Р Е Ш Е Н И Е
№….
гр. София, 03.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен
състав, в публично съдебно заседание на единадесети декември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието
на секретаря Теодора ВУТЕВА,
като разгледа докладваното от съдията
Михайлова въззивно гражданско дело № 363 по описа на
съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Ф.
П. К.“ ООД срещу
решение № 31/27.02.2019 г., постановено по гр. д. № 687/2018 г. по описа на РС
– гр. Своге, с което е признато за установено по иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че ищецът Г.Й.Д. не дължи на ответника „Ф. П. К.“ ООД сумата от 1 326. 30 лв. – задължение по
договор за клиентски № …………….., сключен на …………….. г. между „БТК“ АД и Г.Й.Д., и с което „Ф. П. К.“ ООД е осъдено да заплати на ищеца разноски в
размер на 454. 52 лева.
Жалбоподателят навежда оплаквания за недопустимост на постановения съдебен акт, тъй като искът
е насочен и разгледан срещу лице, чуждо на правния спор – ответникът не твърди
да е носител на вземане срещу ищеца. Ето защо
прави искане за обезсилване
на решението и за прекратяване производството по
делото. В условията на евенуалност се претендира
отмяна на решението на районния съд и постановяване на нов акт по същество, в
който предявените искове да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК насрещната страна - Г.Й.Д. - е подала отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва.
Съдът
е сезиран и с частна жалба от ответника срещу определение № 283/26.03.2019 г.
по същото дело, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решението в
частта за разноските.
Насрещната
страна оспорва частната жалба с искане за потвърждаване на определението.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от Г.Й.Д. срещу „Ф.
П. К.“ ООД, в която
се твърди, че на 10.10.2012 г. ищецът сключил с „БТК“
АД договор № ……………., по силата на който „БТК“ АД се задължило да му предостави
срещу заплащане на месечна абонаментна такса пакет услуги за приемане на
телевизионни канали за срок от 24 месеца. В началото ищецът заплащал редовно
дължимите месечни вноски, но от м. февруари 2014 г. преустановил плащанията.
В
края на м. май 2018 г. получил покана за доброволно плащане от адв. К. К. от адвокатска кантора „К.
и п.“ – гр. В., действащ като
пълномощник на „Ф. П. К.“ АД, с която
бил уведомен, че съществува негово (на ищеца) задължение към „БТК“ ЕАД в размер на 1 326.30 лв. по договор № ……………., което вземане било прехвърлено с договор за цесия от
„БТК“ ЕАД на „Ф. П. К.“ АД.
Ищецът
твърди, че извършил справка в търговския регистър, от която установил, че
правно-организационната форма на „Ф. П. К.“ е ООД, а не
АД.
Отрича
да дължи суми на ответника „Ф. П. К.“ ООД, тъй като
никога не е бил в договорни отношения с това дружество, а ако нему са
прехвърлени вземания на „БТК“ АД с източник договора за предоставяне на услуги
за приемане на телевизионни канали № ……………./………… г., то цесията не била съобщена на ищеца, а и тези
вземания били погасени по давност.
Ето
защо е оправил искане да бъде признато за установено по отношение на „Ф. П. К.“ ООД, че не дължи на това дружество сумата от 1 326.60
лв., произтичаща от договор № …………../…………. година.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ф. П. К.“ ООД е оспорил
допустимостта на производството с възражението, че никога не е сключвал договор
за цесия с „БТК“ АД, нито е упълномощавало адвоката, изпратил поканата за
доброволно изпълнение до ищеца, нито твърди да има изискуемо вземане по
отношение на ищеца. Това становище ответникът е поддържал и в писмена молба,
докладвана в първото по делото съдебно заседание, в което съдът е приключил
съдебното дирене.
Районният
съд е приел, че е сезиран с редовна искова молба и е постановил решение, с
което е уважил предявения иск.
Въззивният съд е
констатирал, че исковата молба, по която е било образувано производството, е
нередовна.
В този смисъл е дал възможност на ищеца да
конкретизира обстоятелствената част и петитума на
исковата молба,
като индивидуализира процесното вземане, посочвайки
периода, за който твърди да се отнася исковата сума от 1 326. 30 лева, и
ако същата представлява сбор от задължения
за лихва и главници по договор от ………… г. с „БТК“ АД,
представен с исковата молба, да посочи поотделно размера на всяка от сумите за
главница и лихви, както и периода, за който се отнася всяка от тях; да уточни
предмет на договор за цесия от коя дата и между кои страни твърди да е този
дълг; както и да вземе изрично становище по възражението на ответника, който
отрича да е негов кредитор, защото отрича да е страна по договор за цесия с
„БТК“ АД.
С
молба вх. № 6560/29.07.2019 г. ищецът е посочил, че задълженията, които е имал
към „БТК“ АД с източник договор № ……………/………….. г., са били предмет на договор за цесия, сключен не
между ответника и „БТК“ АД, а между трето за настоящия процес лице - „С.Г. Г.“ ООД - и „БТК“ АД, но тъй като управител на „С.Г. Г.“ ООД и на „Ф.П. К.“ ООД било едно
и също лице – С. И. Ц. – искът срещу „Ф. П. К.“ ООД бил допустим. Поддръжа,
че съгласно удостоверение, издадено от „БТК“ ЕАД, задълженията му към „БТК“ ЕАД
в размер на 935.28 лева били продадени не на ответника „Ф.П. К.“ ООД, а на „С.Г. Г.“
ООД по силата на договор за цесия от 05.11.2015 година.
В проведеното на 11.12.2019 г.
открито съдебно заседание
ответникът, въззивен жалбподател,
е заявил, че поддържа становището за недопустимост на
постановеното решение.
Правомощията на въззивния
съд при констатирана във въззивното производство
нередовност на исковата молба са изяснени с Тълкувателно решение № 1/17.07.2001
г. по т. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 4. Според задължителните указания в
решението в качеството си на втора инстанция по съществото на правния спор въззивният съд също може да остави исковата молба без
движение съгласно чл. 129 ГПК, когато констатира дефекти в нея, които не са
отстранени от първоинстанционния съд, и да даде на
ищеца указания за отстраняването им. Отстраняването на дефекти в исковата молба във въззивното
производство е възможно по отношение на всички реквизити на молбата при съобразяване
на тази особеност, че поправянето на нередовната искова молба не трябва да води
до недопустимо изменение на иска или до предявяване на нов иск пред втората
инстанция в нарушение на чл. 214 и чл. 228 ГПК. В тълкувателното решение е
указано изрично, че при констатирана нередовност на исковата молба въззивният съд няма правомощие да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за извършване на необходимите
процесуални действия за привеждане на молбата в съответствие с изискванията на
процесуалния закон, а следва сам да даде указания на ищеца за поправяне на
молбата, и ако те не бъдат изпълнени, едва тогава може да
обезсили решението и да приложи последиците на чл. 100, ал. 2 във вр. с ал. 3 ГПК (отм.), съответно на чл. 129, ал. 3 във вр. с ал. 4 ГПК. Съгласно т. 5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по
т. д. № 1/2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на
ВКС постановките в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на
ВКС продължават да са актуални и при действието на ГПК от 2007 г. с изключение
на хипотезата на нередовност на исковата молба поради противоречие между
обстоятелствена част, в която са изложени твърдения, сочещи на правен интерес
да се търси защита срещу определено лице, и петитум,
насочен срещу друго лице.
В случая, както бе посочено
по-горе, ищецът
твърди, че не ответникът „Ф. П. К.“ ООД, а „С.Г. Г.“ ООД е носител на вземания с източник договор № ……………./……………. г., по който
длъжник е ищецът, от което следва изводът, че претенцията срещу „Ф. П. К.“ ООД е насочена спрямо лице, чуждо на правния спор.
Ако
нередовността на исковата молба поради противоречие между обстоятелствената
част и петитума доведе до разглеждане на делото и постановяване
на решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна, въззивното решение би било недопустимо. Такова решение
изобщо не може да обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на
надлежна страна – в случая „С.Г. Г.“ ООД, но не е
било конституирано по делото. Това лице следва да се конституира и процесът
срещу него следва да започне отначало пред първата инстанция.
В
случая, след като порокът е констатиран от въззивния
съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение
и да върне делото на първата инстанция с указания до ищеца да насочи иска срещу
надлежния ответник и разглеждане на делото с негово участие.
С
оглед изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на „Ф. П. К.“ ООД разноските по водене на делото пред районния и
окръжния съд в размер на общо 541. 53 лв. (300. 00лв. - възнаграждение за адвокат пред
окръжния съд, 200. 00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение в производството пред районния съд, 41.53 лв. – държавна такса
за производството по въззивната и частната жалба).
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на въззивника е неоснователно, тъй като размерът му е под
минимума, установен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение
№ 31/27.02.2019 г., постановено по гр. д. № 687/2018 г. по описа на РС – гр.
Своге, както и определение № 283/26.03.2019 г. по същото дело.
ВРЪЩА делото
на РС
– гр. Своге за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд съобразно мотивите, изложени във въззивното решение.
ОСЪЖДА Г.Й.Д., ЕГН: **********,***,
да заплати на „Ф. П. К.“ ООД, ЕИК: ………, гр. С., бул. „Б.“ № .., вх. ., ет. ., сумата от 541. 53 лв. (петстотин четиридесет и
един лева и петдесет и три стотинки) – разноски по
делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.