Определение по дело №457/2018 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 декември 2018 г.
Съдия: Мартина Иванова Кирова
Дело: 20182310200457
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    226

Гр.Елхово, 31.12.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд, III-ти наказателен състав, в закрито  съдебно заседание на тридесет и първи декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                     

                                   Председател: МАРТИНА  КИРОВА

 

 като разгледа докладваното от съдията АНД № 457 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на В.П.Д. ***, против Наказателно постановление №578/2015г. от  13.01.2016г., издадено от Валери Евтимов Стефанов – Началник Митница Бургас, с което на основание чл.233 ал.3 вр.с ал.1 от Закона за митниците му е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 708.00 лева, представляваща 200 % от продажната цена на тютюневите изделия, за извършено административно нарушение по чл.233 ал.1 вр.с ал.3 от Закона за митниците, за това, че на 12.08.2015г. е превозил през държавната граница, през МП „Лесово” акцизни стоки – тютюневи изделия: цигари, без акцизен бандерол, а именно – цигари марка „VICTORY80 mm, твърд пакет – 4 800 къса и цигари марка „VICTORY BT NANO80 mm, твърд пакет – 2 000 къса, без знанието и разрешението на митническите органи. Със същото НП на основание чл.233 ал.6 от ЗМ е постановено и отнемане в полза на Държавата на стоката - предмет на нарушението, с обща продажна цена от 1 854.00 лева, определена съгласно чл.29 ал.3 т.1 от ЗАДС и чл.29 ал.3 т.5 от ЗАДС във вр.с чл.71 ал.1 т.1 от ППЗАДС съгласно становище на Комисия по Заповед №ЗМ-1000-103/09.02.2015г., допълнена със Заповед №ЗМ-1000-244/16.03.2015г. на Началника на Митница Бургас.

В жалбата си жалбоподателят атакува НП като незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушаване на процесуалните правила. Твърди се, че не е извършвал на 12.08.2015г. описаното в АУАН и вменено му с НП адм.нарушение, както и се сочи, че изложената в акта фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Жалбоподателят оспорва да е извършвал нарушение по чл.233 ал.3 вр.с ал.1 от ЗМ, тъй като би трябвало да не е съобразил поведението си като водач на тов.автомобил, влизайки от Р Турция в Р България, а това не отговаря на истината. Изтъква се, че изложеното в АУАН описание на нарушението, без да е посочено в какво конкретно се е изразило и въз основа на какво е изведено като извод, не съответства на законовото изискване, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Възведени са и доводи, че съгласно разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН преди да прецени какво по размер наказание да наложи, АНО би следвало да изследва наличието на предпоставките по чл.27 и чл.28 от ЗАНН. Жалбоподателят счита, че съгласно разпоредбата на чл.28 б.”а” от ЗАНН и поради това, че констатираното нарушение е извършено за първи път, не би следвало да му се налага наказание, още повече, че същото в своя размер е изключително високо и не съответства на степента на обществена опасност на нарушението и то при липсата на каквито и да е вредни последици от адм.деяние. Предвид на тези си съображения жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП. 

При депозиране на АНП с писмо изх.№32-318808 от 02.11.2018г., АНО е изразил становище, че атакуваното НП е влязло в законна сила на 13.03.2016г. на основание чл.232 ал.2 от ЗМ, тъй като лицето не е намерено на посочения в АУАН №367/12.08.2015г. адрес.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с релевираното от страна на АНО възражение за процесуална недопустимост на жалбата, приема за установено следното:

Установява се по делото, че против жалбоподателя В.П.Д., гражданин на Р България, с ЕГН **********, с посочен от него в собственоръчно дадените му приложени към АНП писмени обяснения и в съставения в негово присъствие АУАН, постоянен адрес ***, е издадено атакуваното Наказателно постановление №578/2015г. от 13.01.2016г. на Валери Евтимов Стефанов – Началник Митница Бургас.

От приложеното към АНП известие за доставяне R№ 32-11380/ 14.01.2016г. на издаденото НП, от отбелязването на гърба на известието, се установява, че адресът, който жалб.Д. е посочил пред актосъставителя - гр.Варна, ул.”Хан Тервел” №23, е непълен, поради което същото е върнато с указание да се посочи апартамент. 

В.П.Д., гражданин на Р България, с ЕГН **********, е депозирал жалба срещу НП в администрацията на въззиваемата страна с вх.№32-315130 от 31.10.2018г., в която е посочил различен адрес от посочения в АУАН, а именно – гр.Варна, ул.”Сава” №43. Същият като доказателство за спазен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН е представил своя молба, входирана пред НАП-ТД-Варна с вх.№55657 от 16.10.2018г., въз основа на която му е предоставено копие от атакуваното НП.

Съдът не е сезиран с молба /искане/ за възстановяване на срока за обжалване на наказателното постановление по смисъла на чл.161 ал.1 от АПК.

Безспорен принцип в настоящия съдебен процес е, че производство се образува по една допустима жалба. За да е допустима тя, законът предвижда наличието, съотв. липсата на редица предпоставки. Ако не са налице т.нар. положителни процесуални предпоставки, или пък са налице отрицателни, съдът не следва да образува производство пред себе си, а е длъжен да го прекрати и остави жалбата без разглеждане като недопустима. Въпросът за допустимостта на жалбата е един от първите, който съдът следва да разреши още при постъпване на оспорването в съда и за това той следи служебно.

Видно от отбелязването върху процесното НП, АНО е приел, че същото е влязло в законна сила на основание чл.232,ал.2 от ЗМ на 13.03.2016г.

За да се приеме, че НП е влязло в законна сила, т.е. същото не е обжалваемо в хипотезата на посочената норма, то следва да бъдат налични в условията на кумулативност две предпоставки – първо, наказаното лице да е известно и второ – да не е намерено на адреса, посочен в АУАН, доколкото именно това е адресът, посочен пред наказващия орган, при промяната на който нарушителят поема задължението за уведомяване по чл.43 ал.1 от ЗАНН или наказаното лице да е напуснало страната, или да е посочил адрес само в чужбина, при които алтернативни хипотези наказателното постановление не се връчва, а НП се счита за влязло в законна сила два месеца след издаването му.

Безсопорно е, че първоначално жалб.Д. е посочил пред АНО следния постоянен адрес в България, а именно - гр.Варна, ул.”Хан Тервел” №23.

За да се приеме, че нарушителят не е намерен на известния на наказващия орган и посочен в АУАН адрес, то на първо място следва да се установи, че търсеното лице липсва. Основавайки се на изложените дотук съображения и наличните по делото доказателства, в конкретния случай се доказа от страна на наказващия орган , че жалбоподателя не е намерен на посочения от него в АУАН и в НП адрес, тъй като видно от известие за доставяне приложено към АНП посочения от страна на жалбоподателя постоянен адрес се явява непълен, поради което разписката е върната в цялост с отбелязване за посочване на апартамент, което е основание да се приеме, че жалбоподателя не може да бъде намерен на последния, както изисква нормата на чл.232, ал.2 от ЗМ, още повече, че при подписването на АУАН жалб.Д. е поел задължението, възведено с нормата на чл.43 ал.1 от ЗАНН - при промяна на адреса си да уведоми митническите органи.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на специалната императивна норма на чл.232,ал.2 от ЗМ, за да се приеме, че процесното НП е влязло в законна сила на 13.03.2016 година, поради което подадената на 31.10.2018г. жалба срещу него се явява просрочена, а производството по делото следва да бъде прекратено, като недопустимо.

При така направения извод, за жалбоподателя остава единствено открита възможността за съдебна защита срещу влязлото в сила НП, по реда на извънредния способ - възобновяване на административнонаказателните производства,  регламентиран в ЗАНН –чл. 70-73 и при наличие на някое от изчерпателно изброени предпоставки.

Водим от горното и на основание чл.232 ал.2 от ЗМ вр.с чл.63 ал.2 и чл.64 от ЗАНН, Елховският районен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ  без разглеждане като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА жалбата на В.П.Д., гражданин на Р България, с ЕГН **********,***, против влязлото в сила на 13.03.2016г. при условията на чл.232 ал.2 от ЗМ, Наказателно постановление №578/2015г. от  13.01.2016г., издадено от Валери Евтимов Стефанов – Началник Митница Бургас, с което на основание чл.233 ал.3 вр.с ал.1 от Закона за митниците му е наложено административно наказание – глоба в размер на 3708.00 лева, представляваща 200 % от продажната цена на тютюневите изделия, за извършено административно нарушение по чл.233 ал.1 вр.с ал.3 от Закона за митниците, за това, че на 12.08.2015г. е превозил през държавната граница, през МП „Лесово” акцизни стоки – тютюневи изделия: цигари, без акцизен бандерол, а именно – цигари марка „VICTORY80 mm, твърд пакет – 4 800 къса и цигари марка „VICTORY BT NANO80 mm, твърд пакет – 2 000 къса, без знанието и разрешението на митническите органи и на основание чл.233 ал.6 от ЗМ е постановено отнемане в полза на Държавата на стоката - предмет на нарушението, с обща продажна цена от 1 854.00 лева, определена съгласно чл.29 ал.3 т.1 от ЗАДС и чл.29 ал.3 т.5 от ЗАДС във вр.с чл.71 ал.1 т.1 от ППЗАДС съгласно становище на Комисия по Заповед №ЗМ-1000-103/09.02.2015г., допълнена със Заповед №ЗМ-1000-244/16.03.2015г. на Началника на Митница Бургас.

 ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по настоящото АНД № 457/2018 година по описа на РС-Елхово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на ОБЖАЛВАНЕ с частна жалба по реда на АПК пред Административен съд –Ямбол чрез Елховският районен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                         

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/М. Кирова/