№ 373
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Елка Н. И.ова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100500214 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба на „АЛФА ГРУП
01“, ЕИК *********, представлявано от К.М.Т., чрез адв. Т. против Решение
№ 2689 от 12.07.2024 година, постановено по гр.дело № 780/2023 година по
описа на ВРС, с което е било осъдено дружеството въззивник да заплати в
полза на Д. А. Д., както следва: сумата от 17 301.77 лева, представляваща
дължимото възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2020
година до 31.08.2021 година, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 24.01.2023 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 1570.07лева, представляваща обезщетение за забава за периода
01.01.2020г. до 31.08.2021 г., на основание чл. 262 КТ вр. чл. 86 ЗЗД; сумата от
750 лева, представляваща стойността на дължимата безплатна храна за
полагаща се храна, за отработени общо 384 смени, на основание, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 24.01.2023г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 56.62 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.2020г.- 31.08.2021 г., на основание чл.
285 КТ вр. чл. 86 ЗЗД; с което е било осъдена „Алфа Груп 01“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати на Д. А. Д.,
ЕГН 1 **********, с адрес гр. Варна, ул. „Алеко Константинов“ № 10 сумата
от 1500 лева, представляваща съдебно – деловодни разноски за адв.
възнаграждение, на основание чл.78,ал.1 ГПК и с което е осъдена „Алфа Груп
01“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.**** да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския
1
районен съд сумата от 854.87лева, представляваща дължима държавна такса,
на основание чл.78,ал. 6 ГПК. ВРС е допуснал предварително изпълнение на
решението, в частта му, с която „Алфа Груп 01“ ЕООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Д. А. Д., ЕГН **********, сумата от 17301,77лева,
представляваща дължимото възнаграждение за положен извънреден труд, на
основание чл.262 КТ, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска - 24.01.2023г. до окончателното й изплащане.
В жалбата против решението се излагат съображения против
председателстващия съдия, като според нея е следвало той да се съобрази с
желанието на дружеството да се отведе по делото, предвид факта, че то не е
първото, което той разглежда. Също според дружеството – въззивник е
нарушено изискването на обективност и конкретно се визира факта, че по
предходно дело, също са били осъдени. По нататък в жалбата се прави разбор
на наличните доказателства и се настоява ВОС да отмени атакувания съдебен
акт, т.к. отсъстват всякакви данни, че е бил положен извънредния труд,
претендиран от ищеца. Сочи се още, че разпитания в негова полза свидетел е
недобросъвестен, т.к. и ищеца и този свидетел са се договорили, всеки да
свидетелства по делото на другия. По същество искането е решението да бъде
отменено.
В срока по чл.263 от ГПК по делото е постъпил отговор от страна на Д. А.
Д., чрез адв. Е., с които като се излагат аргументи, се иска от ВОС да потвърди
решението, като правилно.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивното дружество е редовно
призовано, не се явява, не се представлява.
Адв. Е., които представлява въззиваемата страна моли съдът да потвърди
решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
От фактическа страна, не е спорно и съдът приема, че по силата на ТД №
367/13.12.2019 година, ищцовата страна е заемала при ответника длъжността
„Охранител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 280 лева, и
допълнително от 0.6%.
Не е спорно още, че със Заповед № 407 от 16.09.2021 година на осн.
чл.325 ал.1 т.1 КТ трудовото правоотношение между страните е било
прекратено. Видно е още, че ищецът е представил по делото графици на
лицата от „Алфа Груп 01“ ЕООД, охраняващи обект Морски и Пристанищен
център „Логикорп“ – гр. Девня, които графици са за м. Януари 2021 г.(л.11),
м.Март 2021 г.(л.12), м. Април 2021 г.(л.13) и м. Август 2021 г. (л.14). Между
графиците за посочените месеци са поместени списъци, от които е видно, че за
месеците Януари, Март, Април 2021г. обекта Морски и Пристанищен център
„Логикорп“ – гр. Девня е охраняван от лицата Д. А. Д. и Румен Георгиев З., а
през през месец Август 2021г. обекта е охраняван от Д. А. Д. и Диян Атанасов
Калчев.
По делото е представен договор от 25.06.2020 година за осъществяване на
физическа охрана между „Логикорп“ ЕООД и „Алфа Груп 01“ ЕООД, като
2
последният е поел задължение да извършва дневна и нощна физическа охрана
на Морски и Пристанищен център „Логикорп“, като между страните е
уговорено, че договорът влиза в сила от 01.07.2020г. и е за срок от 1 година. На
л.38 е представено писмо от „Алфа Груп 01“ ЕООД до директора на ГДНП-
София, с което последният е уведомен, че ответникът поема обект на
„Логикорп“ ЕООД за физическа охрана от 01.07.2020 г., като наименованието
на обекта е Морски и Пристанищен център „Логикорп“ – гр. Девня. Към
договора от 25.06.2020г. е сключен анекс (л.43), съгласно който отпада
дневната охрана на обекта и остава само нощната охрана за времето от 18ч. до
6ч. на следващата сутрин по чл.1, т.1 от договора от 25.06.2020 г. С анекса е
заличена и дневната охрана в почивните дни по точка т. 1.2 от договора.
Пред ВРС е била изслушана Съдебно счетоводна експертиза, изготвена от
вещото лице Р. Х. С.. Експертът е посочил, че считано от 02.01.2019 година в
„Алфа Груп 01“ ЕООД е въведено сумирано изчисляване на работното време,
като периода на отчитане е 1 месец. По отношения на полагания от ищеца
извънреден труд, вещото лице е посочило, че книга за извънредния труд не е
налична при ответника, като по обяснения на счетоводителя такава не се води,
защото работниците не са полагали извънреден труд. Съобразно
представените от ответника документи, Д. А. Д. няма отчетена работа за
нощни смени (от 22:00 ч. до 6:00 ч.) като общият размер отработени часове за
процесния период е 1500часа. През м. декември 2020г. и през м. април 2021г.
Д. А. Д. е ползвал отпуск и през тези периоди няма отчетени смени за лицето,
като копие на молбите за отпуск с а предоставени от счетоводството на „Алфа
Груп 01“ ЕООД. От счетоводството на ответното дружество не са
предоставени документи за предоставяна храна и напитки на ищцовата
страна, като дължимата сума за безплатна храна съобразно посочената в
задачата наредба е в размер на 2 (два) лева на ден. Съобразно данните при
ответника са дължими 750 лева за безплатна храна и напитки. Според вещото
лице и въз основа на твърденията на ищеца, дължимите обезщетения за
положен извънреден труд е в размер на 17 301.77 лева, а обезщетението за
забава върху сумите за извънреден труд са в размер на 1570.07лева. Вещото
лице е посочило, че ако се приеме, че дължимата сума за храна е в размер на
750 лева, то дължимите обезщетения за забава върху сумите за безплатна
храна са в размер на 56.62 лева.
Също пред ВРС са били допуснати свидетели – първия полза на ищцовата
страна е бил свидетеля Румен Георгиев З., /без родство със страните/, които
сочи, че познава ищеца, тъй като са работили заедно като охрана при
ответното дружество, на обект в пристанищен комплекс „Логикорп“. Сочи, че
ищецът е работил от 2020г. до 2021г. края на месец Август, като ищецът и
свидетелят в този обект работили на смени – от 19.00ч. до 07.00ч. сутринта,
по 12 часа, а в събота и неделя по 24 часа. В празничните дни - пак по 24 часа.
Излага, че не са получавали храна и облекло от Работодателя, както и че
ищецът няма как да е излизал в отпуск към април 2021г., защото ищецът и
свидетелят З. винаги са се сменяли. Посочва, че трудовото възнаграждение е
получавал в брой и отговорник за обекта е бил лице на име Р., като ищецът, св.
З. и Р. не са били никога заедно на смяна.
3
В полза на дружеството – ответник е бил допуснат свидетеля Р. С.К. /без
родство със страните/ излага, че е служител на „Алфа Груп 01“ ЕООД на
длъжност „охранител“. Работил е с ищеца на обект „Логикорп“. Сочи, че
графикът за смените се изготвя от счетоводителите и същият се спазва
стриктно. Твърди, че е получавал трудовото си възнаграждение по банков път.
За да произнесе решението си, решаващия съд е приел, че показанията на
свидетеля З. и представената по делото Съдебно счетоводна експертиза са
обективно дадени.
Виждането на въззивния съд е следното:
Преди всичко ВОС приема, че трудовото възнаграждение по своето
естество е насрещната престация, дължима от работодателя срещу
предоставената от работника и / или служителя трудова сила. При всяко
положение положения труд е възмезден и се определя от времетраенето на
работата или от изработеното. Съобразно чл.3 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата – вж.ДВ.бр.9 от 2007 година, в брутното
трудово възнаграждение се включват следните показатели:1.Основна
работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и
прилаганата система на заплащане на труда;2.Допълнителни трудови
възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг
нормативен акт или в колективен трудов договор; 3.Други трудови
възнаграждения, определени в нормативен акт или в индивидуалния
трудов договор и невключени в т. 1 и 2.Т.е. брутното трудово
възнаграждение е сбор от основното и добавките към него. Към въпросните
добавки следва да се третират и т.нар. вредни условия на труд, чиито
нормативен произход следва от Наредбата за комплексното оценяване
условията на труд. На подобна оценка подлежат компонентите, описани в чл.4
– микроклимат, токсични вещества, прах, шум, вибрации, осветление,
физическо натоварване, електромагнитни полета и лазерни лъчения,
йонизиращи лъчения и производствен риск.
Основното възражение, манифестирано във въззивната жалба е
необоснованост, което се дължи на предубедеността на съдията – докладчик и
предвид това на пълната липса на доказателства относно предявените искове.
Въззиваемото дружество излага, че претенциите са недоказани и че събраните
доказателства са спорни и в никакъв случай не обуславят извода сторен от
решаващия съд. Така например се излага, че показанията на свидетеля З. са
общи и провокирани от желанието "да се изкарат пари“, а Съдебно
счетоводната експертиза не дава цялостната картина на фактическата
обстановка. Тези възражения, въззивния съд не споделя по причини, находящи
се в кориците на делото. Няма данни, на първо място, решаващия съд да е
проявил предубеденост и/ или заинтересованост от изхода на спора.
Обстоятелството, че е разрешавал и други дела с тези страни не го прави
необективен или неспособен да прецени фактите по спора, както и да вземе
решение. Решението не е и необосновано, т.к. почива и е съобразено с
представените по делото доказателства. Прави впечатление, че решаващия съд
4
се е позовал на наличната по делото Съдебно счетоводна експертиза,
показанията на разпитания в полза на ищеца свидетел, в лицето на Р.З..
Последния излага факти и обстоятелства, които се базират на преки
впечатления, още повече, че самия той е бил участник в този процес. Той сочи,
че заедно с ищеца са работили като охрана при ответното дружество, на обект
в пристанищен комплекс „Логикорп“. Сочи, че ищецът е работил от 2020г. до
2021г. края на месец Август, като ищецът и свидетелят в този обект работили
на смени – от 19.00ч. до 07.00ч. сутринта, по 12 часа, а в събота и неделя по 24
часа. В празничните дни - пак по 24 часа. Излага, че не са получавали храна и
облекло от Работодателя, както и че ищецът няма как да е излизал в отпуск
към април 2021г., защото ищецът и свидетелят З. винаги са се сменяли.
Посочва, че трудовото възнаграждение е получавал в брой и отговорник за
обекта е бил лице на име Р., като ищецът, св. З. и Р. не са били никога заедно
на смяна. Тези показания кореспондират с представените с исковата молба
графици – вж.л.11-л.14, неоспорени от дружеството – въззивник.
Допълнително самата Съдебно счетоводна експертиза указва липсата на
специална книга за отразяване на извънредния труд, а обстоятелството, че не е
била предоставяна храна или пари за храна, се явява безспорно. Настоящата
инстанция, както и първата няма основание да се съмнява в достоверността на
тези показания, т.к. за същите липсват качествата като предубеденост и / или
заинтересованост от изхода на спора. Впрочем те кореспондират и с
останалите доказателства – най – вече със Съдебно счетоводната експертиза и
представените от ищеца писмени документи.
Отсъстват мотиви в решението на ВРС досежно показанията на свидетеля
Р. С.К. /без родство със страните/. За същия е безспорно, че все още е служител
на „Алфа Груп 01“ ЕООД на длъжност „охранител“. Той обяснява, че е
работил е с ищеца на обект „Логикорп“ и че графикът за смените се изготвя от
счетоводителите и същият се спазва стриктно. Твърди, че е получавал
трудовото си възнаграждение по банков път, но въззивния съд ги преценява
като повърхностни, предубедени и не кореспондират с останалия
доказателствен материал. По тези съображения и не им отдава вяра,
позовавайки се на обстоятелството, че този свидетел продължава
изпълнението на трудовите си задължения към дружеството – въззивник. Ето
защо същите не следва да бъдат кредитирани.
По смисъла на чл.128 от КТ всеки Работодател е задължен да плаща в
установените срокове на работника или служителя уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа. Действително тук няма спор, че
правоотношението е трудово по своето естество, както и че ищеца е
престирал дължимия труд, за което е следвало да получи възнаграждение.
Нещо повече – въпреки постигнатата уговорка, натоварването е било
извънмерно, често са били давани смени от по 24 часа, т.е.ищеца е изпълнявал
трудовата си дейност далеч над установеното в трудовия договор, както през
работни, така и през почивните дни. Ето защо този труд следва да бъде
овъзмезден.
В съответствие със задължителната практика на ВКС – конкретно -
Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК,
5
докладчик съдията А.Б., при подневното отчитане на работното време, когато
работник или служител отработи в повече от законоустановеното работно
време за длъжността, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен
месец. При сумираното изчисляване, установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен от деня и седмицата период от време. В този случай
продължителността на работното време през отделните дни може да
надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с почивка в
границите на отчетния период. По този начин балансът на работното и
свободното време се запазват средно за периода на отчитане. Когато в края на
отчитане, нормата работно време е превишена, ще е налице извънреден труд.
Положеният труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график се
пада на дадения работник или служител да бъде на работа през тези дни. Във
всички случаи на работа - и при нормиран и при ненормиран работен ден, през
официалните празници положеният труд се заплаща според уговореното, но
не по-малко от удвоения размер на трудовото възнаграждение, определено по
трудовия договор. Така че няма значение дали се касае за извънреден труд или
не. За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово
възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи
от прилаганата, според сключения трудов договор, система на заплащане на
труда. Също съобразно тази практика, в тежест на Работника е да установи
завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са
допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски
показания. Неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от
Работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата
на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в
някоя хипотезите на чл.143 ал.1 КТ. Въпрос на конкретна преценка, с оглед
становищата на страните, доводите им и събраните по делото доказателства е
установяването или не на положен извънреден труд.
Въззивния съд изцяло споделя доводите на решаващата съдебна
инстанция досежно другия иск – този по чл.285 КТ, т.к. е доказано, че
финансови средства за храна не са били предоставяни.
При тези данни и с тези мотиви, въззивния съд намира, че претенцията се
явява доказана, както по основание, така и по размер и че решението на ВРС
не страда от пороци в тази насока. Ето защо същото е редно да се потвърди, а
с оглед изхода на спора в полза на ищцовата страна да бъдат присъдени и
разноски – 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Предвид изложеното по – горе, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2689 от 12.07.2024 година, постановено по
гр.дело № 780/2023 година, по описа на ВРС, деветнадесети състав, поправено
с Решение № 4451 от 09.12.2024 година, по същото дело.
ОСЪЖДА „АЛФА ГРУП 01“, ЕИК *********, представлявано от К.М.Т.
да заплати в полза на Д. А. Д., ЕГН ********** сумата от 1 500 (хиляда и
петстотин) лева, представляваща извършени от ищеца съдебно-деловодни
разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.
6
Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен Касационен
Съд на Р България, в едномесечен срок от съобщаването на страните, при
условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7