на обработката на документите му,
в който О.Б. заявил, че живее в Република Сърбия, но работи във Федерална
Република Германия, че след направена справка в „АИС БДС“ служителят
установила, че са налице данни за адрес в чужбина на заявителя – Република
Сърбия, активни данни от 18.06.2006 г. Посочено е, че лицето е уведомено, че ще
му бъде извършена допълнителна проверка във връзка с разпоредбите на Наредба № I-157/01.10.2002
г. Служителят е изразила становище, че заявителят не отговаря на изискванията
на Директива 126/2006 г. за обичайно пребиваване.
Във връзка с данните в тази докладна записка, като
част от административната преписка е приложена справка от АИС „Български
документи за самоличност“ (л. 22). От съдържанието ѝ, по отношение на
жалбоподателя се установява, както следва: жалбоподателят, български гражданин,
притежава и друго гражданство – сръбско; роден е в Република Сърбия, гр.
Босилеград; от 05.01.2023 година е с постоянен
адрес: гр. Перник,
ж.к. „***“, бл. 94, вх. Б, ет. 7, ап. 20; в периода от 18.06.2007 година до
05.01.2023 година е регистриран на три постоянни адреса в гр. Кюстендил;
регистриран е с настоящ адрес в
Република Сърбия по актуални данни от 18.06.2007 г.
Изготвена е докладна записка рег. № 1058р-1247 от
13.02.2023 година (л. 13) до началника на СПП при ОДМВР – Перник от служители
на звеното. От съдържанието ѝ се установява, че на 10.02.2023 година,
около 17:00 часа, полицейските служители, част от автопатрул 151, посетили
постоянния адрес, на който последно е регистриран заявителят – гр. Перник, ж.к.
„***“, бл. 94, вх. Б. По данни на съсед лицето не живее на посочения адрес.
Изготвена е докладна записка рег. № 1158р-1404 от
17.02.2023 г. до началника на ОДМВР – Перник, от инспектор Б. *** (л. 11). От
данните в същата се установява, че служителят е извършил проверка в АИС – ГК, в
резултат на която е констатирано, че за периода от 01.02.203 година до
15.02.2023 година, Б. е влизал в Република България за по няколко часа през
деня. Въз основа на това е направено заключение, че лицето няма обичайно
пребиваване в Република България, поради което не отговаря на изискването на §
6, т. 46 от ДР на ЗДвП. В тази връзка предложено е на началника на СПП към
ОДМВР – Перник да издаде заповед за отказ за издаване на българско СУМПС на О.Б..
Във връзка с данните в последно цитираната докладна
записка, като част от преписката е приложена справка от 21.02.2023 г. за
пътуване на лице с ЕГН ********** (жалбоподателят О.Б.) – български гражданин
(л. 26), изготвена от служител в СПП към ОДМВР – Перник. От данните в същата се
установява, че в периода 01.06.2022 година до 03.02.2023 година, О.Б. е преминавал
с автомобил през Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) „Олтоманци“ (на
границата с Република Сърбия, бел. на съда) на 17 дати, общо 34 пъти (влизане в
РБ и излизане от РБ), в периода 20.08.2022 година до 03.02.2023 година. Данните
от първата дата в посочения период – 20.08.2022 година, са за влизане на
територията на РБ, а данните от последната дата в посочения период – 03.02.2023
година, са за напускане на територията на РБ. Всяко влизане на територията на
РБ на съответна дата е последвано от напускане на територията на РБ на същата
дата, в рамките на около 3 (в повечето случаи) до 7 часа, през светлата част на
денонощието. Или, съгласно данните от приложената справка, в рамките на периода
01.06.2022 година до 03.02.2023 година (около 8 месеца) О.Б. е пребивавал на
територията на РБ общо 17 дни и за по няколко часа.
Приложено като доказателство по делото е удостоверение
изх. № 5 от 13.03.2023 година (л. 9), издадено от ЕТ „***“, гр. Кюстендил,
съгласно което О.Б., е преминал курс за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категория „В“ гр. Кюстендил, в периода от 26.12.2022
година до 30.01.2022 година, като е положил изпит по теория на 25.01.2023
година и практически изпит на 30.01.2023 година.
Със Заповед № 1158з-4 от 02.03.2023 година, началникът
на СПП при ОДМВР – Перник, на основание чл. 17, ал. 15, т. 1 от Наредба №
I-157/01.10.2002 г. и чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, отказва издаването на българско СУМПС
на О.Б., с мотиви, основани в данните в приложените документи и извършените
допълнителни проверки по повод депозираното от последния заявление – въз основа
на извършените проверка на документите, проверка в АИС на МВР и проверка на
постоянния адрес на заявителя, не е установено „обичайно пребиваване“ в
Република България по смисъла на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП. Република България
не е мястото, където лицето обикновено живее повече от 185 дни през последните
12 последователни месеца поради лични или трудови връзки.
По делото се представиха и приобщиха като писмени
доказателства заверени копия от страници на студентска книжка на О.Б. от СУ
„Св. Климент Охридски“, записан на 20.09.2018
г. като студент в 4-годишен курс на обучение за висше образование на образователно-квалификационна
степен „бакалавър“ по специалност „социални дейности“ във факултет „Педагогика“
в СУ „ Св. Климент Охридски“. Установява
се от съдържанието на така представените копия, че извършени са заверки както
следва: първи курс, зимен (л. 39) и летен (л. 41) семестър на учебната
2018/2019 г., с вписани оценки от положени семестриални изпити и в двата
семестъра; втори курс, зимен (л. 40) и летен (л. 42) семестър на учебната
2019/2020 г., с вписана оценка от положен един семестриален изпит през зимния
семестър на учебната 2019/2020 г.
По делото се представиха и приобщиха като писмени
доказателства копие на договор за наем на недвижим имот в гр. Кюстендил,
находящ се в кв. „***“, на ул. „***“ № 57, сключен на 01.03.2017 г. (л. 43 -
44) за срок от една година, считано от 01.03.2017 г., със страна по договора
като наемател – Б. Б. и посочени лицата: Лимонка Б., *** Б. и О.Б.; копие на
лична карта на лицето *** Б. (л. 45 и 46), издадена на 27.02.2017 г., с вписан
постоянен адрес:***; копие на лична карта на лицето Лимонка Б. (л. 48),
издадена на 27.02.2017 г., с вписан постоянен адрес:***; копие на лична карта
на жалбоподателя, издадена на 06.01.2023 година, с вписан в същата постоянен
адрес ***.
За изясняване фактическата страна на спора и по искане
на жалбоподателя, по делото се изслушаха показанията на свидетеля Б. И.Б..
Същият заяви пред съда, че се познава със жалбоподателя от миналата година.
Близък е с баща му от 2012 година, чието семейство живее в Кюстендил.
Предполага, че и жалбоподателят живее в Кюстендил. От миналата година О. ***, като
идеята на баща му е да е по-близо до София и да учи в София.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Оспореният административен акт е издаден от материално
и териториално компетентен орган.
Законодателят е възложил на министъра на вътрешните работи да определи
условията и реда за издаване на свидетелства за управление на моторни превозни
средства – чл. 159, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В изпълнение на тази компетентност
министърът на вътрешните работи е издал Наредба № I-157/01.10.2002 година за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
Наредбата, СУМПС се издава от структурните звена „Пътна полиция“ при областните
дирекции на МВР според постоянния адрес на лицето. В случая постоянният адрес
на жалбоподателя е в гр. Перник, видно от сезиращата съда жалба и справка – АИС
(л. 22 от делото). С оглед тези данни материално и териториално компетентен да
издаде, респективно да откаже издаване на исканото свидетелство, е органът,
издал оспорената заповед – началникът на СПП при ОДМВР – Перник. Не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в законоустановената писмена форма и има реквизитите по чл. 59, ал.
2, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК. Административният акт е и мотивиран с фактическите
и правни основания за издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК: посочени са приетите за установени факти при извършената от
административния орган проверка, както и се съдържат правните норми, обосновали
издаването на заповедта – чл. 17, ал. 15, т. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 година,
във връзка с чл. 151, ал. 5 от ЗДвП. Не е налице отменително основание по чл.
146, т. 2 от АПК.
При издаване на процесната заповед административният
орган не е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, разписани в
Наредба № I-157/01.10.2002 година, чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и общият процесуален
ред на АПК, което да обоснове отмяна на акта в условието на чл. 146, т. 3 от АПК. З
По отношение съответствие на оспорената заповед с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, СУМПС се издава на
лица, които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за
което обстоятелство подписват декларация или представят доказателство, че се
обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1 от ЗВО или в училище по ЗПУО, или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца.
Разпоредбата на § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, сочи
съдържанието на понятието „обичайно пребиваване“ – мястото, където дадено лице
обикновено живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца
поради лични или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки – поради
лични връзки, които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то
живее. За обичайно пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно
място от личните му връзки и което следствие на това последователно пребивава
на различни места в две или повече държави членки, се смята мястото, където са
личните му връзки, при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на
последното условие не е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава
членка за изпълнение на задача с определена продължителност. Следването в
университет или в друго учебно заведение не се смята за смяна на обичайно
пребиваване (т.е. представянето на доказателства от лицето, че се обучава във
висше училище по чл. 17, ал. 1 от ЗВО или в училище по ЗПУО, или в
професионален колеж в страната не по-малко от 6 месеца (чл. 151, ал. 5, предл. второ от ЗДвП) следва
да се преценява във връзка с изискването за установяване на обичайно
пребиваване конкретно за срок
повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца, регламентирано в § 6, т. 46 от ДР на
ЗДвП).
Изискването СУМПС да се издават от държавата членка по
обичайното пребиваване на лицата, както и определението на понятието „обичайно
пребиваване“, са транспонирани в българското законодателство от разпоредбата на
чл. 7, параграф 1, буква д), съответно от чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 20.12.2016 г. (Директива 2006/126/ЕО,
Директивата).
Освен изискването лицето да е живяло повече от 185 дни
през последните 12 месеца на територията на страната поради лични и/или трудови
връзки, разпоредбите на чл. 12 от Директивата, респективно § 6, т. 46 от ДР на
ЗДвП, визират и друга хипотеза, в
изпълнение на един от основните европейски принципи за свободно движение на
хора и свобода на избор при упражняване правото на труд – изрично е
регламентирано, че ако трудовите връзки на лицето са на различно място от
личните му връзки, и вследствие на това лицето последователно пребивава на
различни места в две или повече държави членки, за място на обичайно
пребиваване се счита мястото, където са личните му връзки, при условие че
лицето редовно се връща там.
Жалбоподателят е поискал издаване на СУМПС от
началника на СПП при ОДМВР – Перник. Декларирал е, че обичайно пребивава на
територията на Република Сърбия, посочил е постоянен адрес в Република България
– в гр. Перник към момента на подаване на заявлението, и в гр. Кюстендил от
18.06.2007 г. до 05.01.2023 година. В жалбата си О.Б. не отрича липсата на
трудови връзки на територията на РБ. Твърди наличието на лични връзки в РБ, тъй
като семейството му живее в гр. Кюстендил.
С оглед безспорното по делото обстоятелство, че
жалбоподателят няма трудови връзки, на установяване в процесното производство
подлежи наличието на лични връзки в продължение на повече от 185 дни през
последните 12 месеца на територията на РБ или фактът на обучение във висше
училище по чл. 17, ал. 1 от Закона за висшето образование или в училище по
Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж в
страната не по-малко от 6 месеца през последните 12 последователни месеца (арг.
от §6, т. 46, изр. последно от ДР на ЗДвП и чл. 7, §1, б. “д” от Директивата).
Жалбоподателят твърди на първо място наличие на лични
връзки в РБ, тъй като семейството му живее в гр. Кюстендил.
Безспорен по делото факт е, че О.Б. е с адресни
регистрации по постоянен адрес
на територията на Република България от 27.06.2007 г., с последна такава в гр.
Перник – от 05.01.2023 година. Същевременно от приложената по делото справка от
АИС „Български документи за самоличност“ е видно, че жалбоподателят няма
регистриран настоящ адрес в
страната, съответно е регистриран с настоящ
адрес в Република Сърбия, считано от 18.06.2007 г., актуални данни и към момента
на постановяване на оспорваната заповед. Съгласно чл. 94, ал. 1 от Закона за
гражданската регистрация (ЗГР), настоящ
адрес е адресът, на който лицето живее,
съответно съгласно чл. 93, ал. 1 и ал. 5 от ЗГР, постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето
избира да бъде вписано в регистъра на населението, съответно е адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление. Действително, съгласно чл. 93, ал. 7 от ЗГР, постоянният адрес може
да съвпада с настоящия, но съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗГР, всяко лице, подлежащо
на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя
постоянен и настоящ адрес, каквито доказателства по делото не се представят.
Освен това, съгласно чл. 94, ал. 2 от ЗГР всяко лице може да има само един
настоящ адрес. Т.е. наличните по делото данни, свързани с адресната регистрация
на жалбоподателя, основано в цитираните законови разпоредби водят на извод, че О.Б.
не живее обичайно в РБ.
Освен горното, наличието или не на адресна регистрация
без съмнение е един обективните критерии, макар и несамостоятелен, за доказване
наличието на условието за обичайно пребиваване (арг. от т. 46 и т. 47 от Решение на Съда (пети състав) от 25 юни
2015 година по дело C-664/13 (VAS „Ceļu satiksmes drošības
direkcija" и Latvijas Republikas Satiksmes ministrija срещу Kaspars Nimanis) (т.
47. Всъщност член 12 от Директива 2006/126 предвижда, що се отнася до условието
за обичайно пребиваване, редица обективни критерии, които позволяват да се
установи дали кандидатът пребивава обичайно на въпросната територия.) В тази
посока и в Решение на Съда (пети състав) от 25 юни 2015 година по дело C-664/13,
се приема, че чл. 12 от Директива 2006/126/ЕО на ЕП и на Съвета от 20 декември
2006 година относно СУМПС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна
уредба на държава членка, по силата на която единственият начин, с който разполага дадено лице, което иска да
му бъде издадено или подновено СУМПС в тази държава членка, за да докаже, че отговаря на условието за
обичайно пребиваване на територията на посочената държава членка по смисъла на
чл. 12, което условие е предвидено в чл. 7, параграф 1, буква д) от
Директивата, се състои в установяването
на адресна регистрация на територията на съответната държава членка. По аргумент
на противното от цитираните решения на Съда, не е допустимо използването и на само такъв способ на доказване на “обичайно пребиваване” от
страна на лице, което иска издаване на СУМПС на територията на съответната
държава членка. Т.е. наличието на адресна регистрация на територията на
съответната държава членка, както не следва да е възприето за единствен критерий
от държавата членка, така и не може да е достатъчно доказателство, представено
от страна на лицето, установяващо обичайно пребиваване на територията на
територията на държавата членка, в случая РБ. В подкрепа на това разбиране ще
се посочи фактът на извършвани в РБ адресни
регистрации, свързано с дейност на юридически лица, гласоподаватели в изборен
процес, снабдяване с български документи за самоличност на граждани на държави
извън Европейския съюз и пр., по повод каквито порочни практики се въведе например
правилото на чл. 92, ал. 10 от ЗГР.
Вън от горното, представените от жалбоподателя
доказателства, свързани с наличието на адресни регистрации на О.Б. и
семейството му на територията на РБ, не са и релевантни към изискването за
обичайно пребиваване на територията на РБ в период повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца. Наличието на лични връзки в произволен
времеви период на територията на съответната държава членка, съответно
установяването на това обстоятелство не обуславя издаването на СУМПС от тази
държава. Следва в това производство да се установи освен наличието на лични
връзки, в случа на територията на РБ, които сочат тясна обвързаност на лицето с
мястото, където то живее, също наличие на тези връзки на територията на РБ в
продължение на период, по-дълъг от 185 дни и през последните 12 календарни месеца. Доказателствата по делото
не установяват това обстоятелство.
Видно е от приложената по делото справка от АИС – ГК,
в рамките на периода 01.06.2022 година до 03.02.2023 година (или около 8
месеца) О.Б. е пребивавал на територията на РБ общо 17 дни, и за по няколко
часа. Следва да се отчете обстоятелството, че голяма част от периода с по-чести
влизания и излизания в/от територията на РБ, съвпада с периода на провеждане на
курса придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория „В“,
положеният успешен изпит във връзка с който е обосновало и иницииране на
процесното производство.
Представеният в заверено копие по делото договор за
наем, сключен с лицето Б. Б. (сочен за баща на жалбоподателя) на 01.03.2017 г.
за срок от една година, в който са вписани още три лица, за които се твърди да
са семейството на жалбоподателя, е относим към периода до 01.03.2018 г., т.е. ирелевантен към изискването за обичайно
пребиваване освен поради лични
връзки (в случая със семейството на жалбоподателя) на територията на РБ, също и повече от 185 дни през
последните 12 последователни месеца, относимо към датата на депозиране на
заявлението за издаване на българско СУМПС – 03.02.2023 година.
Не се приемат за релевантни към установяването на
обичайното пребиваване на жалбоподателя на територията на РБ и в изисквания
период, и представените по делото копия на лични карти на лица, с които
жалбоподателят твърди наличието на семейни връзки. И това независимо от вписаните
в тези документи данни за наличие на регистрация на тези лица по настоящ адрес
в гр. Кюстендил и на посочения в договора за наем адрес. Издаването на лична
карта на български граждани не е обвързано с изискване за установяване на
обичайно пребиваване, съответно и наличните данни за адресна регистрация в този
документ за самоличност не може да установи обичайното пребиваване на
семейството на жалбоподателя, с което последният обосновава наличието на лични
връзки на територията на РБ и за повече от 185 дни през последните 12 месеца
преди подаване на процесното заявление. В тази връзка и показанията на
свидетеля Б. Борисов, почиващи на предположения и съдържащи твърдения,
некореспондиращи си с доказателствата по делото относно местоживеенето на
жалбоподателя и членовете на семейството му, също не са достатъчни да обосноват
извод в друга посока.
На следващо място, макар и да не сочи това в жалбата, О.Б. се
домогва да докаже, че се обучава в учебно заведение на територията на РБ
най-малко 6 месеца през последните 12 последователни месеца. Представените по
делото копия на страници от студентска книжка на О.Б. не установяват, че
жалбоподателят е пребивавал в РБ повече от 185 дни през последните 12 месеца
преди подаване на процесното заявление. Данните в същите визират последно
период, обхващащ учебна година 2019/2020 година, т.е. най-късно до средата на
2020 година. Както вече се посочи, представени такива доказателства, с оглед
съдържанието на понятието обичайно пребиваване на територията на съответната
държава членка, съгласно което следването в университет или друго учебно
заведение не се счита за смяна на обичайно пребиваване, следва да се преценяват
във връзка с изискването за установяване на обичайно пребиваване конкретно за
срок повече от 185 дни/най-малко 6 месеца, през последните 12 последователни
месеца.
От друга страна, О.Б. изрично декларира пред
компетентния държавен орган, по реда на чл. 151, ал. 1 от ЗДвП, изрично предупреден,
че за деклариране на неверни данни носи наказателна отговорност по чл. 313 от
Наказателния кодекс, че е установил обичайното си пребиваване в Република
Сърбия (декларация на л. 24 от делото).
С оглед изложеното, по делото не се установява
жалбоподателят към момента на подаване на заявлението за издаване на българско
СУМПС да е отговарял на условието за обичайно (продължително) пребиваване на
територията на РБ по смисъла на чл. 12 от Директивата, предвидено в чл. 7,
параграф 1, буква “д”) от Директивата, съответно чл. 151, ал. 5 във вр. с § 6,
т. 46 от ДР на ЗДвП, за хипотези на първоначално издаване на СУМПС – нито
поради наличие на лични връзки на територията на РБ, нито поради обучение в
учебно заведение на територията на РБ, в период най-малко 185 дни/6 месеца от
последните 12 последователни месеца. Липсата на обективните критерии,
предвидени в чл. 17, ал. 15, т. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002 година във вр.
с чл. 151, ал. 5, във връзка с § 6, т. 46 от ДР на ЗДвП, в които разпоредби е
основана и оспорваната в настоящото производство заповед, предпоставя отказ за
издаване на българско СУМПС. Оспореният
административен акт е основан както в приложимия към установеното по фактите
материален закон, така и е съответен на неговата цел. Предвид изложеното не са
налице основания за отмяна на оспорваната заповед по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
На основание гореизложеното настоящия съдебен
състав приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и с целта на закона.
По изложените съображения жалбата следва да
бъде отхвърлена, като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски, следва да се остави без уважение.
Ответникът по делото не претендира присъждане на
съдебни разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2, предл. последно от АПК, настоящият съдебен състав на Административен съд
– Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Б., с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
Заповед № 1158з-4 от 02.03.2023 година на началника на Сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с която
на основание чл. 17, ал. 15, т. 1 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни
средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина и чл. 151, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата, на О.Б. е отказано издаването на българско свидетелство за управление
на моторно превозно средство, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/