Р Е Ш Е Н И Е
№______
30.11.2020 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Добричкият
районен съд, дванадесети състав, в открито
съдебно заседание на трети ноември през две хиляди
и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
при
участието на секретаря ЗДРАВКА ЙОРДАНОВА, сложи
за разглеждане гр. дело №52 по
описа на съда за 2020г., докладвано от съдията и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано по предявен от В.М.Х., ЕГН **********
***, А.М.Х., ЕГН ********** ***, М.К.И., ЕГН ********** *** и З.К.И., ЕГН **********
*** срещу С.М.М., ЕГН ********** *** иск за намаляване с 2/3 ид.части на
дарственото разпореждане, извършено от наследодателката на страните А.А.Д.в полза на ответницата с
договор за дарение, обективиран в нотариален акт с №20, том II, вх.рег.№4542, дело
№213/2019г. на нотариус с рег.№535 на НК, вписан в СВп гр.Добрич с
вх.№3833/13.05.2019г., акт №23, том Х, дело №1535/2019г., до
възстановяване на запазените части на ищците в размер на 2/3 от наследството на А.А.Д., ЕГН
**********, починала на 17.09.2019г. Претендират
се и сторените по делото разноски.
Искът се основава на следните обстоятелства:
След смъртта си на 17.09.2019г., А.А.Д.оставила за свои наследници: дъщерите С.
М.М. и А.М.Х., син В.М.Х. и внуците М.К.И. и З.К.И. – последните двама синове
на починалата й дъщеря Г.М.Х.. Единственото имущество, което починалата А.А.Д.оставила
след своята смърт е недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.618.267.1.25, разположена в поземлен имот с идентификатор
72624.618.267, представляваща жилище – апартамент №2 на първи етаж във вх.Б на
жилищен блок 28 в ж.к.»Б.» гр.Добрич, със засроена площ от 86,51 кв.м., състоящ
се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, с прилежащо избено
помещение №2 с площ от 3,73 кв.м., ведно с припадащите се 2,570% ид.части от
общите части на сградата и 2,570% ид.части от отстъпеното право на строеж върху
поземления имот. След смъртта на А.А.Д.ищците
узнали, че малко преди да почине същата е дарила цялото си имущество на дъщеря
си С.М.М., с договор, обективиран в нотариален акт с №20, том II, вх.рег.№4542, дело
№213/2019г. на нотариус с рег.№535 на НК, вписан в СВп гр.Добрич с
вх.№3833/13.05.2019г., акт №23, том Х, дело №1535/2019г., с което е
накърнила запазената част на останалите наследници. Цялото имущество на
наследодателя се изчерпвало с дарения имот. Размера на запазената част от
наследството, което е накърнено с процесното дарение, съгласно чл.29, ал.1, т.2
от ЗН е в размер на 2/3 от имуществото на наследодателя, която приживе е имала
четири деца. Размера на дарственото разпореждане следва да се намали с 2/3
части.
Ответницата е подала писмен отговор
на исковата молба. Изразява се становище за неоснователност на исковата
претенция.
Оспорва се твърдението, че общата
наследодателка А.Д. не е притежавала друго имущество. По време на брака си с М.А.Д./М.
А.Д./, на 09.08.1978г., двамата са
закупили недвижим имот, находящ се в с.П.,
ул.П.№16, представляващ дворно място с площ от 1300 кв.м., включено в парцел V, кв.16 по РП на селото, заедно с построената в него жилищна сграда. Бащата
на ответницата М.А.Д.е починал през 1993г. След
като имотът е придобит в режим на СИО, след смъртта на М.А.Д.ов, същата се е
трансформирала в обикновена съсобственост, в който майката на ответницата е
притежавата 6/10 ид.части, а четирите им деца, съответно нейни наследници и
страни по спора са притежавали по 1/10 ид.ч. Следователно към 17.09.2019г. А.Д.
е притежавала 6/10 ид.ч. от гореописания недвижим имот, който следва да се
включи в наследствената маса.
За установяване дали е налице накърняване на запазената част на
наследниците, следва да се формира наследствена маса по чл.31 от ЗН, като в
същата се включи частта на А.Д. от гореописания имот. След това следва да се
прибави и стойността на дарения имот към наследственото имущество и едва тогава
да се установи дали е налице накърняване на запазената част на ищците. С иска
по чл.30, ал.1 от ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството,
когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя – дарения
или завещания. Когато прецени, че този иск е основателен, съдът пристъпва към
извършване намалението на безвъзмездните разпореждания по правилата на чл.32-36
от ЗН.
Общият принцип, на който са основани разпоредбите на чл.32-36 от ЗН е
получаването в натура на запазената част от наследството, съответно – задържане
в натура на разполагаемата част. Когато в резултат на уважаването на иска по
чл.30, ал.1 се наложи частично отменяване на завещание или дарение по отношение
на една неделима вещ, възможностите са две – или намалението да се извърши в
дробна част, само по правилата на чл.32-34 от ЗН, при което ще възникне
съсобственост между ищците и ответниците, или прилагане на правилата на чл.36,
ал.1 или ал.2 от ЗН, които целят избягването на съсобствеността, а оттам и
последваща делба на вещта. Едновременното намаление в дробна част и връщане на
същата вещ в наследството е недопустимо, тъй като това би довело до
противоречив диспозитив.
Разпоредбите на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗН уреждат начина на намаляване на
завет или дарение на неделим недвижим имот. След извършване на съпоставка между
стойността на имота и стойността на разполагаемата част се решава дали този
имот да се върне в наследството или да бъде задържан от заветника или
надарения. Целта на текстовете е да се избегне извършване на намалението чрез
отделяне на идеална част от имота и създаването на съсобственост между ищеца и
ответника, а оттам и евентуална публична продан на имота.
Съгласно Решение №93/15.07.2015г. по гр.д.№138/2015г. на IIг.о. на ВКС „Ако някой от наследниците с право на запазена част, участващ в
производството не е поискал възстановяването и заветникът или надареният не е
поискал или не са налице условията да задържи имота, както и когато по делото
не участва наследник със запазена част или когато предмет на завета или
дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се извършва чрез
отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на
запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването.“
Въз основа на гореизложеното, ако се установи, че не е накърнена запазената
част на ищците се прави искане за отхвърляне на иска. В случай, че се установи,
че е налице накърняване на запазената част на ищците, се прави искане
ответницата да задържи имота на оснавание чл.36, ал.2 от ЗН. Ако са налице
условията на чл.36, ал.2 от ЗН, то възстановяването следва да се извърши чрез
отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението на
запазената част на ищците.
Претендират се и сторените
по делото разноски.
Добричкият районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.30, ал. 1 от ЗН.
За уважаване
на иска за възстановяване на запазена част от наследството е необходимо ищците да
докажат следните предпоставки: наследодателят
да е оставил наследници със запазена част към момента на откриване на
наследството и право на запазена част от наследството,
независимо от нейния размер.
От
представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че А.А.Д.е
починала на 17.09.2019 г. и е оставила за наследници: С.М.М. – дъщеря; А.М.Х. –
дъщеря, В.М.Х. – син; М.К.И. – внук и З.К.И. - внук (последните двама – по
право на заместване от починалата на 09.09.2010 г. тяхна майка и дъщеря на наследодателя
– Г.М.Х.). Така ищците се легитимират като лица по чл. 29 от
Закона за наследството, които имат право на запазена част от наследството на
своята майка/баба.
Според
чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството
наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на
тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера,
необходим за допълване на неговата запазена част; съгласно ал. 2 на същия член
когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право
спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел
наследството по опис. В настоящия случай правото се упражнява спрямо лице,
което е наследник по закон на починалия и затова не е необходимо ищците да
доказват приемането на наследството по опис.
С
договор за дарение на недвижим имот, извършен с нотариален акт №20, том II, в.рег.№4542, дело №213/2019г. на нотариус с
рег.№535 на НК, вписан в СВп гр.Добрич с вх.рег.№3833/13.05.2019г., акт №23,
том Х, дело №1535, А.А.Д.е дарила на дъщеря си С.М.М. недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72624.618.267.1.25, разположена в поземлен имот с идентификатор 72624.618.267,
представляваща жилище – апартамент №2 на първи етаж във вх.Б на жилищен блок 28
в ж.к.»Б.» гр.Добрич, със засроена площ от 86,51 кв.м., състоящ се от три стаи,
кухня, коридор и сервизни помещения, с прилежащо избено помещение №2 с площ от
3,73 кв.м., ведно с припадащите се 2,570% ид.части от общите части на сградата
и 2,570% ид.части от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.
Ответницата е
представила по делото нотариален акт за
покупко-продажба №60, том IV, дело №1462/1978г. на
ТРС, с който М.А.Д.придобива следния недвижим имот: дворно място от 1300 кв.м.,
находящо се в с.Дянково, община Добричка, включено в урегулиран парцел V, кв.16 по РП на селото, заедно с построената в същото дворно място жилищна
сграда. Страните не спорят и от представените доказателства се установява, че М.А.Д./М.
А.Д., починал на 13.09.1994г. е съпруг на наследодателката А.А.Д.. Гореописаният недвижим имот е
придобит по време на брака им, сключен на 11.03.1969г.
С определение от 14.07.2020г. съдът е формирал наследствената маса по чл. 31 от ЗН, останала от А.А.Д., както следва: жилище – апартамент в гр.Добрич, ж.к.”Б.”
бл.28, вх.Б, ет.1, ап. 2 със застроена площ от 86,51 кв.м, състоящ се от три
стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, с прилежащо избено помещение № 2 с
площ от 3,73 кв.м, ведно с припадащите се 2,570% ид.части от общите части на
сградата и 2,570% ид.части от отстъпеното право на строеж върху поземления
имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 72624.618.267.1.25, разположена в поземлен имот с
идентификатор 72624.618.267 по КК на гр.Добрич и дворно място, находящ
се в с.Полк. Денково, ул.“Пета“ № 16, представляващ дворно място с площ
1300 кв.м., включено в урегулиран парцел V, кв.16 по регулационния план на
селото, заедно с построената в него жилищна сграда.
По делото е
изготвена и приета, неоспорена от страните съдебно – оценъчна експертиза за оценка на имотите, включени в наследствената маса към момента на смъртта
на наследодателя А.А.Д.– 17.09.2019г. Вещото лице
посочва като пазарна цена за имотите към момента на откриване на наследството
на А.Д., както следва: апартамент в гр.Добрич - с пазарна стойност 38200 лв., 6/10 ид.части от дворното място с къща
в с.Ф.Дянково - с пазарна стойност 4320 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал. 1 ЗН наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за
допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения, с изключение на обичайните дарове. Постановяването на
намалението се извършва както следва: при завет или дарение – като цифрова
величина, а при универсално завещание – като дробна част, без да се образува
наследствена маса. В случаите на завет (частно завещателно разпореждане) или
дарение изчисляване на размера на запазената и разполагаемата част се извършва
чрез регламентираните в чл. 31 от ЗН действия за определяне размера на наследствената маса. В тези случаи
самата запазена, респективно разполагаема част не съставляват дял в натура от
наследството и начина на определяне на размера на запазената част съгласно чл. 31 от ЗН сочи, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност,
която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.
Безспорно установено е, че
страните са наследници на А.А.Д.,
както и че наследодателят е
притежавал в собственост недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.618.267.1.25, разположена в
поземлен имот с идентификатор 72624.618.267, представляваща жилище – апартамент
№2 на първи етаж във вх.Б на жилищен блок 28 в ж.к.»Б.» гр.Добрич, със засроена
площ от 86,51 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни
помещения, с прилежащо избено помещение №2 с площ от 3,73 кв.м., ведно с
припадащите се 2,570% ид.части от общите части на сградата и 2,570% ид.части от
отстъпеното право на строеж върху поземления имот
Ответницата С.М.М. не твърди и не представя
доказателства, че претендиращите възстановяване на запазена част са възмездени
от майка си, респективно баба си
по друг начин- в пари или имот.
При това положение, за да определи
размерите на разполагаемата част и на запазените части от наследството на
наследодателя, съдът образува една маса от всички имущества, които са
принадлежали на последния към момента на смъртта му (чл. 31 ЗН).
Тежестта да докаже последните, лежи по делото върху ответника (чл.
154, ал. 1 ГПК, Р 1180-2000-II г.о. ВКС).
От представените доказателства, се установи, към момента на
смъртта си, наследодателят А.А.Д.е притежавала жилище
– апартамент в град Добрич и 6/10 ид.ч. от дворно място с къща в с.Ф.Денково, община Добричка. Следва да се уточни, че общият
наследодател на страните А.А.Д.е
притежавала къщата с двора в режим на СИО със
съпругата си. След смъртта на последния бездяловата собственост се трансформира в дялова такава при равни квоти
– от по 1/2 ид.
При съобразяване неоспореното
заключение по допуснатата съдебно- оценъчна експертиза, следва да се приеме, че
чистия актив на наследството на А.А.Д.към
момента на нейната смърт възлиза на 42 520 лева /38200 лв. – апартамент в гр.Добрич и 4320 лв. - 6/10 ид.части от дворното място с къща
в с.Ф.Дянково/.
По делото липсват доказателства да
са били налице задължения на наследодателя, които да обременяват наследството му, нито пък
увеличение на същото по чл.
12, ал. 2 ЗН. Поради това такива не следва да се изваждат от стойността на
оставения в наследство от същия горепосочен имот в с.Ф.Денково (чл. 31 ЗН).
По делото не е установено да е налице и имущество по чл.
12, ал. 1 ЗН, нито вземания на наследодателя, които да следва да се
прибавят към стойността на този
имот. Поради това към стойността му от 4320 лева
следва да се прибави само стойността на дарения на ответницата С.М. с нотариален акт с №20, том II, вх.рег.№4542,
дело №213/2019г. на нотариус с рег.№535 на НК, вписан в СВп гр.Добрич с
вх.№3833/13.05.2019г., акт №23, том Х, дело №1535/2019г. недвижим имот в град Добрич, по стойността му по време на откриване на наследството- 38200 лв. При това положение, към момента на откриване
наследството на А.А.Д., пазарната оценка
на посочената маса по чл. 31 ЗН
е общо 42 520
лева.
Съгласно чл.
29, ал.1 от Закона за наследството, запазената част на
низходящи, когато наследодателят не е оставил съпруг, е при две и повече деца или низходящи от тях -
2/3 от имуществото на наследодателя, тъй като при смъртта си А.Д. оставя
четири деца. Така разполагаемата част на наследодателя възлиза
на 14173,33 лв., а запазената част възлиза на остатъка от 28346,67 лв., като тя е сбор от запазените части на всички наследници.
При определена наследствена маса на обща стойност 42520 лв., запазената част на ищците е на стойност 21260 лева. Запазената част на
ответника е 7086,67
лв.
Ето защо съдът приема, че с
извършеното дарение в полза на ответника е накърнена запазената част на ищците от
наследството. Искът за намаляване на дарението е основателен и ще се уважи,
като дарението се намали с 21260/38200 ид.части, които са необходими за допълване
на запазената част на ищците /сумата
21260 лева, необходима за попълване на запазената
част, съотнесена към стойността на извършеното в полза на ответника дарение – 38200 лева дава идеалната част, с която това
дарение следва да се намали/.
Тъй като надареният е наследник
със запазена част, на основание чл.
36, ал.2 от ЗН следва да се прецени дали той може да задържи целия имот /каквото искане е
заявено/ и да възмезди
наследниците
с накърнена запазена част с
пари или имотът следва да се върне в наследството, а надареният да получи
стойността на разполагаемата част. Съгласно посочения текст на ЗН когато
заветникът или надареният е наследник със запазена част, той може да задържи
целия имот само ако стойността му не надвишава разполагаемата част и неговата
запазена част, взети заедно. В случая сбора на разполагаемата част от
наследството и запазената част на ответника е 21260 лева /14173,33 лв. + 7086,67
лв./. Стойността на подарения
имот в размер на 38200 лева надвишава този
сбор, поради което ответникът не може да задържи имота, а същият следва да се
върне изцяло в наследството. На основание чл.
36, ал.1 от ГПК ищците ще възмездят ответника, като бъдат осъдени да му
заплатят стойността на разполагаемата част от
наследството в размер на 14173,33 лева.
При този изход
на спора и на основание чл.
78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените по делото разноски, както следва: 276,28
лв. – заплатена държавна такса; 100 лв. – възнаграждение по СТЕ; 20 лв. –
разноски за вписване на исковата молба. Ищците претендират и сторените разноски
за адвокатско възнаграждение, както следва: 400 лв. за А.М.Х. и по 600 лв. за
ищците В.М., Х.М.К.И. и З.К.И.. Наведеното от ответника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се явява частично основателно. Разпоредбата на чл.78, ал.5
от ГПК предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния
такъв, в случай когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В настоящия случай съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че
минималният размер за адвокатско възнаграждение е 471,74 лв., респ. 350,87 лв. изчислено
спрямо материалния интерес за всеки от ищците. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на по
600 лв. за ищците В.М., Х.М.К.И. и З.К.И. надвишава минималното такова. Делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което наведеното своевременно от ответника възражение за прекомерност следва да бъде
уважено, като платеното от ищците В.М., Х.М.К.И. и З.К.И. възнаграждение
от по 600 лв. следва
да се намали на 500 лв. за В.М. и на 360
лв. за ищците Х.И. и З.И..
Водим от горното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част от 21260/38200
ид.части на ищците В.М.Х., ЕГН **********, А.М.Х., ЕГН **********, М.К.И., ЕГН **********
и З.К.И., ЕГН ********** от наследството
на А.А.Д.,
ЕГН **********, починала на 17.09.2019г., като НАМАЛЯВА дарението на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.618.267.1.25, разположена в
поземлен имот с идентификатор 72624.618.267, представляваща жилище – апартамент
№2 на първи етаж във вх.Б на жилищен блок 28 в ж.к.»Б.» гр.Добрич, със засроена
площ от 86,51 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, коридор и сервизни
помещения, с прилежащо избено помещение №2 с площ от 3,73 кв.м., ведно с
припадащите се 2,570% ид.части от общите части на сградата и 2,570% ид.части от
отстъпеното право на строеж върху поземления имот, извършено с нотариален акт с
№20, том II, вх.рег.№4542, дело №213/2019г. на нотариус с
рег.№535 на НК, вписан в СВп гр.Добрич с вх.№3833/13.05.2019г., акт №23, том Х,
дело №1535/2019г. с 21260/38200 ид.части.
ВРЪЩА в наследството на А.А.Д.,
ЕГН **********, починала 17.09.2019г. имотът, предмет на дарението, извършено с нотариален акт с №20, том II, вх.рег.№4542, дело
№213/2019г. на нотариус с рег.№535 на НК, вписан в СВп гр.Добрич с
вх.№3833/13.05.2019г., акт №23, том Х, дело №1535/2019г., а именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 72624.618.267.1.25, разположена в поземлен имот с идентификатор
72624.618.267, представляваща жилище – апартамент №2 на първи етаж във вх.Б на
жилищен блок 28 в ж.к.»Б.» гр.Добрич, със засроена площ от 86,51 кв.м., състоящ
се от три стаи, кухня, коридор и сервизни помещения, с прилежащо избено
помещение №2 с площ от 3,73 кв.м., ведно с припадащите се 2,570% ид.части от
общите части на сградата и 2,570% ид.части от отстъпеното право на строеж върху
поземления имот.
ОСЪЖДА В.М.Х., ЕГН **********, А.М.Х.,
ЕГН **********, М.К.И., ЕГН ********** и З.К.И., ЕГН ********** да заплатят на С.М.М., ЕГН **********, на основание чл. 36, ал.1 от ЗН сумата от 14173,33 лева /четиринадесет хиляди сто седемдесет и
три лева и тридесет и три ст./,
представляваща стойността на разполагаемата част от наследството на А.А.Д.,
починала на 17.09.2019г.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** да заплати на В.М.Х., ЕГН **********, А.М.Х., ЕГН **********,
М.К.И., ЕГН ********** и З.К.И., ЕГН **********
сторените
по делото разноски в размер на 396,28 лв.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** да заплати на В.М.Х.,
ЕГН ********** сторени по делото разноски в размер на 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** да заплати на А.М.Х.,
ЕГН ********** сторени
по делото разноски в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** да заплати на М.К.И., ЕГН ********** сторени по делото
разноски в размер на 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.М.М., ЕГН ********** да заплати на З.К.И.,
ЕГН ********** сторени
по делото разноски в размер на 360 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ДОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: