№ 20883
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20211110163850 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от етажните собствении от етажната
собственост от адрес: /населено място/, представлявана от управителя В. Н. Н., чрез
адв. В., с която срещу Д. Р. Т. са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за сумата от общо 920,40 лева,
представляваща сбор на непогасени от ответницата задължения към етажната
собственост, както следва:
- за управление на етажната собственост за периода 01.09.2018 г. - 31.08.2021 г.
в размер на сумата от 216 лева;
- за поддръжка на общите части за периода 01.09.2018 г. – 31.08.2021 г. в
размер на сумата от 324 лева,
- такса „фирма“ в размер на 72 лева за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г.;
- разходи за неотложни ремонти, представляващи дължими от ответницата
вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 308,40 лева, като сбор от
припадащите се на ответницата суми, както следва: за 2017 г.: за почистване на
мазетата, смяна на дограма, смяна на входна врата, ремонт на асансьорно устройство,
за 2018 г.: ремонт на кран в мазетата, ремонт на ВиК общи части, за 2019 г. ремонт на
асансьора; за 2020 г. ремонт на щрангове в абонатната станция и ремонт на козирка и
стълбище.
С исковата молба ищецът твърди, че ответницата е собственик на апартамент №
28, находящ се на трети жилищен етаж в процесната сграда. Поддържа, че на
13.09.2021 г. е било взето решение етажната собственост да предприеме действия за
събиране на вземанията си от нередовните платци етажни собственици. На
проведеното общо събрание е изслушан касиерът на ЕС и въз основа на касовата книга
е констатирано, че ответницата не е заплащала задълженията си през периода 2017 г. –
1
2021 г. На 01.10.2021 г. е било поставено съобщение на външната входна врата за
изготвянето на протокола, както и самият протокол от проведеното събрание.
Поддържа, че дължимите от ответницата суми са били определени при спазване на
правилото на чл. 51 ЗУЕС. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на
разноски.
В срока за отговор ответницата оспорва исковете. Оспорва приложените
писмени доказателства относно тяхната дата, съдържание и авторство. Оспорва
редовното свикване и провеждане на общите събрания. Оспорва да притежава 6,25 %
ид.ч. от общите части на сградата, като поддържа, че същите възлизат на 1,50 % ид.ч.
Сочи, че липсва решение по чл. 17, ал. 5 ЗУЕС. Оспорва присъствените списъци към
протоколите за общите събрания. Не се установявало да са взети решения за
почистване на мазе, смяна на входна врата, ремонти на асансьор и т.н. Относно
подмяната на дограма не били разпределени сумите за плащане, дължими от всеки
собственик. Позовава се на чл. 50, ал. 2 ЗУЕС. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Счита, че не се установява спазване на правилото на чл. 51, ал. 1
ЗУЕС, с оглед което и обобщава, че такова вземане на ЕС към нея не е възникнало.
Оспорва да е получавала покана, с която да й е бил даден срок за доброволно
изпълнение. Оспорва валидността на приетите решения. Твърди, че претендираните
суми са платени. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства
поотделно и взаимовръзка, намира за установено следното от фактическа страна:
С доклада по делото и в хода на първоинстанционното производство съдът е
отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните
обстоятелства: че ответникът е собственик на апартамент № 28 в процесната сграда в
режим на етажна собственост, както и на 1,50 % идеални части от общите части на
сградата.
Като доказателство по делото е приет протокол от общо събрание на
собствениците от етажната собственост, проведено на 27.09.2021 г., съгласно който по
т. 1 от дневния ред етажните собственици са приели решение на собственика на ап. 28
да се предостави последна възможност да погаси задълженията си към касата на
етажната собственост, като ако това не бъде сторено, да се предприемат действия по
тяхното установяване и събиране по съдебен ред.
Установява се от съдържанието на протокол за проведено ОС на етажните
собственици, че на 09.02.2017 г. по т. 4 от дневния ред е взето решение до 30.03.2017 г.
да се подмени дограмата на етажните площадки. Предвиден е бюджет за
неотложен ремонт в размер на 2500 лева.
На 07.02.2018 г. е проведено общо събрание на етажните собственици от
процесната етажна собственост, на което е взето решение за съставяне на констативен
протокол по отношение на ответника във връзка с неплатените задължения към
бюджета на ЕС и същият да бъде подаден в районния съд. Съгласно това решение
ответникът дължал на ЕС сума в размер на 480,36 лева за периода 2014 г. – 2017 г. вкл.
По т. 3 от дневния ред е взето решение месечните такси за входа от 01.02.2018 г. да се
увеличи за етажи от трети до осми от 5 на 6 лева месечно, вноската към фонд
„Ремонт“, считано от 01.02.2018 г. да се увеличи за всички етажи от 5 на 6 лева.
Към този протокол е приложен констативен протокол за нарушение, съгласно
който ответницата не е погасила задълженията си за „такса вход“ за периода 2016 г. –
2017 г., както и задълженията си за ремонт на козирка, монтаж на аварийно осветление
в асансьора и чип система на асансьора (за 2015 г.) в размер на 78.80 лева, както и
задълженията си за смяна на дограма и разговорно устройство на асансьора в размер
на 141,56 лева. Протоколът е подписан от управителя на ЕС, протоколчика на
2
събранието и касиера.
На 30.11.2019 г. е проведено общо събрание на собствениците, на което са взети
решения за сключване на договор за управление с „фирма“ ЕООД, считано от
01.01.2020 г. за срок от 1 година, както и месечната такса за допълнителни разходи да
стане 9 лева.
По делото от страна на ищците е представен и протокол за проведено на същата
дата (30.11.2019 г.) общо събрание на етажните собственици. На същото е взето
решение за избиране на „фирма“ за професионален домоуправител, сключване на
договор с това дружество срещу сължимо от етажните собственици възнаграждение в
размер на 6 лева на самостоятелен обект на месец, както и да се упълномощи лице от
ЕС, което да сключи договор за управление с „фирма“ ЕООД. Взето е и решение да се
събират вноски за възнаграждение на професионалния домоуправител по 6 лева на
месец от апартамент, за поддръжка и управление да се заплаща вноска в размер на 6
лева на обитател (за етажи от трети до осми), за фонд „Ремонт и обновяване“ да се
заплаща по 9 лева на апартамент месечно. Предвидено е, че вноските се дължат от
всеки собственик, ползвател и обитател ежемесечно.
Общо събрание е било проведено и на 04.02.2021 г. На същото е взето решение
по т. 3 от дневния ред относно формиране на бюджета на ЕС, както следва: такса вход
– за етажи от трети до осми – 6 лева на човек, фонд „Ремонт“ – 15 лева на апартамент.
Представен от страна на ищците е и констативен протокол от 27.09.2021 г.
относно дължимите от ответника суми, както следва: за периода 01.09.2018 г. –
31.12.2018 г. – такса вход – 24 лева, фонд „Ремонт“ 24 лева; за периода 01.01.2019 г. –
31.12.2019 г. – такса вход – 72 лева, фонд „Ремонт“ – 72 лева; за периода 01.01.2020 г.
– 31.12.2020 г. – такса вход – 72 лева, фонд „Ремонт“ – 108 лева, такса „фирма“ – 72
лева; за период 01.01.2021 г. – 31.08.2021 г. – такса вход – 48 лева, фонд „Ремонт“ –
120 лева. Посочено е също, че ответникът е задължена за суми за неотложни ремонти,
както следва: за 2017 г. – почистване на мазе, смяна на дограма, смяна на входна врата,
ремонт на четец на асансьорно устройство, за 2018 г. – ремонт на кран в мазе, ремонт
ВиК общи части, за 2019 г. – ремонт на асансьор, за 2020 г. – ремонт на козирка вход и
стълбище, като дължими били общо 308,40 лева или сума в общ размер на 920,40 лева.
По делото са представени и други документи – касови бележки, извлечения от
договори за изработка, доставка и монтаж на ПВЦ дограма, които не са представени в
цялост, разходни касови ордери, квитанции, одобрение на оферта, допитване до
етажните собственици от 05.08.2020 г., на което е придаден вид да наподобява
протокол от общо събрание на етажните собственици.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС за осъждане на ответната
страна да плати на ищеца посочените в исковата молба и в уточняващата я молба суми.
За уважаване на така предявените искове в тежест на ищеца е да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: че ответната страна притежава
качеството собственик на обект, находящ се в сградата в режим на ЕС през процесните
периоди, както и че на проведени общи събрания на ЕС са взети решения, които
възлагат в тежест на собственика по вид и размер задължения – разходи за поддръжка
и управление на общите части, в т.ч. и за възнаграждение на професионалния
домоуправител, вноски към Фонд „Ремонт и обновяване“ във връзка с извършени в
общите части конкретни ремонтн дейности, размера на притежаваните от ответника
ид. части от общите части на сградата.
3
Ответникът следва да установи, че е изпълнил задълженията си по взетите
решения от ОС на ЕС.
От представените в производството доказателства и обявените за безспорни
между страните обстоятелства съдът приема за установено, че ответникът е
собственик на апартамент № 28, находящ се на трети жилищен етаж в процесната
сграда, в режим на етажна собственост, от която притежава и 1,50 % ид.ч. от общите
части.
Установено е на следващо място от представените по делото писмени
доказателства, че от страна на етажните собственици на проведени общи събрания са
взети решения, по силата на които са определени размерите на дължимите от етажните
собственици вноски за поддръжка и управление на общите части, както и дължимите
към фонд „Ремонт и обновяване“ вноски, в т.ч. е взето решение как да се разпределя
между етажните собственици възнаграждението, дължимо на професионалния
домоуправител в периода 01.01.2020 г. – 31.12.2020 г., като са именували същото такса
„фирма“.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗУЕС етажните собственици са длъжни да
заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и
основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, както и заплащат
разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Безспорно е
също така, доколкото това е установено със закон, че в компетентността на общото
събрание на собствениците на ЕС е да определят размера на вноските, дължими към
бюджета на ЕС, в т.ч. и на допълнителните разходи за ремонтни дейности в общите
части.
Разходите за управление и поддържане на общите части са дефинирани в § 1, т.
11 от ДР на ЗУЕС и същите включват разходите за консумативни материали, свързани
с управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните
органи и за касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване,
абонаментно обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата.
В чл. 48, ал. 1 ЗУЕС са дефинирани разходите за ремонт, обновяване,
реконструкция и преустройство, в чл. 49, ал. 1 ЗУЕС разходи за конкретен неотложен
ремонт и в чл. 50, ал. З ЗУЕС вноски за фонд "Ремонт обновяване" - същите касаят
полезни или необходими разходи. Те имат различен правен режим от консумативните
разходи за поддръжка и управление, и се разпределят според правата в етажната
собственост. Изрично правомощие, възложено от закона на ОС на ЕС, е да определя
размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване" /чл. 11, т. 7 ЗУЕС/ по
отношение на всички компоненти, от който същия се формира.
В аспекта на изложеното следва да се приеме, че задължението за плащане на
разходи за управление и поддръжка на общи части, както и на парични вноски във
фонд "Ремонт и обновяване", възниква от закона и от качеството собственик на
индивидуален обект в сграда в режим на етажна собственост, а за да стане изискуемо,
следва да е взето решение от ОС на ЕС за определяне на конкретния размер на
месечната вноска за разходи за управление и поддръжка на общи части, както и на
вноските към фонд "Ремонт и обновяване". Без да е взето решение от страна на
общото събрание на етажните собственици, за отделния етажен собственик не могат да
възникнат конкретни задължения. Именно решенията, взети от общото събрание на ЕС
като орган на управление, са основанието за възникване на задължение за всеки един
етажен собственик, в т.ч. и по отношение на формирането на бюджета на етажната
собственост.
4
В случая ищецът претендира от ответника вноски за поддръжка и управление на
общите части в общ размер на 612 лева, съобразно уточняващата исковата молба
молба от 20.12.2021 г. Ищецът в изпълнение на дадените му указания е заявил, че
претендира отделно вноски за управление, отделно вноски за поддръжка на общи
части, а също и такса „фирма“. Съобразно дадената със ЗУЕС легална дефиниция така
формулирани, всички тези вземания реферират именно към задължението на етажния
собственик да заплаща вноски за поддръжка или управление на общите части на
етажната собственост. На ищеца са били дадени достатъчно ясни и конкретни указания
съгласно разпореждане № 31350/13.11.2021 г., постановено по делото. Ето защо и въз
основа на изявленията на ищеца, следва да се приеме, че иск за заплащане на
ежемесечните вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ от страна на ищеца не е бил
предявен, доколкото в исковата молба, уточняващата я молба и всички направени в
хода на производството от ищеца изявления, нито се твърди етажните собственици да
са взели решения относно размера на задълженията към фонд „Ремонт и обновяване“,
нито съдът е сезиран с искане да осъди ответника да заплати на ищците суми към този
фонд на етажната собственост. Навсякъде ищецът си е служил с изразите „вноски за
управление и поддръжка на общите части и неотложни ремонти на входа“ – както в
обстоятелствената част на исковата молба, така и в петитума на същата. Изрично с
молбата си от 20.12.2021 г. ищецът уточнява начина, по който е формирана
претенцията му към ответника за разходи за неотложни ремонти, реферирайки към
извършените ремонти и фонд „Ремонт и обновяване“. Ето защо и съдът приема, че е
сезиран с иск за осъждане на ответника да заплати на ищците вноските за поддръжка и
управление на общите части в етажната собственост в размер на 612 лева и
припадащата му се част от разноските за извършени неотложни ремонти, за които
твърди да възлизат на сумата 308,40 лева.
По отношение на задълженията на ответника за вноски за поддръжка и
управление на етажната собственост съдът намира следното:
Настоящият състав на първоинстанционния съд приема, че разходите за
поддръжка и управление включват и възнаграждението на професионалния
домоуправител, каквото е било гласувано през 2020 г. В случая ищецът претендира
заплащането на вноските за поддръжка и управление за периода 01.09.2018 г. –
31.08.2021 г. Въз основа на представените по делото протоколи за проведени общи
събрания и взетите на същите решения, съдът намира тази претенция за основателна
за сумата 288 лева, формирана, както следва: по 6 лева на месец за поддръжка и
управление на общите части на обитател за 36 месеца (означена като такса „вход“ в
протоколите от проведени общи събрания), доколкото не е спорно, че апартаментът на
ответника се намира на трети жилищен етаж и не се твърди да е обитаван от повече от
едно лице, а въз основа на решението, взето от ОС на ЕС, проведено на 30.11.2020 г.,
се дължи и възнаграждение на професионалния управител за 2020 г. (за 12 месеца) в
размер на 6 лева на месец за апартамент.
За разликата до пълния предявен размер от 612 лева тази претенция на ищците
следва да се отхвърли като недоказана. Както се посочи и по-напред, ищецът не е
предявил самостоятелен иск за дължимите от ответника ежемесечни вноски към „Фонд
ремонт и обновяване“, макар от страна на етажните собственици да са били взети
решения за тяхната дължимост. Съобразно принципа на диспозитивното начало (чл. 6
ГПК) съдът е обвързан от пределите на търсената от ищеца защита. След като такъв
иск не е бил предявен, то и съдът не може да приеме, че предмет на спора са били и
задълженията на ответника за месечни вноски към този фонд.
По иска за припадащите се на ответника суми за извършени неотложни
ремонти в общите части на етажната собственост:
5
Чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС предвижда, че собствениците са длъжни да заплащат
разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване
и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните
идеални части от общите части.
Несъмнено е съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1 ЗУЕС, че в правомощията на
ОС на ЕС е освен да определя размера на паричните вноски към фонд "Ремонт и
обновяване"; а също да приема план за извършване на ремонти, реконструкции,
преустройства и други дейности в общите части на сградата, включително и по
изпълнение на предписаните мерки в техническия паспорт, или на други предписания
на компетентните органи, както и одобрява годишния отчет на управителния съвет
(управителя) за изпълнението му; да приема изменения в плана за извършване на
ремонти, когато се налагат непредвидени разходи. Несъменено е също така, че
решенията за извършването на ремонти на общите части се вземат от общото събрание
на ЕС, което следва да се произнесе и по финансовия аспект на ремонтните дейности –
да одобри бюджет, да гласува разходването му, вкл. ако средствата във фонд „Ремонт и
обновяване“ не са достатъчни, да вземе решение как да се разпределят тези разноски
между етажните собственици.
Глава четвърта ЗУЕС регламентира поддържането, ремонта и основното
обновяване на общите части в сграда в режим на етажна собственост. Видно е от
разпоредбите на тази глава, че разходите за ремонт, основно обновяване,
реконструкция и преустройство на общите части, за които има прието решение на
общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на
самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от
общите части на сградата (чл. 48, ал. 3 ЗУЕС).
Съгласно § 1, т. 8 и т. 9 от ДР на ЗУЕС, „необходим ремонт" е дейност за
привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с
нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите,
включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства
за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея, а „неотложен
ремонт" е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни
конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за
отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и
здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на
увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.
За извършване на необходим ремонт съгласно чл. 48, ал. 5 ЗУЕС се отпускат
финансови средства незабавно с решение на управителния съвет (управителя).
Общото събрание утвърждава направените разходи, които са удостоверени с
платежни документи. Последното предполага провеждане на събрание, на което
извършеният от УС разход (без надлежно взето решение от ОС) да бъде валидиран
именно на проведено общо събрание на етажните собственици.
Чл. 49 ЗУЕС регламентира реда за извършване на неотложен ремонт. В случаи,
когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от
неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се
отпускат финансови средства от фонда по чл. 50 ЗУЕС (фонд „Ремонт и обновяване).
Съгласно ал. 2, когато във фонда по чл. 50 липсват средства или средствата са
недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква
общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 да приеме решение за набиране на средства
за извършването на ремонта. Ал. 3 предвижда, че ако общото събрание не бъде
свикано или не вземе решение по реда на ал. 2, председателят на управителния съвет
6
(управителят) или заинтересованите лица уведомяват кмета на общината или района за
обстоятелствата по ал. 1. Съгласно ал. 4 кметът на общината или района или
оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед в срок
до един месец от уведомяването по ал. 3, с която задължава собствениците да
осъществят в определен срок ремонта по ал. 1, но не по-късно от три месеца.
Заповедта се съобщава на председателя на управителния съвет (управителя) и може да
се обжалва пред административния съд по местонахождението на етажната
собственост. Ако заповедта по ал. 4 не е изпълнена в срок или е допуснато
предварително изпълнение по нея, неотложният ремонт се извършва от кмета на
общината или района, в срок до три месеца от изтичане на срока за ремонт по ал. 4. В
тези случаи въз основа на заповедта и платежните документи за извършените разходи
се издава изпълнителен лист в полза на общината или района за събиране на вземането
по реда на Гражданския процесуален кодекс (чл. 49, ал. 5 ЗУЕС).
Разпоредбите на ЗУЕС, цитирани по-горе, са ясни и не се нуждаят от тълкуване.
Доколкото същите са установени в обществен интерес и засягат широк кръг лица,
нормите са императивни и задължителни за съобразяване от етажните собственици. За
да възникне задължение за съответния етажен собственик да финансира ремонт на
общите части в сградата в режим на етажна собственост в хипотеза извън
ежемесечните вноски, които следва да внася във фонд „Ремонт и обновяване“, или
следва да има взето решение на ОС за извършването на ремонта, или ако същият е
неотложен – взето решение за разпределение на необходимите за извършването му
средства между етажните собственици, а ако такова не е взето – действия следва да
бъдат предприети от кмета на общината или района чрез следването на установената в
закона административна процедура.
В случая по отношение на разноските за извършване на ремонти, част от които
се твърди да са дължими от ответницата, и без да се обсъжда дали те по естеството си
са били неотложни, необходими или полезни, съдът намира за необходимо да посочи,
че е било взето едно единствено решение на проведеното на 09.02.2017 г. общо
събрание на ЕС. На същото по т. 4 от дневния ред е взето решение да се подмени
дограмата на етажните площадки. Гласуван е бюджет за неотложните ремонти в
размер на 2500 лева. Не се установява кои други неотложни ремонти извън смяната на
дограмата е следвало да се включат в сумата 2500 лева. Ето защо и въз основа на това
решение, взето от общото събрание, съдът намира, че за етажните собственици е
възникнало задължение за заплащане на разходите за извършване на този ремонт,
съразмерно с притежаваните идеални части от общите части (арг. от чл. 6, ал. 1, т. 9
ЗУЕС). Съгласно молбата уточнение от 20.12.2021 г. ищецът е посочил, че разходите за
смяна на дограма са в размер на сумата 1963 лева, т.е. по-малко от 2500 лева. Ето защо
и с оглед принципа на диспозитивното начало и фактът, че страните не спорят, че
ответницата е собственик на 1,50 % ид.ч. от общите части на сградата, то и
припадащата й се част от тези разходи за ремонт възлизат на сумата 29,45 лева, за
която този иск е доказан по основание и размер.
В останалата част тази претенция на ищците подлежи на отхвърляне. Както се
посочи и по-горе, не е установено по отношение на другите ремонтни дейности, за
които се твърди ответницата да е задължена към етажната собственост, да е било взето
решение, с което общото събрание да е одобрило извършването на ремонта, а ако
същият е бил извършен в условията на неотложност – да са били одобрени разходите,
заплатени от бюджета на етажната собственост и да е гласувано етажните собственици
да внесат разноските за конкретните ремонтни дейности съразмерно на притежаваните
от тях идеални части.
За пълнота настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи, че част
7
от представените по делото писмени документи – разходни касови ордери, квитанции,
касови бонове, вкл. и именуваното допитване до собствениците не могат да послужат
за доказване на предявените от ищците претенции за извършени ремонти на общите
части в сградата. Доколкото по отношение на тези разходи ищците не установяват
общото събрание да е одобрило същите или да е взело решение за извършването им,
то и не може да се приеме, че за ответника надлежно е възникнало задължение за
заплащането им към бюджета на ЕС. Допитването до собствениците, не може да бъде
прието, че обективира взето от ОС решение. Съгласно чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протоколът
за проведено ОС следва да съдържа датата и мястото на провеждането на общото
събрание, дневният ред, явилите се лица и идеалните части от етажната собственост,
които те представляват, номера на самостоятелния обект, начина, по който са
гласували лицата – "за", "против" или "въздържал се", техен подпис, същността на
изявленията, направените предложения и приетите решения. В представения по
делото документ е означено, че е проведено анкетно допитване до собствениците.
Дори да се приеме, че е била налице хипотеза на неотложен ремонт и да е взето
решение за отпускане на средства за извършването му с решение на управителния
орган, то не е установено в настоящото производство да е проведено общо събрание,
на което тези разходи да са били одобрени и/или да е взето решение за
допълнителното им събиране от етажните собственици (още повече в случая става
ясно, че в касата е имало наличност, която да бъде разходвана за извършването на
ремонта, следователно с надлежно взето решение ОС е следвало да гласува тези
разходи да бъдат допълнително събрани от етажните собственици извън дължимите
вноски към фонд „Ремонт и обновяване“).
Съставените по отношение на задълженията на ответницата към етажната
собственост констативни протоколи не обвързват съда с възприетите в същите
констатации и не могат да бъдат ползвани като източник, от който за ответника да
произтичат конкретни финансови задължения към бюджета на ЕС.
По възражението за давност:
С оглед датата, на която исковете са предявени (09.11.2021 г.), обстоятелството,
че само вноските за поддръжка и управление са периодични вземания, и предвид
императивната разпоредба на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, съдът намира, че давността за
процесните вземания е спряла да тече за периода на извънредното положение, т.е. за
период от 2 месеца и 8 дни. Ето защо и не са налице вземания, които да са обхванати
от погасителна давност. Припадащата се на ответницата част от разходите за смяна на
дограма не са периодични такива и същите се погасяват с общата петгодишна давност,
която също не е била изтекла към предявяването на исковете.
По възраженията на ответника за недействителност, респ. липсата на взети
решения по протоколите за проведени общи събрания на етажната собственост, за
назаконосъобразно провеждане на същия, както и всички оспорвания, касаещи
обвързаността на ответника от същите:
Възраженията за нищожност и незаконосъобразност на решенията на общите
събрания на ЕС не могат да се разглеждат в настоящото производство по реда на
инцидентния съдебен контрол. Същите е следвало да се релевират по реда на чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС - с конститутивен иск за отмяна на решението на общото събрание. За да
не се приложи едно решение, е нужно същото да бъде отменено в хода на нарочно
производство и е недопустимо неговата законосъобразност да се проверява косвено в
други производства. До отмяната на решението на общото събрание то следва да се
прилага и същото обвързва етажните собственици /в този смисъл решение №
39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на ВКС, I ГО, Определение № 108 от 27.02.2018
г. на ВКС по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о., ГК и др.
8
В обобщение на изложеното искът за задължения на ответника за вноски за
поддръжка и управление на общите части е основателен за сумата 288 лева и следва
да се отхвърли за разликата до пълния размер от 612 лева, а искът за припадащите се
на ответницата разходи за ремонти на общите части следва да се уважи за сумата 29,45
лева и да се отхърли за пълния предявен размер от 308,40 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК разноски за
производството се следват и на двете страни съобразно уважената, респ. отхвърлената
част от исковете.
Ищецът е извършил разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на етажните собственици следва да се присъдят
разноски в размер на сумата 155,21 лева.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски за адвокатско
възнаграждение, които съобразно изхода от спора възлизат на сумата 196,53 лева.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Р. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: /населено място/, ет. 2,
да заплати на основание чл. 48, ал. 3, вр. ал. 8, вр. чл. 6, ал. 1, т. 8, т. 9 и т. 10 ЗУЕС на
етажните собственици от Етажната собственост от адрес: /населено място/
представлявани от управителя В. Н. Н., със съдебен адрес: /населено място/ *” № 5, *,
*, сумата 288 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска /09.11.2021 г./ до
окончателното плащане, представляваща сбор от дължимите от ответника за периода
01.09.2018 г. – 31.08.2021 г. вноски за поддръжка и управление на общите части на
сградата, находяща се на адрес: /населено място/ както и сумата 29,45 лева, ведно със
законната лихва от предявяване на иска /09.11.2021 г./ до окончателното плащане,
представляваща припадаща се на ответника част от разходите за извършен ремонт на
общи части (смяна на дограма на стълбищните площадки на сградата през 2017 г.),
като ОТХВЪРЛЯ иска за вноски за поддръжка и управление на общите части на
сградата за разликата над 288 лева до пълния предявен размер от 612 лева и иска за
припадащи се на ответника разходи за ремонтни дейности на общите части за
разликата над 29,45 лева до пълния предявен размер от 308,40 лева и за периода 2017
г. – 2021 г.
ОСЪЖДА Д. Р. Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: /населено място/, ет. 2
да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на етажните собственици от Етажната
собственост от адрес: /населено място/ представлявани от управителя В. Н. Н., със
съдебен адрес: /населено място/ *” № 5, *, *, сумата 155,21 лева, представляваща
разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА етажните собственици от Етажната собственост от адрес: /населено
място/ представлявани от управителя В. Н. Н., със съдебен адрес: /населено място/ *”
№ 5, *, *, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Д. Р. Т., ЕГН **********, със
съдебен адрес: /населено място/, ет. 2 сумата 196,53 лева, представляваща разноски за
първоинстанционното производство.
9
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10