Р Е Ш Е Н И Е
№ ............
/………..................г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, IХ-ти тричленен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател:
Борислав Милачков
Членове:
1. Мария Иванова-Даскалова
2.Станислава
Стоева
при
секретаря Светла Великова и с участието на прокурора Александър Атанасов, като
разгледа докладваното от съдия Мария Иванова - Даскалова КНАД №2877 по описа за
2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на ОД на МВР – Варна против Решение
№ 1479 от 09.11.2022г. постановено по НАХД № 2747/2022г. на Районен съд - Варна,
с което е отменено Наказателно постановление №433а-395/06.08.2020г.
на Директора на ОД на МВР - Варна, с което на А.Р.Д. *** на основание чл.209а,
ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лв.
В касационната
жалба се твърди, че Решението на ВРС е постановено при неправилно приложение на
материалния закон. Счита, че нарушаването на противоепидемичните мерки, приети
на основание чл. 73 от АПК, в условия на извънредно положение и по отношение на
която е допуснато предварително изпълнение, по презумпция не би могло да бъде
маловажен случай. Излага съображения, че снизходителното отношение към
нарушителите ще обоснове чувство за безнаказаност у виновното лице и обществото
като цяло. Молят Решението на ВРС да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено ново, с което НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. За съдебно заседание са депозирани писмени бележки, с които се
заявява, че се поддържа жалбата и се претендира за отмяна на Решението на РС и
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за
прекомерност на претендираните разноски на насрещната страна в случай, че съдът
отхвърли касационната жалба като неоснователна, с искане такива да бъдат
присъдени в минимален размер съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът
А.Р.Д. *** депозира писмено възражение, в което излага становище за
неоснователност на жалбата. Деянието се отличавало с ниска степен на обществена
опасност, поради което правилно РС приложил чл.28 от ЗАНН. Акцентира, че именно
в изпълнение целите на противоепидемичните мерки и указанията да не се струпват
много хора на едно място на въпросната дата не използвал автобус, а решил да
премине през парка, през „Морската градина“. Целта на излизането му била свързана
със закупуване на лекарства за приятелката си. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена,
а решението на ВРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр.Варна изразява становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и предлага да
бъде потвърдено.
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна и е
процесуално допустима.
Съгласно
чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно
оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като съгласно чл.218 от АПК
касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци, а за валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон на решението, следи и служебно.
В жалбата се твърди неправилно приложение на закона от ВРС.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Решението
на ВРС е валидно и допустимо. Касационният състав извърши проверка за
правилността на приложението на материалния закон от ВРС, отчитайки забраната в
чл.220 от АПК, въз основа на фактическите установявания от въззивния съд. Въз
основа на преценка по отделно и в съвкупност на събраните по делото
доказателства РС установил, че на 27.03.2020г. около 17:05 часа в „Приморски
парк“ на „Алеята на възрожденците“ служители на Общинска полиция - Варна установили
А.Р.Д. ***, с което не изпълнявал въведените противоепидемични мерки със
заповед №РД-01-143/20.03.2020г. на Министъра на вътрешните работи по чл. 63,
ал.1 от Закона за здравето. Поради това, че го установили в „Приморски парк“ на
посочената алея, полицейските служители му съставили АУАН за нарушение на чл.
63, ал. 1 от Закона за здравето. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Д. депозирал
писмено възражение, което не било счетено за основателно от директора на ОД на
МВР-Варна, който въз основа на съставения АУАН издал Наказателно постановление №433а-395/06.08.2020г.,
с което наложил на Д. административно наказание "глоба" в размер на
300 лв. на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният съд правилно и
законосъобразно заключил, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения; че АУАН и НП са със съдържанието
изискуемо от ЗАНН; че фактическото описание на нарушението в обстоятелствената
им част е пълно и ясно и правилно приложена към него относимата законова
разпоредба, която е нарушена. РС счел, че извършването на нарушението е
доказано от обективна и субективна страна, но тъй като случая се отличавал с
явно незначителната си обществена опасност и представлявал маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН.
Касационният
състав споделя този извод на въззивния съд. Правилно в Решението е отчетено
установеното от фактическа страна, че Д. само е преминавал през парка и то сам и не е установен
да е седял на пейка, да се е срещал с другиго и с поведението си да е предизвикал
струпване на хора. Основателно е взето предвид от РС, че целта на предприетото преминаване
през парка от Д. е именно с цел да се придвижи в града с цел за закупуване на
лекарства на приятелката си, но не с автобус, което е затворено пространство в
което неминуемо се струпват хора, а по маршрут през откритата площ в парка,
където няма струпване на хора. Поради това правилно случаят е бил преценен като
отличаващ се с незначителността на обществената му опасност и НП е било
отменено като незаконосъобразно издадено с прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Касационният
състав споделя напълно тези мотиви в оспорваното решение, поради което препраща
към тях без да ги преповтаря съгласно чл.221, ал.2 от АПК. За да се определи
нарушението като маловажен случай следва вредните последици да отсъстват, да са
незначителни или обстоятелствата, при които е извършено деянието да сочат на
по-ниска степен на засягане на защитения обект в сравнение с обичайните случаи,
които осъществяват състава на нарушението. Обстоятелствата, при които е
извършено процесното нарушение са различни от обичайните, при които се
извършват другите деяния, осъществяващи състави на чл.209а ал. 1 от Закона за
здравето. Конкретното деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид. Доказателствата
сочат, че Д. е преминавал през „Приморски парк“, защото е искал да избегне
среща с други хора, което неминуемо става при използване на преводните средства
на градския транспорт. Именно това обстоятелство и факта, че това е първото
такова нарушение на Д. е предпоставка за определяне на конкретното деяние като
такова с по-ниска степен на обществена опасност, несъответно на която и несправедливо
се явява налагането на глоба дори в минималния размер от 300лв.
С
оглед изложеното правилно, законосъобразно и в съответствие с доказателствата и
установените от тях релевантни факти и обстоятелства в решението на РС-Варна е
направен извода, че поради приложимост в случая на чл.28 от ЗАНН издаденото НП
е постановено при неправилно приложение на тази законова разпоредба, което е
основание за неговата отмяна. В съответствие с правомощията си РС-Варна отменил
НП и приложил чл.28 от ЗАНН.
Фактическите
и правни изводи в обжалваното решение са в съответствие с доказателствата и
приложимите разпоредби на ЗАНН, Закона за здравето. Касационният състав не
констатира наличие на основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК на
Решението на РС, поради което то следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Водим
от това и на основание чл.221 ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №1479/09.11.2022г. постановено по НАХД №2747/2022г. по описа на
Районен съд – Варна.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.