№ 394
гр. Сливен, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222230200227 по описа за 2022 година
Производството е по повод жалба на В. И. В. против наказателно
постановление № 21-0804-003747/11.01.2022 година, издадено от Началника
на РУ в ОДМВР Сливен, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150а,
ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а
именно „Глоба“ в размер на 200 лв.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се
от адв. Л. К. от АК – Сливен, надлежно упълномощен с пълномощно по
делото. Процесуалният му представител моли НП да бъде отменено като
незаконосъобразно и неправилно.
В с.з. административно - наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
ст.юрисконсулт Дарина Конарева, в което се изразява становище по
съществото на делото, моли издаденото наказателно постановление да бъде
потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят живеел в с. Б., на ул. „М.“ №13 заедно с баба си св. М.
П. М. и двете си малки деца. На 25.12.2021 г. в късния следобед
жалбоподателят бил на гости в къщата на св. К. Н. К. и св. С. Т. К. в с. Б. , ул.
„Р. Б.“ №19, където след употреба на алкохол възникнал спор и спречкване
между него и сина на св. К. и св. К.. Жалбоподателят си тръгнал пеш заедно с
дъщерята на стопаните И.ка К. М., с която били приятели. След няколко часа
1
афектиран от спречкването преди това, жалбоподателят заедно с приятелката
си И.ка, управлявайки личния си автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ... се
придвижил до къщата на св. К. и св. К., за да се разправя с тях. Слязъл от
колата и се скарал със св. К.. След това си тръгнал. Междувременно около
21:00 часа във връзка с подаден сигнал до полицията за блудствени действия
с непълнолетна, на адреса където живеел жалбоподателят пристигнал
полицейски патрул от РУ – Сливен сектор „Охранителна полиция“.
Пристигналите на място полицаи И. С. и В. Р. установили, че В. И. В. е в
къщата си, като в спалнята бил с И.ка М. на 16 год., която била полугола в
леглото му. Забелязали, че лявото окото на жалбоподателя е насинено, а на
носа си имал открита рана, за които той разказал, че ги е получил при бой
преди това с брата на момичето. Тъй като жалбоподателят отказал да
представи на полицейските служители документ за самоличност,
възпрепятствал изпълнението на задълженията на служителите, на осн. чл.72,
ал.1, т.2 от ЗМВР бил задържан за 24 часа, като В. В. отказал да подпише
връчената му заповед за задържане. Полицейските служители, заедно с
жалбоподателя и И.ка М. посетили адреса на родителите на момичето.
Полицаите потърсили съдействие от дежурния по произшествие, поради това
на място пристигнали дежурният командир на ГООР Я. З., заедно с другия
дежурен командир на отделение Красимир Денев и полицейски инспектор И.
И.. Майката и бащата на момичето заявили, че знаят, че дъщеря им е някъде
навън, че преди това са я видели, когато жалбоподателят я докарал с колата
до тях, за да се разправя с майка й във връзка с възникналия преди това спор.
Тъй като В. В. отрекъл да е карал колата си, понеже е развалена и не може да
пали, защото нямала двигател и била пред къщата му, полицаите Я. З. и В. Р.
заедно с него отишли до неговата къща, за да проверят автомобила. МПС на
жалбоподателя било паркирано пред къщата му, като пипнали капака на
колата тя била топла, полицаите изискали ключовете на лекия автомобил и я
запалили, като се установило, че тя има двигател и като я стартирали
установили, че работи.
Във връзка с установеното при проверката и въз основа на
свидетелските показания на очевидците св. С. К. и св. К. К., командир
отделение към РУ-Сливен съставил Акт за установяване на административно
нарушение № АД9176/25.12.2021 г. на В. И. В. за нарушение на чл.150а, ал.1
от ЗДвП. Иззети като доказателство били СРМПС част II № 12010394174 и
два броя регистрационни табели № .... Жалбоподателят отказал да подпише
АУАН, поради което това било удостоверено с подписа на свидетеля Ц. Н. Ц..
Установено било, при справка с ОДЧ че СУМПС на жалбоподателя е
отнето на 03.08.2020 г. по съдебен ред и че същия има влязла в Присъда №
1019/12.08.2020 г. на РС-Сливен, по силата на която му е наложено лишаване
от право да управлява МПС за срок от 18 месеца, считано от 03.08.2020 г. до
03.02.2022г. Издадена била Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1670-000188/25.12.2021 г. от Началника на РУ в
ОДМВР Сливен на В. И. В. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на осн.
2
чл.171, т.2а,б.а от ЗДвП била прекратена регистрацията на собствения му л.а
„Ауди А4“ с рег. № СН6030АС за срок от 180 дни.
Въз основа на издадения АУАН, на В. И. В. било издадено наказателно
постановление № 21-0804-003747/11.01.2022 година от Началника на РУ в
ОДМВР Сливен, за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание
на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лв.
НП е лично получено от жалбоподателя на 03.02.2022 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице
имащо право на обжалване, разгледана по същество се явява неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява извършеното нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, описано в
съставения АУАН. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбите на
ЗДвП, редовно съставените актове се ползват с доказателствена сила до
доказване на противното. В настоящия случай констатациите по акта /който е
редовен съобразно изискванията на ЗАНН/ не бяха оборени по категоричен
начин от събраните по искане на жалбоподателя гласни доказателства.
Безспорно се установи в хода на производството, а не се спори между
страните, че въз основа на Присъда № 1019/12.08.2020 г. на РС-Сливен,
СУМПС на жалбоподателя е отнето и му е наложено лишаване от право да
управлява МПС за срок от 18 месеца, считано от 03.08.2020 г. до 03.02.2022 г.
Разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП предвижда, че за да управлява
моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-
процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. В настоящия случай се установи от свидетелските
показания както на разпитаните полицейски служители св.Я. З., св.И. С., св.В.
Р., така и от тези на очевидците на установяването на административното
нарушение св. К. К. и св. С. К., че на датата 25.12.2021 г. жалбоподателят е
управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4“ , придвижвайки се по ул.
„Люляк“ . Очевидците са възприели пряко управлението на МПС от
жалбоподателя, като са го видели когато е бил по ул. „Люляк“ до №19 ,
продължавайки към ул. „Тунджа“, като е докарал приятелката си И.ка до дома
3
й – къщата на св. К. К. и св. С. К..
Настоящият съд намира за установено и това, че съобразно приложени и
приети като доказателство по делото скици на действащия регулационен план
на с. Б., не съществува улица с наименование „Тунджа“ в класификатора на
адресите. Но от същите приложени писмени доказателства се установява и
това, че съществува улица с наименование „Люляк“ и както е видно от
скицата на с. Б., тази улица е една от големите главни улици и обхожда почти
цялото село. Доколкото се установи, че така посочените координати на
движение на жалбоподателят са установени от полицейските служители въз
основа на показанията на очевидците свидетели и съобразно GPS
координатите, които служителите на място са установили, съдът намира че
това разминаване в посочването на ул. „Тунджа“ не води до порок на АУАН и
НП. Това е така, тъй като съгл. разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в
акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на
нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Самият факт, че
е установено по безспорен начин, че жалбоподателят се е движел по улица
„Люляк“ е достатъчен да обоснове, че същият е осъществил състава на
административното нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като нередовността
в посочването на наименованието на улицата към която се е насочил е
ирелевантно.
Не беше доказано твърдението на жалбоподателя, че не е шофирал
лекия автомобил на посочената дата. От свидетелските показания на баба му
М. М. се установява, че жалбоподателят действително е работил през деня по
своята кола, което не оборва това, че в по-късен етап е шофирал именно тази
кола. Свидетелката заявява, че не е видяла внука й да излиза с колата си, но в
същото време заявява, че си е легнала с двете малки деца, за които се грижи
към 18:30-19:00 часа, а както се потвърждава от свидетелските показания на
очевидците жалбоподателят е бил видян да шофира автомобилът след този
час.
Ето защо, съдът прие, че събраните по искане на жалбоподателя гласни
доказателства не оборват презумпцията на закона, поради което издаденото
НП е правилно и законосъобразно.
При съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати
4
съществени процесуални нарушения. В акта и в НП е посочено точно и ясно
нарушението, посочени са дата и място на извършването му. Посочената и
законовата разпоредба, която е нарушена и санкционната норма, въз основа
на която се налага наказание.
Неоснователно е твърдението на процесуалния представител на
жалбоподателя, че втората страница на съставения АУАН е неистински
документ и че не е била попълнена при съставяне на акта и изготвяне на
първата страница, а по-късно и е представена по делото извънсъдебно.
Доколкото съгласно заключението на експертизата подписите на втората
страница от АУАН са положени от лицата посочени на първа страница, като
актосъставител и свидетели, няма как да представлява неистински документ.
Неистинският документ е този на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това което действително
го е съставило. В случая обаче актът е съставен от полицейския служител Я.
З. и подписът като актосъставител, съгласно експертизата, е положен именно
от него. Обстоятелството, че към административно наказателната преписка
първоначално е приложена само първата страница от акта в никакъв случай
не води до извода, който процесуалния представител на жалбоподателя
приема, а именно, че втората страница не е съществувала и е съставена по-
късно. До преди известно време, а и все още в много случаи се съставят
АУАН които се попълват само на първата страница, гърбът е празен и няма
полета за попълване. В случая е използвана нов тип бланка и вероятно
пропускът се дължи на това, че до скоро актовете се състояха само от първа
страница и същата се изпращаше с преписката в съда. В подкрепа на този
извод е и факта, че една когато съдът изрично посочи, че следа да представят
първа и втора страница, беше изпратен АУАН в цялост, като при първото му
изискване отново както и ведно с преписката беше изпратена само първата
страница.
АНО правилно е определил наказанието на жалбоподателя и съдът
намира, че то напълно съответстват на извършеното нарушение и на вината на
жалбоподателя, а освен това предвид предишната деятелност и множеството
нарушения на ЗДвП и НК, съдът счита, че с него ще се постигнат целите на
генералната и специалната превенция.
С оглед изхода на делото следва на ОД на МВР - Сливен да се присъди
5
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за
защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150 лева. Производството по
делото не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-0804-003747/11.01.2022 година, издадено
от Началника на РУ в ОДМВР Сливен, с което на В. И. В., с ЕГН **********,
с адрес: гр.Сливен, ж.к. „Сини камъни“, №24, вх.Б, ет.4, ап.16, за нарушение
на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.1
от ЗДвП, а именно „Глоба“ в размер на 200 лв., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА В. И. В., с ЕГН ********** да заплати ОД на МВР Сливен
сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6