МОТИВИ по НОХД
№ 1035/2015 г. по описа на ПРС, ХХV н.с. :
РП – ПЛОВДИВ
обвинява Д. Г.А., роден на ***г***, живеещ в същия град, български гражданин, неженен,
средно образование, осъждан за това, че на неустановена дата през месец
октомври 2012г. в гр.Пловдив,
повторно и в немаловажен случай, след като е бил осъждан за друго такова
умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №
4354/2012г. по описа на РС - Пловдив, е отнел чужда движима вещ – лаптоп „Acer Aspire” на стойност 450лв. от владението на Д.Д.М.
***, без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление
по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Прокурорът предлага
на подсъдимия да се наложи реално наказание при първоначален СТРОГ режим при
лек превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият А.
– лично и чрез защитника си адв. З. моли за минимално наказание.
Съдът, след
като се запозна с доказателствата по делото прие за установено следното:
Подсъдимият Д.
А. ***, като досега същият е осъждан три пъти за извършени престъпления от общ
характер – за кражби, като от значение за квалификацията на сегашното му
престъпно деяние, предмет на настоящия
обвинителен акт, е осъждането му по НОХД№ 4354/2012г. с определение за
одобряване на съдебно споразумение, влязло в сила на 11.10.2012г. за
престъпление по чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по което дело същият е бил
осъден на девет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е било отложено с
изпитателен срок от три години, считано от 11.10.2012г.
През есента на
2012г. св.Д.Д.М.,*** пуснал обява в сайт, че отдава
под наем една стая от жилището, в което живее. На обявата откликнал подсъдимият
Д. А. и след договаряне със св.Д.М., бил сключен
наемен договор за една стая от апартамента, в който живеел и св.М. заедно със своята приятелка – св.Н.К..
Подсъдимият А. се нанесъл в наетата стая на 03.10.2012г., като му било
разрешено да ползва и част от хола на жилището и от кухнята.
Подсъдимият
употребявал алкохол и често по тази причина не му стигали наличните пари, за да
си плаща сметките по заведенията, които посещавал в гр.Пловдив. На неустановена
дата през втората половина на месец октомври 2012г., вечерта, той отново
посетил питейно заведение и употребил алкохол. Отново не му стигнали парите и
той решил да открадне лаптопа на св.М., който бил
марка „ACER ASPIRE” със сериен номер
LXPQK *********, и по пазарна стойност към тогавашна дата струвал 450лв. След
полунощ влезнал в хола на апартамента и взел от там лаптопа на св.М. /която вещ нямал право да ползва/, но вдигнал малко
шум, от който се събудили свидетелите М. и К.. Подсъдимият бързо напуснал с
лаптопа жилището с цел да го заложи в заложна къща. След като установил, че
лаптопът му липсва св. Д.М. се свързал с подсъдимия по мобилния телефон и го
попитал къде е преносимият му компютър. Подсъдимият А. признал, че е взел
лаптопа, но излъгал собственика на вещта, че само ще покаже нещо на приятелката си - някакъв сайт по „Фейсбук”
и че ще го върне. Вместо да направи това, обаче, той пристъпил към
първоначалното си намерение да се разпореди с откраднатата вещ и на 26.10.2012г.
заложил тази вещ, вечерта към 20 часа, в заложна къща „Вангели”
ЕООД с касиер и управител на същата къща – св.Д.С..
Срещу заложената вещ получил кредит от 330лв.,които похарчил за свои нужди. В
следващите четири - пет дни подс. А. обещавал пред търсещия вещта си св. М., че
ще откупи заложения лаптоп и ще му върне вещта. Тогава св.М.,
към края на октомври 2012г. , направил проверка в заложната къща и установил, че
действително лаптопът му е заложен от подс. А. срещу сумата 330лв. Поискал да
си откупи лаптопа, като върне тези 330лв. взети от подс. А., но му било
отказано, тъй като съгласно сключения договор правото да откупува заложената
вещ имало само лицето, което е сключило този договор. Тъй като и в следващите
дни подс. А. не намерил пари, за да откупи заложения лаптоп, той решил да
напусне наетата квартира, което и направил тайно от наемодателя си, след което
преустановил контактите си с него. Като разбрал, че подс. А. няма да му върне
открадната вещ, св.М. подал оплакване до Началника на
ІV-то РУ „Полиция” - Пловдив, по повод на което било
образувано настоящето досъдебно производство. В хода на същото била открита
заложената вещ, която била доброволно предадена от управителя на заложната къща
и тя била върната на собственика й с разписка, находяща се на л.14 от
дознанието.
Така
описаните факти са признати от подс.А. по реда на
чл.371 т.2 от НПК, като са били признати от него и в разпита му, като обвиняем
в досъдебното производство съдът кредитира обясненията му, защото съпоставени с
показанията на пострадалия и всички други писмени и гласни доказателства са
напълно правдиви. Изключение от тази оценка прави твърдението на подсъдимият,
че не искал да краде лаптопа на пострадалия, а само да го заложи срещу пари
назаем, които като върне да възстанови вещта. Залагането на една вещ срещу пари
е категорична форма на разпореждане с нея. По този начин тя бива открадната,
ако е отнета от нечий друг и няма никакво значение готовността на дееца при
някакво стечение на обстоятелствата да я върне. Ако се случи такава хипотеза ще
е налице осъществяване на кражба с последващо доброволно възстановяване на
вещта, за което крадецът би бил привилегирован по чл.197 от НК. Случаят тук е
различен. При така описаната фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият
Д. А. е извършил вменената му кражба осъществена в условията на повторност.
За
да му наложи справедливо наказание съдът съобрази, че е в сравнително младата
възраст и макар до момента да е осъждан за кражби стойностите на тези
престъпления са ниски. Като отдаде решително значение на този факт съдът прие,
че подс. А. следва да бъде наказан с една година и шест месеца лишаване от
свобода. Тъй като по отношение на него е постановена условна присъда в чийто
изпитателен срок е извършил настоящото деяние приложението на чл.66 от НК е
невъзможно в случая и доколкото същият е осъждан на основание чл.61 т.2 вр. с
чл.60 ал.1 от ЗИНЗС следва да изтърпи наказанието си ефективно. Същевременно на
основание чл.371 т.2 вр. с чл.373 ал.2 от НПК вр. с чл.58а ал.1 от НК
определеното на А. от 18 месеца лишаване от свобода следва да се намали с 1/3,
което означава, че същия реално следва да изтърпи наказание от една година
лишаване от свобода.
По делото са направени разноски в размер на 30 лв.,
които подс. А. следва да заплати по сметка на ПРС.
По горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Б.К.