Присъда по дело №223/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта:	5
Дата:	27 септември 2021 г.
Съдия:	Светослава Николаева Колева

Дело:	20213000600223
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 5
гр. Варна, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Анна Владимирова Помакова (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600223 по описа за 2021 година
На основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО присъда №
260004/30.09.2020 година, постановена по НОХД № 397/2019 година от Окръжен съд-
гр.Шумен, като вместо това
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата ЗДР. П. Й., родена на 29.10.1963г. в гр. Мъглиж, обл.
Стара Загора, с постоянен адрес - гр.Шумен, ул.„Черешово топче“ №2, висше образование,
омъжена, неосъждана, пенсионер, ЕГН **********
ЗА НЕВИННА В ТОВА на 01.07.2013г. в гр. Шумен, в качеството си на
длъжностно лице – член на СД и представляващ „ЛИДА“АД – гр.Шумен - ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление Индустриална зона – Шумен да е присвоила връчени и
в това й качество да пази и управлява вещи, собственост на дружеството, като за целта
съзнателно сключила неизгодна сделка - „Договор за продажба на машини и съоръжения„ от
01.07.2013г., по силата на който продала на „ЙОВЕ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление Разград, бул.„България № 27, вх.А, ап.2, собственост и управлявано от
съпруга й Й. ИВ. Й. следните ДМА:
- Цистерна за въглероден двуокис с инв.№403/подобрен инв.№4031
- Резервоар за сироп – 4000 л. с инв. № 413
- Автоматична линия за бутилиране бут.0250 л., 24000 бут./ч, инв.№ 432/подобрен
1

инв. № 4321
- Автоматична линия за бутилиране – бут.1 л., 6000 бут./ч, инв. №466
- Пълначно – затварачен блок с инв. № 4146
- Миялна машина за бутилки с инв. № 4152/подобрен инв. №41521
за сумата 8 100 /осем хиляди и сто/ лева без ДДС при реално получена цена при
последваща продажба в размер на 44 225.50лв., като разликата в цената, респективно
присвоената сума да възлиза на 36 125.50 лв. и присвоената сума да е в големи размери,
поради което и на основание чл.304 от НПК я ОПРАВДАВА по обвинението по чл.202,
ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. ИВ. Й., роден на 11.07.1961г. в гр. Шумен, с постоянен
адрес, гр. Шумен, ул. „Черешово топче“ № 2, висше образование, безработен, женен,
неосъждан, ЕГН **********
ЗА НЕВИНЕН В ТОВА на на 27.11.2015г., в гр. Шумен, в качеството си на
длъжностно лице – член на СД и представител на „ЛИДА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.Шумен, Индустриална зона – съзнателно да е сключил
неизгодна сделка – с покупко-продажба, извършена пред нотариус А.А. – рег. № 019 -
Районен съд – Шумен и отразена в нотариален акт № 155, том ХІV, дело № 1762/15г. като
продал на В.А.Г., ЕГН **********, жив. гр.Шумен, ул. „Гео Милев“ № 2 недвижим имот,
собственост на „ЛИДА“ АД, както следва:
0.3246 (три хиляди двеста четиридесет и шест десетохилядни) идеални части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 83510.669.42 (осем три пет едно нула точка шест шест
девет точка четири две) по кадастралната карта на гр.Шумен, Община Шумен, Област,
Шумен, с административен адрес – Промишлена зона, Урбанизирана територия, с начин на
трайна ползуване - за хранително - вкусова промишленост, с площ по кадастрална скица от
15552 (петнадесет хиляди петстотин петдесет и два) квадратни метра, при съседи на
поземления имот: Поземлени имоти с идентификатори № 83510.669.49, 83510.669.118,
83510669.235, 83510.669.234, 83510.669.130,83510.669.126, 83510.669.429, 83510.669.43,
83510.669.251, 835.669.41 и 83510.669.40,
Както и 0.1389 (хиляда триста осемдесет и девет десетохилядни) ИДЕАЛНИ
ЧАСТИ от следните сгради, построени в поземления имот: ПРОМИШЛЕНА СГРАДА
(производствена сграда) с идентификатор 83510.669.42.4 (осем три пет едно нула точка шест
шест девет точка четири две точка четири), със застроена площ от 1394 (хиляда триста
деветдесет и четири) квадратни метра: СКЛАДОВА БАЗА (склад готова продукция) с
идентификатор 83510.669.42.5 (осем три пет едно нула точка шест шест девет точка четири
две точка пет), със застроена площ от 938 (деветстотин тридесет и осем) квадратни метра;
СКЛАДОВА БАЗА (склад готова продукция-ново сиропно) с идентификатор 83510.669.42.6
(осем три пет едно нула точка шест шест девет точка четири две точка шест), със застроена
площ от 588 (петстотин осемдесет и осем) квадратни метра и СКЛАДОВА БАЗА (склад
готова продукция-експедиция) с идентификатор 83510.669.42.7 (осем три пет едно нула
точка шест шест девет точка четири две точка седем), със застроена площ от 824
(осемстотин двадесет и четири) квадратни метра,
Както и СЛЕДНИТЕ СГРАДИ, построени в описания по - горе поземлен имот
ПОСТРОЙКА НА ДОПЪЛВАЩО ЗАСТОЯВАНЕ (портал) с идентификатор №
83510.669.42.8 (осем три пет едно нула точка шест шест девет точка четири две точка осем),
със застроена площ от 67 (шестдесет и седем) квадратни метра, ПРОМИШЛЕНА СГРАДА
2

(зарядно ел.кари станция) с идентификатор № 83510.669.11 (осем три пет едно нула точка
шест шест девет точка четири две точка едно едно), със застроена площ от 53 (петдесет и
три)квадратни метра, ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (топлообменна станция) с идентификатор
№ 83510.669.42.15 (осем три пет едно нула точка шест шест девет точка четири две точка
едно пет) със застроена площ от 133 (сто тридесет и три) квадратни метра; ПРОМИШЛЕНА
СГРАДА (помпена станция) с идентификатор № 83510.669.42.16 (осем три пет едно нула
точка шест шест девет точка четири две точка едно шест), със застроена площ от 55
(петдесет и пет) квадратни метра; ПРОМИШЛЕНА СГРАДА (помпена станция) с
идентификатор № 83510.669.42.17 (осем три пет едно нула точка шест шест девет точка
четири две точка едно седем), със застроена площ от 45 (четиридесет и пет) квадратни
метра, за сумата 40 000 /четиридесет хиляди/лева,
като от това да е произлязла значителна вреда за „ЛИДА“ АД, в размер на 287 437
/двеста осемдесет и седем хиляди четиристотин тридесет и седем/ лева - разликата между
пазарната оценка на имота и реално заплатената продажна цена – поради което и на
основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.220, ал.1 от НК.
ПРИСЪДАТА подлежи на касационна проверка пред ВКС, в 15 - дневен срок от
днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 5/27.09.2021 година по ВНОХД №
20213000600223/2021 година по описа на Апелативен съд Варна

Въззивното производство, развило се пред този състав на Варненския
апелативен съд, е второ поред, тъй като с Решение № 115/30.06.2021 г. на
ВКС, І но, постановено по н.д.№ 384/2021г., е била отменена въззивна
присъда, постановена по ВНОХД № 391/2020 г. на ВАпС, а делото – върнато
за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия на заседанието по
чл.327 от НПК.
Предмет на въззивна проверка е правилността на присъда №
26004/30.09.2020 година, постановена от състав на Окръжен съд-Шумен по
НОХД №397/2019 година. С атакувания съдебен акт е ангажирана
наказателната отговорност на две лица:
- подсъдимата З.Й. е призната за виновна по предявеното и обвинение за
́
престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 вр.чл.201 от НК и при
приложението на чл.54 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три години, чието изтърпяване е отложено по реда на чл.66 ал.1 от
НК с изпитателен срок от три години и шест месеца; наложено е и
кумулативно наказание „Лишаване от право да упражнява търговска дейност“
за срок от три години;
- подсъдимият Й.Й. е признат за виновен по предявеното му обвинение
за престъпление по чл.220, ал.1 от НК, като в условията на чл.54 от НК му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една година и шест
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с изпитателен
срок от три години;
Първоинстанционният съд се е произнесъл по съдбата на деловодните
разноски, чието заплащане е възложено на двамата подсъдими.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв.Н. –
защитник на двамата подсъдими, в която се навеждат оплаквания за
нарушение на материалния закон и необоснованост на някои от изводите по
фактите. Мотивира се довод, че подсъдимите не са осъществили нито от
обективна, нито от обективна страна състава на инкриминираните
престъпления, т.к. не са формирали и изпълнили собствена воля по вменените
им във вина разпоредителни сделки. Сезиращите страни претендират за
въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК са депозирани подробни писмени
допълнения към въззивната жалба, в които защитата отново аргументира
становището си за липсва на осъществени от обективна и субективна страна
състави на престъпления и от двамата подсъдими.
Въззивният прокурор поддържа и пред този състав на ВАпС становище
за правилност на проверявания съдебен акт, акцентирайки върху факта, че
управителният орган на „Лида“АД Шумен е формиран на семеен принцип,
1

подсъдимите сами вземали решения, сами си ги изпълнявали, прикривайки се
зад колективната отговорност. Определя обвиненията за „минималистични“
предвид установената по делото фактология.
В съдебните прения, а и в рамките на цялото наказателно производство,
подсъдимите поддържат единна и неизменна линия на защита за липса на
каквото и да е противоправно поведение от страна и на двамата, тъй като
инкриминираните от прокуратурата сделки са сключени при спазване
изискванията както на вътрешно устройствените актове на „Лида“ АД, така и
на релевантни норми от ТЗ. Според защитата, подсъдимите са действали в
изпълнение на валидно взети решения на колективен управителен орган,
което изключвало субективната страна и на двете престъпления. Счита, че
обвинението за неизгодност на двете инкриминирани сделки е опровергано по
категоричен начин от множество писмени и гласни доказателства и
кореспондиращи им съдебни експертизи. Въззивната инстанция е сезирана с
искане за отмяна на обжалваната присъда и постановяване на нова, с която
З.Й. и Й.Й. да бъдат изцяло оправдани по повдигнатите им обвинения.
В личната си защита З.Й. заявява, че в дейността си като изпълнителен
директор и член на съвета на директорите винаги е съблюдавала спазването
на законите и вътрешните актове на АД. Дружеството е било поставено
заради претенциите на съсобствениците на земята и сградите в ситуация,
налагаща опазване на неговите активи от принудителните действия на
неговите кредитори, довели до опразване на производствените сгради и
предаване на тяхното владение. Договорът от 01.07.2013 г. е имал за цел да
съхрани производствените мощности, за да може дружеството да продължи
да произвежда и да изпълнява договорните си задължения. Машините не са
напускали местата си и са продължили да бъдат ползвани от „Лида“ АД за
производството на безалкохолни напитки. Сумите, платени по този договор,
са постъпили по сметка на АД и са послужили за погасяване на задължения
на дружеството. Подсъдимата е категорична, че договорът от 01.07.2013 г. е
подписан и от тримата членове на СД. Тя не знае как в делото е попаднало
копие на този договор с идентично съдържание, но изхождащ само от нея.
Декларира, че договорът е един и той е този представен от АД „Лида“ в т.10
от дп. Подсъдимата Й. заявява, че не е наясно и до този момент как тя точно
на 01.07.2013 г. е увредила интересите на АД.
Подс.Й.Й. на свой ред заявява, че изцяло споделя доводите на съпругата
си, че те винаги са работили при съблюдаване на закона и вътрешните
правила за управление на акционерното дружество, разплатили са всички
задължения към външни кредитори. По отношение на договора от 01.07.2013
г. също твърди, че е подписан един договор и това е този заверен за вярност с
оригинала от него и подреден в т.10 от дп.
В последната си дума и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
2

постановеният акт за законосъобразност, обоснованост и справедливост,
произтичащо от нормата на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
Съдебното производство пред първата инстанция е проведено по
диференцирания ред на т.нар.“съкратено съдебно следствие“ в хипотезата на
чл.371, т.1 от НПК. Инициативата е на защитата, при изрично съгласие на
подсъдимите да не се провежда от съда непосредствен разпит на свидетелите
А., Г., А. и С.. Първоинстанционният съд е извършил дължимата по силата на
чл.372, ал.3 от НПК проверка, обективирана в мотивирани определения - т.1,
л.123-л.124 от НОХД, и законосъобразно е одобрил изразеното съгласие от
страните за приобщаване на посочените гласни доказателства. Показанията на
свидетелите А., Г., А. и С., дадени в хода на досъдебното производство, са
били инкорпорирани надлежно към доказателствената съвкупност, поради
което и са законосъобразен източник на доказателства.
В пределите на очертания от прокуратурата чрез фактическото и
юридическо обвинение, въззведено срещу двамата подсъдими на първа
инстанция, предмет на доказване в настоящото наказателното производство,
първата инстанция е положила дължимото усилие и е установила
релевантните факти. Настоящият въззивен състав възприема по-голямата част
от изложените от окръжния съд фактически положения, като различията се
дължат на различна интерпретация на доказателствената маса.
По фактите:
„Лида“АД е регистрирано с решение на ОС-Шумен от 18.11.1997
година по ф.д.№1178, има седалище и адрес на управление в гр.Шумен.
Търговското предприятие е специализирано в производство и търговия с
безалкохолни напитки, измествайки от тази стопанска сфера Кооперация
„Лида“ Шумен (заличена) и от която АД закупило първоначално ид.ч. от
земята, производствените сгради и производствените съоръжения.
АД „Лида“ Шумен е с едностепенна система на управление – Общо
събрание на акционерите и тричленен Съвет на директорите (СД).
През инкриминирания период 2013 г.-2015 г. СД се формирал от три
физически лица - подсъдимите З. и Й.Й.и, и св.С.Д. (майка на подс.Й.).
Дружеството се представлявало от двамата подсъдими заедно и поотделно, а
подс.Й. била и изпълнителен директор. З.Й. и Й.Й. притежавали 70.43% от
акциите на дружеството.
В периода от 15.12.1997 година до 28.12.1998 година, „Лида“ АД
закупило различни ДМА от заличената Кооперация „Лида“ – сгради, земя и
производствени съоръжения.
Друга част от собствеността на бившата кооперацията (земя и сгради в
поземлен имот с идентификатор 83510.669.42) била придобита от бившите
член-кооператори. Част от тези бивши член-кооператори станали и акционери
в новосъздаденото „Лида“АД. Сред тях бил и св.П. Б. П., неговия син С.П. Б.
– виж Списък на акционерите на АД „Лида“ Шумен, л.147, т.1.
3

Свидетелят П. Б. П. бил и изпълнителен директор на АД „Лида“ Шумен
до 2002 г., когато бил сменен на този пост от подс.З.Й.. Свид.П. бил един от
множеството физически лица-съсобственици на земята и сградите, в които
дружеството осъществявало своята производствена дейност. Свидетелят бил
и водеща фигура в назрелия спор, за което ще стана реч по-долу.
Така към инкриминирания период от време АД „Лида“ притежавало
337/15553 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.669.42, целият с
площ 15553 кв.м.
В съсобственост с множество (над 80) физически лица „Лида“ АД
притежавала различни ид.ч. от четирите сгради в този имот:
производствена сграда от 1027.20 кв.м. застроена площ с
идентификатор 83510.669.42.4,
склад за готова продукция (ново сиропно) от 1036 кв.м. с
идентификатор 83510.669.42.6,
склад за готова продукция от 864 кв.м. с идентификатор 83510.669.42.5
и
склад за готова продукция от 1036 кв.м. застроена площ с
идентификатор 83510.669.42.7.
„Лида“АД изцяло самостоятелно притежавало битова сграда с
идентификатор 83510.669.42.3. със застроена площ от 720 кв.м.,
сграда с идентификатор 83510.669.42.9 със застроена площ от 308кв.м.
и сграда с идентификатор 83510.669.42.10, със застроена площ 29 кв.м.,
съставляващи столова
За да осъществява производствената си дейност, „Лида“ АД сключило
договори за наем с физическите лица-съсобственици за техните идеални
части от гореописаните производствена сграда и три склада. Впрочем, тези
наемни взаимоотношения датирали от 1995 г., когато бившата кооперация
„Лида“, първо разпродала част от недвижимото си имущество, а след това –
го наела обратно, за да може да осъществява производството си. АД „Лида“
нямала друг избор освен на свой ред да наеме земята и сградите, за да може
да произвежда, съответно да плаща наем или обезщетение за ползването. Така
през 2002 г. АД „Лида“ Шумен подписало наемен договор.
След икономическата криза през 2008г., приходите от продажби за АД
„Лида“ започвали да намаляват. Горното се установява и от заключенията на
счетоводно-икономическата експертиза с в.л.Пл.А. и на съдебно-счетоводната
такава с вещо лице Д. Д.. Като последица от това, АД през 2011 г. започнало
да изпитва сериозни затруднения с изплащането на съсобствениците а
обезщетения и наеми за използваните имоти.
Видно от предоставените по делото счетоводни документи АД „Лида“
за наем е платила следните суми по периоди:
за 2008 г. – 69 853,65лв.;
4

за 2009 г. - 52654,70 лв.;
за 2010 г.- 56 580,57лв.;
за 2011 г. - 41 218,56лв.;
за 2012 г. – 8 358,66лв.
за 2013 г.- 8 057,28лв. ,
за 2014 г. – 6 635,20 лв.
за 2015г. - 36 837,20лв;
за 2016г.- 2704 лв.
Горното се установява от приобщените по делото справки към НАП,
подадени от „Лида“ АД за изплатени доходи на физически лица, различни от
доходи по трудови правоотношения и пенсии от 2008г. до 2016г.
В тази ситуация съсобствениците - около 80 физически лица, се
организирали, за да отстояват претенциите си за пълно изплащане и
увеличаване на наема. Основна движеща фигура бил св.П. Б. П. – бивш
изпълнителен директор на АД „Лида“, собственик на 25 732 акции,
съставляващи 17.15% от капитала на дружеството На проведените общи
събрания на съсобствениците било взето решение, ако АД не приеме
условията, да се предяви искане то да освободи сградите и земята, в които
осъществява своята основна дейност - производство и продажба на
безалкохолни напитки и газирана вода, и незабавно да изплати всички
обезщетения, дължащи се за ползването на съсобствените сгради и земя, в
противен случай – да бъдат заведени съдебни дела.
По делото са приобщени покани, уведомления и писма, изпратени от
съсобствениците до „Лида” АД, за периода от 15.12.2011 г. до 19.06.2013г. –
виж.т.10, л.3 и сл.
От своя страна, в края на 2011г. „Лида“ АД предприело стъпки за
ликвидиране на съсобствеността и завела гражданско дело за делба №
4359/2011 г. по описа на РС Шумен. До прекратяване производствената
дейност на дружеството гражданският спор не получил решение. Поради
големия брой съсобственици и техните правоприемници решение по
допускане на делбата било постановено едва през 2017 г. – Решение №
470/19.07.2017г. – виж л.216, т.1 НОХД.
Междувременно през 2011 година част съсобствениците започнали да
настояват не само за плащане на наема, но и предявили искане за неговото
увеличаване, което обаче не било приемливо за „Лида“АД. В крайна сметка
това противопоставяне на интересите на физическите лица – съсобственици
на сгради и земя от една страна, и интересите на АД от друга, довело до
невъзможност АД „Лида“ да продължи производствената си дейност и до
нейното прекратяване на 01.12.2014 г. На 20.03.2015 г. „Лида“ АД предала
владението на земята и сградите на физическите лица съсобственици – т.3,
л.44 дп.
5

Началото на този верижен процес от множество събития, условно е
поставено с проведеното на 18.11.2011 г. Общо събрание на съсобствениците
на идеални части от недвижим имот – парцел ХІХ в.кв.367 по плана на
гр.Шумен (наричано по-долу ОС на съсобствениците), когато били предявени
претенции към „Лида“ АД за увеличаване на наемната цена както следва – на
земя на 0.50 лв/кв.м. и 3.00 лв./кв.м. за сграден фонд – виж дп т.10, л.2 и сл.
По-късно, на 30.03.2012 г. същото ОС на съсобствениците излязло с
решение за едностранно прекратяване на наемните правоотношения с АД
„Лида“, поради неплащане на дължимите наеми. АД „Лида“ било уведомено
за това решение в края на месец май 2012 година - л.60- л. 62 от т. ІІІ и т.10,
л.5 дп.
Поредното ОС на съсобствениците било проведено на 25.04.2013 г. и то
отново приело решение за увеличаване на наема, за търсене на старите
задължения, а в случай на отказ от страна на „Лида“АД да погаси дълга си, да
се пристъпи към възстановяване на владението.
На 15.05.2013 година ОС на акционерите на „Лида“АД отнесло
печалбата за 2012 година във фонд „Допълнителни резерви за обновяване и
реконструиране на производството". Кворумът бил осигурен от подсъдимите
и св.П. Б. П. със своите 25 732 акции, решението за разпределение на
печалбата било единодушно.
На 19.06.2013 г. ръководството на „Лида“АД било уведомено за волята
на съсобствениците да прекратят едностранно договора за наем, да заведат
дела във връзка с неплатени наеми и желанието им дружеството да освободи
тяхната собственост. Липсата на споразумение сложила началото на
предявяване на множество искове срещу акционерното дружество.
В така насложените взаимоотношения със съсобствениците, СД на АД
„Лида“, в това число и двамата подсъдими, съвсем логично се опасявали, че
тези претенции могат да бъдат насочени към производствените съоръжения
на АД. За да осуетят евентуален запор и публична продан на машините, СД
решил да ги продаде на свързаното ЕООД „Йове“, собственост на подс.Й.Й..
Идеята била производствените мощности да не напускат местата си, АД да
продължи да произвежда, за да може да изпълнява сключените договори за
доставка на безалкохолни напитки и съответно да инкасира приходи, с които
да обслужва задълженията си. На практика този замисъл бил реализиран с
подписването на два договора – един за продажба и един за наем.
На 01.07.2013 г. „Лида“АД, действайки чрез СД, продало на „Йове“
ЕООД (собственик на капитала е подс.Й.) за сумата от 13 200 лв. (11000 лв.
без ДДС) следните свои машини и съоръжения:
- цистерна за въглероден двуокис с инвентарен №403 и извършени
подобрения, отнасящи се към посочения актив, с инвентарен № 4031;
- автоматична линия за бутилиране – бутилки от 0.250 мл.
производителност – 24 000 бутилки на час, с инвентарен №432 и извършени
6

подобрения, отнасящи се към посочения актив с инвентарен № 4321;
- миялна машина за бутилки с инвентарен №4152 и извършени
подобрения, отнасящи се към посочения актив, с инвентарен № 41521;
- резервоар за сироп – 8000 литра – 2 бр. с инвентарен №411;
- резервоар за сироп – 4000 литра с инвентарен №413;
- автоматична линия за бутилиране – бутилки от 1.0 литра,
производителност 6000 бутилки на час, с инвентарен № 466;
- пълначно-затварачен блок с инвентарен № 4146;
- бутилираща линия с инвентарен № 4153;
- персонален компютър НР 6735S FU374ES с инвентарен № 6179;
- хладилен компресор COPE с инвентарен №4034.
Договорът бил подписан и от тримата членове на СД на „Лида“ АД –
двамата подсъдими и св. С.Д. – л.10, т.10 дп. По този повод въззивната
инстанция дължи да отбележи, в изпълнение обвързващите я указания,
дадени с отменителното Решение на ВКС, следното:
1. Никога прокуратурата не е твърдяла, че инкриминираният договор е
подписан самостоятелно от подсъдимата. Напротив, в обстоятелствената част
на обвинителния акт е посочено, че договорът е бил подписан и от тримата
членове на СД, т.е. публичното обвинение никога не е твърдяло, че подс.З.Й.
е сключила самостоятелно сделката. Подобна хипотеза не е била обсъждана,
още по-малко приета за установена от първата инстанция, защото по този
въпрос никога не е имало спор между страните по делото.
2. На следващо място наличните по делото годни доказателства са
еднопосочни – договорът е подписан от тримата членове на СД. В тази насока
са били неизмените обяснения на двамата въззивници, включително и пред
настоящия въззивен състав. Твърденията на двамата подсъдими, че
съществува един-единствен договор и той е бил подписан и от тримата
членове на СД, защото според тях това се изисква от устава на дружеството в
хипотеза на договаряне между свързани лица. В тази насока въззивната
инстанция кредитира обясненията на двамата подсъдими, не само защото са
единни логични и непроменяни, а и основно защото се потвърждават и от
други доказателствени източници – показанията на св.Добрева, дадени както
пред първата инстанция, така и на досъдебното производство, приобщени със
съгласието на страните. Макар и лаконично, тя е заявила с категоричност, че
винаги е участвала в обсъжданията на решенията на СД и че е положила
подписа си на инкриминирания договор. Горното се потвърждава и от
единственото по делото заверено за вярност с оригинала копие на
инкриминирания договор, приложен на л.10, т.10 дп. Обсъжданият в
решението на ВКС „договор“, приложен на л.8, т.2 от дп, по съществото си
представлява ксеро копие, което не може да бъде третирано като писмено
доказателство по смисъла НПК, тъй като не е изготвено по предвидения в
7

процесуалния закон ред, не е ясно по какъв начин е попаднал в материалите
към наказателното производство – липсва протокол за изземването му или за
доброволното му предаване. Дори в жалбата на П. Б. П. (л.5-6, т.2 дп) не се
съдържа изявление, че представя някакви доказателства за твърденията си.
Съдържа се искане органите на досъдебното производство да изискат от
„Лида“ АД представянето на множество документи, сред които е и договорът
от 01.07.2013 г., което е и сторено. В т.10 от дп са подредени представените
от АД „Лида“ Шумен на 21.11.2018 г. под опис документи, предадени и
заверени за вярност от подс.Й.Й., на Н. Дешев – следовател при НСС София.
На л.10, т.10 е приложено и кредитираното с доверие за достоверност и
автентичност копие на инкриминирания документ. Всичко изложено по-горе
сериозно поставя под съмнение автентичността и достоверността на
ксерокопието, находящо се на л.8, т.2 от дп, поради което и въззивната
инстанция го намира за негоден източник на доказателствени факти. Още
повече, че съществуването на подобен документ в оригинал е отречено
категорично и от обясненията на двамата подсъдими, и от св.Добрева.
3. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че по делото са
налице и други договори за разпореждане с движими вещи на АД „Лида“
Шумен, сключени с „Йове“ ЕООД, които отново са подписани и от тримата
члена на СД – договор за продажба на подемни средства от 2014 г., което
сочи и на извод, че не се касае за инцидентно решение на СД, а за типичен
начин на организация на работата на стопанския субект при разпореждане с
движими вещи между свързани лица.
Свидетелката С.Д. обяснява и какви са били мотивите на СД да
предприеме подобна стъпка – за да опазят производствените съоръжения от
претенциите на съсобствениците. Всичко това мотивира ВАпС да кредитира с
доверие обясненията на подсъдимите не само по отношение на коментирания
проблем, а по същество, за което ще става реч в различни части на мотивите.
На 03.07.2013 г. АД „Лида“ Шумен издало фактура № ********** за извършена
доставка на стойност 13 200 лева с ДДС – т.10, л.11 дп. Фактурата е съставена и подписана
от И.М., което е изрично и ясно отбелязано в документа, удостоверено е с положения
подпис и се установява с просто наблюдение при запознаване със съдържанието на
документа. Обстоятелството, че в реквизитите на фактурата в нейния горен десен ъгъл, с
машинен текст са изписани имената на З.Й. като материално-отговорно лице на Доставчика
„Лида“ АД, не прави З.Й. автор на счетоводния документ. Съставители и съответно автори
на фактурата са двете физически лица – подс.Й.Й., положил подпис в нея от името на
дружеството-получател „Йове“ ЕООД, и И.М., подписала го за съставител от името на
дружеството-доставчик. Тези констатации на въззивния съд лишават от каквато и да е
фактическа обосновка разсъжденията на първоинстанционния съд по въпроса защо само и
единствено подс.З.Й. следва да понесе наказателна отговорност за деяние, обвързано от
прокуратурата с подписване на договор, в който волята за АД „Лида“ Шумен е била
формирана и манифестирана от три физически лица.
На 04.07.2013 г. било сключено споразумение за прихващане на
задължения: сумата 13 200 лв. била приспадната от задълженията на „Лида“
АД към „Йове“ ЕООД, възлизащи на 36 701.47 лева, /л. 112 – л. 144, т. ІІІ дп/
8

По този начин бил намален дългът на АД към едноличното дружество до 23
501.47 лева. Този договор е бил подписан от двамата подсъдими като
представляващи двете свързани ЮЛ, но прокуратурата не го инкриминира по
никакъв начин, поради което и въззивната инстанция го коментира
единствено на плоскостта на постигнатото намаляване на дълговете на АД.
Още на същия ден - 04.07.2013 г, бил сключен и безсрочен договор за
наем за продадените на 01.07.2013 година машини и съоръжения,
позволяващи на „Лида“АД да работи с тях срещу символичен наем от 100
лева месечно - т. ІІІ, л. 115 – л. 116 . Този договор бил подписан от подс.З.Й.
като изп.директор на АД „Лида“ Шумен и подс.Й.Й. като представляващ
„Йове“ ЕООД.
Тези действия дали възможност на „Лида“ АД да продължи да
произвежда, да обслужва задълженията си (вкл. и за наем за 2013 г. били
платени 8 057,28лв., а за 2014 г. – 6 635,20 лв ) и да реализира към 31.07.2014
г. печалба в размер на 14 хил. лв., видно от заключението на СИЕ с вещо лице
Д. К. Д. /л. 3-13, т. 9 дп/ - констатация, която отново подкрепя обясненията на
подсъдимите, че те не са имали намерение машините да напускат
производствените помещения, както и че са били реално ползвани, за да
обслужват производството на безалкохолни напитки през летния сезон, което
пък от своя страна е дало възможност на АД да обслужи задълженията си,
вкл. и да плаща частично наеми на съсобствениците и да реализира печалба.
Впрочем, тук следва да се посочи, че „Йове“ ЕООД през 2014 г. връща в
патримониума на „Лида“ значителна част от закупеното движимо имущество
по инкриминирания договор.
На 15.05.2014 г. било проведено ОС на акционерите на „Лида“ АД, на
което отново единодушно отнесло печалбата за 2013 г. към фонд
„Допълнителни резерви за модернизация".
Въпреки заведените множество дела от съсобствениците и наложените
възбрани и запори на банковите сметки, АД решило да потърси финансово
оздравяване. По този повод на 20.06.2014 г. СД на „Лида“АД решил да
потърси банково финансиране и да поднови договор за овърдрафт с „ОББ“
АД. Дружеството имало предходен заем, частично погасен с лични средства
на подс.Й. в размер на 15 000лв, оформени като заем към „Лида“АД с договор
от 22.08.2014 година. Новият договор за овърдрафт от 18.09.2014 г. за сумата
от 55000лв, бил обезпечен с ипотека върху недвижим имот, самостоятелна
собственост на „Лида“ АД – сграда за обществено хранене и столова, заедно с
337/15553 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 83510.669.42, целият с
площ 15553 кв. м. Освен това, физическите лица З.Й. и Й.Й. били
съдлъжници по договора за овърдрафт заедно с „Лида“ АД, Шумен – виж
договор за овърдрафт по разплащателна сметка – л.70-89, т.10.
На 01.08.2014 г. „Йове“ ЕООД продало на „Лида“ АД закупената с
инкриминирания договор от 2013 г. бутилираща линия с инвентарен № 4153
на покупната цена от 1000 лева.
9

От своя страна, на 05.08.2014 година АД-во, представлявано от
изпълнителния директор подс.Й., продало линията на „Амата“ ООД за сумата
7 306 лева с ДДС. Съгласно договор №1/05.08.2014 година купувачът
опростил задължения на продавача на стойност 11894 лева с ДДС, а
заплащането на стойността на фактурата се извършило в натура - с
пластмасови бутилки, което формирало обща равностойност на престацията,
получена от АД „Лида“ от 19 200 лв.
През втората половина на 2014 г. заведените дела срещу „Лида“ АД от
съсобствениците започнали да приключват по удовлетворяващ ги начин, били
издадени и множество изпълнителни листове, а принудителното изпълнение
било обезпечено чрез наложената възбрана спрямо битова сграда,
самостоятелна собственост на дружеството. Сметките на дружеството също
били запорирани. За да може все пак АД „Лида“ АД да усвои отпуснатия
овърдрафт и да оперира със средствата, било взето решение да се работи чрез
доверителна сметка. Така на 01.11.2014 г. между „Лида“ АД и „Йове“ ЕООД
бил сключен договор за доверително финансово обслужване на акционерното
дружество, съгласно който била разкрита доверителна сметка в „ОББ“ АД с
титуляр „Йове“ ЕООД. Тази сметка се използвала за банково обслужване на
АД-во.
На 05.11.2014 г., след решение на СД по протокол №50/01.08.2014
година, сградите и земята, обезпечаващи заема към „ОББ“АД, били
продадени за сумата от 60 000 лева на св.В. Г. - НА № 119, том ХІ рег. №
7582, дело 1434 от 2014 г. - 05.11.2014 г. на нот. А.А. – л. 16, т. 4; На
05.11.2014 г. св.Г. превел сумата от 60 000 лв. за покупката на недвижимата
собственост. С този приход задължението на „Лида“АД към банката било
погасено по изрична молба на подс.З.Й. към ОББ клон Шумен – л.34, т.10 дп.
На 24.11.2014 година ОС на акционерите взело решение да се освободят
наетите сгради и да се предприеме разпореждане с машините и
съоръженията в тях, тъй като вече станало очевидно, че предстои
принудително удовлетворяване на претенциите на съсобствениците за
предаване владението на съсобствените сгради и земя. Това от своя страна
налагало помещенията да бъдат опразнени от движимите вещи, машините,
съоръженията, амбалажа и др.
С фактури № № 1541/11.12.2014 г. и 1542/16.12.2014 г. „Йове“ ЕООД
върнало на „Лида“ АД 1 бр. хладилен компресор и 2 бр.резервоари по 8 000
литра на продажната им цена по договор от 01.07.2013 г, които били
продадени от АД-во за скрап, съответно за 809 лева и за 14 760 лева.
В периода 13.12.2014 година - 11.06.2015 година „Лида“ АД предало за
скрап на „Метарекс“ ООД различни вещи на обща стойност 29 054.18 лева,
които постъпили по доверителната сметка на АД-то.
На 22.12.2014 година между „Лида“АД и „Йове“ ЕООД бил сключен
договор, с който АД получило заем в размер на 40 000 лв. Тези средства били
необходими за покриване на задълженията на дружеството за режийни – ток,
10

вода, охрана, работи заплати и др., които продължавали да се трупат, въпреки
прекратяването на производствената дейност.
В края на декември 2014г. и до март 2015 г. „Йове“ ЕООД продало за
скрап на „Метарекс“ ООД машините и съоръжения, закупени от „Лида“ АД
на 01.07.2013 година, за което били издадени следните фактури (за сравнение
в таблицата по-долу е посочена и цената от 01.07.2013 година):
№на фактураПредметЦена наЦена по договор от
„Метарекс“01.07.2013 година
ООД
1546/26.12.14резервоар за4 910.40 лева500 лева
гсироп 4 000 литра
1555/07.01.15пълначно-9 198.48 лева2 500 лева
г.затварачен блок
1561/19.01.15линия за10 695.70 лева2 000 лева
г.бутилиране №
4321
1568/06.02.15линия за10 185.12 лева700 лева
гбутилиране № 466
1571/23.02.15миялна машина10 011.26 лева600 лева
г.
1574/16.03.15цистерна8 069.64 лева1 800 лева
г.въглероден
двуокис

След приспадане на ДДС от продажната цена, „Йове“ ЕООД получило
44 225.50 лева при цена по договор от 01.07.2013 година от 8 100 лева, което
прави разлика от 36 125.50 лв., възприета и от обвинението като размер на
нанесената щета на АД „Лида“ в резултат на сключения на 01.07.2013 г.
договор.
АД „Лида“ Шумен от продажбата за скрап на движимо имущество,
върнато му от „Йове“ ЕООД през 2014 г. получило общо 48254,18 (29 054.18
и 19 200 лв)
След опразването на сградите, на 20.03.2015 г. на съсобствениците бил
предаден недвижим имот, представляващ УПИ ІХ в кв. 367 по плана на гр.
Шумен, ведно с построените в него сгради - л. 44, т. ІІІ от делото.
Задълженията на акционерното дружество към съсобствениците на този имот
възлизали на 75 640.21 лв. Принудителното изпълнение било насочено към
т.нар. битова сграда, самостоятелна собственост на „Лида“ АД, описана на
11

22.01.2015 година. Сградата била три пъти безуспешно предлагана на
публична продан с намаляване на цената от 225750 лв до 90000лв. Накрая,
търгът от 19.05.2016 година приключил с продажба за 117 100 лева и пълно
удовлетворяване на взискателите.
Независимо от прекратяването на производствената и търговска
дейност на АД-во, след 01.12.2014 г. то продължило да съществува като
търговски субект и съответно да формира разходи за ел. енергия, охрана,
работни заплати, данъци, закъснели разплащания по стари сделки с
доставчици. За да бъдат посрещнати тези разходи и поради бездействието на
другите съсобственици, на 22.12.2014 год. „Лида“АД подписала с „Йове“
ЕООД договор за заем в размер на 40 000 лева. За обслужването на паричните
задължения на АД била ползвана доверителната сметка с титуляр „Йове“
ЕООД.
На 02.11.2015 г. св. Г. отправил оферта към „Лида“АД да закупи
собствеността му (ид.ч земя и ид.ч сгради в съсобственост с физически лица)
за сумата от 40 000 лв – л. 51, т. 1 дп.
На 06.11.2015 г. подсъдимите З.Й. и Й.Й. дарили на св. Г. лични идеални
части в съсобствените недвижимости и веднага след това продали останалите
си идеални части на същото лице – л.118, т.1 дп. Тук следва да се посочи, че
свид.В. Г. вече притежавал ид.ч. от земята, тъй като на 05.11. 2014 г. той
придобил сграда и 337/15553 ид.части от земята – т.1, л.85 и л. 16, т. 4 дп.
На 17.11.2015 г. свид.Г. придобил от други физически лица и още 0,0322
ид.ч. земя и 0.0318 ид.ч. сграда за сумата от 6 300 лева – т.2, л.120 дп.
Затова и настоящият състав на въззивната инстанция не може да
сподели разсъжденията на първата инстанция за преднамереност на сделките
на двамата подсъдими да прехвърлят минимална своя лична собственост,
водени от едничката цел - да се заобикаля изискването, предвидено в чл.33,
ал. 1 от ЗС имотът да бъде предложен и на другите съсобствениците по
предложената от Г. цена. Очевидно Г. към този момент вече е бил един от
съсобствениците, освен това и единственият потенциален купувач, заявил
интерес да придобива собственост в обременените с толкова много спорещи
съсобственици недвижими имоти и сгради. Освен това, към този момент
дружеството вече не е разполагало с никакви други източници за генериране
на приходи – производствената дейност е преустановена, производствените
мощности са продадени за скрап, владението върху земята и сградите е
предадено на съсобствениците. За АД е останала единствено „голата“
собственост и следващите се от нея задължения по поддръжка, охрана,
данъци. Освобождаването от тази собственост логично би довело до
положителен икономически ефект за АД – да реализира приходи и да намали
занапред формирането на нови задължения. В този смисъл са и заключенията
по СЧЕ и СИЕ, които първата инстанция е декларирала, че кредитира, но по
същество е игнорирала напълно изводите на експертите и ги е заместила със
собствен критичен анализ (на стр.25 от мотивите си ШОС е заявил: „С
12

изключение на последните две посочени експертизи /на С.Б. и К.И.
Шуменският окръжен съд приема за обосновани и компетентно дадени
заключенията на останалите съдебно- икономически и съдебно-оценителни
експертизи по отношение икономическото и финансово състояние на „ЛИДА“
АД, движението на паричните потоци, стойността на отчуждени движими
вещи и недвижими имоти. Съдът ги кредитира с доверие и намира тяхното
заключение за ясно, пълно и обосновано“). Този подход на първата инстанция
очевидно е вътрешно противоречив, което мотивира въззивната инстанция да
не го възприеме и да изложи собствен анализ по-долу.
На 19.11.2015 г. било провело заседание на Съвета на директорите на
„Лида“ АД, на което била разгледана офертата от 02.11.2015 година. И
тримата членове на СД единодушно се съгласили имотът да бъде продаден на
св.Г. за сумата от 40 хил.лв. Тяхната воля била обективирана в Протокол №
54 от същата дата и удостоверява решението на СД за приемане на офертата
по предмет и цена - л.121, т.3 дп.
На 27.11.2015 г. и в изпълнение на решението на СД от 19.11.2015
година (нотариален акт № 155, т. ХІV, рег. № 9054, д. № 1762/2015 г.), подс.
Й. като представляващ „Лида“АД, продал за сумата от 40000 лева на св. Г.
недвижими имоти, собственост на АД, както следва:
-0.3246 ид.ч. от имот с идентификатор 83510.669.42 по кадастралната
карта на гр. Шумен, с административен адрес – Промишлена зона,
Урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - за хранително-вкусова
промишленост, с площ по кадастрална скица от 15 552кв.м.;
-0.1389 от следните сгради, построени в поземления имот:
а) производствена сграда с идентификатор 83510.669.42.4, със застроена
площ от 1394кв.м.;
б) склад готова продукция с идентификатор 83510.669.42.5, със
застроена площ от 938кв.м.;
в) склад готова продукция-ново сиропно с идентификатор
83510.669.42.6, със застроена площ от 588кв.м.;
г) склад готова продукция-експедиция с идентификатор 83510.669.42.7,
със застроена площ от 824кв.м.;
-постройка на допълващо застрояване (портал) с идентификатор №
83510.669.42.8, със застроена площ от 67кв.м.;
-промишлена сграда (зарядно ел.кари станция) с идентификатор №
83510.669.11, със застроена площ от 53кв.м.;
-промишлена сграда (топлообменна станция) с идентификатор №
83510.669.42.15, със застроена площ от 133кв.м.;
-промишлена сграда (помпена станция) с идентификатор №
83510.669.42.16, със застроена площ от 55кв.м.;
-промишлена сграда(помпена станция) с идентификатор №
13

83510.669.42.17, със застроена площ от 45кв.м.
Купувачът превел сумата по доверителната сметка на АД. С нея бил
платен дълг на АД към физическо лице - подс. Й..
Горната фактическа обстановка се извлича от обясненията на
подсъдимите, от показанията на разпитаните в съдебното следствие
свидетели П., И.К., А.А. - нотариус, изповядал част от сделките, Г. Г. -
одитор, С., В. Г. (показанията от дп са приобщени със съгласието на
страните), С.Д. (показанията от дп са приобщени със съгласието на
страните), Т.Ц. (показанията от ДП са прочетени със съгласие на страните), от
приобщените показания на св.св.А., Г., А., С., от множество писмени
доказателства, заключения на ССч, СИЕ, СОЕ експертизи.
Подсъдимите дават подробни обяснения за икономическото състояние
на „Лида“АД и стопанската необходимост на всяка от инкриминираните
сделки с машини, съоръжения и недвижима собственост. И този въззивен
състав подложи на внимателен анализ заявеното от двамата подсъдими,
отчитайки двойнствената природа на обясненията като средство за защита и
доказателствен източник. Същевременно обаче, съпоставяйки ги с други
доказателствени източници – гласни, писмени и заключенията на СЧЕ и СИЕ,
ги намира не просто за неопровергани, а за подкрепени от тях.
Всъщност по делото не е налице спор по редица обстоятелства. Първата
категория безспорни факти е тази по създаването, структурата и управлението
на „Лида“АД:
Сведения за регистрацията на дружеството се черпят от съдебно
решение (т.2, л.421 от НОХД). Според устава му (т.3, л.44 ДП) общото
събрание включва всички акционери с право на глас, приема решения с
мнозинство от представените на заседанието акции (чл.44, ал.1 от Устава –
т.3, л.64 ДП). СД на „Лида“АД е тричленен (чл.48, ал.1 от Устава, решение
т.2, л.421 от НОХД) и съобразно чл.244, ал.1 от ТЗ, той е органът на
управление и представителство на АД-во.
Безспорно е и обстоятелството, че през инкриминирания период
членове на СД са двамата подсъдими и св.С.Д. (т.2, л.428 от НОХД). Подс.Й.
притежавала 54004 акции, подс.Й. -51638 акции (т.1, л.л.138, 195, 165, 222
ДП) от общо 150000 поименни акции с номинал от 1 лев, т.е. двамата имали
мажоритарен дял от 70.43% в капитала на дружеството, съответно решаващ
глас в ОС и в СД.
И този състав на ВнАС, солидаризирайки се с доводите на предходния
въззивен състав, не може да се съгласи с критичното виждане на ШОС, че
подобна търговска практика е порочна, тъй като лишава миноритарните
акционери от възможност да се противопоставят на решенията на
мнозинството. Това становище не държи сметка за същността на
акционерното дружество като форма за осъществяване на търговска дейност.
Акционерното дружество е типично капиталово дружество, в което личното
14

участие на акционерите няма никакво значение, важно е само имущественото
им участие в предприятието. Капиталът на АД е разделен на акции и всяка
дава право на един глас в общото събрание на акционерите. Акционерите не
носят отговорност за задълженията на дружеството и носят риска от загуби,
свързани с дейността на дружеството, но до рамките на стойността на акциите
си. Т.е. миноритарните собственици понасят и миноритарни рискове от
загуби, а най-големите рискове са за мажоритарните собственици. В
съответствие с чл.227, ал.2 и чл.230, ал.1 от ТЗ, уставът на „Лида“ АД
предвижда кворум за провеждане на общото събрание при представителство
на поне половината от капитала, а решения се взимат с мнозинство от
представените на заседанието акции. Иначе казано, капиталовата същност на
акционерното дружество, закрепена и в закона, предполага мажоритарните
акционери да контролират дейността на целия стопански субект, без значение
дали те са едно, две или двеста на брой физически лица. В конкретния случай
двамата подсъдими притежават 70.43 % от капитала, което ги легитимира
като мажоритарни собственици с произтичащите от това права и дял от риска.
Останалите акционери разполагат с възможност да оспорят решенията на ОС
по исков ред. Съобразно ТР 1-2002-ОСГК, всяко порочно решение на ОС е
отменяемо чрез иск по чл.74 от ТЗ, чийто предмет е единствено
законосъобразността на решението, а не неговата целесъобразност (Р102-
1997-1 т.о., Р 270-2005-1 т.о.). Делото съдържа доказателства, че след
инкриминиарния период от това потестативно право се възползвали св.П. и
други акционери (т.1, л.232 ДП).
Неконтролиращият интерес не позволява на собствениците да участват
в управлението на ЮЛ, например да избират членове на СД, ето защо
напълно законно е подсъдимите като мажоритарни акционери да учредят СД
съобразно интересите си, стига да не нарушават изрична забрана на ТЗ и/или
дружествена забрана. Двамата отговарят на всички поставени от закона
изисквания (положителни и отрицателни) сред които наличието или липсата
на родствена връзка не фигурира. Става въпрос за отрицателните
предпоставки в чл.234, ал.1, изр.1 и ал.2 от ТЗ и чл.49 от Устава на
„Лида“АД. Затова и въззивният състав намира, че участието на съпруг,
съпруга и майка в Съвета на директорите не противоречи на закона.
Членовете на Съвета на директорите са формирали волята си свободно и при
познаване действителната икономическа ситуация, състоянието на
търговската дейност и параметрите на всяка от инкриминираните сделки. В
тази насока са не само обясненията на подсъдимите, но и коментираните
показания на св.Добрева. Тя ясно е заявила, че е участвала при вземането на
решенията за осъществяване на двете инкриминирани сделки, заявила е какви
са били притесненията им, каква е била целта. По делото не са налице
каквито и да било доказателства за някаква манипулация или привидност на
взетото решение, което да е преследвало различен от заявения резултат – да
се „спаси“ оборудването и производството от евентуално принудително
изпълнение при първата сделка, а при втората да се продаде недвижимо
15

имущество, което генерира само разходи и съдебни спорове на единствения
купувач заявил подобно намерение.
Компетентността на ОС на акционерите не се разпростира върху
оперативното управление на дружествената дейност. Що се касае до
решенията на СД, след като същите са взети в съответствие с чл.244 от ТЗ, с
чл.50, ал.1 от Устава, с приетите правила за работа на колективния
управителен орган и не са отменени, то те пораждат съответните правни
последици.
Въз основа на чл.50, ал.1 от Устава, СД на „Лида“ АД приел правила за
работата си (т.1, л.174 от НОХД), от които съществени за предмета на
доказване са нормираните в Раздел II, чл.8, ал.ал.1 и 2 изисквания за
разпореждане с имущество. Тук хипотезите са две – първата касае продажба
на активи и движими вещи от СД, за които не е необходимо предварително
решение на управителния орган. Само в негова компетентност е преценката
дали да сключи сделките с такъв предмет на разпореждане, спазвайки
законовото ограничение по чл.236 от ТЗ. В този случай представителството
на ЮЛ се осъществявало по реда на чл.244, ал.1 от ТЗ, т.е. от тричленния СД
на „Лида“АД.
Втората хипотеза по чл.8, ал.1 от Правилата е по отношение на
недвижимостите и тя предвижда различен по-сложен фактически състав –
изрично решение на СД и представителство или в условието на чл.244, ал.1 от
ТЗ, т.е. от колективния орган, или от органния представител в ситуацията по
чл.235, ал.2 от ТЗ.
Според чл.51, ал.1 от Устава, управлението на дружеството се
осъществява от изпълнителен директор, а органното представителство (чл.51,
ал.2) от един или повече овластени членове на СД. Считано от 15.04.2002
година (т.2, л.423 НОХД) подс.Й. е вписана като изпълнителен директор, а
след решение на ШОС от 20.06.2003 година по т.д.№1178/97г. (т.2, л.425 от
НОХД), органното представителство е възложено на двама членове на СД –
на подсъдимите З.Й. и Й.Й., овластени да действат заедно и поотделно.
Съобразно чл.28, ал.1 от Правилата, изпълнителният директор на
„Лида“АД няма никакви правомощия/задължения към очертаните в чл.8 от
Правилата разпоредителни сделки. Изложеното налага извод, че за
сключването на договора от 01.07.2013 г. е било необходимо решение на СД,
за да може представляващите АД (в случая двамата подсъдими) да го
подпишат, или сделката да бъде сключена от СД. Този втори вариант е бил
избран от СД.
От категорията на безспорните за страните факти е и собствеността на
„Лида“АД над инкриминираното имущество, еднозначно установена и с
писмени доказателства (т.1, л. 294, 297 от НОХД, т.1, л.230 ДП). Протокол
№3/03.12.1997 година и съответстващият му инвентарен опис имат
отношение към началния момент на експлоатация на машините и
съоръженията в производствената дейност на дружеството (касае
16

оценителните експертизи на ДМА).
По делото е безспорно, че сградите, собственост на АД-во не
осигурявали достатъчно пространство за разполагане на производствените
мощности (т.2, л.492 гръб и л.314 от НОХД). Недостигът се компенсирал и с
наемане на съсобствените сгради, като на 20.11.2002 г. ОС на
съсобствениците от ПИ XIX в кв.367 по плана на гр.Шумен взело решение да
предостави на „Лида“АД за ползване недвижимата си собственост срещу
задължение на дружеството да заплаща обезщетение в размер на по
0.64лв/кв.м. за застроена площ и 0.16 лв/кв.м. за незастроена земя (т.2, л.69
ДП).
Както вече бе посочено от този състав, окръжният съд необосновано е
възприел тезата на обвинението, че след 2008 година „Лида“АД е спряло
изцяло да плаща задълженията си по този договор, подценявайки
опровергаващите писмени доказателства (напр. справка т.1, л.281 от НОХД;
изпълнителни листи, съдържащи се в т.3 от ДП, доказващи задължения от и
след края на 2010 година), както и обясненията на подс.Й.. В пряка
кореспонденция с тази доказателствена група е и заключението на СИЕ (т.8,
л.32 ДП), което не установява задължения на „Лида“АД за наем през 2012
година и 2013 година.
С оглед изложеното, упреците към подсъдимите за решенията на ОС на
„Лида“АД по разпределение на печалбата за 2012 година и 2013 година към
резервен фонд за модернизация, са лишени от основание. Апропо, пряко
отношение към решенията има и св.П., с чиито акции за разпределението са
гласували около 88% от капитала на „Лида“АД. Вече бе споменато, че
целесъоразността на решенията на ОС на акционерите не подлежи и на
съдебна преценка, следователно волята на ЮЛ следва да бъде зачетена такава,
каквато е оповестена.
Не може да има и спор, че взаимоотношенията по договора за наем от
20.11.2002 година и усложнената съсобственост като цяло, затруднявали
изключително много работата на „Лида“АД. Освен обясненията на
подсъдимите, в тази насока са и следните писмени доказателства:
-покана до дружеството да плати по-висока наемна цена, за която ОС на
съсобствениците взело решение на 18.11.2011 година (т.10, л.3 ДП). Това
решение било оспорено от дружеството (т.10, л.4 ДП), включително
„Лида“АД завела и гр.д. №4359/2011 година за делба на съсобственост, което
приключило с решение за допускането едва през 2017 година (т.1, л.216 от
НОХД);
-на 30.03.2012 година ОС на съсобствениците отправило едномесечно
предизвестие за прекратяване на договора, гласувала се също инициатива за
търсене на нов наемател или евентуална продажба по данъчна оценка при
интерес на пазара на недвижими имоти (т.10, л.7 ДП). Решението достигнало
до ръководството на „Лида“АД в края на м.май 2012 (т.3, л.л.60, 62 ДП);
17

-на 25.04.2013 година последвало ново ОС на съсобствениците, което
увеличило наема, поискало изплащане на старите задължения към тях, а в
случай на отказ, събранието гласувало да се води дело за връщане на
владението (т.3, л.л.57, 59 ДП). Решението се узнало от ръководството
„Лида“АД на 19.06.2013 година (т.3, л.55 ДП). Липсата на споразумение
между страните довело до искови претенции срещу ЮЛ.
Според декларативно кредитираната от окръжния съд СИЕ с вещо лице
Пламен А. (т.8, л.32 ДП), финансовото състояние на „Лида“АД започнало
постепенно да се влошава в периода 2012-2015 година.
Дружеството търсило стопански решения и чрез отразеното в СИЕ (т.8,
л.38 ДП) следва, че намерило такива към 31.12.2013 година и 31.07.2014
година, реализирайки печалби. След този период финансовият резултат на
стопанския субект е отрицателен.
Пряко отношение към тези печалби има договор за наем от 04.07.2013
година (т.3, л.115 ДП), доказващ че предприятието продължило да
експлоатира производствения си капацитет.
Подсъдимите твърдят, че оздравителен ефект имал договор за
овърдрафт. Инициативата за последния датира от 20.06.2014 година, когато
СД предприел действия по подновяване на договор за овърдрафт с ТБ
„ОББ“АД (т.3, л.128 ДП). Този договор бил сключен на 18.09.2014 г. (т.10,
л.70 ДП), т.е. няма отношение към отчетената печалба на АД-во към края на
месец юли 2014 година.Той бил обезпечен с ипотека на недвижим имот,
собственост на „Лида“АД. Връзка с обсъжданите фактически положения имат
също: протокол №50/01.08.2014 година на СД (т.3, л.129 ДП), НА
№119/2014г. (т.1, л.85 ДП), молба за заличаване на ипотека (т.1, л.105 от ДП),
показания на св.св.Г. (т.2, л.312 НОХД, т.1, л.36 ДП) и Е. Ц. (т.2, л.316 гръб
НОХД, т.1, л.43 ДП).
В доказателствената група се забелязва привидна конфронтация между
протокол №50/01.08.2014 година и показанията на св.Ц. относно момента на
възникването на интерес у АД-во да се разпореди със своя недвижима
собственост. Съпоставката помежду им дава основание на настоящия съд да
кредитира изцяло показанията на свидетелката, приемайки че „Лида“АД
предлагало на пазара за недвижими имоти своите промишлени сгради 2-3
години преди реализиране на сделката със св.Г. на 05.11.2014 година. Ако
този факт се съпостави с решенията на ОС на съсобствениците от 2011 година
и 2012 година, може уверено да се твърди, че приблизително в същия период
за ЮЛ възниква интерес от ликвидиране на сградната съсобственост
(показания на св.Ц.: „..Другата оферта изобщо не съм я продавала, беше
друга голяма сграда, но абсолютно никакъв интерес нямаше към нея и не сме
я оферирали много, водили сме клиенти, но без интерес…“ , т.1, л.44 ДП).
Пак по пътя на анализа, следва, че отразеното в протокол
№50/01.08.2014 г. решение за продажба на столова от 332кв.м. и ид.ч. от
земята за цена от 60 000 лева е резултат на отправената оферта на купувача на
18

недвижимата собственост, взето е след провеждане на преговори между
„Лида“АД и св.Г..
От края на м.септември 2014 година датират обезпечителни заповеди
(т.1, л.108, л.109 и др. от ДП), даващи възможност на кредиторите на
„Лида“АД по договор за наем от 2002 година да осигурят удовлетворяване на
вземанията си. Наложените обезпечителни мерки възпрепятства
възможността длъжникът да се разпореди с имуществото си преждевременно
или да създаде пречки на кредитора да удовлетвори вземането си в хода на
процеса или преди това. Ето защо, сключеният на 01.11.2014 година между
„Лида“АД и „Йове“ ЕООД договор за доверително финансово обслужване на
АД-во (т.2, л.122 ДП) е пряка последица на наложените обезпечителни мерки
чрез запор на банковите сметки на АД-во. Чрез доверителнта сметка се
избягва възможността за принудителни действия към наличности по нея е
съответно се дава възможност на АД-во да оперира със постъпващите по нея
средства. Този договор необосновано е критикуван от първоинстанционния
съд, без да се съобрази, че същият не противоречи на закона – чл.280 и сл. от
ЗЗД.
Движението по въпросната доверителна сметка е предмет на изследване
от ССчЕ (т.8, л.3 от ДП), като чрез заключението, относимите платежни
документи и банкови извлечения, се установява безспорно, че известно време
преди (има се предвид плащането на 05.11.2014 година от св.Г.) и след
образуването на изп.д.№20148760400963 на 22.12.2014 година, цялото
финансово обслужване на „Лида“АД преминавало през тази сметка.
Все в аспекта на взаимоотношенията „Лида“АД - „Йове“ЕООД, следва
да се има предвид, че съпружеската връзка и участието на подс.Й. в СД,
покрива хипотезата на §1, ал.2 и ал.1, т.1 от ТЗ. Прокуратурата не сочи факти
в насока на рестрикцията по чл.236, ал.2, т.3 от ТЗ, поради което следва да се
приеме, че сделките между свързаните дружества не противоречат на закона и
устава.
Няма и не може да има спор с оглед заключението на СИЕ (т.8, л.32
ДП), че подсъдимите са кредитирали дружеството. Без значение е дали са го
извършвали в лично или в търговско качество (за подс.Й.), т.к. натрупаните
задължения са пасив за „Лида“ АД. Ирелевантно е и ползването на
доверителната сметка за целите на титуляра „Йове“ЕООД, доколкото
свързаността между подсъдимите по см. на цитираната норма от ТЗ е
безспорен факт.
Решението на ОС на „Лида“АД от 24.11.2014 година (т.3, л.162 ДП) е
пряка последица от волята на съсобствениците за увеличение на наемната
цена и по-късно за прекратяване на договора за наем, които лишават
предприятието от възможност за производствена дейност (СИЕ, т.8, л.45 ДП).
Въпросното решение на ОС на акционерите не касае предприемане на
ликвидация на дружеството. Не се твърди и свръхзадлъжнялост, поради което
няма основание за обсъждане на хипотеза по чл.607а от ТЗ.
19

Самото обвинение приема, че след прекратяване на производствената
дейност, дружеството продължило да има разходи. През заключението на
ССчЕ (т.8, л.3 ДП), кореспондиращите му платежни документи (т.12 ДП) и
обяснения на подсъдимите, фактическото положение следва да се счита за
безспорно установено. Според СИЕ (т.8 ДП) след 31.12.2014 година
„Лида“АД било на загуба, което затруднявало покриването на задълженията.
На 22.01.2015 година по вече посоченото изпълнително дело бил извършен
опис на битова сграда, собственост на АД-во.
В тази обща секция за анализ, въззивният състав ще включи и сделката
от 06.11.2014 година (т.1, л.135 ДП), която няма данни да е атакувана с иск по
чл.33, ал.2 от ЗС. По пътя на съпоставката между писмени доказателства (т.1,
л.85, л.118 и л.135 ДП) се разкрива нежеланието на подсъдимите да
предложат собствеността си по чл.33 от ЗС на останалите собственици (имат
се предвид четирите сгради, т.к. със сделката от 05.11.2014г. св.Г. станал
съсобственик на земята), поради което същите се възползвали от
възможността да сключат два последователни договора със св.Г.. С ТР 5-
2012-ОСГК се изяснява, че в подобни случаи няма заобикаляне на закона.
Заключението на вещото лице Д. Д. ССчЕ (т.9 ДП) позволява
навлизането в още по-голяма дълбочина в икономическото състояние на
стопанския субект към момента на двете инкриминирани сделки, въз основа
на което въззивният състав приема, че:
1. Към 30.06.2013 година „Лида“АД било на загуба с 1000 лева,
поддържало отрицателни коефициенти за рентабилност и ликвидност,
следователно не можело да покрива задълженията си с налични краткотрайни
активи;
2.Към 31.10.2015 година дружеството било на загуба, т.к. нямало нетни
приходи от продажба, разполагало с отрицателни показатели за рентабилност
и ликвидност, не можело да покрива текущите си задължения с наличните
краткотрайни активи.
Съобразно експертните становища, икономическият ефект от сделката
от 01.07.2013 година е печалба за „Лида“АД в размер на 845.60 лева и
намаляване на задължение към доставчици с 13200лв, а тази от 27.11.2015
година води до загуба за стопанския субект от 3130.57лв и погасяване на
задължения към други кредитори в размер на 40000 лева.
Каква е целта на тези сделки?
Относно продажбата на ДМА подсъдимите дават подробни обяснения в
съдебното следствие, чиято достоверност необосновано е отхвърлена от
първоинстанционния съд.
Проведената съпоставка между волята на съсобствениците (т.10,л.3-9
ДП), обяснения на Й.: „…Съветът на директорите на „Лида“АД продава и
машините и съоръженията на дружеството, за да не бъдат запорирани и
да може да работи…“ (т.2, л.493 от НОХД), показанията на св.Ц.,
20

изпълнителни листи (т.3, л.л. 7, 10, 12, 16, 19, 25 и др. ДП), заключенията на
СИЕ и ССчЕ (т.8 и т.9 от ДП), сочи следното:
Считано от края на 2010 година, „Лида“АД имало неизпълнени парични
задължения (позоваването е на най-ранната дата измежду изпълнителните
титули). С оглед решенията на ОС на съсобствениците от 18.11.2011 година и
от 30.03.2012 година съществувала потенциална заплаха за увеличаване на
разходите за наем, за осъждане на дружеството за неплатените наеми,
включително и за едностранно прекратяване на наемното правоотношение, с
което практически производствената дейност на предприятието би била
преустановена. По-нагоре в тези мотиви бе посочено, че въпросните решения
породили интерес от продажба на собствени сгради на АД-во, а преценени в
съвкупност потенциалните неблагоприятни последици сочат, че целта била да
не се допусне принудително изпълнение върху недвижима собственост на
дружеството. До получаване на уведомлението от 19.06.2013 година,
ръководството на АД-во използвало различни прийоми за отлагане на
проблема (оспорване на решението от 18.11.2011 година, завеждане на дело за
делба), но след тази дата предстояли съдебни процедури (т.10, л.9 ДП). В
хронологичен план, ответната реакция е договорът от 01.07.2013 година,
който преценен от гледна точка на предходните събития, утвърждава пряката
цел да се избегне принудително изпълнение върху машините и съоръженията.
Изводът се подложи на преценка и чрез заключението на СИЕ с вещо
лице А. (т.8, л.32 ДП), според което продажбата на ДМА води до печалба
спрямо балансовата стойност със сумата от 845.50 лева и незначително
намаляване на задълженията на дружеството към „Йове“ЕООД. Очевидно, в
тези параметри договорът няма реален икономически ефект. Като се отиде
по-нататък, т.е. като се вземат предвид споразумението за прихващане на
задължения от 04.07.2013 година (т.3, л.112 ДП), въз основа на което няма
реално движение на парични потоци между страните и договор за наем от
същата дата, следва че с инкриминирания контракт дружеството целяло освен
да осуети предстоящи принудителни действия спрямо ДМА, и да продължи
да функционира.
На практика сделката от 01.07.2013 година не се отразила по никакъв
начин на производствената дейност на „Лида“АД, което продължило да
ползва отчуждените машини и съоръжения и според заключението на СИЕ
(т.8 ДП) към 31.12.2013 година и 31.07.2014 година, реализирало печалба.

Продажбата от 27.11.2015 година е осъществена в различна
икономическа ситуация – дружеството няма производствена дейност, предало
е владението на земята и сградите и единствено формира разходи за тяхната
поддръжка и други оперативни разходи (ССчЕ т.8, л.3 ДП), към 31.10.2015
година е на загуба, има задължения в размер на 132000лв и краткосрочни
активи на стойност 105000 лева – амбалаж 100000лв и вземания 5000лв, т.е. за
покриване на задълженията било необходимо да продава дълготрайни и
21

краткотрайни активи (СИЕ т.8, л.43ДП).
Обвинителната власт възлага на СД задължение да взема
„безпристрастни решения за опазване на обществения интерес“ (стр.9 от ОА,
втори абзац). Подобно изискване обаче законът не предвижда, а и то
противоречи на логиката на търговския оборот. Нормата на чл.237 (2) ТЗ
вменява задължение на членовете на съветите да изпълняват функциите си с
грижата на добър търговец в интерес на дружеството и на всички
акционери.
Съгласно съдебната практика на ВКС под "грижата на добрия търговец"
се разбира един абстрактен модел на поведение, при които се изхожда не от
субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези умения и
качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър
търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията
към добрия търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по
ЗЗД, именно защото търговецът е професионалист, носител на специални
знания в съответната търговска област. Законът е по-строг към него (добрия
търговец), отколкото към другите длъжници. Тази грижа трябва да се полага,
когато лицето притежава търговско качество по отношение на всяка сделка,
както и при всички абсолютни търговски сделки, без значение дали
притежава търговско качество. Критерият е обективен, като абстрактното
понятие се запълва с конкретно съдържание, при отчитане обичаите в
практика, добрите нрави и справедливостта /решение № 180 от 10.08.2015 г.
по гр. д. № 3837 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Грижата на добрия търговец (чл. 302 от Търговския закон) е тази, която
добрият, почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на
дейността в даден бранш и условията на извършването й, обикновено
проявява при изпълнението на задълженията си и включва определена степен
на старание, внимание, напрежение на волята, както и знания, умения,
определен интелектуален и физически потенциал /решение № 180 от
10.08.2015 г. по гр. д. № 3837 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/.
Практиката на ВКС по повод дейността на членовете на органите на
публичното дружество, обсъждайки въпроса дали са действали с грижата на
добрия търговец, е изяснила, че за да се отговори утвърдително, следва да са
изпълнени две кумулативни изисквания: членовете на съответния орган
обосновано да считат, че действат в интерес на всички акционери и на
следващо място – да ползват само информация, за която също така
обосновано считат, че е достоверна и пълна.
Горното приложено към настоящия казус мотивира въззивния съд да
приеме, че двамата подсъдими са действали с дължимата грижа на добър
търговец, тъй като те са правили опити в продължение на няколко години да
съхранят производството, да намерят финансиране, да прекратят състоянието
на множествена съсобственост. Едва когато АД е било принудено да предаде
22

владението на земята и сградите е прекратена производствената дейност и е
взето валидно решение на ОС на акционерите да продажба на машини и
недвижимости. С това решение, както вече бе коментирано, е постигнало
намаляване на разходите по охрана, режийни и данъци, генерирани от
„голата“ собственост. С приходите са платени отново задължения на АД. При
формиране на волята на АД членовете на СД са били наясно с действителната
икономическа, правна и финансова ситуация, взели са решенията водени от
желание да запазят интересите на АД и съответно акционерите. Затова и
съдът приема, че въпреки наличието на родствени връзки, СД на АД е
направил каквото е било по силите му да противостои на претенциите на
съсобствениците, някои от тях и акционери, да лишат АД от ползването на
земята и производствените сгради.
Доказателство за това, че при вземане на решението и сключване на на
втория от икриминираните договори (за продажбата на ид.ч. земя и ид.ч.
сгради) двамата подсъдими и св.Добрева като членове на СД са действали с
грижата на добри търговци, т.е. в интерес на всички акционери е това, че
посочената от заключенията реална пазарна цена не е била достигната в нито
един момент – нито през инкриминирания период, нито по-късно през 2020 г.,
когато ид.ч. земя и сгради в същия парцел закупува и представляваното от
С.П. Б. ЕООД „Ес Пи Трейдинг“ – виж т.2 л.332 и сл. НОХД № 397/19
г.ШОС. През инкриминирания период обаче единствен потенциален купувач
е бил св.В. Г. които е предложил оптималната продажна цена за конкретния
имот. Преди появата на свид.Г. АД „Лида“ е правило опити да продаде сграда
– негова самостоятелна собственост, няколко години. В тази насока са
свидетелските показания на св. Елица Ц. - брокера на недв.имоти, с чието
съдействие е осъществена първата продажба през 2014г. В тази насока са и
показанията на св.Г.. Затова в конкретната ситуация, нито подс.Й., нито
другите членове на СД могат да бъдат укорени, че не са постигнали реалната
пазарна цена, тъй като това не се дължи на тяхно виновно поведение (напр. да
са имали по-висока оферта, която да са отхвърлили за сметка на офертата на
св.Г.). Сделката е била сключена с единствения кандидат-купувач на
определената от страните за справедлива цена. Това сочи, че членовете на СД
са положили дължимата грижа на добър търговец и са постигнали
оптималните условия по сделката, възможни в конкретната ситуация.
С това въззивният състав изчерпва доказателствения си и правен анализ
относно структурата на управление на „Лида“АД, начина на вземане на
решения на дружествените органи, за икономическото състояние на
стопанския субект в инкриминирания период, за положената грижа на добър
стопанин и конкретно за постигнатите цели с процесните сделки. Всички тези
обстоятелства са от съществено значение за деятелността на подсъдимите
лица, оценена като несъставомерна, както от обективна, така и от субективна
страна.
По обвинението по чл.202, ал.2, т.1, вр.ал.1, т.1 от НК:
23

По отношение на подсъдимата З.Й. в качеството на член на СД и
представляващ „Лида“АД, ОП-Шумен е повдигнала обвинение за съставно
престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.1 вр. чл.201 от НК, което включва
две престъпни деяния – присвояване на ДМА, връчени за пазене и
управление и улесняващо престъпление по чл.220, ал.1 от НК, изразяващо се
в съзнателно сключване на неизгодна сделка на 01.07.2013 година със същите
ДМА, собственост на акционерното дружество.
Според ППлВС 3-1970, улесняващото престъпление създава
благоприятни условия за извършване на самото присвояване, като това
престъпление трябва да съществува самостоятелно, независимо от
присвояването, да се изразява в друга дейност, отделно от разпоредителните
действия, с които се извършва присвояването. Между улесняващото
престъпление и присвояването е необходимо да съществува обективна и
субективна връзка, като първото да е извършено с цел да улесни второто.
Възможно е да се осъществи преди или едновременно с присвояването.
По тълкувателен път с ППлВС 7-1976 се изяснява, че изпълнителното
деяние на престъплението по чл.220 от НК съставлява сключване на
неизгодна сделка, от която е последвала значителна вреда за предприятието
или организацията, които деецът представлява. Неизгодна е онази сделка,
която изобщо не е било необходимо да се сключва или макар и да е била
необходима, е могло да бъде сключена при по-изгодни условия, преценени
както в икономически, така и в юридически аспект към момента на нейното
реализиране.
За обективната съставомерност е изискуема и значителна вреда,
изразяваща се в реално намаляване на активите или увеличаване на пасивите
на предприятието и/или причинени други загуби. Престъплението е
резултатно и е довършено с настъпване на вредоносния резултат, т.е. с
настъпването на значителната вреда.
Субект на престъплението може да бъде само длъжностно лице, което в
кръга на службата си е оправомощено да сключва сделки от името на
стопанския субект, който представлява. Престъплението е умишлено.
Припомнянето на горните положения по приложението на материалния
закон е необходимо, за да се обоснове несъвместимостта на възприетата с
обвинителния акт конструкция на обвинението за улесняващото
престъпление с цитираните по-горе изисквания по отношение на особения
субект и субективна страна, както и с някои обективни признаци на състава
по чл.220 от НК.
На първо трябва да се отбележи, че фактическото изложение на
обвинението е доста двусмислено що се касае до отношението на подс.З.Й.
към авторството на деянието и субективната страна (вж. стр.3 от ОА, втори
абзац „..Според договора, акционерното дружество продало на
„Йове“ЕООД…“ ). Използваното безподложно изречение ( „…на 01.07.2013 г.
бил сключен договор за продажба на машини и съоръжения..“ – пак там)
24

отново по никакъв начин не сочи подсъдимата като лицето, подписало
договора. В крайна сметка прокуратурата сама приема, че този договор е
подписан от още две лица. Нещо повече, прокуратурата с едно изречение,
почиващо на фактологично невярното твърдение, че подсъдимата е подписала
фактурата (което вече бе коментирано по-горе), обосновава виждането си, че
именно тя следва да бъде привлечена към наказателна отговорност.
Окръжният съд, стъпвайки на така очертаната правна конструкция на
обвинението, се е опитал да обоснове тезата, че за валидността на договора
има правно значение единствено изявлението на изпълнителния директор
З.Й., поради което и изявленията в него на другите двама членове на СД били
недействителни.
По този повод въззивната инстанция намира за необходимо да отбележи
следното: Сделката от 01.07.2013 година е сключена от СД на „Лида“АД в
съответствие с чл.244, ал.1, от ТЗ, чл.48, ал.1 от Устава и чл.8, ал.2 от
Правилата за работа на СД на дружеството. Волеобразуването и
волеизявлението са на колективния орган, подсъдимата не е действала като
овластен представител. В предходната част от мотивите въззивният състав
отрази становището си, че решенията на СД са валидно взети, съответно те
пораждат целените правни последици в сферата на търговския оборот.
В мотивите си първоинстанционният съд безкритично е възприел тезата
на обвинението относно субекта на улесняващото престъпление, (виж
последен абзац, стр.10 и първи абзац, стр.11, т.1, НОХД и последен абзац,
стр.30, първи абзац, стр.31 от мотивите), без да отчете противоречието на
заетата позиция със закона и вътрешните правила за функциониране на СД на
„Лида“АД. По конкретната сделка без предварително решение, самият
управителен орган на АД-во е извършил разпоредително действие.
Овластеният представител по чл.235, ал.2 от ТЗ и по аналогичния чл.5, ал.2 от
Правилата, единствено представлява дружеството спрямо трети лица,
изразявайки волята на самото ЮЛ, като по обсъждания договор въобще не е
възниквала подобна хипотеза. Напълно ирелевантна е и длъжността на Й.
като изпълнителен директор,от която също произтичат представителни
функции.
При изяснената по-горе икономическа ситуация на „Лида“АД, няма и не
може да има спор, че сделката от 01.07.2013 г. е била необходима за
стопанския субект. Безспорно нейният непосредствен икономически ефект е
незначителен от гледна точка на реализирана печалба и намаление на
задълженията. Но нейната полезност не се изчерпва единствено с това, тъй
като предприетите действия от съсобствениците за съдебни претенции срещу
„Лида“АД са създавали реална заплаха за имуществото. Със сключването на
договор за наем от 04.07.2013 година производствената дейност на „Лида“АД
продължила до 24.11.2014 година (решение за освобождаване на
съсобствените помещения и продажба на ДМА), т.е. сделката от 01.07.2013 г.
не само е запазила фактическото положение в стопанския живот на
25

„Лида“АД, но е гарантирала, че това положение не може да бъде променено
от кредиторите. Сделката всъщност би могла да се разглежда като увреждаща
единствено по отношение интересите на собствениците на земя и сгради, но
не и за АД и неговите акционери.
При заетата позиция за пряката цел на договора към момента на
неговото сключване (в потенциална вреда на кредиторите) и факта на
учреденото на 04.07.2013 г. наемно правоотношение, не може обосновано да
се твърди, че процесната сделка е била насочена към обогатяване на „Йове“
ЕООД. Едва след като ОС на акционерите на АД „Лида“ Шумен вземат
решение за прекратяване на дейността по производство и разпродажба на
имуществото, „Йове“ ЕООД предава за скрап част от полученото от
„Лида“АД, движимо имущество – инкриминирано и от прокуратурата. Нито
прокуратурата, нито първата инстанция обаче коментират факта, че
предметът на инкриминирата сделка е доста по-широк от инкриминирания,
нито пък отчитат факта че „Йове“ ЕООД връща значителна част от вещите,
впоследствие продадени от „Лида“ АД, за да обслужи плащанията си.
Очевидно, ако целта на подсъдимата З.Й. е била да присвои имуществото на
АД, за да облагодетелства съпруга си, то всички последващи действия по
връщане на машините са лишени от логика – житейска и икономическа.
Обвинението твърди неизгодност на сделката от 01.07.2013 година и
поради „нереалност“ на цената - стр.10, т.1 от НОХД, обоснована с
последвала сделка между „Йове“ЕООД и „Метарекс“ЕООД, фактурирана с
фактури с №№ 1546/26.12.2014 година, 1555/07.01.2015 година,
1561/19.01.2015 година, 1568/06.02.2015 година, 1571/23.02.2015 година и
1574/16.03.2015 година. Съобразно тези писмени доказателства, част от
машините и съоръженията, предмет на договор от 01.07.2013 година, са
предадени за скрап за сумата от 44225.50 лева, като разликата между
покупната цена от 01.07.2013 година и получената впоследствие от „Йове“
ЕООД, според вносителя на обвинителния акт, формира съставомерната щета
в размер на 36125.50 лева. От предмета на престъплението по чл.220, ал.1 от
НК са изключени бутилираща линия, хладилен компресор и резервоари по
8000 литра, върнати от „Йове“ЕООД на „Лида“АД с фактури №№
1529/01.08.2014 година, 1541/11.12.2014 година и 1542/16.12.2014 година.
Престъплението по чл.220, ал.1 от НК е резултатно и е довършено с
настъпване на вредоносния резултат, т.е. на 01.07.2013 година, когато
собствеността върху предметните на делото ДМА напуска патримониума на
„Лида“АД. Обвинителната теза явно се отклонява от обективния
съставомерен елемент, приемайки че щетата се изразява в по-изгодна цена,
постигната близо година и половина по-късно при продажбата на ДМА за
скрап. Неизгодността следва да е била налице към момента на сключване на
сделката, а не да е последица на някакви настъпили след това обстоятелства.
По обсъждания признак е налице недостатък и на юридическото обвинение.
Горното влече обективната и субективна несъставомерност на
26

улесняващото престъпление по чл.220, ал.1 от НК.
Въззивният съд изключи възможността наказателната отговорност на
подс.Й. да бъде ангажирана и по чл.201 от НК, съобразявайки пределите на
фактическото обвинение, а именно че според прокуратурата
разпоредителното действие по самото присвояване е извършено с
подписването на фактура № **********/03.07.2013 година, което
автоматично прави несъставомерно повдигнатото обвинение за предходната
дата 01.07.2013 година. Както вече бе посочено, не отговаря на
действителността и твърдението, че първичният счетоводен документ е
авторство на подсъдимата (т.3, л.110 ДП). Същият носи подпис на лице с
имена И.М., а името на З.Й. фигурира в реквизита на фактурата единствено
като МОЛ на „Лида“АД, което по никой начин не я ангажира с
разпоредителска деятелност.
Според настоящия състав на ВАпС не може да бъде ангажирана
отговорността на подс.З.Й. и по основния състав на чл.201 от НК и за датата
01.07.2013 г, посочена в диспозитива на обвинителния акт, отново поради
липса на обективна и субективна съставомерност. От обективна страна
изпълнителното деяние на престъплението длъжностно присвояване се
изразява в своене на предмета на престъплението, т.е. в противозаконно
разпореждане – юридическо или фактическо, от страна на дееца, с повереното
или връчено в това му качество чуждо имущество в свой или в чужд интерес.
В конкретния случай не е налице именно елемента на противозаконност на
инкриминираната разпоредителна сделка, тъй като подсъдимата е действала
като едно от физическите лица, формиращи волята на АД „Лида“, в рамките
на правомощията на Съвета на директорите и в унисон с изискванията на
закона и вътрешните правила на дружеството.
Целта, която е преследвала сделката е била свързана с опазване на
движимо имущество на АД от евентуални бъдещи претенции на кредитори за
принудително удовлетворяване, както и обезпечаване на производствения
процес. Както вече бе коментирано, според мнението на този въззивен състав,
тази цел е била постигната, въпреки че прогнозата на СД за насочване на
претенции на кредиторите към производствените мощности, не са се
сбъднали. Това обаче, към момента на вземане решението и изповядване на
сделката, не е било възможно да се изключи разумно, предвид претенциите на
съсобствениците на земята и сградите и развоя на съдебните спорове.
Подсъдимите, водени от желанието си да съхранят производството и
съответно интересите на всички акционери са предприели подписването на
инкриминирания договор. Затова страна по него като купувач е свързано
дружеството, собственост на подс.Й.Й., което не веднъж е подпомагало АД. В
конкретния случай цената по този договор е послужила отново за погасяване
на дългове на АД. Доверените отношения между двамата съпрузи и членове
на СД са им давали увереността, че съоръженията няма да напуснат реално
производствената база, нито пък че ще бъдат препродадени. Всичко това
говори и за субективна несъставомерност на стореното от подс.З.Й. на
27

01.07.2013 г.
В заключение, констатираната несъставомерност на съставното
престъпление е основанието за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК
чрез отмяна на постановената в нарушение с материалния закон
първоинстанционна присъда и оправдаване на З.Й. по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл.202, ал.2 , т.1 вр. ал.1, т.1 в . чл.201 от НК .
Относно деятелността на подс.Й.Й.:
Настоящият състав на ВАпС изцяло се солидаризира с аргументите на
предходния относно липсата на субективна страна на деятелността по чл.220,
ал.1 от НК.
Сделката от 27.11.2015 година е сключена в хипотезата на чл.8, ал.1 от
Правилата за работа на СД на „Лида“АД. Колективният орган на управление
взел изрично решение по параметрите на продажбата (протокол
№54/19.11.2015 година), като органното представителство се осъществило от
подс.Й.. В случая волята е формирана от компетентния орган по
управлението на ЮЛ. Волеизявяващ орган в хипотезата на чл.235, ал.2 от ТЗ
и чл.5, ал.2 от Правилата за работа на СД е органният представител – подс.Й.,
изцяло обвързан от формираната воля на СД. Съобразно указания на ТР 3-
2013-ОСГТК, органният представител, чрез който ЮЛ влиза във
взаимоотношения с трети лица, е част от организационната структура на
юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен
субект, а волеизявление, принадлежащо на ЮЛ, не изразява своя собствена
воля, а волята на самото ЮЛ, с което в наказателноправен аспект се изключва
умисълът на подс.Й. да сключи неизгодна сделка, ако параметрите на същата
са определени от компетентния орган на юридическото лице, каквато
фактическа ситуация се обхваща от пределите на обвинението.
Първоинстанционният съд не се е съобразил със задължителните
указания на ТР 3-2013-ОСГТК, допускайки нарушение на закона.
Тълкувателните решения на ВКС са „акт на нормативно тълкуване“ (Решение
№4 на КС от 16.06.2009 година по к.д.№4/2009 година) и съобразно чл.130,
ал.2 от ЗСВ имат задължителна сила. Съдът е длъжен да приложи
разтълкуваната правна норма със съдържанието, което произтича от
указанията, дадени в тълкувателното решение, което въззивният състав прави
с настоящата присъда.
От обективна страна обвинението обвързва неизгодността на сделката с
твърдението, че имотът бил продаден на стойност значително под реалната
пазарна цена. Както обаче вече бе коментирано по-горе, членовете на СД
нямат задължение да продават на реална пазарна цена, а да положат усилието
като добри търговци да защитят интересите на АД и на акционерите. СД на
АД „Лида“ е постигнало оптималната цена – приемлива както за продавача,
така и за АД в момент, когато вече е била прекратена производствената
дейност, владението на имотите предадено на многобройните съсобственици.
В конкретната ситуация – приемането на офертата на единствения купувач и
28

избавянето от съсобственост, която генерира разходи и съдебни спорове,
логично е било предпочетено пред варианта да се чака евентуален купувач,
готов да предложи посочената от експертите за реална пазарна цена. Както
вече бе споменато, по делото липсват доказателства подобна цена да е била
платена и от появилият се по-късно друг купувач. Видно от нотариалните
актове от 2016 г., 2017, 2018 и 2019 г. за продажба на ид.ч. същите имоти от
съсобственици на св.Г. – т. 4 и т.6 дп, цените по тези сделки са отново под
реалната пазарна цена, посочена от експертизите. Цените са аналогични на
тази по инкриминираната сделка, т.е. не може да се поддържа довод, че
реалната пазарна цена на конкретните съсобствени имоти някога е била
постигната, за да се приеме, че АД е било ощетено с приемането на по-ниска
оферта.
Инкриминирата сделка и от заключенията по счетоводно-
икономическата експертиза на в.л.Пл.А., и по съдебно- счетоводната
експертиза с вещо лице Д. Д., се коментира като необходима. Експертите
сочат, че общото финансово състояние на Лида АД в периода 2012-15г. не е
позволявало пълно обслужване на задълженията на АД без отчуждаване на
активи.
От данните на стр.7 в икономическата експертиза на П.А., се вижда, че
АД преди продажбата е имало разходи, генерирани от поддръжката на
недвижимата си собственост, при нулеви приходи. Експертът сочи, че към
31.10.2015г. АД „Лида“ има:
1. Разходи за оперативна дейност – 47 000 лв.
2. Финансови разходи -1000 лв.
3. Приходи от продажби - 0 лв.
4. Други приходи – 12 000 лв.
5. Загуба - 36000лв.
След продажбата на недвижимите имоти, разходите за 2016г. спадат до
3000 лв., видно от Аналитична оборотна ведомост за периода 01.01.2016г-
31.12.2016г., приложена по делото. Горното мотивира въззивния съд да
приеме, че не е изпълнен и обективния състав на престъплението по чл.220 от
НК, тъй като инкриминирата сделка е била необходима и е постигнала
благоприятни икономически последици за АД „Лида“.
Всичко изложено по-горе, мотивира и този състав на ВАпС да упражни
правомощието си по чл.336, ал.1, т.3 от НПК и да оправдае и подсъдимия
Й.Й. по обвинението, предявено му на първа инстанция, тъй като са
осъществени условията по чл.304, пр.4 от НПК.
Водим от горното, съставът на Варненски апелативен съд постанови
присъдата си.

Председател: Членове:1.
29

2.
30

Съобщи за изтекли лични данни