Решение по дело №370/2024 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 474
Дата: 14 октомври 2024 г.
Съдия: Миглена Йовкова
Дело: 20241200500370
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 474
гр. Благоевград, 13.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Миглена Йовкова
Членове:Владимир Ковачев

Вили Дацов
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20241200500370 по описа за 2024 година
Производството пред настоящия съд е образувано по въззивни жалби на
двете страните, в които са изложени възражения за незаконосъобразност на
атакуваното решение №867/08.12.2023г. по гр.д. №445/2022г. по описа на
БлРС.
Жалбата на Г. Й. е срещу отхвърлителната част на решението за
обезщетение, като иска присъждане на пълния претендиран от нея размер.
Излага доводи за неправилна оценка на изводите на експертите и на
показанията на свидетеля Кирилов. Ето защо иска в тази част актът да бъде
отменен и постановен нов по същество.
Ответникът по исковете ДЗИ“Общо застраховане“ ЕАД иска ревизиране
на първоинстанционното решение в частта за присъдената лихва, като счита,
че такава не дължи за периода от настъпване на ПТП до предявяване на искова
молба. Желае постановяване на ново решение, с което лихвата за оспорения
период да бъде отхвърлена, като присъдена такава да бъде от предявяване на
исковата молба.
Двете страни претендират разноски за настоящата инстанция.
1
Във въззивното производство не са приети нови доказателства по реда
на чл. 266 от ГПК.
Окръжният съд намира, че БлРС е изяснил фактическата обстановка
след съвкупна преценка на писмените доказателства, експертните заключения
и показанията на свидетел и в резултат на това е извел обосновани фактически
констатации, както следва:
В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 10.07.2019 г. е
установено, че на същата дата около 12:55 ч., в Благоевград, на кръстовището,
образувано от ул. „***“ и ул. „***“, участник 1 - ППС с рег. № В *** ВВ,
управлявано от И.Г. е отнело предимството на пресичащия отдясно на ляво
пътното платно участник 2 – Г. Й., блъска я и реализира ПТП.
Чрез епикриза, издадена от „Многопрофилна болница за активно
лечение“ АД - Благоевград, районният съд е констатирал, че на 10.07.2019г.
ищцата е приета в Хирургично отделение, от което е изписана на 12.07.2019г.,
с диагноза „комоцио церебри, контузио капитис, хематома палпебраули окула
4 синистра“.
Видно е от Медицинско удостоверение от 23.08.2019г., издадено въз
основа на извършен преглед на ищцата от д-р К.К., че от преживяното, Й. е
отключила остра стресова реакция, последвана от разстройство в адаптацията,
протрахирана депресивна реакция.
Доказано е в производството, че МПС с peг. № В *** ВВ, е имало
активна застраховка „ГО“, сключена с „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД,
със срок на валидност от 08.04.2019г. до 07.04.2020г. Това обстоятелство не се
оспорва от ответното дружество.
След подаден сигнал в 01 РУ при ОДМВР Благоевград е образувано ДП
№1899 ЗМ 314/2019 г., за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал,
1, предл. 3 от НК, което е прекратено с влязло в сила Постановление от
25.03.2021 г.
Първоинстанционният съд е разпитал като свидетел съпругът на
ищцата, който е непосредствен свидетел на нейните преживявания в момента
на ПТП – то и след това. От показанията на същия следва да се изведат
констатации за факти, което предполага ингориране на тази част от тях, която
съдържа оценки и анализи на събития и преживявания на Й.. Относимите
2
факти, които установява той са, че след приключване на първия й отпуск по
болест, тя е продължила да се чувства зле – постоянно страдала от гадене,
главоболие, повръщане, не желаела да контактува с никого и постоянно
лежала и плакала вкъщи. Впоследствие ползвала отпуск по болест още 20 дни,
но дори и след него не се чувствала добре – нямала желание за нищо, не
искала да излиза и да се храни. Сочи също, че това й състояние е наложило да
потърсят специализирана медицинска помощ от психиатър, който й предписал
медикаментозна терапия.
Същият свидетел установява и мястото и времето на настъпване на ПТП
– то, описани в процесния Констативния протокол за ПТП с пострадали лица.
По делото е допусната и назначена съдебно-медицинска експертиза, от
заключението от която първоинстанционният съд е извел констатации, които
се споделят и от въззивния състав, както следва:
След претърпяното ПТП на 10.07.2019 г. Г. Й. е имала мозъчно
сътресение, контузия на меките тъкани на главата, хематом на клепачите на
лявото око, охлузни рани по ръцете и краката, кръвоизлив в лявото
око[1]субконуктивален кръвоизлив. Експертът е дефинирал Мозъчното
сътресение без пълна загуба на съзнание, като такова причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, а Хематомът на клепачите на
лявото око и субконуктивалният кръвоизлив, като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Установените травматични увреждания отговарят да са получени по
механизъм и начин, както е посочено в исковата молба и показанията на
свидетеля - блъскане на пешеходец от движещ се с невисока скорост
автомобил с последващо падане и хлъзгане върху терена.
Мозъчното сътресение е функционално нарушение на дейности на
мозъка без налични травматични увреждания по мозъчната тъкан. Освен него
са били установени и мекотъканни увреждания - хематом на лицето,
натъртване на меките черепни покривки, субконуктивален кръвоизлив. Такива
травматични увреждания е възможно и обикновено се възстановяват напълно.
Експертът сочи, че срокът на неработоспособност при мозъчно
сътресение е около един до три месеца. Пълно възстановяване на мозъчното
сътресение е възможно да настъпи за около три до шест месеца, а на
мекотъканните травматични увреждания - за около две три седмици.
3
От приетото заключение на комплексна съдебно- психиатрична и
психологична експертиза, е видно следното:
Острата стресова реакция е продължила при лицето около 3-4 дни, като
през този период е била и на лечение в хирургично отделение, била е
неспокойна, плачела е, не е можела да спи, не се е хранела, чувствала се е
виновна и объркана, изпитвала е болки по тялото си. Впоследствие е развила
разстройство в адаптацията, в продължение на около два месеца била в дома
си и през този период симптомите й са били по-изразени, залежала се е, била е
много напрегната, нямала апетит, ограничила е контактите си, не е можела да
общува адекватно с близките си. Около два месеца след инцидента е била в
подобрено психично състояние, постепенно е редуцирана и спряна терапията,
тръгнала на работа, справяла се, но е била съпътствана от съпруга й, когато се
налагало да ходи навън, съответно сутрин, обед, вечер, страхувала се, когато се
налагало да пресича, променила навиците си на придвижване и поведение,
когато е навън. Поради повторна изява на напрегнатост, потиснато
настроение, отпадналост, лоши мисли, отново е започната терапия. Към
времето на изследването провежда антихипертензивна, антидиабетна терапия,
както и такава за наличните психични проблеми.
Според експертите, въз основа на медицинската документация,
предоставена към делото, интервюто с лицето, проведените изследвания и
материалите по делото, може да се приеме пряка причинно-следствена връзка
между отразените в двете медицински удостоверения психични заболявания и
процесното ПТП.
Вещите лица сочат, че от проведеното изследване и запознаване с
медицинската документация от лекуващия лекар, се отчита хронично
протичане на психичния проблем при Г. Й., като й е поставена диагноза
„смесено тревожно-депресивно разстройство“, което се отнася към
тревожните разстройства и може да бъде с голяма продължителност, дори
години. Очаква се обаче след година, при системно и адекватно лечение,
състоянието й да е подобрено частично. Експертите считат, че не може да
бъде поставен срок за пълно възстановяване, същото може да настъпи след
година или повече, но може да се наблюдава влошаване в състоянието при
нова по-тежка психотравма, но като цяло се очаква подобрение в състоянието
й при адекватно лечение.
4
Горните изводи са пояснени от експертите при изслушването им в
открито с.з., като в.л. д-р Иванова пояснява, че смесеното тревожно
депресивно разстройство, което е трета диагноза, която е извън групата на
тези които са следствие на остър стрес, какъвто й е причинило процесното
ПТП.
За да се произнесе по въззивните жалби, съставът на БлОС съобрази
следното:
Правната квалификация на предявения иск против ДЗИ „ОЗ“ ЕАД е чл.
432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Казусът се отличава със специфика, породена от нереализиране на
първата фаза от прозводството по обезщетяване на вреди, а именно отправяне
на писмено искане до отговорния застраховател, преди предявяване на иск
срещу него пред съда. Независимо от липсата на такава застрахователна
претенция от Г. Й. към застрахователя, следва да бъде споделено и съобразено
изложеното в определение № 224/15.05.2019г. по ч.т.д. № 805/2019г. на ВКС, I
т.о., че добросъвестното изпълнение на задължението на съда за служебен
контрол относно допустимостта на иска и процесуалната икономия изискват
той да извърши предварително проверка за изпълнение на рекламационната
процедура по чл.498 КЗ, в качеството на процесуална предпоставка за
допустимост на иска по чл.432, ал.1 КЗ, още на фаза подадена искова молба. В
случай, че съдът не е прекратил своевременно производството - на фаза искова
молба, предвид липса на данни за проведена предходна процедура по чл. 498
КЗ и съдържанието на последната, на практика е осъществено с размяна на
волеизявленията на страните по спора /искова молба с приложения и отговор
на същата/. Прието е в цитираната практика, която е съобразена и от БлОС, че
е напълно безсмислено формалистично преповтарянето на тази процедура
извън вече образуваното съдебно производство, в случай, че отговора на
застрахователя предпоставя предявяване на иск по съдебен ред.
Предвид изложеното, разглежданият иск е допустим и следва да се
обсъдят елементите от фактическия състав на същия.
По силата на чл. 432, ал.1 от КЗ, лице увредено от пътно - транспортно
произшествие може да претендира обезщетяване на претърпените вреди от
застрахователя, при който делинквентът има застраховка “Гражданска
отговорност”. Предвид това, пострадалият от ПТП следва да установи, че има
5
вземане за непозволено увреждане срещу водача на МПС (елементите от
фактическият състав на непозволеното увреждане) и наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между причинителя на увреждането и ответника -
застраховател.
В настоящият казус въззивният състав споделя извода на районния съд,
че са доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
- деянието и автора му, както и противоправността на същото, тъй като са
установени с Протокола за ПТП с пострадали лица от 10.07.2019г. Както е
посочено в него, причината за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на автомобила, който е отнел предимството на пресичащия от дясно
на ляво пешеходец, в резултат на което го блъска. С това си поведение водачът
е извършил нарушение на законоустановено свое задължение, което се
санкционира съгласно чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП. Ето защо деянието му е
противоправно.
Не е спорно между страните, а и писмените доказателства установяват,
че причинителят на непозволеното увреждане е имал действаща към момента
на ПТП - то задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите" в ответното дружество.
Поради това настоящото застрахователно дружество, следва да
репарира вредите от събитието, за което е сключена застраховката.
Пред въззивната инстанция правилността на решението се атакува от
ищцата само досежно справедливия размер на обезщетението, поради което
на основание чл. 269 от ГПК, предмета на проверката се определя от това
възражение.
Относно индивидуализацията на обезщетението следва да се отчете, че
Й. е получила няколко травматични увреждания, които са леки и с кратък срок
на възстановяване, част от които са отшумели за 2-3 седмици, а мозъчното
сътресение за 2-3 месеца, като от всички тях се е възстановила напълно.
ПТП - то обаче е оставило продължителни във времето психилогически
последици за нея, като е довело до остра стредова реакция, която е била с най
- голям интензитет в момента на инцидента и непосредствено след него.
Последната не е отхумяла дълго време и е провокирала преглед от психиатър
и поставяне на втора диагноза, а именно разстройство в адаптацията -
6
протрахирана депресивна реакция, която е продължила 2 години. Изложеното
свидетелства за трайни продължителни негативни изживявания, които
категорично обосновават по – висок размер на обезщетение от присъдения от
БлРС. Последният е счел, че негативните емоции като болки, стрес,
раздразнителност, плачливост, страх да се пресича улица и други следва да
бъдат обезщетени със сумата от 4 500 лв., която според настоящия състав е
ниска за репариране на вредите на ищцата. Съответно на действителните
физически и най – вече психически травми, нанасени на Й., е обезщетение в
размер на 10 000лв. Същото отчита и социално – икономическите условия в
страната към момента на причиняване на ПТП – то, а именно 2019г. когато
минималната работна заплата в страната е била 560лв., т.е. обезщетението се
равнява на 18 МРЗ.
Настоящият състав счита, че претенция над горния размер е
необоснована, тъй като не се доказа, че диагностицираното след периода на
протичане на разстройството на адаптацията, смесено тревожно депресивно
разстройство е резултата от ПТП – то, тъй като вещото лице психиатър е
категорично, че то не се получава в следствие на силен стрес, какъвто
причинява едно ПТП.
По тези съображения искът следва да бъде уважен за разликата над
4 500лв. до сумата от 10 000лв., а решението потвърдено в останалата част.
Във втората въззивна жалбата на ДЗИ“ОД“ ЕАД е въведено оплакване
срещу правилността на първоинстанционното решение, свързана с началния
момент, от който се дължи лихва за забава по главния иск.
С оглед обсъдената по – горе специфика на казуса, настоящият състав
счита, че лихвата за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се определи по правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД, т.е. от дата на
непозволеното увреждане. Ето защо, възражението на застрахователя, че в
атакуваното решение неправилно е определена началната дата, от която се
дължи законна лихва е неоснователно. Досежно този иск първоинстанционния
съдебен акт е правилен.
С оглед изхода от въззивната проверка ответното дружество следва да
заплати на ищцата още 850лв. разноски за първоинстанционното
производство и 705лв. за въззивното.
Съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба, ищцата дължи
7
разноски на ответното дружество за настоящата инстанция в размер на 807лв.
Така мотивиран, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №867/08.12.2023г. по гр.д. №445/2022г. на БлОС в
частта, с която е отхвърлен искът на Г. К. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № 1 срещу Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Триадица“, бул. „***“ № 89Б за заплащане на
застрахователно обезщетение за нанесени неимуществени вреди – болки и
страдания, представляващи временно разстройство на здравето, без опасност
за живота, страх, депресия, продължителна нетрудоспособност и
констатираните „Остра стресова реакция, последвана от разстройство в
адаптацията и Протрахирана депресивна реакция“, в резултат на ПТП,
настъпило на 10.07.2019 г., около 12:55 ч., в гр. Благоевград, на кръстовище,
образувано от бул. „***“ и ул. „***“, причинено от водач на МПС с марка и
модел „Форд Транзит куриер“, с peг. № В *** ВВ, със сключена с ответника
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за разликата над 4 500
/четири хиляди и петстотин/ лева до 10 000 /десет хиляди/ лева и
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „***“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. Й., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 1, още 5 500/пет хиляди и петстотин/
лева към присъдената от БлРС сумата от 4 500 /четири хиляди и петстотин/
лева, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени
неимуществени вреди – болки и страдания, представляващи временно
разстройство на здравето, без опасност за живота, страх, депресия,
продължителна нетрудоспособност и констатираните „Остра стресова
реакция, последвана от разстройство в адаптацията и Протрахирана
депресивна реакция“, в резултат на ПТП, настъпило на 10.07.2019 г., около
12:55 ч., в гр. Благоевград, на кръстовище, образувано от бул. „***“ и ул.
8
„***“, причинено от водач на МПС с марка и модел „Форд Транзит куриер“, с
peг. № В *** ВВ, със сключена с ответника задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 10.07.2019
г. до окончателното погасяване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останала част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Триадица“, бул. „***“ № 89Б, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. К. Й., с ЕГН **********,
с адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ № 1, още 850лв. разноски за
първоинстанционното производство и 705лв. за въззивното производство,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. К. Й., с ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „***“
№ 1, ДА ЗАПЛАТИ НА Застрахователно дружество „ДЗИ-Общо
Застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „Триадица“, бул. „***“ № 89Б, сумата от 807 лв. /осемстотин
и седем лева/, представляваща направени по делото разноски във въззивната
инстанция, съразмерно с отхвърлената част от ВЖ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба в 1 – месечен срок от
връчването му на страните, пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9