№ 1731
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100501956 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №293509/08.07.2021г. от Т. СТ. В., ЕГН
**********, с адрес: ******** срещу Решение №261969/16.06.2021г. по гр.д. №12121/2020г.
на ВРС, 42 състав, с което са уважени предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД срещу въззивника искове за установяване на вземането на
кредитора за заплащане на следните суми: сума в общ размер 731,54 лева, представляваща
сбора от незаплатени главници за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от
05.03.2019г. до 01.06.2020г., отчитани по партида с абонатен номер 1152911, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.06.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 27,91 лева, представляваща
сбора от обезщетения за забава върху главницата от 731,54 лв., дължима за периода от
02.05.2019г. до 06.06.2020г.; сума в общ размер от 271,54 лева, представляваща сбора от
незаплатени главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 05.03.2019г. до
01.06.2020г., отчитани по партида с абонатен номер 1346986 ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020г. до
окончателното плащане, както и сумата от общо 9,46 лв., представляваща сбор от
обезщетения за забава върху главницата от 271,54 лева, дължима за периода от 02.05.2019г.
1
до 06.06.2020г., за които суми е издадена Заповед № 2572 от 11.06.2020г. за изпълнение на
парично задължение по ЧГД № 6091/2020г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът има качеството
потребител на ВиК услуги, при липсата на представено по делото заявление и писмен
договор между страните, както и че процесните ВиК услуги са доставени именно през
процесния период. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлени изцяло
предявените искове, като се присъдят и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, е депозирала писмен отговор, с който се изразява
становище за законосъобразност и правилност на постановеното решение. Твърди се, че
титуляр на партидите е ответникът и няма данни за друго лице, собственик на обекта. Сочи
се също, че в случая отчитането се извършва дистанционно и при ползване на електронен
карнет, като освен това реален отчет през 2020г. е извършен в присъствие на въззивника и
той е положил подписа си в потвърждение на отчетените показания..
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено между страните, че ищецът „Водоснабдяване и канализация –
Варна” ООД, гр. Варна има вземане от ответника Т. СТ. В., ЕГН **********, с адрес:
******** в размер на сумите, както следва: сума в общ размер 731,54 лева,
представляваща сбора от незаплатени главници за ползвани и неплатени ВиК услуги за
периода от 05.03.2019г. до 01.06.2020г., отчитани по партида с абонатен номер 1152911,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 10.06.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от 27,91 лева,
представляваща сбора от обезщетения за забава върху главницата от 731,54 лв., дължима за
периода от 02.05.2019г. до 06.06.2020г.; сума в общ размер от 271,54 лева, представляваща
сбора от незаплатени главници за ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от
05.03.2019г. до 01.06.2020г., отчитани по партида с абонатен номер 1346986 ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
10.06.2020г. до окончателното плащане, както и сумата от общо 9,46 лв., представляваща
сбор от обезщетения за забава върху главницата от 271,54 лева, дължима за периода от
02.05.2019г. до 06.06.2020г.
Твърди се в исковата молба, че в периода от 05.03.2019г. до 01.06.2020г.
ищцовото дружество е доставяло ВиК услуги на ответника, който ги е ползвал по партиди с
абонатен № 1152911 и № 1346986 на адрес ********, но не е заплащал тяхната цена на
доставчика. Сочи се, че по силата на чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК
2
услуги, потребителите са длъжни да заплащат ползваните от тях услуги в срок. На
основание чл.33, ал.2 от ОУ дължимите суми за ползвани ВиК услуги следвало да се
заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Предвид неизпълнение на
задълженията от страна на ответника, по инициатива на ищеца било образувано заповедно
производство по ч.гр.д. № 6091/2020г. по описа на ВРС, по което в полза на ищеца е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Издадената в негова полза заповед
за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, като му е указано да предяви
иск на основание чл. 415, ал.1, т.2 ГПК, поради което за него е налице правен интерес от
провеждане на избраната форма на искова защита. Моли за постановяване на положително
решение по предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който се оспорва ответникът да има качеството потребител на ВиК
услуги в сочения обект на потребление. Оспорва се наличието на договорни отношения
между страните за предоставяне на ВиК услуги, както и ответникът да е титуляр на
посочените в ИМ партиди. Твърди се, че не е доставено и потребено фактурираното
количество вода, както и че средствата за измерване отговарят на законовите изисквания.
Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази предметните предели на въззивното производство, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка настоящият
състав намира предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за
процесуално допустим, поради което дължи произнасяне по същество на спора.
Спорно е наличието на договорно правоотношение между страните, което се
установява от представените по делото доказателства въз основа на разпоредбите на
приложимата Наредба №4 от от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водопроводните и канализационните системи.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредбата, идентична с чл.2 от приложимите
Общи условия, потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване. В случая за установяване
наличието на вещни права върху процесния апартамент е представена справка от Служба по
вписванията – Варна, видно от която по партидата на Т. СТ. В. е отразено вписване на
възбрана върху конкретния апартамент. В потвърждение на факта на притежание на вещни
права е и представения констативен протокол от 03.11.2020г., чиято автентичност не е
3
оспорена, в който ответникът е положил подпис като присъстващ на проверката в
качеството си на собственик на процесния апартамент. Не се установява от справката кога и
по какъв начин ответникът е придобил вещни права, но с оглед отразения акт за налагане на
възбрана от 2019г. следва да се приеме, че този момент предхожда процесния период.
Ответникът се явява потребител на ВиК услуги по смисъла на цитираната
разпоредба на чл.3 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. и чл.2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и
канализация” ООД – Варна, поради което и е задължено лице за плащане на задълженията за
консумираната в имота вода и доставени ВиК услуги. Процесните отношения между
страните се регулират при общи условия, издадени от ищцовото дружество и одобрени по
съответния за това ред, доказателства за което са представени по делото.
Фактическото ползване на апартамента от ответника е факт без правно значение,
тъй като съобразно цитираните приложими подзаконови актове потребител и съответно
задължен за заплащане на дължимите суми е притежателят на вещни права върху имота,
като въпросът за фактическото ползване е релевантен само в случай на наемател, подал
заявление по образец, какъвто не е настоящия случай. Процесният недвижим имот е
регистриран като постоянен и настоящ адрес на ответника от 2010г., както се установява от
приложената по делото справка от НБД „Население“.
Оспорва се също в отговора ответникът да е титуляр на партидите, което съдът
намира за неоснователно предвид на ангажираните от ищцовото дружество доказателства –
справки за недобора и описи на отчети, от които се установява, че именно Т. СТ. В. е
титуляр на партиди с аб.№1152911 и №1346086, което се потвърждава и с положения от
клиента подпис в констативен протокол от 03.11.2020г.
На следващо място се оспорва факта на извършена реална доставка и
количеството на доставените услуги, в отговор на което ищецът е ангажирал доказателства,
а именно описи на отчети за двата абонатни номера с отразени данни от ежемесечно
отчитане на консумираните ВиК услуги, от които се установяват конкретните доставени
количества вода за периода от 02.04.2019г. до 02.06.2020г. Отразените в описите показания
на двата водомера се потвърждават от констативния протокол от 03.11.2020г., в който са
вписани показания, по-високи от посочените в описите, което се дължи на по-късния
момент на изготвяне на протокола. Видно от заключението на вещото лице по СЧЕ, при
извършената проверка на място също са установени показания на двата водомера, отново
превишаващи посочените в описите и констативния протокол, тъй като експертизата е
изготвена на 10.05.2021г.
Въз основа на горното съдът приема за доказана реалната доставка на
начислените количества ВиК услуги по партиди с аб.№1152911 и №1346086 през периода от
05.03.2019г. до 01.06.2020г. и съответно качеството на ищцовото дружество като изправна
страна по договора. При наличие на осъществена в изпълнение на договора между страните
услуга възниква задължението на ответната страна за плащане. В случая не се твърди да е
извършено плащане на част от процесните суми, както се установява и от заключението на
4
вещото лице.
Въз основа на изложеното следва да се приеме, че ответникът дължи заплащане
на начисленото количество вода по фактури, издадени през периода от 02.04.2019г. до
03.06.2020г., възлизащо на 731,54 лв. за аб.№1152911 и на 271,54 лв. за аб.№1346086, както
се установява от заключението на вещото лице. Предвид акцесорния характер на
задължението за заплащане на лихва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът дължи
заплащане на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда
- 10.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и на обезщетение за забава върху всяка
главница по отделните фактури, считано от деня, следващ датата на падежа до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Съгласно чл. 31, ал. 2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „ВиК-Варна” ООД, падежът
на задължението за заплащане на дължимите суми за ползваните ВиК услуги настъпва в 30-
дневен срок след датата на фактурирането, поради което ответникът е изпаднал в забава за
заплащане на цената на доставените му ВиК услуги по издадените фактури, считано от деня,
следващ изтичането на 30-дневния срок от издаване на съответната фактура.
Претендираните суми за обезщетение за забава за процесния период са изчислени в
заключението по СЧЕ в по-високи размери от претендираните, поради което съобразно
диспозитивното начало в гражданския процес исковете следва да бъдат уважени в заявените
размери – 27,91 лв. обезщетение за забава върху главницата в размер на 731,54 лв. за аб.
№1152911 и 9,46 лв. обезщетение за забава върху главницата в размер на 271,54 лв. за аб.
№1346086.
Съобразно изложените мотиви и предвид съвпадане на крайния извод на
въззивния съд с този на първоинстанционния, съдът намира, че решението в обжалваната
част следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна в размер на 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в рамките на предвидените в чл.25 от Наредба за
правната помощ размери, както и 150 лв. заплатен депозит за особен представител във
въззивното производство.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261969/16.06.2021г. по гр.д.№12121/ 2020г. на
ВРС, 42 състав.
ОСЪЖДА Т. СТ. В., ЕГН **********, с адрес: ******** ДА ЗАПЛАТИ на
"ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - ВАРНА" ООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ул. "Прилеп" 33 сумата от 300 /триста лева/, представляваща
5
разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6