Р Е Ш Е Н И Е
№ 281
гр. Пловдив, 10.02.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,ХІІI състав, в публично съдебно
заседание на девети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като разгледа докладваното от съдия
Пасков адм. дело № 923 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.268
от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Подадена е жалба от „Инвест инс“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: - ***, представлявано от В. П., със съдебен
адрес:***, офис 402, против Решение № 92/18.03.2022 г. на директора на ТД на
НАП - гр. Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане
за извършено разпределение на постъпили суми изх. № С220016-125-0061735/01.03.2022
г., издадено по ИД № *********/2018 г. от главен публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата
отмяна. Излагат се доводи, че изпълнителното действие е извършено прибързано,
както и, че липсва анализ и съпоставка каква част от постъпилата сума е
отнесена за данъци и каква част за осигуровки. Претендират се разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Ответникът по жалбата - директор на ТД на НАП гр. Пловдив,
чрез процесуалния си представител юриск. Ш., счита жалбата за неоснователна и,
като такава, моли съда я отхвърли. Позовава се на законосъобразност на
първоначалните административни актове и на извършеното разпределение на
постъпилите суми. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе
предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема
за установено следното:
Предмет на оспорване е Решение № 92 от 18.03.2022 г.,
издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив, с което на „Инвест инс“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление: - ***, представлявано от В. П., е оставена
без уважение жалба против потвърдено Разпореждане
за извършено разпределение на постъпили суми изх. №
С220016-125-0061735/01.03.2022 г., издадено по ИД № *********/2018 г. от главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
По делото не е спорно, а и от приложената административна
преписка непротиворечиво се установява, че „Инвест инс“ ЕООД е данъчнозадължено
лице, спрямо което има установени публични вземания и за тяхното събиране е
било образувано изпълнително дело № *********/2018 г. по опис на ТД на
НАП-Пловдив. На задълженото лице е изпратено Съобщение за доброволно изпълнение
изх. № С180016-048-0143758/13.06.2018 г. Поради липса на доброволно плащане и в
изпълнение на задължението си да осигури събираемост на установените ликвидни и
изискуеми задължения на злъжника, публичният изпълнител е издал Постановление
за налагане на обезпечителни мерки изх. № С220016-022-0004500/01.02.2022 г. , с
което, за обезпечаване на задължения в общ размер на 38 528.62 лв., на
основание чл.200 и чл.202 ал.1 във връзка с чл.195 ал.1 – 3 от ДОПК, е наложен
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството,
находящи се в ТБ/доставчик на платежни услуги „Прокредитбанк“ АД и в
ТБ/доставчик на платежни услуги “Изипей“ АД.
На основание чл.202 ал.7 от ДОПК до доставчика на платежни
услуги „Изипей“ АД е изпратено запорно съобщение изх. № С220016-003-0003559/01.02.2022
г., получено по електронен път на 0.10.2022 г., в резултат на което е получен
отговор от „Изипей“ АД, че признават за основателно вземането, върху което е
наложен запорът и изразяват готовност за плащане.
От извършените
действия в изпълнителното производство, на 09.02.2022 г. е постъпила сума по
изпълнителното дело в размер на 5 420.00 лв., която с обжалваното
разпореждане изх. № С220016-125-0061735/01.03.2022 г. е разпределена за
погасяване на дължимите и неплатени задължения на „Инвест инс“ ЕООД. С
обжалвания акт, тази сума е разпределена съобразно изискванията на чл.219 от ДОПК, като е спазена поредността за погасяване на вземанията.
От постъпилото плащане по ИД с Разпореждане за разпределение
на плащане № С220016-125-0061735/01.03.2022 г. са погасени задължения, както
следва: - за ДОО – лихви; за данък върху доходите върху трудови и приравнени на
тях правоотношения – лихви; за здравно осигуряване - лихви; за корпоративен данък – лихви;и за УПФ
– лихви. След направеното разпределение няма останали непогасени главници, нито
за данъци, нито за осигуровки.
Административният орган с него е спазил предвиденият ред за
разпределение, посочен в разпоредбата на чл.169
ал. 8 от ДОПК, като е предприел разпределение на постъпилата сума за
покриване на главницата по посочените в табличен вид изпълнителни титули,
съобразно изискванията на чл.219
ал.1 т.1 от ДОПК, поради което е разпределил погасяването на дължимите лихви
по изпълнителни титули, подробно посочени в табличен вид в разпореждането на
публичния изпълнител.
След запознаването си с разпореждането, от страна на дружеството-жалбоподател
е преценено, че е налице незаконосъобразно разпределение, тъй
Предмет на запора се явява сметка, за която е налице
ограничение и забрана да бъде обект на запор, тъй като се явява защитена
сметка. Касае се до предмет на запора, въз основа на който е събрана сумата,
предмет на разпределението е платежна сметка, открита при доставчик на платежни
услуги - „Изипей“ АДза което върху тази защитена сметка не може да се налага
запор и да се извършва принудително разпределение на задължения на платежната
институция към лица, различни от ползвателите на платежни услуги.
В законоустановения 7-дневен срок от съобщаването на акта,
жалба с вх.№ 70-00-2393/07.03.2022 г. е депозирана пред горестоящия административен
орган. Същата е разгледана от директора на ТД на НАП, който издал оспорваният в
настоящото производство административен акт, изпратен на жалбоподателя с писмо
изх. № 70-00-2393#3/21.03.2022
г. Жалбата пред настоящата инстанция е подадена на 30.03.2022 г.
Така възприетата фактическа обстановка се установява по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Обжалваното решение представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21
ал.1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална
легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси
са пряко засегнати, с оглед предвидените в него неблагоприятни последици.
Жалбата е подадена в срок до компетентния да я разгледа съд и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В настоящия случай, административното производство по
постановяване на оспореното решение, е осъществено по реда на чл.267
от ДОПК от материално компетентен орган по смисъла на чл.266
ал.1 от ДОПК, и е завършило с издаването на оспорения в настоящото
производство акт по смисъла на чл.267
ал.1 т.5 от ДОПК, който е постановен в изискваната от закона форма.
Не се спори между страните, че се касае за образувано
изпълнително дело за събиране на публични вземания. Спорът по делото е правен
относно приложението на разпоредбата на чл.169
ал.8 от ДОПК, като противоположните становища, поддържани от страните в
настоящото производство се отнасят до правилното приложение на материалния
закон и се концентрира най-общо във въпроса законосъобразно ли публичният
изпълнител по изпълнителното дело е разпределил сумите, постъпили за
погасяването на публичните задължения, които са в резултат на ПНОМ, за което не
е установено дали е законосъобразно или не.
В тази връзка е необходимо да се посочи следното: -
обжалването на ПНОМ е уредено самостоятелно в чл.197 от ДОПК поради това, че
действията по налагане на обезпечителни мерки не са действия по принудително
изпълнение, тъй като не могат да доведат самостоятелно до осребряване на
имуществото на длъжника по аргумент от правилата за действието на запора и
възбраната, определено в чл.221 във връзка с чл.206 от ДОПК. На следващо място,
аргумент се извлича и от нормата на чл.167 от ДОПК, установяваща
компетентността на публичния изпълнител – да извършва действия по обезпечаване
на публичните вземания и действия по принудителното им събиране. Целта на
обезпечителните мерки, съобразно определеното им от ДОПК и ГПК действие е да
осигурят принадлежност на предмета на изпълнението в патримониума на длъжника,
за да е възможно същото да бъде обект на принудително осребряване за погасяване
на публичните задължения. Следователно, дори и при съобразяване на правилото на
чл.221 ал.4 предл. първо от ДОПК, не може да се заключи правно, че отмяната на
ПНОМ за налагане на запор върху вземане на длъжника от трето лице има за
последица отмяна на действията на публичния изпълнител по събирането му.
Налагането на запор върху вземане от трето лице не е условие, без което това
вземане да не може да бъде събрано като способ за принудително изпълнение и
това следва от чл.230 от ДОПК – нареждането за изпълнение, което публичният
изпълнител отправя към третото задължено лице се основава не на запора, а на
установената ликвидност и изискуемост на вземането от признанието на третото
лице, от съдебния акт, от ценната книга или от нотариално заверен документ. Като
се има предвид действието на запора се налага изводът, че при неговата липса
действията на третото задължено лице по чл.230 ал.3 предл. второ от ДОПК –
заплащане на длъжника, няма да имат за последица възникване на задължение на
третото лице към публичния изпълнител до платения размер. В случай на отмяната
на ПНОМ със съдебно решение, то действието е занапред и от този момент
наложеният запор не произвежда действието си спрямо длъжника, тоест той може да
се разпорежда със сумите и не задължава третото лице да престира на публичния
изпълнител. Не се възстановява обаче положението, което е съществувало към
датата на налагане на запора, освен ако е отменено поради това, че не
съществува изпълнително основание. В този случай липсата на изпълнително основание
и без отмяната на запора води до събиране на не съществуващи публични
задължения.
Или иначе казано, правилен е законосъобразен е изводът, че е
ирелевантен произходът на сумите по постъпилото плащане, поради което няма
пречка, тези суми да бъдат върху сметка в „Изипей“ АД, още повече, че в хода на
настоящото съдебно производство към делото е приобщено и Решение №
1510/02.08.2022 г., постановено по адм. дело № 578/2022 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, от което се установява, че Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С220016-022-0004500/01.02.2022 г. е правилно и законосъобразно, както и, че
запорът върху сметката на дружеството-жалбоподател в „Изипей“ АД е допустима и
подходяща обезпечителна мярка.
Неоснователно е възражението, че не е извършен анализи
съпоставка каква част от постъпилата сума е отнесена за данъци и каква част за
осигурителни вноски. Безспорно е тълкуването на нормата на чл.169
ал.8 от ДОПК за поредността, по която се погасяват публичните вземания
при постъпили плащания за тяхното погасяване и това е разноски, главници, лихви.
В този смисъл, твърденията на жалбоподателя, че не е ясно как
точно е разпределена сумата за погасяването на данъци и осигуровки, не отговаря
на обективно установеното фактическо положение по делото. Видно от самото
Разпореждане изх. № С220016-125-0061735/01.03.2022 г., от страна на публичният
изпълнител е приложен механизмът на погасяване на публичните вземани, по които
длъжник е жалбоподателят, а именно по реда на чл.169 ал.8 от ДОПК, като с
процесното разпореждане са погасени само задължения за лихви за данъци и
осигуровки – данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения, корпоративен данък и данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица, както и осигуровки за ДОО,
здравно осигуряване и УПФ, при което се установява, че дружеството няма
публични задължения нито за главници, нито за лихви. Горното се подкрепя и от
приложеното по административната преписка Разпореждане за разпределение изх. №
С220016-125-0037397/01.03.2022 г. сумата в размер на 16 769.28 лв. е
разпределена за погасяване на публични вземания, от които, една част са
главници, а друга част – лихви, по конкретно посочени данъци и осигуровки.
По категоричен и несъмнен начин се установява, че от страна
на публичния изпълнител са спазени изискванията на чл.169
ал.8 от ДОПК във връзка с чл.219
ал.1 т.1 от ДОПК. Следва да се спомене, че след образуване на изпълнителното
дело, ал.3,
3а,
4
и 5
на чл.169 от ДОПК не се прилагат съобразно изискванията на чл.169
ал.8 от ДОПК, поради което и публичните вземания се погасяват в следната
последователност: разноски, главница, лихви. Цитираните норми са ясни и
небудещи съмнение - поредността, в която следва да се погасяват изискуемите
публични вземания безусловно е "главница, лихви, разноски". Това, от
своя страна означава, че тази последователност не зависи от започване на
принудителното събиране на тези вземания, нито от волята или усмотрението на
публичния изпълнител. Казано с други думи, при наличието на постъпили парични
средства за погасяване на такива вземания, последните без изключение следва да
бъдат погасени в горната последователност.
Нещо повече, законодателят изрично е въвел забрана да не се
пристъпва към погасяване на лихви преди да са погасени всички главници на
задълженията (арг. чл.169
ал.6 във връзка с ал.8
ДОПК). По този ред са били погасени от публичният изпълнител чрез
разпределяне на постъпилите суми и дължимите от жалбоподателят „Инвест инс“
ЕООД публични задължения, подробно изброени в Разпореждане за извършено
разпределение на постъпили суми изх. № С220016-125-0061733/01.03.2022 г. и
впоследствие и в процесното Разпореждане
за извършено разпределение на постъпили суми изх. № С220016-125-0061735/01.03.2022
г., с което каза се, са погасени само и единствено лихви за данъци и
осигуровки.
Това разпределение е станало на база изискуеми и известни на
административния орган към датата на издаване на процесното разпореждане
публични вземания. При извършеното разпределение публичният изпълнител първо е разпределил суми за погасяване на
всички главници в предвидената от закона последователност (чл.219
ал.1 ДОПК) и едва тогава е пристъпил към разпределение за погасяване
на съответните лихви, именно с последно соченото разпореждане за разпределение
на плащания.
С оглед изложеното, оспореното решение № 92/18.03.2022 г.,
издадено от директора на ТД на НАП - Пловдив се явява законосъобразно и, като
такова, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и предвид претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на ответната
страна и същите се констатираха в размер на 500.00 (петстотин) лв., съобразно разпоредбата
на чл.8
ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, Административен съд - Пловдив, ХІІI състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Инвест инс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: - ***, представлявано от В. П., със съдебен адрес:***, офис 402,
против Решение № 92/18.03.2022 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с
което е потвърдено Разпореждане за извършено
разпределение на постъпили суми изх. № С220016-125-0061735/01.03.2022
г., издадено по ИД № *********/2018 г. от главен публичен изпълнител при ТД на
НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „Инвест инс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: - ***, представлявано от В. П., да заплати на Териториална
Дирекция на Националната агенция за приходи гр. Пловдив сумата от 500.00
/петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: