№ 493
гр. Благоевград, 10.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно
гражданско дело № 20221200500099 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 413 ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от „АКПЗ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., срещу Разпореждане
№ 1073/22.12.2021г., постановено по ч.гр.д. 1447/2021г. по описа на РС С., с което е
отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„АКПЗ" ЕООД, срещу длъжника Д. Ж. Ж., ЕГН **********, от гр. С., ул. „ИРС“ № 25, за
сумата от 583,32лв.- главница, сумата от 73.44лв.- договорна лихва, за периода от
30.10.2020г. до 28.05.2021г., сумата- 478.24лв.- възнаграждение по гаранционна
сделка/поръчителство/, сумата от 60лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата
43.80лв.- мораторна лихва за забава от 29.05.2021г. до 23.11.2021г., за вземане предмет на
Договор за паричен заем № 3940838, сключен на 30.09.2020г., сключен между „И.А.М.“
АД/заемодател/ и Д. Ж. Ж./заемател/; Договор за предоставяне на поръчителство № 3940838
от 30.09.2020г., сключен между Д. Ж. Ж./потребител/ и „Ф.Б.“ ЕООД/поръчител/, както и
сключените в последствие Рамков договор за покупко- продажба на вземания/цесия/ от
02.03.2020г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и „АКПЗ" ЕООД, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на дължимото.
С частната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила
и материалния закон, поради което се иска изцяло отмяна на обжалваното разпореждане на
РС С., както и въззивният съд да постанови да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК, въз основа на Заявление с вх. № 4606 от 06.12.2021г., депозирано пред съда от „АКПЗ"
ЕООД.
1
Поддържа се от жалбоподателят оплакване, че първоинстанционният съд е стигнал до
погрешно заключение за наличие на основанията на чл. 410 ал.3 от ГПК, като е дал указания
на заявителя, да представи по делото със заявлението и договор за поръчителство между
„Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“ АД. Твърди се с частната жалба, че дадените от съда указания са
изпълнение, тъй като с допълнителна молба е посочено, че въз основа на сключен Рамков
договор за поръчителство, дадените от съда указания следва да се считат за изпълнени, а
непредставянето на самия рамков договор пред съда по заповедното производство, не е
основание за оставяне без уважение на молбата за издаване на заповед за изпълнение.
Излагат се с частната жалба съображения, че нормите на ГПК уреждащи заповедното
производство са формални и императивни и не могат да се тълкуван разширително. В
разпоредбата на чл. 410 ал.3 от ГПК е посочено какъв договор следва да бъде приложен със
заявлението по чл. 410 от ГПК- договора сключен с потребителя, ако е в писмена форма,
заедно с всички негови приложения и изменения на същия, както и прилагането на ОУ ако
има такива. С това целта на заповедното производство- да се провери дали заявеното
вземане е спорно е изпълнена, като в случай на подаденото възражение от длъжника по чл.
414 от ГПК, същите могат да бъда предмет на проверка в рамките на образуваното исково
производство по общия ред предвиден в ГПК.
С частната жалба са развити съображения, че идеята на законодателят с въвеждането на
новата разпоредба на чл. 410 ал. 3 от ГПК се изразява единствено в това, да се извърши
проверка на договорите за потребителски кредит за наличието на неравноправни клаузи,
поради което и да се въведе изискването към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, да се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички приложение
към него и ОУ ако има такива. Всички останали правно релевантни факти, в случай че бъдат
оспорени от длъжника, ще подлежат на доказване в рамките на образуваното исково
производство/ в тази насока Определение № 1350/13.08.2020г. по в.ч.гр.д. № 1026/2020г. по
описа на ОС Пловдив/.
Така с частната жалба се поддържа, че в противоречие с материалния и процесуалния закон,
в настоящия случай съдът е дал неправилно указания за представяне на допълнителни
доказателства от страна на заявителя, каквото е договора за поръчителство, сключен между
„Ф.Б.“ ЕООД и първоначалния кредитор по договора за заем- „И.А.М.“ АД, след което е
отказал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, само на това основание.
При изложените съображения жалбоподателят- „АКПЗ" ЕООД, чрез пълномощника си- юрк.
Й.М., моли съда да отмени издаденото Разпореждане № 1073/22.12.2021г., постановено по
ч.гр.д. 1447/2021г. по описа на РС С., като неправилно и незаконосъобразно и се произнесе
по същество, като постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение за сумите,
претендирани със Заявлението по чл. 410 от ГПК.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав на въззивния съд намери за установено от фактическа страна следното:
Съдът по заповедното производство- РС С., е бил сезиран от „АКПЗ" ЕООД за издаване
2
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на неизпълнени на падежа задължения по
Договор за паричен заем № 3940838, сключен на 30.09.2020г., сключен между „И.А.М.“
АД/заемодател/ и Д. Ж. Ж./заемател/, за сумата 1 238.80лв., от които сумата от 583,32лв. -
главница; 73.44лв.- договорна лихва за периода от 30.10.2020г. до 28.05.2021г.; 478,24лв.–
разходи и такси за извънсъдебно събиране; 60.00лв.- мораторна лихва върху непогасената
главница до договор за кредит, 43.80лв.за периода на настъпване на забавата, ведно със
законната лихва от завеждане на заявлението пред съда до изплащане на вземането.
В Заявлението по чл. 410 от ГПК, сочи се че длъжника Д. Ж. Ж. е изпълнила задължението
си по договора за кредит сключен с „И.А.М.“ АД, като е сключен Договор за предоставяне
на поръчителство № 3940838 от 30.09.2020г., между длъжника Д. Ж. Ж./потребител/ и
„Ф.Б.“ ЕООД/поръчител/.
При описание на обстоятелствата от които произтича вземането, сочи се от заявителя, че
длъжника Д. Ж. Ж. не е изпълнила задължението си за погасяване на получения кредит в
общ размер на 600лв., като на 01.06.2021г. заемодателят „И.А.М.“ АД е отправил искане до
поръчителя- „Ф.Б.“ ЕООД, което е изплатило на кредитора сумата от 733.07лв. След
плащането поръчителят „Ф.Б.“ ЕООД, е встъпил в павата на удовлетворения кредитор-
„И.А.М.“ АД, за платената част от вземането, срещу длъжника Д. Ж. Ж..
Сочи се още в заявлението по чл. 410 от ГПК, депозирано пред РС С. от заявителя, че на
02.03.2020г. е сключен Рамков договор за Покупко- продажба на вземания/цесия/ и
Приложение № 1 към него от 01.06.2021г., между „Ф.Б.“ ЕООД/цедент/ и „АКПЗ"
ЕООД/цесионер/. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията по реда на чл. 99 ал. 3 от
ЗЗД, поради което след извършената продажба на вземането, цесионерът „АКПЗ" ЕООД е
собственик на вземането срещу длъжника Д. Ж. Ж., ЕГН **********, от гр. С..
С Разпореждане № 949 от 07.12.2021г. по образуваното ч.гр.д. 1447/2021г. по описа на РС
С., съдът е извършил проверка за редовността на подаденото заявление, поради това че
съгласно чл. 410 ал.2 от ГПК, същото следва да отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 т.
4 от ГПК- следва да се изложени обстоятелствата на които се основава искането за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съдът е приел, че не е представен ведно със
заявлението договор за поръчителство, сключен между „И.А.М.“ АД и „Ф.Б.“ ЕООД, от
който да произтичат правата на поръчителят, след плащането на дълга на длъжника, като са
дадени указания на заявителя, да представи този договор, съгласно разпоредбата на чл. 410
ал. 3 от ГПК.
С молба от „АКПЗ" ЕООД, депозирана по ч.гр.д. 1447/2021г. по описа на РС С., в указания
от съда срок за отстраняване на нередовностите на заявлението по чл. 410 от ГПК, развити
са съображения, че всички изискуеми от закона документи са представени ведно със
заявлението. Сочи се, че между „И.А.М.“ АД /кредитор/ и „Ф.Б.“ ЕООД/поръчител/, е
сключен на 10.07.2019г. Рамков договор за поръчителство, по силата на който поръчителят е
приел да отговаря солидарно с длъжника Д. Ж. Ж., за задълженията му по сключения
Договор за паричен заем № 3940838, сключен на 30.09.2020г. Излагат се съображения, че
„АКПЗ" ЕООД не е страна по този договор, не разполага с него и не може да го представи
3
по делото пред РС С.. Отделно с писмената молба се възразява от заявителя, че разпоредбата
на чл. 410 ал. 3 от ГПК задължава заявителят, да представи ведно със заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- писмен договор между кредитора и длъжника, с оглед
възможността на съда да извърши проверка за неравноправни договори по сключения
договор, като заявителят не следва да представя ведно със заявлението си, всички договори
сключени във връзка с претендираното вземане. В случай че се възрази от длъжника, същите
ще бъдат предмет на изследване от съда в исковото производство по предявения иск по чл.
422 от ГПК, по правилата на общия исков ред.
Сезираният съд със заявление по ред на чл. 410 от ГПК, от заявителя „АКПЗ" ЕООД, е
отказал да уважи искането за издаване на заповед са изпълнение по чл. 410 от ГПК, срещу
длъжника Д. Ж. Ж., ЕГН **********, от гр. С., като с обжалваното Разпореждане №
1073/22.12.2021г., постановено по ч.гр.д. 1447/2021г. по описа на РС С., е отхвърлил на осн.
чл. 411 ал. 2 т. 1 от ГПК, заявление с вх. № 4606/06.12.2021г., с което е поискано издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника Д. Ж. Ж., за претендираните суми.
Видно е от мотивите към обжалвания съдебен акт, че съдът е отхвърлил заявлението, поради
неизпълнение на дадените указания с Разпореждане № 949 от 07.12.2021г. по образуваното
ч.гр.д. 1447/2021г. по описа на РС С. и непредставяне към заявлението на рамковия договор
за поръчителство, сключен между „И.А.М.“ АД, в качеството му на кредитор и „Ф.Б.“
ЕООД, в качеството на поръчител, за обезпечаване на дълга на Д. Ж. Ж. към „И.А.М.“ АД,
по Договор за паричен заем № 3940838, сключен на 30.09.2020г.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Благоевград излага
следните правни съображения:
Частната жалба въз основа на която е образувано настоящото дело е процесуално допустима,
като адресирана до надлежния за нейното разглеждане съд, изходяща от лице имащо
правото и интереса от обжалване на отказа да бъде уважено искането по чл. 410 от ГПК, и
насочена срещу подлежащ на инстанционно обжалване съдебен акт. Същата е подадена в
срока по чл. 275 ал.1 от ГПК, като е изпълнено изискването, установено в чл. 413 ал. 2 от
ГПК, същата да се депозира до съда постановил обжалваното разпореждане.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена, за което
съдът излага следните съображения:
Съгласно чл. 413 ал. 1 от ГПК, издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК
не подлежи на обжалване. Допустим съобразно закона предмет на обжалване по реда на чл.
413 ал. 2 от ГПК, е издаденото в заповедното производство разпореждане, с което се
отхвърля изцяло или отчасти, заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от
ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК- да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
4
и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 2 и т. 3 от ГПК,
задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или
на добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. Тъй като договорът за
паричен заем е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (ЗПК), нормите
му следва да бъдат съобразени от съда служебно.
Нормата на чл. 410 ал. 3 от ГПК /нова ДВ бр. 100/2019г./ следва да се разглежда съвместно с
нормата на чл. 411 ал. 2 т. 3 /нова ДВ. бр. 100/2019г./, като двете норми заедно имат за цел
да дадат възможност на съда до когото е подадено заявлението по чл. 410 от ГПК да
извърши служебно проверка за това дали е налице неравноправна клауза в съдържанието на
договор, сключен с потребител или пък е налице обоснована вероятност за това. Затова
именно чл. 410 ал. 3 от ГПК въвежда едно изключение от правилото да не се изискват
поначало доказателства за съществуването на вземанията за които се подава заявление по
чл. 410 от ГПК, като това изключение касае само и единствено договорите, сключени с
потребител. Тази норма е императивна и изчерпателно посочва писмените доказателства,
които следва да бъдат представени от заявителя и няма основание тя да се тълкува
разширително, извън буквалния и смисъл. Според нея към заявлението трябва да се
представят договорът с потребителя, ако е сключен в писмена форма, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.
Очевидно е, че целта на законодателя е да направи достояние на съда конкретния договор,
сключен с потребител, заедно с неговите приложения и изменения, за да може да се извърши
проверка на съдържанието му за това дали в него има неравноправни клаузи, които да са
нищожни на това основание.
Задължително следва да се акцентира, че неслучайно чл. 410 ал. 1 от ГПК си служи с
понятието "заявител", като сочи кръга на лицата, които могат да подадат заявление за
издаване на заповед за изпълнение по този текст на закона, а не използва понятието
"кредиторът". Поради това следва да се приеме, че в заповедното производство по чл. 410 от
ГПК не се изисква съдът да събира доказателства за това дали заявителят е
действителният носител на заявеното материално право-вземане, т. е. не проверява
неговата активна материалноправна легитимация, а проверява служебно само съдържанието
на договора, сключен с потребителя. Целта на заповедното производство е да се извърши
проверка за това дали длъжникът оспорва вземането на кредитора, така както същото е
заявено и индивидуализирано със заявлението по чл. 410 от ГПК и на посоченото от
заявителя правно основание.
Предмет на заявлението по чл. 410 от ГПК е инициирането на заповедно производство, а не
исково такова, което има двустранен и състезателен характер. Доколкото заповедното
производство е едностранно, законът не изисква представяне на доказателства в подкрепа на
твърденията от страна на кредитора, освен посочените в чл. 410 ал. 3 ГПК. Не следва да се
игнорира факта, че целта на заповедното производство по реда на чл. 410 и сл. ГПК е само
да провери дали вземането е спорно, като е достатъчно заявителят да наведе твърдения за
съществуване на вземането. Въпросът за доказването на обстоятелствата и фактите, на
5
които се основава вземането, което е предмет на заповедното производство, са въпроси,
които не са предмет на изследване от заповедния съд. Само след оспорване на твърденията
на заявителя от длъжника посредством подадено от същия възражение по чл. 414 от ГПК,
заявителят ще има възможност да инициира исково производство чрез предявяване на иск по
чл. 422 от ГПК, в което да доказва твърденията си.
Ето защо настоящият състав на ОС Благоевград намира, че в настоящия казус извън
предметния обхват на проверката на състава на РС С. е било изследването, дали цесионера
заявител по чл. 410 от ГПК, е можел да придобие на валидно основание права от цедента
„Ф.Б.“ ЕООД, въз основа на сключения Рамков договор за покупко- продажба на
вземания/цесия/ от 02.03.2020г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и „АКПЗ" ЕООД, а още по-
малко съдът е бил длъжен в рамките на заповедното производство да изследва и въпроса-
цедента „Ф.Б.“ ЕООД имал ли е права на поръчител, въз основа на сключен договор с
първоначалния кредитор- „И.А.М.“ АД, тъй като известно е от закона и от установената
съдебна практика, че правата на поръчителят произтичат пряко от сключения договор за
поръчителство с кредитора на длъжника, чиито дълг се обезпечава. Едва при възражение на
длъжника Д. Ж. Ж. по реда на чл. 414 от ГПК, гражданския съд разглеждащ делото въз
основа на предявен иск по чл. 422 от ГПК по общия исков ред, ще има задължението да
разглежда и да се произнася по така направените от длъжника възражения.
Като е задължил заявителят с Разпореждане № 949 от 07.12.2021г. по образуваното ч.гр.д.
1447/2021г. по описа на РС С., да представи към заявлението по чл. 410 от ГПК- договор за
поръчителство сключен между кредитора „И.А.М.“ АД и поръчителят „Ф.Б.“ ЕООД,
съобразявайки разпоредбата на чл. 422 ал. 2 т. 1 от ГПК, съдът е дал указания за представяне
на доказателства, неотносими към преценката му във връзка с искането за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като неизпълнението на така дадените указания,
не би могло да бъде основание за съда да откаже издаването на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, въз основа на заявлението, подадено от „АКПЗ" ЕООД.
Следва атакуваното Разпореждане № 1073/22.12.2021г., постановено по ч.гр.д. 1447/2021г.
по описа на РС С. да бъде отменено като неправилно, а делото върнато на РС С. с указания
да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в полза на заявителя „АКПЗ" ЕООД,
срещу длъжника Д. Ж. Ж., ЕГН **********, от гр. С., за претендираните суми и въз основа
на Договор за паричен заем № 3940838, сключен на 30.09.2020г., сключен между „И.А.М.“
АД и Д. Ж. Ж..
Водим от горното и на основание чл. 413 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1073/22.12.2021г., постановено по ч.гр.д. 1447/2021г. по описа
на РС С., с което е отхвърлено заявление с вх. № 4606/06.12.2021г., депозирано пред съда по
заповедното производство от „АКПЗ" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
6
гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3, представлявано от Я.Б.Я., срещу длъжника Д. Ж. Ж., ЕГН
**********, от гр. С., ул. „ИРС“ № 25, за сумата от 583,32лв.- главница, сумата от 73.44лв.-
договорна лихва, за периода от 30.10.2020г. до 28.05.2021г., сумата- 478.24лв.-
възнаграждение по гаранционна сделка/поръчителство/, сумата от 60лв.- разходи и такси за
извънсъдебно събиране, сумата 43.80лв.- мораторна лихва за забава от 29.05.2021г. до
23.11.2021г., за вземане предмет на Договор за паричен заем № 3940838, сключен на
30.09.2020г., сключен между „И.А.М.“ АД/заемодател/ и Д. Ж. Ж./заемател/; Договор за
предоставяне на поръчителство № 3940838 от 30.09.2020г., сключен между Д. Ж.
Ж./потребител/ и „Ф.Б.“ ЕООД/поръчител/, както и сключените в последствие Рамков
договор за покупко- продажба на вземания/цесия/ от 02.03.2020г., сключен между „Ф.Б.“
ЕООД и „АКПЗ" ЕООД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, до
окончателното изплащане на дължимото, като постановява:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза на заявителят „АКПЗ"
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.В.“ № 29, ет. 3,
представлявано от Я.Б.Я., срещу длъжника Д. Ж. Ж., ЕГН **********, от гр. С., ул. „ИРС“
№ 25, за сумата от 583,32лв.- главница, сумата от 73.44лв.- договорна лихва, за периода от
30.10.2020г. до 28.05.2021г., сумата- 478.24лв.- възнаграждение по гаранционна
сделка/поръчителство/, сумата от 60лв.- разходи и такси за извънсъдебно събиране, сумата
43.80лв.- мораторна лихва за забава от 29.05.2021г. до 23.11.2021г., за вземане предмет на
Договор за паричен заем № 3940838, сключен на 30.09.2020г., сключен между „И.А.М.“
АД/заемодател/ и Д. Ж. Ж./заемател/; Договор за предоставяне на поръчителство № 3940838
от 30.09.2020г., сключен между Д. Ж. Ж./потребител/ и „Ф.Б.“ ЕООД/поръчител/, както и
сключените в последствие Рамков договор за покупко- продажба на вземания/цесия/ от
02.03.2020г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД и „АКПЗ" ЕООД, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на дължимото
ВРЪЩА делото на РС С. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
горепосочената сума.
Определението на съда е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7