Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………../31.03.2025г.
гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание при закрити
врати на двадесети пети март през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: С.
ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Светлана Кръстева, разгледа т. д. № 2166 по описа за 2010г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по молба вх. № 260936/16.01.2025 г. на А.В.А.
за постановяване на решение, с което да бъдат заличени и отменени занапред
последиците, които законът свързва с обявяването в несъстоятелност на “М.“ ЕООД (заличен търговец), ЕИК *******
и да бъдат възстановени правата му, тъй като дружеството е изпаднало в
несъстоятелност, поради неблагоприятно изменили се стопански условия.
Съдът като се запозна с доводите в молбата, представените към нея
доказателства и след служебна проверка на делото по несъстоятелността на
дружеството, приема за установено следното:
Съгласно чл. 748, ал. 2 ТЗ вр. чл. 747, ал. 2 ТЗ
възстановяват се правата на физическите лица, участвали в управлението на
обявено в несъстоятелност търговско дружество и без последното да е изплатило
напълно всички задължения към кредиторите, когато неплатежоспособността, респ. свръхзадължеността са предизвикани от неблагоприятно изменение
на стопанските условия. За основателността на молбата следва да се твърди,
респ. доказва настъпване на обективни фактори от икономически характер, които
влошават търговските отношения в стопанската сфера, в която дружеството
осъществява търговската си дейност. Няма право на възстановяване в правата си
физическото лице, което с поведението си, т.е. с лошите си управленски решения,
довежда дружеството до състоянието на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост или е осъдено за престъпление банкрут – арг. от 749 ТЗ. Съдът дължи служебна проверка на
основателността, заради охранителния характер на производството и обществения
интерес, който следва да бъде охранен, предвид необжалваемостта
на положителния съдебен акт.
В молбата за възстановяване в правата си молителя твърди, че причините за несъстоятелността
на "М." ООД /заличен търговец/, чиито управител е бил, са: 1/финансово-икономическата
криза настъпила в периода 2008-2010г.; 2/ престъпната дейност на лицата
управлявали дружествата франчайзингови партньори на
несъстоятелния търговец - „БЮТИМЕКС“ ЕООД и „КРИСТЪЛ УИНДОУС“ ЕООД, които
затварят магазините си и задържат авансово получените от клиенти парични суми
за изработка на дограма и негативния отзвук, довел до допълнителен отлив на
клиентела.
Настъпването на Световната финансово-икономическата криза в периода 2008г-2010г
е ноторно известен факт. За ненуждаещо се от
доказване може да се приеме и твърдението на ищеца, че поради настъпилата в
следствие на кризата рецесия се намалява цената на дограмата и нейното
реализиране на пазара, поради свиване на търговските обеми в строителството на
нови сгради, където тя основно се пласира. Безспорно е и че кризата е била
непредвидимо към настъпването и събитие. Същевременно следва да се посочи и че
в резултат на кризата не са фалирали всички производители на дограма на пазара.
С решение № 977/31.01.2008 г. по т.д. № 579/2007 г. ІІ т.о. ВКС се приема, че
неблагоприятно изменилата се след регистрацията на търговеца
стопанско-икономическа ситуация в страна не е достатъчна предпоставка за
приложението на чл. 748, ал. 2 от ТЗ, а е необходимо същата да е обусловила
настъпилата несъстоятелност на търговеца, т.е. да се установява пряка-причинно
следствена връзка между неблагоприятното изменение на стопанската среда и несъстоятелността,
която да изключва субективните действия на търговеца като фактор за настъпване
на несъстоятелността.
Следователно релевантно е не само настъпването на кризата, а как била устроена
дейността на предприятието преди настъпването й, какви мерки са предприети за
нейното преодоляване, евентуално защо те не са дали резултат.
Видно от заключенията на СИЕ приети в производството по откриване на
несъстоятелността, финансово-икономическите затруднения на несъстоятелното
дружество управлявано от молителя настъпват далеч преди Световната икономическа
криза. Установява се, че показателите за ликвидност на дружеството още от 31.12.2005г
са под референтните стойности и в нито един момент след това не са подобрявани
трайно. Вещото лице изследва финансово-икономическото състояние на дружеството
за периода 2005 г – 2013 г.. Видно от заключенията за периода 2005 г – 2009 г
дружеството е с отрицателни коефициенти
на платежоспособност, но въпреки това реализира приход между 580 и 16326
хил.лева, който покрива разходите за дейността и е на печалба в размер между 12-119
хил.лева в различните отчетни годни. В резултат на кризата за 2010 г и 2011 г
има рязък спад в приходите на дружеството (9724 хил.лева съответно 2057 хил.
лева), като реализира загуба за двете поредни в размер на 3714 хил.лева,
съответно 936 хил.лева за 2011г. За 2012 г и 2013 г приходът е 3202 хил.лева,
съответно 126 хил.лева, което е спад спрямо периода преди кризата, но все пак
се реализира печалба от дейността в размер на 1904 хил.лева, съответно 66
хил.лева, което е съпоставимо и дори надхвърлящо реализираното от дейността
преди кризата. Въз основа на изложеното може да се приеме, че макар кризата да
се отразява негативно на дейността на дружеството, не е основния фактор, довел
до несъстоятелността му.
Отделно от това от заключенията се установява, че в изследваните годни
прогресивно се увеличават краткосрочните задължения на дружеството към
доставчици и финансови институции. Нарастват несъбраните от дружественото
вземания от трети лица, негови длъжници и
материалните запаси (суровина и/или готова и нереализирана продукция). Политиката
за източниците на финансиране на търговската дейността (какви и колко кредити и
за какви нужди да бъдат вземани) и тази относно кредитирането на съконтрагенти (дали да се предоставят стоки и услуги на
кредити или само след пълно или поне покриващо разноските авансово плащане),
респ. какъв да е производствения капацитет (колко суровина да бъде държана на
склад, каква продукция да бъде произведена и в какъв обем), е част от
субективната преценка на ръководството на дружеството, за която финансовата
криза няма пряко отношение (може да играе роля на допълнителен стимул към
вземане на едно или друго решение на управителя, но не ги определя). Налага се
следователно извода, че макар кризата да предизвиква негативни последици
свързани с намаляване на оборота и реализиране на загуба за част от изследвания
от икономическата експертиза период, те са преодолени в последствие и не са нито
основните, нито единствените причини довели до неплатежоспособността на
дружеството. Последното е резултат от липсата на добър финансов анализ на дейността
през годините на движението на паричните потоци, оценка на риска от поемането и
обслужването на финансови задължения по банкови заеми, необоснованото
кредитиране и проявената пасивност в събирането на вземанията на дружеството от
трети лица, затваряне на значителен финансов ресурс в стоки и материали за
производство, при свит обем на потреблението на произвежданите стоки. За тези
действия на дружеството пряко и единствено отговорен е мениджърския му екип и в
частно молителя, като негов управител.
По делото не са представени договорите с франчайзинговите
партньори на „М.“ ООД дружествата „БЮТИМЕКС“ ЕООД и „КРИСТЪЛ УИНДОУС“ ЕООД. Няма представени от молителя преки
доказателства и за обема на тези отношения, като едва след установяването им (предвид изминалото време от осъществяване на търговската дейност до
подаване на молбата и с оглед изискването счетоводните записвания да се
съхраняват за период от около 5 години) е допустимо изслушване на
заключение на ССЕ, което да ги анализира.
От присъдата на А. М.постановена по н.о.х.д. № 13746/2010 на СРС, 102 р-и
състав, се установява, че през 2009г последният развива търговска дейност в
град София чрез дружеството „Бютимекс“ ЕООД, изразяваща се в доставка и монтаж на
дограма като дистрибутор на „М.“ ООД, понеже няма производствена база. Условията,
при които дейността е развивана, са установени по следния начин: дистрибуторът
приема поръчките на крайните клиенти и заявява производството и доставката на
производителя „М.“ ООД, който изработва поръчаната дограма, след заплатен аванс
от 50% от нейната стойност. В инкриминирания период на деянието (лятото на
2009г), управителя на „БЮТИМЕКС“ ЕООД получава поръчки и авансови суми за
производство на дограма от крайни клиенти на обща стойност 104 301,62 лева, без
тези поръчки да са пуснати към производителя „М.“ ЕООД и без да отчетени към
последното получени по тях авансови плащания. Следователно присъдата индицира твърденията на молителя, че несъстоятелното
дружество осъществява дейност чрез „Бютимекс“ ЕООД
като дистрибутор. Това обаче не е достатъчно за извод, че то е преустановило изцяло
преките си отношения с крайни потребители на произвежданата от него дограма. Още
по-малко може да се приеме, че причина за настъпване на несъстоятелността на „М.“
ООД е имено поведението на това трето лице. От заключенията на СИЕ (л.24-37, т.
II от делото) се установява, че
общия размер на задълженията на „М.“ ООД към края на 2009 г са в общ размер на
12 490 хил.лева, от които дългосрочни 4239 хил.лева и краткосрочни 8251
хил.лева, а краткотрайните активи са в размер на 1756 хил.лева, като няма
установени данни за непогасени вземания от „БЮТИМЕКС“ ЕООД, няма данни за
водени дела от страна на синдика за събиране на евентуални непогасени вземания
от последното, няма данни за количество изработена дограма към третите лица,
пострадали от дейността му. При това положение не може да се направи извод, че
последното е длъжник на несъстоятелния търговец или че неговите действия намаляват
активите му. Но дори да се приеме, че такива непогасени вземания съществуват и
то в пълния размер установен с присъдата, сумата на краткосрочните задължения за
текущата 2009г многократно надхвърля сумата на текущите активи, за да се
приеме, че поведението на „БЮТИМЕКС“ ЕООД оказва влияние на платежоспособността
на несъстоятелното дружество.
По делото няма никакви данни за търговските отношения и техния обем с
твърдения да е дистрибутор на несъстоятелното дружество „КРИСТЪЛ УИНДОУС“ ЕООД.
Последното не фигурира в заключенията на СИЕ, изслушани в производството по
откриване на несъстоятелността. Няма данни за водени дела от страна на синдика
за събиране на евентуални непогасени вземания от последното, няма данни за
количество изработена дограма по негово възложение.
Такива доказателства не се представят и с молбата за възстановяване в правата.
При това положение съдът не може да приеме за установено нито, че то е дистрибутор
на несъстоятелното дружество в релевантния период, нито че дейността му е
обективна предпоставка за изпадане на управляваното от молителя дружество в
несъстоятелност.
Няма и представени доказателства, въз основа на които да може да се направи
извод, дали поведението на дистрибуторите „БЮТИМЕКС“ ЕООД и „КРИСТЪЛ УИНДОУС“
ЕООД (поведение на последния не установено изобщо) е довело до отлив на клиенти
и ако да, в какъв обем, за да може да се преценява, дали това е оказва и в
каква степен влияние на причините за настъпване на несъстоятелността на
дружеството.
С оглед изложеното молбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.В.А.
вх. № 260936/16.01.2025 г. за заличаване и отмяна занапред на последиците,
които законът свързва с обявяването в несъстоятелност на „М.“ ЕООД (заличен
търговец), ЕИК ******* и за възстановяване на правата му.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в седмодневен
срок от вписването му в търговския регистър съгласно чл. 755, ал. 2 вр. с чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията - Търговски
регистър за вписването му по партидата на „М.“ ЕООД (заличен търговец), ЕИК *******
на основание чл. 755, ал. 3 вр. с чл. 622 от ТЗ и чл.
14 от ЗТР.
СЪДИЯ: