№……………………../13.06.2022 г.
гр. Варна
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито
съдебно заседание, проведено на тринадесети юни през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 446 по описа за 2018
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на гл.
37 от ГПК като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.3 вр.1 ТЗ).
Приети са за
разглеждане в закрито съдебно заседание
по реда на чл. 376 ГПК обективно и субективно съединени искове на
Н.П.Д. ЕГН **********,*** и С.И.А., ЕГН **********,*** за
установяване на ипотечните права
на всеки от двамата кредитори, придобити като принадлежност при цесия на части
от вземане, обезпечено с ипотека върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Варна, ул. Шопен №4
с идентификатор 10135.1507.1118(по КККР на гр. Варна, последно изменение със
заповед КД14-03-63/02.06.2011г.), с площ *** кв.м., ведно с построената в
описания имот МАСИВНА СГРАДА с идентификатор 10135.1507.1118.1, със застроена
площ от *** кв.м., 4 етажа /четири/, с предназначение: Жилищна сграда-
многофамилна, която се състои от сутеренен етаж; партерен етаж от шест стаи,
три коридора, асансьорно помещение и сервизни помещения; първи етаж от седем
стаи, две сервизни помещения, асансьорно помещение, три коридора, два балкона,
стълбище и зала; втори етаж от седем стаи, асансьорно помещение, три коридора,
два балкона, зала сервизни помещения и мансарден етаж, оспорени от
ответниците „Варна груп" ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район
Одесос, ул. Батак №7, ет.2, офис 11, представлявано от управителя С. Тодоров
Манолов; Н.Н. Х. ЕГН **********,*** и „Емкей
инвест" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България" 49, вх.А, ет.2, офис 1, представлявано от Ц.Ж.Д.,
при позоваване на отричане на правата на праводателя цесионер и заличаване на
ипотеката, учредена от първия ответник с нот. акт № 107, том 2, рег.№ 4405,
дело №307/2008г. на нотариус № 520 НК.
Ищецът Д., действащ лично за себе си и като адвокат, упълномощен от А., твърди, че спорното обезпечение е било учредено от „Варна Груп“ ЕООД,
чрез управителя **** в полза на кредитор ****, върху процесния недвижим имот на
ул. Шопен №4, за обезпечаване на изпълнение на парично задължение на физическото лице Стоянова за
цена на закупени дялове от дружество в размер на 2 900 000евро по договор за
продажба на дружествени дялове. Така обезпеченото вземане било частично
прехвърлено от кредитора **** на двамата ищци, с нотариално заверени договори
за цесия от 02.03.2011г., като всеки от тях е закупил само част дълга на
продавачката Стоянова до размер от по 100 000 евро. Приобретателите вписали
двата договора за цедираните части като промени по регистрираното обезпечение и
придобиването на частите от обезпечения дълг било отбелязано по партидата на
учредителя на ипотеката на имота на 02.03.2011г. Като правоприемници на
ипотекарния кредитор тези лица поискали и подновяване на вписаната ипотека с
молба вх.№ 27063/07.10.2018г., но такова било извършено едва в хода на
настоящия процес на 11.06.2021г., след определение № 60224/ 03.06.2021 г. по ч.
гр. дело №508/2019 г. на ВКС, 3 г.о., за отмяна на постановения на 02.10.2018
г. отказ на съдията по вписванията при ВРС.
Ищците излагат, че
още на 2.03.2016 г.,а в последствие и на 06.08.2021г. са били заличени първоначалното и новото
вписвания на обезпечението, по искания на учредителя,
обосновани с отричане на дължимостта на обезпеченото вземане на кредитора ****,
установено с влязлото в сила решение по т.д.№38/2013г.
на ОС – Габрово, с което бил отхвърлен иска му
срещу длъжницата Стоянова до размер от
97 791,50лв., като част от целия размер на обезпечената цена от 2 900
000 евро. Сочат, че втората ответница Х. договорила с учредителя придобиването
на ипотекирания имот с нот. акт №59 т.І рег.№ 1009 д. №41/2016г, вписан на 08.03.2016г.
като акт №102, том ХІ, д.№ 2292/2016г на СВ – Варна. Твърдят, че тази сделка,
макар и да е сключена след първото заличаване на правата на **** е била
договорена от лица, които са знаели, че основание за погасяване на
обезпечението не съществува, тъй като пълномощникът на приобретателя Х.
адв. М. е представлявала и длъжницата
Стоянова в процеса, воден от цесионерите по т.д.№51/2013г. на ОС – Габрово,
което е приключило с присъждане на придобитите от тях дължими части от по 100
000 евро, ведно с обезщетения за забава от 17.10.2009г. до окончателно плащане.
Съответно представителят на първия ответник – прехвърлител по тази сделка е
съпруг на тази адвокатка и също бил свързан с длъжницата Стоянова и
приобретателката Х. косвено, чрез участие в търговски дружества и поредица
съгласувани действия между свързани лица, насочени към легитимиране на привидно
добросъвестен приобретател.
Отделно от това,
ищците твърдят, че са оповестили несъществуването на основанието за заличаване
на обезпечението, като са предявили иск срещу ипотекарния длъжник и са вписали
на 15.06.2016г. по партида на учредителя на ипотеката, както и на
правоприемника Х. (като съответно това е било отразено и в помощната имотна
партида) искова молба с изложени факти по водените съдебни спорове между цедента,
цесионерите и длъжницата Стоянова и искане за заличаване на вписването като
извършено на несъществуващо основание. Производството по тази искова молба било
образувано в гр.д. 417/16г на ВОС, препратено за разглеждане като гр.д.
3009/2016г на ВРС и приключило в хода на настоящия процес с отхвърляне на
претенцията. Такава молба била вписана още на 15.03.2016г. и била образувана в гр.д. 2505/16 на ВРС, но на
12.07.2016г. било отбелязано прекратяване на това производство, поради
дублирането му с по-рано заведения във ВОС иск. Ищците считат, че при
наличие на тези оповестявания ответникът „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ООД е знаел, че
притежаваните от цесионерите обезпечени вземания са дължими, но се е договорил за покупката на имота
от съпрузите Хинкови, срещу цена от 1000000 евро, платена преди и в деня на
сделката, сключена с нот. акт, вписан на 19.12.2017г. Считат, че въпреки че е знаел, че
обезпеченият с ипотека дълг не е погасен,
купувачът недобросъвестно се е позовал на заличаването на
обезпечението при насочването на принудителното изпълнение по изп. лист №
97/01.11.2019г върху ипотекирания имот по изп.д. 20218070400419 на ЧСИ
Денчева.
Ищците настояват, че
и двамата поредни приобретатели не могат добросъвестно да се ползват от
извършени вписвания поради знанието им за липсата на основание за извършените
преждевременното и необосновано заличаване на ипотечния акт в цялост, въпреки
липсващо съгласие на всички обезпечени кредитори и липса на съдебно отречено
съществуване на техните части, като претендират подновените им ипотечни права
да бъдат признати спрямо всички недобросъвестни ответници, независимо от
вписването на правата им след заличаване и преди подновяването на ипотеката.
В писмени бележки
адв. Д. поддържа доводите за интерес от установяване на противопоставимото
обезпечение на всеки от ответниците, въпреки потвърденото по реда на чл. 90
ал.1 пр. 3 ЗКИР съществуване на съдебно установено погасяване на вземането на
кредитора като основание за техническото действие на заличаване на
обезпечението му, тъй като отричането на дълга е било постановено в процес без
тяхно участие, а постановения спрямо
праводателя им съдебен акт не ги обвързва(както е постановил състав на ВКС в
извънреден способ за защита). Спорът за техните
вземания обаче бил приключил с изпълняем акт,
противопоставим на ипотекарен гарант и на всички негови правоприемници, ако са
знаели, че придобитите от цесионерите задължения не са погасени. Като счита, че
ищците са доказали такова знание, моли за уважаване на доказаните установителни
претенции срещу тримата ответници.
Ответниците оспорват
предявените претенции.
Ответникът „Варна груп“ ЕООД, чрез управителя си
С. Манолов, представляван от адв. М. се позовава на добросъвестно договаряне на
разпореждане с имота вместо плащане по ползван от дружеството заем, предоставен
от Х. на 04.12.2013г., чието връщане заемателят не успял да обслужи. Счита, че
нито едно от водените срещу **** дела не обвързва дружеството, което не е било
страна в процесите, като същевременно сочи, че предмет на установяване е било
само и единствено вземането за цената на продадените от **** дялове, а именно
то е отречено като изцяло погасено с решението за отхвърляне на частичен иск и
това съдебно установено погасяване на обезпечения дълг е оповестено като
основание за заличаване на обезпечаващата го ипотека.
В писмените си
бележки по същество, пълномощника на дружеството, учредител на ипотеката
възразява за липса на правен интерес на ищците, като сочи, че активната им
легитимация е вече отречена в преюдициалния
процес по гр.д. № 3009/2016г. на РС -Варна, а заличаването на ипотеката е
потвърдено като извършено по надлежен ред въз основа на установено със сила на
присъдено нещо погасяване на цялото задължение по ипотеката. Счита, че освен
спрямо страните в процеса по т.д.№38/2013г.
на ОС – Габрово, решението следва да се
зачита от всички съдилища и спрямо лица, на които може да се
противопоставя, тъй като не заявяват собствени права към спорното право, решено
в съдебния спор, а преюдициалното значение на частичния иск на цедента е било
признато и при спирането на делата, водени от цесионерите. С доводи за липса на
прехвърлен от първоначалния кредитор дълг и акцесорен характер на ипотеката, пледира за установяване на погасяването и на
ипотечното право и отхвърляне на претенциите на двамата цесионери.
Ответницата Х., чрез пълномощника си адв.
М. счита че посочените от ищците други сделки и отношения нямат връзка с
процесните права. Обоснова валидното договаряне както на своята заемна сделка,
така и на прехвърляне на правата върху имота вместо връщането на главницата. Не
е представила писмени бележки по съществото на делото след обявяване на доклада
на съда в предоставен срок, изтекъл за тази страна на 11.04.22г.
Ответникът „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ООД, чрез адв. В.
оспорва оповестяването на права на ищците с вписвания, като се позовава на
конститутивно вписване на заличаване на ипотеката на 07.03.2016 и липса на
каквито и да е вписани претенции преди придобиването на имота от неговия
праводател Х. на 08.03.2016г. Счита, че като правоприемник нему също не могат
да се противопоставят ипотечни права, които са били и непротивопоставими на
праводателя му след заличаване на ипотеката. Този ответник се позовава и на погасяване на обезпеченото с първоначално
вписаната ипотека вземане, като също сочи отричането му с подлежащо на зачитане
съдебно решение по т.д.№38/2013 на ОС-Габрово. Възразява, че като частни правоприемници на продавача цесионерите са знаели, че
обезпечението е негодно и дългът е погасен и това обстоятелство е установено
както при отхвърлянето на претенцията на праводателя им, така и при
потвърждаването на законосъобразността на извършеното първо заличаване при
отхвърляне на техния иск по чл. 90 ЗКИР.
Обратно, до новото (впоследствие също заличено) вписване на ипотеката от
цесионерите, имотът е бил вече придобит без вписани обезпечения и на
приобретателите не може да се противопоставят късно подновени права.
Допълнително този ответник заявява и изтичане на срокове на погасителна давност
по всички права на ищците.
В писмените си
бележки адв. В. подновява възраженията си по допустимост на приетия за
разглеждане иск, като сочи, че е изведен служебно и в нарушение на
процесуалните правила от съда без да е съответен на сезирането, формулирано от
ищците. Евентуално излага доводи за изцяло недоказано твърдяно от ищците знание
на този ответник за наличието на ипотечните права въпреки липсващо към момента
на придобиването и към приключване на съдебното дирене вписване на
обезпечението, като сочи че по партидата на имота са били оповестени само
обстоятелства за спор, предявен по исков ред и приключил по-късно с отхвърляне
на иска, но не и конкретни факти относно съществуването на ипотеката. Счита, че
след отричане на правата на праводателя им по т.д. 38/3013г. и особено след
потвърждаване на съществуване на основание за заличаване на ипотеката, тя не
може за бъде противопоставена, ако не била вписана отново преди придобиването.
Моли за отхвърляне на неоснователна претенция спрямо този добросъвестен последващ
приобретател.
Насрещните страни
претендират присъждане на разноски по делото, конкретизирани в неоспорени
списъци, представени от ищците (л.515) и от
ответници „ВАРНА ГРУП“ЕООД (л. 371) и „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ООД (л. 476, л.537), като
ответницата Х. не е посочила точен
размер на заявено в отговора искане(л.264).
Предварителните
въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в нарочно
определение №261112/15.11.2021г.(л.471), след поредица от уточняване на
първоначално предявени претенции и частично прекратяване със стабилни
определения № 1401/23.4.2018г(л. 153) и 260806/05.08.2021г(л.415). При постановяване на тези актове съдът е изложил конкретни мотиви по
възраженията на ответниците по процесуалните предпоставки за упражняване на
правото на иск на двамата цесионери, претендиращи за съхраняване на ипотечните
им права независимо от заличаване на вписването на ипотеката, учредена в полза
на праводателя им. Към настоящия момент ответниците не се
позовават на нови факти, съдът също не установява служебно промени, които да
налагат корекция на преценката на съда, поради което не се налага и
допълнителна мотивация по поддържаните в писмените бележки възражения на
ответниците.
По съществото на делото:
Окончателен доклад, съдържащ по-подробно
изложение на твърденията на насрещните страни и квалификацията на правните им
доводи по пораждане на заявените за защита права и правоизключващи и
правопогасителни възражения, съдът е обявил с определение № 260116/18.02.2022
г.(л.503), като изрично е изключил от предмета на делото твърденията за
отношенията между самите ответници и вещнопрехвърлителния ефект на сделките
помежду им.
Няма спор между страните (с оглед приетото в
неоспорената част от съставения от съда доклад на съвпадащите си твърдения) по факти, изрично признати в отговори от
ответниците, за които са представени и
писмени доказателства:
Спорното
обезпечение е било учредено с вписан с рег. №30136/17.10.2008 г. нот.акт
№107, т.2, рег.№4405, н.д.№307/2008г. (л.128-130) от собственика „Варна Груп“
ЕООД върху недвижим имот (застроен ПИ
10135.1507.1118 и налична в него масивна сграда, вкл. и върху бъдещото
строителство в същия терен) на ул. Шопен №4, за обезпечаване на изпълнение в
полза на кредитор У Сна парично
задължение на физическото лице Стоянова, тогава управител и едноличен
собственик на дружеството-учредител, породено от договорено отсрочено изплащане на цена на закупените от нея дялове
от този съдружник в дружество в размер на 2 900 000евро по договор за продажба
на дружествени дялове, подробно описан в ипотечния акт.
Така обезпеченото
вземане било частично прехвърлено от кредитора **** на двамата ищци, с
нотариално заверени договори за цесия от 02.03.2011г., като всеки от тях
закупил само част дълга на продавачката Стоянова до размер от по 100 000 евро.
Приобретателите вписали двата договора за цедираните части като промени по
регистрираното обезпечение и придобиването на частите от обезпечения дълг било
отбелязано по партидата на учредителя на ипотеката на имота на 02.03.2011г.
(л.112, 305).
Обезпечените
кредитори предявили претенции за плащане на задълженията срещу ****.
По искане от
28.12.2012г. на цедентът **** била издадена заповед за изпълнение №
536/11.02.2013г по ЧГД3304/13 на РС-Габрово за част от задължението по договора за продажба на дружествените
дялове до размер от 97 791,50лв. която
била оспорена от длъжницата и изпълнението й, насочено срещу ипотекирания
имот(по изп.д. 107/2013г на ЧСИ Пашова) е било спряно на осн. чл. 420 ГПК с
определение на заповедния съд от 02.04.2013г.
Установителният
иск на заявителя за съществуването на оспорената част от целия размер на
обезпечената с ипотеката цена от 2 900 000 евро, предявен на 23.08.2013г, бил разгледан по т.д.№ 38/2013 г. на ОС-
Габрово(л.205-231), като бил отхвърлен окончателно на 26.10.2015г
след като с решение № 222 от 24.07.2014г. по в.т.д. № 109/2014г. по описа на
АС-Велико Търново било уважено възражение на длъжницата за пълно изплащане на
уговорената цена преди договорените цесии и това решение не е допуснато до
касация. В мотивите на съда е отразено, че във въззивното производство
длъжницата Стоянова е представлявана от адв. П.М. *** първоначално
установителният иск е бил насочен и срещу дружеството ипотекарен гарант, но в
тази част недопустимото установяване по реда на чл. 422 ГПК е било прекратено.
По-късно предявен осъдителен иск на същия кредитор по т.д. 10059/2014г на
ОС-Габрово, отново насочен срещу длъжницата Стоянова, но за присъждане на друга
част от остатък от цената на същите дялове, продадени по същия договор е бил
прекратен като недопустимо искане за пререшаване на същия спор, чиято
характеристика не се променя при позоваване и на сключени от този кредитор
цесии (л.232-234). Двамата цесионери самостоятелно са поискали отмяна на
влязлото в сила решение по т.д. №
38/2013 г. на ОС- Габрово, което отрича права на праводателя им, но извънреден
контрол е отказан с решение № 44/14.05.2016г по т.д.3596/2015г поради липса на
обвързаност на лица, придобили правата си преди началото на процеса, воден само
от цедента (л.281 -283).
Паралелно с иска
за установяването на присъдената със оспорената заповед част от дълга, на
23.08.2013г. кредиторът **** и
правоприемниците му Д. и А. са предявили своите искове за осъждане на
длъжницата Стоянова за други части от същото задължение, като всеки от тях
претендирал за по 100 000 евро от
изискуемата цена от 2
900 000 евро за закупени дружествени дялове. Съединените претенции били
разгледани по т.д. №51/2013г. на ОС – Габрово. Това производство било
прекратено само по отношение на ****, като въззивният съд по повод на жалба
подадена от осъдената Стоянова, представлявана отново от адв. М. е констатирал
съвпадението на страните и предмета на делото с вече приключилият спор по
отхвърления частичен иск на този кредитор, обезсилил е недопустимо второ
решение за друга част от главницата и е отхвърлил обусловена от дължимостта на
цената претенция за лихва в полза на ****. Осъдителните искове на ищците,
основани на сключените цесии с договорите от 2011г. обаче са били уважени и длъжницата е осъдена
да заплати на цесионерите сумите от по 100 000 евро, ведно с обезщетения за
забава от 17.10.2009г. до окончателно плащане. Осъдителното решение е било
потвърдено с решение №153/30.06.2016г. по в.гр.д. 138/2014г. на АС- Велико Търново, влязло в
сила на 13.03.2017г. при отказ на касационен състав да го допусне до
касационен контрол по т.д.2099/2016г на ВКС(л.9-27).
Няма спор, че
именно така приключилите съдебни процеси са послужили на насрещните страни и за
обосноваване на защитата им по учреденото обезпечение.
На
12.03.2013г. е вписана възбрана в полза на обезпеченият кредитор **** при
насочването на изпълнението върху ипотекирания имот по издадената в негова
полза заповед за изпълнение, която е била заличена на 18.12.2015г. Учредената
като обезпечение пред съд на 27.03.2013г нова ипотека от длъжницата за целите
на спиране на изпълнението на заповедта също е заличена на 28.07.2017г.(л.303)
Още на 2.03.2016
г., е било вписано първото заличаване на договорната ипотека,
заявено на 29.01.2016г от собственика на
имота „Варна Груп“ЕООД, което първоначално е било отказано, но в последствие
наредено на съдията по вписванията с определение № 525/24.02.2016 г. по ч.г.д.№238/2016г.
на ВОС. Контролиращият съд е възприел пълното отричане на дължимостта на
обезпеченото вземане на кредитора **** при отхвърлянето на установяването на
съществуване дори на частта, заявена за плащане в спорната заповед за
изпълнение, като съдебно установено погасяване и на ипотечното право (л.236).
Към този момент дружеството – гарант, мака че вече било притежавано от С.
Манолов (едноличен собственик от 11.02.2013г.), още било управлявано и от
предишната собственичка и длъжник по обезпеченото вземане Стоянова, съхранила представителни права
наред с новия собственик до 17.09.2016
г.
Безспорни са и
фактите по регистрирани след вписване на заличаването на ипотеката прехвърляния
на собствеността, отразени последователно по партиди на ответниците: С нот. акт
№59 т.І рег.№ 1009 д. №41/2016г, вписан на 08.03.2016г.
като акт №102, том ХІ, д.№ 2292/2016г на СВ – Варна, ипотекарният гарант „ВАРНА ГРУП“ ЕООД, чрез управителя Манолов е прехвърлил на Н.Х., представлявана от
адвокат П.М. собственост вместо изпълнение на парично задължение, предмет на
принудително изпълнение по неоспорена от длъжника заповед, издадена по ч.гр.д.
18465/13г на ВРС по нотариално заверен договор от 04.12.2013г. за отпуснат заем
в размер на 300 000 лв. (л.46-50).
На 18.12.2017г.,
действалата със съгласие на съпруга си приобретателка Х. е продала същия
имот на „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ" ООД с
нотариален акт №6, том ІV, рег.№ 7871, д. №492/2017г вписан на като акт №15,
том LХХХVІІІ, д.№ 18803/2017г на СВ – Варна.
(л.51-53).
Към този момент
относно застроения имот в нотариалните книги на Агенцията по вписванията, по
личната партида на Х. (л.115) след придобиването на собствеността на имота,
обременен още от 07.03.2013г. с учредено на друго дружество 10-годишно право на
ползване (л.304), са били оповестени отбелязвания за заведените от ищците
съдебни процеси, предявени срещу ипотекарния длъжник и договарялата с него
кредиторка, придобила имота. Вписани били искови молби, съответно: на 15.03.2016г., образувана в гр.д. 2505/16 на ВРС, с посочено
основание „чл.90 вр.чл.88 ЗКИР, вр.чл. 537 ал. 2 и 3 ГПК и чл. 124 ал. 1 ГПК за
нищожност на акта“, за която на 12.07.2016г. било отбелязано прекратяване на
производството на осн.чл. 126 ал. 1 ГПК. За вписаната на 15.06.2016г.,
искова молба, образувана в гр.д. 417/16г на ВОС не е било обозначено
основанието.
До придобиването
от ответника „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ" ООД за
процесния имот са били регистрирани както първоначалното учредяване на
ипотеката, отбелязаните цесии, учреденото ползване, възбраната,
прехвърлянето на Х., така и заличаването
на ипотеката и възбраната и отказа на ползвателя от вещното право на
14.12.2017г, но не и резултат от исковия процес по вписаната на 15.06.2016г
искова молба по лични партиди на ответниците „ВАРНА
ГРУП“ ЕООД и Н.Х. (л. 297-308).
По настоящото дело
служебно е установено, че гр.д. 417/16г на ВОС
е било образувано по иск на двамата цесионери срещу заявилия заличаване
на ипотеката гарант „ВАРНА ГРУП“ ЕООД и ползваща се от заличаването приобретателка
Н.Х., като делото е било препратено за разглеждане като гр.д. 3009/2016г на
ВРС(където послужило за основание за прекратяване на по-късно образуваното
гр.д. 2505/16 на ВРС), и приключило в хода на настоящия процес на 15.02.2021г.
с окончателно отхвърляне на претенцията за признаване на вписаното заличаване
на обезпечението за несъществуващо обстоятелство (чл. 90 ал.1 пр. трето ЗКИР) и
заличаване на извършената въз основа на решението на въззивния съд по т.д. №
38/2013 г. на ОС- Габрово регистрация, на осн чл. 88 ЗКИР, вр. чл. 537 ал.2 ГПК(л.343).
Правоприемниците
на ипотекарния кредитор заявили и подновяване на вписаната ипотека с молба вх.№
27063/07.10.2018г. Такова било
извършено едва в хода на настоящия процес на
11.06.2021г.(л.394), след определение № 60224/
03.06.2021 г. по ч. гр. дело №508/2019 г. на ВКС, 3 г.о., за отмяна на
постановения на 02.10.2018 г. отказ на съдията по вписванията при ВРС (л.39 от
в.ч.гр.д.231/21 на ВАпС).
Учредителят на
ипотеката „Варна груп" ЕООД е поискал отново с вх. № 17872/25.06.2021г.,
заличаване на подновената ипотека въз основа на същия съдебен акт (решение №
222 от 24.07.2014г. по в.т.д. № 109/2014г. по описа на АС-Велико Търново), и то
е било вписано на 06.08.2021г. след отмяна на отказа на съдията по вписванията
с определение № 2729/30.07.2021 г. по ВЧГД № 20213100501754 на ВОС(л.421-423).
На 23.08.2021г.
ищците са заявили с вх. № 25314/23.08.2021г. следващо ново вписване на повторно
заличеното обезпечение, което не е било извършено поради потвърждаване с
определение № 3261/16.09.2021 г. по ВЧГД 20213100502185 на ВОС на отказа на
съдията по вписванията, основан на формална нередовност на молбата(л.484-493).
Към приключване на
съдебното дирене с обявяване на дата на закрито заседание за постановяване на
акта на съда няма данни за нови вписвания, отразени в служебно изготвена
справка за обстоятелствата, обявени в книгите за този имот.
Междувременно
ищците са ползвали издаденото в тяхна полза осъдително решение за основание на
издаден срещу длъжницата Стоянова изпълнителен лист № 97/01.11.2019г. (л. 461)
като са насочили изпълнение по изп. дело № 20218070400418 на ЧСИ Денчева върху
ипотекирания имот след наложени възбрани на 16.06.2021г., като заварения вече в
имота последващ приобретател е оспорил противопоставимостта на
ипотеката(л.463-465). Съдът служебно установява, по данните за електронните
дела в ЕИСС, че жалбата на собственика
„ЕМКЕЙ ИНВЕСТ" ООД е приета за допустима като подадена от трето за
изпълнението лице от въззивен съд с определение №254/09.05.2022 по ЧГД 20223000500164 на АС- Варна и върната за разглеждане по ВГД№ 20213100502208 на
ВОС.
Въз основа на така установените факти, съдът
съобразява следните правни изводи по претенциите на ищците:
Както е обосновано
в доклада по делото, съдът е квалифицирал предявените искове като установителна
претенция за противопоставяне на съществуващо ипотечно право, придобито като
принадлежност към прехвърлени от ипотекарния
кредитор части от обезпеченото задължение на оспорващи го учредител на
ипотеката и формално легитимирани приобретатели на имота. Интересът от
установяване на обезпечението спрямо всеки от ответниците е породен от поредица
от заличаване, ново вписване и ново
заличаване, които са резултат от актове на съдиите по вписванията, постановени
в едностранни охранителни производства като технически действия по оповестяване
на отпадането на обезпечението спрямо
трети добросъвестни лица. Ипотечният иск за правото по чл. 173 ЗЗД е
адекватна защита на материалното ипотечно право върху конкретния имот, чието
упражняване в изпълнителен процес именно като принадлежност към обезпечен
присъден дълг по реда на чл.429 ал.3 ГПК не би било възможно, без да се
преодолее формалното позоваване на реда на вписани обстоятелства и сделки от всеки
от ответниците(така както е възприел в мотивите си и въззвиния съд, сезиран с
жалбата срещу насочване на изпълнение срещу последващия приобретател и настоящ
владелец на имота).
Същевременно установяването на права не съвпада по предмет
с иска за установяване на несъществуване на вписано заличаване, което е било
ограничено само до преценка на факта на наличие на разрешен съдебен спор, но не
и за противопоставими права, които може да останат и ненакърнени от отричането
на дълга, описан като обезпечено вземане в ипотечния акт. В тази насока съдът съобразява разясненията в
мотивационната част на ТР ОСГТК 3/2018 г. на ВКС, относно характеристиката на
ипотеката като акцесорно право, което се погасява само когато обезпеченото
вземане се погаси на някое от предвидените в закона основания – чрез плащане,
прихващане, опрощаване, по давност, чрез изнасяне на имота на публична продан и
удовлетворяване от цената му или при погиване на ипотекирания имот, но не и при
заличаване, което е само правния механизъм да се даде публичност на тези факти,
ако те са безспорни, или установени в съдебен процес с участие на ползващ се от
ипотеката кредитор, отказал да даде съгласие по чл. 179 ал.1 ЗЗД. Затова и
влязлото в сила решение по гр.д. 3009/2016г на ВРС не
съвпада по предметен обхват с настоящия
спор за установяване на правата, които са били вписани от ищците преди
заличаването и подновени в личното им качество на правоприемници (чл. 150 ал.1 ЗЗД), а има само преюдициално значение и затова подлежи на зачитане от
настоящия съд в предметните си предели.
На осн. чл. 297 ГПК и в настоящия процес между
насрещните страни не може да има спор, че вземане на кредитора ****
спрямо длъжницата Стоянова не съществува, тъй като е било отречено с влязлото в
сила решение по т.д.№38/2013г. на ОС – Габрово и този, погасяващ ипотечни права
факт е бил надлежно оповестен на добросъвестни трети лица на 2.03.2016 г., чрез
отразяването му както по личната партида на учредителя – собственик, така и в
помощните партиди за индивидуализираните с кадастрални идентификатори имоти.
Към тази дата
обаче, на третите лица вече са били противопоставени и други обстоятелства,
които остават извън предмета на оповестения със заличаването факт на погасяване
на дълга към ****. Затова и погасяването на частите, които вече не са били
притежание на този цесионер, може да бъде отчитано като съдебно отречено само
ако и тези материални права са били предмет на решението по оповестения
съдебен спор по т.д.№38/2013г. Настоящият съд намира, че двете цедирани части
от задължението на **** не са станали предмет на делото, приключило окончателно
на 26.10.2015г след като е бил отхвърлен частичен иск с решение № 222 от
24.07.2014г. по в.т.д. № 109/2014г. по описа на АС-Велико Търново. Това е така,
защото не пълният размер, а само претендирана от кредитора **** изпълняема част
е била предявена за установяване. Какъв е действителният размер на дълга и дали
той достига до 2 900 000 евро (целия размер на цена по договора за продажба на дружествените дялове)
или до останалата част от 2700 000 евро, след договорени цесии (които вече са
били противопоставени с вписванията на 02.03.2011г. като промени по ипотеката
по партидата на учредителя) не е установявано и съответно не може да бъде
зачетено в настоящия процес. Както подробно е разяснено в мотивите към т. 2 от
ТР ОСГТК 3/2016 г на ВКС, силата на присъдено нещо (която подлежи на зачитане като оповестен
със заличаването на ипотеката факт) се формира по основанието, пораждащо
възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което
произтича спорното право на ищеца. Към момента на предявяване на иска по т.д.
38/2013г. обаче това право не е включвало вече отчуждените части, които са били
и предявени в другия процес по т.д. 51/2013г от цесионерите като титуляри на
тези права. Затова и отреченото с отхвърляне на иска съществуване на задължение
на купувача Стоянова не може да надхвърли обема на правото, което само ищеца ****
е притежавал извън вече отчуждените части. Именно в тези обективни предели се
проявява и зачитането на установеното отричане на дълга в цялост, над частично
предявения размер до пълния остатък, притежаван от цедента след цесията и преди
поисканото със оспорената заповед за изпълнение осъждане. Затова стабилното
отхвърлително решение препятства нова защита само на кредитора **** за какъвто
и да е размер на горница (както са приели съдилищата при прекратяването на
т.д.10059/14г на ОС- Габрово) и изключва съхраняване на каквито и да са негови
акцесорни права на обезпечение върху ипотекирания имот към момента на
заличаването на ипотеката (както се установява в процеса по гр.д. 3009/2016г на
ВРС).
Разширяването на
действието на това отхвърлително решение и по отношение на частите, които вече
не са били притежание на **** обаче, е обусловено от допускането, че и те са
били предмет на предявеното от него спорното право. В този смисъл са и мотивите
на съдебния акт, оповестен при заличаването(решение № 222 от 24.07.2014г. по
в.т.д. № 109/2014г. по описа на АС-Велико Търново), в които е изложен отделно извода
за погасяване на допълнителния обем на предявеното от ищеца вземане поради
лишаването му от цедираните части с прехвърляния, които са били вече известни
на длъжника. Затова и фактите относно цесиите и породените от тях права на
неучастващите в процеса по т.д. № 38/2013 г. на ОС- Габрово цесионери Д. и А.
са могли да станат предмет на делото само доколкото изключват активната
легитимация на цедента по тази част от обезпеченото вземане, но не и като
основания на чуждите вече части. Няма твърдения за предявяване на правата на
цесионерите от субституент, заявил за защита като свои отчуждените вече права.
Без изрично обосноваване на субституция, **** би могъл да поддържа иск за чужди
права само, ако е прехвърлил спорния обезпечен дълг след подаване на
заявлението за издаване на заповедта на
28.12.2012г.(чл. 126 ал.1 ГПК вр. чл. 422 ГПК). По настоящото дело обаче е
категорично установено, че цесиите са били оповестени публично още през 2011г.
Затова и неучаствалите в процеса цесионери не са обвързани лично нито с
отричането на съществуването на техните части от дълга, поет от Стоянова и
обезпечен от нейното дружество „Варна груп“ ЕООД към
края на съдебното дирене по т.д. 38/2013г., нито с установеното по това дело
плащане на цялата цена на цесионера преди сключване на договорите за цесии. В
тази насока са и доводите за отричането на извънредния способ за защита срещу
този акт, чийто субективни предели по смисъла на чл. 298 ал.2 ГПК не засягат
ищците (решение №44/14.05.2016г. по т.д. 3596/2015г на ВКС). Зачитането на
установените факти в решение постановено между необвързани от сила на присъдено
нещо лица е принципно обусловено от заявяване на собствените им права върху
спорното право (Решение № 281 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 87/2011 г., I
г. о., ГК), а цесионерите, претендиращи да са придобили части от спорния дълг
преди процеса са точно такива лица и затова именно спрямо тях противопоставяне,
респективно и зачитане е изключено.
Така в заключение,
съдът зачита на осн. чл. 297 ГПК само решението по иска по чл. 88 ЗКИР като
противопоставимо на ищците, а въз основа на него само установеното погасяване
на дълга на **** и оповестяването на отричане на произтичащи от обезпеченото
вземане ипотечни права на този кредитор спрямо третите лица със заличаването на
ипотеката на 2.03.2016 г. Съответно на това зачитане, следва да се признае
съхраняването на правата на цесионерите, обявени при вписването на промяната на
носителя на ипотечните права до размера на частите от по 100 000лв, чието
погасяване не е установено съдебно
спрямо двамата ищци.
Самият учредител
на ипотеката не може да не знае за тези права, които са били вписани именно по
неговата персонална партида, затова и той не е „трето лице“ и не може да
извлича ползи от собствените си действия по заличаване на ипотеката върху имота
си. Без съгласие на цесионерите – кредитори и без съдебно отричане и на техните
права, отделно от правата, останали в притежание на цедента **** не е налице
фактическия състав на погасяване на спорните права по чл. 179 ал. 1 ЗЗД, към
който да се прибави и техническото оповестяване с конститутивно вписване. Освен
решението по т.д. 38/2013г. други доказателства за
настъпване на предвидените в закона основания за погасяване на главния дълг
този ответник не сочи, поради което и в настоящия процес не се доказа отпадане
на акцесорното право на ищците, заявено от първия ответник „Варна груп“ ЕООД.
Затова спрямо този учредител ипотеката е продължила да съществува и
допълнително е стабилизирана с новото й вписване, също отразено по лична
партида на този ответник. Последващото й заличаване отново е обосновано само с
отричането на чужди права и по аналогични съображения не засяга обвързването на
това дружество с учредени от него и цедирани от кредитора му ипотечни права.
Претенциите на ищците спрямо първия ответник следва да се уважат.
Втория и третия
ответници обаче са типични трети лица и спрямо тях е било оповестено погасяване
на ипотеката в цялост чрез заличаването, вписано като факт по партида на
праводател. До новото вписване на ипотеката на 11.06.2021г. при справка по
партидата на собственика на имота са били установими само съдебното отричане на
обезпечения дълг, но не и субективните и обективните предели на това
установяване. Затова и до вписването на подновяването на правата на цесионерите
спрямо учредителя за добросъвестните трети лица не е имало вписвания, които да
пораждат съмнение за обременяване на имота със съхранени ипотечни права на
цесионерите.
Втората ответница
обаче е договорила придобиването на собствеността чрез пълномощник, който е бил
запознат с факти извън оповестените в нотариалните книги вписвания.
Упълномощената за сделката адвокат М. е била и процесуален представител на
длъжницата Стоянова и то именно във въззивните производства по процесите, водени
както от цесионера, така и от цедентите за присъждане на обезпечените с
ипотеката задължения. Към 08.03.2016г., когато е сключена сделката чрез изявено
съгласие от името и за сметка на Н.Х., пълномощницата М. не само вече е била
подала въззивна жалба срещу осъждането на Стоянова с решение от 04.02.2014г.по
т.д. 38/2013г., но и срещу осъждането с решение от 25.02.2014г. по т.д.
51/2013г. и за съда няма никакво съмнение, че тази адвокатка е била добре
запозната с разликите в предмета на делата и лицата, претендиращи различни
части от обезпечения дълг. Съдът отчита, че независимо, че до март 2016г. все
още не е бил постановен стабилен съдебен акт, с който уважените претенциите на
цесионерите са били потвърдени, пълномощникът на приобретателя е знаел не само,
че съдебното решение, използвано за оповестяване на погасяване на ипотечното
право не е постановено с участие на лицата, вече вписали свои самостоятелни
права върху имота, но и че спорът с тях именно за дължимостта на обезпечените
вземания не е приключен
(поради забавянето му със спирането до разрешаването на преюдициялния
по-рано воден частичен иск на ****, участващ и във второто дело, наред с
цесионерите за различните части от дълга). Затова и тази пълномощница е знаела,
че заличаването въз основа на съдебно решение не може да обхваща и правата на
ищците.
Овластяването на
пълномощник обвързва упълномощителя с всички последици от извършените от
представителя действия(чл. 36 ал.2 ЗЗД), като между тях са и неблагоприятното
за представлявания прехвърляне на последици от знание на определени факти
(подробно обосновано в доктрината от Таков, Кр. „Доброволното
представителство“). В случая изричното упълномощаване на адв. М. да договори с
учредителя на ипотеката, представляван от съпруга й С. Манолов, придобиване на
имот, за който тази адвокатка е знаела, че не може да не е обременен с
непогасени права на цесионерите, прави недобросъвестна и приобретателката Х..
Затова, макар и да е трето лице спрямо учредената ипотека, тази ответница не е
добросъвестна и не може да се ползва от заличаването на ипотеката в цялост и
съответно е придобила собствеността от учредителя ипотекарен гарант с
противопоставими ипотечни права, подновени с новата регистрация на
обезпечението в полза на ищците ( чл. 173 ал. 1 ЗЗД). Така съхранените
противопоставими права налагат уважаване на иска и спрямо тази ответница.
Знанието на третия
ответник относно фактите по установяване на задълженията на длъжницата Стоянова
по отделно към кредитора **** и към цесионерите
обаче не е категорично установено. Към момента на договорената от „ЕМКЕЙ
ИНВЕСТ" ООД покупка на 18.12.2017г. и до настоящия момент това юридическо
лице е управлявано от съдружници ХРИСТИНА ДИМИТРОВА КОЛЕВА и МАГДАЛЕНА КОЛЕВА
КОЛЕВА (действала като пълномощник по сделката) и управител Ц.Ж.Д., за които
няма дори и твърдения да са свързани с което и да е от лицата, участвали в
съдебните спорове с кредиторите по начин да знаят факти извън оповестените в
регистрите на Агенцията по вписвания. Видно от отбелязванията в нотариалните
книги по партидата на иначе недобросъвестната продавачка Х. и по извлечени по
помощна имотна партида данни не е имало и вписвания, които да разкриват точния
субективен и обективен обхват на съдебното решение, оповестено като акт отричащ
правата на обезпечените кредитори. Вярно е, че при допълнителна справка по
посоченото при заличаване на основанието съдебно производство, трети лица биха
могли да установят кои са страните в процеса и кое е задължението, което е
отречено, но такава проверка не е била наложителна с оглед конститутивно
действие на този вид заличаване(чл. 179 ал.3 ЗЗД). Затова ищците следва да
докажат категорично, че физическите лица, формирали воля на юридическата
личност или действали за нейна сметка като пълномощници са имали конкретна
информация за съществуване на обезпечените задължения, а не само че са можели
по своя инициатива да поверят доколко оповестеното основание за заличаване на
ипотеката съответства на установеното в цитирания съдебен акт.
Такова знание не
се установява и при отчитане на следващите вписани обстоятелства, налични до
сделката между Хинкови и дружеството, тъй като те се изчерпват с оповестяване
на спор по отношение на съществуването на съдебното решение, заместило съгласието
на ипотекарни кредитори, чието прекратяване е отбелязано на 12.07.2016г. и неприключил спор с необозначен предмет. Само по
себе си обаче, това оповестяване не е равностойно на обявяване на спор за
материалните права на цесионерите, какъвто е предявен с настоящия процес и
вписан едва след сключване на сделката. Напротив, разгласата на някакъв спор за имота само
предупреждава третите лица за риска да се окажат обвързани като правоприемници
на спореща страна от силата на присъдено нещо. В случая обаче крайният резултат
от оповестения преди покупката спор ползва, а не вреди на този приобретател,
тъй като претенцията спрямо праводателя му е отхвърлена.
В закона няма
предвидена презумпция за знание не само на факта на спора, но и всички
обстоятелства, описани от ищците при предявяване на иск. За разлика от типичното оповестително-защитно действие на вписването на разпоредителни актове( чл. 112, ал. 1, б. "а" от ЗС)
каквото всъщност е цялостното заличаване на ипотечните права, възприемани като
вещна тежест, оповестяването на искови молби
може да има също такъв ефект само когато изрична законова разпоредба го
предвижда (чл. 114, ал. 1, б. "а" от ЗС). В ЗКИР не е уредено такова защитно действие и
затова вписването на
иск с такова основание има чисто оповестително действие, което се изчерпва
с това, че на третите лица се дава само възможност да узнаят за спора относно
имота. При него не възниква противопоставимост на вписания акт спрямо трети
лица, а това означава, че от тях
не се изисква да полагат и допълнителна грижа за конкретно запознаване с факти,
излагани в самата искова молба като основание на претенцията. В този случай
недобросъвестност като знание на конкретните факти за описаните от ищците
паралелно съществуване на приключил и неприключил съдебни процеси от различните
кредитори за различни части от дълга не следва от самото отбелязване по
партидата на Х. на искане по чл. 90
ЗКИР. Само ако беше доказано, че правоприемника не само е можел, но и
фактически се е запознал с това съдържание, би могло да се изведе и заключение,
че купувачът е знаел същите факти, които знае и недобросъвестния му праводател
(Решение № 309 от 6.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 697/2012 г., II г. о., ГК).
По делото обаче такова доказване не е проведено и затова в заключение настоящият
състав на съда приема, че третият ответник е приобретател, добросъвестно
доверил се на вписано заличаване на ипотечни права в цялост и вписал
придобиване на „изчистена“ от претенции собственост преди регистрацията на
подновената с по-късно вписване ипотека на цесионерите.
При това положение, приобретателят, вписал
нотариалната си сделка преди новото вписване на заличената ипотека е защитен от
конститутивен ефект на спорното, потвърдено като охранително действие в процеса
по чл. 90 ЗКИР оповестяване на отпадане на обезпечението, и поради това спрямо
него чл. 173, ал. 3 3ЗД не може да намери приложение. Съобразно разясненията,
дадени в ТР № 3 от 17.03.2021 г. по т. д. № 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законът
придава погасителен ефект на заличаването на ипотеката именно в хипотезата на
чл. 179, ал. 1 от ЗЗД. Доколкото действието на вписването се изразява във
възникване на ипотечното право, прекратяването на действието на вписването
означава прекратяване на ипотечното право.
Заявеното след
сделката на Х. подновяване ще може да получи ред най-рано от записването на
акта във входящия регистър на Службата по вписванията(чл. 577, ал. 3 от ГПК вр.
чл. 32в от Правилника за вписванията) на 2.10.2018г., но към този момент собствеността вече е
била разпоредена на следващ и вече добросъвестен приобретател, който се ползва
от регистрацията на собствената му сделка на 18.12.2017г. Новото вписване на
ипотеката, с което се допълва липсващ конститутивен елемент не може да се
противопоставя на третия ответник, запазил по-рано права върху необременен
имот.
Отговорността за чужд дълг поради „следване“
на ипотека произтича само от регистрирано с вписване ипотечно право, а не от
ипотечния договор, по който последващите приобретатели не са страни, поради
което при оповестено погасяване на ипотечното право със заличаване
приобретателят повече не носи отговорност за обезпеченото задължение и
следователно претенция на ипотекарен кредитор спрямо него вече не може да бъде
уважена (Решение № 101 от 13.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2992/2018 г., I т.
о., ТК). Същевременно ответника
„ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ООД не е и пряко обвързан от решението, с което е осъдена
длъжницата Стоянова(по т.д. по т.д.№51/2013г. на ОС – Габрово), тъй като не е
страна, нито правоприемник на страна по този процес.
Права спрямо този
добросъвестен ответник цесионерите не са съхранили, поради което не се налага и обсъждане на
допълнителните възражения за погасяването на такива права. Исковете на цесионерите за установяване на
непогасените въпреки
заличаване на обезпечението ипотечни права следва да се отхвърлят.
При този изход на спора съдът разпределя
отговорност за разноски по следния начин:
Разноските,
направени от ищците са посочени общо, като съдът отчита, че внесената такса е
била определена по две групи искове, като първата част е била прекратена.
Затова към разглеждане на настоящия спор може да се отнесе само такса от
2752.97лв, която е събрана за разглеждане на исковете спрямо тримата ответника.
Съразмерното разпределяне на отговорността изисква всеки от осъдените ответници
да поеме само част от 971.65лв. Съответно адвокатски хонорар може да бъде
отчетен само като разход направен от А., но по делото липсва каквото и да е
доказателство за заплащане на възнаграждение от упълномощителя. Затова такъв
разход съдът не признава към претенцията на двамата ищци.
Неоснователният
иск срещу ответника „ЕМКЕЙ ИНВЕСТ“ООД ангажира отговорност на всеки от двамата
ищци за заплащане на направени разходи по защитата му, които са посочени в
списък на тази страна, обявен неколкократно по делото. Първоначалния списък е
придружен с доказателства за фактуриране и изплащане по банков път на 6000лв
като хонорар за цялостно представителство на тази страна, поради което съдът
приема за основателна претенция в този размер (л. 476-478). Допълнителното
добавяне и на претенция за разноски по защита срещу частна жалба по обжалвано
прекратяване(л. 537 и л. 86 от дело № 288/21 на ВАпС) обаче е неоснователно, тъй като жалбата на ищците е приета за основателна и разноски на
ответник по това производство не следва да се признават.
Мотивиран от
гореизложеното, и на осн. чл.235 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на учредител на ипотека „Варна груп" ЕООД ЕИК *********, и правоприемник Н.Н. Х. ЕГН **********,
договорил придобиване на собственост на ипотекиран имот, че Н.П.Д. ЕГН **********
и С.И.А., ЕГН **********, притежават
ипотечни права, които съществуват като
обезпечение на придобити по отделно
от всеки от тях части от по
100 000лв от непогасено вземане на У Сза дължима от **** цена по договор
за продабжа на дружественни дялове и са
подновени с вписване по молба с вх.№ 27063/07.10.2018г., като ипотека, учредена с нот.акт
№107, т.2, рег.№4405, н.д.№307/2008г. върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр. Варна, ул.
Шопен №4 с идентификатор 10135.1507.1118(по КККР на гр. Варна, последно
изменение със заповед КД14-03-63/02.06.2011г.), с площ *** кв.м., ведно с
построената в описания имот МАСИВНА СГРАДА с идентификатор 10135.1507.1118.1,
със застроена площ от *** кв.м., 4 етажа /четири/, с предназначение: Жилищна
сграда- многофамилна, която се състои от сутеренен етаж; партерен етаж от шест
стаи, три коридора, асансьорно помещение и сервизни помещения; първи етаж от
седем стаи, две сервизни помещения, асансьорно помещение, три коридора, два
балкона, стълбище и зала; втори етаж от седем стаи, асансьорно помещение, три
коридора, два балкона, зала сервизни помещения и мансарден етаж, вписана с рег. №30136/17.10.2008 г., на осн. чл. 173 ЗЗД, по иск,
предявен от Н.П.Д. ЕГН **********,***
и С.И.А., ЕГН **********,*** срещу
ответниците „Варна груп" ЕООД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, район
Одесос, ул. Батак №7, ет.2, офис 11, представлявано от управителя С. Тодоров
Манолов; Н.Н. Х. ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА „Варна груп" ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, район Одесос, ул. Батак №7, ет.2, офис 11, представлявано
от управителя С. Т.М.да заплати на Н.П.Д.
ЕГН **********,*** и С.И.А., ЕГН
**********,*** общо сумата от 971.65лв.(деветстотин седемдесет и един лева
и шестдесет и пет стотинки),
представляваща съразмерна на основателен иск част от направените общо от
двамата ищци разноски по делото, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Н.
Х. ЕГН **********,*** да заплати на Н.П.Д. ЕГН **********,*** и С.И.А., ЕГН **********,***
общо сумата от 971.65лв.(деветстотин
седемдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща съразмерна на основателен иск
част от направените общо от двамата ищци разноски по делото, на осн. чл. 78
ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ искове на Н.П.Д.
ЕГН **********,*** и С.И.А., ЕГН **********,*** предявени срещу „Емкей
инвест" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. „България" 49, вх.А, ет.2, офис 1, представлявано от Ц.Ж.Д.,за
установяване на ипотечните
права на всеки от двамата кредитори, придобити като принадлежност
при цесия на части от вземане, обезпечено с ипотека върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ в гр.
Варна, ул. Шопен №4 с идентификатор 10135.1507.1118(по КККР на гр. Варна,
последно изменение със заповед КД14-03-63/02.06.2011г.), с площ *** кв.м.,
ведно с построената в описания имот МАСИВНА СГРАДА с идентификатор
10135.1507.1118.1, със застроена площ от *** кв.м., 4 етажа /четири/, с
предназначение: Жилищна сграда- многофамилна, която се състои от сутеренен
етаж; партерен етаж от шест стаи, три коридора, асансьорно помещение и сервизни
помещения; първи етаж от седем стаи, две сервизни помещения, асансьорно
помещение, три коридора, два балкона, стълбище и зала; втори етаж от седем
стаи, асансьорно помещение, три коридора, два балкона, зала сервизни помещения
и мансарден етаж, на осн. чл. 173 ЗЗД.
ОСЪЖДА Н.П.Д. ЕГН **********,*** и С.И.А., ЕГН **********,*** да заплатят общо сумата от 6000лв.(шест хиляди лева), представляваща направените от ответник по
неоснователен иск разноски по делото, на осн. чл. 78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от посочената от съда дата за обявяване на
решението 13.06.2022г., на осн. чл.
376 ал.3 ГПК.
Да се изпрати препис
на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец № 11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: