Р Е Ш Е Н И Е №
260631
гр.Пловдив,07.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско
отделение,в закрито заседание на седми май,през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
СВЕТЛАНА СТАНЕВА
като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 109/21г.по
описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.435,ал.2,т.7
и сл. от ГПК.
Образувано
е по жалба на Гаранционен Фонд-гр.****,код по БУЛСТАТ ****,със
седалище и адрес на управление гр.**** против Разпореждане за определяне на разноски от 21.12.20г. на
ЧСИ Д.М.,рег.№ 828 по КЧСИ и район на
действие-ПдОС,постановено по изп.д.№ 597/20г.,с което е оставено без уважение
възражението на длъжника Гаранционен Фонд-гр.**** за прекомерност на
адв.възнаграждение на взискателя в размер на
1328лв.и намаляването му до размер от 200лв.
В
жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на действията на ЧСИ с
довода,че приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение от 1328лв.са в прекомерен размер и не
съответстват на правната и фактическа сложност на делото.Излагат се доводи,че справедливият размер на адв.възнаграждение,дължимо на
взискателя следва да се определи на 200лв.,в които се включва както
възнаграждение за образуване на изп.дело,така и възнаграждение за последващите
действия по изп.дело.Иска се от съда да отмени
обжалваното разпоеждане на ЧСИ
и да намали
приетите разноски за адвокатско възнаграждение до размер от 200лв,както и да коригира размера на начислената
пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ при
евентуално редуциране размера на адв.възнаграждение.
Претендира разноските по делото.
Ответната
страна по жалбата–взискателят З.А.О.,ЕГН-********** ***,действаща със съгласието на
своята майка и законен представител А.Е.Ш.,представлявана от пълномощника
адв.Б.З. е изразил становище за частична основателност на жалбата по
съображения,изложени в писмен отговор.Намира,че следва да се намали размера на
адв.възнаграждение до минимума,определен в НМРАВ №1/04г.на 764,31лв.Моли да не
се присъждат на жалбоподателя претендираните за настоящото производство
разноски.
В
писмените си мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за допустимост
на жалбата,но я намира за неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение.
Пловдивският
окръжен съд,като взе предвид доводите в жалбата и данните по изпълнителното
дело, намира за установено следното:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице-длъжник
в изпълнителното производство,в срока по чл.436,ал.1
от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по
смисъла на чл.435,ал.2,т.7 от ГПК.
Изп. дело № 597/20г.по описа на ЧСИ Д.М. е образувано по молба на З.А.О.,ЕГН-********** ***,действаща със съгласието на
своята майка и законен представител А.Е.Ш.,представлявана от пълномощника адвокат Б.З. против Гаранционен Фонд-гр.**** въз
основа на изпълнителен лист от 26.11.20г.,издаден
по т.д. № 204/19г.на ПдОС,решението по което е потвърдено с решение на ПдАС по в.т.д.№ 388/20г.за
заплащане на сумата от 15 000лв.,представляваща обезщетение
за неимуществени вреди,претърпени от О.,ведно със законната лихва,считано от
31.08.17г.до окончателното плащане.
С
молбата е направено искане за налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в УниКредит Булбанк АД.С
молбата е представен ДПЗС на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,като се прави искане ЧСИ да определи адвокатското
възнаграждение на взискателката съгл.чл.38,ал.2 от ЗА.С постановление от
01.12.20г.ЧСИ е приело разноски по изп.дело,в които е включен и адв.хонорар в
размер на 1328лв.
До длъжника е изпратена ПДИ,връчена редовно на 09.12.20г.,с която е даден
двуседмичен срок за изпълнение на задължението,включващо
15 000лв.главница,4954,17лв.лихви,такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер
на 1796,32лв. и „др.суми“ в размер на
1328лв.,вкл.адв.възнаграждение.
Наложен е поисканият от взискателя запор на
02.12.20г.,като запорното съобщение е получено от банката на 08.12.20г.На
11.12.20г.ЧСИ е изпратил до банката съобщение,че вдига наложения запор.На
същата дата постъпва възражение от длъжника,с което иска да се намали размерът
на адв.възнаграждение на взискателя от
1328лв.на 200лв.поради прекомерност и липса на правна и фактическа сложност на
изп.дело,както и като несъобразено със съдебната практика и НМРАВ № 1/04г. и ТР № 6/12 та ОСГТК на
ВКС.Моли пропорционално да бъде намален и размерът на сумата по т.26 от
ТТРЗЧСИ.
С разпореждане от 21.12.20г.ЧСИ е оставил без
уважение възражението с мотив,че на
осн.чл.10 и чл.7,ал.2 от НМРАВ и чл.78,ал.5 от ГПК адв.възнаграждение на
взискателя е минимално допустим.
При
така установеното от фактическа страна съдът достига до следните правни изводи:
Тъй като адв.възнаграждение на взискателя се претендира
на осн.чл.38,ал.2 от ЗА,то ЧСИ е следвало да определи това възнаграждение в
минималния размер,предвиден по Наредбата,който е двукомпонентен-по чл.10,т.1 за
образуване на изп.дело и по чл.10,т.2 за процесуално представителство.
В случая не може да се приемат доводите на жалбоподателя,че
се дължи адв.възнаграждение в размер на 200лв.и за образуване на изп.дело,и за
процесуално представителство.След като
взискателят е поискал и са извършени изп.действия-налагане на запор върху
банкови сметки на длъжника,тези действия не се включват в чл.10,т.1 от
Наредбата.Същата е само за образуване на изп.дело.Ето защо правилно ЧСИ е
определил адв.възнаграждение за взискателя и на осн.чл.10,т.2 от НМРАВ.Така приетите
от съдебният изпълнител разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение са
в размер на 1328лв.,от които 200лв.за образуване на
изп.дело по чл.10,т.1 от Наредбата + възнаграждение по чл.10,т.2,според която разпоредба
минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство се
определя според материалния интерес на договора,който към момента на образуване
на изп.дело е в общ размер на 15 000лв.по изп.лист+ 4954,17лв.законна
лихва,или общо в размер на 19 954,17лв.Съгл.чл.7,ал.2,т.4 от НМРАВ
размерът на адв.възнаграждение следва да се изчисли на 830лв.+ 3 на сто над
горницата от 10 000лв.,т.е.в размер на 1128лв.,към които ЧСИ е добавил и
200лв.по чл.10,т.1 от Наредбата.ЧСИ обаче не е отчел,че съгл.10,т.2 от НМРАВ
дължимото адв.възнаграждение по изп.дело
е в размер на ½ от съответното възнаграждение по чл.7,ал.2 от
Наредбата.Следователно възнаграждението за взискателя по чл.10,т.2 следва да се редуцира
наполовина-до размер от 564,31лв.,към които следва да се прибавят 200лв.на осн.чл.10,т.1
от Наредбата.Така минимално определеният размер на адв.възнаграждение е не
1328лв.,а 764,31лв.
Възражението за прекомерност в случая е неоснователно,тъй
като съгл. чл.78,ал.5 от ГПК съдът,а в изпълнителното производство-съдебният изпълнител,може да намали размера на
претендираното от страната адвокатско възнаграждение по възражение на
насрещната страна,но не може да определи размер,по-нисък
от минимално определения в чл.36 от
ЗА,какъвто е настоящият случай.
Ето защо атакуваното разпореждане следва да се отмени и
да се намали размера на претендираното от взискателя адв.възнаграждение,като се
определи същото на 764,31лв.
По
отношение на искането на жалбоподателя да се намали и
размерът на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ съобразно размера на дълга,като се
отчете намаляването на адв.възнаграждение,следва да се има предвид,че по
силата на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална
такса се събира върху събраната сума,а съгласно разпоредбите
на чл.78,ал.1,т.1 и чл.83,ал.1 от ЗЧСИ,таксите по изпълнението се
събират за извършването на изпълнителни действия,като пропорционалните такси се
събират в процент според материалния интерес.Под "парично вземане" по
смисъла на посочената разпоредба се разбира само
вземането,което е предмет на изпълнителния лист,но
не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,както и суми,дължими на
основание извън предмета на изпълнителното производство,върху които такса по
т.26 ТТРЗЧСИ не се дължи.Ето защо в случая размерът на таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ не се променя,независимо от намаляването на размера на
адв.възнаграждение,доколкото то представлява разноски по самото изп.дело,извън
вземането,предмет на изп.лист,и не участва при формирането на таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ.
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат на жалбоподателя независимо от
изхода на делото,тъй като съгласно
константната съдебна практика в производството по разноските страните не си
дължат разноски.В производство относно дължимостта и размера на разноските не
се допуска кумулиране на нови задължения за разноски,поради което разпоредбата
на чл.81 от ГПК не намира приложение.(В този смисъл Определение №
489/17.10.17г.на ВКС по ч.гр.д.№ 3926/17г.)
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 21.12.20г. на ЧСИ Д.М.,рег.№ 828 по КЧСИ и район на
действие-ПдОС,постановено по изп.д.№ 597/20г.,с което е оставено без уважение
възражението на длъжника Гаранционен Фонд-гр.**** за прекомерност на
адв.възнаграждение на взискателя в размер на
1328лв.и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на адвокатското
възнаграждение за процесуалния представител на взискателя З.А.О.,ЕГН-********** ***,действаща със съгласието на
своята майка и законен представител А.Е.Ш. по изп.д.№
597/20г.на ЧСИ Д.М.,рег.№ 828 по КЧСИ и ОПРЕДЕЛЯ такова в размер на 764,31(седемстотин шестдесет и четири
лв.и 31 ст.)
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: