РЕШЕНИЕ
№
гр.Тетевен,
03.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тетевенският районен съд, първи състав, в
открито заседание на деветнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: АНИ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Виолета Монова, като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. N 1065 описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Искове с правно основание чл.155
във вр. с чл.224 ал.1 от КТ и по
чл.149 във вр. с чл.150 във вр. с чл.262 ал.2 във вр. с чл.264 от КТ .
Производството
е образувано по искова молба от М.Г.И. *** , против ПК”Г.Б.”, ЕИК ........., седалище с. Р. ,
обл. Ловеч, ................ В исковата молба се твърди ,че ищцата била
сключила трудов договор с ответника на 20.04.2012г , с основно трудово
възнаграждение от 340 лева , за изпълняване от нея длъжност продавач-консултант
в обект , магазин „П.”,собственост на ответника и находящ се в с. Р. на пълно
работно време с 8 часов работен ден и
платен годишен отпуск от 20 дни. С допълнително споразумение от 20.03.2013г от
20.01.2013г допълнителното и трудово възнаграждение е променено на 440 лв. , от
01.04.2016г с допълнително споразумение основно трудово възнаграждение е в размер на 480лв.Твърди ,че трудовото и
правоотношение е било прекратено със заповед №6 от 31.08.2018г .В исковата
молба се твърди ,че ответника не е бил заплатил обезщетението за платен годишен
отпуск за 2017-2018г, когато е отглеждала малката си дъщеря , род. на ***г. и
ползвала отпуск за бременност и раждане , поради което дължимата сума била
в размер от 880 лв.В исковата молба се
твърди ,че работното време на ищцата е било 8 часа , но фактически била
полагала труд от 7 часа до 21ч. през делничните дни без почивка , като
същевременно е работела вс. събота и неделя през официалните празници и не била
ползвала възнаграждение за извънреден труд за периода от началото на трудовото
и правоотношение 23.04.2012г до излизане
в болнични преди раждане на ***г., като
твърди ,че и се дължи сумата първоначално от 7000 лв. , като след изменение на
исковата претенция се претендира сума от
6500лв. за този период : за м. април 2012г : за дати 28,29.04 ,
които са събота и неделя -18 часа извънреден труд ,на официалният празни
30.04,-10часа, и в делничните дни от
началото на трудовия и договор от 23.04г.о-общо 10 часа;м. май 2012г. за
21 работни дни са положени 42 часа извънреден труд , трите съботи и
недели от месеца 32 часа извънреден труд , на официалните празници 01,24,25
май- тридесет часа извънреден труд, месец юни 2012г. за 21 работни дни 42 часа извънреден труд и
за 5 съботи-50 часа изв. Труд и 4
неделни дни 32 часа извънреден труд, за м. юли 2012г. за 22 раб.
дни -44 часа извънреден труд ,четири
съботни дни -40 часа извънреден труд и пет неделни дни -40 часа извънреден
труд, за м. август 2012г., 23 раб. дни 46 часа извънреден труд ,четири
съботни дни -40 часа изв. Труд и четири недели – 40 ч. изв. Труд за м.
септември 2012г. за 19 раб. дни -38ч изв. Труд , четири съботи – 40 ч. изв.
труд и 4 недели 40 ч. изв. труд , 06,07 септември два официални празника
-20ч. изв. труд ,м. октомври 2012г. за 23 раб. дни 46 часа изв. труд ,
четири съботи -40ч. изв. труд и четири недели 32ч. изв. труд,м. ноември
2012г., за 22 раб. дни -42 ч. изв. Труд, четири съботни дни
-40 ч. изв. труд и четири недели -32ч. изв. труд , м. декември 2012г.
18 работни дни -36 ч. изв. труд четири съботи -40 ч. изв. труд , 5 недели
40ч .изв. труд., официални празници -24,25,26,31 декември -40ч. изв. труд . Положен
извънреден труд за 2013г.: м.януари 2013г. за 22 раб. дни 44ч. изв. труд, 4
съботни дни -40 ч. изв. труд и 4 недели -32ч изв. труд и един официален празник
01.01-10 ч. изв. труд;м. февруари 2013г.за 20 раб. дни 40ч. изв. труд, 4
съботни дни -40 ч. изв. труд и 4 недели -40ч изв. труд м. март 2013г. за 21 раб. дни -42ч. изв. труд , 5
съботни дни 50 ч. изв. труд и 4 недели 32ч. изв. труд ;м. април 2013г. за
22 раб. дни -42ч. изв. труд , 4 съботи
40ч. изв.труд; м. май 2013г. 19 раб. дни-38 ч. изв. труд ,3 съботни дни
30 ч. изв. труд ,4 недели 32ч. изв. труд , официални празници -01,02.,03,06
май-40 ч. изв. труд ,м.юни 2013г. 20 раб. дни -40 ч. изв. труд , 5
съботни дни 50 ч. изв. труд и 5 неделни дни -40ч. изв. труд ,м.юли 2013г.
за 23 раб. дни -46 ч. изв. труд ,за 5 съботни дни 50 ч . изв. труд и 5 неделни
дни -40 ч. извънреден труд , м.август 2013г. за 22 раб. дни -44ч. изв.
труд , пет съботни дни -50 ч. изв. труд и 4 неделни дни -32ч. изв. труд;м.
септември 2013г.за20 раб. дни-40 ч. изв. труд ,четири съботи-40ч. изв. труд
и 5 неделни дни -40 ч. изв. труд и един ден официален празник 06.09.-10 часа
изв. труд ;м. октомври 2013г. за
23 раб. дни -46 ч. изв. труд , 4 съботни дни -40ч. изв. труд ,4 неделни дни
-32ч. изв. труд ;м. ноември 2013г. за 21 р. дни -42ч. изв. труд , 5
съботни дни -50 ч. изв. труд ,4 неделни дни -32ч. изв. труд ;м. декември
2013г.19 раб. дни-38 ч. изв. труд , 2 съботни дни -20ч. изв. труд , 5
недели -50 часа изв. труд и официални празници :23,24,25,26,31 януари -50ч.
изв. труд .Извънреден труд за 2014г.: м.януари 2014г. за 22раб. дни-44ч.
изв. труд , 4 съботи-40 ч. изв. труд и 4 неделни дни -32ч. изв. труд и 1 ден
официален празник 01.01.-10 часа изв. труд ;м. февруари 2014г. за 20
раб. дни 40 часа извънреден труд , 4 съботни дни -40 ч. изв. труд и 4 неделни
,5 съботни дни-5-ч. изв. труд и 5 неделни дни 40 ч. изв. труд и един официален празник 03.03.2014г.-10 ч. изв.
труд ; м. април 2014г. за 20 раб. дни -40ч. изв. труд , 4 съботни дни 40
ч. изв. труд и 4 неделни дни-32ч. изв. труд ,официални празници 18 и 21 април20
часа ;м. май 2014г. за 20 раб. дни -40 ч. изв. труд , 3 съботни дни-30ч.
изв. труд , 4 неделни дни -32ч. изв. труд , за официалните празници 01,02,05,06
май-40 ч. изв. труд; м.юни 2014г. за 21 раб. дни-42ч. изв. труд , за 4
съботни дни 40 ч. изв. труд и за 5 неделни дни -40 ч. изв. труд ,м.юли
2014г. за 23 раб. дни -46 ч. изв. труд , 4 съботни дни-40 ч. изв. труд и 4
неделни дни -32ч. изв. труд; м.август 2014г. за 21 раб. дни -42ч изв.
труд , за 5 съботни дни 50 часа и 5 неделни дни 40 ч. изв. труд.;м.
септември 2014г.за 21 работни дни-42ч. изв. труд, 4 съботни дни 40 ч. изв.
труд и 4 неделни дни-32ч. изв. труд и за 1 ден официален празник 22-09-10ч.
изв. труд ;м. октомври 2014г. за 23раб. дни-46 ч. извънреден труд , 4
съботни дни -40 ч. изв. труд и 4 неделни дни -32ч. изв. труд;м. ноември
2014г. за 20 работни дни -40 ч.изв. труд , за 5 съботи -50 ч. изв. труд ,5
неделни дни -40ч. изв. труд ;м. декември 2014г. за 20 раб. дни-40 ч.
изв. труд , 3 съботни дни -30 ч. изв. труд , 4 неделни дни -32ч. изв. труд ,
официални празници 24,25,26,31 декември -40 часа изв. труд. Извънреден труд
за 2015г. : м.януари 2015г.за 21 работни дни 42 часа изв. труд , 4 съботни
-40ч.изв. труд , 4 недели -32ч. изв. труд и 2 официални празници на 01,02
януари -20ч. изв. труд , м. февруари 2015г. за 20 работни дни -40 ч.
изв. труд , 4 съботни дни-40ч. изв. труд и 4 неделни дни -32ч. изв. труд;м.
март 2015г. за 21 раб. дни -42ч. изв. труд ,за 3 съботни дни -30ч изв. труд
и за 5 неделни дни -30. изв. труд, официални празници-02,03 март -20 часа изв.
труд ; м. април 2015г. за 20 раб. дни -40 ч. изв. труд , 4 съботни дни
-40ч. изв. труд и 4 неделни дни -32 ч изв.труд и 2 дни офиц. празници -10,13
април -20 ч. изв. труд ;м. май 2015г. за 19 раб. дни-38ч изв. труд , пет
съботни дни -50 ч. изв. труд и 5 неделни дни 40ч. изв. труд и за 2 офиц.
празника 01,06.май-20 ч. изв. труд , м.юни 2015г. за 22 раб. дни -40ч
изв. труд , 4 съботни дни -40ч изв. труд и 4 неделни дни -32ч. изв. труд ;м.юли
2015г. за 23 работни дни-46ч изв.
труд 4 съботни дни -40ч изв. труд и 4 неделни дни 33ч. изв. труд ;м.август
2015г. за 21 раб. дни -42ч. изв. труд , 5 съботни дни -50ч. изв. труд и 5
неделни дни -40ч. изв. труд;м. септември 2015г. за 21 раб. дни -42ч.
изв. труд , три съботни дни -30ч. изв. труд , 4 неделни дни -32ч. изв. труд ,
за 2 официални празника 22,23 септември -20 ч. изв. труд ;м. октомври 2015г.
за 22 раб. дни-44 изв. труд , за 5 съботни дни -50ч. изв. труд , 4
неделни дни -32ч. изв. труд ;за м. ноември 2015г. за 21 раб. дни -42ч.
изв. труд , 4 съботни дни -40ч. изв. труд и 5 неделни дни-40ч. изв. труд ;м.
декември 2015г. за 21 раб. дни -42ч. изв. труд, 3 съботни дни 30ч. изв.
труд , 4 неделни дни -32ч. изв. труд , официални празници :24,25,31 декември
-30ч. изв. труд. Извънреден труд за 2016г: м.януари 2016г.за 20 работни
дни 40 часа изв. труд , 5 съботни дни -50ч. изв. труд и 5 неделни дни -40ч.
изв. труд , официални празници :01.01-10 часа изв. труд ;м. февруари 2016г.
за 21 раб. дни -42ч. изв. труд, 4 съботни дни -40 ч. изв. труд и 4 неделни дни
-42часа изв. труд , м. март 2016г. за 22 работни дни -44ч. изв. труд, 3
съботни дни -30ч. изв. труд , 4 неделни дни -32ч. изв. труд , официални
празници -03,04 март -20 часа изв. труд ;м. април 2016г. за 20 раб. дни
40 ч. изв. труд , 5 съботни дни -50 ч. изв. труд , 4 неделни дни-32ч. изв. труд
,официални празници 1 ден -29 април -10 ч. изв. труд;м. май 2016г. за 19
раб. дни-38 ч. изв. труд , за 3 съботни дни 30ч. изв. труд , за 5 недели -50ч.
изв. труд , официални празници :02,06,,23,24 май -40 ч. изв. труд ;м.юни
2016г. за 22 раб. дни-44ч. изв. труд , 4 съботни дни-40ч. изв. труд , за 4
неделни дни -32ч. изв. труд ;м.юли 2016г. за 21 раб. дни-42ч. изв. труд
, 4 съботни дни -40 ч. изв. труд и 4 неделни дни 32ч. изв. труд .Лихви върху
процесните суми не се претендират.
Предявени
са с исковата молба два кумултивно обективо съединени иска с правно
основание чл.155 във вр. с чл.224 ал.1
от КТ и по чл.149 във вр. с чл.150
във вр. с чл.262 ал.2 във вр. с чл.264 от КТ .
В законоустановения в
чл.131, ал.1 ГПК, срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника в
същия се твърди ,че не е била издавана заповед за извънреден труд и моли делото да бъде прекратено , алтернативно ако
съдът счете ,че иска е допустим същата е неоснователна , прави възражение за
изтекла давност за вземанията на ищцата за периода 23.04.2012г. до м. ноември
2015г.Твърди ,че работното време било винаги 8 часа ,и че ако ищцата е
затваряла търговския обект по-късно , то тя го била и отваряла по-късно или
била ползвала по-дълго обедна почивка и била отваряла магазина в късния след
обяд. Позовава се на ч. гр.д. №668/2018г
с издадена заповед по реда на чл.417 от ГПК по издаден акт за начет за сума от
7698,07лв., но не е направено възражение за прихващане по реда на чл.103 от ЗЗД.По отношение на ищцовата претенция
за дължимото обезщетение за неизплатен годишен отпуск за 201782018г не е
взето становище в отговора.
В съдебно заседание ищеца, редовно
призована се явява лично и с процесуален представител-адвокат А.А. от ЛАК и
поддържа предявените с исковата молба претенции по основание и размер и моли
съда да постанови решение с което да уважи исковете изцяло.
В
съдебно заседание ответникът, редовно призован изпраща представител адв. С.П.
от САК , който поддържа отговора на исковата молба .
За
да се произнесе по така поставените за решаване правни спорове съдът взе
предвид от фактическа и правна страна следното.
По
делото е представен препис от трудов договор № 027 от 20.04.2012г , съобразно
който ищцата е започнала работа на 23.04.2012г. с работодател ответника
ПК”Г.Бенковски”- с. Р. и работник ищцата М.Г.И..Видно от трудовия договор
работната заплата е в размер 340лв , същия е сключен за неопределено време ,
записано е ,че работното време е пълно , но не и колко часа дневно, длъжността
на ищцата е „продавач консултант”, не е посочен и обекта в който работника ще полага труд .С
допълнително споразумение от 02.01.2013г , трудовото възнаграждение на
ищеца е определено в размер на 440 лв.,
а с допълнително споразумение от дата 04.01.2016г трудовото и възнаграждение е
определено на 480 лв. По делото е представено и удостоверение за раждане от
което е видно ,че същата на дата 14.08.2016г е родила дъщеря си М.И. Л. .Със
заповед №6/31.08.2018г. на основание чл.326 ал.1 от КТ , е прекратено
ТПО на ищцата с ответника . Факти ,
които страните по делото не оспорват.По делото са представени ведомостите за
изплатени работни заплати за периода , но не е спорно по делото ,че ищцата е
получавала основното си трудово възнаграждение , а спорът е за незаплащане на
обезщетение за платен годишен отпуск за периода 2017-2018 г ,
тъй като ищцата е била в отпуск за отглеждане на дете и изплащане на положен , но незаплатен извънредния труд за период 23.04.2012г. до 30.07.2016г., като
от ведомостите и видно ,че суми за извънреден труд не е заплащан.Представени са
и заповеди ,с които се разрешава платен годишен отпуск на ищцата от дати както
следва: от дата 03.12.2012г до
18.12.2012г. за 13 дни; от 21.08.2013г. до 28.08.2013г. за 20дни ; от
01.07.2014г до 28.07.2014г. за 20 раб. дни ; от 03.08.2015г до 28.08.2015г за
20 работни дни ; от 01.06.2016г. до 28.06.2016г. за 20 раб. дни. По делото е представено и заповед №1 от 23.05.2018г ,
касаеща работното време , но същата е издадена след като ищцата е излязла в отпуск по майчинство .По делото е
представен препис извлечение от трудова книжна на ищцата установяващ горепосочения в решението
период, в който страните са били в трудово правоотношение, посочените размери
на трудовото възнаграждение на ищеца през периода, както и основанието за
прекратяване на правоотношението. По делото е представено и заверено копие от
правилника за вътрешния трудов ред на
ответника от който е видно , че работното време започва в 7 часа и приключва в
19 часа , а обедната почивка е от 11 до 15часа , но няма данни същия да в
връчен за запознаване от ответника на ищцата , както и същия няма дата на
съставяне, липсва подпис на работодателя , както и данни същия утвърдени ли е
от УС на кооперацията ответника.
По
делото са разпитани и свидетелите Б.В.П.,Н.И.Н., които нямат родствена връзка с
ищеца и св. И.Л.И., който е съпруг на ищцата.В показанията си и тримата
свидетели твърдят ,че ищцата е работела сама в магазина в с. Р.. Свидетеля П. твърди ,че магазина е започвал работа сутрин към 6,45ч.
, по обяд е бил отворен в събота , неделя ,през празниците , викали
магазинерката в неделя от дома и да отвори магазина, след обяд е ходил към
17,30 до магазина бил отворен , но същия не може да посочи точно за коя година
било това.Св. Н.твърди ,че в периода 2015-16г след 17ч. ищцата винаги е била в
магазина ,когато е ходил, случвало се е в събота и неделя,случвало се е и на
празници да отиде до магазина.Св. И. , който е съпруг на ищцата твърди ,че
магазинът е отварял около 6,55ч. до 11ч ,като през почивката , която била от 11
до 15ч е имало дистрибутори,магазина е трябвало да работи .Ищцата зимата се е
прибирала около 19ч , а лятото около 21,30-22ч.Този свидетел за периода
2012-2014г. е учил в семинарията , но се
е идвал в селото в петъка в края на работната седмица , както и през
лятото и през ваканциите. През 2015-2016г е работил в с. Р..
По делото е назначена и съдебно икономическа експертиза , която е дала заключение за дължимия
извънреден труд от ищцата, но само за период 2015г-2016г. предвид наличната
документация която е предоставена , като за отработените извънредни часове за
2015г вещото лице е определило сумата 4720,68 лв., а за 2016г е определена
дължима сума от 2052,40 лв. Дължимо обезщетение за платен годишен отпуск за
2018г е в размер на 480лв , а за 2018г е 340лв.Извънредният труд е изчислен по
приключването на касовия апарат и касови книги 2015-2016г.
В
срок с отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла давност за
периода 23.04.2012 до м. ноември 2015г.
Експертиза
за период 2012-2014 за извънредния труд не е направена , тъй като на вещото
лице са предоставени документи за период 2015-2016г , като то самото е заявило
това в съдебно заседание. От свидетелските показания не може да се направи
извод , а и няма данни как и колко извънредно е работила ищцата за периода
23.04.2012г до края на 2014г. Поради което исковата претенция в тази част следва
да бъде отхвърлена .Действително от свидетелските показания става ясно ,че
ищецът е работил извънредно през 2015г- 30.07.2016г. и това се покрива с експертизата
за този период , тъй като самата експертка твърди ,че предоставени са и касови
книги за 2015г./30.07.2016г. и е
сборувала по дни по приключването на касовия апарат. Съдът счита ,че
исковата претенция на ищцата за положен извънреден труд за периода 2015/2016г е
доказана и основателна .
Предвид
направеното възражение за изтекла давност до м. ноември 2015г съобразно нормата
на чл.358 ал.1 т.3 от КТ , исковата молба е входирана на 26.11.2018г.
Възражението е направено в срок с отговора на исковата молба и следва да бъде
уважено и следва да бъде отхвърлена исковата претенция за периода 01.01.2015 до
01.10.2015г , която е в размер на
4126,70 лв. , поради което съдът
следва да присъди за 2015г възнаграждение за извънреден труд само за
месеците :ноември 2015г. , а именно
288,07лв , а за м. декември 2015г. сумата от 305,91лв . По отношение . По
отношение положения и незаплатен извънреден труд от 01.01.2016г до 13.07.2016г
същия се явява доказан в размер на 2052,40лв. Поради което следва да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 593,98 лв. обезщетение за
незаплатен извънреден труд за м. ноември и декември 2015г и сумата от 2052,40лв обезщетение за незаплатен
извънреден труд за периода 01.01.2016г до 13.07.2016г.
По
отношение на претенцията на ищцата да и
се заплати платения си годишен отпуск за 2017г./2018г тъй като е била в отпуск
по майчинство., експертизата е дала заключение ,че същия за 2017г е в размер на
480лв , а за 2018г в размер на 340 лв ,
тъй като обезщетението за неизползван платен годишен отпуск ще е само за 8 месеца.
Както
бе посочено, установи се наличието на трудово правоотношение между ищеца и
ответника, което било прекратено на основанието, посочено в исковата молба по
реда на чл.326 ал.1 от КТ на 31.08.2018г . Същото е видно и от приложеното като
доказателство ч. гр.д.№№668/2018г на ТРС , по което на осн. 417 от ГПК въз основа
на акт за начет на ищцата съдът е издал заповед за незабавно изпълнение
№339/02.08.2018г. за сумата от 7698,07лв главница.
Тетевенският
районен съд, като съобрази приложимия закон, намира за установено от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл.155
във вр. с чл. 224 ал. 1 КТ.
Съобразно чл. 155 от КТ,
всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск. Размерът на
основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни. В чл. 176а, ал. 1 КТ е предвидено, че когато платеният
годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края
на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото
на ползването му се погасява по давност. Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал. 1 КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по
давност. От горе посочената правна
квалификация на иска
следва, че в тежест на
ищеца е да установи в процеса в условията на главно доказване, че меж-ду него и ответника е съществувало валидно
правоотношение по трудов
договор в
периода, за който се претендира изплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск, реално положен от него труд, размера на уговореното трудово
възнаграждение и падежа на плащането му, респ. ответника - да
установи точно изпълнение на задължението си за заплащане на дължимите
обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение или погасяване на задължението за тях по правно
релевантен способ.
По
делото не се спори относно наличието на трудово правоотношение между страните и
полаган труд в посочения от ищеца период, както и че ищцата е родила на дата
14.08.2016 г., както и ,че ТПО е
прекратен след изтичане на отпуска за отглеждане на дете до 2г. възраст , а
именно на 31.08.2018г.
Следва да се посочи ,че нормата на чл. 176а КТ касае
погасяване на правото на ползване на платения отпуск, а не на вземането за
обезщетение по чл. 224 КТ. Съгласно цитираната норма, когато платеният годишен отпуск
или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за
която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се
погасява по давност.Ползването на
платения годишен отпуск може да се отлага за следващата календарна година при
изрично установени изисквания . Съобразно разпоредбата на чл. 176 ал. т.2
пр.І-во от КТ , работника или служителя може да отложи
ползването на платения годишен отпуск, когато ползва друг вид законо-установен
отпуск ,като за разлика от второто предложение на посочената
разпоредба,съгласието на работодателя не се изисква.В случаите на
отлагане при ползване на друг продължителен отпуск,примерно в
случаите на чл. 163 и чл. 164 от КТ (майчинство и оглеждане на дете
до две години) ,тогава отложеният платен годишен отпуск трябва да се използва
през първата година след отпадането на причината и то през първите шест месеца
- чл. 176 ал.2 от КТ. Двугодишната погасителна давност ,
започва да тече от края на календарната година, за която отпускът се
полага,респективно от края на календарната година, през която
е отпаднало ползването на другия законоустановен отпуск, заради който е
отложено ползването на платения годишен отпуск и работникът или служителят се е
завърнал на работа - чл. 176а, ал.1 и ал.2 от КТ.При съобразяване на обстоятелството,че
ищцата е ползвала отпуск за бременност и раждане,че трудовото й правоотношение
е прекратено считано от 31.08.2018 год.,то правото й на платен годишен отпуск
не е погасено за нито една от годините,посочени в исковата молба-2017
год.,2018 год.
С
оглед на горното работникът има право на парично обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск, правото за ползването на който не е
погасено по давност .Работодателят не е представил доказателства,че при
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата й е изплатил такова,т.е.
искът по чл.224 ал.1 от КТ е основателен.При установеното наличие на трудово
правоотношение между ищеца и ответника ,което било прекратено на основанието,
посочено в исковата молба, с оглед твърдяния отрицателен факт от
ищеца, че не му е заплатен
платения си годишен отпуск за 2017/2018г тъй като е била в отпуск по
майчинство., и при липсата на положително доказване от страна на ответника, че на работникът е изплатен отпуска след
прекратяване на ТПО съобразно чл.155 във
вр. с чл.224 ал.1 от КТ , на ищеца
се дължи обезщетение изчислено по реда на чл.224, ал.1 КТ вр.с чл.177 КТ,
поради което искът, като основателен, следва да бъдат уважен в размера, в който
е предявен за 2017г от 480лв , а за
2018г в размер на 340 лв. , тъй като обезщетението за неизползван платен
годишен отпуск ще е само за 8 м. , времето докато е съществувало ТПО ,като за
разликата до 400лв , а именно за 60 лв. следва да бъде отхвърлен , или дължима
сума общо за неизползван платен годишен отпуск е 720лв за двете претендирани
години като до пълния размер следва да бъде отхвърлен за сумата от 60 лв.
По иска с правно
основание чл.149 във вр. с чл.150 във вр. с чл.262 ал.2
във вр. с чл.264 от КТ .
Извънреден е трудът, щом се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител извън установеното работно време.
Разпоредбата на
чл. 264 от КТ предвижда, че за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя
се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на
трудовото му възнаграждение.Не е спорно между страните, а и са общоизвестни
официалните празници за процесния период. Иска се също, на осн. чл. 262 КТ, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 6500лв,
представляваща възнаграждение за положеният в повече от нормативно
определеното работно време труд –за периода 23.04.2012г до 30.07.2016г.Съгл. чл.
262, ал. 1 КТ, положеният извънреден труд се заплаща с
увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя,
но не по-малко от: 50 % - за работа през работните дни; 75 % - за
работа през почивните дни; 100 % - за работа през дните на
официалните празници и 50 % - за работа при сумирано изчисляване на работното
време.Съгл. ал. 2, когато не е уговорено друго, увеличението по
предходната алинея се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с
трудовия договор.По делото не се доказа от ответника на колко часа работно време е работила ищцата
тъй като в договора пише пълно работно време , а не е посочено часове . Представената
от работодателя заповед от 23.05.2018г по отношение работното време няма как да
запълни трудовия договор по отношение часовете , а още по –вече същата е
издадена след претендирания от ищцата период
от 23.04.2012г до 30.07.2016г и няма отношение към него , а представения
по делото правилник за вътрешния трудов ред нито е подписан от работодателя ,
нито има данни кога е издаден и касае ли процесния период , както и не са
представени доказателства ,че ищцата е уведомена за същия. Единствено
доказателство ,че същата е ползвала обедна почивка от 11 до 15ч са
свидетелските показания на нейния съпруг свидетеля И.Л.И., който в показанията си на л.85 твърди
,че лятното часово време било от 7 до 11ч и обедна почивка от 11 до 3 /т.е
15ч/часа и през почивките имало случаи да се обадели разни дистрибутори /л.85/ , както и предвид
претенцията за заплащане на обезщетение през съботните и неделни дни , както и
празнични такива . Предвид горното при липса на данни за вида работно време
съдът приема ,че ищцата е работила съобразно чл.136 КТ , а именно на петдневна с нормална
продължителност на седмичното работно време до 40 часа. С Нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа, като по делото няма
данни за удължено работно време .Съдът следва да вземе предвид и направеното
възражение от ответника с отговора за изтекла погасителна давност за периода
23.04.2012г. до м. ноември 2015г., тъй като е
основателно. Съгласно чл.358, ал.1, т.3 от КТ давностния срок за
трудовите спорове, които изрично не са предвидени в т.1 и т.2 – както е и в случая
с иска за неплатени възнаграждения за труд , е тригодишен.Съгласно чл.358,
ал.2, т.2, изр.2 от КТ посочения давностен срок започва да тече от деня, в
който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. В
трудовия договор на ищеца е уговорено възнаграждението да му се изплаща
месечно,не е посочена изрична дата , както и такава няма и в представените по
делото ведомости за процесния период , тоест съдът счита ,че същото се дължи
след изтичане на последното число от месеца , а именно на първо число на следващия месец .
По
отношение периода 23.04.2012-2014г исковата претенция така както е предявена по
горе по часово и по дни съдът счита ,че е недоказана , свидетелите действително
заявиха ,че са виждали магазина отворен през празници и почивни дни и по обяд
но не първия св. П. не може да каже коя година , втория свидетел Н.дава
информация за 2015-2016г, третият свидетел И. е съпруг на ищцата , но самият
той за периода 2012-2014г е учел връщал се е в селото за определено време и
няма как да поясни точно кога в кои дни и по колко часа е работела съпругата
му, а и вещото лице за този период въпреки поставената му задача не е извършило
експериза , предоставени и били касовите
книги за 2015/2016г.
Поради което искът за период 23.04.2012-2014г се явява недоказан ,още
по-вече за периода е направено и възражение за давност поради което искът е и
неоснователен. За остатъка от периода за който се претендира извънреден труд ,а
именно 01.01.2016г. до 30.07.2016г., вещото лице след като е изчислило по
касовите книги от 2015/2016г и е сборувала часовете , то съдът счита ,че иска
се явява в тази му част доказан , тай като кореспондира със свидетелските
показания за този период в смисъл ,че ищцата е работила през празнични и
почивни дни , както и през обедна почивка , а кои са дните и колко и кога ги е
изчислило вещото лице ,т.е за 2015г дължимата на ищцата сума е 4720,68лв, а за
01.01.2016г до 13.07.2016г дължимото възнаграждение е 2052,40лв.Предвид
направеното възражение за изтекла давност до м. ноември 2015г , исковата молба
е входирана в съда на 26.11.2018г. Възражението е направено в срок с отговора
на исковата молба и следва да бъде уважено и следва да бъде отхвърлена исковата
претенция за периода 01.01.2015 до 01.10.2015г , която е в размер на 4126,70 лв
, поради което съдът следва да присъди за 2015г възнаграждение за
извънреден труд само за месеците ноември
2015г. , а именно 288,07лв , а за м. декември 2015г. сумата от 305,91лв . По
отношение . По отношение положения и незаплатен извънреден труд от 01.01.2016г
до 13.07.2016г същия се явява доказан в размер на 2052,40лв. Поради което
следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 593,98 лв.
обезщетение за незаплатен извънреден труд за м. ноември и декември 2015г и
сумата от 2052,40лв обезщетение за
незаплатен извънреден труд за периода 01.01.2016г до 13.07.2016г.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноски по делото в размер
100 лв., което с оглед основателността на претенциите му, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, следва да бъде уважено и ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски в размер 47 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение съобразно уважения размер на исковете.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски от 350 лв.
на осн. чл.78 ал.3 от ГПК , като същите следва да му се присъдят в размер от 195,08лв съобразно отхвърлената
част от исковете.
В
тежест на ответника следва да бъде възложена и дължимата държавната такса, на
основание чл.78, ал.6 ГПК,като следва да заплати държавна такса върху двата
обективно кумулативно съединени иска , а именно за иска по чл.155 във вр. с
чл.224 ал.1 от КТ , ответника
следва да заплати по сметка на районен съд Тетевен сумата от 50 лв. , върху
уважената част на иска по и по чл.149 във вр. с чл.150 във вр. с чл.262 ал.2
във вр. с чл.264 от КТ за периода м. ноември , декември 2015г. до 13.07.2016г., в размер на 105,86лв. ,
определена съобразно предписанието на чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 150лв разноски за вещо
лице.
На основание чл.242 от ГПК съдът следва
да постанови предварително изпълнение.
Мотивиран
от изложеното Тетевенският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ПК ”Г.Б.”, ЕИК ........., седалище с. Р. ,
обл. Ловеч, ............... представлявано от председателя Л.М.Л. да заплати на
М.Г.И. ЕГН ********** ***, сума в размер на общо 820/осемстотин и двадесет
/лева обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 2017г. и 2018г.
, като за разликата от пълния предявен размер от 880лв , а именно за 60 лв.
отхвърля като неоснователен .
ОСЪЖДА
ПК ”Г.Б.”, ЕИК ........., седалище с. Р. , обл. Ловеч, ...............
представлявано от председателя Л.М.Л. да заплати на М.Г.И. ЕГН ********** ***,
сума в размер 2646,38 лв. ( две хиляди и шестстотин и четиридесет и шест лева и
тридесет и осем ст.лева), представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от месец ноември 2015г.
до 30.07.2016г., като за остатъка до 6500лв ,а именно за 4053,60лв отхвърля
като неоснователен и погасен по давност.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК ПК”Г.Б.”, ЕИК ........., седалище с. Р. , обл.
Ловеч, ............... представлявано от председателя Л.М.Л. да заплати на М.Г.И.
ЕГН ********** ***, сума в размер на 47 лв. разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 от ГПК М.Г.И.
ЕГН ********** *** да заплати на ПК”Г.Б.”, ЕИК ........., седалище с. Р. , обл.
Ловеч, ............... представлявано от председателя Л.М.Л., сума в размер
на 195,08 лв. разноски за един адвокат.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.6 от ГПК ПК”Г.Б.”, ЕИК ........., седалище с. Р. , обл.
Ловеч, ............... представлявано от председателя Л.М.Л. да заплати на
районен съд Тетевен по сметката за държавните такси сумата от 305,86лв , от които 155,86лв за държавна такса и 150 лв. разноски
за вещо лице.
ДОПУСКА, на основание
чл.242,ал.1 от ГПК, предварително изпълнение на съдебното решение.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки
окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните
–03.05.2019 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :