Р Е Ш
Е Н И Е
№ 157
гр. Перник, 27.09.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на шестнадесети септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при секретаря Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 244 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния
кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на С.С.К., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. И.М. – ПАК,
съдебен адрес ***, офис 3 срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) №
22-0328-000006 от 25.05.2022г. на И.С.Д.на длъжност Полицай към ОД на МВР –
Перник, РУ Радомир, упълномощен със заповед № 313з-362/28.02.2022г. на
директора на ОД на МВР – Перник. С обжалваната ЗППАМ, на основание чл. 22 от ЗАНН, на настоящия жалбоподател, е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и
необоснована, издадена в противоречи
с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Иска отмяна на акта и присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподатеят редовно призован, не се явява и не
се представлява. По делото е постъпила молба вх. на Административен съд –
Перник рег. № 2723/13.09.2022г. на адв. И.М., с която същата заявява, че не
възразява делото да бъде гледано в отсъствието й. С постъпилата молба, пълномощникът
на жалбоподателя доразвива тезата относно незаконосъобразността на оспорения
акт. Смята, че в случая не е установено по безспорен и категоричен начин
наличието на материалноправните предпоставки, с които законът свързва налагането
на ЗППАМ по реда на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Сочи, че с АУАН на
жалбоподателя е вменено извършването на нарушения по две от хипотезите на чл.
174, ал. 3 , пр. 1-во от ЗДвП, което съобразно датата и часа на издаване на същия
е невъзможно. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски, представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, иска
отмяна на обжалвания административен акт.
Ответникът по жалбата – И.С.Д.на
длъжност Полицай към ОД на МВР – Перник, РУ Радомир, редовно призован се представлява от
процесуален представител. Поддържа становище, че издаденият акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган в кръга на
правомощията му, при спазване на процесуалните правила. Счита, че отказът от проверка
с техническо средство за установяване употреба на алкохол, не е по-леко
наказуем, поради което ПАМ е приложена правилно и целесъобразно. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 603801 от 25.05.2022г., съставен от И.С.Д.на
длъжност Полицай към ОД на МВР – Перник, РУ Радомир, в присъствието на свидетеля Андрей Драгомиров
Асенов е установено, че на 25.05.2022г. около 01.10 часа, в град Радомир, по
ул. „***“, с посока на движение от гр. Кюстендил, към
гр. Перник, С.С.К., управлява личния си лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с рег. № РК***ВС, като при извършена проверка, в 01.10 часа
на кръстовището с ул. „Оборище“, отказва да бъде изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство дрегер – „Алкотест“ 7510 № ARDN-0098. В 02.15 часа
на същата дата, на водача е издаден и талон за медицинско
изследване с № 106576, приложен по делото - (лист 35), няма данни същият да е изпълнил даденото
предписание. Водачът не представя и контролен талон към СУМПС
или друг заместващ го документ.
Въз
основа на АУАН е издадена ЗППАМ № 22-0328-000006 от 25.05.2022г. на И.С.Д.на
длъжност Полицай към ОД на МВР – Перник, РУ Радомир, с която на основание
чл. 22 от ЗАНН, на настоящия жалбоподател, е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за нарушение
на чл. 174, ал. 3, пр. 1-во от ЗДвП, предмет на оспорване в настоящото производство. Като фактическо основание
за издаването на заповедта, е възприета фактологията изложена в съставения АУАН, който представлява и официална констатация за извършеното
деяние. Заповедта е връчена на С.С.К. на дата 31.05.2022г. и е обжалвана пред съда на 08.06.2022г.
От
приложена по делото справка
за нарушител/водач, е
видно, че жалбоподателят С.С.К. притежава СУ на
МПС № *********,
валидно до 13.06.2027г., като
същото е било иззето с
АУАН серия GA № 603801
от 25.05.2022г.
По делото са приети Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
министъра на вътрешните работи, за определяне службите за контрол по ЗДвП и
определяне на длъжностните лица от МВР осъществяващи контролна дейност по ЗДвП
и Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на Директора на ОД на МВР- Перник, с
която на основание чл. 43, ал. 4, във вр. с ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗМВР и са определени
лицата, които да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по
реда на Глава шеста от ЗДвП, между които лица, в т. 1. 7, са и полицайте в РУ при ОД на МВР – Перник.
Горната фактическа обстановка се
възприе от представените с административната преписка документи, които се приемат от съда като годни доказателства.
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка
на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168,
ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу акт подлежащ на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваният акт е издаден (1) от Компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите
на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. Административният
орган, издал заповедта, е бил оправомощен да прилага принудителни
административни мерки по ЗДвП със Заповед № 313з-362 от 28.02.2022г. на Директора на ОД на МВР- Перник. С
оглед изложеното, не са налице основания за отмяна на оспорената заповед в условията на чл. 146, т. 1 от АПК. (2)
Спазена е установената от закона форма. Оспорената
заповед съдържа всички реквизитите, изискуеми по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за
издаването й, в тази връзка не
са налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК. Доколко същите са доказани и правилни е въпрос, касаещ материалната
законосъобразност на акта. (3)
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Въз основа на АУАН) серия GA № 603801 от 25.05.2022г., съставен от И.С.Д.на длъжност
Полицай към ОД на МВР – Перник, РУ Радомир, е издадена ЗППАМ №
22-0328-000006 от 25.05.2022г. на И.С.Д.на длъжност Полицай към ОД на МВР –
Перник, РУ Радомир, с която на основание чл. 22 от ЗАНН, на настоящия жалбоподател, е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП -
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Същата е издадена след като са
изяснени всички обстоятелства по случая и е редовно връчена на жалбоподателя. (4) По отношение на съответствието на акта с
материално-правните разпоредби съдът съобрази следното:
За да разпореди налагане на принудителна
административна мярка, по реда на чл. 171,
т. 1, б. „б“ от ЗДвП, ответният
орган е счел, че към момента на издаването й, са налице всички законови
основания за прилагането й, тъй като е осъществен състав
на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно
цитиранатите разпоредби, ПАМ се налага на водач на пътно превозно средство (ППС), който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози. От анализа на
цитираните разпоредби, може да се заключи по обоснован начин, че изложените в жалбата твърдения, за неправилно приложение на материалния закон, от страна на ответния
орган, се явяват неоснователни.
Отразеното в АУАН, че на водача е издаден талон за
изследване № 106576, не представлява описание на второ
нарушение. Това е така, защото в чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП са предвидени два отделни състава на
административни нарушения - отказ на водач на ППС да бъде изпробван за употреба
на алкохол и отказ - да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и
техни аналози. Всеки от тях може да бъде осъществен при различни обстоятелства,
в зависимост от приложения от контролния орган начин за извършване на пробата, поради което съдът дължи изясняване на предвидените в чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП обстоятелства, при които може да бъде осъществен състав на разпоредбата, а именно: В
случая, изпълнителното деяние, чрез което се осъществява нарушението
е едно – отказ да се извърши проба за алкохол. Различни обаче могат да бъдат обективните
обстоятелства, свързани с начина на тестване. Начините за извършване на проба
за употреба на алкохол са посочени в чл. 1,
ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. - технически средства, тестове,
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Условията и реда,
при които се използва всяко от тях са предвидени в чл. 3, чл. 3а и чл. 4 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. В зависимост от обстоятелствата, при
които действа контролния орган, се предопределя и използваният от него начин за извършване на пробата. Административно нарушение
представлява отказът на водача въобще да му бъде извършена проба за употреба на
алкохол, тоест при изпълнение на условията на Наредбата, той да не се е съгласил да
бъде тестван по нито един от приложимите в конкретния случай начини. Ако водачът
е отказал един вид проба, но се е съгласил на друг, то не е налице
административно нарушение. С оглед изложеното, предложеният начин за извършване на пробата, отразен
при описание на нарушението, не представлява негово изпълнително деяние, а
обективен елемент от състава му. Затова отбелязването, че водачът отказва да бъде изпробван по два или повече
начина, не очертава различни състави на административни нарушения, а обективните признаци на едно нарушение. В случая
отразяването в АУАН, че водачът на ППС отказва да бъде изпробван за алкохол с
техническо средство и му е издаден талон за медицинско изследване, представлява
описание на едно административно нарушение. Актосъставителят е посочил, че е предложено извършаване
на проба по предвидения в чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г. начин – на място – с техническо
средство и след последвалия отказ на водача, контролният орган е изпълнил
задължението си по чл. 3а, ал. 1, т. 1 от Наредбата да осигури възможност за
извършване на друг вид изследване чрез издаване на талон за провеждане на
медицинско такова, което също не е проведено. Следователно деянието, извършено
от С.С.К. осъществява състава на чл. 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, тъй като по
делото се установи по безспорен начин, че същият на посочените в АУАН дата, място и час и при описаните обстоятелства, в
качество "водач" на МПС, отказва
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство дрегер –
„Алкотест“ 7510 № ARDN-0098, а по делото не се доказа, да се възползвал от
предоставената му възможност за алтернативно медицинско изследване. 5) Оспорената заповед е и в съответствие с целта на
закона. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да се прилагат принудителни
административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат и начинът за
тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния
закон или указ. Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е
императивна. При наличието на предвидените в нея предпоставки административният
орган е длъжен да наложи посочената в нея ПАМ. Той действа в условията на
обвързана компетентност. Нормата не предвижда различни мерки, от които органът
да избира най-благоприятната, с която се постига целта на закона. След като
административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил
единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния
закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията,
посочени в чл. 146
от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което
оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по делото, като своевременно направено, се явява основателно. Съдът
определя същото в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143,
ал. 3 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.К., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адв. И.М. – ПАК, съдебен адрес ***, офис 3 срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №
22-0328-000006 от 25.05.2022г. на И.С.Д.на длъжност Полицай към ОД на МВР –
Перник, РУ Радомир, с която му е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Перник юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. (сто) лева.
На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: /п/