Решение по дело №1449/2018 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 134
Дата: 10 април 2019 г.
Съдия: Светла Василева Пейчева
Дело: 20181510201449
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

10.04.2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

НО, ІІІ

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

      14 февруари

 

2019

 
 


на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

         Светла Пейчева

 
Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 
        1.

 

 

         Румяна Агонцева

 
         2.

 

 
Секретар:

Прокурор:

Председателя на състава

 
 


Сложи за разглеждане докладваното от

НАХ

 

          1449

 

2018

 
 


                                      дело №                                     по описа за                                    година  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 62, издадено на 25.09.2018 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Кюстендил, с което на М.И.М., с ЕГН **********, с адрес ***, за административно нарушение на чл. 14 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните е наложено на основание чл. 45 от Закона за храните (ЗХ) административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева.

Жалбоподателката в жалбата застъпва становище за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при издаване на атакуваното наказателно постановление, поради което моли съда същото да бъде отменено. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. О. навежда твърдения за незаконосъобразен и неправилен административнонаказателен акт и прави същото искане.

Въззиваемата страна – Областна дирекция по безопасност на храните – Кюстендил (ОДБХ-Кюстендил), редовно призована, в съдебно заседание за нея се явява като процесуален представител адв. К., която моли съда да потвърди атакуваното наказателно постановление, издадено при безспорно доказано нарушение, извършител и неговата вина.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, тя е основателна.

С издаденото НП М.И.М., с ЕГН ********** е привлечена към административно наказателна отговорност за осъществено административно нарушение на чл. 14 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, изразило се в това, че на 12.06.2018 г. след извършена проверка от свидетеля д-р Ю.Б., на длъжност  „гл. инспектор“, съвместно с д-р А.Р., на длъжност „инспектор“ в отдел при ОДБХ -Кюстендил на работещ обект -Временен обект за търговия „***“, находяща се на адрес: гр. Дупница, площад „Свобода“ № 1, област Кюстендил, управляван „Парчето-2014“ ЕООД се установило, че работещата в обекта М.И.М. не представя лична здравна книжка,  като в момента на проверката лицето е извършвало продажба на сладолед във вафлена фунийка, за което е издаден касов бон № 0024630 от 12.06.2018 г., от касовия апарат на обекта, като при извършената продажба лицето влиза в контакт с храни и борави с технологическо оборудване.

За обстоятелствата от проверката бил съставен Доклад от извършената инспекция в обект за производство и търговия с храни на 12.06.2018 г. С оглед установеното от проверката свидетелят д-р Ю.Б. преценил, че се касае за осъществено административно нарушение на разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, за което съставил АУАН № 000125/10.09.2018 г., връчена на същата дата на жалбоподателката. В тридневен срок, по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, е постъпило писмено възражение, в което жалбоподателката твърди, че към датата и часа на проверката не е  била на работа, както и че притежава здравна книжка от 2015 г., която била редовно заверявана, поради която причина била в един от лекарските кабинети, и тъй като не е била назначена на работа към този момент не  я била взела от лекаря. Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 62, издадено на 25.09.2018 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Кюстендил. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 02.10.2018 година, чрез куриер.

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните доказателства - гласни показания на актосъставителя д-р Ю.Б., д-р А.Р. -очевидец, Г.М. и Аса К. –свидетели при съставяне на АУАН, които съдът кредитира като последователни, обективни и непредубедени, подкрепени и от събраните писмени доказателства - оригинал от АУАН и НП, обратна разписка за връчване на НП, копие от Доклад от извършената инспекция в обект за производство и търговия с храни на 12.06.2018 г., копие от лична здравна книжка, копие от трудов договор, копие от длъжностна характеристика за специалността „продавач павилион“. В хода на съдебното следствие са допуснати в качеството на свидетели, в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя   и  , които дават показания, че към момента на проверката същата не е работила на проверявания обект.

На база така изяснената фактическа обстановка, при преценка на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът направи следните правни изводи:

НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които да обуславят неговата незаконосъобразност.

В настоящият случай при съставяне на административните актове не са изпълнени изискванията на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, касаещи посочване на законовите разпоредби, които са били нарушение. В съставения административно наказателен акт по отношение на вмененото административно нарушение е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 14 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, която сочи, че „Лицата, които работят с храни или при изпълнение на служебните си задължения влизат в контакт с храни или боравят с технологичното оборудване, спазват здравните изисквания, регламентирани в Наредба № 15 от 2006 г. за здравните изисквания към лицата, работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителните обекти, предприятията, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони /ДВ, бр.57 от 2006 г. /“. От съдържанието на цитираната норма е видно, че същата е бланкетна и препраща към съответния нормативен акт, уреждащ здравните изисквания към лицата, които работят с храни или при изпълнение на служебните си задължения влизат в контакт с храни, или боравят с технологичното оборудване. Описанието на нарушението и на законните разпоредби, които са били нарушени виновно, са сред задължителните реквизити на наказателното постановление. Между тях съществува взаимна връзка и зависимост и следователно винаги следва да съществува конекситет по такъв начин, че описанието на нарушението следва да съответства точно на нарушените и санкционни правни норми и обратно. В случай че нарушената норма е бланкетна или препращаща задължително следва да се посочат допълнително и другите нарушени правни норми, доколкото техните реквизити са част от описанието на нарушението. Неспазването на този принцип винаги нарушава правото на защита на лицето, чиято отговорност е ангажирана, тъй като го затруднява да организира адекватно същата. В конкретния случай отговорността на М.И.М. е ангажирана за това, че на посочените в АУАН и НП дата и място докато е извършвал продажба на сладолед във вафлена фунийка, при поискване от контролни органи при ОДБХ, гр. Кюстендил не им е представила здравна книжка.

Административнонаказващият орган е приел, че описаното деяние представлява нарушение само на чл. 14 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената и храните, като е посочил в обстоятелствената част (същото е сторено и в АУАН), че след поискване на личната здравна книжка М. не я е представила съгласно чл. 2, ал.2, предл. второ  от Наредба № 15 от 27.06.2006 г. за здравните изисквания към лицата работещи в детските заведения, специализираните институции за деца и възрастни, водоснабдителни обекти, предприятия, които произвеждат или търгуват с храни, бръснарските, фризьорските и козметичните салони и е ангажирал отговорността на касационният ответник на основание чл. 45 от Закона за храните.

Нормата на чл. 45 от Закона за храните предвижда налагане на наказание на онзи, който работи или допуска да работи лице заето в производството и търговията с храни в нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗХ. Чл. 23, ал.1 от ЗХ от своя страна, предвижда правило за поведение, според което всяко лице, заето в производството и търговията с храни, подлежи на предварителни и периодични медицински прегледи по установения за това ред. Чл. 14 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните от друга страна предвижда, че лицата които работят с храни или при изпълнение на служебните си задължения влизат в контакт с храни, или боравят с технологично оборудване, следва да спазват здравните изисквания регламентирани в Наредба № 15 от 2006 г. Чл. 2, ал.2 от последния нормативен акт задължава работещото с храни лице да съхранява личната си здравна книжка в обекта, в който работи и при поискване да я представя за проверка на контролните органи.

Нормата на чл. 23, ал.1 от ЗХ, видно от съдържанието й, не нито е препращаща, нито бланкетна такава, поради което не е необходимо посочване на други нарушени норми. Същевременно посочените за нарушени чл. 14, ал.1 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните, и посоченото в обстоятелствената част на АУАН и НП, че се касае за нарушение на чл. 2, ал.2 от Наредба № 15 от 2006 г., без да е посочено изрично в двата административни акта, съдържат съвсем различно правило за поведение от това визирано в чл. 23, ал.1 от ЗХ. Касае се следователно за две отделни различни дейности, вменени като отделни задължения на лицата работещи с храни, неспазването на всяко от които води като резултат до различни като правна квалификация административни нарушения. В случая административно-наказващият орган недопустимо е смесил правната квалификация на описаното от обективна страна деяние и несъмнено е допуснал процесуално нарушение.

В действителност в АУАН и в НП е описано изпълнителното деяние съставомерно по чл. 14, ал.1 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните, (в случаите на чл. 2, ал.2 от Наредба № 15 от 2006 г., без изрично да е посочено), но същото не може да се подведе под състава на чл. 23, ал.1 от ЗХ,  доколкото видно от текстовата част на НП не е описано словесно, че санкционираното лице, не се е подложило на предварителни и/или медицински прегледи (или не е провело такива), каквото именно е изискването на чл. 23, ал. 1 от ЗХ. Следователно в случая липсва описание на нарушение съставомерно по чл. 23, ал.1 от ЗХ. Липсата на описано нарушение по този текст обаче, води до неправилно ангажиране отговорността на М.М., на основание чл. 45, ал.1 от ЗХ, доколкото санкция по този текст се налага само при нарушение на чл. 23, ал.1 от ЗХ, каквото, както вече бе посочено не е описано в НП.

Като е приел, че наказаното лице е извършило нарушение на чл. 14, ал.1 от Наредба № 1 от 26.01.2016 г. за хигиената на храните, административнонаказващият орган е следвало да наложи на същото административно наказание по реда на чл. 48, ал.1 от ЗХ, която именно е правилната санкционна норма. В случая това не е сторено, а като резултат, се е стигнало до налагане незаконна санкция.

Допуснатото нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН безспорно представлява нарушение на процесуалните правила, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на санкционният акт само на това основание, тъй като води както до накърняване правото на защита на наказаното лице с оглед невъзможността му да организира защитата си, така и до невъзможност съда да извърши адекватен съдебен контрол върху санкционният акт.

Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 62, издадено на 25.09.2018 г. от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - гр. Кюстендил, с което на основание чл. 45 от Закона за храните (ЗХ) за нарушение на чл. 14 от Наредба № 1/26.01.2016 г. за хигиената на храните, на М.И.М., с ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500.00 (петстотин) лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

                                                                

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Кюстендил в 14-дневен срок, считано от получаване на съобщението по реда на Глава XII от АПК.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: