Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.02.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ЕЛИ ГИГОВА и като разгледа докладваното от съдията т.
д. № 1716 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищецът
М.НА Е.твърди, че с ответника „С.П.“ ЕАД въз основа на описаното решение на МС e сключен на 16.08.2007г. договор за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства – варовици от находище Галата,
разположено в землището на общ. Тетевен, обл. Ловеч. Твърди, че концесионният
договор е влязъл в сила на 23.04.1999г., като е за срок от 25 години и съгласно
чл. 6, т.1 от същия се регламентира задължение за заплащане на концесионно
възнаграждение, определяемо по реда на чл. 24 от договора. Твърди, че от 2010г.
ответникът не е заплащал възнаграждението, като са дължими конкретните описани
суми за периода с начална дата -01.07.2010г. до 31.12.2016г. в общ размер на
30 875,66 лв. Сочи, че за вземането му е издадена заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК от СРС по ч.гр.д. №28408/2017г., като на 27.07.2018г. му било
връчено съобщение с указанията за предявяване на иска. В допълнителната искова
молба от 10.10.2018г. уточнява датата на сключване на процесния договор и
предмета му, като оспорва възражението за родова неподсъдност на спора, както и
възражението за изтекла погасителна давност. Твърди, че с описаните писма от
10.06.2013г. и 16.10.2014г. ответникът концесионер е признавал задълженията си
за концесионни вноски и е налице прекъсване на давността, поради което до
датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, която е 04.05.2017г. не е изтекла
давността за процесните вземания. Оспорва и твърденията, че процесния
концесионен договор е развален и счита, че се дължи възнаграждение и за периода
след 2014-2015г. Предвид горното претендира за признаване за установено
съществуването на вземането му в размер общо на сумата от 30 875,66 лв. по
издадената заповед.
Ответникът
„С.П.“ ЕАД е подал писмен отговор от 03.09.2018г., с който оспорва иска. Заявил
е, че сумите, търсени като възнаграждение за периода 2010г.-2014г. са погасени
по давност, като счита, че е приложима кратката тригодишна такава. Твърди, че с
писмо от 16.09.2014г. Министъра на икономиката е спрял действието на договора,
поради което същият следва да се счита прекратен и последствие развален, поради
което за периода след 16.10.2014г. не се дължи възнаграждение. Допълнителен
писмен отговор не е подал. В хода на съдебното производство поддържа
оспорването на иска чрез процесуалния си представител – адв.П.като претендира
отхвърлянето му. Счита, че договорът за концесия е прекратен, считано от
16.10.2014г. и не се дължи възнаграждение по прекратения договор. Претендира и
разноски по списък.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от доказателствата
по делото, включително изисканото и приложено заповедно производство, че по
заявление на ищеца, подадено на 04.05.2017г. със заповед по чл. 417 от ГПК от
11.05.2017г., издадена от СРС, 150 състав по ч.гр.д.№28408/2017г. е разпоредено
ответното дружество да заплати на М.НА Е.сумата от общо 30 875,66 лв.,
представляваща описаните главници за концесионно възнаграждение за посочените
периоди, ведно със законната лихва от 04.05.2017г. до окончателното изплащане и
направените разноски. Издаден е изпълнителен лист, а съгласно разпореждане на
заповедния съд от 17.07.2018г., което е връчено на ищеца с представеното
съобщение на 27.07.2018г., на заявителя са дадени указания с оглед постъпилото
възражение, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Към
документите е представено извлечение от счетоводни книги към 31.03.2017г., в
което са описани задълженията по договора от 16 август 2007г.
На стр. 27-39 от делото са
представени описаните фактури, които са издадени от МИЕТ на ответното дружество
за дължими концесионни вноски, всяка с описан падеж и размер.
Представено е решение №
499/23.07.2007г. на Министерски съвет за предоставяне на концесията, определяне
на концесионната площ и за определяне като концесионер без търг или конкурс на
„С.П.“ АД, както и за определяне на задълженията. По т.9 от същото е посочено,
че концесионерът заплаща възнаграждение при условията и ред, определени в концесионния
договор, като е посочено еднократно възнаграждение при подписване на договора и
по т.9.2 – периодични парични възнаграждения за срока на концесията, дължими на
6-месечни вноски, като срокът за плащане е 30-то число на месеца, следващ
отчетния период.
На стр.47-76 от делото е
представен сключения концесионен договор, като в раздел ІХ е уговорен начина на
определяне и заплащане на концесионното възнаграждение, а именно съгласно чл.
23 по Методика за определяне на размера му – приложение №4 към чл.11 на
Наредбата за принципите и методиката за определяне на концесионно
възнаграждение за добив на подземни богатства по реда на Закона за подземните
богатства, като в чл. 24, ал.1 е посочено, че концесионното възнаграждение се
дължи на периодични парични възнаграждения, дължими на шестмесечни вноски, като
срокът на плащане е 30-то число на месеца, следващ отчетния период, а отчетните
периоди са от 01 януари до 30 юни и от 01 юли до 31 декември. В чл. 16 са
регламентирани гаранциите, които следва да представи концесионера. В чл. 39 е
уговорено, че при системно неизпълнение на концесионния договор и след като неизправната страна е била
поканена за доброволно изпълнение, изправната има право да го прекрати с
едностранно писмено предизвестие. В чл.44 също са уговорени хипотези на
прекратяване на договора с тримесечно предизвестие, а в чл.45, че страните
могат да спрат действието на договора или да договорят намаляване на
концесионното възнаграждение. В чл.50 е уговорено, че при прекратяване на
договора, концесионерът предава държането на находището, което се установява с
двустранен констативен протокол.
На стр. 90-137 от делото са
представени с писма от ответника до МИЕТ на основание чл. 24, ал.3 от договорите отчети
за концесиите на описаните находища, включително и „Галата“ и справки за
дължимото концесионно възнаграждение, като представените по делото са с начален
период от 01.07.2010г. до 31.12.2016г., като по последния отчет е посочено
обемно тегло на добитото подземно богатство и изчислено концесионно възнаграждение
в размер на 2079,59 лв. С допълнителната искова молба са представени изходящи
от ответника отчети за посочените находища, включително и „Галата“ за периода
от 01.01.2017г. до 30.06.2018г. със съответните справки за концесионни
възнаграждения.
По делото е представена разменена
между страните кореспонденция във връзка със задълженията по договорите за
концесия, като с писмо изх.№Е-91-00-154/16.09.2014г. на министъра на
икономиката подробно по находища са описани неплатените задължения на
ответника, като за находище „Галата“ са описани тези да периодите от второ
шестмесечие на 2010г. до първо шестмесечие на 2014г. и се определя едномесечен
срок за изпълнение на задълженията, като е постановено на основание чл. 68,
ал.1 от ЗПБ спиране на действието на концесията. В писмото е посочено, че ако
след изтичане на едномесечния срок не са изпълнени задълженията, концесионните
договори ще бъдат прекратени. Няма доказателства за връчване на това писмо на
ответника, но той не оспорва получаването му, тъй като с писмо
изх.№73/16.10.2014г. изпълнителният директор на ответното дружество е заявил
във връзка с получено писмо, че поради тежката икономическа обстановка иска
разсрочване на задълженията на дружеството за 12 месеца. Налице са и предходни
данни за предложено погасяване на задължения на вноски, а именно с писмо
изх.№65/24.09.2013г., представено на стр.78 от делото ответникът е посочил, че
общото задължение в размер на 20 306,46 лв. ще погаси на описаните шест
вноски с падеж от 15.10.2013г. до 15.03.2014г. Писма във връзка със забавата на
изплащането на концесионните възнаграждения и покани за плащане са изпращани до
ответника пред 2012г. и 2013г.
По делото е изслушано заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Л.Т., което се
кредитира от съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно. Експертът
сочи, че освен с документите по делото, се е запознал и със следните документи
и справки от счетоводните регистри на "С.п." ЕАД: вносна бележка от
26.01.2015г. за частично плащане на концесионно възнаграждение за находище
Галата; справка с натрупване за Доставчик М.НА Е.за периода м.01-м.12.2015г.; справка
по партидата на доставчик М.НА Е.за периода м.01-м.12.2016г.; справка за
отписаните задължения към доставчик М.НА Е.за периода м.01-м.12.2016г.; справка
за крайните салда по фактури за партидата на доставчик М.НА Е.към 01.08.2018
г.; дневници за покупки и Декларация по ЗДДС за периодите м.03.2015г.,
м.07.2015г., м.01.2016г., м.07.2016г. и м.01.2017г., а при ответника с банково
бордеро от 26.01.2015г. за частично плащане на концесионно възнаграждение за
находище Галата; справка за задълженията на С.п. ЕАД находище Галата към
31.12.2016; справка за задълженията на С.п. ЕАД, находище Галата към
09.08.2018; дневници за продажби и справки-декларации по ЗДДС за периодите
м.02.2015г., м.07.2015г., м.01.2016г., м.07.2016г. и м.01.2017г. Вещото лице
сочи, че за периода от м.01.2011г. до м.12.2014г. фактурите за концесионни
възнаграждения са издавани от Министерство на икономиката, енергетиката и
туризма и съответно задължението за подаване на Дневници и декларация по ЗДДС е
било на това ведомство. Експертът сочи, че В счетоводството на ответника „С.п.“
ЕАД са осчетоводени процесните фактури, както са описани в таблица 1 от
заключението и са на обща стойност 32
375,66 лв., като в счетоводството на ищеца М.НА Е.по партидата на
С.п. ЕАД са осчетоводени следните фактури и неразплатени задължения, описани в
таблица 2 от експертизата и на същата стойност. Вещото лице сочи, че сумата на прехвърлените от Министерство на
Икономиката неразплатени задължения в размер на 19 861,02 лв. (7 688,02+12
173,00) е равна на сумата от стойностите на фактури №№ **********/31.01.2011г.,**********/29.07.2011г.,**********/31.01.2012г.,**********/06.08.2012г.,
**********/31.01.2013г., *********/31.07.2013г., **********/31.01.2014г. и
**********/31.07.2014г. Експертът сочи, че в счетоводството на М.НА Е.частично
е погасена ф.№ **********/31.01.2011г., а в счетоводството на С.п. ЕАД частично
е погасена фактура №
**********/16.02.2015г. На 31.12.2016 г. в счетоводството на „С.п.“ ЕАД са
отписани изцяло задълженията по фактури
с номера №**********/31.01.2011г., **********/29.07.2011г.,**********/31.01.2012г.,**********/06.08.2012г.,**********/31.01.2013г.,
*********/31.07.2013г., **********/31.01.2014г., **********/31.07.2014г. и
остатъкът по ф.№ **********/16.02.2015г. Експертът е установил, че на
26.01.2015г. ответникът е платил 1500,00лв. с вносна бележка по сметката на М.НА
Е.с основание "частично плащане на концесионно възнаграждение за кариера
Галата", като на същата дата е заверена сметката на ищеца. Размерът на остатъка по всяко едно от вземанията
към датата на завеждане на исковата молба - 09.08.2018 г., както и дължимите
суми по всяко от вземанията във различните варианти на периоди са посочени в
таблица 3, колони 6,7,8 и 9 на експертизата, като към 09.08.2018г. общият
размер на главницата по процесните фактури е 30 875,66 лв. Във вариант I
само за период от 09.08.2013 г. до периода за който се претендира дължимата
главница е 17 552,34 лв. Във вариант II само за период от 09.08.2015 г.
до периода за който се претендира дължимата главница е 7 489,26 лв. Във
вариант III само за период от 09.08.2013 г. до прекратяване на договора – до
16.10.2014 г. дължимата главница е 5 037,70 лв. Вещото лице е установило, че в
Министерство на икономиката са отразени счетоводно фактурите по следния начин: В
дневника за продажби за м.03.2015 г. е включена фактура №
**********/16.02.2015г. и съответно е отразена в справката декларация по ЗДДС
за периода. В дневника за продажби за м.07.2015 г. е включена фактура №
**********/31.07.2015г. и съответно е отразена в справката декларация по ЗДДС
за периода. В дневника за продажби за м.01.2016 г. е включена фактура с №
**********/29.01.2016г. и съответно е отразена в справката декларация по ЗДДС
за периода. В дневника за продажби за м.07.2016 г. е включена фактура с №
**********/29.07.2016г. и съответно е отразена в справката декларация по ЗДДС
за периода. В дневника за продажби за м.01.2017 г. е включена фактура с №
**********/31.01.2017г. и съответно е отразена в справката декларация по ЗДДС
за периода. При ответника също са осчетоводени в дневника за покупки за
м.03.2015 г. фактура № **********/16.02.2015г. и съответно е отразена в
справката декларация по ЗДДС за периода. В дневника за покупки за м.07.2015 г.
е включена фактура № **********/31.07.2015г. и съответно е отразена в справката
декларация по ЗДДС за периода. В дневника за покупки за м.01.2016 г. е включена
фактура с № **********/29.01.2016г. и съответно е отразена в справката
декларация по ЗДДС за периода. В дневника за покупки за м.07.2016 г. е включена
фактура с № **********/29.07.2016г. и съответно е отразена в справката
декларация по ЗДДС за периода. В дневника за покупки за м.01.2017 г. е включена
фактура с № **********/31.01.2017г. и съответно е отразена в справката
декларация по ЗДДС за периода.За фактури №№ **********/31.01.2011г.,
**********/29.07.2011г.,
**********/31.01.2012г.,**********/06.08.2012г.,**********/31.01.2013г.,*********/31.07.2013г.,
**********/31.01.2014г., **********/31.07.2014г. на вещото лице от страните по
делото не е предоставена информация от
дневниците и справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
По
делото е безспорно, че ответникът е определен за концесионер по решение на МС и
съгласно сключения на 16.08.2007г. договор за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства – варовици от находище Галата,
разположено в землището на общ. Тетевен, обл. Ловеч, се е задължил да
заплаща на всяко шестмесечие концесионно възнаграждение в размер, определен по
Методиката. По размера на определеното възнаграждение няма спор, като за целия
процесен период съгласно представените фактури, справки и заключение на вещото
лице същото възлиза на сумата от 30
875,66 лв., след приспадане на извършеното частично плащане от ответника на 26.01.2015г.
с вносна бележка по сметката на М.НА Е.с основание "частично плащане на
концесионно възнаграждение за кариера Галата". Ответникът оспорва, че не
дължи възнаграждение поради изтекла погасителна давност, а за периода от 16.10.2014г.
поради това, че договорът за концесия е прекратен.
Съдът намира, че по делото не
се установи да е прекратен сключения договор за концесия. В писмото от
16.09.2014г., с което се претендират сумите от ответника действително е
посочено, че същото съставлява покана и че ако не се изпълнят задълженията в
едномесечен срок, концесионните договори ще бъдат прекратени на основание чл.
69 от Закона за подземните богатства, но в отговор на това писмо ответникът е
поискал разсрочване на задълженията и не се установи да е налице последващо
изявление на концедента, с което да се упражнява правото на прекратяване на
договора. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл.69, ал.1 от ЗПБ,
съгласно която разрешението или концесията
могат да бъдат прекратени само с решение на органа, който ги е предоставил, в описаните хипотези. Такъв акт не е представен по делото и не се
установява да е взето такова решение. Изявленията на ищеца в писмата от 2014г. съдържат предупреждение до концесионера, че ще бъде предприета процедура
по прекратяване на договора в случай на неизпълнение на паричните задължения на
ответника, но няма данни конкретни и
реални действия по прекратяване на договора да са предприемани. В самото писмо не се сочи
същото да е едностранно предизвестие за прекратяване, напротив, то се позовава
на чл. 69 от ЗПБ, който изисква решението за прекратяване на концесията да бъде
взето от предоставилия я е орган. И в разпоредбата на чл. 46 от самия договор е
предвидено, че може същият да бъде прекратен с решение на концедента, но това
се визира като самостоятелен акт след спирането и даването на срок, поради
което не може да се приеме, че писмото от 16.09.2014г. съдържа решение за
прекратяване на концесионния договор и е породило именно това действие. Нещо
повече, твърдението на ответника, че счита, че концесионният договор е
прекратен от дата 16.10.2014г. се опровергава от изходящите от същия документи,
а именно писма, с които е представял отчети и справки за размера на
концесионното възнаграждение за процесното находище и то за период включително
и до средата на 2018г. Ответникът системно и редовно е осчетоводявал
задълженията по процесния договор, както се установи от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза и след октомври 2014г., което е още един
аргумент, че не е счел същия за прекратен. Предвид горното съдът намира, че
доводът на ответника, че въпросният концесионен договор е прекратен на
16.10.2014г. и след тази дата са недължими концесионни възнаграждения, е неоснователен
и в противоречие с доказателствата по делото.
По отношение на постановеното с
писмото от 16.09.2014г. спиране на концесията по чл. 68 от ЗПБ. В закона са
посочени предпоставките и действието на спирането по този ред и съгласно ал.3 концесионер, чиито дейности са спрени по ал. 1, няма право да упражнява
правата си по съответния договор, както и да търси обезщетения за пропуснати
ползи за съответния период на спиране, а по силата на
ал. 5, спирането по ал. 1 не удължава срока на съответния
договор и този на разрешението или на концесията. Горното,
обаче не води до отпадане на задължението за заплащане на концесионно
възнаграждение, тъй като както се посочва изрично в чл. 61, ал. 5 от ЗПБ, концесионното плащане се дължи независимо от
крайния финансов резултат от дейността на концесионера. Именно поради това в
самия договор е предвиден минимален размер на концесионното възнаграждение,
който се дължи независимо от добитите количества материали. В закона чл. 61, ал.6 от ЗПБ и в самия договор е уговорена възможност
страните да договорят намаляване на концесионното възнаграждение при спиране на
договора до възстановяването на фактическата обстановка /чл.45,т.2 от
договора/, но няма данни това да е направено, а по аргумент на противното и с
оглед разпоредбата на чл.61, ал.5 от ЗПБ, че концесионно възнаграждение се
дължи независимо от финансовия резултат, а именно осъществяван ли е реален
добив от конкретното находище и в какъв размер, съдът намира, че се дължи
концесионно възнаграждение и за периода след септември 2014г. Предвид горното
съдът намира, че доколкото не се установи твърдението на ответника, че
действието на концесионния договор е прекратено и с оглед на това, че
възнаграждение се дължи, независимо от реалния добив и конкретните финансови
резултати, ответникът дължи заплащане на концесионно възнаграждение.
Във връзка с направеното
възражение за изтекла погасителна давност, съдът намира следното:
Според
задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР № 3/18.05.2013 г. по т.д. №
3/2011 г. на ОСГТК ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. Предвид горното съдът намира,
че концесионното възнаграждение безспорно се явява периодично плащане
по смисъла на чл. 111 б.
"в" от ЗЗД и следователно претенцията за присъждането му се погасява
с кратката тригодишна давност. В случая, предвид факта, че искът е по чл. 422 от ГПК следва да се
съобрази разпоредбата на чл. 422, ал.1 от ГПК, съгласно която искът за съществуване
на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението, който
момент се установява от представената заповед по чл. 417 от ГПК и това е датата
04.05.2017г. При поставяне на задачите на съдебно-счетоводната експертиза не е
съобразена тази дата, а датата на исковата молба по чл. 422 от ГПК – 09.08.2018г.,
поради което дадените варианти не могат да бъдат кредитирани. Съгласно кратката
тригодишна давност биха били погасени всички вземания на ищеца по договора,
чиято изискуемост е настъпила до 04.05.2014г., т.е. претенциите за концесионни
възнаграждения за периода до 31.12.2013г., тъй като концесионното
възнаграждение за първото полугодие на 2014г. е с падеж 30.07.2014г., т.е. общо
за сумата от 15 833,88 лв. С писмо с изх.№65/24.09.2013г., обаче,
ответникът е признал наличие на задължение към този момент в общ размер на
20 306,46 лв., което както е посочил е концесионно задължение по процесния
договор и е посочил погасителен план за заплащането му. Съдът споделя доводите
на ищеца, че горното писмо представлява признаване на задължението от ответника
и съгласно чл. 116, ал.1 б.“а“ от ЗЗД прекъсва давността. Съгласно трайно установената съдебна практика, по правната си същност
признаване на вземането от длъжника е едностранното му волеизявление, с което
той пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Признаването на
вземането по чл. 116, б. „а“ от ЗЗД трябва да е направено в рамките на
давностния срок и да се отнася до съществуването на самото задължение. Съгласно практиката на съдилищата, обективирана в решение № 100/11 г. на ВКС, ІІ т.о., признание с последиците на чл. 116,
б."а" ЗЗД не съставляват частичните плащания на дълга спрямо
непогасената му част, нито тези относно признание за възникване на задължението
или за произхода му. Ето защо извършеното частично плащане на
26.01.2015г. не съставлява признание на вземането, което да обуслови прекъсване
на давността. Съдът не споделя доводите на ищеца, че писмото на ответника с
изх.№73/16.10.2014г. съставлява изрично признание на вземането и прекъсва
давността. От изявлението в същото може да се направи извод, че се иска
разсрочване на задълженията, но няма изрично нито уточнение по размер, период
или основание – конкретен договор на дължимо концесионно възнаграждение, поради
което същото не съставлява признание на вземането по смисъла на горепосочената
разпоредба. Признание на вземането е налице от ответника само в писмото от
24.09.2013г., с което се признава изрично по размер и основание задължението за
периода до издаване на същото, т.е. за концесионно възнаграждение за период до
първото полугодие на 2013г., последното с падеж 30.07.2013г. Следователно
признание имаме за вноските за концесионно възнаграждение за периода от второто
полугодие на 2010г. / с падеж 30.01.2011г., която е в размер на 1116 лв., до
вноската, дължима за първо полугодие на 2013г. с падеж 30.07.2013г., за които
давността до изявлението не е изтекла и от признанието тече нова тригодишна
давност. До момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, който е
04.05.2017г., обаче от признанието с писмото от 24.09.2013г. е започнала да
тече нова тригодишна давност, като тя е изтекла на 24.09.2016г. Следователно,
независимо от признанието на вземането по писмото от 24.09.2013г. за признатите
вземания е изтекла и новата тригодишна давност след направеното признание, тъй
като спорът се счита висящ от 04.05.2017г. За вноската за концесионно
възнаграждение за втората половина на 2013г. с падеж 30.01.2014г., за която
няма установено признание на вземането от ответника, давността също е изтекла
към процесния период. Следователно съдът намира, че с кратката тригодишна
давност са погасени всички вземания на ищеца по договора, чиято изискуемост е
настъпила до 04.05.2014г., т.е. претенциите за концесионни възнаграждения за периода
от 01.07.2010г. до 31.12.2013г., последното с настъпил падеж на 30.01.2014г.,
чийто общ размер възлиза на сумата от 15 833,88 лв. За тези суми съдът
намира, че претенцията следва да бъде отхвърлена като погасена по давност.
Сумата за концесионно възнаграждение за първото полугодие на 2014г., което е с
падеж 30.07.2014г., не е с изтекла кратка тригодишна погасителна давност към
момента на подаване на заявлението – 04.05.2017г., както и всички последващи.
Предвид горното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен като
основателен и доказан за сумата от 15 041,78 лв., представляваща
задължения за концесионно възнаграждение за периода от първото полугодие на
2014г. до 31.12.2016г. и отхвърлен като погасен по давност за разликата до пълния
предявен размер от общо 30 875,66 лв.
С оглед изхода на спора и разноски
се следват на страните спрямо уважения и отхвърления размер на претенциите. От
ищеца са направени разноски за заплатена държавна такса по делото в размер на
617,51 лв., както и сумата от 450 лв. – депозит за вещо лице. За настоящото
производство разноските възлизат общо на 1067,51 лв. Освен това разноски са
направени и в заповедното производство, като същите са 617,51 лв. – държавна
такса. Съобразно изхода на спора, а именно частичното уважаване на исковите
претенции се следват разноски в размер на 520,94 лв. / 48,8%/. Съобразно ТР
съдът следва да се произнесе и по разноските за заповедното производство, които
също следва да бъдат редуцирани съобразно изхода на спора и вместо посочените в
заповедта в размер на 617,51 лв., разноските се следват в размер на 301,34 лв. От
ответника е представен списък за направени разноски, в който е посочен
адвокатски хонорар в размер на сумата от 3000 лв. На стр.146 от делото с
отговора на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие №
644025, в който е отразено като договорено и платено адвокатско възнаграждение
в горепосочения размер, срещу който не е заявено възражение. Предвид горното
съдът намира, че сторените от ответника разноски възлизат на 3000 лв. и
съобразно изхода на спора му се следват такива в размер на 1536 лв. /51,2%/. Не е
заявено искане за насрещна компенсация /прихващане/, поради което разноски
следва да бъдат присъдени поотделно на всяка от страните.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 422 от ГПК,
предявен от М.НА Е., ЕИК********, със съдебен адрес ***, срещу „С.П.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, че „С.п.“ ЕАД дължи на ищеца сумата от 15 041,78 лв. / петнадесет хиляди
четиридесет и един лев и седемдесет и осем стотинки/, представляваща задължение
за концесионно възнаграждение за периода от първото полугодие на 2014г. до
31.12.2016г. по сключен на 16.08.2007г. договор за предоставяне на
концесия за добив на подземни богатства – варовици от находище Галата,
разположено в землището на общ. Тетевен, обл. Ловеч, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на заявлението по чл. 417 от ГПК –
04.05.2017г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
11.05.2017г. по ч.гр.д.№28408/2017г. на СРС, 150 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 30 875,66 лв., т.е. за претенциите
за концесионни възнаграждения за периода от 01.07.2010г. до 31.12.2013г. като
погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК „С.П.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.НА Е., ЕИК********, със
съдебен адрес ***, сумата от 520,94 лв. / петстотин и двадесет лева и деветдесет и
четири стотинки/ - съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 301,34 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство, които са включени по заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 11.05.2017г. по
ч.гр.д.№28408/2017г. на СРС, 150 състав.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78 от ГПК М.НА Е., ЕИК********, със съдебен адрес ***, да заплати на „С.П.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1536 лв. /
хиляда петстотин тридесет и шест лева/ - съдебно-деловодни разноски за
отхвърления размер на иска.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Да се връчат преписи от решението на страните.
СЪДИЯ: